Книга 3
9.IV.120(1984)г. – 22.IV.126(1990)г.
9.IV.120(1984)г. – 22.IV.126(1990)г.
София – Изгрев
ПРИКАЗКИ ЗА ЦВЕТЯТА
1
БЛАГОБЕЛ
(еделвайс)
Ундините поддържат не само всички растения, но - с най-голяма радост - и еделвайса, като връх на творението в царството на цветята.
Еделвайсът, с природно име "хóа", е най-напредналото цвете в еволюцията на цветята. Той нежно съчетава съвършенството с мощното творчество. Хоа живее най-високо от всички! От Хо - вашето слънце - той сваля идеята за сътрудничество. На много планетни системи като вашата, Хоа също е цар на цветята - най-благородното и могъщо цвете. Той съчетава в себе си всички цветове, цветя и добродетели. Дарява природните нежни духове - елфите - с наслада неизразима. Хоа е за тях това, което е за вас слънцето. Мнозина не знаят, че елфите виждат цветята като звезди. При това, те самите са души на цветята. Множество ясновидци по планетите и звездите ги виждат.
Елфът на Хоа е наистина цар на цветята. Чрез най-висшето творение на физическата вселена, човека, и то най-вече чрез "царете" на човечеството, еделвайсът предава най-висшите идеи и импулси - тези за братство и сътрудничество по пътя към съвършенството. Истинските царе на човечеството са неизвестни, но се отличават по това, че имат бяла аура и живеят по планините. Земята още няма такива царе - има хора, които само от време на време изпълняват тази роля. Вие много рядко се качвате по върховете с еделвайси и обикновено ги късате, а това не може да го направи човек с бяла аура. Ако унищожаването на едно цвете е най-голямото престъпление в природата, по-тежко от убийството на много животни, то откъсването на един еделвайс прекъсва токове към всички растения и минерали, към всички метали вътре в човека и вън от човека. И всичката сеч, и всички коситби, и цялото бране на цветя от всички туристи и оранжерии не са в състояние на намалят толкова много растителното и минералното богатство на една планета, както откъсването на един единствен еделвайс! При това, се намалява и интензитетът на енергиите и информацията, предавани на тези природни царства. Понеже всяко цвете предава от една звезда, а слънцето е главният препредавател, то единствената, най-съвършена антена към слънцето, - еделвайсът - предава от цялата етерна вселена!
Нежните послания на хоа не са насочени само към хора, животни или растения. Те изпращат привет към всички йерархии и класове в Трите Вселени и им казват: "Само през мен се минава към световете, подобни на Хо!" Цветята не само предават музика, информация и картини от съответните слънца, но и са основни врати за попадане на етерните им двойници. В етерната вселена се пътува единствено чрез овладяване на обичта към растенията, а в палатите и дворците на етерните звезди се попада само чрез еделвайса. Пътуващите из етерната вселена знаят начините за общуване с цветята - могат да разговарят с елфите и с ангелите, които стоят зад тях. Много животи са ви необходими, за да насъберете в олтарите (название на вид чакри, дадено от Елма – б.п.) на етерното си тяло уханията и трептенията на всички цветя и цъфнали дървета! Така олтарите ви постепенно се разцъфтяват и вече не им е необходимо природно въздействие отвън.
Но общуването с хоу е нещо неизказано, изключително, потресаващо! Хоу - ангелите на еделвайса, чрез хоа - елфа на еделвайса, могат да развият едновременно всичките ви олтари. Хоу работят над олтара ви "хон", който се намира в областта на слънчевия сплит.
Неделя, в обеден слънчев час, при слънчев аспект с Меркурий, оплоден от Луната, през юли и август, търсете контакт с хоу. Гледайте с обич в някой еделвайс и кажете на елфата му:
"Хоа, хоа, хоа! Живото слънце на Пан ме изпраща при теб! Моля те, дай ми от твоята бяла етерна светлина, носеща съвършен живот. Свържи ме с ангелите хоу - нашето етерно слънце! И ще получиш от моя олтар "хон" милата заря на обичта, на най-чистата радост, най-светлото осияние!"
Ако сте сам и успеете да получите сила от "хоа", ще усетите радост и светло състояние в олтара си "хон". Може и да забележите хоа, който носи короната на етерния благобел4.
Тогава кажете - не гласно, а вътре в олтара си хон:
- Хоу, хоу! Представи се пред мен, човека, от който получавате обич! Низходи до нивото на моите сетива, за да обменим даровете си. Ето, аз те обливам с обич небесна, а ти ми покажи вратите към двореца на Хóуа, който, аз зная, се крие в недрата на Хо! Пусни ме там, заведи ме при Хóуа, за да ида и да му се поклоня. Привет!
Ако се случи да ви пуснат, влезте в двореца на Хоуа с много искреност и много голямо смирение. Проявете обичта и почитта си към Царя на Панвселената. Той е наместник на самия Елма (Бащата и Майката на ултравселената) в необятното царство на Великата разумна Природа. Кажете му така:
"Велики царю Хоуа! Приеми чрез мене - човека с безсмъртна душа - един лъч от планетата Икло и ме осияй със силата на твоето природно слънце Хоу! Хлоя да те благослови и - мир на вашето царство!"
9.ІV.1984 г.
2
ЗДРАВЕЦ
Здравецът носи силна вибрация на живот, праенергия и лунно влияние. Изумителна е лечебната му сила - оставя следи за дълги години! Но самият му етерен дух не е от земна еманация; още по-странно - той не е и от вашата галактика. Мнозина смятат здравеца за носител на сила, мощ, красота и дълголетие, за подмладител от първа величина, носител на успех, късмет, сполука.
Но здравецът показва на вашата етерна галактика нови възможности, които още не са известни на устроителитe ú. Той има способността да възкресява умрели и даже разлагащи се тела и тъкани. Самото му естество е такова - виталната му енергия е без граници! Той влиза във връзка с етерната програма на поразеното същество и ориентира частиците на пространството към реанимация.
Здравецът, като всяко друго цвете, растение и животно, се съдържа и в аурата на човека. Отключването на генетичната памет е тайна, която вие ще научите скоро: няма да минат и триста години. Тогава всеки ще може да ухае естествено на което си иска цвете, стига да носи в себе си формулата му и неговата добродетел. Този велик дар се владее от елфите и ангелите на растителния свят, а животните имат природна способност да усещат основния тон на всяко същество.
Сочно-зелената, остро опияняваща краска на здравеца, се излъчва особено мощно от хората, които обичат живота над всичко. Носителите на живот за другите - ето съработниците на здравеца, които разнасят своето благоухание на километри. Тичинките на здравеца излизат доста навън от светлолилавото му цветче - това се дължи на активното, мъжко оплодяващо начало в него. Преднината на сока му в неговата еволюция е известна: той носи особена свежест и ведрина, която помага на дишането, на самочувствието. От древни времена ползват здравеца за помощ при зачеване, за оздравяване на тежки рани, за освещаване на вода и храмове. Можете и вие да се ползвате от аромата му, но без да го късате. Силата на здравеца, растящ около мястото, където живеете, е пословична: той може да ви предпазва от всички болести, дори и от най-страшните. Само един стрък от това уникално растение се равнява на стотици литри антисептични разтвори (при положение, че не е откъснат - при вдъхване). Предпазва от анемия, проказа, възпаление, кръвотечение, старчески деформации, хронически стенокардии, гръдна жаба, бронхити, пневмонии, туберкулоза и много други. Особено много помага на родилката да носи и ражда безболезнено. Преживява се от влюбените като прилив на плодоносна сила, отваря нови пространства на влечението и може да продължава интимното общуване с часове. Този му Божествен пламък осиява в силно зелено и аурата на млякото на кърмачката, и околоплодната вода на бременната. Живот носи навсякъде - дори оправя тези, които имат вродени недостатъци; пречиства въздуха, носи етерна прана в изобилие, освежава тялото и душата и я насочва към вечен живот. Носи още и благословение в рода, семейството, бащинството и майчинството. Носи радост, веселие, много искреност, доверие и откритост.
А вие, които искате да влезете във връзка с елфа на здравеца, намерете обширна слънчева поляна с извор, застанете срещу стръкче здравец в пълно мълчание и поздравете по следния начин:
- Привет, о, хранителю на живота Сел! Пращам ти лъч от олтара си "сéлу". Не го отхвърляй, но го приеми с доверие и чиста молитва, ако искаш да узнаеш още нещо за човешкия род. Разтвори изворите на зелената си етерна светлина, за да вдъхна живот и опиянение. Свържи ме с лунните ангели "сéлуи", които творят Градината на Безсмъртието".
Ако почувствате прилив на сили и радост в олтара си "сéлу", който се намира в основата на шията, помъчете се да се свържете и с ангелите на вечния живот "сéлуи". Вдъхнете дълбоко миризмата на здравеца и почакайте да изгрее пълна луна. Отворете душата си за лунното, сребърно сияние, и викнете в нея така:
- О, ангели на живота всевечен! О вие, сéлуи на безсмъртната радост и веселие! Разположете се в този дивен час към мене и ми пратете оживяваща вълна на Селена, която е царица на всички ни! Успокойте изранената ми душа и ме поемете в дланите на живата, модра свежест. Съобщете за мен на придворните на кралица Селена, за да не остане сърцето ми ненапито и ненаситено. И ще получите от олтара ми "сéлу" привет от близките ви на тази Земя, с които вие нямате връзка.
Случи ли се да ви пренесат зелени вълни в подножието на храма Селенин, паднете още на долното му стъпало на колени и помолете:
- Селена, Селена, царице на Нощта и вечната младост! Пусни ме в покоите си, за да се насладя на твоята сребърна феерия! Ти си, която обича от дън времена душата ми и те облива с надежди и стенания. Нека потъна за миг в зеленото сияние на твоите пропасти, които са пропасти на ундините. Осияй ме с насладата на твоята прегръдка и сливане, които са смисълът на живота. Охрани живота, който е в мене, за да охранявам и аз живота на другите. Въведи ме в необятното царство на твоята родина - Вселената, - която се намира вътре в самата тебе, Селена!"
Когато Селена стане да ви посрещне, не навеждайте смирено глава, както пред краля на Хлоя, а направо идете и я прегърнете. Тогава пред вас и в ръцете ви тя ще се превърне в онази или онзи, когото обичате, и ще ви надари с неземна радост и щастие.
31.V.1984 г.
3
ТИНТЯВА
Тинтявата е вълшебно цвете - постига пламък със сила, стотици пъти по-голяма и от тази на еделвайса. Орнаментите от звънкосиня и дълбоко ярка светлина, които плете това цвете в пространството, не могат да се сравнят с нищо. Инак особеностите му са малко на брой, но също смайващи.
Най-първо, тинтявата е щастливо цвете. То просто преживява такова огромно щастие, че не може да се удържи да не излъчва с интензивност, поразяваща всяко въображение! Останалите цветя рядко се отличават с такъв интензитет на баграта - омайничето, например, също просто свири в пространството. Тинтявата пее алтово - пречи дори и на слънцето понякога да слуша другите цветя. Звездите слушат цветята, защото само от цветята могат да получат информация за други звезди. Звездата на тинтявата обаче не е обикновена, а е преминала в супервселената. По тази причина, както и омайничето, тя въздейства опияняващо на сетивата - на всички, а не само на зрението.
Велико е предназначението на тинтявата! Мнозина са попадали на звездата ú единствено чрез нея. Обстоятелството, че на много звезди се попада само чрез минерали, цветя и хора, се дължи на свръхценността на всички тях, като представители на физическата вселена. Абсолютно невъзможно е влизането в хиляди и хиляди плеяди от галактики, без да сте срещнали и обикнали техните представители на планети като Земята. Ако някой мисли, че има друг начин за общуване на човечествата, нека дойде да Ми го каже лично на Мене. Много още има да чакате, ако мислите, че страданията на едно същество не ви засягат. Напротив, когато изправите отношенията си, както към познатите и близките си, така и към враговете си, само тогава можете да се свържете с техните човечества. Това е закон.
Множество от Летящите Вътрешно чакат с векове да слязат на планети като Земята, за да могат да попаднат на звездите на много цветя, скъпоценни камъни и хора. Животните пък откриват вход към планетите, кометите и астероидите.
Тинтявата носи идеята за душевната свобода. Тя открива на звездните цивилизации пътя към онова неизразимо с думи щастие, което се получава от разширяването на душата в космоса. Като прозирен и бурен облак от плазма, със същата тая безумно ярка тинтявена светлина, човешката душа има способността да се разширява безкрайно в пространството! Фонът на този "облак" е чисто злато - благородното духовно злато на самораздаването. Само на този фон и само при сприятеляване с елфа на тинтявата, посветеният може да постигне и това необикновено летене - летенето на всички страни, със скоростта на възторга и абсолютното, пълно щастие. При това, не е безразлично дали работата, която върши тинтявата, се дължи на мъжка, женска или детска психика. Всеизвестно е, че нисшите природни царства получават прилив на смисъл, енергия и обич само от най-висшата форма в Битието - човека. Както минералите, така и всички растения и пр. се съдържат като праобрази първо в душата на човека, а после във външната природа.
Ако успеете да откриете в някоя тинтява нейния приказен елф, кажете му:
- Тинтявен елф, прекрасни роу, моля те, отвори престола ми "рон" за ново навлизане в глъбините на супервселената! Пусни ме на звездата Ро, където е твоят ликуващ господар. И си вземи от мен златото, което ти трябва, за да може да блести тъй силно тинтявената ти, електрическа багра!"
Ако успеете, ще полетите на всички страни, докато обемете звездата Ро, чийто център е навсякъде, а периферията - никъде. И като усетите, че сте влезли в залата на първожреца ú Рóун, кажете му с щастлив възглас:
- Прекрасни Първожрецо на свободата, приеми и мен при себе си!
А той ще ви отговори:
- Добре дошла, пробудена човешка душа! Вземай от моето царство всичко, което си поискаш!
Май 1984 г.
4
МАК
Макът е носител на опиянението, което изпитва Тот при сътворяването на монадите. Космичният оргазъм няма по-подходяща антена на планети като Икло. Превръщането на Правдата в Любов - ето на какво ви учи макът. Тъмното му дъно провежда токовете на правдата. Махнете мака от една планета, ако можете, и кармата няма да действа.
Обаче нощем процесите са обратни: макът учи съществата какво става с онзи, който се отказва от Любовта заради Правдата.
Топлината, която събира макът в черно-лилавото си петно, няма равна на себе си. Чрез нея той повишава вибрациите на целия растителен свят и му придава енергия предимно за размножение. Сперматозоидите също получават енергия от мака, колкото и странно да ви се вижда това. Пречупването, слабостта на маковия венчелист обикновено образува права линия, която не е вертикална. Хоризонтални прави в растителния свят има рядко, най-вече в някои иглолистни. Но и в тях, и в останалите растения, те са конструкция на клоните, не на цвета. Ето защо, те придават Марсови качества не на либидото, а на характера, докато маковият цвят и маковата кутийка въздействат най-силно върху половото влечение и потентността.
Бог Отец - или Абсолютният Дух, Тот - на това равнище се изявява именно с червената краска - с неудържимия творчески импулс за създаване на нови същества. Това, което вие възприемате като въпиюща природна несправедливост и разточителство - "умирането" на всички сперматозоиди, освен първия, - съвсем не е “естествен подбор”. Тъй като адът ви е възпитал да виждате навсякъде само смърт, състезание и съревнование, вие няма от къде да знаете, че останалите сперматозоиди не са ни най-малко "нещастни жертви на свиреп закон", а най-щастливите същества в астралния свят, понеже отдават цялата си енергия във вид на оргазъм, равен на смърт. Не само енергията, но и астралните им душички се вливат в организма на бъдещата майка, като по този начин дават възможност плодът да се развива при максимален душевен и физиологически комфорт на бременността. На медицината ви отдавна е известно, че редовните порции мъжка семенна течност в тялото на жената я прави млада, здрава, хубава и благородно успокоена; в противен случай са ви познати всички тия хистерии, злобни реакции, ревности, рухвания през критичната възраст; депресии, ипохондрии, затлъстявания, окосмявания, брадавици, усилено пушене, пиене, психиатрични трагедии, рак, тумори, самоубийства. . .
Макът предава на съществата заповедта на Отца: "Плодете се и се множете!" Не случайно това е първата и основна заповед. Каквито и да са мотивите ви да не я изпълнявате, това няма да ви спаси от старостта. Абсолютно никой не може да бъде пожален от този закон, с изключение на ония, които са се отдали на Словото на Отца. Половата сила тогава отива в полза на онзи, който чисто предава Мъдростта, Истината и Божествената Любов на всички по пътя си.
Няма да казвам как се работи с елфа на мака, защото ще злоупотребите.2
24.ІХ.1984 г
5
МАРГАРИТА, ЛАЙКУЧКА
И СЛЪНЧОГЛЕД
Трите са обединени от това, че провеждат токовете на универсалната вселена или универсума. Това е физическата вселена, под управлението на Мировия Учител. За разлика от Мировата Душа, Учителят се нарича "миров", именно като Учител на света, докато Любимата на Тот е Душата на ясновселената - вселената на мира.
Маргаритата е микрокомпютър от първа величина сред цветята. Някои цивилизации, които все още плават с космични кораби, не могат да минат без маргарити на борда си - байтовете информация на математическите им оперативни възможности са феноменални! Като едни от първите дъщери на ясновселената, те изпитват невъобразима наслада, когато трябва да правят изчисления и да решават задачи. Алгоритмите и програмите на грамадно количество растения минават през тях. Този математически дар те носят, само защото жълтата багра ги свързва с Мъдростта и понеже клетките на тяхната памет са многобройни, а спиралността им осигурява връзка с галактиката. Още не съм ви казвал, че спиралата е основно средство на ясновселената и че с нея последната управлява еволюцията. Синволюцията пък се движи по радиус и се ръководи от супервселената.
Маргаритата е чувствителна към другите цветя и не обича да се смесва с тях. Те пречат на полето ú и понижават скоростта на изчисление. Същото важи и за лайката и слънчогледа.
Предимството на лайката е, че носи ангел, а не елфа. Не се заблуждавайте да мислите, че ангелите са непременно по-големи от елфите. Ангелите обаче са от астралния и умствения свят, за разлика от елфите, които са от панвселената. Ето защо, от елфи може да искате здраве, правилен растеж, докато ангелите изпълняват и емоционални, и умствени молби. Да не говорим за най-висшите ангели, които не са от полето на универсума, а от супервселената. Те пък могат да въздействат изключително чрез плодове. Това е друга тема, която с радост ще ви я преподам.
Лайката обаче разнася удивително приятен аромат поради присъствието на ангелите "мόлри", които оживяват най-топло съчувствието. Носещите тази добродетел също ухаят на лайка, понеже са развили съответния олтар. Всяко цвете не е нищо друго, освен проекция на "олтар", "престол" или "двери" от тялото на Космичния Човек.
Когато и вие развиете всички добродетели и съответните им органи, жлези и чакри, ще престанете да бъдете зависимо биологическо същество и ще се превърнете в метално-кристален космически човек. Тогава всички природни царства и всички добродетели ще бъдат снети във вас до една.
Ако маргаритката помага на мисленето, особено математическото, а лайкучката развива съчувствието, то слънчогледът може да пренася хиляди монади с учебна цел от универсума към супервселената и обратно. Изучаването на Слънцето става само денем и затова слънчогледът трябва да гледа към него, за да могат учениците да използват вихровите му токове. Слънчогледът, същевременно, съхранява цялата информация от тези посещения и затова, когато вие приемате слънчогледово масло, имате шанс да узнаете неща, които са тайна дори за херувимите и серафимите. Този метод обаче изисква рафинирането да не става на огън, нито с химикали. Най-доброто е да ядете слънчогледовите семки сурови. Придобива се нещо удивително: възможност за контакт между универсума и супервселената. Класът, с който летите, под ръководството на Универсалния Дух, трябва да е от сродни души и тела на всички полета. Вие си спомняте упражнението в Младежкия клас, когато водих някои от вас на Слънцето. Сега ви казвам, че без слънчогледа в градината, това нямаше да може да стане.
Живият Бог на Земята - това е Учителят! Живият Бог на Небето - това е Духът Божий. Живият Бог на Небето и на Земята - това съм Аз - Елма, Синът, Словото, Господ, Христос. Затова смятам, че Слънцето и слънчогледът са много верен Мой образ, понеже, като Учител на Земята, Аз много точно следя движението Си като Дух на Небето; и - при това - винаги имам клас с ученици.
Ако искате да трептите с честотата на слънчогледа, вие трябва да развиете в себе си прошката и примиряването на противоречията. Не друго, а маслото е свещената течност на Духа Божий, Който вечно примирява всички противоречия, работейки неуморно с резултантата на тройката. Триъгълното венчелистче на лайката, маргаритата и слънчогледа приемат и преработват светлина, виделина и яснина, но ако слънчогледът има отношение към светлината, то маргаритката преработва виделина, а лайката - яснина.
Новото Човечество няма да може да мине без тези три мъдри растения и затова - насявайте ги и ги пазете като окото си!
Не ви давам имената и призивните им формули, защото се произнасят само от Младежки окултен клас, а такъв клас при вас още не съм имал. Жив окултен клас не е онова, което помните. В живия клас всички живеят за всички и с всички, обменяйки се на всички полета, помагайки си във всяко отношение, не изоставяйки никого да търси нечисти извори навън, за да не умре от жажда. Ако това можеше да се постигне, ако бяхте истински Мои ученици - да не се обособявате на консервативни двойки и групички; ако можеше да се създаде истинско братство от няколко хиляди души с постоянно променящи състава си, обменящи се дванадесеторки, Аз лично щях пак да ви се разкрия и да ви поведа: чрез слънчогледа - на Слънцето, чрез маргаритата - по звездите, чрез лайката - по антизвездите. . .
Но - вие сте още далече от човечествата, които ходят голи.10
24.ІХ.1984 г.
6
РОЗА
Очарованието на розата иде от нейното женско обкръжение от ангели. Пропастта, която разделя Арес от Афродита, се преодолява единствено от влечението им един към друг. Това, което може розата, не е сравнимо с нищо. Тя се разлива в света на сърцата с разкошна миризма, в която нито един брутален дух не може да живее даже и миг. Откъснатите рози нямат тая сила, но около розови храсти грубостта и жестокостта обикновено се обезсилват.
Розата, също като мака, с който са астрални антиподи, образува с листчетата си невертикални прави (при прегъването на най-външните). Това я прави подвластна на мощни астрални сили. И розата, и макът, са жертва на своите силни влечения, макар и в напълно противоположни посоки: в мака е неудържимо влечението самó по себе си, а в розата - това към определен обект. Животът на розата е непрестанна влюбеност, а на мака - мощно желание. Есенцията от розово масло е позната като вълшебно средство за предизвикване на любов.
Съвършенството на розовия цвят е миниатюрен модел на Битието. В най-висок смисъл, розата е произведение на хипервселената и минава за Христово цвете, като в нея доминира верността, предаността - първото Христово качество. При това тъмночервената роза означава преданост към желанията на любимия, алената - предана любов, розовата - преданост към сродната душа, жълтата - предано приятелство, лилавата - предано съратничество, а бялата - преданост към Бога.
У розата намират покой и изцеление най-размирните Марсови духове. Тя самата има влечение към тях и с това се обяснява защо венерианките имат вкус към марсианци, а не към фините нептунови и аполонови типове. Последните обикновено са трагично влюбени именно в "рози", въпреки че по еволюция и Божествено очарование ги надминават стотици и хиляди пъти. Розата е капризна, обича да ú доказват любовта си, жестока е понякога с желанието си да се харесва и същевременно да си играе с поклонниците си. Става център на всяка култура, изкуство, поезия, музика и вдъхновява най-чувствителните към красотата души и сърца. Но Арес - или макът - ú действа най-силно и тя става обикновено жертва на някой нискочел, мускулест и напорист марсианец. А той, по правило, ни най-малко не я обожава тъй романтично и рицарски, както влюбените в нея поетични души. Абсолютно необяснимо е за нептунианците как е възможно такова прелестно и красиво същество да има мъж, стоящ на много стъпала под тях. Те не разбират, че това е нейната най-главна роля: да усмирява луцифери и сатани, да издига в еволюцията същества от по-ниско равнище.
Користта ú не е само нейна вина: шиповете са средство на Битието за отваряне на очите. Първоначалната роза в рая беше без бодли, но след грехопадението, в сърцето на мъжките и женските Еви израснаха шипове, като израз на желанието да задържат обекта на любовта за себе си. Розата съвсем не е като тръна: тя не боде, когато се приближаваш, а когато искаш да се отскубнеш... Това подписа присъдата, розите навсякъде да бъдат най-търсеното, ала и най-малтретираното цвете. Без този ú порок, тя би била съвършената райска любима на твореца, който не иска да бъде заробен към една пола, защото има какво да даде на всички.
Мистичната есенция на това нейно свойство обаче е положителна. Който веднъж влезе в хипервселената като Христов ученик и побратим, връщане назад вече никога няма! Предаността към синтеза, милостта и абсурда става вечна и в хипервселената досега грехопадение не е отбелязано. Защото, сами по себе си, милостта и абсурдът осигуряват абсолютно изобилие на всички възможни блага, тъй като милостта дава, а абсурдът не признава канони. Затова Божествената Роза без шипове, няма нужда да задържа едно същество, както паяка, в мрежата си. Предаността ú си остава, но преданост към хипервселената - т.е. към самия живот. Свойството ú да забулва същността си с десетки воали не отпада, но то е, за да се различава розата от мака, който раздава любов поголовно и безогледно на всички.
Същността на розата е любовта към сродната душа - и розовата роза притежава именно това свойство: да открива сродната ви душа в Трите Вселени. Запомнете, че розата наистина изисква вярност към сродната суша. Под "вярност" в Божествения свят съвсем не се разбира да не живеете интензивно до срещата си със сродната душа; напротив - интензивното самораздаване и обмяна приближава часа на Великата Среща. Вярност, от памти века, на Божествен език, означава способност мигновено да се откликнеш на сродната си душа, когато се яви на хоризонта, независимо от това, с кого и как си свързан в момента.
Има обаче и бяла роза - т.е. вярност към Христа или съвършена вярност, която също не означава самолишаване на сърцето от буен и щастлив живот, а значи радостно изпълнение на волята на Господа във всички възможни форми на милостта и абсурда. Това розовата роза не може да стори, поради периода, който трябва да изживее в брачна изолация с дългоочаквания си космичен любим. Най-голямото щастие, наистина, е това - и не случайно не бялото, а именно розовото е синтезът на хипервселената с тотвселената, т.е. на Елма или Христа с Отца. За тази любов, именно, е казано, че тя означава брака на духа с душата. Това е абсолютното, съвършеното сливане на двете предначални полярности, след което нищо отвън повече не им е необходимо. От гледна точка на Съвършения Дух - или Бога, - такова розово е много по-съвършено от бялото на хипервселената. Но земното розово е вече корист, в сравнение с Христовото бяло - и милионите нещастно влюбени никога не се досещат, че рано или късно Бог непременно ще даде това, за което копнеем, но не по-рано от момента, когато решим да се отдадем на ония, които сами имат най-голяма нужда от нас - и то по начина, по който те имат нужда, а не както ние смятаме. От само себе си се разбира, че тук не влизат извратените желания на вампири и престъпници, чиято главна стръв е владеене.
Без розата, значи, вие не можете да откриете нито сродната си душа, нито начина за изпълнение на Господнята воля.
Намерете един розов храст и кажете на елфата му:
- Прелестна и удивително хубава Вен, покажи ми къде се намира моята сродна половина в Трите Вселени! Искам поне за миг да я зърна чрез тебе!
Ако сте силно развълнуван и много емоционален, прекрасната елфа Вен ще се появи пред вас с корона от лъчи и напълно гола; ако сте жена, ще се появи като елф. Ще поиска от вас не друго, а нежна и пълноценна любов. Ако се съгласите, ще ви смали. И след няколко денонощия радости и утехи, за които няма земни думи, елфата ще ви прегърне и ще полети с вас из обширното Царство Божие - на свиждане с вашата сродна душа.
27.09.1984 г.
7
МАГАРЕШКИ ТРЪН
Този представител на физическото поле не се цени, но е нещо необикновено мощно. Той насочва на всички страни снопове електрони с такава сила, че посветените се подлагат там на специални бани, след като са плували в гнусното море на градовете.
Егоцентрацията и минерализацията са двата основни мотива на растението, което наричате "магарешки трън". Определено е съществата да преминават през стадий на обособяване, при който расте индивидуалната им неприкосновеност и способността за самозадоволяване.
Трънът има още едно свойство: да изпълнява ролята на кармичен разпределител. Може определено да се твърди, че без магарешкия трън и някои други видове тръни правдата на планети като Икло няма как да се разпределя правилно. Повече от маргаритката, бодилът е специалист в някои области на върховната математика или суперматематиката.
Не си мислете, че като наричам тези осияния "приказки", те са окултна фантастика. Математическото мислене на ясновселената предлага най-оптималния вариант, наситен и с литературни, музикални и други изразни средства. Задачата на тези осияния е да ви накара да проверите нещата, а не да ги възприемате като мистика или фантасмагории от рода на средновековните апокрифи.
Който се отнесе към всичко това сериозно, може да застане прав пред един магарешки трън и да произнесе формулата:
- Нежна елфа, наречена от Космичния Човек "хин"! Моля те, отключи в мен минералното зрение, за да видя докъде е стигнала кристализацията на моето следващо тяло.
Живата елфа на магарешкия трън ще се отзове малко бавно, защото дори и посветените не знаят още за нейните пълни възможности и никой не я е викал досега с тази формула. Бъдещото ви тяло не е много ясно още в етера, но все пак се очертават основни системи и органи.
Без да се бавите нито миг, оставете нещо минерално или кристално до тръна. После затворете очи. Фината елфа хин отпраща живите ученици на по-горно поле - там, където се разпределят кармичните сили. Това е многокристално царство, където всеки кристал съдържа филм с живота на всяко същество във вселената. Отклоненията от Любовта, Мъдростта и Истината стават причина за помътняването на съответните кристали и тогава Този, Който ръководи карма, се впряга да преизчислява съдбите на отклонилите се. В минералното тяло на човека се вграждат само ония кристали, които са вече напълно изчистени.
Ако вие общувате по-често с магарешкия трън, ако съзерцавате с нежност лилавото му съцветие, можете да ускорите растежа на минералното си тяло. Но това става само в съответствие със съзнателните ви усилия в обществото да градите екологични зони и жилища и да отбранявате тези резервати от прокълнатите замърсители на пъклената цивилизация.
Нежното същество, управляващо елфите хин, може да ви покаже отдалече какво представлява подобно царство на кристалите. Това всъщност е кристална звезда, имаща милиони и милиони шипове, издигащи се към космоса (от животните, таралежът е свързан с нея). Те са предаватели на колосална енергия, получавана от избистрянето на индивидуалните съдби вътре в кристалите. Всеки такъв шип - по специален коридор - изпраща егоцентрална енергия, достатъчна за захранването на 350-500 галактики!
Магарешкият трън, по индукция, излъчва част от тази енергия и на Земята.
27.ІХ.1984 г.
8
ТЕМЕНУГА
За теменугата се знае още по-малко, отколкото за тръна. От Абсолютния Дух тя е взела творческия импулс, обменила го е със стремежа към Истината и свободата и така е станала дъщеря на Благия Дух. Благостта е нейната изява, най-съкровената ú същност - мъдростта, а средата, в която живее - съвършенството.
Ако искате да имате представа за ангелите на смирението, наречени "тон", съзерцавайте теменугата. На нея не ú трябва нищо, защото има всичко в себе си. Гордостта ú е напълно непозната, самомнението - също. Стига да приемeте омайващото ú ухание, тя не се поддава на никакви други желания. От животните, сестра ú е сърната.
Вселената, супервселената и ултравселената се отразяват напълно в нея. Тя е тяло и жилище на Божествени и духовни ангели, които предават на планетата асуин (вж. "РОМОН ОТ БОЖЕСТВЕНАТА НАУКА" - "Звездни приказки", Сириус) и протона на активното уравновесяване. Могъщото ú положение сред божествата и йерархиите от ангели не се демонстрира с нищо, освен с уханието, което разнася споменатите протони, и с красотата на теменужката, която сваля асуин.
Пред съществата, живеещи чрез нея, цялата холивселена е отворена! Учителят е Този, Който я проучва и води учениците си из нея - чрез концентрация в центъра на теменугата и вдъхване на аромата ú. Може да имате бледа представа за ролята на уханието ú, като си представите следната картина: монадата се намира в центъра на непроявеното същество във вид на цветно пламъче, живо и пърхащо. Тя се превръща през вековете в его чрез подарените ú от Атма протони, които веднага привличат от Мировия Океан съответно количество електрони и така се започва строежът на атомите. Атма сам не произвежда протони, но те се поляризират от неутрони, когато Той вдъхва аромата на Суперкосмичната Жена - прелестната Дъга на духовната вселена. Това е ароматът на теменугата!
При пътуването по планетите, Учителят използва миризмата на теменугата, защото му трябват протони при монтажа на съществото или растението, в чиято форма се проявява там. В екологичния потенциал на планетата няма място за нито един екземпляр в повече от определеното; ако има място - при динамичните екосистеми, - то няма свободни градивни частици. Затова, който иска да пътува чрез създаване на тяло, а не чрез вселяване, той трябва да си "носи" протони. Ако свободна бройка същество няма, то има неизчерпаема фотонна среда, от която могат да се приспособят електрони. Имайки формулата на даденото растение, животно, разумно същество, Учителят и ученикът могат да се сдобият със собствено тяло, а това е голямо предимство, защото не се налага да се съобразяват с индивидуалната карма на никого. И вселяването е метод - и то най-лесният, - но той е много отговорен.
Вгледайте се в центъра на някоя теменуга, вдъхнете аромата ú и си кажете наум:
- Тон, тон, имам какво да ти дам, но на тебе нищо не ти трябва. Ако сама искаш и можеш да ми дадеш нещо, моля те!"
Нямате ли за цел да се прославите с това, теменугата мигновено ще ви пренесе на някоя дивна планета, където вие ще имате тяло на най-напредналата раса или вид, но с вашите индивидуални особености. Ще знаете и езика им. Това обаче става само на планети с динамична екология.
27.ІХ.1984г.
9
БОСИЛЕК
Уникално растение: сваля от холивселената росата на молитвеното самовглъбение. Нереалността на всичко извън молитвата е нещо, на което учи босилекът. Цялото му същество е обърнато към Бога - няма нито едно негово вълнение, несвързано с Бога! Името му на български е пределно ясно: "босилек" - "Божия сила". И наистина, тази удивителна билка може да предава без никакво затруднение цялата Божия сила! Не се чудете: няма по-нежна и фина сила от Божията. Напълно Божественото растение босилек схваща тази тайнствена мощ на Цялото, наречено Бог, и може да я предава на всички ония, които, също като него, са в постоянно молитвено състояние. Лесното приемане на холи-могъществото започва с тихия глас на Отца, но завършва с безчислените ядрени потенциали на Цялото.
Босилекът е растителен образ на органа "холифиза", насищащ с чистота и любов всички останали "физи". Не се опитвайте да го търсите - още е рано за вас. От Абсолютния Дух той приема радост, от Мировата Душа - мир, от Христос - милост и абсурд, от Духа Божий - Истина, от Учителя - Мъдрост. Това не е преувеличение, а факт. Не един и двама посветени са виждали как босилекът сам се задвижва, когато Бог иска да ви се покаже чрез него.
Не се блазнете от мисълта, че с босилека можете да вършите чудеса. Той наистина може всичко, но само по волята на Бога. Молитви за лични неща се изпълняват чрез други цветя, но босилекът носи само това, което Бог е определил. Това, което трябва - по плана на Съвършения, - то става. А Аз изпълнявам и молби, които излизат извън плана Му, само и само съществата по-скоро да опитат несъстоятелността им. Това не е в противоречие с плана на Бога, а напротив - помага той да се изпълни по-лесно и по-бърже.
Така че, ако се молите в присъствие на босилек, той ще ви даде най-важното: да разберете плана на Бога. Можете да паднете на колене пред него и да се помолите с цялата си душа:
- Божествен хол, отвори олтара ми холн, престола ми холм и дверите ми хол най-нашироко, за да узная плана на Бога за мене - да го разбера и да го изпълня!
Понякога босилекът се задвижва, а друг път започва да свети. Ако се раздвижи, това значи,че Бог иска да изпълните волята Му; ако засвети - трябва да я разберете. Преподаването на подобни уроци не е за всеки, а само за онзи, който се е отдал на Божията воля изцяло. Само такъв умее да слуша Божия глас, да го разбира и да изпълнява волята Му. При него личните мотиви не съществуват, защото е станал съвършен като Бога - т.е. има отношение към всяко нещо, към всяко същество в холивселената. При това положение няма вече любими и нелюбими неща, близки и неблизки същества. Носейки волята Божия за всеки, при който Бог го изпраща, той същевременно не е лишен от щастие, понеже се отдава с цялото си сърце и цялата си душа - с истинско, бурно горене. Който узнае волята Божия, но не може да я изпълни така, по-добре да не пристъпва в царството на босилека!
28.ІХ.1984 г.
10
ЛОТОС
Истинско тържество на Духа, празник на Истината, основен белег на духовно съвършенство! Ние говорим постоянно за хипервселената, но супервселената е нещо наистина прекрасно. Плодовете на Битието, които са минали през всички изпитания и са останали нетленни - ето от какво се вълнува лотосът! Основното му предназначение в супервселената е той да издига космичната енергия по каналите на свободата и правдата в човешкото причинно тяло.
Иска ли някой да попадне в света на ослепителното духовно съвършенство, нека прегъва коленете си, нека съзерцава и медитира в асаната "лотос". За вас, които още вървите нагоре, по пътя на индивидуализацията, се препоръчва, наистина, пълно усамотение и съсредоточена работа над себе си. Щом като това е вашият основен импулс - изпълнете го! Аз самият често се подвизавам в абсолютна духовна концентрация, а Моите неопетнени приятели следват по същия път неотклонно. По-късно и те ще разберат, че постиженията не са плод само на упражнения, но и на практикуване на Любовта и Доброто. Но в този път има още много премеждия и той далече не е за всички: любов и добро не се зачитат, ако човек се отдава в ръцете на вампири и експлоататори. Точно затова не бива да се допускат духове, които нямат висок идеал, в най-съвършения, най-прекрасния свят - супервселената. Когато наблягам върху смирението, саможертвата, милостта, Аз нямам предвид престъпници, които бродят по мрачните ъгли на вселената - те просят или крадат и ограбват вашата свобода, за да живеят изцяло за себе си.
Точно това лотосът не може да позволи с нито една от своите молекули! Пределната му принципност изключва всеки компромис, всякакво отклонение. Той убива безмилостно молците и червеите, които се стремят да нападнат красотата. Нетленното е негов девиз; превъзмогването на чувствата - негово кредо.
Абсолютният Дух не обича никога да го определят - по това ще Го отличите. А Неговата духовна изява - Духът Божий - неотклонно провежда обединяване на раздвоените същности. Това, което не може да търпи Абсолютният Дух, е определеността; това, което не може да търпи Мировата - Душа, е неопределеността; а това, което не може да търпи Духът Божий, е раздвоеността.
Пред вас сега се открива още една възможност да разрешите противоречията и колебанията си: проумейте зова на лотоса! В самото едноименно упражнение на йогите краката не са отпуснати надолу, за ходене. Те са заключени, значи, за правенето на добро, с цел да се спре духът на едно място и да потъне дълбоко вътре в себе си. Той трябва - в най-висшите и абстрактни сфери - да реши въпроса, свободата, Истината и доброто какво означават, всъщност. “Няма свобода извън Истината, няма Истина извън доброто и няма добро извън свободата!” - това иска да ви каже лотосът.
Ако се намери някой, който да разбере това, нека да се прости с близките си и отиде там, където растат лотоси. Отварянето на съвършения свят там става мигновено, стига да усетиш ясно призива на лотоса. Ще попаднеш на тревист хълм с множество съвършени ангели - обаче не голи, като в Божествения свят, а облечени в светлина. Може цяла вечност да останеш при тях, ако си разбрал напълно и дълбоко тайната на лотоса.
Обаче не мисли, че с това се свършва Истината и съвършенството, че това е "вся и всë"... Няма такова нещо! Има един свят над духовния, който се нарича Божествен. Там децата са на почит, а не "съвършените” възрастни. Там вече чрез други цветя се попада, чрез други добродетели. С лотоса можете да озарите пространството само около главата си; но когато обикнете и прелестта на мака и розата, вие ще се озарите целия. И тогава ще попаднете на планински бряг край морето, с вълшебен пясък... Има разлика между духовните звезди и Божествените звезди. Тук вие ще заварите хора, не ангели, но отново разделени на два пола и - при това - чисто голи. Ако прегърнете първия срещнат без никакво колебание и замисляне, може и да не се връщате повече на Земята. 28.ІХ.1984г.
11 КОКИЧЕ
Невинното и чисто създание на Отца и Духа Божий, което вие наричате кокиче, първо посреща такъв колосален водопад от космическа енергия, каквато никое друго цвете не може да издържи. На него се пада ролята да пробуди кълновете на целия растителен свят. Истината е, че преди кокичето може да има вечно зелени растения, но те нямат силата да събуждат зародиши.
Божественият произход на това нежно дете си личи от положението на главицата му. Всички Божествени растения и същества се отличават със смирение. Доброто поначало е Божествено качество и то натежава така, че всяко същество, което го носи, навежда глава. Разбира се, животът е ритмична смяна на добро със свобода, а свободата, обратно, изправя главата и насочва погледа нагоре.
Кокичето е бяло. Това означава, че то, като христовите духове, отразява всички блага, които се изливат върху него. Това е още едно Божествено качество, макар и не творческо. Като ви казвам, че Христовата вселена - хипервселената - не е творческа като тотвселената, това съвсем не означава, че Христос (или Елма) не твори. Бялото съдържа всички цветове - значи, и червения. Това означава, че една трета от дейността на Христос е творческа, но една трета, а не цялата, както е при Тот. При това Тот е невидим, а творенията Му са видими, а Христос е видим, за разлика от творенията Му, които остават невидими. Христос е винаги и на Небето, и на Земята - Той е Присъствие! Но Неговите дела са невидими, защото Той създава в съществата илюзията, че те ги извършват.
Кокичето действа по същия начин: ако го нямаше - нищо нямаше да покълне, но останалите растения мислят, че те самите се пробуждат.
От кокичето вее Божественото Присъствие. Животът на всички зависи от него, а то, навело глава, се мисли за нищо. Чистотата на детското му сърце не може да се сравни с нищо друго, освен със снега, а той е също Моя специфична изява, както вече ви казах на едно място (вж. "Осияния за Красотата",16). Ако се прави паралел с птиците, само белият гълъб може да се сравни с кокичето. Затова ви казах, че то е еманация на Духа Божий. Нещо повече: то е излъчение и на Агнеца или на Агнето, което съм пак Аз, но вече не на Небето, а на Земята.
Случи ли ви се да престанете за малко да мислите, че представлявате нещо, идете на някой планински връх и се наведете към някое кокиче. Облейте го с най-нежна обич и му кажете:
- Кокиченце-момиченце, кажи ми как мога да стигна до Царството Божие?
То ще трепне, ще повдигне главица и ще ви попита:
- А ти ми кажи, ще слушаш ли вече Татко?
Кажете му, че ще Го слушате - но с всичкото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и всичката си сила! Тогава пред вас ще се отвори цялата тотвселена и вие ще се почувствате равни с Отца.
- А Мама ще слушаш ли вече? - ще ви запита кокиченцето.
Като отговорите утвърдително, от другата страна на върха ще се отвори цялата ясновселена и вие ще усетите такъв мир, какъвто не сте изпитвали никога.
(Под връх тук разбирам обширно възвишение, а не острите и непристъпни първенци.)
29.09.1984г.
12
ЗЮМБЮЛ
Носител на Христовото милосърдие и Христовата сила - съответно розовият и виолетово-синият зюмбюл. Могъщо цвете - носи ясновселенски полъх и тотвселенска ведрост. Възстановява контакта между милосърдието и силата, който е загубен от много ангели и божества. Издава Божествения си произход с наклона на цветчетата си надолу, но не съвсем, както е при кокичето.
Следователно, прокарва мост между ултравселената и универсума; ако беше с горно отклонение от вертикалата, щеше да бъде мост между супервселената и универсума. Значи, универсумът образува квадрат към ултравселената и супервселената, защото той е хоризонтала, а те са вертикалата, в опозиция (една спрямо друга). От това следва, че универсумът е квадратът или кръстът, на който е "разпънат" Христос - хипервселената. Понякога зюмбюлът се приближава до този ъгъл, но обикновено е наведен. Универсумът се отличава с четирите вида "стихии" или взаимодействия: огън, въздух, вода и земя, т.е. ядрени, електромагнитни, гравитационни и слаби; супервселената - с трите състояния на заряда: положителен, отрицателен и неутрален; а ултравселената - с Точката, която се програмира и самопрограмира.
Духът на зюмбюла не е нито елфа, нито ангел, а божество. При това, тотвселенската му същност е свързана с единството; ясновселенската - с вълните (колебанията, двойката), а хипервселената - с мощно излъчване на абсони. Образ на Христос, на Бога и на Духа Божий - ето какво представляват белият, розовият и синият зюмбюл; когато е виолетов, той е образ на Духа Благий3. Само че Морето от Азове още не е проявено в зюмбюла, още е латентно в него.
Продължителното съсредоточаване върху същността на това Божествено цвете може да ви свърже със всяка една от физическите, духовните или Божествените същности на Бога, с изключение на Космическия Човек. Морето от Азове не са само непрозрачните облаци космичен прах, но, преди всичко, космическите кристални и минерални човеци, които образуват цели галактики. На тях не им е необходима супервселената с нейните разширяващи се слънца - много повече са им необходими мощните свивания на звездите, някои от които водят до кристализация на звездата в човешка форма. Но зюмбюлът може да отговори на този образ и да направи връзка с Космическия Човек само с розовата си разновидност, която е образ на Бога или на Съвършения Дух.
Необикновеният диапазон на зюмбюла се дължи на това, че той е създаден от божества. Розовият зюмбюл практически е неограничен в холивселената и - следователно - във всички подвластни на нея вселени. Това е триумфът на Бога в света на цветята!
Запазите ли свещеното си отношение към Първата Божия Заповед, която е изказана преди 10-те заповеди, тогава имате всички шансове да попаднете в холивселената. А прамисълта на Бога е да ви подари именно нея. Подарявайки живот, вие там ставате съвършени физически, щастливи сърдечно, творци - умствено и духовно; риониди и холиади - душевно. Зюмбюлът е образ на холиадите и връзка с тях (розовият).
4.Х.1984 г.
13
МИНЗУХАР
Минзухарът бива оранжев и лилав. Първият настройва природата с токовете на Духа Святий, а вторият - с токовете на Духа Благий. Духът Святий изисква индивидуализация, а Духът Благий - най-съзнателна и топла сила. Панвселената, поначало, има нежнозелени трептения, които превръщат нишките на ясновселената в плоскости. Плоскостта е израз на Панвселенския Дух - или Духа Вечний. Не случайно полето, равнината, гората, степта са зелени. Така и всички листа, венчелистчета и чашчелистчета на растенията са под прякото ръководство на Вечния Дух или на етерната област от Великата Разумна Природа. Растежът и развитието се дължат именно на този принцип на равнината (но иглолистните растат линейно; те са израз на друго лице на Бога, макар и проявен в ясновселената – б.п.). Планиметрията е наука на Вечния Дух. И наистина, повърхнината на сферата или лентата на Мьобиус нямат никога край, ако искаш да ги извървиш. Напротив, обемът има радиус и този радиус все някъде има край. Поначало, пространството е под владичеството на Духа Божий и там завършеността на световете е израз на принципа на съвършенството, докато вечността изисква незавършеност и протяжност без граници.
Минзухарът, по принцип, е също цвете на духа Божий, както кокичето. Но кокичето е Христовата проекция на Духа Божий, докато минзухарът е самата Му най-вътрешна същност, отразена в световете на Духа Святий и Духа Благий - т.е. в ултравселената в тесния смисъл на думата (инфравселената) и в чистовселената. За последната още не съм ви говорил, както не съм ви говорил и за Духа Благий. Чистовселената или Духът Благий, е синтез между Абсолютния Дух (Тот) и Духа Божий. Когато Истината и Творчеството се обединят, явява се благостта. Благостта е най-високата степен на чистотата или самата чистота! Чистотата без благост не е чистота.
Лесно можете да се свържете с Духа Святий чрез оранжевия минзухар и с Духа Благий - чрез лилавия. За целта е достатъчно да стоите прав пред цветето и да изпеете "Духът Божий". Дал съм ви тази песен, именно за да можете да се свързвате и с трите проекции на този Дух - в панвселената, инфравселената и чистовселената: Духът Вечний (зелено), Духът Святий (оранжево) и Духът Благий (нежновиолетово, лилаво). Самият Божий Дух се посреща с изгрева на слънцето. А цветето, което е най-близко до Него, това е тинтявата.
Ако се намирате пред оранжев минзухар, Аз ви съветвам да кажете още:
- Святий, святий, святий Повелителю на най-малката частица! Научи ме как да се потапям навътре в себе си, за да мина невредим в ултравселената! Разпръсни образите, идеите и влиянията, които ми пречат да бъда сам с Божественото в себе си. Ти, целомъдрен елф на минзухара, наречен "цим", развържи душата ми от оковите на пространството и ме освободи да се смаля до размерите на абсолютните частици. Кажи на господаря си Найанда, че още една душа иска да намери себе си сред безкрайните множества други монади.
Ако елфът цим ви чуе, което е много трудно, защото той е крайно самовглъбен, и ако констатира, че нямате нищо общо с преходните щения, той ще изпрати оранжев лъч в олтаря ви "цин", който се намира в коремната област. Тогава вие ще усетите как се смалявате главоломно и ще спрете чак тогава, когато попаднете в Царството на Найанда. Той самият обаче е толкова малък, че никой никога не е могъл да го види. Обаче Найанда има една способност, която му е дадена от Отца: да намира онзи неутрон, който представлявате сам вие в микровселената. Всички монади са, преди всичко, неутрони, но не големите, а съставните неутрони в неутронната система. Другите елементарни частици са форми на съществуване на инфранеутрона. Найанда ще открие онзи неутрон, който представлява вашата монада, и ще каже:
- Необикновено и уникално създание на Отца ми! Следвай пътя на вътрешния си глас и не слушай никого, никого, никого! Отличавай се от околната среда с индивидуалната си подбуда и мисия - точно тъй, както се отличава и моята багра, по-силно от всички останали. Тогава и теб ще те виждат най-отдалече и ще те откриват сред другите, защото най-голямата святост целомъдрено свети с най-голямо различие. Пращам ти носител на част от света ти, за да се опознаеш сам себе си и да узнаеш какво точно казва Отец ни чрез тебе на Трите Вселени.
Ако сте святи и целомъдрени в този час повече от всякога, елохимът Найанда ще каже името ви и начина, по който то се превежда. А узнае ли някой Божественото си име, разбере ли с какво той звучи по-различно от всички останали в космоса, повече прераждания няма да са му необходими.
Намерите ли се пред виолетов минзухар, кажете:
- Жива, жива, жива благост на най-благия Дух в Битието! Научи ме на твоята мекота, за да добия най-голямата сила! Естеството ти нека се проникне в духа ми, за да намирам най-истинния начин за проява на обичта и най-нежния начин за проява на Истината. Благостта Ти, о, Дух на чистовселената, нека пребъде в ума ми навеки!
Произнесете ли тези думи, вие ще видите елфа на този вид минзухар. Той не е като елфите на останалите цветя - гори с уникален пламък, който се простира на всички страни като най-фини, дълги иглици, губещи се в просторите на панвселената. Чрез този нежнолилав огън, елфът "доáн" пречиства етера от намесите на личната, користна воля. Преди да ви отговори, "доан" ще ви прониже с хилядите си лъчи и ще ви прочисти от всичко, което е още егоистично у вас. Ще почувствате как дишате много свободно и - най-после - един чуден глас ще ви проговори:
- Привет, привет, мило Мое дете! Чрез един от своите елфи ти говоря Аз, Творческият Пламък на самата Истина! Разбери, че няма чистота извън мигновеното изпълнение на волята Божия. Не се колебайте, живейте, Мои чада, с първия импулс, който ви идва отвътре. И тогава силата ви ще бъде сила нескончаема!
22.ІХ.1984 г.
14
АНЕМОНИЯ
Анемонията може да катапултира човешката панвселенска същност извън пределите на планетата. Физическото тяло в това време е в каталепсия. Ценното в анемонията е, че тя пази физическото тяло, докато етерното странства из панвселената. Живите мъдреци през всички епохи, навсякъде из вселената, където вирее анемонията, я отглеждат, най-вече, за тази цел. Ако някой от вас има вече опитности в етерния свят, нека опита и това.
В около един часа след полунощ, непременно след като човек е спал пет часа, предимно през лятото, анемонията може да отделя етерното от физическото му тяло. Не оставяйте тялото си открито, за да не настинете. Анемонията може да е в градината, но не по-далече от 10 метра. Може и на 15-20, ако са над три стръка. В цяла градина от анемонии можете да спите, ако искате да пътувате извън пределите на Слънчевата система.
Моята жива Школа е отворена вече за всички. Горните светове ви чакат с нетърпение! Казвам ви, че всеки един от вас е врата към една звезда, към една елементарна частица и към едно поле. Невидимите същества знаят как да преминат през вас, но или вие трябва да отидете при тях, или те трябва да слязат. Не мислете, че е лесно да се слиза на една планета. Много висши ангели и божества не могат да слязат, защото нямат нужните органи и тела. Понякога се налага да чакат с милиарди години, докато ги изработят. Но когато вие вече сте готови да излезете при тях, те могат чрез вас да посещават светове, които иначе са им недостъпни.
Анемонията предава етерното ви тяло в ръцете на надежден водач, но друг остава да пази физическото ви тяло в това време. Нежнозеленото поле на панвселената е необозрим океан от пресичащи се вълнообразни плоскости, ленти, пътеки, пътища и тъкани. Те се програмират неизменно от ясновселената, но Вечният Дух е Великият Тъкач, който внася двуизмерност. Прекрасните платна, които се вълнуват из панвселената, са посипани с моделите на всички растителни видове. За вас, които сте излезли чрез анемонията сред тази жива феерия, гледката ще бъде незабравима! При това не само очите, но и другите ви сетива ще се наслаждават неизразимо на различните ухания, пронизващи, свежи течения, музикални теми и пр. Летежът на милиарди ангели и елфи от двата пола там е толкова прелестен и неописуем, че вие ще загубите ума и дума! Голите мъжки и женски елфи, с разноцветни пеперудени и сияйни крила, ще се надпреварват да ви прегръщат и целуват и да ви носят из своите царства.
Като се наживеете до насита в приказната страна на Пан, помолете водача си да ви върне отново на Земята - и вече никога не забравяйте, че всяко цвете е Моя велика тайна, откриваща се пред нежните, добрите и любвеобилните!
24.ІХ.1984 г.
15
ШИПКОВ ЦВЯТ
Ясно е родството на шипковия цвят с розата. Няма да засягам плода на шипката, освен бегло, тъй като, в приказките за цветята плодовете не се разглеждат.
Нежното ухание на шипковия цвят носи много особено влияние: физически, то се усеща като ведрина на въздуха. Животът на шипката много прилича на този на розата, с желанието си да не пуска любимия навън; но има и съществени различия. Първо, шипката не се държи капризно, нито изтезава другия с жестоките си любовни интриги и игри. Обикновената роза ни най-малко не може да предложи нещо повече от прелестта на личните чувства, както винаги обаче гарнирани с ревност, сцени, тирания и превземки. Живата, Божествена роза няма нищо подобно в себе си.
А шипката моли, тихо и мило, за съчувствие и помощ, участие. Като всяко момиче, всяка жена, тя не може да живее самичка. Но това не го крие зад пози и лукави извъртания, а ходи с открито чело и чисто сърце. Тя е искрена, непосредствена и много добра. Живее Христов живот, когато е без шипове, но такава шипка вие не познавате.
Мнозина искат да знаят каква е ролята на "туморчето", което расте по клоните на шипката. Не възприемайте подобни явления непременно като екологични врагове. Това нежно пухче е неизбежен спътник на повечето шипкови храсти. Когато силата на шипката е най-голяма, то приема и излъчва направо от централното слънце на панвселената Òсти! Който умее да се съсредоточава в "туморчето", той ще може да минава направо в лоното на панвселената.
Най-дивното у шипката е, че тя преживява трансформация на чувствата и предизвиква такава. От жажда за безметежно съжителство с един любим, тя се насочва към активно създателство на множество подобни на себе си. Започва нов живот - неудържимо любовно творение. Оплодотворителните ú възможности са невероятни: зарежда с този импулс цели хектари! Представя потребността на невинното женско създание да взриви границите на възпитанието, условностите и комплексите и да се впусне в буйна и активна творческа дейност. Символ на пубертета, акселерацията. Затова ускорява не само половото съзряване, усилва не само потентността, но мощно прокарва връзката между астралното и будическото тяло - т.е. между сърцето и душата. Най-удивителни творчески ерупции са резултат на импулса на шипката - затова тя предизвиква и прословутата сублимация на либидото.
Може обаче веднага да се каже, че "туморчето" има и отрицателно значение: състарява храста много по-бързо и изсушава клонките му - именно поради прекомерното изсмукване на енергия за творчество и пренебрегване на саморазвитието.
Живата плодна мощ на шипката е явна през цялата зима чак да пролетта - никакви студове и ветрове не могат да откъснат плода ú от матерното растение. Точно затова тя има прекрасен ефект за задържане на плода у бременни, при които има опасност от спонтанен аборт. Невероятното у шипката, наистина, е това, че тя не обича да рони плодовете си по земята - т.е. шипковият плод е желан и търсен от чисто духовни йерархии, а не от панвселенски същества с двуизмерно съзнание.
Искате ли да попаднете на Òсти - централното слънце на панвселената, - застанете пред някой цъфнал шипков храст и кажете така:
- Най-нежна и прелестна елфа "тей", кажи ми как да превърна сърдечния трепет в каскада от обич и творчество? И ми дай таен ключ към двореца на Òсти!
Чудно момиче ще излезе от шипковата чашка и най-нежно, но настоятелно ще поиска да го целунете и прегърнете; ако сте жена, ще излезе момче. Ще полетите из панвселената и скоро ще се озовете в двореца на Ости, където цари вечен пир на любовта и съзидателството.
3.ХІ.1984 г.
16
ПЕТУНИЯ
Петунията може да определя положението на простите звезди. Прости са физическите звезди, за разлика от духовните, носещи обратни спинове и знаци. Петунията праща постоянно локаторни вълни през четвъртото измерение, поради което чрез нея космическите цивилизации определят координатите на звездата, която ги интересува. Произнасят името ú по Универсалното Съглашение (Съглашение на разумните човечества от физическата вселена) и тя отговаря не с образ или мисъл, а направо с КВК (Координатен входен канал). Имащите позволение могат да се съсредоточат и да се излъчат.
Елма е дал някои имена на звезди, но повечето - по Галактическото Съглашение. В тази приказка Той остави на Мен, Универсалния Дух (Учителя), да поговоря за петунията.
"Микрофон" и вход към универсума - ето нейното предназначение. Който има от Мен името на звездата по Моя регистър, със съответно разрешение за посещение, може да го произнася в продължение на половин час (в най-тежкия случай) - и незабавно ще се озове с физическото си тяло на планета от системата на тази звезда. Не малко от физическите звезди имат планети подобни на Земята. Учениците си гостуват - това е факт! Имайте търпение - това ви очаква и вас.
За да приеме ясен сигнал, петунията има нужда от изпяването на звездното име - по тоналност и мелодия, дадена от Мен. Аз много често сменям тези кодове, тъй като някои посветени се залисват и не правят вече нищо друго, освен пътувания - животът на планетно ниво изисква универсализация на съзнанието. Опитът показва, че по-добър път за физическо съществуване няма. Единствено в духовната вселена се пътува с персонализация и там Христовият Дух разрешава оставане на едно място неограничено. Постоянното жителство обаче и там не е разрешено за повече от определен срок.
Лошото у петунията е, че тя може да изпраща, но не може да посреща. Това се извършва от други съзнания - този път чисто човешки. Казано е, че пътуването по световете е възможно, само ако сте обикнали пратениците им на Земята. От тук се тръгва към всяко космоплаване! Праща ли нечий дух-покровител сигнал, че сте се отнесли с поверения му прекрасно, Аз отчитам това и определям мига, когато можете да отпътувате за звездата му. До час преди това съобщавам името ú - и тогава вече можете да започнете съсредоточаване с песен пред петунията.
Повече от 4-5 милиарда физически звезди засега не можете да посещавате. Хората днес са на голям изпит - ще могат ли да обичат всички, всекиго? Пътувания чрез роботите-хуманоиди, разбира се, са невъзможни.
19.05.1985г.
16,00-17,00ч.
17
НÉВЕН
Това просто на глед цвете няма равно по себе си по излъчване на приятност, живот и съзнание за собствената задача. Божества даже чакат земно въплъщение, за да узнаят мисията си чрез невена. Най-много радост имат съществата, именно чрез откриване на това. Защото чистотата има живо отношение само към ония, които търсят невена, т.е. самооткриването.
Ако оранжевият минзухар се отличава с откриване на монадната уникалност, то невенът смалява душата до степента на индивидуалната полиада. Монадата е индивидът-семе, а полиадата - напълно изявеният индивид. И престолът, отговарящ на полиадата, има точно вида на невена - само че в микросвета.
Невенът отключва, значи, индивидуалната задача и мисия. Отървете ли се от множеството влияния на смукачи, можете да помедитирате пред някое цвете от този вид, напълно откъснати от света. Непременно повикайте и ангела му: той е знаен под името "жин". Така кажете, но не на глас, само в сърцето си:
- Цялата ми душа се обръща към теб, благородни жин! Насочи ме как да потъна на твоето ниво, за да зърна цвета на своята неделима множественост. Сила се получава само от там - силата да познаваш себе си като изява!
Ако ви чуе - нещо много рядко, - ангел от йерархия "жин" ще пръсне наоколо такава прелестна миризма, че няма да мине много време и вие ще видите в миниатюр всичките свои минали и бъдещи творения, които не са тайна за Краля на инфравселената. Може тотвселената да твори, ала кълновете на полиадата се намират в инфравселената (на славянски - "глъбинна вселена").
19.V.1985г.
17,00-18,00.ч.
18
ЛЮЛЯК
Носител на Христово посвещение. Колосално количество ангели - люлякът може да носи милиони ангели в цветчетата си! Носител на мир и радост. Животът на ангелите в него е над всяко въображение - може би най-фантастичното цвете на физическото поле. Жасминът само му съперничи по приказност.
Необикновеното в тези шедьоври на панвселената е нежното, но силно тъкане на приказни сюжети, съчиняването на омайни истории, писателски и поетически дар. "Крал на приказките и сказанията" - ето как е известен люлякът в панвселената, но и извън нея. Живото му творчество не се предава с разкази, с думи, но направо извира като вълшебни видения над люляковите храсти, зрими за ония, които имат развито етерно зрение.
Може категорично да се потвърди, че люлякът именно съчинява, а не предава истории, вече станали. Телевизорните цветя направо излъчват предавания, но люлякът е тотвселенско създание, произвеждащо самичко сюжети и песнопения. Разбира се, не самото цвете, а ангелите зад него вършат това, но люлякът запазва необикновените им творения и може да ги прожектира над себе си. Не че няма и директно превръщане на мечтите на ангелите в картини и живи образи, но това го умее повече жасминът, докато люлякът излъчва повече приети преди това мечтания. Особен закон пренася най-прекрасните творчески видения на ангелите "нúу" от най-далечни кътчета на тотвселената до люляковия цвят, като информацията се складирва в клоните и, най-вече, в семената на люляка. Ангелите "ниу" не са божества, ала имат пряка връзка с люляка и вселената на Отца, от полето на панвселената. Някога и вие ще можете да наблюдавате неизброимите множества най-фантастични мисли, излъчвани от люляковите цветове. Най-често това са виденията за нови мирове, които се раждат в мисълта и сърцето на ангелите "ниу," защото тези ангели са равнобожествени на Отца и съпричастни на Неговото творчество. Ясновидците, нямащи пряк достъп до тотвселената, могат да съзерцават, значи, още от етерното поле, бляновете на съществата и мислите на ангелите, можещи да помагат на Тот - т.е. на нашия Татко - в създателството на нови светове и природни красоти.
Имате ли етерно зрение, наблюдавайте люляка привечер. Произнесете и следното славословие:
- Ниу, ниу, ниу - ангели на Божествените мечти и копнения! Тържествено пее душата ми, намирайки се пред вас! Който и да си, създателю на люляковото нежно трептение, фанфари нека огласят простора на пламъка ви! Когато и да е легнала тази жива феерия в семената и клоните ти, аз те приветствам, дарителю на нова и безгранична красота! Минавам през теб, за да се насладя на творението ти, утро нежно на вечерта, която е празник на зелено вълшебство! Нека хранят Битието невижданите ти багри и тонове; нека зашуми приказно асуинът в ароматните клони на люляка!
Когато усетите сладостна тръпка в дверите, наречени "нúун", жарта на сърцето ви ще се разгори - и пред вас ще се разкрие гледка от някакво наистина неописуемо с думи видение. Никога няма да забравите този неземен, хилядократно по-величествен от всяка човешка фантазия миг!
23.05.1985г.
19
КАРАМФИЛ
(калофила, добролюбка)
Неописуемо женствено създание - направо зашеметяващо! По-неотразимо чиста женственост няма, освен на някои други планети. Розата е нейната царица - хипервселенско същество; шипката е нейната княгиня; но карамфилът, наречен още "калофила", наподобява свободната пастирка от идилиите, приказките и легендите.
Понеже цветът му е назъбен, неговото чувство не е обект, както при розата. По принцип, накъдреността на панвселенските тъкани красиво представя най-свещеното състояние на природата - готовността за сливане. Христовото състояние е верността, а това на Вечния Дух е двоичното, полярното вълнение на плоскостите. Всички панвселенски творения, по подобие на ясновселенските, се вълнуват, трептят, люлеят се, само че първите - в плоскости, а вторите - като линии. Накъдреността означава не вълнение, причинено отвън, а постоянно вътрешно вибриране, пълна и постоянна готовност за майчинство и любов. Мъдростта на Природата нагъва живите тъкани не само по концентрация на информацията и по-малък обем, но и с цел вътрешно самовъзбуждане.
А калофилата не само се вълнува от слънцето и живота най-неудържимо, но носи и така наречените "триъгълни токове", освен синусоидалните. По ръба на всяко листенце в природата, на всяко цветче, текат не други, а ясновселенски токове. Те, именно, отговарят на съответните видове чувства у хора и ангели. Триъгълното назъбване с единен център отразява или възбужда настроения на сърцето, проявяващи се като отзивчивост - остра чувствителност за нуждите на другите, продиктувана от нашите собствени нужди. Назъбените листа и венчета носят мигновената смяна на собственото настроение, нищо не задържащото чувство, суперкъсовълновите високи честоти, наречени ултракъси. Така калофилата се нарежда на едно от първите места по скорост на реагиране на вътрешни и външни импулси и по този начин се идентифицира с триъгълника - Небесния Принцип. Супервселената тъкмо затова се отличава със съвършенство, защото там всяко колебание се заключва незабавно с ответна реакция. Розите не са в състояние да вършат това, именно поради принципа на верността на единствения вътрешен или външен избраник, която изключва откликването на триъгълните токове. Върхът на розата се откликва на самия Триъгълник, но докато още не е разтворена - и наистина, розите в младостта си са свръхотзивчиви, макар и платонично; по-късно стават необуздани във всяко отношение, но пак само към онзи, който им доставя сърдечно удоволствие.
Но къде остава тогава най-чистата женственост на калофилата, за която споменах в началото? Вие сте останали с погрешни понятия. Розата е външно женствена, но е най-последователен и решителен мъж в света на чувствата - т.е. напълно самоотдадена на един обект. На кралицата не е разрешено да мисли за друг, освен за краля, нито на царската дъщеря за друг, освен за принц. Това не им пречи5 да се женят и за свинари, но само ако незабавно ги качат на трона. Никога роза не може сама да падне в калта - по принцип е напълно изключено. Точно затова и съдбата нарочно отслабва нейните венчелистчета и ги хвърля много по-често в калта, отколкото тези на другите цветя; на нейното емоционално честолюбие и пълна слепота за околните, извън избрания, се дължи и много ранното ú увяхване и остаряване.
Но пастирката или свирачката-танцьорка не остарява тъй лесно. Тя не пести своите мили думи и ласки, тъй както пастирят не гледа само една овца, нито онази, която играе, има само един зрител. И розите имат такъв период (домашна сцена за примамване на по-едра риба...), но той отминава, за да отстъпи място на най-бялото или черно робство - робуването на обекта. Тя не мирясва, докато не бъде “обяздена” психически или физически, - но непременно трябва някой строго определен да я язди - бял или черен. Ако е бял - това е нейното спасение; ако е черен - ще я яздят, докато се научи да се спира на белия... От памти века, за жалост, розите ги яздят най-вече черни, тъй като последните, независимо от вида и етиката си, владеят особена хипноза, поразяваща тяхното сърце: лъжата, внушаваща удобство и сигурност или наркотичната власт на самеца-мак. Маковете често малтретират розите дори и с физически побои, но това, по странна логика, само задълбочава монофиксацията на цветето с шипове и слепотата му за всички останали.
Ултракъсите психически вълни, особено когато са триъгълни (и морето, и езерото ги образуват преди буря), носят неудържима нега и напрежение за мигновена развръзка. Докато розите са императрици на отлагането, абсолютни шампионки по очакване и нереагиране или обратно реагиране - забулени в своите светли идеали, в своите многопластови и многотонни комплекси, страхове и илюзии, настръхнали срещу всичко и всички с острите шипове на своята взискателност или претенции, инат. За тях погубването на настоящето щастие е едва ли не постулат, "закон Божий", но не осъзнат, а най-вътрешен; в по-простите рози - съвсем инстинктивен: "Или очаквания човек и очакваното поведение - или колапс на изявата!" Затова и розите не рядко остават съвсем без венчелистчета, без да са били нито веднъж оплодени от радост и щастие истински. Затова и, като попрехвърлят първата младост, обикновено ги срещаме под ръка с някой волски език или с някое биволско чело, или пък с вранско око, или с дяволска устна, ала никога с несигурен човек като бясното дръвче, например. Както се казва - оголва се мотивацията им... Кандисват накрая и на растения като жлъчка, змиярник, камшик, кисел трън, коча билка, кървавиче, късокрак, ленивче, мъртва коприва, омразниче, пищялка, само и само за да се стигне до брак и семейство и да не попаднат на някое лудо биле. Женят се розите или се борят с шипове и зъби за брак с когото падне: и с плюскач, и с ряпа, и със сгърбун, и със страшниче, и с чумотрън даже, с единствената цел да бъдат доволни роднините и съседите и да си народят сигурност или челяд, без да се замислят, че и едното, и другото, ще носи наследствеността на избраника...
Точно поради това, докато още не е започнал вятърът на общественото мнение или на монофиксацията да обрулва цвета им, за розите е много благоприятно общуването с овчарките, танцьорките, самодивското биле, с вятърничето, живеничето, ала - най-вече - с карамфила или калофилата. Попаднат ли веднъж на тяхната вълна, пословичната им свенливост и затвореност попада под "триъгълното напрежение", а това направо отваря върха на розата. Ако не могат да се отдадат, без да мислят, на горски пролетен празник или на самодивско хоро, нито на русалски гонитби и лудории, то поне могат вече да слагат сърдечна трапеза на избрания - сами да му я сложат, а не да очакват вечно той да прави първата крачка; и като я направи - да го посрещнат с шипове. Маковете, които са с много голям опит в това отношение, веднага схващат, че розата боде, не за да отблъсне, а за да сграбчи - и затова продължават навътре в храста; ала попадне ли на нейните остри реакции и на нейното хладно "не" някое неопитно и свенливо цвете като безсмъртничето, например, или като дивия слънчоглед, звéздела или момковата сълза, то си отива завинаги - не с раздрана дрешка, а с разкъсано сърце.4
И така, нежната, най-женствена елфичка на калофилата, наречена "рин", събудена от ангела ú "ир", може да се извика по следния начин:
- О, ти, която не оставяш настоящето щастие заради бъдещо щастие! О, тръпнеща от прелест и свежест красота на всемира, отзивчива елфичко "рин"! Напълни и моите шепи с благодатните води на твоите извори, ако искаш да пратя нестихващо синьо трептение от престола си "рилн", с което ти ставаш неземно богата. Сложи пред нозете на най-великата твоя царица – Прелестната, Пияна Танцьорка на Ветровете - моя скромен венец от признателност, задето не напуска Полето на Добрините!
Ако се настроите на "трионното напрежение", карамфилът непременно ще ви облъхне с прибой от здраве, "нищета" на духа и неудържимост. "Нищите духом" са ония, децата, за които няма прегради в Трите Вселени. Те умеят да искат, именно защото не са порочни на дъното си.
А ангелът "ир" няма много да се забави: усетите ли небесния прилив, отплувайте обратно с отлива в прегръдките му - надалеч от Земята, в необузданите пространства на мисълта за ония, които ви чакат: изжаднели, пребити и полумъртви от жажда за свежест.
Белият карамфил носи именно тази свежест и мигновено изпълняване желанията на всеки срещнат по пътя; розовият прави това за любимия, жълтия - за приятелите, а пъстрият - комбинирано. Червеният е символ на Тот - живот, лишен от задръжки.
1.VІ.1985г.
20
МАГНОЛИЯ
Истински "нир" сред цветята, който абсолютно не се интересува от нещата извън себе си. Ясновселенско моделиране на най-ниско, най-дълбоко ниво; носител на цял океан от собствени значения, на които обектът е навътре в самия него - плуване в себе си, простиране на стремежа неудържимо напред и нагоре към Единението. (В ръкописния оригинал, след думата “простиране”, до края на изречението следва: "... назад в ултравселената и оплождане, на принципа на откритостта. Причината за последното е да се освободи от всичко, което би останало в подсъзнанието и би създало комплекс, ако инстинктът за самосъхранение затвореше либидото в непристъпни воали." Не е известно кога и защо пасажът е премахнат и заместен с друго продължение, пак от самия Диктуващ - б.п.)
Напълно разчитане на Бога - ето кредото на магнолията! Нейната самодостатъчност я прави независима от външни преносители на информация и живот - по тази причина, тя няма нужда от гъстонаселено общество от себеподобни. Нейната любов към Бога е абсолютна. Макар и модел на хипервселената, розата има нужда от обект, дори и бялата. Бог също може да бъде обект, щом като не поражда усещане за пълнота – това, именно, става с Белите Рози в случаите, когато Бог се отдръпва. Точно по тази причина, за да компенсират липсата на мака у розата, някои школи са я съчетали със знака на кръста в символиката си. За разлика от тях, аскетите, мистиците, религиозните, монасите живеят изключително от любовта си към Бога като Обект, но Неговата "липса" понякога им се отразява тежко. Бог има и такова свойство: да се отдръпва от някъде, за да се научат Неговите части да не зависят от Средата, с която е знаен Той в едната си фаза, а да се самооткриват като въплъщения на Бога, съдържащи Цялото безостатъчно и напълно вътре в себе си. Частта, по този начин, става богоравна, но не в аспекта на Тот, на Твореца, а в цялостта на Хол - на самия Бог! С Неговото, именно, всеприсъствие и всеотсъствие се отличава и магнолията - едно от най-съвършените същества на панвселената.
От това следва, че на нея ú е безразлично кога ще твори и кога ще обема, дали ще твори и дали ще обема: светът е изцяло вътре в нея, както и тя е в света. Тя има и двете фази: на чувството в себе си и на чувството извън себе си. Но първото е ръководещо. Наистина холифизата има пряк образ в магнолията, особено розовата.
Освободена от грижи, магнолията с вечно зелени листа се отдава на мисли за вечното. След един продължителен период на самопознаване и самоосъществяване, тя изведнъж се отваря за всички. И точно понеже е така устроена, че е намерила Бога и живота първо вътре в себе си, никой не може да я съблазни с обмяна на чувства на външно и лично равнище: тя обгръща, но както обгръщат крилата на птицата-майка, която вече е снесла и мътила. Обгръщане и загръщане са различни потенции на Живота: първото е основа на Бога, а второто - на Святия Дух, Който се скрива в Най-Малкото. Най-изявени са Те, Двамата, но Бог е едновременно изявен и неизявен, докато Святият Дух - Управителят на инфра-вселената - може да бъде само изявен, макар и сам скрит от очите на всички. Както Тот е полюсът на Универсалния Дух, на Учителя (Създателството - на Пътя), а Божият Дух - полюс на Космическия Човек и на Иисус-Человека (затова Той слиза върху него като гълъб, за да се роди Христос или хипервселената), така и магнолията е антипод на невена, т.е. холивселената - на инфравселената; цялото на частта. При най-голяма прецизност, това трябваше да е единството на противоположностите "холвселена" (това, което нарекох "холивселена") и "холивселена" – ултравселената в тесния смисъл на думата или инфравселената. Първата се е проектирала на Земята в думата "хол"(цял), а втората - в "холи"(свят), Сфера на Святия Дух. Но, поради дълбочината на думата "глъбинна вселена"(инфравселена), изчерпваща изцяло същността на Духа Святий, предпочетох, поради благозвучие, и не само от благозвучие, да назова целовселената "холивселена", за да съдържа в себе си не само значението на Цялото, но и това на неговата противоположност - святостта на частта. (Нека не звучи странно, че тези най-върховни думи в езика на Елма съвпадат със съответните английски думи. Учителят казва в беседите си, че в настоящия космически момент на Земята, Словото Божие може да се изрази сравнително най-добре с българския и английския език - б.п.) Това има не само смислово, но и магически-вибрационно основание. Чрез думата "холивселена", вие от сега нататък ще можете да призовавате едновременно и цяловселената, и глъбинната вселена, понеже първата съдържа втората в себе си, но втората не съдържа първата, освен при "частицата" 5 холион.
Братовчедка на нарциса, магнолията също изглежда самовлюбена, ала само изглежда. Нарцисът се вдълбочава в мъдростта на Изявеното и Цялото Битие - неговите оплодителни атрибути са много достъпни, именно за това: да освободи съзнанието си за всесъзерцание, за всесамовглъбение. Докато леснотата, с която се размножава магнолията (поне желанието за това), отговаря на познатия мъжки нагон, духът да се занимава с някакво хоби, непосредствено и незабавно преди и след акта на сливане. Прелюдии и интерлюдии не се котират при нея, освен, донякъде, при магнолията с розов оттенък, която именно затова е най-най-съвършена, тъй като цялото ú съзнание е насочено към всеобгръщане и цялото ú всеобгръщане се концентрира в мига. Обратно: при Розата и подобните ú, мигът - или миговете с холизначение - се поглъщат нереализирани, поради една постоянна прелюдия или една несвършваща никога интерлюдия. Абсолютният Дух също работи с мига чрез цветята, подобни на Мака, но той не се интересува от всеобгръщане, а от животите, които създава.
Ето защо, нямате ли причини да се чувствате повече обвързани от протяжността или обектите, проникнете Цялото с лъчите на своята холифиза и погледнете за миг някоя магнолия. Пак погледнете; отново; още веднъж погледнете! Няма да казвате нищо. Усмирете окончателно илюзията, че сте зависими от нещо извън себе си или че нещо зависи от вас - въпреки че обгръщате много души, като Птицата-Майка. Уравновесете частите на Цялото така, че да бъдат едновременно и в покой, и в движение. И тогава, за миг, ще изпитате онова, което усеща магнолията - превъзходното и странно щастливо, извисено създание, което няма нужда от нищо.
Замисляли ли сте се по въпроса, защо знакът на Христа е розова звезда с хиляди лъчи на светлосин фон? Сега уточнявам: всичко излиза от ярко светещата алена Точка - на фона на снежно-Христовото бяло; то, от своя страна, бързо и постепенно се прелива в нежнорозово, осъществявайки думите: "Аз и Отец Ми едно сме!" Нали Бог-Отец е червеното - обич, а Христос, като образ на Бога, е розов - Любов, макар че в Своята фаза като Син е бял - съвършенството? И случайно ли звездата на холивселената е обгърната от гълъбово-синьото на супервселената - от Духа Божий, - както Земята от атмосферата?
1.VІ.1985 г.
21
МАЩЕРКА
Нежното и опияняващо ухание на мащерката също се дължи на ангелско, а не на елфово присъствие. Наистина, някои цветя с елфи ухаят, но зад тях има ангели. И цветята само с елфи издават миризма, но тя е толкова слаба, че за вас е недоловима. Те също се ръководят от ангели, но цял клас, не само отделно цвете.
Щастието на мащерката произтича от това, че тя постоянно зове Неизмеримото и То ú отговаря. Неизмеримото Око на Световете осиява всички, но малко са ония, които усещат присъствието Му, разговарят с Него и опитват съзнателно плодовете му. Предимно виолетовите и лилавите цветя са в съзнателен контакт с него, обаче мащерката се отличава с множествеността на живата си връзка.
Има особени светове, множество, които много малко се отличават един от друг. Те са необходими на Елма, за да усилва постепенно импулсите, идващи от Тот. Това не може да стане направо, тъй като няма такъв закон. Някои мислят, че Бог-Отец е най-силното същество, но се лъжат - Той е най-нежното, най-финото и най-деликатното Нещо. Затова гласът Му е най-тихият, най-слабият глас от всички. "Нещо" е единствената дума, която мога да употребя - няма друга. Най-страхливите, най-пропадналите, които не могат да признаят Единството на световете открито, все пак се изказват понякога: "Има Нещо! ..." - Повече Незнайният не иска. Това е достатъчно, за да съхрани животът и човешкия им облик. Останалите, които не признават Космичното Присъствие, са подложени на самоизтребление и обезобразяване.
Мащерката обаче е от органическите реостати на Природата, които умеят да усилват Божия глас. Тя владее определен диапазон от честоти, който никак не е малък. Съществата, различни от Отца, се отличават по това, че са с различна степен на проводимост и затова произвеждат и шум. Това е въпрос на подреденост на информацията, съзнателност на съществата по пътя им към Отца. Така че, казано съвсем точно, мащерката снема шума, а не че усилва Божия глас. Елма, всъщност, може да усилва истински гласа Му до размерите на супервселената. Това се налага в моментите на смяна на полюсите, когато силата на звука опомня полярностите, че е време да се сменят. От нея мировете преживяват трансформация и Божият Дух сменя вдъхването в издишване и обратно. Вселената също се подчинява на този звук, но пространствено.
Мащерката има по-скромна, но не по-малко велика задача: намира контрафазите на всеки шум, за да го унищожи. Най-живите проводници на Божия глас, по този начин, не са никои други цветя, а именно тази билка. Можете да усетите нейното дивно ухание, особено привечер, понеже тогава преработва най-много шумове от дневните отклонения на съществата. Затова и вие най-много обичате вечерния мащерков чай. Само че, по въпроса за чайовете, Аз мога специално да ви говоря. Засега е неизбежно да пиете чайове, но не мислете, че не си плащате и за тях. Когато вие се съгласите да варите или да попарвате децата си с вряща вода, тогава и Аз ще се съглася на това с Моите деца! Уханието на чая е велико удоволствие и изкуство, но то се добива от присъствието на ангели, а не чрез варене на билки. Но престъпленията, които вие извършвате, са толкова по-големи, в сравнение с това, че за него вие за сега плащате много малко. Да спукаш хиляди капиляри у някого с един хладен или осъдителен поглед, с една остра дума - това е нещо много по-престъпно от откъсването на една билка. А като се има предвид, че откъсването на двадесет статистично средни цветя се равнява на заколването на едно агне, представете си колко кръв сте пролели и проливате вие и в околните, и вътре в себе си!
Ако искате да чуете Божия глас, намерете мащерково находище и кажете:
- Майко жива на живите и щерко мила на Живия Бог - мащерко! Помогни ми чрез ангела си Заниéл да намаля шума на неистината, заблудите и егоизма, за да чуя какво иска от мене Отец ни. А пък аз ще ти дам нещо желано от тебе: ще те помилвам с душата си!
Непременно ще усетите по-силно уханието на мащерката. Вдъхнете с пълни гърди, задръжте въздуха и го издишайте. И тогава, може би, ще чуете най-тихия глас във всемира - гласа на Бога-Отца.
1985 г.
22
НЕЗАБРАВКА
Крехкото, най-мило синичко цветенце, носи морета от ведрина. Ценността му е в това, че много щастливо препраща присъствието на волята Божия. Присъствието на волята Божия не е навсякъде еднакво, понеже обикновено се концентрира в синия спектър на слънцето. Следователно, някои цветя препращат не друго, а определени велики сили. Незабравката се отличава с приемане, усилване и пращане на силата, която се ражда в най-чистия свят – цяловселената. Понеже холивселената носи цвета на Бога - розовия, - а с това се сбъдва твърдението на Христос: "Аз и Отец ми едно сме", то малките дечица розовеят също като младите незабравки. Това изразява факта, че невинността изявява напълно радостта и любовта на Бога. Само ония, които са малки и невинни като децата, са едно с волята Божия, а тя не е нищо друго, освен радостно извиране на любов.
Незабравчицата изпитва най-нежните чувства на панвселената! Има три вида нежни чувства у нея: радостно изразяване на любовта към всички, радостно изразяване на любовта към сродните души и радостно изразяване на любовта към приятелите. При това, тя не само изразява, но и обменя любов, понеже е свързана и с човешката йерархия. А с превръщането на незабравката от розова в гълъбовосиня, праната на любовта като радост се трансформира в сила.
Ако силното, магнитно присъствие на милата градинчица от незабравки успее да ви внуши направо, че свободата се постига не по-рано от невинността, имате шанс да попаднете в полето "наúри". Независимо от това, към кого е проявила вашата детска непринуденост радостна любов - към всички, към сродните души или към приятелите,- попадането ви в полето "наúри" ще запали аурата ви с незабравково-синя светлина и вие незабавно ще пожелаете да преживеете проникване на това поле. Тогава невинността ви, много мощно, не само ще се усмихва и ще милва с поглед околните, но и щастливо ще се пръсне в пространството на всички страни, пронизвайки душите им с ведрост и истина. Няма по-чиста ведрост от ведростта на неспряната любов, нито по-дивна истина от истината за нея! Пробуждайки дверите на Незабравката в Божественото тяло на околните, вашето неудържимо просияване на всички страни предизвиква стотици и хиляди подобни избухвания на космическата съвест около себе си. Полето "наúри", наистина, прилича на постоянен празник: в нежнорозова безконечност там безспир, но абсолютно безмълвно, светли, незабравково-сини гроздове от "ракети" избухват и подпалват все нови и нови подобни гроздове на Истината за Любовта. Полето "наúри" сънува!... Чистотата на съществата, освобождаващи се от тези лазурни, ефирни облачета, изразява състоянието на психиката, в което се намират само поетите. Всяко незабравково "облаче" носи същество поетичен образ, неописуемо светлосин и прозрачно-ведър. Холическото тяло - или Божествената душа - на поетите, на мечтателите се отделя на всички страни, обикновено в будно състояние, от физическото им тяло и главоломно полита, носена от миниатюрните богини на волята Божия, която е воля за свободна любов, през гълъбовите облаци на фантазията им. Все повече и повече, това грандиозно, безмълвно избухване на тези богини, заприличва на верижна реакция или ядрена експлозия на милиарди галактики в необятните простори на най-нежната вселена - вселената на Божията Любов! Тези ефирно-ведри и свежи, все нови и нови мехурчета, мехури и сфери, кълбета от субстанцията на свободното желание, което, всъщност, е волята Божия, предизвикват у поетите небивало въодушевление и екстази, надминаващи всяко понятие и представа!
Понякога - и не чак толкова рядко - душите на мечтателите се носят най-отгоре върху кипналата, разширяваща се феерична експлозия, без да потъват навътре. Намирайки се на границата на Битието; плувайки, по-леки даже от тази ефимерна пяна с цвета на незабравките, върху бълбукащата ú взривна "повърхност" (но бълбукаща отново безмълвно), мириади и мириади души на поети, на платонично влюбени и мечтатели не могат да осъзнаят, че попадат в центробежните вихри на някоя изключително красива галактика. Тя, също като незабравките, в младостта си е розова (а младостта ú е нейния център), но когато узрява, се превръща в спирални, гълъбовосини реки от звезди на свободната воля.
Това е то воля - силно, могъщо желание! Ето защо и незабравката следва спиралата. Сферичното розово в центъра на подобна галактика е триизмерно отражение на холивселената - съвършено чиста поради равенството си с Бога, Който значи Любов. Но мечтателството, бленуванията, нуждата от простор на свободната воля, което ще рече свобода на желанията, устремява множество реки от души, с посока спирално навън от Единното Розово. Сами по себе си, тези невъобразими реки от незабравково-сини слънца, несънувани още от никого, освен от поетите, кристализират в пространството като силови линии на Мировата Душа. Те са още силови линии - нямат плосък характер. Едва когато слънцата "натежат" от планети - вътре в себе си и навън от себе си, - те се подреждат в плоска периферия на звезден остров - панвселенско въртене на Вечния Дух! Тук вече мечтите на поети, мечтатели и най-нежно влюбени имат шанс да се привлекат от мюонни атоми и да получат плът. От този ден нататък, те ще трябва да преминават милиарди и милиарди години през песента на еволюцията, през мъките и изпитанията на един обратно поляризиран свят, където центърът е син, а периферията - розова.
Поети и платонично влюбени, не ви давам призива и името на незабравката. Вие сами имате силата да изтръгвате хостонни силови линии от нейното чисто синьо, да пръсвате мечтите си по тези линии като ефирни избухвания на свръхнови млечни пътища - и да напълвате сънищата на ясновселената с видения за нови светове, с които тя на часа се заема, за да ги превърне в Определено Битие.11
15.06.1985 г.,
край х.Скакавица, Рила
23
НАРЦИС
Нарцисът е пратеник на Мъдростта, когато е жълт. Щом като Словото премине от Божествения свят направо на физическото поле, протонното равновесие се нарушава и откъсването на фотони е неизбежно. Христовата вселена, наречена "хипервселена", се превръща в универсум. Няма нищо по-прекрасно от светлината на универсума, няма! Но удивителното цвете, наречено “нарцис”, открива светлината на Мировия Учител по-бърже от всички останали цветя. Духът Божий се къпе в синьото - Негова е предутринната, чиста виделина, небесното духовно присъствие. А Онзи, Който се грижи за физическата вселена, осиява Битието със злато и кехлибарено рождение на приказката, която възприемате като светлина.
Ти, която слезе подобно на елфа - сред гората от нарциси, знаеше по-добре от всички с какво тайно заклинание можеш да ставаш малка и голяма. Този, чрез когото сега те приветствам, не можа да намери правилното сравнение, обяснение за нарцисите. Ни най-малко не са "българи" те, нито са образ на някакви посветени, сред които ти си попаднала. Словото Божие, станало плът - ето какво е нарцисът! Попаднеш ли навътре в неговите дебри, Кралят на панвселената ти се подчинява неизбежно и във всичко. Прости на брат си от приказките, че не намери веднага път към тълкуване. С тези, които стават понякога пръсти и тръби на Лоното Божие, но повечето време са изморени до смърт, трябва много да се внимава. Пресявайте техните постъпки, думи и чувства: отберете зърното от плявата.
А ти, която в началото бе малка, а после стана голяма, узнай сега точно: самата Божественост проявява себе си в малкото! И когато си получила откровение отвътре за смисъла на твоя сегашен живот, Мостът на Елма е бил вече спуснат през тебе. Словото Божие, станало плът - т.е. нарцисите, - в този век започва да се проявява за първи път в своята множественост. Това, което нарекох "Мост на Елма", е силата на твоята душа да може да преминава от Божествения в духовния свят чрез общуване с въплътеното Слово Божие. Това, което е малко в божествения свят, е голямо в духовния. Трябва непременно да медитираш върху словото "Ра" - така ще утвърдиш способността си да преминаваш свободно в Трите Вселени.
Жълтият нарцис още има способността да коригира натрупващата се грешка. Справедливо е митологичното му призвание да се самонаблюдава, самоконтролира и самопречиства от импулса на неистината. Когато Учителите създават школи, със същото рвение мракът се хвърля да образува свои магнитни центрове, утвърждаващи пак робството, авторитета и отхвърлянето на Словото - а Словото неизбежно тече непрекъснато! Първенците, за съжаление, си остават първенци - без сцена и публика, те загиват. Слушай всичко, но пресявай, пресявай, пресявай! Посадиш ли жълтия нарцис в градината си в големи количества, той ще ти помага още повече да различаваш Словото, станало плът, от плътта, имитираща Слово...
Когато нарцисите са цяло поле, Ра се намира на зенита. Синтезът на водорода в хелий - ето какво означава Ра в Битието! Праматерията на плюса и минуса, цялото тихо царство на ясновселената, Определеното Битие на Мировата Душа, жадуваща водородно щастие (един-единствен спътник в живота), чрез архетипа на Нарциса, нейде в недрата на всяка звезда, заживява сега като хелий - короната на универсалната вселена, абсолютно отдадена на всички, на всички, на всички! Кръгът на нарциса в неговия център свързва всеки, който познава езика му, именно с царството на хелия: да пламти като Птицата Феникс на всички страни, да се самораздава на всички, да просвещава всички - с красота, мъдрост и знание!
И който може свободно да става на същество от панвселената и ангел от супервселената, наблюдавайки полето от нарциси ту отдолу, ту отгоре, само той усеща дълбоко в сърцето си, че между тези два велики свята трябва да има мостове. Интимният мир на ясновселената, който създава дома, брака, семейството; тайните школи, в които се приемат малцина, непременно се пръсват чрез подобни мостове в ядрено-верижни експлозии, в шедьоври на културата, цивилизацията и общочовешкото братство и творчество. За този синтез, именно, някога отдаде живота си и Орфей.
Аз почти подлудих едного от твоите братя преди няколко месеца с видения и откровения за драмата на Орфей и той три нощи не спа от възбуда, поставяйки тази драма на сцената в своето въображение. Казах - и не ще отдръпна това си твърдение: работили сте, работите и ще работите: чрез антените на нарциса, обърнати често назад - с жажда за всеобемане на мъдростта; чрез короната на нарциса, значеща Школа на Любовта и на красивите, мощни вълнения - в такава вътрешна Школа, каквато и през средните векове беше скритият диригент на епохата, родила Ренесанса; и чрез мостовете, хвърляни от това странно цвете между вселени, полета и пространства, тайни школи, култури и народи и между душите и сърцата на учениците Ми, узрели за Подвиг!
Кажете само това на нарциса: "Ра!"
Тогава, има нещо неизказано светло, което ще получите от божеството, стоящо зад него. Това са видения за културите на супервселената, които вълнуват до смърт и до загуба на съзнанието съзерцание с необятната творческа фантазия на нарцисовата космична любима - мъничката незабравка.6,7
7.08.1985 г., 8.00 -11.00 ч.
24
ИИСУСОВО ОКО
С разрешение на Източника – на Иисула и всички други Иисули.
По-сполучливо име едва ли може да му се даде. Работата, която върши иисусовото око, не е по силите на никое друго цвете. То чисто предава познатото от най-древни времена, но скрито от повечето същества архивно богатство на космическата история. Носи още познание за мястото на всяка душа в скитанията ú из световете; съобщава накратко какво е изправила, новото, което е научила, плодовете, които е завързала или родила.
Съсредоточаването в това мистично цвете може да ви разкрие произхода на света, тайното житие на всяко същество в миналото му. Но това, което нарекох "тайно житие", не съдържа погрешките, подхлъзванията, паденията. Точно с този си престол (вид чакра – б.п.), сам Христос постоянно се моли за прощаване на греховете ви и за изличаването им от Книгата на Живота. Показването на греховете и престъпленията не е дадено всекиму, а само на онези, които не искат да ги гледат…
Това обаче са два крайно противоположни вида души: първо - имащите вина и мислещи, че нищо не се знае за нея; и, второ, напълно невинните и посветените в тази истина, че няма нищо скрито-покрито. Много често обаче това определение "напълно невинни" си го дават самите те, не разбирайки, че ако бяха наистина напълно невинни, нямаше да бъдат принуждавани от Иисусовото Око (мощен силов център в ултравселената) да гледат паденията и престъпленията на същества, които, според тях, са им "съвършено чужди". Ясновселената обаче носи не само положителния, но и отрицателния опит. Тя проследява визуално, принципно и математически, отклоненията, породени от което и да е същество по веригата на причините и следствията. Обикновено тази верига е така сложна и разклонена, че само цветето иисусово око на вашата планета може да ви представи почти графично, на фона на картини и събития, връзката между ваша активност или неактивност в миналото - и падението, нещастието на някое същество, намиращо се много близко или безкрайно далеч от вас в Битието.
При медитация над иисусовото око кажете:
- Кармично познание, моля те, отвори ми се чрез престола ми "нон", за да определиш, с онова небесносиньо оживяване на скритата линия, каква е връзката между мен и нещастното събитие, с което ме срещаш или ще ме срещнеш някога в бъдеще. Нека проумея, по движението на синята линия, своята волна или неволна вина в огромната плетеница на Определеното Битие. Мъката, която ме очаква, има своите най-точни причини: пропуснал съм чужд навътре в живота си; стоял съм хладен пред свой, когато е просил топлина и закрила от мене. Срещни ме с Господаря на Правдата, за да Му се поклоня и Му призная, че нещастието на някое същество се дължи на мен и само на мен!
Ако сте осъзнали дълбоко вината си и сте решили твърдо да я изкупите, синя линия пред очите ви ще оцвети прозрачната плетеница на ясновселената - от точката на вашето безсърдечие или илюзия до онази на чуждото или ваше нещастие. Но тогава изведнъж ще се появи и една друга, розова линия! След краткотрайно проблясване на картина, изобразяваща как сте могъл да постъпите, но не сте постъпил, тази розова линия ще очертае - крива или начупена - цялата траектория на последствията, прогностично водещи до едно щастливо крайно решение. Прогнозите на ясновселената се извършват мигновено, именно в престола ви "иисусово око", който има вида на съответното растение. Отговорът на подобна прогноза се усеща като радост; но появи ли се синя линия, това значи, че поемате пътя неправилно. Ясновселената, по този начин, се грижи за предпазване на човека от провал. Постоянното непослушание на вътрешния глас обаче създава стотици и хиляди сини пътища в плетеницата, начало на която сте вие, и с това се ознаменува началото на вашата грозота и старост. Те, както и болестите, смъртта, се дължат изключително на това, че постоянно създавате определени светове, реални за вас и нереални за Бога, а заключвате най-безсърдечно възможните розови реалности само затова, че на вас те ви се струват нереални.
И така, цветето "иисусово око" бди неотклонно за обогатяване на вашия опит (сините ви, определени плетеници) и за пробуждане на вашия вкус (неопределените, розови плетеници на Божественото във вашето сърце). Кобрата на егоизма, пиявиците на страха за себе си, гнусните червеи на самомнението и самоупованието не се плашат от нищо друго, освен от това странно цвете...
27.08.1985 г., 3.44 - 5.14 ч.
25
ИРИС
С разрешение на Елма – посвещава се на Приятеля от Божествена Касталия и брата от Родината на Цветята Херман Хесе – заради цялостното му творчество и, по-специално, заради разказа му “Ирисът”.
Пратеник на божествата, наречени "протони". Когато цъфти, ирисът, подобно на теменугата, "протоните на активното уравновесяване" се излъчват с най-голяма сила. Ето защо, чрез ириса магите могат да създават каквото си искат. Предразсъдъкът, че битието определя съзнанието напълно, се пуква като сапунен мехур само пред едно стръкче ирис! Който иска да прави магически опити, нека се опита първо чрез ириса.Това наистина Божествено цвете помага не само със снабдяването с "кал на Битието", но носи и програмите на стотици и милиарди природни блага. С едно махване на магическата пръчица, ако имате наблизо ирис, вие можете да си "поръчате" всичко, което поискате: палат, трапеза, отделен плод. Каквото не може да направи ирисът, прави го само Елма! С дверите [вид чакра – б.п.] на ириса в духа на мага, наистина могат да се правят чудеса: оздравяване на безнадеждно болни, синтезиране на нужното ви нещо, образуване на поле за самозащита.
Особеното на това цвете е "Лоното на Пралайя" - носител на Славата Божия. На окултен език, "Слава Божия" значи обективация на победата, на Мъдростта, на красотата. Славата на Бога има това свойство: не се интересува от признание. Най-малко се интересува от това, има ли някой да я слуша и да ú се възхищава. Славата Божия е акт, който се извършва реално - прониква навсякъде, където има отворени врати за нея. Предназначението на ириса няма и не може да има друго средоточие, освен Славата Божия. Зоната, огряна от нея, крепи наличното Определено и Проявено Битие. Понеже нищо досега в Определеното и Проявеното Битие не е станало без намесата на ириса, поклонете му се и вие!
Ако не ви давам формулите, призивите и имената на всички цветя, то е, защото още ви нямам пълно доверие. А особено с ириса шега не бива - той прави невъзможното възможно. Риск с него не се поема, понеже той не изпълнява магически поръчения, противоречащи на Мировия Порядък; обаче самото формулиране на такова поръчение се записва в паметта Ми и включва Коригиращия Ефект. И това е добро, защото с погрешки е по-добре, отколкото без погрешки. Но при ириса работата наистина е опасна понякога: изкажеш ли користно пожелание, Коригиращият Ефект се включва моментално, а не всеки може да понесе това. От само себе си се разбира, че все пак има условия, при които нещата, които ви говоря, се превръщат в реалност.
27.08.1985 г.,
6.00 - 6.30ч. и 19.40 - 20.05ч.
26
ЛАЛЕ
С разрешение на Елма – посвещава се на Б., на П.С. и на автора на разказа "О чëм говорят тюльпаны?" (Михаил Грешнов)
Направо ви казвам: лалето е свързано със звездата По от съзвездието Рис.
Няма да ви съобщавам, нито съм ви съобщавал досега, кое цвете с коя звезда е свързано, понеже това е скрито познание - не за всички. Петунията наистина отваря КВК (Координатен Входен Канал), обаче не ви казва земното име и координатите на звездата, където ви отнася. Предпазна мярка: хищниците също пътуват, но когато попаднат на кода на даден обект. Словото има сила, независимо от това кой го ползва - така е решил Отец и така се поддържа равновесието на Битието. Щом хищниците са под прякото управление на алохимите, кой е този, който може да им се противопостави? "Тревопасните", "овцете", "добрите и кротките" ли? Не! Поданиците на илухимите са безсилни пред тях. Само "приятелите на Елма" - приелите да изпълняват волята Божия или "децата на елохимите" - могат да бъдат независими от ада, наречен от всички "Проверка на Равновесието".
Направо предадох тайната на лалето, само заради онзи прекрасен разказ. Правилно е схванат Първият Закон на Битието: "Всичко е свързано с всичко, а всяко нещо е свързано с подобно нещо".
Лалето носи познание за света на По - особено състояние на материята, преживяващо полето "авúн". Това поле трупа вътрешно благородство и съвършенство на обичта вътре в самото себе си. То има отношение към тайното обожание, посвещаването на съвършеното служене, рицарството на духа, понятието за самодостатъчност на чувството. Погрозняването на лалето става, именно когато разкрие любовта си - и скоро след това тази "любов" умира. При мака такова положение е напълно абсурдно: той се пръсва, ако не може да удовлетвори страстта си моментално. Този копнеж на лалето по съвършен любим, това тихо, кротко и тайно въздишане, без да разкрива обекта на любовта си, е абсолютно непонятно за маковете: те са сърцето на Тот! Не мислете, че макът е порочен - той е "порочен", колкото "порочен" може да бъде Бог-Отец... Напротив, порочни сте всички вие, които виждате в жаждата за незабавен създателски акт нещо мръсно, нечисто. Бог е създал съвкуплението най-първо; това, което стана след разделянето на "Адам" и "Ева" , не е никакво съвкупление - това е една пародия! Опиянението, оргазмът, който изпитвате вие, не продължава повече от няколко секунди, а Тот е в постоянен оргазъм в продължение на цели 12 милиарда години! Даже и да е "секунда" това, според Неговата огромност, през следващата "секунда" Той си взема дъх, само и само за да продължи после отново. Вие сте печално далече от този истински творчески ритъм: времето, когато сте светли (т.е. когато изпълнявате първата заповед на Бога - "плодете се и множете се"), е нищожно в сравнение с останалото ви време, когато се занимавате с всякакви други неща, с всякакви глупости... Синтезът на противоположностите, на половете, на стихиите, елементите, ангелите и божествата - ето най-великият и най-смислен процес в Битието, който се нарича Възвръщане към Бога Отца, т.е. творчество, единство, създателство!
Лалето обаче се отличава с нещо съвсем различно: тъкмо с почивката на Отца в прегръдките на Мировата Душа, след като Тя му се е напълно отдала. То тъче и снове ясновселенския ритъм на най-блажения сън - съня на съпрузите след Най-Могъщия Миг на Живота. Тъкмо лалето, а най-вече тъмнолилавото или черното лале, затварят триделно или, по-точно, шестделно сатвично пространство на Тихия Отрицателен Конус, Който Клони към Пирамида. Първият спад на енергията - на Сатвичната Енергия, - ето същността на това изключително женствено цвете! Само с вида си, Тихият Триделно-Шестделен Конус, Който Прилича на Пирамида, отприщва всичката воля на Тот да се освободи от творческото си напрежение!
Съпружеството - ето тайната на лалето. Макът може да е любовник, но съпружеството му е непознато. Реакцията на мака е незабавно да се отстрани от розата, която е оплодил. Това се дължи на неговото тотвселенско естество, което изисква, с цената на всичко, самота след творческия акт, за да се начене вътрешно самонапълване.
Ето, и лалето бива червено като мака. Но съпругът (за разлика от любовника-самец), а най-вече съпругата, се нуждае от сладката прегръдка на скъпия след Силното Блясване едва ли не повече, отколкото от самото него. Това е тайната на Съпругата - т.е. на Вечното Лале, - която само Съпругът познава. Това, дали мъжът обича душата на жената или обратно, се познава само при периода на спад на енергията: обърне ли си гърба, отиде ли си на другото легло или в другата стая, не го укорявайте, не го наричайте непременно "животно". Това означава, че неговата същност или вашата връзка не е свързана с ясновселената, а само с тотвселената. Ако искате да си родите момче - такъв мъж търсете! А момичетата се раждат от съпружество - от най-сладкото, съвършено безкрайно и "умиротворено" съпружеско сливане, след като двамата сте спали в прегръдките си поне няколко часа и сте уеднаквили ясновселенския ритъм на битията си.
Това е, значи, Лалето! - Космическата Утроба на Мировата Душа, пропуснала вече един избраник в недрата си, и отдъхваща си след този най-велик акт на избора. Лалето е Избор, Особено Предпочитание, свято пътуване в небесата на първия меден месец, който продължава до склона на годините. Точно това говорят и тичинките, и плодниците на лалето: съвършеното и пълно сливане с Единствения не се нуждае от присъствие на трети лица. Психическият онанизъм, поддържащ свинството, което вие наричате "брак", е съвършено непознат на лалето: то е намерило своята космична половина и блаженства на "деветото небе" с нея и само с нея в духа и сърцето си постоянно, пък дори и когато не се е получил оргазмът. Понеже символът на сърцето - на Чашата - е наполовина лалето: нуждата от любим, а не от самата любов.
В този смисъл, лалето и макът могат да се скарат на живот и смърт! То е все едно да искаш да ожениш херувим за серафим - напълно безнадеждно начинание... Силата на лалето обаче е грандиозна: то може да отнася съпрузите на звездата По, да ги потапя блажено в полето "авúн", а това поле прилича на безтрепетен океан от спящи създания – прегърнати сладко брачни двойки, излъчили се насън, - чиято роля е да пълни ясновселената с мир, а нощите на тотвселената - с предусещане за следващ космичен оргазъм...
Това и ще видят ония, които медитират върху лалето. Съвсем не случайно, По е звезда-братовчед на Поларис: нирването в битието на безметежния съпружески сън - състояние, от което произлиза "нирвана". Самостоятелната нирвана е утопия, фантасмагория на изпаднали отшелници. "Нирвана" това и значи: откриване на Сродната Половина, сливане с нея завинаги и пълно блаженство след сливането. Самият Адам Кадмон, който вече се слива с Лилит8 - безгрешната съпруга на Космическия Човек, - съвсем скоро предстои да се превърне от неутронно-кристална човековселена в кристално-флуидична вселена. Най-после ще се извърши мечтаният брак между човешкия дух и човешката душа. Но това стана възможно, понеже Лилит няма понятие за грях, поради което и не се противопоставя на Адам, както Ева. Съвършеното отсъствие на отрицателна оценка у нея (Лилит) предизвиква мутация, която ще я свърже навеки с Адам Кадмон - нея, флуида на Любовта, с Него - Елмазения Човек на Обичта!
Открехнах ви една от най-тайните страници на Науката за Цветята - страницата за лалето. Неговото име носи и Лилит - Съпругата, която люби съвършено - т.е. "Неспособната за Съсъка на Змията". Но Лилит е само съпругата. Нейното развитие от Съпруга в Обожаема се отразява в лилията - истинската любима на лотоса, т.е. на Адам Амон или същия оня "хомо áманс", за когото вече се досещат вашите психолози. Той ще бъде в състояние да вижда Лилията във всяко друго възможно цвете и да го дарява с обич, а самата Лилия ще се радва на това. Тогава дори кристално-флуидическата човековселена ще преживее още по-невероятна мутация, която ще доведе до един удивителен, нов синтез между тотвселена и ясновселена, немислим засега. Защото до този момент дори Мировата Душа - Господарката на ясновселената - все още изпада в тревога и загубва понякога своя мир, когато Бог-Отец или Абсолютният Дух - Господарят на тотвселената - изчезне внезапно от полето на нейната математическа яснота и определеност в неуловимите простори на някоя нова радост.
27.08.1985г., 8.30 9.30 ч.
В края на горното осияние, както и на други места в началните години, Елма идентифицира Бог Отец или Тот с Абсолютния Дух. По късно ги разграничава, наричайки Абсолютния Дух ”Господар на татван” – най-тайнствения и дълбок свят, където живее самата Същина на Бога. Татван Той илюстрира с дъното на Мировия Океан, където цари абсолютна тъмнина и тишина – б.п.
27
БЯЛ КРЕМ
С разрешение на Елма - посвещава се на С. По нейна молба и с взаимно удивление,че предпочитанието ú към това цвете бе формулирано от Него, още преди тя да го изрече гласно.
Вие се изненадвате, че за всяко цвете се изказвам със суперлативи. Но, кажете Ми, има ли друг вариант, след като всяко същество е наистина уникално? Ако можехте да навлезете в хипервселената без повече въпроси, щяхте да добиете представа и за белия крем.
Представете си Проявеното Битие в развитие - кремът представлява именно това. Представата за крема се е родила още с раждането на хипервселената. Няма по-прекрасно и чисто създание в хипервселената от Бялата Роза. Тя изразява положителния полюс на тази вселена – милостта; докато негативният полюс, абсурдът, се отразява най-красиво в белия крем. Така че розата и кремът са антиподи, в рамките на Христовата вселена.
Ясновселената - Мировата Душа - не обича абсурда. Този принцип Христос дължи на Абсолютния Дух - на Отца Си. Творчеството, поначало, носи абсурд, но е нещо повече от него. Това не пречи Христос и Отец Му да са едно, но все пак Отец е по-голям от Сина Си. Това, което отличава Христос на единия полюс, е тъкмо абсурдът - нощта на Козерога, в която се роди преди 2000 години. Той, поначало, се яви като един абсолютен абсурд за тогавашното, пък и за сегашното и даже за бъдещото общество. На всички претенциозни и "богопомазани", Той каза: "Който иска да спаси душата си, ще я погуби!"
Сега ще се спра на първата доминанта на Христовия абсурд, концентрирана в това твърдение. Белият крем отразява по един удивителен начин тъкмо тази сентенция.
Няма да обяснявам връзката между формата на това цвете и тази велика идея. Мога да кажа само, че подаряването на белия крем носи предимно това най-благородно признание: "Готов съм да положа и душата си за тебе!" 9
БЕЛЕЖКИ
1 - Истинско заглавие на "Приказки за цветята", дадено от Елма на 24.01.1989 год. в 9.45 ч. сутринта:
"Всъщност, това е следваща книга от "РОМОН ОТ БОЖЕСТВЕНАТА НАУКА", с предишното подзаглавие - "Приказки за цветята". Флорида е страната, която първа трябва да я издаде, понеже от часа на първата публикация, Флорида ще започне да се превръща наистина в оня цветущ рай, какъвто беше в началото. Аз ще въздигна сенатор във Флорида и той ще стане президент на Щатите, понеже пръв ще приложи безрезервно заповедта Ми за създаване на Последната Машина.
Последната Машина на всяка планета, в нейната фаза за деурбанизация или Фазата на Зазоряването, можете да наречете на ваш език “урболиквидайзър” (урбодайзър), на славянски – ликвидатор на градовете или "градояд". Тя съдържа документацията за произхода на всички сгради, машини и съоръжения, създадени от хората. Тя е напълно безшумна и поглъща сгради, пътища, автомобили и пр. Тя ги претопява на съставните им съединения и елементи и програмирано възвръща тези елементи в местонаходищата, от които са добити. Тя засява същото количество дървета от същите видове по местата, откъдето са отсечени. Тя запълва и "пломбира" завинаги стари и сегашни рудници. Тя е неунищожима от бомби и лазери - всичко може да поглъща и отразява. Градоядите, в достатъчно количество, ще "изядат" системно градовете първо във Флорида, после в Щатите, а после - и в целия свят. Те ще оставят само архитектурните шедьоври, историческите паметници, културните центрове и музеите с експонати на цивилизацията. Те ще сеят след себе си стотици хиляди видове семена на цветя и плодове. След като свършат работата си, градоядите ще се изядат един-друг и ще остане само един - за спомен и ... за всеки случай..."
2 - Приказките от тази за мака нататък изчезнаха при поредното нахлуване на "полските мишки" – агентите на Държавна сигурност ("Новогодишни. картички", №45). Затова тези тук са диктувани от Елма втори път, като по един удивителен начин те се реставрираха почти точно - нещо, което е невъзможно за човешката памет. Има обаче и някои изменения и нови познания и термини, които произтичат от своевременно продиктуваните “Лекции за Любовта”, “Осияния за Красотата” и др., така че злото се оказа за добро. При това, счете се за целесъобразно, за всяка отвлечена приказка от "наводнение"," епидемия" или друго "бедствие", да се поискат по 10 нови приказки (лекции, осияния, послания). Ето защо, заради изчезналите 12 приказки за цветята, Елма обеща да продиктува, на първо време, 120 ... (б.п.).
3 - От осиянията се знае, че Бог и Духът Благий е едно и също. Защо образът на Бога в света на цветята тук е розовият зюмбюл, а на Духа Благий - виолетовият?
- Както Отец съществува като Абсолютния Дух и като Тот - на две равнища, - така и Благият Дух е синоним на Бога в широкия смисъл на думата; но съществува и Благ Дух в тесен смисъл на думата - като проекция на Бога в универсума. Това е, всъщност, Духът на Учителя. Затова и Ми казват: "Учителю Благий!". Значи Учителят управлява универсума, а Духът на Учителя - чистовселената, духовния универсум.
22.04.1990г.,
10,40-10,47ч.
Още нещо: с вашия беден език, Аз все пак разграничавам абсолютните синоними на Бога, като поставям определението отпред - Благия Дух, Съвършения Дух. Благият Дух, Божият Дух, Съвършеният Дух не се покриват с Духа Благий, Духа Божий и пр.
22.04.1990г
11,15-11,20ч
4 - Бележка за преводачите: Названията на растенията от ПЦ.Кр (от изречение 36 до изречение 44 включително), без тези на мака, розата и карамфила (калофилата), плюс играта с думата "мащерка" в ПЦ.Мц – изречение 38а, имат алегорично значение само на български език и затова, при стриктен ботанически превод, няма да излезе нищо. Майсторът-преводач непременно трябва да ги преведе буквално, с усет за словотворчество, като е длъжен да даде под линия имената на съответните растения на родния си език. Това обаче няма да има никакво значение за езотеричния смисъл на текста - българските имена, специално на тези растения, се използват изключително в сугестивен, символичен смисъл - игра на думи. Същото се отнася и за неологизми на Елма от типа на "благобел" и "калофила", където трябва да има отпратка към тази забележка. По тази логика, с разрешение на Елма в момента (23.04.1990г., 19,30ч.), думата "калофила" се сменя в ПЦ.Кр.45 с паралела ú "добролюбка" (б.п.)
5 - Елма употребява съвременни физически термини съвсем условно, за да достигне до съзнанието ни, но Неговата система и термини са съвсем други: няма частици, а има "наклони"; неутроните са елохими, електроните - илухими, фотоните - алохими и пр., и пр. (б.п.)
6 - По подобие на коментарите, направени от руснаците след текста на всяка от "Новогодишни картички за 1985г.", изглежда уместно и тук да се пояснят някои обстоятелства. Приказката за нарциса бе измолена от Елма по повод срещата с една посетителка на Рила от Западна Европа, заемаща високо място в културния елит на своята столица. Още при първия спонтанен разговор с холизатора (приемащия тези текстове) тя му каза, че го е сънувала как поставя някакви грандиозни орфически драми на западна сцена, без да са се познавали дотогава. Това съвпада с факта, че през месец март същата година бе спусната от Елма информация за Орфей, Евридика и Родопа, като това бе съпроводено с картини от тази драма в театрално-сценичен план. На чужденката бе казано, че с холизатора са работили заедно още през средните векове за създаване и издигане на европейския театър. Развълнувана от всичко това, тя изслуша и приказката за тинтявата, която ú бе прочетена на английски от участничка в този разговор, владееща перфектно езика. Тогава норвежката, овладяна от още по-силни чувства, каза, че има много цветя в къщи и че общуването ú с тях е смисъл на живота ú. Разказа следния си сън от 1964 година, когато тя не е знаела нищо за България и Школата на Учителя: видяла се е много мъничка, сред гора от нарциси. Един глас ú казал: "Ти си българка, ти си българка, ти си българка!" После изведнъж станала голяма и се извисила над нарцисите. Много по-късно, тя видяла някъде портрет на Учителя и, силно развълнувана, попитала кой е Той. Като разбрала, че е от България, си спомнила за своя сън.
Подобна бе срещата ни и с един швейцарец, също директор, но на голяма банка, който ни беше гост и го заведохме на Рила. Той твърдеше, че е прероден богомил и търсеше научна и окултна информация за богомилството. Розенкройцерската школа, която представяше той, според думите му, съвпадащи с обясненията на Учителя, е само клон от богомилството. Една млада приятелка тогава влезе във връзка с ръководителите на тази мистична фракция на розенкройцерите в Швейцария, с център в Холандия, и ни каза, че те в момента ни поздравяват и много се радват за нашата среща, но че са мъж и жена и че мъжът вече не е в този свят. Швейцарецът не повярва веднага, че сме направили вътрешна връзка, но потвърди, че съпругата на техния духовен ръководител (Райхенборг) е още жива и живее в Холандия (б.п.).
7 – До определен момент, приказките за цветята са продиктувани от Елма по молба от холизатора или на приятели. Поредните номера при това положение са работни, но в бъдеще те трябва да съответстват кабалистично на всяко цвете и този паралелизъм ще се даде от Елма. По този начин, ще се осмисли дълбоко както самата кабала, така и езотеричната информация за цветята, дърветата, минералите, плодовете и пр. Така, при един от бъдещите томове на "Астролония холизатика", ще може да се дадат значенията на отделните зодиакални градуси, дори и минути и секунди, отговарящи кабалистично на строго определени цветя ("олтари", "двери" и "престоли" - физически, духовни и Божествени чакри в телата на човека и на Космическия Човек - вж. осиянието за тях от 22.10.1988 г.), минерали, метали, елементи, дървета, животни, насекоми, птици, звезди, органи и пр.
При повечето от приказките за цветята, холизаторът има съзнание предварително или сам формулира молба за конкретното цвете, което ще следва при диктуването, като до приказка №21 сондира мнението на Елма правилно ли е определил кабалистически връзката между поредния номер и даденото цвете. Значи, с изключение на приказките, които ще се посочат по-долу, холизаторът предусеща със собствения си ум коя приказка ще следва, а когато се включи чистата връзка, там вече мозъкът му не взима никакво участие, освен в моториката на написването. Елма сам определя темите за лотоса, кокичето, зюмбюла, минзухара и особено за анемонията, за която приемащият няма визуална представа. Не е питано и за невена, карамфила, магнолията. Шипковият цвят, мащерката, нарцисът, лалето са по молба на приятели. Така, наскоро единаторът написа на един лист имената на още 20 цветя, за които се интересуват приятели и които му дойдоха в ума на самия него. Това, със съгласие на Елма, Който е безкрайно отзивчив и пластичен и отговаря мигновено на всякакви въпроси по всяко време на денонощието, наложи да се наруши кабалистичното съответствие на пореден номер с цвете от 22 приказка нататък, откъдето Елма препоръчва номерата да се считат за работни. Трудно е да се реши дали трябва да съжаляваме или не за това, че все по-често и по-често се задават въпроси от приятели за техни любими цветя, поради което не оставяме Елма сам да реши кое ще бъде следващото цвете. Може би ще приемем един добър вариант Той да диктува по Свое усмотрение поредицата с кабалистични съответствия на поредните номера, а приказките по молба на приятели да бъдат отделен дял с работни номера, като измолените приказки в бъдеще ще влязат на своите места при едно окончателно издание. Все пак, съсредоточавайки се над споменатия списък, Елма продиктува след нарциса не измолени приказки, а тези за иисусовото око и ириса, а чак тогава започна с лалето. Не е ясно дали ирисът е чист избор на Съвършения, тъй като напоследък приемащият осиянията прочете разказа за ириса от Херман Хесе; докато лалето е молба не само на конкретен приятел, но и тема, възбудена от фантастичния разказ на Михаил Грешнов (“О чëм говорят тюльпаны?”) - б.п.
8 - Виж разказа на Анатол Франс "Дъщерята на Лилит" - б.п.
9 - Осиянието е недовършено - б.п.
10 - Към приказката за слънчогледа, маргаритката и лайката:
Е.Т.А. Хофман (1776-1822г.): из “Рицарят Глук”, стр.13-14 (Избрани творби в два тома, НК-София, 1987). Прочетено от единатора на 30.09.1988г. Написано от Хофман през 1809г.
“...Тогава лъчи от светлина прорязваха нощта и тези лъчи бяха звуци, които ме обгръщаха с чаровна яснота... Събудих се от своите мъчения и видях голямо, светло око. То гледаше в един орган и при погледа му оттам бликнаха звуци; те блестяха и се сплитаха в прекрасни акорди, каквито никога не бях си представял. Мелодии струяха на вълни, а аз плувах в този поток и щях да потъна; тогава окото ме погледна, дигна ме и ме понесе над кипящите вълни…”
“...окото се усмихна: “Знам какво изпълва с копнеж сърцето ти; кроткият, нежен момък Терца1 ще застане между колосите2; ти ще чуеш сладкия му глас, ще ме видиш пак и моите мелодии ще бъдат твои.”
Той замълча.
-И вие видяхте отново това око?
-Да, видях го отново. Години наред въздишах в царството на бляновете... там... да, там! Седях в чудна долина и слушах как цветята си пееха едно на друго. Само един слънчоглед мълчеше и тъжно свеждаше затворената си чашка към земята. Невидими нишки ме притегляха към него... той вдигна глава... чашката се разтвори, а от нея сияеше окото и ме гледаше. И звуците, като светлинни лъчи, струяха от моята глава към цветята, които жадно ги всмукнаха. По-големи и все по-големи ставаха листцата на слънчогледа... пламъци лумнаха от тях... обвиха ме... окото беше изчезнало, а в чашката бях аз...”
11- Към приказката за незабравката:
Е.Т.А. Хофман, цитат от книга, стр.111 (Из новелата “Магнетистът”, с подзаглавие “Сънищата са като пяна” – публикувана през 1814г.). Прочетено от единатора също на 30.09.1988г.
“...става дума за едно изключително прекрасно преживяване в човешкия живот, а именно за съня, че при сравнението с пяна мога да си мисля само за най-благородното, което съществува. А това видимо е пяната на ферментиращото, съскащото, кипящото шампанско, което не пропускаш да си сръбнеш, въпреки че иначе така целомъдрено и надменно отминаваш с презрение всякакво вино. Погледни хилядите малки мехурчета, те блестят и се издигат в чашата и се пръскат горе в пяната – това са духовете, които нетърпеливо се откъсват от земните окови. И така, в пяната живее и се разпорежда по-висшето духовно начало, което, независимо от напора на материалното, бодро размахва криле в далечното, обещано на всички ни небесно царство, весело се приобщава към духовното, което му е сродно като по-висше, и възприема и признава всички необичайни явления в техния най-дълбок смисъл като най-обикновени неща. Навярно затова и мечтата за тази пяна, в която нашите жизнени сили радостно и свободно избликват, щом сънят скове физическият ни живот, може да бъде създадена и започва някакъв по-висш духовен живот, в който не само предполагаме, а действително разпознаваме всички проявления на далечния ни призрачен свят, като при това се носим над пространството и времето.”
Из редакторската бележка на стр. 614:
“Под влияние на Шелинг, на ирационалистичните тенденции в натурфилософията, Хофман проявява интерес към така наречения животински мегнетизъм, към тезите за тайнствената хармония във вселената между природа и дух, физическо и психическо. Първоначалният надслов на новелата “Сънищата са като пяна” впоследствие е само подзаглавие, но то, както и съдържанието й, отразява вниманието, което немският романтизъм отделя на сънуването, на езика на сънищата и трактовката на съня като “скрит поет”, което у автора е неразделно с въпроса на нравствеността.”
***
Вкарани приказките за ириса, лалето и белия крем (сигурно от Савата Попов) в:
прочетени 1432 пъти до 24.7.2008 г.,14:20:34. Виж реакциите на хората там.
всичко ли си сканирал бе......
ОтговорИзтриване