030.1984.06.10 За архангел Михаил. Прогноза за избухване на свръхнова звезда

Книга 3

10.VI.120(1984)г.

София – Изгрев

ЗА АРХАНГЕЛ МИХАИЛ

ПРОГНОЗА ЗА СВРЪХНОВА ЗВЕЗДА, КОЯТО ЩЕ ИЗБУХНЕ ВСЕКИ МОМЕНТ

- Вярно ли е твърдението на Щайнер, че епохата на архангел Михаил е започнала през XIX век? (пита Д.Е.)         

          - Това не е много точно, но, по принцип, е вярно.

         

Не е много точно, защото не уцелва годината - тя е по-късно с цели 100 години. Обаче нещата имат аура, орбис, и в този смисъл времето си съвпада. Орбисът не е повече или по-малко от 100 години и именно в 1980 година започна епохата на архангел Михаил. Това е архангел, който още не е слязъл в силата си, но "връчи акредитивните си писма" именно през 1980 год. А преди 100 години за пръв път дойде да проучи владенията си и да сключи предварителните договори. Той е, наистина, Слънчев дух, но Слънцето е само негова временна база. Истинската му родина е централното Слънце - архангелите носят различните сили. Четирима са основните архангели: Михаил отговаря на силите на отблъскването, т.е. на извиращата навън сила на Духа. Той управлява разширяването на слънцата. Но неговия брат Венуúл управлява точно обратното - колапса; така че те са динамична екологическа двойка в Битието. Колапсът всъщност представлява гравитационните сили. Учителят в България дойде с "пръв министър" или изпълнителна власт, в лицето на архангел Михаил. Именно избухването на свръхновите звезди, което става през 300 години, сменя архангелските йерархии. Те могат да променят управлението си само чрез максимална изява на своето естество - избухването, експлозията навън. Точно сега е моментът, когато се пада избухването на свръхнова. Някои от вас ще я видят, но тя ще въдвори царството на архангел Михаил на Земята1. Може да се каже, че миналия път и по-миналият негов носител бяха Франция, Латините и Германия, но сега именно българите са неговия народ. Това се познава по факта, че Михаил ви предпазва от катастрофи, природни бедствия и военни нещастия. Ами орфизмът откъде дойде? - Пак от архангел Михаил - той беше една слънчева култура! Обаче сега новото, което Михаил носи, ще бъде небивал възход и подем на културата, какъвто имаше в основата на богомилството - пак под негово ръководство, но посредством подчинени йерархии. Сега сам той идва в силата си! Общуването със Слънцето на всички равнища е основният метод за контакт с Него. А въдворяването на божественото учение, като социално явление, е методът и изразът на Неговата духовна същност. Даването е Михаилов импулс. Силата на доброто - също. Неговите вóини ще се проявят скоро. Именно това ще бъдат синовете на светлината, пред които вражеските оръжия ще се разтапят. Но за Него и Неговата епоха е добре да говорим специално, по-обстойно.

           - Има ли връзка между Михаил Иванов и архангел Михаил?

          - Като македонец и чрез името си, той е свързан с този архангел, но мисията си не изпълнява както трябва. Можеше, можеше и по-добре. 

Свръхнова 1987A

http://www-personal.umich.edu/~jcv/imb/imbp4.html

             През нощта на 23 февруари 1987г. астрономите видяха нещо, което не е било виждано в последните 400 години: експлозия на свръхнова звезда, достатъчно мощна, за да бъде видяна с просто око. Става дума за син гигант, който е 50 пъти по-голям от нашето слънце. Той  избухна в Големият Магеланов облак – малко преддверие на нашата галактика. Експлозията, всъщност, е станала преди 170,000 години – толкова са били необходими, за да дойде светлината й до тук. Когато една голяма звезда избухва по този начин, цялото й ядрено гориво в центъра изгаря само за няколко секунди и тя остава като празна черупка, която се срутва навътре от имплозията. В същото време фотоните, които са успели да се изтръгнат навън, дават сигнал за раждането на страхотно гъста материя и ослепително ярка светлина. Изведнъж обектът става стотици пъти по-ярък от неговата матерна звезда.

            Стрелката вляво показва звездата-прародител, наречена от астрономите SANDULEAK–69,202. Снимката вдясно показва обекта скоро след експлозията, когато неговата яркост се е увеличила 100 милиона пъти! (Повечето от другите ярки обекти в снимката са обикновени звезди, подобни на нашето слънце.)

            През първите няколко секунди на такава експлозия, температурата близо до центъра е тъй чудовищна (10¹⁰ градуса), че има силата да породи неописуем брой частици неутрино, електрони  и фотони. Слабо взаимодействащите неутринни частици са единствените,  способни да излизат лесно навън, така че те поглъщат повечето от енергията на експлозията. Техният брой, породен от избухването, е извънредно голям: около 10⁵⁷, освободен само в няколко секунди! След 170,000 години, това було от частици неутрино се е раздуло до обема на сфера със 170,000 светлинни години в радиус, достатъчно огромна да обхване цялата наша галактика!  Това дава  10¹³ неутринота на квадратен метър по повърхността на тази сфера. Всички те сега се намират в един тънък слой в края на тази сфера, дебел само няколко светлинни секунди (колкото разстоянието от Земята до Луната).

            Като се има предвид, че този облак от неутрино е препускал към нас със скоростта на светлината цели 170,000 години и че ние сме били готови със съответната  технология само няколко месеца преди да ни връхлети, такова нещо може да се окачестви само с две думи: “ЧИСТ КЪСМЕТ”! Но все пак, както казват, засичането е  всичко. Други 11 събития, подобни на тези в IMB, бяха открити дълбоко под земята чрез детектора на KAMIOKANDE на Япония – точно по същото време. Тези два експеримента са първите по рода си в света: да могат да се уловят  неутринни потоци от свръхнова. За щастие, те няма да са и последните, но все пак ще са нужни поне още няколкостотин години, преди да можем пак да засечем такъв мощен взрив на супернова и да уловим частици неутрино от него. Тези събития дадоха забележително потвърждение на важни теоретични модели във физиката на свръхновите звезди. Те също позволиха уникални измервания на масата, живота и скоростта  на неутриното.

Междувременно, препускането на неутринния балон от звездата SANDULEAK продължава със скоростта на светлината своя весел галоп през нашия Млечен път, може би уловен вече и от детекторите на други звездни цивилизации... През следващите 100,000 години той ще мине окончателно през всички 10 милиарда слънца в нашата галактика (с техните минимум 10 милиарда планети) и постепенно ще почне да отслабва за нашите сетива и уреди,  отлитайки към други далечни галактики...

            По-долу виждате страница с първите съобщения за Свръхнова 1987 A:

          И така, от 1604 година насам  астрономите не са наблюдавали толкова близка до нас и толкова мощна свръхнова, както сегашната. Тогавашната сигурно е вдъхновила Галилей да направи своя прочут телескоп...

Това събитие ни даде богата  информация за физиката на експлозиите при свръхновите. Разширяващата се обвивка на SN1087A, в момента над една светлинна година в диаметър, все още  внимателно се изучава. Ето как изглежда тя в уредите на астрономите

Това е положението днес, през януари 2000г.  Цветовете представляват интензивността на рентгеновото лъчение от свръхновата, както го е снимал сателитът “Чандра”. Белите линии са контури от видима светлина, както беше видяно чрез телескопа HUBBLE: