СЪДЪРЖАНИЕ

сряда, 17 август 2011 г.

034.1984.06.10 Не разчитай на никого!

Книга 3

10.VI.120 г.
София-Изгрев

НЕ РАЗЧИТАЙ НА НИКОГО!
ЖЛО / Й.


Критичното чувство е основна причина за тежкото Ви състояние. Онзи особен антихормон, който се отделя при силния негативизъм, поразява лимфните Ви съдове (лицето не е казвало на единатора, че има възпалени лимфни възли - б.п.). От това не може да се излезе другояче, освен психически. Необходими Ви са ежесекундни усилия да срещате живота с оптимизъм и положителна мисъл. Пред Вас няма никаква друга алтернатива. Просто не обръщайте внимание на отрицателното. Това не значи слепота, а нещо още по-радикално: остро зрение за доброто. Слепотата за злото помага, но не е достатъчна: трябва активно, с голяма енергия, да се търси кое е доброто във всяко зло.
Физическото Ви състояние не е фатално; психичното е под всяка критика. Вие постоянно откривате, "с точност до нула", негативните страни на всяко явление. Оставете това, защото имате още задачи на Земята - решете се твърдо да се откажете от черногледството. Онзи, който е оптимист, не се страхува: от него се излъчва вътрешен мир, радост, спокойствие и щастие. Не се противете даже и на това, което четете в момента, не казвайте "А откъде да го взема това настроение, след като няма причини?"
Основата на Вашите мъки, тревоги и болести е една: неверие в Провидението и вяра в икономическите, материалните предпоставки. Оправили ли сте се досега, след като се погрижихте да не останете на улицата? Не! Не само че не сте се оправили, ами загазвате все повече и повече.
Не се сърдете на този анализ - той произтича от Вашия хороскоп. Прережете окончателно всичките си мостове към миналото; не се дръжте вече за никого - това е излишно. Материалистичното възпитание, което сте получили, е причина за всичко. Тези, които ви научиха да се безпокоите за утрешния ден, трябва да пострадат много тежко. Съдбата не прощава на утвърдените в страха и "околните пътища". Пострадалите от такива "околни пътища" са много повече от пострадалите, избрали високия идеал и самотата.
Не разчитай на никого - това е философията на Прародителите на човечеството! А Вашите прадядовци и прабаби все още ви нашепват в подсъзнанието престъпната мисъл, че подлостта към собствената душа е по-малко опасна от последствията от това. Не обвинявайте нито обстоятелствата, нито хората, с които сте се събрали: позорно е да ги обвинявате, след като вие самите сте ги излъгали. Каквито и недостатъци да имат, те са очаквали нещо от вас. А вие не можете да им го дадете истински, защото сте се събрали с тях по съображения, а не от любов. Не се заблуждавайте; не заблуждавай ближния си, нито съдбата.
Останете абсолютно, напълно сама - и ще видите дали ще умрете… Нищо, че сте болна, нищо, че сте "изоставена от всички" и "нещастна" - по-добро лекарство няма да откриете никъде! По-скоро, в сегашното си положение няма да издържите - и никой преди Вас  не е издържал, повярвайте Ми. Причината за хорските нещастия и състояния не е извън хората, а в самите тях. Има нещо обаче, което приспива душата им и те не искат да си научат урока. Може да се молят най-горещо даже, ако са религиозни, но не се отказват от страха, от чувството за сигурност. Причината е тази, че нямат духовна култура, не се поддават лесно на неща, отнемащи им "основата" под краката.
Но при Вас случаят  е по друг. Вие сте жива до този момент, само защото имате добро сърце - можете да дадете и последния си залък. Мисълта, че и другите страдат и имат нужда от подкрепа, не Ви напуска нито за миг, а това е Вашият най-голям шанс. Ако, правейки добро, същевременно не се вайкате: "Докога все аз на другите, а не те на мене?", Вие много бърже ще се възстановите. Корист нямате, но сте паникьорка и недоволна от съдбата си. Мерейки всичко с мярката на безпокойството, Вие всъщност отнемате и последните си шансове. Има, разбира се, една тънка и свещена тревога на майчинското начало, поради която всички вие сте живи, но тя е съвсем различна от постоянното, остро безпокойство.
Любовта няма да ви посети, докато не ликвидирате това безпокойство. Няма човек, който да обича постоянните, картечни, напрегнати въпроси и оценки, които се изстрелват от устата на ближния. С любовта човек трябва да бъде крайно нежен, деликатен, внимателен; никой не обича да го поучават, да го напътстват, да му наливат ум в главата. Любовта иска вие целият да станете мир, тишина, мълчание. Остротите я прогонват. Горко ономува, който мисли да помага, както мечката на заспалия. Имайте предвид, че човешката душа е най-финото, най-чувствителното нещо. Тя се скрива и не се проявява, когато има мисъл да я поучават, наставляват и "рендосват". Милиарди хора досега са отблъсквали душата на любимия си, само защото са намесвали острия си език. Има къде да го използвате - не му позволявайте да се движи, когато пред Вас преминава човешка душа, която има нужда от тишина.
Направете си мост към живото, неземното - към онова, което диша благоговение, обожание, безмълвие. Не слизайте от този свят и никога не поучавайте другите "да слязат на земята". Вие случайно да не би да сте прокопсали на тая земя с тия методи? Слизането на земята е нещо съвършено различно от това, което Вие си представяте. Може би е още рано за Вас, но ще Ви кажа: "Земя" значи пълно въплъщение на грижата, но без тревога; пълно материализиране на обичта, но без натяквания; плътно включване в проблемите на другите, но без очакване на отклик; пълна всеотдайност на работата, но без заплащане; пълно и непрестанно самораздаване, до последната капчица сила - но без недоволство; пълно и абсолютно уповаване в Провидението, че няма да бъдете изоставени, но без приказки и уговорки, че за всеки случай ще си подсигурите един "гръб"; пълно мълчание, когато застанете лице с лице с Любовта - а не коментари, светкавични контрареплики, умувания и обсъждания. Ето това значи "приземяване", а не вашите фантазии, че има други, общоприети и утъпкани пътища за "подсигуряване" и "оживяване". Светът е натъпкан с психиатрии, болници и гробища, именно поради тази нереална представа на хората. "Трезвите", "практичните", "имащите" - ето по кои ходи инфарктът, ракът, инсултът и прочее; тревожните, "домошарите", "кукувиците", които нямат колективен живот и постоянна обмяна на енергии с другите, без някаква корист или безпокойство "какво ще стане с моята къща, дом, сигурност" - ето на кои нервите се разстройват, разширените венички проличават, ръцете издават началото на старостта и сърцето започва да се разнебитва.
От Вас днес се иска следното:
1. Да се освободите от всички, които Ви пречат да уповавате само на Провидението;
2. Да намерите нископлатен източник на препитание, но да не се преуморявате;
3. Да можете вече да различавате хората, които Ви използват, и ония, които са Ви истински, безкористни приятели;
4. Да станете база за гладуващи, нещастни художници, фотографи, поети и писатели; изобретатели, занаятчии и пр., които да депозират свои творения при вас: и Вие да се подкрепяте, и тях да ги подкрепяте с даренията, които други ще оставят, за да се ползват от тези творби временно, за определен срок. Така творбите ще се въртят из повече хора - ще бъде нещо като "творения под наем", но няма да използвате финансови термини.  Всеки ще дава доброволно, от сърце, и ще се смята, че така помага на творците да не умрат от глад. А Вие самата имате право на половината от всяко дарение.
Няма да мине много време; и ако направите това, ще ви се подобри здравето, защото ще бъдете обезпечена, бодра, здрава и щастлива - ще общувате с цвета на истинската художествено-творческа интелигенция. Няма да мине и година - и Вие ще бъдете щастлива и емоционално, защото грижите ще отпаднат и ще се подмладите от общуването с млади и прекрасни хора. Ето къде ще се развихри Вашият огромен талант да се грижите за другите, да помагате, да ги "уреждате". С големите си връзки и с логиката, убедителността си, Вие ще успеете да създадете от тази инициатива и удобна за държавата  форма, за да не ви гонят и преследват. Някой много силен ваш човек нависоко трябва лично да ви отбива всички посегателства и да ви крепи много здраво, да не би да се появят неизбежните претенденти за кокала и за тлъстеене на чужд гръб. Вие трябва да си останете в центъра, ръководителка на това звено; ако трябва - инициативата ще бъде обоснована идеологически и икономически, с обстоен доклад от ваши приятели. Но Вие трябва за си останете в центъра на това, с вашата грамадна комуникативност и практически нюх. Така ще се помогне на десетки и десетки мизеруващи таланти, ще си помогнете и Вие самата всячески - материално, емоционално, духовно.
Препоръчвам Ви разходки на чист въздух, изобилен плодово-зеленчуков рацион, пиене на гореща (кипнала) изворна вода, общуване с най-високите духовни ценности на човечеството. Покрай интригите, които плетяхте някога във френския двор, Вие направихте и множество добрини, спасихте от гилотината поне 20 души; лансирахте много истински таланти, някои от които станаха писатели и художници-класици. Спомнете си за доброто, което сте правили - и сега се развихрете отново!

Няма коментари:

Публикуване на коментар