106.1985.04.13 Лекции за плодовете - смокиня

Книга 5

14.ІV.121(1985)г.

София-Изгрев

 

ЛЕКЦИИ ЗА ПЛОДОВЕТЕ

СМОКИНЯ

               

На снимката – гигантско смокиново дърво

        Плодовете ни носят истините в природна форма. Носителите на истините, първо, са много красиви, после, имат завършена съвършена линия и са обемни, триизмерни. Панвселената, например, поддържа плоските, тъканните форми, но обемът, пространството, затворени във форма, е работа на супервселената или вселената на Духа Божий; още по-точно – на духовния свят. Плодоносенето е белег на духовния свят и по тази причина нераждащите плод са осъдени от Христа, като смоковницата, на погибел.

           Смоковницата или смокинята е плодна; но безплодната смокиня не случайно е избрана като символ на себичността, празното съществувание само за себе си. Семенцата на смокинята са апотеоз на плодоносенето, връх на плодната еволюция, първенци на идеята, носеща живот за колкото може повече същества.

          По този начин смокинята е символ на многодетството и - колкото и да ви е странно – евангелската притча осъжда бездетността, и не коя да е бездетност, а нераждането на множество деца. Ето защо, на пук на престъпните общества, които пречат на майката и бащата свободно да носят живот и да го раждат, смокинята иска от вас никога да не се спирате в детеродството, когато има идеални условия за това. Неживите човечества, към които спадате вие, съсипват здравето и живота на майката, пък и на бащата, на прага на третото родено дете, но истинските родители стават все по-млади и все по-хубави с броя на създадените и отгледани деца.

           Няма по-красива майка в Новия Свят от онази, която не спира да ражда! Нещо повече: тя нито ражда с болка, нито носи с болка. Болката на съвременната жена се дължи на изродените органи, или по-скоро на катастрофално увредения през хилядолетията команден апарат в мозъка, управляващ разширяването на тазовите кости и на половите царски врати, понеже дори раждането на 10-12 деца (особено при месоядство или неразнообразен живот, натовареност на майката), не може да проведе планът на природата за безболезнено раждане.

          Проклятието над изсъхналата, неплодната смокиня засяга и калугерството, сиреч, принудителното самоотказване от детеродна функция при наличието на здрави органи за това. Поначало, монашеството и аскетизмът са екстрено положение, храм на себеотрицание, но само в общества като земното, където няма условия да се отглеждат и оцеляват плодовете на любовта. Притчата основно се отнася само за изсъхналите, нераждащите, но не и за онези, които са буйно живеещи и пълни с радост, с пълна жизненост. На тях не лежи печатът на проклятието, тъй като родителството, все пак, е цикличен процес, пък и раждането не винаги става на физическото поле. Това съм го казвал много пъти: майка не е само раждаща физически плод, но и раждаща радост, мир, съвършенство у себе си и у другия. Това неизбежно се изразява - по законите на Тот – с продукт, наречен “творчески”, наречен “добри дела”. Такава “смокиня”, т.е., превеждам, “олтарна система” или система на енергиите на Кундалини и нейните центрове никога не може да изсъхне, т.е. да престане да функционира. Ето защо, плодът неизменно е полов продукт, синтез на сливането на противоположностите, триумф на безкористното самораздаване, апотеоз на доброто - и затова плодът неизбежно е сладък. Плодовете на зеленчуците не са сладки, поради което не е прието да се наричат плодове, въпреки биологическото сходство на процеса. С тях ще се занимаем по-нататък.

Осиянията от Елма продължават в книга 6

uralonii@abv.bg   inolaria@abv.bg  toyonus@abv.bg

holzelohim@gmail.com