082.1985.01.21 Приказки за животните - Котката

Книга 5  

21.01.121(1985)г.

София – Изгрев

ПРИКАЗКИ ЗА ЖИВОТНИТЕ

С разрешение на Незнайното, 

Което говори - на прелестната

 Жени1 тази поредица се посве-

щава, защото се дължи на Нея!

1.КОТКАТА

       Котката никога не може да се откаже от себе си - по това се отличава най-ярко от останалите животни. Нежността й е външно качество - тя е нежна, защото има нужда от това. Този насъщен глад едва ли се изпитва по-остро от някой друг. По­неже нуждата от съприкосновение е нещо необятно, котката обича да се гали навсякъде и във всичко, като се изключат антипатиите и природните стра­хове. Радостта, която изпитва това очарователно създание при търкане и милване с този, който е до нея, се равнява на полуоргазъм! Нещо повече - мощ­ното преживяване у нея прочиства атмосферата на астралния свят - или света на усещанията, - тъй, както Месецът чисти планетите

       Мяукането на котката е мозъчен код, чрез който Природата отваря "Нот" - полето на Всемир­ната Нощ, носещо мир. Още нищо не знаете за спе­цифичните сигнали на животните: те са носители на пределно ясни музикално-шумови пароли, пропус­кащи невидимите им тела в строго определени зони на Битието. Не само общуване помежду им, значи, се извършва чрез звуците, които издават: те посто­янно преливат съдържания от един свят в друг. При това нито тембърът, нито тоновете, нито ритъ­мът са случайни. През животните, по този начин, минават множество видове природни чувства, лоши и добри, пращат се навън и се прибират в световете си.

        Но котката надава "мяу" като един от най-страстните призиви за удовлетворение и успокое­ние. "М"-то отваря Природата, която се изявява, "я"-то е мирът на ясновселената, "у"-то е призив на ду­ховното поле към плодоносене. Може да ви се види съвсем налудничаво, но мъркането на това създание наистина преде нишката на природния мир, както крясъците му могат да накарат да ви настръхнат космите, а песента му за нощна любов се носи не само тук, при вас, но и на планети, отдалечени на гигантски разстояния!

       Процепите-зеници издават Пропастта, откъ­дето произлизат духовете на котките. Това е туй, което Вечността превръща в хипервселена, но само в едната й фаза - тази на абсурда. По този начин тя създава в котката хищник, търсещ мишката, т.е. гризача, който се подсигурява. Ултравселената не обича подсигуряване - по това се отличава. Приро­дата обикновено търпи и толерира този метод, но се грижи и за ограничаването му, с цел равновесие на силите.

       Божествената Прамайка на Котките е най-светлият архангел, отговарящ за животинския свят! А сърната и агнето - по начало тревопасните - се ръководят от категория архангели, много по-висша от тази на хищниците. Друг е въпросът, че алохимите носят много черти на хищниците, и при това са предани на хипервселената; така че кот­ката не е "принцеса" в духовния свят, ала в Божест­вения носи царски поръчения!

        Сводът, образуван от котката при протягане или настръхване, още веднъж ни пренася в измерени­ята на природното царство, от полето на ко­ристта, страха или пластичността. Правдата е много слаба в котката, обаче тя има много голяма гъвкавост на характера, макар и при нея наистина домът – т.е. интимното пространство - да е много по-важен от привързаността.

        Това, което прогонва кучето от котката, е ко­ристта. Това, което се опълчва в котката срещу кучето, е собственото мнение, в противовес на ко­лективното. Хипервселената може да не е винаги милостива, но абсурдна е винаги. Плъховете, миш­ките, се страхуват от несигурност; сънищата на котката обаче тревожат сигурността на мнозина.

        Трябва ви котка, ако искате да чистите дома си от тъмни сили. Уникалното в нея е това, че носи трепета на най-великата майчинска грижа на при­родното поле, а този трепет унищожава напълно всякакви вампири и навлеци. Котката с котенца вкъщи гони пъкъла надалече - разбира се, ако същев­ременно не се яде месо в тази къща и ако няма някой, който да съди някого. Месоядството и осъдителст­вото направо орязват честотите на майката-котка и котенцата, навличайки на подобен дом бъдещи раз­дори, нещастия.

        Котката, както змията, отмъщава. Само че змията отмъщава, ако я настъпиш, а котката - ако няма майчински чувства в хазяите й. Майчинските чувства не се проявяват само към децата, а към всичко живо, което се нуждае от нежност, разбиране или грижа. Има ли грубост някъде - наречете я и "праведност", и както искате, - ясновселенското мъркане на котката и котенцата я намаляват, а по­някога предизвикват и съдбата срещу носителя й.

        Ако изхвърлите котка заедно с котенца навън по жесток начин, заличете надеждата, че ще оцеле­ете! Ако пък котка сама дойде в дома ви, а вие я из­ритате, очаквайте да ви се случи същото от страна на някого, от който очаквате нещо.

        Ангелите също имат отношение към кот­ката, не само архангелите. Под "ангели", в тесния смисъл на думата, разбираме ония, които се грижат за растенията. Най-много грижи за котката полагат "ноúрите" - ангелите на домашните и градински цветя и растения. Никой дом не може без цветя и градина, но онзи, в който има и котка, живее много по-хармонично и безгрижно, понеже нишките на яс­новселената, които приема котката, живо се прев­ръщат в панвселенски ленти и тъкани от околните цветя и листа. Така, една къща с котка и градина представлява за ясновидеца чудна картина: в сре­дата извират сребърни и прозрачни, невъобразими плетеници, а около този извор се кълбят и нараст­ват, настрани и надалече, нежнозелените платна на етерната вселена, с най-блестящи, замайващи окото десени! И растенията растат без вредители.

        Лошото е, ако хрáните котката с месо. То­гава нишките на ясновселената се прекъсват все по-често и по-често от кървави експлозии в астрала, които правят жените вкъщи зли и свадливи, а мъ­жете - вандали. Оставете котката сама да се прех­ранва, като й давате само мляко и някакви други, не­винни ястия.

        Ако сте напреднали много, с Морето от Азове можете да се справите най-добре чрез котката. Жи­вотните не са нищо друго, освен нарочни конденза­тори на различни желания, от които искате да се ос­вободите, защото ви тормозят. Някои духове, ко­гато си заминат, направо започват да вият като котки, понеже се пробужда центърът на котката у тях; който не знае, че това е природен закон, нап­раво може да се уплаши. Духовете, които са били крайни моралисти и пуритани приживе, най-често мяукат и викат дълго, съвсем като котки, и с очи, премрежени в транс, понеже никой не може да заоби­коли нуждата от истинско блаженство. Забавна картина е да наблюдавате тирани, религиозни скум­рии и окултни кукувици, когато завият по котешки след смъртта на тялото... Постници и недояждащи си на земята, оттатък грухтят и квичат на воля; сбутаните срамежливци цвилят най-необуздано, а кочовете приживе, там са слаби - отдъхват си като лениви пиявици...

        Никакво потискане или отприщване на зе­мята, проявявано без оглед на противоположното действие, не остава неотреагирано, по един или друг начин, в чистилището! Чистилище има, и то се от­личава именно със спонтанните пробуждания на жи­вотинските центрове, останали у вас от пътя ви през вековете. Мяукат, следователно, и се дерат като котки не само много умрели, но и мнозина, из­лъчени насън нощем, за да отреагират неизживя­ната жажда за ласки.

        Приживе или в будно състояние, душата ви е пожелала с дива мъка и сила да погали или да бъде погалена - това е гласът на великата Аúр-Маýл, на Залмúна, извиращ от глъбините на самата яснов­селена, - но вие незабавно сте хващали този глас за врата и сте го удушавали, както се удушва котка! Да речем, ясновселената е записала седем години су­марно удушвателство от този род - точно седем го­дини след смъртта си вие ще мяучите и ще се мо­лите като котка - с всичкия си душевен копнеж, на­пълно "невменяеми" и слепи за околните, понеже това е чистилище - престъпленията трябва да се отреагират.

        Значи, в ада престъпленията се наказват, а в чистилището се отреагирват. Бърже и леко се из­дига нагоре всеки дух, който се е намучал, накукури­гал, налаял или наревал в чистилището, според запи­саното "на книга" в неговото подсъзнание. Това не е напълно несъзнателно обаче, тъй като научните пу­яци и духовните тапири приживе, трябва да получат своя урок на небето; скръжавите сърца и плъшите души - да минат по пътя на "освиркването"; грандо­маните и душевадците - да се чуят как викат като животни и не могат по никакъв начин да се спрат, докато наоколо, от всички страни, се смеят и им се подиграват не само дежурните алохими, но и всички пострадали души на земята от техния егоизъм, са­мочувствие, страх или самомнение...

        Ако пък искате да попаднете направо в света на Аир-Маул - на Великата Хетера на Ясновселената, насън или веднага след последното склопване на очите, живейте непринудено и гальовно, като нейната жрица по всички звезди и планети - Моята красива и нежна еманация, която наричате "котка"...

26.XI.121г.

__________

¹ Въпреки че в осиянията почти всички имена на конкретни хора са ко­дирани или скрити, за да се запази инкогнитото и за да имат тексто­вете много по-голяма словосила, в някои случаи като този името е ав­тентично. Тя обича котките до самозабрава. До същата приятелка от гр.Варна има лично послание от Елма преди това – "Планетата Од и трансвселената" от 15.06.120(1984) г., където й е дадено името Со Ли. За нея се говори и в следващото осияние от същата дата – "Серафи­мите от Процион" : В посвещението се говори за поредица от приказки за животните, която се очакваше да бъде диктувана от Елма, но след осиянието за котката, други не са дошли – б.п.

² Тук става дума за две неща: 1.Че нашата Луна пречиства негатив­ните влияния, идващи от планетите; 2. Че луните на всяка планета я пречистват - б.п.

³ Според Елма, това са духове от една разбита, тъмна галактика между нас и центъра на нашия звезден остров, чиито физически тела представляват въглеродни частици. Именно те затъмняват централ­ния куп на Млечния път и затова си мислим, че вселената е тъмна, а не светла и цветна. В религията, тези същества са “дяволите”. Този факт е проумян от големия учен и писател-фантаст Фред Хойл и е от­разен в романа му “Черният облак” от 1957 г.. Не случайно, като фи­зик, Хойл работи в екип с индийския професор Нарликар. Съвремен­ната астрономия потвърждава обясненията и прогнозата на нашия Учител Петър Дънов, че слънчевата ни система вече излиза от сян­ката на този тъмен облак и че ще настъпят уникални промени не само на Земята. Снимките и измерванията на астрофизиците от трийсетина години насам показват нови обекти между нас и центъра на Млечния път, звездите наоколо изведнъж са сменили и спектрите си, и често­тите си и пр., което става и с нашето Слънце. Тъмните същества, ко­ито са ни държали в робство толкова много хилядолетия и са обсеб­вали хората и животните, даже някои растения и други природни същ­ности, в момента ще бъдат "издухани" в Старата Вселена - и ние, ако сме същества с монада или искра Божия, за една нощ ще се озовем в съвършено нов свят и ще мутираме - ще се подмладим – б.п.