1275.2011.05.30 Шансът на илухимите

Книга 38


30.V.147(2011)

София - Изгрев

ШАНСЪТ НА ИЛУХИМИТЕ

16:03:10 ч.

            Днес в 3 ч. следобед ми бе определено времето да чета досието си от Държавна сигурност. Не бих разказвал за себе си, особено в този аспект, ако не тръгне осияние във връзка с това. То се "изсипа" незабавно, но ще бъде издиктувано и записано подробно по-нататък. Оказа се, че има само два листа на мое име, а аз очаквах дебели папки... На първия лист е написано, че съм бил поставен под наблюдение от VI отдел на българската комунистическа Държавна сигурност на 31 октомври 1970 г. – тогава бях студент втора година. Любопитно: регистрационният ми номер е 6499 – пак се появява 64, както във всичките ми документи и житейски ситуации досега. Прозвището, което са ми дали, е "Астрологът". Съобщени са работните имена на началниците и агентите, които ме арестуваха от време на време и ми правеха таражи вкъщи за изземване на подозрителни неща в продължение на почти 20 години. Записах ги, но няма да ги съобщя тука – няма какво да ровим из миналото. Обвинението е "идеологическа диверсия", сортът ми – "дъновист"... На 1.II.1990г. разработката ми е прекратена "поради отпадане на основанията" (т.е. комунистите си отидоха...). Във втория документ е написано кога са унищожени всички документи от следенето и по чия заповед.

            Нещата с ДС тръгнаха преди месец и нещо по две линии – тази и още една. Един мой кръстник ме заведе при един адвокат, който помни трите ми имена още от 1986 година, когато ме посети с екипа си за поредния обиск и изземване. Той беше началникът. Взеха много неща, но най ми беше мъчно за куфарчето с кинофилмите на баща ми, много ценни за нас: снимал ни е още от бебета. Нещо много по-важно: там беше и филмът му с погребението на "тленните останки" на Учителя от края на декември 1944. Доколко са били тленни, е въпрос... Оказа се, че през всичките тия години този бивш офицер от ДС е пазел в дома си нашето куфарче и ме е търсел, за да ми го върне. И наистина, на другия ден го донесе в кантората си и го взех. Филмите са в плачевно състояние, но главният филм си е там. Има надежда да бъдат реставрирани по специални технологии – доколкото може. Човекът ни разказа по колко техни агенти е имало в най-вътрешните среди на духовните общества, които те са контролирали и малтретирали. В нашето браство са били 14 души – доносници измежду най-близките ни съидейници, някои от които ни се предтавяха и за приятели. Те не знаеха, че бяха прозрачни за нас и ние знаехме какво да говорим пред тях.

            Всъщност, второ осияние на тази тема протече и при влизането в тази адвокатска кантора. Името на този адвокат ми бе познато от едно съобщение в печата: попитах го дали е той. Потвърди, че е именно той. Бившият непримирим враг на "идеологическата диверсия" бил открил погребална плоча в археологическия музей на София с името на евангелската Мария Магдалина... Доколко е така, имат думата историците, но той изгражда именно такава версия. Настоява, че тя е фанстастична. По този повод съпругата му написва голям окултно-мистичен роман с тезата, че Христос е идвал по нашите земи и е получил орфическо посвещение, а Мария Магдалина е завършила земния си път тук... В случая няма да коментираме твърденията на някои руски, западни и наши автори, които искат да докажат, че цялата евангелска история е протекла на Балканите, а евреите са я фалшифицирали, прекръстили са героите и са я преместили в техните земи... Тия автори представят документи, но за такова сериозно обвинение арбитър могат да бъдат само акашовите филми.

            Мислите, които протекоха още в офиса на адвоката, както и днешните, дойдоха светкавично и бяха Контакт. Каза се, че ще бъдат записани подробно когато му дойде времето. Непременно в допълнителните томове ще добавя и извадки от този удивителен роман, анатемосан официално от сегашната православна църква и претърпял две издания – изкупен е от книжарниците моментално, интересът е бил голям, както при "Шифъра на Леонардо". Казва се "Тринадесет рози"; авторката (съпругата му) се казва Никол Данева.  Човекът бе така добър да ми даде уеб-страницата на жена си, от която романът може да се изтегли. Така че сега го имам.

            Основната идея на осиянията, които протекоха светкавично и в двата случая, бе че бунтарите и инакомислещите са от контингента на алохимите, а блюстителите на властта – от този на илухимите. В случая става дума за падналите божества илухими. Значи, всяка власт и инквизиция е от такива същества и техни наемници. Добрата вест бе, че дори и виновни, тоя вид бивши мъчители получават огромен шанс да се върнат и да поправят грешките си. Да напреднат извънредно много в еволюцията си, понеже са се докоснали физически до Светлината. Те си плащат с лихвите за престъпленията, но същевременно тия от тях, които са с душа, преживяват просветление и застават на страната на Истината. Може да не е в същото прераждане, но това е неизбежно. Първият им шанс идва още от Учителя, по време на Разпятието: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят". Каза се нещо още по-изумително, пак в духа на Евангелието: лошите и злите наистина имат по-голям шанс от безразличните, които в съдния ден ще бъдат "изплюти". Даже един много напреднал дух с най-висока етика, религиозност и морал, не може да има този шанс, ако е бил безразличен към Словото и носителите му и е избягвал общуване с тях, освен случайно или виртуално - от дистанция. И да се срещне с Божественото, той няма вкус към него и няма разпознаване – сърцето му не трепва. Може да прояви временно любопитство, но в края на краищата изпада в коловозите на своите теории и предпочитания. Затова, именно, Иисус казва на два алохима - двамата разбойника, разпънати от двете Му страни, - че още днес ще бъдат с Него в царството на Отца му. Да, имат престъпления, ще си ги платят, но ще попаднат на Небето, само защото са се оказали в непосредствена близост до Господа на Земята. Нашата етерна аура е само няколко сантиметра, но на Учителя е десетки метри. От осиянието "Докосване и мекота" и от още немалко текстове в Словото знаем колко фундаменталнен законът за физическата близост до Пратениците на Небето, за да се получи Второто Посвещение – това на Смирението. Ако ние сме от Небето, то един съидейник, който ни гледа хладно или като през стена по време на паневритмия десетки години, понеже не ни харесва, а понякога извърта и рамо, за да не се здрависа с нас, може да има много по-малък шанс от палача, който ни е обезглавил.

            Странни са пътищата Господни!

Да се докоснеш до Гòспода...

1274.2011.05.22 Пак опит със сурово жито

Книга 38


22.V.147(2011)

София - Изгрев

ПАК ОПИТ СЪС СУРОВО ЖИТО

08:19:49 ч.

            Поради шанса да прочетем още едно указание на Учителя за житния режим, пубикувано във Фейсбука, двама души решаваме да почнем опита от днес.

            Ето текста, предоставен от Богдана Георгиева:

            "Добре е от време на време да ядете само сурово жито. През това време не трябва да се употребява никаква друга храна, нито хляб, освен да дъвчат сурово жито, добре изчистено и измито. Този опит да приложат само онези, които са нервни и неразположени и които искат да се лекуват. Ако ви се вижда много един месец, направете опита за една седмица. Ще накиснете от вечерта 100 г. чисто жито с вода, ще го разделите на три равни части: ще дъвчете сутрин, обед и вечер; ако ви се пие вода през деня, можете да пиете колкото искате. Ако бяхте се поставили на този режим от по-рано, щяхте да имате по-здрави зъби и нервната ви система щеше да бъде по-добре регулирана. Почувствате ли нещо дисхармонично от опита - спрете го."

ПЪРВИ ДЕН: 22.V.147(2011)

Първи път:

            Първа хапка от десетина зърна, дъвкана 99 пъти, но явно още не се стига до дъвка. Ползваме пшеница за покълване от ЕТ "ТИТ Теньо Тенев", гр.Камено, Айтоско. В най-скоро време трябва да намерим лимец.

            Втора хапка, дъвкана 120 пъти – също;

            Трета хапка, дъвкана 240 пъти – също.

             Четвърта хапка вече без броене. Дъвкането започва в 6,20ч., все още слънчев астрологически час. След много дълго дъвчене става на дъвка. В момента е 8,36 (вече 2 чàса и 16 минути – житената дъвка още не се е разпаднала. Това сме изпробвали неведнъж и е стигало до три чàса и повече Явно ядрените сили в пшеницата са тъй мощни, че не се предават лесно...

            При това положение, ако човек реши да дъвче само 10 сурови зърна докато станат на дъвка и накрая дъвката се разпадне, количеството 33 грама на прием се оказва огромно излишество... Най-благоприятни за дълго дъвчене са двата астрологически часа един след друг – Слънчев и Венерин, но явно и те не са достатъчни, за да се разпадне дъвката, и затова опитът ни днес продължава и в Меркуриев час. Знаем, че с това ядрените сили от житото минават в организма – първо в главата, където почват да чистят и устройват всичко по матрицата на първозданния човешки мозък. Оттам би трябвало да стегнат и тялото, да излекуват болестите.

            При предишен опит, на третия ден се стигна до невероятна лекота и пъргавост на тялото, видимо отслабване, но съхранена и увеличаваща се сила и бодрост; очилата от 3 диоптъра станаха излишни – четяха се даже най-дребните букви в лекарствените указания, които, впрочем, станаха излишни. Престанаха болките в жлъчката, сърбежите по тялото, простатните проблеми, зачервяването около ноздрите и в средата на гърдите, болките в оперираното коляно при ходене и пр. Само за 3 дни след житния режим 10 дни миналата година, макар и облекчен (с орехи, мед, лимон, ябълки и канела), започна да расте коса!

            8,55ч. – дъвката още не се предава... Намалява, но още не бива да се гълта, ако искаме да извлечем и последния ù ядрен запас.

            Дъвката от жито е упорита, но човешкана воля се предава и затова в интервала от 22 до 31 май продължиха плебейските навици да се яде готвено, сладичко, соленичко – вкусно...

1.VI.2011 Отново твърда решимост да се мине на режима със 100 грама сурова пшеница. Днес ще бъде със споменатото по-горе жито, но междувременно дойде информация от Силвинка за истинския лимец, която ще поместя тук – може да е единственото ни спасение засега в България:

            Лимецът, който сега предлагаме, е органичен и вече с почти 100% кълняемост. Зародишът му е жив, зърното не е наранено изобщо при лющенето. Просто, след като се накисне вечерта в студена водичка, на сутринта вече се подава кълнчето. Може да се ползва за салати; като заместител на хляба; за брашно; смесен с мед, тахан и ядки; за пречистване на житен пост и пр.; за кълнове. Ето тук има някои рецепти с лимец:

http://www.sedianka.info/Invision/index.php?showtopic=6834

            Когато едно семе покълва, в него всички вещества се преобразуват и активират. Ето тук има повече информация за кълновете:

 http://dieti.rozali.com/hranene/p9062.html

            Цената му е същата – 17 лв кг. и може да се вземе от мен директно, ако сте в София, или да се изпрати с куриер. Тел ми са 02 872 1607, 0894 340853, 0887 872462 skype silvinakar, e-mail:silvikar27@hotmail.com  Много хора го опитаха по време на житния пост през февруари, някои продължиха да го правят всеки следващ месец и споделят колко добре, леки и жизнени се чувстват, както никога досега. Житото е най-ценната и пълноценна храна, дадена на Новото Човечество.. Много се говори за суперхраните, но за нас лимецът е в челната редица. Когато човек се храни съзнателно с такава храна, но и изобщо когато се храни правилно, това може да се използва както за освобождаване - било то от килограми или пороци, недостатъци (в този случай се прави пост след пълнолуние), - така и за изграждане на добродетели, на качества, за което можем да медитираме в дните на поста, за подсилване на организма. Нарастването на луната – 2-3 дни след новолуние - е подходящия период за такъв тип пост.

            Ето и най-новия филм на БНТ Пловдив за лимеца – "Слънчевият плод от Сириус": http://eko.bntplovdiv.com/slancheviat-plod-ot-sirius. Изпращам и още малко информация, която събрахме за тази 1 година работа с това уникално растение:

            Лùмец или лимèц? Има объркване между лùмец (Triticum monococcum) и лимèц (Triticum spelta). В действителност, те са много различни. Спелтата, както ще посоча по-долу, се състои от няколко подбрани сорта. С лùмец вие със сигурност ще ядете автентична зърнена храна, идваща директно от Твореца, без никаква генетична намеса през вековете.

            На пазара в магазините за здравословни храни се продават много от сортовете древни пшеници, някои от които са наречени и "лимец". Човек сам може да сравни двете култури - българския и чуждия – по форма, вкус, мекота са твърде различни. И, съответно, по цени. Затова е наложително да внесем яснота, като изясним разликите между стабилния еднозърнест лùмец (Triticum monococcum) и останалите видове: спелта (Triticum spelta L.), двузърнестия лимèц (Triticum dicoccum.), камут (Triticum polonicum), динкел и др.

            Еднозърнестият лùмец (Triticum monococcum L.) е най-древният вид от групата на покритите или несъщински пшеници, произлизащ от дивото растение (Тriticum baeoticum Boiss.), и не е променил своята генетична структура спрямо своя див предшественик. Има данни за произхода му отпреди 17000 години..

            Защо се смята, че еднозърнестият лимец превъзхожда по качества и генетична стабилност останалите видове? - Той е дошъл оттам, откъдето са дошли първите хора, и е останал непроменим и неизличим диплоид с първичен хромозомен набор от седем хромозомни двойки (2n=14)! И толкова. Нищо друго, нищо по-различно! Каквото е в овъглените земни пластове от неолита, в египетските пирамиди и край стените на древна Троя, същото е в тракийските могили и в нивите днес. Спелтата обаче е хибрид, произлязъл от фермерските ниви. Култивирана е след хибридизацията на emmer- или durum-пшеница с див вид диплоидно житно растение (Aegilops cylindrica). Няма де се спирам на и без това добрите ù качества, но не мога да не изтъкна, че еднозърнестия лùмец (Triticum monococcum L.) я превъзхожда.

            Той е жилав диплоид, расте върху бедни почви в груб климат и не изисква торове, иска малко вода и не приема никакви пестициди. Отнема 11 месеца, за да порасте - засят през септември, се събира през август. Производителността е ниска, тъй като не е имало изкуствена селекция (100 до 150 кг. на декар). Зърното е с трудноотделяща се покривна люспа, отделянето ù представлява сериозно предизивикателство за обикновения фермер. Теглото на люспата е съизмеримо с теглото на самото зърно. От 100 кг се получават 45 кг. изчистен лùмец.

            Хранителна стойност: Богат на въглехидрати, белтъчини, мазнини, той е с висока хранителна стойност зърнена култура. 100 гр. лимец осигуряват достатъчно протеини за един ден. Той съдържа два пъти повече ненаситени мазнини от пшеницата, и благодарение на влакната си е много смилаем. Той съдържа много малко глутен. Съществуват сведения, че при поне 70% от хората с глутенова непоносимост не предизвиква алергични реакции, поради това има едно неправилно схващане, че лимеца не притежава никакъв глутен. Той е много богат на минерали - 4 пъти повече магнезий, в сравнение с кафявия ориз, 5 пъти повече фосфор, отколкото соята. Неговите протеини съдържат 8 вида аминокиселини, включително и лизин, което рядко се среща в зърнени култури. Лизинът е есенциална аминокиселина, забавя стареенето на костите /остеопороза/, спомага за добрата концентрация, оказва профилактично и задържащо действие срещу вируси. Според последни проучвания, лùмецът е добра храна при диабет. Съдържащите се в него разтворими въглехидрати-полизахариди притежават способността да укрепват имунната система.

            Анализ за 100 грама: енергийна стойност - 1580 KJ;. За 1 кг.: калий - 3960 мг., натрий - 110 мг., мазнини - 2,88%, магнезий – 1320 мг., протеини - 11,80%, калций 220 мг., въглехидрати - 74,94%, фосфор - 4200 мг., фибри - 7,65%, желязо - 26 мг., витамин В1 - 0,37 мг., цинк - 0,34 мг., витамин В5 - 0,80 мг. витамин PP - 5,20 мг.

             Разбира се, не смятам, че с това изчерпвам информацията около този древен сорт. Целта беше да го разгранича от останалите видове, защото той наистина заслужава това със своето постоянство, запазено през хилядолетията – качество, много ценно сега, във века на генно-модифицираните храни.

1.VI.147(2011) – Наистина, 2 часа дъвчене на една хапка от 20-ина зърна, макар и смекчени от накисването и покълнали, не са достатъчни житото-дъвка да се разпадне. Затова стои въпросът как да се изпълни режимът 3 пъти дневно, след като не само Юпитеровият час, но и даже последователните Слънчев и Венерин не са достатъчни за тази цел. Един приятел казва, че не продължава, а гълта хапката, макар и да е още във вид на дъвка – не е извлечена цялата ù ядрена сила. Помислих си, че все пак е извлечено огромно количество сила и елементи, в сравнение с всяка друга храна и вид хранене, а че остатъчната немалка сила в "дъвката" може да се използва за лекуване. Така, сложих я върху една раничка на ходилото, за да видя ще има ли по-бърз лечебен ефект. Мисля, че се получи – сега ходя вече.

2.VI.147(2011) - Втори ден на режима по 100 гр. сурово жито, три пъти дневно, в Слънчев, Венерин и Юпитеров час. Решавам и аз да гълтам цялото количество от по 33 грама добре сдъвкана пшеница, преди да е станала на дъвка или да се е разпаднала дъвката. Така упражнението, дадено от Учителя, ще може да се изпълни както е казал: три пъти на ден, именно такова количество. Ако "инатът" продължи, има шанс да се постигне целта: отслабване, излекуване на всички болести, духовни преживявания. Инат е имало досега при такива опити – на два пъти пълен пост по 40 дни, само на гореща вода. Така си спасих жлъчката от хирургическо премахване и имаше други положителни ефекти.

            Само два дни – и енергичността и веселието видимо се проявяват. Това прави впечатление и на околните. Работоспособността – по 14 часа дневно – не е спаднала, даже се усилва. Бузите хлътват, скулите се очертават красиво, очите блестят, ръцете и пръстите и краката долу добиват аристократичен вид, не са надути както обикновено. Спомням си какво каза Венно преди години, когато правих дългите постения: "Това е твоят истински образ!". Гореща вода пия в двата лунни часа, но може би трябва повече от 2 големи чаши - и да се изпълни пиенето с "дъвчене" на водата и по-късно преглъщане.

 Вечерта преди заспиване – първият психологически ефект: виждам ясно в будно състояние жена с прелестна жълта рокля с невероятно красив стил, полусветеща, като че ли в друго измерение.

3.VI.147(2011) До обедния Слънчев и Венерин час включително режимът за днес е изпълнен. Понеже е петък, задавам си въпроса, дали не трябваше от вчера на обед до днес на обед да спазя класичесдкия пост, определен от Учителя, въпреки че приемам само сурово жито. Късно се сетих. В други случаи това трябва да се опита. Напълно е възможно в петък да се започне в Юпитеровия час преди пладне, и третия път да се завърши в Юпитеровия час преди залез слънце. Знаем, че Великите Посветени от ранга на Кутхуми въобще не са се хранели от обед нататък; а за нас, по-обикновените, Учителят е дал това упражнение поне за четвъртък. Важно е, понеже ако се яде четвъртък след залеза, се попада в Лунен и Уранов (Сатурнов) час, а това е крайно неблагоприятно за целта на Нептуновата вечер - не може да се излети в Божествения свят. Всяка вечер, при заспиване преди 10, се попада в различни светове, но в Божествения това става само в четвъртък. Ако ученикът не е спазил поста този ден, връщат го. Това ни го обясни още Катя Зяпкова през 60-те години.

            Следобед, при почивка със затворени очи, виждам ясно множество червейчета, като че ли обхванати от паника. Обяснява се, че това са микрочервеите, които живеят във всеки човек с килограми, но сега при мен са ужасени, понеже трябва да си отидат...

            Тази година житния режим не го спазих докрая, но за сметка на това почнах да се храня само в неделя и вторник. Четвъртък ям само един плод сутринта, а петък – един следобед Това правя вече трети месец. Имам сила, отслабвам, нищо не ме боли; бистър ум; дух, който постига лесно всичко.

1273.2011.05.15 Слонското око и Окото на Господа

Книга 38


15.V.147(2011)

София – Изгрев

СЛОНСКО ОКО

И ОКОТО НА ГОСПОДА

Дойде моментът да се извърши нещо много важно, за което дойде внезапно подсещане като мълния, на връщане от едно гостуване в Родопите послучай Великден. Даде се картина на новия пентаграм и всичките му варианти, който бе изработен по указанията на Учителя от началото на миналия век: да се размени мястото на буквите "В", "У" и "Ж" така, че разположението им да образува триъгълник с върха нагоре, а не надолу, както е в класическия пентаграм, макар и даден пак от Него. "Ж" да иде най-отгоре и да се уподоби на корона над главата на Христа. Змиите в центъра да се заменят с птици. Всичко това направих преди доста години и оттогава някои хора ползват новия пентаграм. Обаче просветлението, което дойде в колата на връщане към Пловдив, бе как бях направил окото в триъгълника на върха на левия горен лъч (IV посвещение). Всяка фигура в новия пентаграм съм взел от най-подходящи картини в интернет, обаче окото в триъгълника съм бил взел от един слон, а не от човек! Това съм забравил моментално, обаче подсещането отгоре съвпадна с разглеждането на една книга, в която имаше изображение точно на това слонско око в триъгълника – някаква история за развитието на масонските пентаграми. Не е изключено да е същото слонско око и върху банкнотите с долара – трябва да се провери. Тъй като слонът е представител на илухимите – в Индия бог Ганеша, - оказва се, че чрез слонското око в триъгълника по този начин е била прокарана волята и властта на илухимите, които управляват Старата вселена от грехопадението насам и затова религиите и моралът ни са такива. Вътрешно ме успокоиха, че ми е било внушено да направя това при проектирането на новия пентаграм, понеже е трябвало илухимното царство да продължи до определен момент. Нищо не е случайно. Обаче след Великден 147(2011) година този край трябва да настъпи. Това ще стане в момента, когато се сложи ново, човешко око в триъгълника на Пентаграма – и то не чие да е. Сега вече е ясно чие ще е... В графичния чернобял вариант всъщност окото си е човешко и много прилича на окото на Исус, обаче в цветния, изглежда, е слонско. Още нещо: цветния бях направил с фон една снимка от Гълъбицата от Костенец (Гостенец...). На тази снимка се вижда обаче Пирин, а не Рила. Това също може да е един минус за въздействието, понеже знаем какво е ставало на Пирин и какво средище е Рила. Така че преработката ще трябва да е основна и изглежда днешният ден няма да е достатъчен за това. Естествено, би било налудничаво да се мисли, че промяната на едно изображение от някой си обикновен човек може да промени историята – с това се занимават обитателите на едни специални болници и "колегите" им в света... Обаче от опит знаем, че в Битето действа един велик принцип – синхронният. Ако трябва да се промени нещо в даден космически миг, то непременно ще се промени. Ако няма изпълнител на едно място, Бог ще си намери такъв на друго място или сам ще го направи някак и някъде.

            След като отворих още една статия за символите в еднодоларовата банкнота, с ужас си припомних и осъзнах, че търсейки око в триъгълник преди години, аз бях взел точно фигурата от тази банкнота! А противниците на масонството виждат в това око дори не око на слон, а окото на Луцифер! Ако наистина това око е такова, то е ясно защо до този момент Бог не е дал да се отпечатва и разпространява цветната ни версия на новия пентаграм.

            Днес, 6.IX.2011г., от 15 до 18 ч. подмених триъгълника с изображение на триъгълник от сапфир, а Окото взех от русенския портрет на Учителя. Подмених също и светилника. На този етап ми казаха да спра, а в бъдеще, когато му дойде времето, ще трябва да се подменят още две неща: жар-птиците в центъра – с гълъби, а фонът да е не Пирин, а Рила. Архангелът на Жар-Птицата има още малко работа в света, а Пирин е антена към подсъзнанието на славянството. Под въздействието на този пентаграм то ще свърже езическото си начало с вселената на Бога-Отца, и тогава най-будните му синове и дъщери ще отхвърят егрегора на византийската хипноза и ще започнат да създават деца с монада, тъй като няма да имат нужда от конвенционалното семейство. Още по-нататък ще бъде подменен и ножът, но засега не казаха с какво.

            Интересна подробност: през цялото време, докато се правеше новият пентаграм, пусках по вътрешен импулс по интернет руски химни и маршове...Очертава се крупно възраждане на руската душа и подготовка на Русия за приемане на Учителя. Той е вече в тяло, остават само 14 години до появата Му в Кавказ и новото отваряне на Школата.  

1272.2011.04.30 Носителката на нолдрон

Книга 38


30.IV.147(2011)

София – Изгрев

НОСИТЕЛКАТА НА НОЛДРÒН

Картина от съвременния китайски художник Cunde Wang

Христос е Човекът на изявената,

проявена и осъществена Божия Любов.

Формула от Учителя

16:30:52

         - Носителка на нолдрòн – невинността като преданост. Молитвата ù не е като на другите: мòли за Пълно Изгаряне в Пламъка. При нея няма сгурия – режимът е всеизгаряне. Сгурията ù е привидна – за маскировка. Такава е стратегията. Непълноценните отдавна мечтаят за двигател с пълно изгаряне – субядрено. На нашия език, сгурия остава не само от алохимите и илухимите, но даже и от елохимите. По тази причина, Бог наскоро се кондензира в "Зелохùм" – неизречимо Същество-Несъщество. Той също има вселена, противоположна на хипервселената: пратвàн. Христос (Елма) е Господар на живовселената, където живеят елохимите. Зелохимите, като тяхна противоположност, сега зреят и почти узряват в пратван – въплъщението на Татван.

         Значи, Абсолютният също има тяло. Пратванната вселена, която не е точно вселена, но мир, не е разпъната от Милостта и Абсурда както живовселената, нито цари с Любов и Чистота, както холивселената. Въпреки че холивселената е цялостна и че от Любовта и Чистотата произтича всичко, пратван е западната ù част – противоположност на изтока, който е тотвселената. В този смисъл, пратван е пълната и тотална проявеност, обаче с нещо повече от Тот – ордонност.

         От всичко това не следва, че Христос не е предан. Той е абсолютно предан, обаче чрез Степените на Саможертвата. Това го знаете. Абсолютният не е предан и не може да бъде – Той е независим. Елма е зависим от Баща Си и Майка Си, макар и доброволно. Учителят (Универсалният Дух) също е зависим – от наличието и функционирането на учениците, поне на един ученик. Той може и с един ученик, но копнежът му са трима, мечтаните трима. Универсалната вселена – универсумът – засега се крепи виртуално: на мечтата Му за Трима. В универсума засега няма трима ученика със съзнание за ученици – мнозина стават даже Учители, но в почти всички учителството почва да надделява над ученичеството. Това е красиво, интересно, даже зашеметяващо и изумяващо понякога, но от това не става универсум. Потенциалните Трима ще станат реални, когато трима – един Учител, един Архат и един Любовник като Кришна започнат да се интересуват от дейността на другите двама и почнат да изучават ученията им наравно със собственото. Засега тези Трима проявяват Непълнота – свещено положение. Това не е несъвършенство, а е Непълнота: необходимост от потенциална разлика, за да текат духовете и душите от единия полюс към другия. Това принуждава всеки от Тримата да се интересува доминантно от собственото си учение и собствената Си дейност, а за тези на другите Двама да имат само работно понятие. Затова и дават пълно предимство на собствените си продукти, "нехаят" за продуктите на братята си. Това "нехайство" не е наказуемо, не е от несъвършенство или непослушание, понеже и Тримата са по своему съвършени. Това даже произлиза от смирението им да бъдат ипостаси (проекции), въпреки че им е известно кои са паралелите на Цялостта. Има бития и същества (всещества, по нашему), които са "паралели" на Хол, на цяловселената. Проекциите на Абсолютния, на Тот, на Христа, на Пралайа и на Святия Дух и пр. са ипостаси, подобия – "това, което стои отдолу". Те и затова са съвършени, всеки по своему, понеже са примирени да бъдат част от Цялото, да има някой над тях. Случаят с Абсолютния обаче, както и с всеки друг ипостас и всеки друг паралел, е особен: всеки е "под" Целия, но и едно с Него. Абсолютният Дух, фактически, е най-нецялостен в кондензацията Си, обаче в дисперсното си състояние е идентичен с Бога - сам Бог.

         Всичко това е ново и съвсем сложно за вас, даже и за ангелите. Дори и богове слизат и възлизат в момента, за да научат нещо ново от Словото. Знаете, че Словото, когато извира, е непознато и ново дори и за Бога - един абсурд... Казал съм ви, че Бог има една "опция" на неопределеност. Ако я нямаше, ако не изскачаха, макар и от самия Него, неочакваности, нямаше да Му е "интересно". Така Той се наслаждава от неочакваностите както ипостаса Му Тот, Бог-Отец; както Пралайа се наслаждава на очакваностите. Само че Тот се наслаждава от неочакваностите на на Създателството (в частност – на творчеството), потриса се от тях, докато Бог се наслаждава и благее от неочакваностите на Любовта. От Северния Си полюс пие очакваности – очакваностите на Чистотата; от Южния – неочакваностите на Любовта; от Източния – неочакваността на Непроявлението, от Западния – очакваността на пратван, Царството Божие навсякъде.

         Говорил съм ви за пратван, има го в разни аспекти и на изток. Забравете предишните му значения; имайте предвид и това, което съм ви говорил аз, но сега чуйте новото. (Това, което помним, е че ни е говорил за Партман, не за Пратван. Знаем и за Пратман от източната философия. Но когато говори Учителят, той не го казва само на нас или специално на нас – Словото Му е предназначено за всички Негови класове и същества в Битието – б.п.)

         Пратван в случая е Царство - Царството Божие на западния екватор на холивселената. Преди казах "полюс", но по-точното е "екватор". Може да прозвучи странно, но и Татван е екватор – Източната му част. Той и антиподът му не са полюси, не може да са полюси, тъй като полюсите навсякъде са само два. "Полюси" може да се нарекат само условно. Татван е моментът на инертност, пратван – напълно разгърнатата, проявена и осъществена проява. Там скоростта е най-голяма, сливаща се с практически безкрайната. От уроците досега се сещате, че хипервселената е Проявеното Битие, но пратван - или Божият Мир - е Осъщественото. Вече знаете разликата. Затова пратван е Царството Божие Навсякъде. "Както на Небето, така и на Земята" важи за хипервселената – Проявеното Битие. Това е молитвата на Христа. Там проявата на Любовта не ни задължава да раждаме същества, въпреки че не ни и спира; моли ни преди всичко да раждаме преживявания. Затова и се казва "живовселена". Животът ражда всичко, но ражда и несъщества. Затова казваме: "Такъв е животът..." – той включва и неражданията, и страданията, и несполучливите раждания. Затова Христос е на Кръста – все още.

         В пратван няма такова нещо. Не че Елма не присъства и там, не че не присъства и всеки друг базален ипостас на Бога, всяка Негова фундаментална паралелност, но мотивите са други. Знаете мотивите на всяка вселена, за които съм ви говорил – знаете ги по противоположни двойки. Мотивите на Екватора са Моменти: един Потенциален и един Въртящ. Абсолютният Дух на Татван има нужда от Покой, Духът на Царството Божие има нужда от Динамичен Мир. Има и Мир на ясновселената, но той е друг, вътрешен. Той е нужен за сигурността в утробата ù – определеност. Мирът на пратван е Пълният Мир – имате такова понятие. Това е Мирът на Осъществеността. Мирът, в който се раждат и раждат съществата. В него няма зло, няма бъдеще, няма страдания. Царството Божие Навсякъде не е като Царството Божие на Небето и на Земята (в универсума). Това е Царство на Благия Дух, в Когото всичко става мигновено. И в беседите съм ви говорил за това.

         Именно по тази причина бликна мигновено и блажението за Ориандра – носителката на нолдрòн. Невинността като преданост е благото, което изтича от нея - и най-вече от нея. Преданост не на каквото и да е и когото и да е, а на изобилния и пълен живот – животът на сладостта, животът на благостта, животът на мигновения отклик и мигновеното осъществяване. Тъй като в пратван всичко става мигновено, само едно докосване до Ориандра в писмото на Нозаний и стигането на това до съзнанието на Ностран предизвика мигновен отклик – протичане на блажение. Първото блажение в Битието досега! Блаженията са над вдъхновенията, осененията, озаренията, просветленията, осиянията, одеянията и даже над ожиянията! За последните три знаете само вие, почитателите на Елма. Чрез Елма – почитателите на Духа и на Отца. Чрез блаженията ще открием и ще се проявят в Царството Божие Навсякъде пратванните същества и същности – цялосъществата. Засега нямате думи, които да изразяват някои понятия и нещата над понятията. Във всеки случай, Духът на Царството Божие Навсякъде не е ипостас – Той е Паралел. Няма име, но Той е зелохим – най-последното възкресение на елохимите.

         "За него - Живота - направил бих всичко" – казва едно хипервселенско същество. "За нея – Сладостта и Благостта - и за раждането на нещата и съществата мигновено, аз правя всичко" - казва ви сега едно цялосъщество.

          Зелохимите Навсякъде не се замислят нито за миг. Те въдворяват Мира Божий и Царството Божие Навсякъде, мигновено.

18:42:00

            При оформянето на инициалите на това блажение пак се получи нещо уникално: "ННН". Това съкращение е съобщено и изказано като фундаментална мисъл в едно от най-силните осияния от Елма и означава "Навънка Нищо Няма". Какво по-точно покритие на смисъла и духа на настоящия текст за С. и на Христовите думи "Царството Божие е вътре в нас"?... Разбрахме, че Царството Божие на Небето и на Земята и Царството Божие Навсякъде, за което узнаваме днес, зависи единствено и изключително от Царството Божие в нас. Там импулс, решение и действие са единни и мигновени. Във всички останали случаи, при които едно от тия неща липсва или са разединени, неедновременни, съществата и същностите се провалят към смъртта, а благостта и пълният мир и щастие изчезват от лицето им. В духа на съвременния окултизъм, сега превеждаме външните въжделения и действия – понятието "външна меркаба" – като нещо, съответно на Света, на "Външния Мрак". Всички следствия там са "плач и скърцане със зъби", погребения. Външното става реално и безсмъртно само в света на зелохимите, но първо като вътрешна мотивация. Вътрешната мотивация, че всичко външно зависи единствено и изключително от нас - не идва от молитви, песнопения, богове, ангели, хора и обстоятелства. Зависи от мига на импулса, който се превръща мигновено в Решение и Действие. Царството Божие тогава се появява мигновено и отвън - поне в периметъра, където ние сме го осъществили.

1271.2011.04.26 Пак за Христовото съзнание

Книга 38


26-27.IV.147(2011)

София – Изгрев

ПАК ЗА ХРИСТОВОТО СЪЗНАНИЕ

           

             Един приятел разказва за случка от тази сутрин:

            - Отивам на паневритмия днеска в гората и едно пиленце ми казва да играя сам – имало нещо предвид. Даже отклоних една покана, понеже трябваше да се случи нещо. И наистина, няма и минута, приближи се една сестра и аз я поканих да играем. Тя дойде и с радост каза: "Тъкмо се чудих дали ще се намери някой с Христово съзнание, да ме покани". Тя не знае, че имаме осияние с това заглавие.

            Този случай е подобен на онзи със "Златната рибка" – когато същият човек я сънувал, че ще изпълни три желания на човека, който го помоли на паневритмията най-много до "Запознаване" да играе с него. Когато наистина се явил такъв точно в началото на това упражнение и първият му казал накрая какво е сънувал, вторият се разплакал от вълнение, понеже през същата нощ бил сънувал... Златната рибка, която му била обещала същото...

                Това ни наведе на мисълта, че Нашият човек може пак да иска да ни каже нещо за Христовото съзнание. Има осияние на тази тема и с това заглавие от 11.Х.138(2002)г.

            Междувременно, по време на паневритмия се изясниха интересни въпроси във връзка с нея: например, че който обича да играе повече сам, има или развива индивидуално съзнание; които са постоянно с един и същ човек, развиват персонално съзнание или персонализация; които изпълняват съвета на Учителя да играят всеки път с различен човек, развиват универсалното съзнание – това на ученика. В първия случай понякога става дума за хора с подчертана горделивост или аутизъм, характеропатия; във втория почти никога не се срещат хора с благ поглед.

             Още нещо: рано сутринта двама приятели си наумиха да съчинят "хвалебствено" стихотворение за добродетелите на Катя, въпреки че тя създава големи проблеми на паневритмията с неадекватното си поведение. Тя е добра по сърце, артистична, умна, оригинална, начетена и пр. Например, нея винаги хриситяните-братя я бият, а тя не е бùла досега никого, само приказва. Докато много напреднали сестри, напълно нормални и с голяма душевна чистота, се нахвърлят да бият яростно други сестри и пред цяла България и всички чужденци и ангели точно под Молитвения връх...

27.IV.147(2011), 8:09:51

            - От "Добрата молитва" остана един недоизяснен въпрос. Може ли преди евентуалния отговор за Христовото съзнание да получим по-подробно обяснение защо трябва да Ти се молим Любовта да ни стане "вечен закон"? Какво представлява това, как се проявява, когато бъде постигнато? Логично е да се мисли, че на Любовта нещо не ù достига, след като в по-съвършената си форма тя става закон, и то вечен. Сигурно затова днес дойде импулсът да не се играе паневритмията докрая.

             При задаването на този въпрос нахлу такъв силен поток от обяснения, че явно това е трябвало по-скоро да се приеме подробно и да се запише. По пътя се изясни, че вчера неслучайно тази сестра каза това за Христовото съзнание – за да насочи вниманието ни към тази тема и да поискаме разширение на предишното осияние от 2002 г. Оказва се, че няма защо да се моли за довършване на темата за "вечния закон", тъй като тя била тясно свързана именно с Христовото съзнание. Някой е знаел, че ще поискаме (поне трима души мислехме да питаме за това) допълнителни обяснения с какво Любовта като вечен закон е повече и по-съвършена от Любовта, която още не е станала закон или вечен закон. Затова е внушил на сестрата да се помоли да ù бъде изпратен някой с Христово съзнание да я покани на танца в гората - за да свърже сега темата за вечния закон с темата за Христовото съзнание.

            По определени причини, в момента няма как да се получи директно осияние по класическия начин чрез пряк контакт, със записване на отговора с червени букви с размер 14. Намерението беше да се преразкаже това, което дойдè в гората, в трамвая и в метрото по пътя за насам, за да не се загуби някой образ и някоя идея, въпреки че Елма няма как да забрави и би продиктувал именно това, което е казал и в началото. Но има случаи, когато, ако в даден момент не се запише директно това, което идва, в следващия Той може и да не повтори същото или да каже нещо съвсем различно. Това е като река, която никога не е една и съща. В случаите, когато ни е диктувал без никакво изменение неща, дошли преди това, ако сме Го помолили, Той сигурно взима "кристализирали блокчета" от паметта Си - записи от акаша или нещо подобно. Но и в тия случаи, след възпроизвеждане на "записа" Той развива темата с вариации, като добър Композитор. Не е извесно дали в днешния случай ще повтори абсолютно точно казаното тази сутрин или ще го каже с вариации, или ще каже нещо съвършено ново. Затова е уместно да Го помолим първо да разкажем със свои думи какво дойде сутринта по време на паневритмията и после по пътя, защото ценим и най-малката трошица от Неговото Слово. Интересното в случая е и това, че текстът от началото на този абзац сам започна да се пише в лилаво, без да е пипана никаква настройка. Такива промени без намеса на единатора при писане на осияния или на неща, свързани с тях, са се случвали нееднократно.

            Превръщането на Любовта в закон, и то вечен закон, е процес именно на Христовото съзнание и на ничие друго. Казано е, че Любовта никога не отпада – това важи именно за Христовата любов. Любов, която отпада, прекъсва се и изчезва, е била всичко друго, но не и Христова Любов. Не че винаги е адска, астрална, човешка или ангелска, щом отпада: може и да е Божествена, от извора на Тот. Тот и ипостасът Му "От" са извън Проявеното Битие и универсума, въпреки че ги проникват. В някои случаи проникването отслабва и даже се отдръпва – има си дълбоки причини за това. Не че тогава хипервселената или универсумът (физическата вселена) се разпадат или умират – не. Те си остават в кристална форма, в много случаи и аморфна. Когато любовта на Отца е избликнала някъде, това е велика Любов - може да е за един миг, но този миг се помни винаги и оставя своя огнен отпечатък завинаги. Аморфното съзнание не помни това, но то е в някаква степен просветлено от този Миг нататък. Кристалното съзнание обаче остава да свети отвътре и да живее – да живее съзнателно, свръхсъзнателно и интензивно. Да кажем, Мигът е отминал, любовта на Тот се е отдръпнала за месеци и години, може даже за манвантари. Образ и въплъщение на Тот е човешкото сърце, сърцата на всички същества и твари. Обаче Христовото съзнание свети в мрака като лампа, като едно малко слънце за себе си и за другите. Тъй като не е егоистично или някаква приумица, то не отпада, няма как да отпадне. Там Любовта на Отца е станала закон, вечен закон. Ето защо съм ви казал във формулата, че Христос е Човекът на изявената, проявената и осъществената Божия любов. Дълго време вие не разбирахте последното – каква е разликата между проявената и осъществената Христова Любов, Божия Любов. Разбрахте, че изявената любов е способността да я изявиш, да не я таиш и криеш; проявената е да приласкаеш, да дадеш, да се отдадеш. Да направиш това искрено, непринудено, щастливо, спонтанно, с всичка сила и в настоящия момент, не в някой бъдещ. Днес ви казвам: осъществената Христова и Божия Любов зачева и ражда същества. Това е разликата.

             Значи, има различни обикновени и велики прояви на Любовта, някои от които остават да светят вечно в Битието и в паметта на Вселената, някои от които са Божествени, наистина Божествени. Но и Божественото има свои фази, свои степени на изява и проява. Когато Божественото слезе в Проявеното Битие и оттам в универсума, боговете имат шанс да станат Човеци - да превърнат любовта във Вечен Закон. При тях Любовта никога не отпада и кристалът ù свети и топли вечно, тъй като се въплъщава в Ново Създание – в рожба, дете, същество. Неслучайно всички знаят, че който не иска дете от някого, не го обича истински. Това не е точно така: може да го обича истински, може да го обича Божествено и с всичка сила и това да остане в сърцето и душата му и в сърцето на Вселената вечно, да свети дивно и прекрасно в историята на живите човечества. Но това още не е Христова Любов - осъществена. Родила е флуиди, родила е легенди и саги, родила е предания, дарила е на Битието творения и твари. Да, от всяка Божествена и ангелска любов, дори и от човешката на "обикновените" хора се раждат веществени и невеществени твари – това го знаете. Знаете за вашите невидими деца, за вашите ангели-хранители. Прекрасно е, чисто е, трогателно е, дивно е, благословено е, но не е Христово - не се е родило същество. Това същество не винаги е роденото дете – то може да си самия ти, ако някой те роди с Христова Любов, роди те за Словото, Делото и Живота и започне да се грижи за тях, не само да говори. Тварите искат да творят и да живеят както си искат, с когото си искат; съществата – в Божествения смисъл на тази дума – копнеят и искат да живеят със същества. Това, именно, означава Любовта да е станала за някого вечен закон: любовта му не дири своето си, не отпада, разраства се непрекъснато и живее с всички сили за Словото, Делото и Живота. При нея няма вода, няма лед, няма илюзии и принизени вкусове или така нареченото "чувство за дълг" към обикновени хора или към твари. Няма никаква инертност, случайност, самодейност, аморфия. Не че самодейността е лоша и че спонтанността е нещо отхвърлено от Господа – Той не може да отхвърли нещо, което избликва от Отца му. Но самодейността и спонтанността при нехристовите психики произлиза от една сянка на свободната воля – липса на Разпознаване и Любов, на Христова Любов. В Христовата Любов разпознаваш безпогрешно Христа в последната Му, актуалната Му изява и форма в човешки вид на Земята и Му приставаш мигновено. Оставаш печивата и сечивата си и тръгваш завинаги с Него и след Него, летиш и гнездиш с Ятото Му.

             Някои Птици имат "полухристова" любов – това съществува, това се допуска. Това са Птиците, които само летят с Ятото Му – имат разпознаването, имат силата да правят това и са приети. Вътрешните Птици обаче – тия от Вътрешната конфигурация на Пентаграма – имат такова голямо Разпознаване, такава голяма Любов, че са способни и да гнездят със своите си. Не само са способни, но са готови да дадат и душата си, и живота си за това. Точно тогава Бог извиква Съпровождащите Птици - Птиците извън Ятото, които са разпознали Словото и Делото и летят паралелно с Ятото, но отвън - да влязат вътре в Ятото, за да заместят някоя Двойка, която е слязла да гнезди. Тия Птици постигат своето Първо Посвещение. А тия, които са слезли да гнездят, излюпват новите души и духове с Христова Монада – Поколението на Христа. Ето защо, приказките за Чашата на Граал не е нещо измислено. Жаждата да бъдеш докоснат от Господа, докоснат от Птица от Ятото Му, а не само да общуваш с нея "виртуално" или да си гостувате денем по къщите от дъжд на вятър, един ден запалва Втория Лъч над тебе и от тебе – Лъчът на Смирението. Получаваш Второто Посвещение. Искаш да зачеваш от Бога и телата Му на Земята, а не от друг. Това чувство и желание вече никога не си отива, свети ти и те грее вечно. Любовта за теб е станала Вечен закон.

            Произнасяли сте тия думи и сте се молили за това милиони пъти, но не сте разбирали значението му. Ето, сега разбрахте. Това обаче не значи да разкривате тази свещена тайна невнимателно на неготовите души и да им я препоръчвате, да ги каните с бъклица. И да се откликне някой случайно заради вас, понеже ви е харесал "по тръпка" или по съображения, даже и да зачене, няма да се роди същество. И да се роди, то ще е хибрид – полусъщество-полутвар, което ще се разкъсва постоянно между Бога и света. Няма смисъл – такива "любими" просто не харесват Христа, не ви харесват и вас особено или ви харесват само астрално, не виждат че сте от Неговото Ято. Харесват си други хора и други учители, други представи за Словото, Делото и Христос. Оставете ги напълно свободни - да изпитат своите вкусове и теории.

Картина от Cunde Wong

За сметка на това, когато имаме шанс да срещнем някого от своите Си, който разпознава Гласа на Христа и копнее с всичка сила да лети и гнезди с Ятото Му, ние чуваме неговия зов дори от най-далечната вселена и долитаме мигновено. Не живеем през една стена от някого, който няма отношение към нас и затова не ни поздравява нито по стълбите, нито в гората. Срещаме Птици с Христово Съзнание, за които Любовта е станала Вечен закон: вечна жажда за зачеване и раждане на същества от същества и реализиране на тази жажда. Излизаме като при пожар от старите си къщи, както на картината по-горе, и отиваме при Любимия. Спазваме от сърце и душа Основния Закон на този Вечен закон: Необходимото Присъствие и Необходимото Отсъствие.

1270.2011.04.25 Тор и глина

Книга 38


25.IV.147( 2011)

Пловдив

ТОР И ГЛИНА

 ЖЛО / ИТ

Нов живот

Идеята на това осияние е представена по един уникален начин в картините на хавайския 3D-художник Уùлби, който живее и твори в Кайлуа Кона.

6,30

            Този път по необходимост, но и по други причини, отговорът ще дойде чрез сребърна верижка и бяло сърце от скъпоценен камък. Друга особеност: Диктуващият настоява в този случай предлогът "във" да остане на някои места именно в тази форма, вместо "в", но не обяснява защо. Според някои корифеи на българската граматика, свободната употреба на "във" и "със", особено при говор, напоследък е разрешена. Но в осиянието за Зиноил, Източникът има предвид нещо друго, без да се аргументира. Не е само за благозвучие. Вероятно се усилва тенденцията на Сатурн, Еднорога, като метод за кондензацията на Аза – лазерното съзнание. В някои хора и в българсия народ въобще се образува Струната на Аза - диамантената тръба на Божественото его. Реализацията на Божествените идеи става безòтказна, свалянето на Царството Божие на Земята – преодоляващо всякакви съпротиви. При "във" се задейства лазерът на праната, а при "със" - лазерът на салмата, природната енергия. Съкратените форми на тия предлози са само русло, но без кохерентно нагнетяване на флуид и без гаранция дали въобще тече нещо по руслото. В старите форми "въ" и "съ" е сигурно, че по руслото тече флуид, но там това е предимно двуизмерно, не може да се стигне до лазерна сила.

6,38

         От много време - Воин на Доброто! Предан от незапомнени времена. Рабòти на обороти до бяло, със сини, светкавични оттенъци. Точно за това сърцето му е бяло – едно от тия, които са отдадени на Цялото.

         Преди 400 милиарда години по Ѝклово време, на една бяла звезда-джудже от първи порядък се появи искрата от Бога [наречена] Зиноùл - Проявяващият Бога чрез Преданост. Повтаряй си наум това име – и ще видиш какво става. В особени случаи, когато искаш да разрушиш старото, произнасяй името си обратно. Разгърнато, това странно име означава: "Няма сила, по-мощна от силата на Непобедимия!"

         По-приказна от твоята сага за раждането ти от Бога рядко се разказва из Битието. Едни са родени във пръст, а ти – във съчка... [Пръст на Божията ръка, както е роден Неомòн от осиянието "Вселена през пора" – б.п.] Разхождаше се Бог една вечер във Своята най-древна, тайнствена гора. Мислите ù тихо шумоляха, възхищаваха се на Бога. От време на време пропяваха славеи. Само пропяваха - и млъкваха, не се заливаха. Да се заливаш от любов, отдаден на хипнозата си, е едно, но да млъкваш от сълзи във гърлото – друго. Мнозина се заливат от любов – и това е хубаво. Който не се е заливал от любов, няма да се слее с нея. Но да млъкнеш от любов, когато Бог минава през гората – това е тъй рядко, че сам Бог се ослушва да чуе такива млъквания, предизвикани от взрив от сълзи!

                 

         Ако искате Бог да се спре и да ви чуе, трябва да млъкнете. В млъкването се крие такава велика мистерия, такава тайна, че сам Бог млъква пред млъкването, трогнат до сълзи...

         Да млъкнеш пред Бога, значи да имаш душа. Да говориш за Бога, значи да имаш дух. Но да говориш за Бога, когато Бог минава през гората – това не знам какво е... Знам, но няма защо да го казвам – сами се сещате. Сам Бог ви е дошъл на крака, слязъл е между вас – дърветата на Бога и песнопойните славеи, но малцина се разплакват, малцина млъкват.

Уùлби – Синята капка

За да я поемем, не трябва да сме твърди.

         "Млък" произлиза от "малък" – това е неоспоримо. Но "млък" е по-малко и от "малък", защото [в него] е изпаднало "а"-то: самочуствието. И в малките обикновено има самочувствие – самочувствието, че са малки... Там също има състезание: кой малък е по-малък, най-малък. Има ли жажда за сравнение, жажда да си нещо повече и по-добро от другия, дори и в неизвестността и безкористието, бедността, ти все още си голям. Не млъкваш изцяло – все още шумолиш.

         Приятно е да шумолят дърветата, но Бог минава! Устите им са млъкнали, но не са млъкнали мислите, представите им. Върви си тихо Бог през гората, но азовете, в които все още има нещо твърдо, поскърцват и шумолят. Господ се ослушва, приятно Му е – това е цяла симфония... Като лъхне лъх през гората – приятно Му е: има живот, има тайнственост.

         Сърцата, които се сливат, умовете, които скърцат и пукат; мислите им, които шумолят, все още обичат себе си повече от Бога. Бог и на това се възхищава, защото инак ще е мъртвило.

Уùлби – Разтичане на егото

         Преди 400 милиарда години обаче се случи нещо необикновено. Бог настъпи една съчка. Тя изпращя от щастие - и замлъкна. Да те настъпи Бог, да се счупиш – това е нещо много по-голямо от това да се оливаш. Да шумиш и скърцаш, защото си жив – това пак значи, че си изпълнен със себе си. И да си славей, който денонощно слави Бога, също е оливане от любов към себе си, не към Бога. Мислиш си, че е от любов към Бога, оставяш това впечатление и у другите, но те пъне да слушаш гласа си. Като Му пееш ектении и оратории, като говориш големи и умни речи за Него, като се оливаш от молитви и чувства, които не могат да млъкнат, това още не е любов. Това е любов към себе си: да слушаш гласа си, да набиваш гласа си и чувствата си в ушите на другите, в душите на другите.

         Има и такива, които не се оливат. Но има и самовлюбени "деликатни", които мълчат стратегически. Чакат Господ да кихне, за да кихнат веднага и те... Мнозина мислят, че това е резонанс. - Това е пращене по шевовете от "себе", от себеприсъствие! Преизпълнените със себе си, неотесаните (неодяланите), все още са недодялани. Чакат Бог да млъкне или да кихне, за да се обадят веднага. Те не са млъкнали завинаги, защото нямат благоговение.

         Благоговението! Пълната изпразненост от себе и его, при което плондерът е издъхнал...

               

         Ето, и у съчките из гората няма живот - няма салма и прана. Има обаче още сили, които ги държат като съчки – твърдо тяло. Млъкнали са завинаги, но не съвсем: настъпи ли ги някой – обаждат се... Само тия, които са станали на прах, на прахан, са толкова смирени и меки, че слушат Бога непрестанно.

         Съчката обаче е един предпоследен преход. Предстои ù да се разпадне на трески и да изгние. Като изгние – да се превърне на прах. Да замирише хубаво на гнило – на природно, приятно, Божие гнило. Някои прахове от съчки и други Божии създания дори започват да светят.

         Ето защо съчката, която се спуква, славеят, който замлъква, са по-близо до Бога от ония, които се оливат. Които пращят от енергия и живот или от самолюбие, те не могат да млъкнат. Искат себе си да слушат, другите да слушат гласа им, защото е много приятен... Приятен или умен, умен или спонтанен - това още не е любов към Бога. Не че Бог не ви се радва когато пеете, когато чуруликате, когато говорите или се хвърляте на врата на някого – това пак е Той. Той – във формата Си на слушател. Иска да ви покаже как може да се мълчи и да се слушат другите. Да слушаш Бога у другите – това е велико изкуство, велика степен на смирение. Това е красота и почит, почти на прага на благоговението. Казвам на прага, понеже това още не е благоговение. Бог ни слуша с възхищение или умиление, когато Му чуруликаме. Радва се: тия деца вече пъплят, пърхат, писукат – изпълнени са с живот и енергия. Но Бог не изпада пред тях в благоговение. Той изпада в благоговение само пред Себе си – пред душевната, духовната тишина. Когато себето и егото утихнат, Сам Бог започва да ни слуша – слуша Себе Си. Тишината на духа, млъкването на духа – това е Сам Бог в някого, изпаднал в благоговение. Това не значи вялост, безразличие, мъртва душа или дух. Това значи млъкване от чувства, млъкване от любов. Пред тебе минава Господ, пред тебе минава Словото! Пред тебе минава Бог – тихо стъпва из гората...

        

          Гората не млъква, защото обича себе си. Пъне я да обича себе си, затова не млъква, не престава да скърца и мърда. Някоя птица се хвърля от небето като камък към Господа от любов - хвърля се, защото не може да не се хвърли, - но това още не е цялата любов. Това е любовта като спонтанност. Като се хвърлиш, като се удариш в Господа от "любов", можеш да Го нараниш. Може да прекъснеш размисъла Му, а размисълът Му ражда и крепи вселени.

         Ето, разкрихме ви един от образите на сянката на спонтанността. Ето, сега разбрахте, че спонтанноста е обич, но напъната от обич към себе си.

         Преди да станем на прах и прахан, ние се пр-връщаме в съчки. Все още таим структура в себе си, имаме сили, които да ни държат в тази форма. Илюзиите са изчезнали, жаждата за земен живот и живуркане се е изпарила, мислите за "уреждане в живота" вече не шават във нас като живителните сокове. Не искаме и не можем да раждаме – тази епоха ни е отминала. Оставили сме другите да се оливат и шумят, другите да се надвикват и раждат – съчки сме ние… Но съчката все още има планове, все още иска да направи нещо в света. Затова в нея има едни криви проходи – ядат я… Ядат я, за да стане един ден на прах – каквото остане от нея. Един ден и този прах ще изчезне, ще бъде погълнат от земята. Няма да правим никакви планове, няма да искаме да "уреждаме", ще спрем и с най-благородните си благотворителни дела. Ще забравим думата "инициативи", ще изчезне и нуждата от инициации (посвещения). Чиновете няма повече да ни вълнуват, даже и тия на пентаграма.

        

         Да се счупиш на две, когато сам Бог стъпи върху тебе, това е още по-високо посвещение. Да изпукаш от щастие и любов, когато Бог те е настъпил, а после да замлъкнеш задълго или завинаги – това е един от последните стадии на егоцентрацията, преди да се превърнем в тор или тиня. Той е красив и трогателен - трогва даже и Господа, Бога. Вече усещаме миризмата на гнило, вълшебната миризма на разпадането, която в Природата е чиста, благословена и упойваща. Не говорим за разлагането на астрала – там има смрад. Растенията нямат астрал, там има чист етер. И астралът не мирише при разлагането, но само при светците.

         Пропукването на съчката е преддверие към благоговението. Преддверие към смирението, към пълното смирение. Най-пълното смирение става на примирение: връщаме се окончателно при Мира. Примираме от смирено и примирено щастие, че вече ставаме на прах – прах на Бога. Самочувствието, самомнението, инициативите, посвещенията, амбициите, твърдата воля да направиш нещо полезно в света – дори и напълно безкористно – отпадат завинаги. Възвръщаме се в Мирà. Мирът Божий е над всяко деяние, над всяко знание.

         За да закопнееш за него, първо трябва да изпукаш. И да не те настъпи сам Бог – да те настъпи някой светски или духовен мастодонт, изпратен от Бога – пак е шанс и благословение. Шанс да млъкнеш, шанс да утихнат в тебе броженията и инициативите, шанс да се "пенсионираш". Бе казал някой, че няма пенсиониран орел. Ние пък казваме, че и Бог понякога се пенсионира... Пенсионира се за 12 милиарда години и повече, защото иска да поспи, да стане на прах. Да стане на тор, на прах и накрая на глина, за да даде живот, не да направлява или контролира живота.

         Примирените стават на тор или глина. Това започва още от Преображението – IV-то пентаграмно посвещение. Излизаш на планината Тавор, за да видиш Господа извън материята. Дал ти е пример как се е дал да го пречупят, за да свърши със земните инициативи. Внушава ти да станеш като Него тор на живота, глина под нозете или в ръцете на Бога, послушна и несъпротивима до загуба на съзнание.

         Стъпи Бог върху съчка – цялата гора притихва! Някой е имал щастието да Го дочака, това става веднъж на милиард години. Да стъпи Бог лично върху нас и да ни пречупи, за да станеме по-малки, да почне да се разбива и разпада светското ни естество и инициативите – това е много рядък шанс. Каза Бог някога: "Аз Съм целият в дейност – и пак Съм независим от дейност". "Ние сме в света, но не сме от света".

         Когато си още жив и витален, още млад дух или пълновъзрастен, ти шумиш и пееш заедно с Бога, защото работиш. Тогава и да се надвиквате, и да се прекъсвате, и да извисявате глас и "аз" не е лошо – това показва, че сте живи. Бог се радва на живота, въпреки че сте още кресливички. Радва се и когато мислите ви шумят и еготата ви скърцат – все още имате твърдост в себе си.

         Но идва ден, когато закопняваме с всичка сила да станем нищо. Спомняме си кое е Единственото Богатство. Стигаме окончателно до Единственото Богатство, чрез което ни пускат на планината Тавор: мекотата на човешкия дух, мекотата на човешката душа, мекотата на човешкия ум и мекотата на човешкото сърце. Спонтанността има да учи още един урок: как да потъне до мекотата.

         Едни се превръщаме в тор, за да дадем живот – живот на младите духове. Те все още искат да живеят и да се изявяват. Върхът на мисълта ни, когато сме Божия тор, е да дадем живот и да поддържаме живота на Младенците.

         Други се превръщаме в глина, за да остават стъпките на Господа в нас за поколенията. Отпечатва се в нас Словото, Божието Слово през вековете. Главното ни щастие е да останат в Нас стъпките на Господа – да доведем Словото Божие до очите и ушите на вселената.

         От трети Бог вае нови същества – трябва Му нова глина. Не всяка глина е родена, за да отпечатва стъпки. Има глина, която копнее и може да стане Нов Човек, Ново Създание Божие. Вдъхне му Бог дух – и той започва да живее Словото, почва да живее Бога.

 8,39

Уùлби – Сферата

Когато станем на прах и глина и старото ни его се разтече и попие в земята, даваме възможност да се явят Новата Земя и Новото Небе.