071.1984.12.16 Предпазване от силите на злото и методи за борба с тях

Книга 4


16.ХІІ.120(1984)г.

София - Изгрев

                                   

ПРЕДПАЗВАНЕ ОТ СИЛИТЕ

 НА ЗЛОТО

И МЕТОДИ ЗА БОРБА С ТЯХ

Темата тази вечер ще е: “Предпазване от силите на злото и методи за борба с тях".

Работата на възлюбените на Христа е толкова важна, че без познания за предпазване от силите на злото, те не биха останали дълго на земята. Така се случва обикновено: най-нежните и фини същества остават малко време при вас - не защото нямат връзка с Бога, а поради липсата  на опит да се ограждат и защитават. Най-нежните създания - поетичните и влюбените души - категорично отказват да приемат този груб свят и си заминават, оскърбени и дълбоко нещастни. Мнението на околните е, че те "не са реалисти, не познават живота и объркват пътищата на по-трезвите, които обикновено знаят какво търсят и как да го постигнат”.

Но окултният ученик и, още повече, възлюбеният на Христа, не бива да се оставя в ръцете на кръвожадни и невежи същества, неподозиращи с кого си имат работа. Престъплението им не е "углавно", както бихте се изразили вие, тъй като те наистина не знаят какво правят. Не е разумно да се осъждат вандали, подлагащи на огън всичко живо - нежността им е съвършено непознат свят и божественото отношение  е нещо, напълно неизвестно за тях.

Някой би казал: "Но защо Бог допуска такива в живота ни?" С този въпрос ще се занимаем в друго събеседване. Сега ще ви повторя нещо, което съм казвал много пъти: покълването на сърцето и душата става само в пламъка на мъченичеството, на саможертвата! Нещастията, които преживявате, са напълно фиктивни, макар и плътно реални, болезнени за вас.

 Представете си театър, в който всички вие сте актьори и публиката е целият космос - безчислените всевиждащи и неограничени от нищо цивилизации. Оставени сте "на произвола на съдбата" за някакви си 50-60 или най-много 90 години. Но в условията на пълната илюзия, че сте сами и никой не ви наблюдава, вие се проявявате точно такива, каквито сте, на дадения етап от развитието си. Пред очите на милиарди и милиарди същества, вие проявявате насилие и наглост, заблуждавате невинни същества, отнемате основни права и свободи, убивате не само животни, но и импулси у братята си, проявявате подлост, егоизъм, малодушие; правите си най-различни планове и системи, с цел лично обогатяване и издигане. Няма нито един невинен от вас - всички до един сте проливали кръв, по един или друг начин! Ако не като бойци или месоядци, то, най-малкото, като причинители на кръвоизливи в капилярната система на ближния и неближния. В много прераждания вие сте били, волю или неволю, войници; не сте опитвали силата на позора или кръста на самостоятелното мнение; не сте се опълчвали на предатели или тирани, поемайки пътя на непротивенето и неизбежната клада, а сте се уплашвали и сте ставали палачи, заедно с палачите; хулители, заедно с хулителите; овце, заедно с овцете…

Не всички сте от това земно племе, подвластно на карма, но има много невинни и девствени ангели, които никога не са живели при тежки условия и затова не знаят що е саможертва и мъченичество за другите. Те също подлежат на въплъщения на земята - не защото са се провалили в нещо, а за да положат основите на едно ново тяло, което не е от духовна, а от божествена материя. Това е елохимното тяло, наистина лишено от всякакъв егоизъм и напълно освободено от самочувствие и самомнение.

Моята перспектива за всички същества е да добият елохимно тяло. Но това, при престъпните духове, се оказва невъзможно, тъй като тях ги движат единствено егоизъм, самочувствие и самомнение. Някои сенки на Битието, които съм допуснал да бъдат създадени с педагогическа цел, представляват кондензатори на тези три основни енергии. Моята цел е, чрез стълкновение с тях, Моите създания да опитат последствията от тези опустошителни пороци - било лично върху себе си, било чрез наблюдение. Мъчителното противостоене на съвестта, душевните и физическите катастрофи, обезобразяването на лицето, тялото и психиката, особено при настъпване на старостта - ето Моите уроци, които давам във "Великото Училище на Живота".

Пределно ясно е, че на всички - виновни и "невинни", - се е налагало и се налага да се сблъскват с резултатите от свободното приемане на една или друга роля, на една или друга подбуда. Великата драма на Фауст изразява точно този процес. Няма нищо фатално и предопределено за "вечния пъкъл" - истината е, че всяка монада, всяка искра Божия, в края на краищата, ще се облече в елохимно тяло; но пътищата, начините, са точно толкова различни, колкото са и монадите. Неизбежен е обаче и общ за всички пътят на страданието, който е път на самоотречение. На окултен език казано, основата на божествената алхимия е високото налягане или огънят.

При това обаче има нещо много основно: как да се пазим от ония, които, проваляйки собствената си еволюция, искат да провалят и нашата? Истинското страдание съвсем на включва подчиняване на сатани и изверги. Не! Подчиняването на сатанински план и методи не е никакво страдание, а е мъчение. Тук трябва да теглите най-тънката и най-ярка черта на Битието. Правилото е категорично: покоят не се добива чрез унищожаване на енергията, а чрез уравновесяване на две противоположни енергии. Всички вие, които сте се опитвали да постигнете личен или обществен покой чрез унищожаване на някоя противоречаща енергия, сте стигали неотменно до крах - неунищожимостта на енергията е основен природен закон! Ето защо, подсказвам ви: заемайте винаги онази точка в пространството, в която всички сили са равнодействащи. Това е законът, ако искате да бъдете в покой. Ако искате да бъдете в движение, не се съпротивлявайте на силата, която ви противоречи; не се страхувайте, че тя маже да ви отнесе, но използвайте природната ú енергия, за да добиете нова опитност. Няма такава сила в Битието, която да е по-голяма от вашата собствена сила; няма нито една такава орбита в нито една от Трите Вселени, която може да ви изтръгне от вашата собствена орбита! Не си правете илюзиите, че изменяйки орбитите на другите, вие създавате стабилни системи, структури, атоми. Стабилна и незиблема е само системата на Отца ни, в която всяка монада върви неотклонно по своята орбита. Предателство спрямо Отца ни е да принуждавате чужда монада да сподели вашата орбита. Съвсем друг е въпросът, че монадите са на полярни двойки и на сродни вериги в своите орбити и така не са самотни в своя път към Великото Цяло.

Какво значи обаче да приемете временно силната гравитация на система или монада, която е набрала повече енергия от вас, по стечение на обстоятелствата? - Това значи да подпишете предварително победата си. Защо? – Понеже, с влизането в нейната система, вие внасяте, по закон Божи, отклонението, произтичащо от вашата собствена орбита - и по този начин ускорявате разпадането на системата.

Основната заблуда на създателите на сатанински системи произтича от тяхното невежество: те не знаят, че строят сгради от тухли, всяка от които има свое собствено движение. Тази сграда обаче, на практика, им служи за определено кратко време и те остават с убеждението, че не са сбъркали.

Привлечени от мощните мускули на наемните зидари, вие неизбежно ставате елементи от ефимерната система, но - и като такива - вие никога не можете да изгубите своето тайно индивидуално излъчване. Получава се парадокс: тези, които биха ви пратили в най-отдалечените предели на вселената, ако знаеха с какво облъчвате останалите елементи на сградата, държат на всяка цена вие да си останете "тухла", за да имат къде да пируват и управляват. Но тяхната слепота за уникалността на монадата е ножът в техния собствен гръб: разнообразието от индивидуалности в една принудителна система е с милиарди пъти по-голяма концентрация, отколкото ако те бяха оставени свободно да плуват в пространството. Това подлага тираничната система на толкова мощно лъчение, че в нея взривът на революцията се заражда не с дни, а със секунди.

Погледнете назад в историята - има ли поне едно изключение? Нютоновият закон за равното по сила и противоположно  по посока противодействие не е механически равностоен за социалните процеси: тук той е много по-страшен - противодействието не е равно на действието, а по-силно от него! Това се дължи на нещо по-мощно от небесната механика, а именно "психическата механика", според която противодействието надделява на действието, поради неотклонността на индивидуалната орбита. Аутсайдерите, болнúците, затворниците, са ония “тухли”, които са изхвърлени от сградата поради тяхната "непригодност". И положението щеше да бъде успокоително, ако това бяха само обикновени "тухли" или печални отломъци. Но тухлите-монади, които, както казах, имат свое собствено движение в космоса, създават постоянно изменящо се поле, променящо равновесието на силите, осъждащо неизбежно сградата на гибел и рухване.

И сега, внимавайте! Внимавайте много, да разберете стратегията и тактиката на включените в системата пробудени души - как да не станат жертва на системата и да се изведат невредими на собствената си орбита. Това съм ви го казвал много пъти в миналото;  началото на новата стратегия дадох още преди 2000 години. Получава се следното: носителите на системи пренебрегват индивидуалното начало и с това си подписват предварително провала. Но вашата стратегия се отличава от робското поведение на съблазнените елементи. Системата, или "сградата", програмира огнища на съблазни, които съсредоточават вниманието на "тухлите" върху тяхното място в постройката - и по този начин замразяват с няколко десетки години самодвижението на съблазнените елементи.

Обаче нито постройката, нито съблазнените елементи подозират, че натрупалата се индивидуална енергия от замразяването не може да се унищожи. Представете си колко тухли или песъчинки има в една съвременна сграда! Напрежението, което се създава при нетворческото състояние на индивидуалната енергия на толкова милиарди и милиарди монади, постепенно започва да се носи из въздуха като най-мощно и зловещо напрежение. Това напрежение озверява хората, изостря катастрофално нервната им чувствителност, прониква като вода и въздух навсякъде и се превръща в престъпления, болести, бедствия, войни, трагедии. Постоянното нарастване на тази индивидуална енергия в пространството води до отчаяни решения и постъпки; сградата става все по-уязвима от провали, психотресения и социотресения.

Поведението на Моите възлюбени и ученици в такива решаващи мигове на историята не трябва да прилича по нищо на поведението на останалите. Носейки товара на сградата на плещите си, те не се отплесват по териториите на отшелниците, бойкотиращите, ненормалните или пияниците. Ако стореха това, те нямаше да постигнат нито лична свобода, нито рухване на сградата.

 Те просто се въоръжават с непостижима за другите свръхенергия, за да издържат на принудителното присъствие в чужда схема, без да се озлобяват, отчайват или напускат полесражението.  Тяхната свръхмощ се дължи на факта, че не са заразени от бацила на амбициите, и поради това са прекрасни изпълнители на професионални задачи, с многократно по-малка сложност от техните възможности. Това автоматично ги натоварва с нискоквалифициран труд, който те извършват с радост поради това, че са се отказали от скотобойната на амбициите.

Не съжалявайте нито за милионна част от секундата, че вълците и глиганите ви оставят оглозганите кокали - това е гаранция, че главите ви няма да попаднат между челюстите им. Нещо повече: вашето отсъствие от тази кървава арена е една пълна гаранция, че тези врагове на човечеството ще се самоизядат по-скоро. Най-голямото им нещастие е борбата за тлъстата плячка.

  От по-богатата тлъстина на плячката, неизбежно се затормозява движението на кръвта и на мозъчните процеси, което приближава склерозата, инсулта, инфаркта -  не с дни, а с часове. При това, не всеки знае, че има и политическа склероза, политически инсулт и инфаркт, а също и икономически, промишлен, търговски. Нищо не може да надвие на закони, много по-древни от умопостроенията на някакъв си примат с недоразвита втора сигнална система.

Не се смейте - това е повече за плач. Примати сте още, и за това имаме солидни антропологически доказателства: приматът си служи с оръдия на труда и нападението - нещо, което не прави нито едно разумно същество във вселената. Природата е създала околната среда не за да бъде видоизменяне, а за да бъде изучавана. Нещастието на приматите е, че те решиха да ядат месо. От убиването на събратята-животни, приматът доби по-свиреп вид от тях и убийството стана почва под краката му. Никой не знае, че не приматът е най-високият клон в еволюцията. Ако той не бе взел надмощие, други видове щяха да се превърнат в човеци и те щяха да изглеждат много по-добре от вас. Но това е друга тема, на която вие засега няма да повярвате. Истината е, че такива видове се развиха, но не на вашата планета, а на други; и някои от вас вървят по линия на агнето, други - по линия на гълъба, трети - по линия на змията (Ние се прераждаме и на други планети и затова на Земята носим белезите от другите си животи -  б.п..). Еволюцията в Дарвиновия смисъл не е най-верният модел. На други планети, маймуната се счита за абсурдна като прародител на техните човечества. Вярно е, че маймуната е най-близко до образа на вашето човечество, но това съвсем не говори в нейна полза... Това ви го казвам с най-голяма любов, колкото и да ви е обидно и смешно, но не отдръпвам думите си, понеже е така. Подобието на Бога, както изтъква Библията, не е човекът в сегашната си форма, а човекът "от дух и вода" - човечествата, които произлязоха от агнето и делфина (от "Овена" и "Рибите"). Те също развиха ръце от предните си крайници, но не чрез оръдия на труда, а чрез прегръдки, милвания, игри, танци, упражнения; чрез бране на плодове, свирене на инструменти, които създава самата природа - стотици и хиляди музикални инструменти, растящи по дърветата като плодовете или нарастващи като кристалите. Има ли нещо по-прекрасно от това?

Вашето човечество не тръгна по този път поради любовта си към месото (Да, но на земята делфините също са месоядни; може би истинските в рая не са?.. - б.п.). По този начин вие наистина развихте ума си, но един ум, който няма нищо общо с разума. Разумът се интересува от последствията на действията, докато вие ни най-малко не се интересувате от това. Направихте си оръдия на труда и оръжия, направихте си къщи и градове, направихте си всякакви най-разнообразни заместители на сетивата и мозъка и на двигателните си функции - и по този начин се израждате катастрофално. Единствено духовните и божествените учения, шедьоврите на истинската музика и истинското изкуство, на истинската литература, култура и философия все още ви крепят на повърхността - и понякога ви издигат на недосегаеми висоти сред човечествата! Най-мощни решения на основни космични проблеми са идвали пак от вашата планета - въпреки всичко. Може би тежкото страдание, последвало падението, носи неща, недостъпни за безметежните йерархии.

Темата не е приключена, ще я продължа следващия път.