777.1995.04.10 Отсъствието – разковниче на присъствието

Книга 23     

10.ІV.131(1995)

Бургас - Изгрев

ОТСЪСТВИЕТО - РАЗКОВНИЧЕ НА ПРИСЪСТВИЕТО

І ЖЛО за Д.К. - част І: минорна гама

"Люляков дъжд"

В началото - мисли от Учителя: отваряне за Д.К. от тома "Простите истини", посочен специално за него от Елма:

8ч.8м.

"Когато Христос произнасяше думата "Любов", тогавашните равини се смееха - те не бяха готови за тази любов. Затова Хрис­тос каза, че ще излови всички ония риби от морето, които не могат да живеят в тази вода. Човекът на безлюбието не може да жи­вее в Любовта - нищо повече!" (стр.85, беседа "Лю­бов - колективност", 24.XI.1926г.)

"Казвам: има деца, изпратени от Бога. Дойде ли такова дете при тебе, ти ще го приемеш с най-голямо внимание. То ще говори какво Господ му е казал, а ти ще пишеш всичко това, ще се научиш как да употребиш скъпо­ценния камък, изпратен от Приятеля ти." (стр. 206, беседа "Последната постъпка", 8.XII.1926))

"Обикновено новодошлото се държи над­менно, със съзнание за себе си и даже заявява пред приятелката си: "Аз знаех, че първата ти приятелка ще страда, ще се почувства изоставена…" (…) Всички разногласия, които се срещат между учениците на един клас или между членовете на семейството или общес­твото, се дължат на неразбиране на Вели­ките Божии Закони.

Първият закон: когато видиш, че Божи­ята Любов се появява някъде, зарадвай се в душата си! Щом се зарадваш, Бог и тебе ще благослови. (…) Ако човек успее да направи съзнателно връзка с цялото човечество, той ще бъде свободен да замине за онзи свят ко­гато пожелае. За такъв човек казваме, че е за­вършил своята еволюция. (…) Когато хората влязат в духовния свят като души, там могат да се съберат всички на едно място, голямо колкото лешник! И в "лешника" ще им бъде ши­роко. (…) Изкуството седи в това, докато чо­век е на Земята, в тази малка форма, да влезе във връзка с душите на другите хора.

Казвам: силен човек е онзи, който има връзка с душите на другите хора като с не­гови ближни. Душата на човека е вашият бли­жен. Колкото по-голям е броят на душите, с които сте свързани, толкова съзнанието ви е по-неуязвимо, а паметта - по силна. Успехът на човека зависи от броя на душите, с които е свързан. (…) Достатъчно е една душа да ви обича, за да бъдете подкрепени в мъчнотиите на вашия живот. Представете си тогава какво може да стане от човека, ако не една душа, а безброй души насочат любовта си към него! Такъв човек може да стане и музикант, и певец, и поет, и художник, и учен. Каквото по­желае - може да стане. Велика сила е Лю­бовта! (стр. 179-180, беседа "Любов - колективност")

Осияние от Елма за Д.:

"Окрилен от Пламъка" - това означава ясновселенското ти име Леорáн. Истината се окрилява не само от Пламък, но и от Вихър, Роса или Кристал. Окрилените от Плъмъка светят, топлят и се разп­ространяват. Покоят у тях е фон, а Огънят - съ­щина.

Произхождаш от атмическа йерархия - пламък от синьо-виолетов клас. Основната ви работа на физическото поле е пресоване на духа в струя. Ри­тъмът на струята се диктува от порива за изпъл­нение на волята Божия и фазите на отпочиване. Пространството е преизпълнено с прави, синьо-вио­летови струи, които се удължават и скъсяват миг­новено. Като мигне духът, струята се е скъсила до нула. Тогава е съвършено малката, щастлива по­чивка на хотонúдите - съществата от твоя лъч. В нея те се отпускат съвършено, отдъхвайки си от струйност. Отдихът продължава до безкрайност, преливайки се във Вечността. Просто влизаш пер­пендикулярно в Мига и веднага се разливаш в сфера, без да мислиш за последствията. Тогава представ­ляваш сфера от нежнолилав отдих, съставена от самия теб - безкрайна лента. Началото и краят ти се губят във Вечността. Плуваш в безкрайно резе-дáво море от подчиненост на волята на ближния. Ако хотóн попадне на ближен, той непременно мигва и попада в Блаженството, в Покоя. Радостта идва от струята, когато си сам себе си, т.е., едно с волята Божия. Блаженството се стича навътре в духа ти, само когато си мигнал и си попаднал на волята на ближен. Тогава правостта се превръща в огънатост, волята - в покой. Струята е нулева, "лентосттá" - безкрайна. По тази лента пълзи, милиметър по ми­лиметър, удовлетворяването на Чуждото Желание. Сребърното ухание на светлозелена ябълка е веч­ната свежест, в която плуваш ти като лента, осе­заваща по цялата си дължина тръпката на ближния, който влиза в теб милиметър по милиметър. Пълзи с нега неизразима, ток удря в двата края, потъващи безкрайно в двете страни: най-вътре - в безкрай­ността, а най-отвън - в крайността.

Сега, прострял се над теб и в теб и около теб, ближният извлича от теб смисъл от състоянието ти на лента в ясновселената. Същевременно ти връща смисъл под фóрмата на блаженство, понеже си станал на отрицателна струя и си се завихрил в Преданост. Когато самоустремът се огъне в Преда­ност към Ближния, ясновселената пълни недрата си с мляко. Ако струите не се огъват при мигване, Май­ката не може да стане кърмачка. Немигащите, рядко мигащите, стремящи се към струйна безтрепет­ност, пълнят ясновселената с ледени висулки от бе­лоснежно мляко. Тогава ближните умират с мириади, тъй като са младенци, а сияйните канали в ненките на Милостта са пълни със замръзнало мляко - "лен­тостта" е вкочанена, не се движи. Тогава миглите се изправят и стават къси. Свинският поглед говори за това, че предпочитанието на миглата да се огъва е задушено. От миглите на Прекрасните излизат си­яйно трептящи струйки, оплитащи в орнаменти ця­лата ясновселена! Правомиглестите свински очи не признават огъването пред ближния, нито влизането в мига. Те се кокорят под особено тесни, малки чела, и не им дават да пораснат, защото са преизпълнени с чувство за проблем. Като признаеш проблема, че­лото се стеснява. Като изразиш проблема, то се смалява. Като разрешиш проблема, то се разши­рява. Като превърнеш проблема в благодарност и благославяне, то се повдига. А почнеш ли да считаш проблема на всеки ближен за свой, преставайки да го възприемаш като проблем, то просиява! Пробле­мите са камъни, с които ни удря съдбата, когато не искаме да влезем в Мига. След всеки пропуснат Миг се чупят глави и тече кръв. Светът е пълен с пук­нати глави на "герои", които не са поискали да се огънат. Когато кучето те лае, значи е гладно. Ко­гато съседът те стреля, значи си го ограбил. Приб­лижаването за повече от определеното до някого, липсата на ритъм в Плетеницата, завързването на еднонишков възел - всичко това охладява простран­ството около вас, околните клетки и тъкани започ­ват да мръзнат. Тогава те се спасяват с треперене и отреагирват с ръмжене, подлост, изстрел.

Совалката е совалка, докато снове. Престане ле да снове, идва Майсторът да я поправи. Ако не може да влиза където трябва в точно определения миг и не иска да снажда любов към любов, ако пречи да се втъкава нишка към нишка чрез смяна на позици­ите и преплитане - тогава се изпраща жертвен ан­гел, за да подтикне към размисъл.

Хотонидите още не са станали хотони. Леоран ще възрастне в Леорýн. Безграничната милост и благост на духа му ще отпуши отново всички пропус­нати мигове, за да няма гърчещи се души. Теменуже­ната многоструйност ще забие като топъл летен дъжд по полята на жадните. Мигът на Присъстви­ето ще пада като капка всеки път на различно мяс-то, за да се образуват кълбца в центъра на неиз­бро­ими родни клетки в душите и сърцата на хиляди па­циенти, които жадуват Мир. Не раздаваме ли Мир навсякъде, подвижни и вездесъщи като Дъжда, не се ли изпаряваме от едно място¹, за да паднем на друго съвсем неочаквано, тогава тръбите на Бога се прев­ръщат в жертвени ангели², а гордите лъвове стават на презрени псета³, които ръфат женските и гледат вторачено мъжките.(¹Точно тук конецът се скъса; ²Тук конецът изчезна и се появи надалече; ³Тук пак падна ключът, а писалката излетя под кревата – б.д..)

Сноването като волен и весел виолетов дъжд и дивният вятър на отсъствието ще спаси и ангела, и лъва, и всички останали, гниещи в града на присъствието.