111.1985.05.10 Йерархии и класове или въведение в аскотонията

Книга 6

10.V.121(1985)г.

София-Изгрев

ЙЕРАРХИИ И КЛАСОВЕ

 ИЛИ

ВЪВЕДЕНИЕ В АСКОТОНИЯТА

(БОЖЕСТВЕНА НАУКА ЗА СЪЩЕСТВАТА В БИТИЕТО)

УВОДНИ ДУМИ

          Ясното присъствие на природните йерархии можете да опитате много лесно: почнете да правите опити с формулите на елфите, гномите, ундините, силфите, саламандрите и съответните ангели, които ги управляват. Аз съм ви дал някои от тия формули в приказките за цветята, но ще трябва да се продиктува още много нещо. Начевам този замислен отдавна цикъл не с природните, а с духовните йерархии. Това произтича от копнежа на някои приятели, понеже природното начало ще изяснявам последователно в приказките за цветята, приказките за животните, приказките за минералите, за металите и пр. С божествените йерархии също ще ви занимая по-нататък.

          Духовните същества се отличават по това, че имат безсмъртна душа. Те представят онова поле, което няма начало и край. И вечността, която създава панвселената, също няма начало и край, но тя произхожда от онова състояние на ясновселената, което се отличава с пълна определеност. Определеност съществува и в духовния свят, но принципът на неопределеността там е в постоянно динамично равновесие с принципа на неопределеността. Това, което създава Духът Божий, са чиновете, сложното йерархично съотношение и разграничение на съществата от супервселенско естество. Религията е разграничила няколко специални духовни йерархии. Те наистина са 10, но всяка от тях има повече или по-малко подчинове, наброяващи от 3 до 15,000, в зависимост от типа йерархия. А човекът е пълният синтез на духовните йерархии, с това преимущество в повече от тях, че съществува и в божествения, и в природния свят. Това не значи обаче, че съществата от духовния свят не се проектират навсякъде и в природата и че не са проекции и на божествени същности.

І. ЙЕРАРХИИ

СИНИ ПЛАМЪЦИ

          Първо ще ви говоря за Владетелите на Пламъка или за съществата от най-високото духовно поле, наречено “атмическо”. Те са Истината – лоното на Божия Дух. По-съвършени от тях няма - те са самият връх на съвършенството, носители на Първия Синтез, на красотата и завършеността на формата, отговаряща напълно на съвършеното съдържание, на съвършения смисъл. При тях няма нито следа от полето на Майя - празакона, който вкарва съществата в илюзии, за да растат. Този вид ангели са подобни на пламък самите - това е физическото им съществуване. Обаче това не е земният огън, който е природна стихия, а светлосиният огън на приказното атмическо царство, множащо съвършенството в Битието.

          Природният огън се нуждае от природно гориво, а духът - от духовно. Само Истината обаче може да поддържа вечно този духовен огън. Преди всичко, Синовете на Синия Пламък прославят не самата Истина, а съвършенството, като неин плод. Несъвършени същества в света на Истината не се допускат. При това, тук не се приема нито субективната представа за съвършенство, която води хората, нито пък божественото про-Христово съвършенство, съдържащо ултравселенския импулс за разрушаване на собственото съвършенство, по съображения на Елма.

           Светът на Сините Братя е така устроен, че съществата там са способни само на едно: да се самоусъвършенстват и взаимоусвършенстват. С този процес се отличава само Истината. Чистотата, необходима в просторите на Атма, има товасилно свойство, че не позволява експеримент по пътя на грешката. Свободната воля на Сините Пламъци, следователно, не е като тази на хората: те нямат свободна воля да грешат. От телата, атмическото тяло на човека е онзи негов представител в духовния свят, който е самостоятелно, отделно същество, с уникален тип съвършенство. По тази причина, въведох тук думата “взаимоусъвършенстване”, тъй като съвършенството на отделното същество в супервселената е немислимо без отликите му от всички други същества, но и без постоянната връзка с тях. По този начин, отделното атмическо същество отразява в себе си, макар и по-слабо, съвършенството на всички останали. Но съчетанието на собствените му елементи го прави индивид с отличаваща се физиономия, т.е. с отличаваща се собствена Истина, нямаща подобна на себе си в Битието.

          Отличителното качество на Сините Ангели е способността да привеждат Битието в движение, по модела на собственото си съвършенство. По тази причина, те имат нужда от пространство. Най-често физическото тяло на Сините Братя е суперзвезда, свръхгигант от синия спектрален клас. Още по-силните от тях са с тела цели галактики и метагалактики, вселени, но все от синия спектър. Можете да се концентрирате в такива “природни” обекти, но само ако се отличават с непроменливост - поне в астрономически смисъл.

          По принцип, атмическото тяло на човека или атмическия човек е също такава светлосиня звезда или нещо по-голямо в космоса, затова народът казва, че всеки си има своя звезда на небето. Ако звездата ви обаче е с друг цвят, вие вече не сте на равнището на атмичния свят, а представяте съвсем друго поле, съвсем друга йерархия. Предпочитането на цветове в дрехите наистина отразява йерархичния чин на човека, независимо от това, дали той вече е съградил това тяло или не.

 “Совершенство” не е случайна дума - тя означава нещо с връх, но и нещо, което се върши взаимно - това вече го знаете. Та именно триъгълникът е нещото с връх, отличаващо Синовете на Духа. Тройката, следователно, е магическо число, което задвижва Атма. На кабалистичен език казано, оперирането с тройката принуждава духовете от този най-висок свят да се проектират там, където са призовани. Поначало, синтезът е тяхната същност, но не синтезът, имащ отворени граници, както е при серафимите, например. За онзи вид ангели - серафимите - границите на Битието са отворени, понеже те не се стремят към синтез на формите, а по-скоро към синтез на съдържанието, на вътрешни импулси, на привличащите се монади, с оглед самияпроцес на синтеза, а не на неговия продукт. Истината обаче има за цел плода. Атма се интересува от продукта - продукта на началното задвижване обаче, станало пак по Негова програма.

          Постоянно ви говоря за Тот - Онзи, Който се самоосъществява чрез нови, неочаквани раздвижвания на световете, - но разликата между Него и проекцията му Атма в Супервселената е много голяма: Тот раздвижва нещата поради създаване на нови неща, но Атма програмира по нов и неочакван начин вече създадените неща. Точно затова Атман не е нещо откъснато от програмата, съдържаща се в света на идеите - света на принципите или принципния свят, който вие наричате “причинен”. По тази причина, атмическото тяло на човека и на съществото въобще представлява кондензат от идеи, превърнат в действие. Атман или “Водачът” се изхвърля в действие, но вече не съзнава съвсем ясно, че това действие е плод на светоглед. Съзнаването може да е ясно по принцип, но в мига на действието то се превръща в мигновен удар (реакция), можещ да превръща старата система в нова. На това основание, мутациите са под знака на Атма; това, което наричате “възкресение” - също.

           Мигновеното превръщане на една по-несъвършена форма в по-съвършена - ето духовното призвание на Сините Ангели! По природата си, те самите са неизменни, понеже са постигнали съвършеното състояние на формата в супервселената - сферичното, синьо съществуване. Но по дейност те се отличават именно с това, че прецизното моделиране на новата форма при по-нискостоящите същества, под въздействие на Сините Сфери, се превръща мигновено в нещо по-съвършено. На окултен език казано, това е магична трансформация. Ето защо, Сините Маги са най-мощните представители на супервселената. Те могат да превръщат по-несъвършеното в по-съвършено, но не и обратно. По същество, те освобождават индивидите от пресата на съчетанията, за да могат да разгърнат своята собствена същност.

           Най-редките по плътност звезди и вселени, както и самата супервселена, са именно атмическите. Там радиусът на свобода е максимален. Но свобода и свободна воля, както вече казах, са неща съвършено различни: съществата в супервселената имат свобода за всичко, освен за грешка и грях. По тази причина, за тях съществува и понятието “предел”, което означава изчерпване на енергията, изчерпване на възможностите. Причината за това е именно липсата на свободна воля да престъпиш модела. Тази свободна воля притежават божествата, но също и хората, които, в най-високото си състояние, са също богове.

          На практика, свързвайте се с Истината и нейните представители, Сините Пламъци, по следните начини. Тонът “сол” от всички октави може да ги извика. Праната на чистия въздух - също. Синьото небе има мощта да развива атмичното тяло - колкото повече ходите под синьо небе и го съзерцавате, толкова по-скоро ще се пробудите духовно. Но дейността е най-бързият начин - работата има онова изключително свойство, което боговете, непреминали през супервселената, нямат: способността да произвеждат завършени продукти. На ваш език казано, човек, който оставя след себе си продукция, и то съвършена, е човек с действащо атмическо тяло. Онези, които са оставили много продукти, но продукти с непреходно значение за усъвършенстването на човечеството, са Пламъци от Сините Сфери. На човешки език казано, онези, които само живеят, без да оставят продукти, могат да бъдат от всякаква друга йерархия, но не и от атмическата. Затова казвам: съвършеното дете не е нищо друго, освен най-съвършен продукт на супервселената. После следват плодовете на супервселената от типа на културата и духовните ценности на различните цивилизации, а - най-после - и плодовете на земята.

           Живото Слово има божествен произход, но и духовна сила. Небесният купол и всички форми, които го повтарят, са способни да предизвикат присъствие на синята супервселена, т.е. на Духа Божий. Съвършенството на тази форма се крие в короната около човешката глава, в неговата духовна аура; след това - във формата на черепа, най-после - в небесния свод над нас. От тезитри източника черпете мощното въздействие на Сините Пламъци, а не само от архитектурните форми на храмовете и духовните построения. А, на практика, свод се получава, когато завършиш нещо докрай и съвършено, и чак тогава започнеш друго нещо.

           “Аум”е дума, на която “у”-то извлича сила от Съвършения Дух или Духът Божий. При това, “у”-то е под ударение - не забравяйте никога това. Пеейки “аум”, вие се свързвате най-силно с Най-Високото; после иде връзката с Абсолютното и, най-после, с Майката. Тъй като вие сте човешкият клас, чието ударение се пада засега върху съвършенството, не е дошло още времето на истинската саможертва - имайте предвид това. Саможертвата е епоха, която тепърва ще настъпва - още е рано за вас.

27/28.V.121(1985)г.

КОСМИЧНИТЕ ЖЕНИ ИЛИ ПОЧИТАТЕЛКИТЕ. ДЪГИТЕ НА ПРЕКЛОНЕНИЕТО И ПРИВЛИЧАНЕТО

      Преминавам към йерархията, която е антипод на първата в атмическия свят - света на духа. Първата има отношение към силата на духа, а втората - към неговата хармония. На окултен език казано, това са ангелите-прародители на Покоя - не обаче на пълния покой, чийто корен е в божествения свят. Основата на духовния покой има не по-малко значение от тази на активността, на дейността, понеже покоят е спад на силата, но с положителен потенциал. Покоят от атмично естество се покрива с вашето понятие нежност, слабост, финес. Нежност, но по-силна от силата, която е нейният полюс. Следователно, това е йерархията на окрилените от женското начало духовни ангели. Когато ви е казано, че ангелите са безполови, това не значи, че са лишени от полярност. Обаче носителите на тази полярност съвсем не се съчетават с противоположните тъй, както това става на земята, понеже любовта там не намалява.

          Най-красивите ангели, наистина, са носителките на милосърдието и кротостта, наречени още “Почитателки”. Първите, Сините, пробиват коридори на Новото, но те се отличават със сила, не с милост. Напротив, Космичните Жени, Почитателките, нежно се възхищават от Носителите на Новото, приемат тяхното колосално извисяване и умеят да бъдат спътници, съратници, помагачи, сестри. Най-коренната разлика се състои тъкмо в това: първите не признават никой друг в полето на своето дело, освен като последовател, докато Почитателките не могат да живеят, без да служат. Ангелското им сърце е нищожна искра от океана на милосърдието, обаче тази искра подпалва велики любовни чувства, обожанието, преклонението, свещената нужда от партньорство. Розовото им излъчване праща мирис на колосални разстояния от онзи, който обича така, с което асурите - първият вид духове на атмичния свят - се опияняват и престават да се стремят към собствено съвършенство, поради силата на нещо извън тяхната власт. Носителките на влюбеност, които творят рая, наречен “свят на чистотата”, носят на хиляди Синове на Съвършенството коренно нов модел на щастие: отклонението от самоусъвършенстването и дейността, в името на отдиха в прелестни обятия.

           Не си представяйте това по човешки. Пламъците, наречени “лоно на пламтене”, приличат на съвършени звезди в просторите на супервселената; влюбените в тях космични любими не са нищо друго, освен планетите, които ги обикалят - и прелестта им се нрави на слънцата! Положението им носи пълно разлагане на светлината на съставните й багри, с което се отличава тази йерархия. Много тревоги бих й създал, ако съобщя истинското й име на сегашното човечество. Същото важи и за Сините Пламъци, и за останалите същества. Повикването на някого от неговото поле става първо с произнасяне името на класа или йерархията, към която принадлежи, а после - с неговото монадно име. С това обаче не бива да се запознават всички, тъй като самото устройство на вселените - супервселената и ултравселената - изисква прескачанията от един свят в друг да стават под самото ръководство на съответния Дух - Универсалния, Божия или Христа. Те само могат да преценяват лошото, което може да се очаква, и начина за неговото предотвратяване.

           Приемете засега тези осияния като начални уроци по аскотòния - наука за съществата в Битието. Достатъчно е да знаете какво представляват някои от тях,   понеже всички те, без изключение, се съдържат в самите вас, като ваши по-висши или по-нисши същности. Размишлявайки за естеството им, вие ще предоставите на съответните си тела това, от което имат нужда, за да се устройват и доустройват. Работата с тях не е само такава - има си план и методи, по които се развиват, обаче познанието за съществата е съществен фактор, който спомага за тяхното пробуждане.

30.V.121(1985)г.

ХОСТОННИТЕ АНГЕЛИ: “ПЕРУШИНКИ”, “ГЛУХАРЧЕТА”, “ПЧЕЛИ”, “ПЕПЕРУДИ НА РАДОСТТА И ПЪСТРОТАТА”

         

          Хостонното тяло на човека се отличава с необвързаност към един свят; а има и йерархия, която живее с хостонно тяло. Преминаването от свят в свят, от поле в поле, осъществявано чрез това тяло, е много лесно. Реките на Битието се отличават с теченията от души на такива човеци и ангели. Росното ухание на свободата за тях е по-силно от всичко, обаче любовта надделява и над свободата. С нежния си и могъщ зов, великото стичане на рояци от същества в татвичните звезди не е тайна за някои ваши мистици и художници. Сънното пътуване на някои хора с хостонното тяло се разпознава при преживяването на сепване при събуждане, което се предхожда от усещане за главоломно падане надолу. Това се дължи на притежанието на мюонно тяло, съдържащо координати и привличащо душата с половината на тоя код, със сила, по-голяма от всякакви сили и привличания. Така съществата, намиращи се на някое слънце или планета в минерално тяло някъде из космоса, плувайки с хостонните си тела по време на сън, се връщат мигновено в мюонното си тяло, при сигнал на съответния му свят.

          Хостонните ангели, на които също не мога да съобщя името, скитат, блуждаят от обект на обект, привличани най-много от картините и ухани­ята, събуждащи се в душите им. Тези сигнали се при­емат свободно само от тази цивилизация и от това тяло на човека, бродещ безметежно по световете. Това са природни, културни, научни и силно емоцио­нални призиви, облечени в образи, ухания, преживява­ния, и съдържащи сигнал за ориентир към тях. Това свободно, напълно непрограмирано и хаотично ле­тене на хостонните групи и същества из космоса не може да се сравни с нищо. Това е най-върховно бла­женство, наслада, нямаща равна на себе си, вечен признак на разнообразието, триумф на свободата и свободното съществуване. Ако Сините Пламъци следват Силата, а Дъгите на Преклонението и Привличането стават сателити на Сини Пламъци, то безметежните Перушинки и Глухарчета на все­мира - хостонните пътешественици - са подвластни на Ветровете от Красота и от Музика, на случай­ните подухвания на най-сладки чувства или копнения. За тях няма дом, няма родина, няма близки - всичко е постоянно самоотдаване на мига, на призива, на Ця­лото, въплътено в някоя Своя част. Радостта на хостонното тяло се проявява и на земята във всички ония, които обичат да пътуват. Скитниците, брод­ниците, преместващите местожителството си постоянно, шарещите насам и натам, необвърза­ните, синовете на самотата и разнообразието или на груповите поклонничества и пътешествия, хос­тонно са много силно развити.

           Ала на всички тях им предстои нов период: събиране на съзнанието в една точка; концентриране опитността на едно място за относително много по-дълго време. Който иска да добие мюонно тяло или тяло на микровселената, нека се опита да се застои на едно място, с едни и същи хора, с една или съща професия или дейност, не по-малко от петнадесетина години. Тогава носът му ще се измени: ако е малко вирнат навън на върха си или разширен на това място, той постепенно ще се прибере навътре, ще се поизостри. Остротата обаче не е първият белег, понеже много хостонни скитници имат остри, но извити навън върхове на носовете. И това не е лошо: то е път на развитие, път, през който трябва да се мине: събиране на мъдрост, на опит, на впечатления. Противенето на този импулс направо би сринало онзи, който си позволи това. Разбиращите този закон психолози, политици, съдници, лекари, някога ще създадат такова общество, което ще остави хостонните скитници свободни - понеже нищо не нарушава така много общественото равновесие, както принудата такива да стоят на едно място. Ако ги оставите да се развиват наволя, не само че няма да загубите, но ще спечелите многократно повече: те са пчелите на Битието, които събират мед. От тях зависи правилната работа на електроните, колкото и абсурдно да ви се вижда това. Но под "правилна работа" тук разбирам, именно, законът за неопределеността, който, като всички други закони, зависи наполовина от програмата и наполовина - от психиката. Принудите ли хостонното тяло да се мъчи и труди на едно място, преди назряването на мюонно желание за това, вие внасяте напрежение в електронното царство, с което предизвиквате зловещи процеси, наречени природни бедствия, космични катаклизми. Оставете Пеперудите на Радостта и Пъстротата да подхвръкват от цвят на цвят, понеже не само мед, не само опитност, но и размяна на тънките енергии носят те на разумните цивилизации.

          Усетите ли и вие непреодолим копнеж по странствания и желание за смяна на обстановката, изпълнете това незабавно, понеже нищо в Битието не трябва да остава ненахранено. Мюонно тяло, за сведение, се пробужда едва след пълен цикъл пространствени плетеници на хостонното тяло. Значи - и за това си има програма. Както всеки духовен орган, олтар, престол, тяло и прочие се пробужда едва след приемане на определено количество съответни елементи, преживявания, мисли, понятия, така и началото на кристализацията е зависимо от период на свободно витаене.

2.VІ.121(1985)г.

МЮОННИТЕ СЪЩЕСТВА

          Носителите на хостонно тяло остават на планетите при наличие на мюон, който да ги задържи с гравитацията си на едно място. Новото има родоначалници в цяла една йерархия с мюонни тела, покорила отдавна планетите, като си е създала там условия за продължително съществуване. Хранители на слънцата, първи носители на ценността, наречена “Аз” или “его”. Но шестте й подразделения не могат да останат само на небето, което отговаря на конкретния ум, понеже мюоните, за които говоря, бързо сгъстяват материята около себе си по определена програма. Отношението на костите към организма е подобно на отношението на мюонната йерархия към останалите в тялото на Космическия Човек. Тя носи особено поле, което прави възможно щастието в ограничено пространство.

          Мюонното тяло роди семейството; организира тилната част на мозъка; определя мястото на съществото в относително по-малка подвижна система от други същества; направлява формообразуването на физическото поле; привлича духовете към въплъщение.

          На практика, вниманието или съсредоточението, концентрацията, не могат да се проявят без мюонното тяло и мюонното космично човечество. Цяловселената, която нарекох "холивселена", не може да съществува без твърдото тяло. Кристализацията не може да не поддържа една четвърт от Проявеното Битие. Ликовете на мюонните тела са кристални. Физически, те изглеждат толкова прозрачни и пречистени, че са невидими, както е невидим абсолютният диамант. Но твърдостта им е непостижима! Носителите на минерално тяло, фактически, са напълно завършени мюонни същества.

           Когато говоря за най-рядко състояние на Проявеното Битие, Аз имам предвид първата йерархия - Сините Пламъци; а когато говоря за най-твърдото, най-концентрираното му състояние, славя Себе Си като "Космическия Човек". Ясно е тогава защо формата на Космическия Човек е праобраз на човека въобще, а пърхащият пламък на Сините Братя - емблемата на Божия Дух; течащите извори, реки и моретата - образ на хостонните цивилизации, на които Майка е Света Богородица, Мадоната, Природата или още Селена - Душата на Определената Битие; а спектрите - цветовете, тоновете, вибрационните гами на чувствата и усещанията, на хармониите, отношенията, пропорциите, равновесието, законите, основата на красотата и нежността - имат своя образ на Небесната Дъга, която е Любимата на Огъня и Царкинята на духовната вселена.

          Очертах ви Квадрата на Проявеното Битие! Това са вашите знаци “Овен”, “Везни”, “Рак”и “Козирог”. Овенът носи огъня на космичната пролет, пробуждащ инертното битие за живот; Везните обменят усещания, чувства и спектри между различните същности на Моя пленителен свят; Ракът - Млечният Път - носителят на реки от звезди, от копнения, от видения и жажда за радости - утаява мислите на божества и ангели на дъното на материята, пораждайки чувство за грижа и майчинство; а Козирогът притиска монадите една към друга на такива микроскопически разстояния, в които е невъзможно да останат илюзии и непослушание.

          Лоното на Определеното Битие не е другаде, а вътре в утробата на Хостонната Майка, на която поезията, фантазията, магнитните пътувания по Реките на Битието са също толкова необходими, колкото пътуването на вещества и енергии от всички кътчета на майчиния организъм към лоното, т.е. утробата.

          Когато говорим обаче за Космическия Човек, ние имаме предвид именно плода, който се оформя в резултат на хостонните пътешествия - меда, получаван от приказните странствания на пчелите-работнички: от поляна на поляна, от корона на корона, от цвете на цвете! На вещественото поле - полето на планетите - това е течението на водите, на хранителните сокове, на разнообразните космични токове по артериите и вените на природата; Обаче Проявеното Битие има и духовно царство, на което соковете и силите се разнасят от серафимите, влюбените, поетите, нежно мечтаещите Пеперуди на Мига и на Случая. Не обвинявайте Моите преносители на мечти и сияния, когато не могат да се спрат на едно място! Причината за това е, че те са Кръвта на Битието - червените носители на живота и белите милосърдни сестри и любими, обречени неспирно да сноват из цялата хипервселена, щастливо изпълнявайки най-първата заповед на Словото.

          А Космическият Човек, Носителят на Нещата вътре в Себе си, представлявам пак Аз - Вседържителят Елма - в Моето кристално състояние. Мюонната Му същност се разпределя по центровете на шестте подвида минерални йерархии, изискващи оставане на място, изковаване на характер, филигранно и прецизно изработване на майсторското изделие, наречено шедьовър - бил той предмет, изпълнение, тяло или човек. На прост език казано, който иска да приеме човешки образ - не във вашия, а в истинския смисъл на думата, - той не трябва само да пътува, а половината от своето време непременно трябва да работи над нещото, което му е поверено като собствено тяло, обект, притежание или инструмент.

          Шест месеца в годината - по 12 часа в денонощие - ето как свирят, правят упражнения, синтезират цветя и плодове, образуват нови кристали и минерали, събуждат свои олтари, престоли и двери най-разумните човечества в космоса. Ето това, именно, се нарича работа! И тази удивителна, истинска работа, отговаря на Меркурий и Дева, на Сатурн и Козирог, на шести и девети дом в хороскопа - на професията и призванието. Не случайно придобивките на майсторите в професията, на истинските творци, виртуози и гении се дължат на къртовски, многочасов и многолетен труд над себе си. Не случайно и Школата, за която знаете само отчасти, се отваря всяка година в началото на есента, със започването на Трите Събора - на Слънцето, на Рила и в Хималаите. От 19 до 25 август Аз ви събирам всяка година на планината, на Слънцето и на още едно място, което е в другия свят, за да преценя кои от вас са готови да получат пропуск в Училището на Живота - там, където се изработва мюонното тяло.

           На останалите, които не могат да се съсредоточават по 12 часа, нито по 6 месеца в годината, казвам: пътувайте, витайте и веселете се още! Но знайте, че няма да минете без учение. Този свят, в който съм ви вкарал принудително, понеже не обичате да работите, макар че е още много устроен неразумно, засега е единственото място, където вие сте в най-благоприятни условия да се съсредоточавате - на полето, в завода, в заведението, в канцеларията или на всяко друго място. Не падайте по-долу от първенците, а най-съзнателно си изпълнявайте задълженията, макар и да разрушават здравето ви. Понеже построяването на мюонно тяло по пътя на оставането на едно място не по-малко от 15-20 години и напредването в професията не е кариера, а кристализация. От ученика се иска пример! Останалото - през отпуските... А отпуск за пътешествия по всичките кътчета на Моето Царство неизменно се дава на всеки, който работи и учи съзнателно. Аз съм постановил, половината време годината да бъде за хостонни празници и пътешествия - от началото на пролетта. Тогава пък жалко за оня, който не може да се весели и пътува по 12 часа в денонощието през всичките тия 6 месеца!..

          И за още два цикъла трябва да ви говоря, които се вместват с по три месеца вътре в основните - тези на лятото и на зимата, съответни на хостонното и мюонното тяло. Понеже - фактически - любовта и празниците започват на място и продължават на място през пролетта, а пътуването из космоса се извършва от началото на лятото. Това пък, което наричаме "културно строителство", се започва през есента, а научните и формостроителните дейности - през зимата.

3.VІ.121(1985)г.

ИНФОРМАЦИОННИЯТ ЧОВЕК, МЪДРЕЦЪТ, УЧИТЕЛЯТ

      Петата йерархия на физическия и духовния свят, т.е. на хипервселената или на Проявеното Битие е човекът, но не Кристалният човек, наречен Космически, а човекът на умственото поле. Има Информационен Човек, функциониращ на равнището на тънките светове, чиято роля е да осъществява връзката между Трите Вселени, от една страна, и между физическия и духовния - от друга. Природата на този Човек може да бъде от ментална субстанция - това, което се нарича ум. Същността на Кристалния човек или минералното човечество е не умът, а Азът. На прост език казано, Човекът, като космическо диамантено тяло с всички възможни останали минерални, метални и други включения в себе си, не общува с човеци и същества извън себе си. От това следва, че той е развил напълно себе си като его или Космически характер. Напротив, Умственият Човек се отличава с най-широк спектър от контакти и обменни процеси с околната среда. Той пътува, но не като Магнетичния Човек по Реките на Вселената, а много по-непосредствено - чрез мигновено преместване навън от себе си. Принципът на квантовата механика позволява и на Космическия Човек да пътува мигновено, но навътре в себе си - навънка няма нищо. Средата си е сам Той. Затова Него го наричам още "Абсолютния Елмаз", т.е. - Елма плюс Аз. На равнището на хипервселената, Елма трябва да обединява вътрешната с външната среда, но когато се затвори напълно в себе си, той е Космическият Човек, наречен Елмаз или Зелма. Това е последната степен на кондензация на Битието, под която няма по-гъста. За вас Неговите частици са в разпръснато състояние и се наричат “неутронни звезди” или “черни дупки”, но в четвъртото измерение Той е абсолютно твърда субстанция. Тъй като вие живеете в петото измерение, макар и засега осъзнаващи само до третото, то сте се смалили, по принципа на Меркурий, до такива поразителни микроразмери, които ви карат да наблюдавате Космическия Човек като вселена. Това има велико предназначение, понеже на Космическия Човек вие всъщност сте нервната система, т.е. принципът на мигновеното далекодействие и мигновената обмяна на информация. Без вас, като хуманоидни свои клетки, Той не би могъл да съществува, понеже вашето умствено тяло съдържа, преди всичко, идеони и видеони, съчетани с фотоните и неутроните, осъществяващи вкупом качеството на Умствения Човек - обмяната на познание. Нещо повече, Първият Космически Човек не се премества в пространството, понеже пространството от триизмерен тип не му е необходимо, освен за собствените му пропорции. Но представителят на умствения свят - Петицата - се движи в пространството и се обменя с пространството. Петицата означава пределът на световете, от който започва петото измерение - носител на познание и обмяна на познание. По този начин ангелите, които живеят в умствения свят, посяват в Битието семето на социума - общественото поведение. Тези ангели не са нищо друго, освен човеци, които още нямат физическо тяло или които са напуснали физическото си тяло. Те пътуват със скоростта на мисълта, която не е никак малка. Но има и разумност, чиято скорост е много по-голяма. За Умствения Човек най-важното е познанието и обмяната на познание, а за разумния - последствията от познанието. На философски език, това е Небето, проявяващо причинно-следствената връзка или, още, причинния свят. Аз го наричам “принципен”, от което следва, че принципите, които са божествени, произвеждат само добри резултати, а познанията са обект на практиката, на конкретното изучаване на света. Принципният Човек, наречен още “Ном”, се придвижва в този необикновен свят чрез понятия, а не чрез представи. Физическият човек обаче обединява принципния и представния ум и по тази причина е стъпка напред към синтеза на Битието. Съединят ли се в хармонично цяло Принципният и Представният Човек, от една страна, с Аналитичния и Холистичния, от друга, получава се пентаграмното, живо мислодействие, което се нарича “Мъдрост”. Значи, мъдрецът не е нищо друго, освен проекция на Христос в някой Иисус, за които се казва: “Ето Човекът!” Понеже Мъдростта е пълен синтез на четирите подвижни знака: Стрелец, Близнаци, Дева и Риби, то само Мъдрецът е този, който постига всепроникването на мисълта в Битието и правата мисъл. Понятията у него не се борят с представите, нито възприятията - с усещанията. Той поставя в пълно съзвучие предметния ум с абстрактния; художественото с философското, науката с религията, окултното - с мисистичното. Медиум от първа величина, той може да бъде и професор, ако трябва; общественик с изключителни качества, той е и превъзходен мислител и съзерцател. На тази йерархия, наречена “Приказната Страна на Рая”, Той предостави някога да извърши подбора на съществата, но и на понятията, които да влязат в Новия Свят, но с тази задача той още не се е справил окончателно. Всемирният потоп продължава, а “ковчегът” предстои да се трансформира още веднъж. Предстоящ е последният подбор, при който за Новия Свят ще бъдат подбрани само ония, които имат развито умствено тяло. Това са Синовете на светлината, виделината и яснината. Обаче онези,които останат, няма да бъдат унищожени. Те ще престоят милиарди години в анабиоза, докато пратя нова вълнà и за тях.

          Вниманието и усетът, чуткостта, раждат ума. Познанието и вярата раждат разумността. Щом като синтезирате, две по две, тези противоположности, приемете и повелята на Аза за обединение на ума с разума. Сполучите ли, вие ставате Мъдреци, от които се иска много малко, за да станат Универсални човеци, т.е. Учители. Ако човекът на действието от първия квадрат, кардиналния, се нарича “Сила”, представете си съединението на тази Сила с Мъдростта на Мъдреца - получава се Магът. Това е съединението на Големия Квадрат с Малкия. Ако сте успели да синтезирате себе си и в средния квадрат - онзи на чувствата - и по този начин сте приели образа на Любящия Човек, съединете го с Мага и ще получите Учителя!

           Ето колко огромно е значението на йерархията и света, в който живее Човекът! Най-мъчното е да се стане Учител - Космическият Човек е неговото тяло, наречено “Зèлма”, а сам Учителят носи не само Него, но и безбрежността на физическата, универсалната вселена.

           Ако има нещо по-голямо от Учителя, то е системата Учител-Ученик. Не може учител да бъде учител без ученици, нито ученик да бъде ученик без учител. Ако се обедини, значи, Универсалният Дух с Ученика, получава се ново същество и нова вселена, на която името няма да кажа. Това е нещо повече от Човека и тази йерархия, от сега нататък, ще завладява световете. Новата епоха на Виделей, съчетана с шестата раса, ще роди това ново съзнание: Учителят, Който е намерил вече готови ученици - от една страна; и ученикът, който вече е готов да отдаде сърцето си на Учителя - от друга.

          Но за този свят и тази нова йерархия ще ви поговоря следващия път. Не че не съм ви говорил цели 30-40 години последния път, изключително с този акцент, но приемете сега познанието за пентаграмната йерархия в още по-нова светлина. Ако Ме послушате и последвате, Аз заявявам, че от носители на човека, представен от външните фигури на Пентаграма, ще възкръснете в ученици; а после - в Учители, представени от вътрешните му символи.

5.VІ.121(1985)г.

УЧИТЕЛ–УЧЕНИК

       Поставям въпроса за йерархиите в нова светлина, понеже настъпилите промени напоследък сменят не само наименованията на йерархиите, познати от свещените писания и мистичните книги, но и тяхната последователност. Ако смятате предишните ангели, архангели, херувими, началства, власти, сили, престоли, серафими и пр. за същите, както се знаят от предишния Тесен Път, вие се заблуждавате. Никога не е ставала толкова силна трансформация на Битието, както сега! По тази причина и следващата йерархия, за която ще ви говоря сега - разумното снаждане на Учител и ученик в едно ново, бинарносъщество, - е нещо предстоящо.

          Тези осияния са въвеждащи; по-нататък ще ви дам по-подробни сведения за вида, устройството и предназначението на йерархиите, а също и някои от имената им. Но сега приемете това, което може да се даде.

          На Земята досега не е имало възможност да се получи “Учитело-ученик”, въпреки отделните мигове в историята, когато това сливане е ставало. Новата йерархия, произлизаща от човешката раса, наистина ще бъде от светящи хора, свръх-чувствителни към Словото и проявяващи Словото. Проблемът за пола при тях не се отменя, но се решава по съвършено нов принцип: живот за Цялото. Не мога да ви кажа точно как става това. Чистотата им е толкова голяма, че просто материята се трансформира в по-висш ключ, от което половият проблем престава да бъде решаващ. Накъдето и да се обърне, светящият човек ще получава любов и ще раздава любов! Но животът му никога няма да свършва, понеже ученикът в него се отдава напълно на Учителя в него.

           В петата раса, сегашната, има наченки на подобен диалог, но ученикът никога не вярва напълно на Учителя - непременно коментира и омаловажава внушенията Му, позовавайки се на собствения си, прост ум. От друга страна, истинският Учител, Който е Христос, никога не настоява с внушенията си, понеже над учителството има само едно - свободната воля. Първото условие на Новия Свят, в който отдавна живеете, е невмешателство в индивидуалната свобода. Пагубното тъпоумие на престъпниците, крепящи държави, се състои в това, че искат да наложат програмите си насила. По този начин те не постигат и една хилядна от ефекта, който постига Христос, оставяйки съществата свободни. Робовладелството не бе ефективно, поради което се смени с по-свободен строй. Това, което не проумяват и сегашните робовладелци, е простата истина, че свободата поражда много повече вдъхновение, подвизи и преизобилни материални и духовни блага. Престъпността, извращенията, слободията не са плод на свободата, а именно на липсата на свобода. Ама какво щели да правят повечето обикновени хора, ако ги оставиш без камшик и контрол, без пранги на краката? Ами нищо - ще се развихрят, ще полудуват и ще спрат. Подобни ексцесии в историята е имало: полудуват, полудуват - и дойде холера; поиграят си с нервите на Бога - и дойде земетресение... Но работата е в това, че лудуват не простите и угнетените хора, а самите тия, които се смятат за въдворители на реда: те поддържат кланетата, наречени войни; те изцеждат работника; те премазват свободата на сърцето чрез съдилища, мерки и насаждане на обществено мнение. Престъпността остава, но в много по-огромни и страшни размери - размери вседържавни, отколкото ако държавата се махнеше където й видят очите... Престъпниците от малък калибър имат също душа и те няма да продължат дълго да безчинстват, ако няма каторги и тъмници, заводи и механизация, строителство и законодателство. Това ви звучи съвсем като анархизъм, на за Мен анархизъм е тъкмо вашето - пълно и безбожно несъобразяване с основното правило на Космическата Държава - свободата на индивидуалната воля. Оставете кучетата без синджири и ще видите на какво се превръщат: на агнета или на вълци... Престанете да правите обори и кошари - и ще разберете дави ли вълкът наведнъж 100 овце или не дави. Природният санитар, наречен “вълк”, прегръща и отвлича само тази овца, която е болна. Но той е ясновидец: при неописуемо лошите условия, в които вкарвате животните за мляко, вълна и месо, природата им се изменя, кръвта им става нечиста, понеже не могат да тичат и се хранят на свобода, на простор, на въздух и слънце, ако ще и да са пасли по цял ден навънка. Вълкът-санитар получава сигнал: тук има не една, а 50 овце с болна кръв. Необходимо е те да бъдат ликвидирани. Какво е виновен вълкът тогава? Нима вашите хирурзи не изрязват рака? Кой ги нарича вълци? Напротив, наричат ги “спасители на живота”. И вълците, и тигрите, и кобрите, и вирусите, и най-страшните прокази и чуми, от гледна точка на природата, са спасители на живота - понеже живот е само онова, което се отличава с чиста кръв! Е, кои са тогава истинските престъпници? Ония, които създават градове и промишленост, въоръжават се до зъби, пращат най-редовно синовете на Бога на бойните полета, парадират с учеността си и постиженията си, а кръвта на човечеството става все по-мръсна и по-мръсна?!

          Йерархията на Ученико-Учителите, на Светящите Същества, праща послание до всички разумни хора: престанете с тези престъпления! Разпределете земята на равни участъци, които превърнете в обширни лични пространства на глава от населението; приемете закона на цялото космично човечество, наречен “Закон на Едема”: първо свободата и здравето - и послеекспериментите. Но експерименти от технологичен вид като вашите, които противоречат на първия закон, имат само едно име: геноцид! От предприятията и заводите ви и от всичко останало, без изключение, наречено от вас "цивилизация", бълва такъв смъртоносен облак от частици, вибрации и отрови, че геноцидът, на който ви подлагаха чингизхановци, хитлеровци и сталиновци е капка в морето, в сравнение с вашия!

          Вие “ориентирате” йерархиите в невидимия свят; Аз пък ги ориентирам неизменно към въплъщение... Има, разбира се, отделни общества в по-тънките и по-гъстите полета на Битието, от които получавате съставки за своето синтезиране като образ и подобие на Бога. Но това, че някои са по-висши от вас, не означава, че трябва да станете като тях. Казвал съм и потвърждавам непрекъснато: Новият Човек - човекът на шестата и после на седмата подраса на петата коренна раса - е по-близко до Мене, отколкото която и да е отделна йерархия. Но всяка една от тези йерархии, дори и най-ниската - Владетелите на Микробите - е по-близка до Мене, ако изпълнява предназначението си съвестно. Ако и вие изпълнявате своето предназначение - предназначението на Човека, а именно хранене на всички космични центрове вътре в себе си и извън себе си, не се съмнявайте, че ще бъдете най-близо до Мене и едно с Мене!

6.VІ.121(1985)г.

АНГЕЛИТЕ НА ЛОГОСА

     

          Приказното поле “ян” поддържа седмата йерархия на духовния свят. Обаче, когато казвам “духовен свят”, Аз не го откъсвам от физическия и божествения. Ако някой мисли, че един от трите Христови свята може да живее отделно, то той не е наясно с първия закон на Битието: проникването на всичко от всичко. На това основание, понякога наричам Себе Си ту “Учителят”, ту “Духът Божий”; или Учителят се идентифицира с Нас; или Божият Дух – с останалите неделими същности на Проявения Бог.

          Седмата йерархия на духовния свят има проекция и във физическия, затова тя е обект на хипервселената, макар и не изцяло в хипервселената. Не правя съпоставки с имената на йерархиите от кабалата и религиите, за да не се влияете от погрешните насоки на предишните школи. Работата на Логоса е нещо необхватно, неописуемо с думи. Цялото Битие се подчинява на Логоса, представящ програмното провеждане на еволюцията. Синволюцията не е в обхвата на Логоса, но при еволюцията той има неограничени пълномощия. Най-правилно е той да се нарича “Столнина на Правдата”, понеже регулира порциите енергия, разпределя правилно благата, носи опита на физическата вселена, товари отклоняващите се с последствията от техните своеволия.

          В тези лекции отговарям и на последния ви въпрос, по който няма да дам отделен отговор. Просто въпросът се постави от онази, която е свързана с Мен отвътре, непосредствено пред настоящото осияние, за да разумеете, че не работя само чрез едного. Съществата, провеждащи програмата на Правдата, са приели опита на всички предишни вселени, поради което по-опитни от тях в устройването и контрола на сегашната вселена няма. Определеността на съдбите произтича от програмата на ясновселената, а неопределеността - от импулсите на Тот. С определеността Бог сумира опита от миналото и прогнозира най-вероятните математически последствия от този опит. Колкото по-подражателно е поведението на едно същество, толкова по-точно може да се предвижда неговата карма; или това означава, че стереотипите на поведение, копирани от други, са вече отдавна регистрирани в паметта на Логоса и програмата става по-определена. Тъкмо това е несвободната воля, макар и повечето същества да се заблуждават, че са свободни.

          Програмираната “свобода”, т.е. свободата да извършваш това, което са вършили и други, е всичко друго, освен свобода. Приемате ли да ползвате благата на падналите човечества; да бъдете като маймуните, подражавайки на пътуващите със забранени от космоса технически средства; живеещи в ракови селищни образувания; изпълняващи придатъчни функции към машината на общественото мнение и общественото поведение, вие нямате свободна воля, но ви се внушава, че имате. Приемането на маймунските подражателни действия, като, например, влизането в автомобилен поток, блъскането в кошмари от аури на един съвременен плаж или на улицата, съревнованието на професионалния пазар, обзавеждането и строенето на повече от едноетажно жилище, без спазване на Закона за индивидуалния радиус, правенето на съюзи от криминално естество, обвързващи две или повече души в юридическа връзка, приемането умъртвените продукти на туземната цивилизация - ето по какви причини вие не можете да имате свободна воля!

          Йерархиите, отговарящи за природосъобразното и истиносъобразното поведение на съществата, подлагат на наблюдение и математическа обработка формулата на всяка индивидуална линия. Това се взима предимно от тялото на съществото, на неговото лице, череп, ръка и очи; проверява се ежесекундно съотношението между неговото ДНК и РНК - моделите на “аборигенните” молекули (Тук и другаде Елма изполва това сравнение не защото принизява аборигените, а за цялото човечество, като синоним на “туземно население”. Досега не сме питали за аборигените, но при всички случаи Той би казал за това изумително космическо племе от пришълци на земята нещо повече дори от от най-удивителните очерци и разкази на пътешественици, журналисти и етнографи – б.п.). При отклонение на вторите от първите, по-голямо от определения оптимум за всяко отделно същество, кривата на несвободната воля взима надмощие над тази на свободната и тогава добрите ясновидци, астролози и пр. могат да установят с голяма сигурност кристализациите на бъдещите събития, неизбежни за такъв индивид. Той трябва да премине през съдбата, която си е избрал предварително, подчинявайки се на маймунския стереотип - подражанието. Един правителствен протокол също е маймунска работа: един президент не може да се движи както си иска и да говори каквото си иска, нито да действа по свободна воля. Той представлява напълно програмиран от военните и от търговците механизъм и за свободна воля при него не може да става и дума, освен в случаите, когато е готов да пожертва и най-скъпото си или собствения си живот, за да проведе някакво подобрение в служба на душата и здравето.

          Степента на свободна воля, следователно, расте с броя и качеството на усилията да отхвърляме подражанието и да се отдаваме на импулсите на Тот - т.е. на сърцето си. Подражание обаче, маймунско по всички показатели, е и отшелничеството, бягството от колективните ангажименти. С това престъпление са се занимавали, занимават се и до днес не малко същества, не желаещи да подражават на цивилизованите маймуни, поради което се възвръщат към онези от планините и джунглите. Абсолютно всички отшелнически нрави и школи, които предписват еднакви упражнения и правила за всички, превръщат последователите си в дресирано стадо, приемащо печата на несвободната воля. Обаче това не означава, че няма общи форми на ученичество и живот. И майсторството на един велик Учител се състои в това, да даде общи положения и норми на братски живот, без обаче да изисквате да се изпълняват еднакво от всички. Тайната на божествения път е в равновесието между Школа и вътрешен глас: приемаш от Школата това, което ти е приятно и не изпълняваш това, което не ти е приятно. Приятността (не удоволствието) е първият разпознавателен белег на божествените школи. Поради това, божественото учение неизменно се проявява непринудено, приятно за всички, но много трудно за ония, които са свикнали да подражават. Предупреждавам: препоръча ли ви някой оглашен от божествена школа някакви упражнения, някакви методи, някакъв път, някаква програма или рецепта за решаване на лични проблеми според неговия личен опит, не се увличайте да подражавате, понеже може и да пострадате лошо. Приемете общите форми на колективен и индивидуален живот, но се консултирайте първо със Словото и със сърцето си, кое ще приемете с приятност. Свободата на волята се крие именно тук! Ако сте избрали нещо - или съчетания от неща - по начин, практикуван и от другиго, свободата на волята ви изчезва.

           Ако, обратно, провеждате линия на пълно пренебрегване на чуждия опит и несъобразяване с общите форми на обмяна и на колективен живот - пак ще се натъкнете на кармата, т.е. на последствията от своята гордост, непластичност или егоизъм. Свободната воля е онзи особен стил на поведение, при който се откликваш на вътрешен импулс, без да се съобразяваш с постановките на околната среда: провеждаш този импулс с цената на живота си, ако потрябва; и, същевременно, следиш да не е с цената на чужди нерви и животи. “Неизпълнимо е” - мислите си. Не, изпълнимо е! - казвам ви Аз. Приетият подвиг или мъченичество, правещи ви несвободни поради минали ангажименти или настояща саможертва на свободното ви време от всичко това, посвещавайте на импулсите на сърцето си. Това е технологията на Христа! Постъпвайте така - твърдо, неотклонно и безропотно; напълно осъзнато ходейки в пътя на любовта и доброто - и вие ще констатирате, че зоната на свободното ви време, т.е. свободната воля, постепенно ще започне да се разширява. Тънкостта е в едно: пределна яснота. Яснота със себе си и яснота в отношенията с другите. Казано е: “Истината ще ви направи свободни”.

          Истината също има два полюса: истината отвън и истината отвътре. Съобразявате ли се с Истината, заложена в Словото Божие, и с Истината вътре в сърцето си - това е първата крачка към свободата. Следвате ли тази прекрасна двуполюсна истина, въпреки всичко, но и в хармония с всичко - това е победата! А хармонията с всичко не е невъзможна.

          Вие се продавате в робство не от обич към робството, а поради подражание. Подражавайки на маймунското царство - джунглата на бетоните или натуралната джунгла, - вие неизбежно попадате под ударите на водачите на стадото и на самците или самките. Съобразявате ли се обаче с Истината на Трите Вселени - вън от себе си и вътре в себе си, - изяснявате ли я кротко, но твърдо, още преди началото на всеки ангажимент, на онези, които протягат ръце към вас, то вие няма да влезете в цикъла на несвободната воля. А този цикъл е също “Закон Божи”. Понеже със самото ангажиране с психика от друг свят или от друго стадо, вие я заблуждавате, че ще я направите щастлива. Вие не удовлетворявате системата от очаквания, на която се подчинява всяко програмирано същество. Ако обаче вие сте взел на сала си през океана и куче, носите вече отговорност за това куче. Просто, престъпление е да се окаже по средата на пътешествието, че вие сте взели само банани, а то иска месо... Или е трябвало да натоварите и месо, или не е трябвало да се качвате на един сал с куче...

          Ето, че стигнахме до развръзката. Кармата не е нищо друго, освен последствие от неизработен остър поглед на духа; и, после, последствие от нежеланието да ловиш риба за кучето. Първото се добива само с горчив опит: кучетата се разпознават почти винаги при по-дълго пътуване, понеже на брега се умилкват и не хапят, с надеждата, че ще ги вземете на своите салове. Ръмженето им и зъбите им, природата им, се оголва едва когато разберат, че нямате предвидено месо за тях. Тогава остава само едно: или кучето ще изяде самия вас (яденето в крепостите, които сте си изградили, се нарича психически тормоз - чрез него “кучетата” получават падащите им се порции прана), или ще приучите кучето да яде банани... Има и такива редки случаи.

          Искам с всичко това да ви насоча към практическите социални проблеми, свързани с естеството на всяка йерархия. Господарите на Логоса или ангелите на Правдата сътрудничат на Бога именно чрез коригирането на отклоненията, направени от съществата при опитите в полето на свободната воля. Погрешката е най-добрият урок - казват тези ангели. Несвободната воля далече не означава, че там имаш възможност да правиш нещо повече от стереотипни грешки - грешките на лакомията, парвенющината, педагогическия садизъм или слободията. Свободната воля дава възможност за грешки, каквито никой не е правил до този момент, поради което не търсете покритие между свободна воля и свобода. Свободата е краен продукт - продукт на пълно послушание и, заедно с това, смело експеримантиране, с възможност за фундаментални грешки. Свободната воля е именнотова: периодично млъкване на вътрешното и външното ръководство, за да се разгърнете самите вие - с възможност за удивителни открития, но и за провал. А свободата е плод на всеки живот, при който послушанието и свободното експериментиране постепенно са достигнали до предел, от който нататък лошият вкус вече не действа.

9.VІ.121(1985)г.

СЕРАФИМИ

          Множеството на истините и насладите - ето кое изповядва на дело следващата йерархия на духовете, която наричате “серафимска”. Вече съм ви говорил за нея, но има неща, които останаха неизяснени. Примерът на ангелите от този нежен клон на живота е нещо неописуемо с думи и логика. Най-прекрасните, мили, добри и самопожертвователни същества, носителите на кротост, примирение и детска радост, много непринудено се отдават на първия импулс на Битието - жаждата за обмяна на любов. Много същества са неспособни на това и получават живот само от някакво тясно поле на съзнанието, където любовта извира много невзрачно. Накарайте серафим да не обменя любов - и той ще умре (Това става когато серафим е въплътен на земята. На небето смърт няма, но има изпадане в анабиоза – б.п.). Обмяната на веществата, на информацията, на ценностите, на енергиите, преминава първо през серафимите - и после се реализира в човека. По тази причина, не чакайте нищо добро ако сте отнели възможността на серафим да обмени нежност и ново познание на Любовта. Това значи да натрупате карма, която не се изплаща с векове, тъй като по такъв начин запушвате канали на Битието към физическия и към божествения свят, тръгващи изключително от света на серафимите.

 От необятното поле на привличането, на обмяната между Истината и Любовта, се поражда Мъдростта, която прави възможен живота във форма. Непринуденото общуване на серафимите с всички същества, мощният зов на привличането и обмяната на истини и преживявания стават възможни благодарение на фантастичната поливалентност на серафимите. Никоя друга йерархия, освен човека, няма тези безкрайни възможности за общуване и щастие с безброй същества и на различни полета, както серафимите - или “Децата на Красотата и Сливането”!

           На земята или в който и да е свят те са най-прекрасните и одухотворени създания, понеже не могат да не посрещат проблема на когото и да е – и, при това, без всякакво предубеждение или чувство за предпазване на себе си. По тази причина, именно, те са най-големите нещастници, когато попаднат на настоятелни монади, мислещи повече за себе си. Небето допуска тези невесели робства и пленничества на милите Ми на сърцето божествени деца, понеже инак Битието не би останало нито миг в състояние на подреденост. Всички останали непрестанно се стремят да подредят себе си. Но природата има свещен закон на равновесието: всяка подредба става с цената на нечия саможертва.

          Серафимите наистина са мост между Неопределеното, Определеното и Проявеното Битие, т.е. онзи централен възел на свръзка и обмяна между Трите Вселени, без който животът не е възможен. Наистина, водата трябва да мине през всички състояния, през всички форми и ограничения, за да дари живот на всички. Но само Христовият Човек се отличава с подобие на принципа, ръководещ серафимите.

           Космическият Човек, представляващ най-плътна елмазена кондензация на Бога, е изхвърлил “водата”, т.е. електроните. Той е неутронно плътен, без възможности за грешка и поправяне на грешката. Ето защо, херувимите или “Старците на Битието”, които управляват металите и кристалите, са представители на Космическия Човек в супервселената, т.е. духовния свят. Не флуидност, а неизменна структура; не обмяна, а твърдост, предпазно поле - ето с какво се отличават антиподите на Децата - Старците. Старецът има способността да отблъсква. Полето на неговите интереси се стеснява постепенно, защото го вълнува не експанзията, а концентрацията.

          Херувимите също са красиви, и то неотразимо, "страшно", "изумително"! Горко ономува, който има нещастието да се влюби в херувим, ако самият херувим не е влюбен в него... Но дори и да е взаимно, не се надявайте да поемете друг път, освен този на предаността, верността, затворената система. Това ще положи началото на вашето минерално тяло, пътя към образуването на Космическия Човек.

          Законът на яйцеклетката е закон на херувимите, а законът на сперматозоидите е серафимски закон. Ни най-малко не трепва херувимът, когато наоколо се гърчат милиарди нещастници, щом като той е решил да бъде верен на себе си. (Тук Елма не обяснява нещо, за което говори другаде: че всъщност това не са “нещастници”, които умират, а най-щастлвите същества в серафимния свят, тъй като те отдават цялата си сила и материя на Първия, който носи Посланието – б.п.) Това е божествен закон, понеже инак пък нямаше да съществува Проявеното Битие. На планетите, които познавате, както и на онези които не познавате, затворени в слънцата на универсалната вселена, проблемът за математически точния избор е най-решаващ: елементите, веществата не могат да съществуват без точни количествени пропорции, без строго качествено равнище на съчетаването. Само че всички те не биха могли да функционират, ако не беше потокът на космичната енергия, която ги облива и преминава през тях, която е "Всемирната Вода". Точно това е и ролята на водните знаци, чиито абсолютен синтез е носител на Нептуновото влияние - това е знакът Риби. Това е Океанът, който приема всички реки в себе си, отразява всички настроения на небето и съдържа всички зародиши на Проявеното Битие!

          Необятна и неограничима е Нептуновата любов! Ония, които са свикнали да живеят в речни подмоли и локви, в блата или планински езера; пъстървите даже, които могат да се изкачват срещу течението, никога не са в състояние да разберат Вика на Океана. Същността на морето е общото, понятното за всички и достъпното за всички, нежното обгръщане на всички и призивът навътре – в неизмеримите дълбочини на Любовта и на Познанието! Ученият тесен специалист, религиозният, калугерът, моралистът - това са обитателите на клетки, кафези и къщни аквариуми, които незабавно подлудяват или направо загиват, когато ги пуснат в Небето или Океана. Понеже само свободният дух, Буревестникът, може да устои на милионите бури и гръмотевици, на алогиката и прелестния абсурд, на неопределеността и неочакваността, на промените в атмосферата. Само Делфинът може да моли хората за приятелство и любов, в замяна на неговото изтребване, подлагане на жестоки експерименти или използване за атракции. Когато серафимът-делфин - свободният гражданин на Трите Вселени, от когото зависи самата ултравселена - се роди на земята като човек, той подлежи на безмилостно изтребление, понеже "делфиновото филе" за мародерската ви цивилизация (т.е. потта и кръвта на серафимите в скотобойните на вашето производство) е по-скъпо за канибалите ви, отколкото възможността за космически пътешествия! Издевателствата над “пси-феномени”, медиуми или природолечители, наречени “научни изследвания”, са по-ценни за вас от послушанието на Бога, Който пряко говори чрез тях на всички нива на живот. А атракциите, които постигате чрез използването на милионни части от мозъка им, опитвайки се да ги дресирате като семейни или любовни партньори в плувните басейнчета на представите ви за морал, чувство за дълг или притежание, вие предпочитате пред песента на простора, която се ражда върху гърба на делфина, приел да ви поразходи надалече в морето, надълбоко в духовната или божествената вселена - и непременно да ви остави пак на вашия бряг, защото вие още не можете да плувате като него...

10.VІ.121(1985)г.

ХЕРУВИМИ

          Съществата, които нарекох "херувими", наистина се отличават от всички останали с бойкото си ратуване за чистота, правда, независимост и дистанция. Правдата носи най-високите температури. С тях тя пресъздава Битието и огражда райските обители от посегателства. Физически, херувимите се проявяват найвече като слънчева плазма, слънчев синтез. Мост от супервселената към ултравселената, те имат не по-маловажна роля от серафимите, понеже серафимът създава полето, а херувимът слага ограда на веществото. Щастието на херувимите се състои именно в предаността им към монадата и законите, които я опазват. Съвсем друга йерархия се откъсва от звездите във вид на фотони и други вълни и частици. Само херувимите обаче предпазват съвършения живот от нисши токове и сили, пречат на користните цивилизации да проникнат в светите обители и пръсват периодично мрака на всички страни.

          Онзи, който е под влиянието на херувими или сам е такъв, се отличава с абсолютна определеност и несменяем избор на цел, обект и методи. Смърт няма, но истинско преживяване на смърт за херувимите е опитът да го откъснете от дървото на високия идеал. Падат и херувими, ала това са големи изключения. При това, падение за херувим не означава компромис, плътско предателство или слабост, а необузданото му поддаване на ярост и съдничество. Не че не играят тази роля много съвестно и искрено, но падението идва тогава, когато ролята се превърне в лично чувство.

          Не мислете, че строгостта на херувимите и тяхната непоклатима принципност може да се претопява. Само Онзи, Който разпределя монадите по йерархии, е в състояние да прехвърли херувим в друг образ и вид - съпротивата на тези странни същества срещу посегателството на девствената им личност е нещо пословично в космоса! Това не произтича от себелюбие и егоизъм - просто такова е естеството им, такава е ролята им. Катастрофа за херувим е променянето на решение или стереотип. По тази причина най-архаичните форми, праматерията, ключовете към супервселената, някои входове към ултравселената, средствата за преминаване във вътрешността на звездите и пр. - всичко това е служба и призвание на тази пламенна Христова цивилизация. Нарекох я "Христова", понеже Синът Божий, в силата си, се явява именно като херувим. Само физическото тяло на Христос е Иисус, но на всяко поле Той се явява пред обитателите му в най-съвършената форма на това поле.

          Ако питате каква е разликата мужду архангелите и херувимите, ще ви изненадам с факта, че архангелите днес са не от духовния, а от божествения свят. Това се случи наскоро: първата йерархия от духовния свят, която стана божествена - това са именно архангелите. Понеже те са, фактически, първата духовна йерархия, по-силна и от Сините Пламъци, удостоиха се с честта първи да се превърнат чрез възкресение в илухими - при това, илухими от съвършено нов тип! Мястото, което се освободи, предстои да се заеме от светящата раса на Христовия Човек, която поема управлението на сегашния свят. По тази причина, за архангелите ще ви говоря отделно, когато стигнем до божествените класове.

          Сега, причината, която сложно преосмисли съществата от основните 10 йерархии на Проявеното Битие, се крие в Моето решение да се извърши смяна на полюсите на хипервселената. Такива смени ставаха досега няколко пъти. Това предизвиква трансформиране на телата на всички същества с по един клас по-нагоре. Това ви очаква и вас, хората. Преминахте през петото измерение и станахте Обменящ се Човек. Това, дето са го измислили, че сте от рода “хомо-сапиенс” е нагло самозаблуждение и самоосланяне - няма такова нещо досега на Земята! Разумният човек предстои да се появи едва след светящата раса на земята. Природата, която сте обезобразили до най-плачевно състояние; престъпленията, с които унищожавате своите събратя; мащабите на вашата смъртоносна, пагубна наука и техника, са всичко друго, освен белег на развит разум.

          Аз казах: развихте само способностите да се обменяте – просто станахте добри търговци: срещу едни блага, произвеждани от вас, получавате други. Повечето същества на планетата ви, имащи човешка форма, само с изключение на майката, пресмятат с какво ще бъде възнаградено всяко тяхно усилие и се пазарят, получат ли по-малко. Това вършите почти всички - не само в обмяната на вещи и притежания, на работна сила и умствен труд, но и в интимните си взаимоотношения. Става пазар: купуване, продаване, пазарене, надвикване за своето право, изоставяне на бедните да умрат от нещастия и противоречия.

          Светящата раса работи по съвсем друг начин. Като плодното дърво, тя ражда, без да се интересува кой я бере, с кого има работа. С тази раса именно ще ви запозная следния път, понеже отдавна чука на вратата ви.

          Много същества от повечето йерархии ще преминат в нова форма, в нова йерархия, но качествени и функционални изменения на цяла йерархия ще получат само няколко класа. Останалите, каквито са и херувимите, макар и приели в редовете си съвсем нови монади от по-долно царство, ще останат неизменени. Това е принцип на верността.

11.VІ.121(1985)г.

СВЕТЯЩАТА ЙЕРАРХИЯ

          Светящата йерархия на шестата раса - ето последния клас на Великата Осмица, която се нарича Природа. Нулата - това са условията, Проявеното Битие, още наречена "хипервселена". Щом се усуче около оста на единицата, получава се 8; след осем - Великата Разумна Природа. Това е съчетанието от физическия и духовния свят. Пространствено, осмицата не е затворена, поради което няма такова нещо, което вие наричате "духовен свят, отделен от физическия" или "физически свят, отделен от духовния". Само попълзновенията на духовете да отричат универсалната вселена или да я малтретират, а също и пъкленото неприемане на духовните светове и идеи от страна на мрачните физически цивилизации отделя единия свят от другия и създава илюзията, че те наистина са прекъснали връзката си; или - още по-лошо, - че единият от тях не съществува. Това обаче може да се изобрази като областта извън Великата Разумна Природа, нанесена на интегриона символично в противоположната на Точката посока. Това е сферата на ада – представете си, включен в хипервселената! По тази причина, божествата, наречени "алохими", работят и в тази област, носейки всички последствия на отклоненията и пращайки ги на отклонилите се под формата на нещастия, болести, войни, катаклизми и пр. Никой не може да се освободи от “Ремонтния Отдел на Битието”. Сложни са причините, които наложиха неговото съществуване, и няма шанс скоро да ви кажа, да обясня с какво се провиниха някои божества, понеже вие няма да разберете.

          Светящата раса представя втората фаза на Христовия Човек, в широкия смисъл на думата. Първата се оформя още и мнозина вече са завършили обучението и развитието си като Обменящ се Човек. Но, разбира се, най-високият стадий на еволюция, който той е достигнал, това е Примиреният Човек, с връх в историята на човечеството – Христос, като Иисус. Той е Петица, но разпъната на кръста - четворката. Примиреният Човек трябва да възкръсне! Понеже е обикнал врага си и благодари за страданието най-коленопреклонно, Той събужда Петото Стъпало на Пътя - превръщането на страдащия в безсмъртен. Товае то, Дървото на Живота, в науката Пентаграмика! Но пентаграмът, както и Паневритмията, Словото и методите на Школата, Учението и Моето Движение, само в зародиш свалиха кълновете на шестата, Светящата раса, тъй като основната Ми задача до средата на ХХ век бе да оформя петата раса окончателно. При новото Ми идване, на което сте свидетели – множественото бликване на Христа в душите на стотици и хиляди Мои проводници, - Аз свалям и променям съдържания по още по-нов начин. Съвършено неправи са ония, които мислят, че съм бил присъствал на Земята само през периоди от 2000 години. Това пак Аз съм го казал, но то означава, че Учителят, в човешка форма на физическото поле, се ражда, наистина, обикновено по-рядко. Това обаче съвсем не Му пречи да намира проводници, повече или по-малко съвършени физически, чрез които да присъства лично на Земята, без да носи "празничните си дрехи", т.е. Своето собствено, съвършено земно тяло.

          Светящият човек на шестата раса е новата Ми проява на небето и на Земята, като следваща материализация на Христа. По-прецизно казано, тя не е точно втората, тъй като има няколко по-непознати телесни въплъщения от времето на Христа досега - слизане в “празнични” дрехи. Но, под "втора еманация на Христа", разбирам пак фундаментално слизане с “празнични дрехи”, само че този път в множеството - светящата раса.

          Прекрасни христоподобни люде, светящи с неземна, неописуемо мека и приятна светлина, ще изпълнят постепенно земята и целия универсум, вселявайки се или въплъщавайки се в синовете на петата раса! Нека не се обиждат братята цветнокожи, когато става дума и за предимството на бялата раса в Новия Свят. Цялото, израз на Бога, тепърва предстои да се прояви в Светящите Сестри и Братя, така че там ще вземе превес нежният розов цвят на аурата. Духовните първенци от петата раса, независимо от цвета на кожата им, са с чисто бяла аура - по това се познава, че имат Христово посвещение. Този път Отец самще благоволи да слезе между вас през полето на хипервселената - Христовото поле. Това, именно, ще оцвети белите аури в светлорозови и тогава Христовият Човек, като ученик, ще премине от какавида в пеперуда - Христовият Човек като Самораздаване.

            И именно тази, новата, светящата раса, ще под­готви човечествата във всемира за новото свиване на Битието в рамките на Новия Космически Човек. Понеже се очаква нов тип кристализация – Старият Космически Човек си отива. Предстои неговото раз­биване в множество, макар и образуващо отново единство. Това ще са именно онези съвършено прозрачни, с метално-кристални включения диамантени хора, плуващи вече в пространството, с които Природата ще се превърне от Осмица в Седмúца, т.е. от Отворено в Затворено Битие, вътре в себе си.

           Светящото човечество не може да се появи, ако не се подготвят за него подходящи условия. Тъкмо с тази отговорна задача реших да ви подготвя чрез Словото Божие в началото и в края на този век. При­емете го с отворени обятия, проучвайте го и го прилагайте, направете го широко известно на народите и вселените - тъй като няма вселена извън универсума, т.е. вашата, физическата вселена, където тайните на Отца Ми да стават тъй лесно постижими, както в него. Това ви поставя вас, человеците - при всичките ви притеснения, мъки и страдания - в извънредно благоприятни условия. Постоянно благодарете!

           Има да ви говоря още и за онези божествени класове, които назовах елохими, илухими и алохими. С това ще продължим по-нататък, предпочитам при следващата ви среща да изпълня едно срочно поръчение от Отца Ми (става дума за спешно диктуване на "Колоните на Новия Йерусалим - б.п.), поради което отлагаме темата за класовете на божествения свят.

БОЖЕСТВЕНИ КЛАСОВЕ

19.ІІ.121(1985)г.

ВЪВЕДЕНИЕ

       За алохимите, илухимите и елохимите вече съм ви говорил. Искам сега да задълбоча тази тема, прониквайки в различните им подкласове. Рискувам с това съзнателно, въпреки че има опасност някои да намерят оправдание в този раздел за своите престъпления, грешки и грехове. Не отричам, че алохими предимно, има паднали; паднали илухими - също, а дори и един паднал елохим. Онзи, който може да си обясни своите постъпки, мисли и стремежи чрез тези нови познания, ще получи подтик да мине към по-горен път. Обратно, онзи, който си намери оправдание в тях, пресян ще бъде с още по-ситно сито.

           Силите, за които говорих и ще говоря сега, не са някъде вън от човека, понеже всичко се съдържа във всекиго и всеки се съдържа във всички. По тази причина, не може да ви е чуждо нито едно свойство на йерархия или клас от Трите Вселени, ако повярвате и съзнаете, че притежавате тела, съответни на всички тях. Разбира се, човекът е нещо много по-развито и съвършено от това, което представлявате сега. Следователно, користните не могат да използват прозореца към необикновените светове и същества, който сега ви отварям, без да платят незабавно, но заедно с това и да се коригират. По принцип, на Бога са напълно чужди вашите страхове, че някой можел да пропадне. Неговото дълбоко разбиране е съвсем друго. Той не само че оставя всички свободно да грешат и да се провалят, но поддържа и специални божествени класове, подтикващи съществата към това, понеже никой никога не е измислил по-сполучлив начин за събиране на опит. Природата работи по пътя на отклонението и риска; разумността тя пробужда единствено по този начин.

           Работата на Учителя, на Пратеника на Бога - Христос – прокарва още един метод: пътя на ученичеството. Но и в този метод се работи с провала и грешката - никой велик Учител не предпазва учениците си от тях, освен в случаите, когато опитът е вече добит и остава съвсем малко за доосъзнаване - нещо, което посочва Мъдростта.

          Ролята на Божественото е да балансира физическото и духовното; на духовното – да подтиква към съвършенство, а на физическото - да проявява любов. Така Тот създаде Битието. Може да ви изглежда съвършено нелепо, но така е. Добрият шахматист се поддържа, само когато има насреща силни противници. Така че онова, което ви изглежда война срещу Бога, е само Негова игра със самия Себе Си, предварително създал свои антиподи, съзнаващи всичко това.

          Провинциалният Луцифер; Сатаната от средновековието; митичният и реалният Мефистофел наистина съществуват и в своя отрицателен, ужàсен, жесток вид, но това не са самите алохими, противопоставящи се по сценарий на своя Отец, а техни астрални и ментални роботи, създадени за да се пресява и възпитава човечеството. Целта на Бога е пълно самоотречение на Неговите създания - нещо, което важи най-много за най-напредналите същества от духовния свят, които вече имат всички необходими тела, изработени с много усилия и подвизи. Така че божественият свят изпраща своите забележителни кукли, плод на изключително майсторство, придавайки им и психически качества на мъчители и съблазнители, с цел да провери и констатира кой още не е готов да отдаде всичко за Истината, Любовта, Правдата или Мъдроста - т.е. за Бога.

          “Първо за Бога!” - това е целта на всяко възпитание; това и преподават на хора и ангели онези особени, щастливи негови класове, които вие охулвате и кълнéте по 100 пъти на ден. Щастливи - защото те не изпитват озлобление, нито сатанинско задоволство, когато ви подтикват към дъното на пропастта, а повече радост и не малко скръб. Истината, която те знаят и виждат, е че всяко падение, всяко нещастие и страдание приближават човека към Бога, само че вие не осъзнавате това. Велика е също и скръбта им, понеже пламъкът на самоотречението не се запалва лесно и мощта на саможертвата крепне с хилядолетия.

           По тази причина, първо ще ви говоря за алохимите.

 19.VІ.121(1985)г.

АЛОХИМИ

          Най-чистото лице на Бога, съдържащо Истината за Любовта, са алохимите. Любовта, сама по себе си, не се интересува къде и как се проявява: тя тече навсякъде, прелива навсякъде, пълни всички души и сърца, привлича частици и космоси, отдава - но милостиво, осиява - но винаги всички; благославя - обаче наред. Алохимите знаят що е любов и могат точно да я изявят. На техен език, съвършенството има само едно име: “Любов Към Всички”. Понеже чувстват, знаят и живеят любовта, абсолютно неотблъсквайки нищо и никого, те именно са божествата на Истината в Любовта. Рискът, който поемат, отдавайки се на всички, създава много по-малко катастрофи в Битието от този на падналите хора, ангели, дори божества, затварящи сърцето си за едни, с цел да го отдадат на други. Принципът на алохимите не е приложим на Земята напълно, понеже вие не сте нито светлина, нито виделина, нито яснина; и понеже на Земята убиват и смазват всеки, който иска да живее за всички. Това, което съм загатвал за пионери на човешкия род, борци за равенство, братство и свобода, изгнаници с лошо име, паднали жени, неуправляеми нещастници, които се самораздават до последно дихание, без оглед на кого, е наистина свързано с алохимнототяло на човека и божествата. Само че, измежду проводниците им на земята, за които споменах, има сравнително малко въплътени истински алохими, понеже те се раждат с охота по планетите, за да накарат човечеството да се потресе от егоизма си, но прекарват там твърде кратък живот, като съвсем чужди пришълци. Не винаги ги убиват с присъда или чрез престъпление от известните престъпления, но при всички случаи ги довършват с тежък физически труд, каторга или морален тормоз. Обществото на пъклени планети като вашата изисква самоопределение, но не към Бога, а към някоя държава, партия, професия, “ядка” на обществото и пр., понеже, ако оставят индивида напълно свободен, нямаше да има кого да се експлоатира. Алохимите са нещастници и страдалци не по-малко от серафимите на земята, но с тази разлика, че са напълно убедени, съзнателно или интуитивно, в своята истина, на която служат беззаветно и предано. Те не се гърчат в съмнения и противоречия, самоанализи и самоунижения, както серафимите. Хората ги наричат "фанатици", пращат ги по кладите, разстрелват ги, опозоряват ги - а те си отиват с песен и вяра, че утре светът ще бъде по-друг.          Проститутките и крадците; не един и двама убийци; саботьорите на цивилизацията и политиката; всички отшелници, аутсайдери и проповедници на индивидуалната свобода; анархистите и нихилистите; бунтарите и атентаторите, но понякога и най-велики духовни люде се намират под прякото влияние на божествения свят - на полето, наречено “алохимно”. Тяхната карма никога не се продължава в друго прераждане, тъй като те я изкупват в момента на престъплението или веднага след това - за кратко време.Проституцията брак, която въведе църквата по домовете под юридическо покровителство; убийците в униформи или със секретни чинове, колегите на мафията в официалната индустрия и търговия, отцепниците от космоса под държавна закрила, с големи заплати и пълномощия - ето кои са истинските престъпници, чиято карма се продължава с векове. Ето срещу кои Бог изпраща своята армия от алохими, наречена още "божествени бактерии и вируси на Битието", с които никой досега не се е преборил. Човечеството иска да изхитри природата и ближния си, но алохимите се изправят срещу него с войни, планини от болести, престъпления и развала, за да му докажат, че то няма предимство. Това е жестокост, според повечето атеисти и “хуманисти”. Но животните, които вият в пространството, унищожени безмилостно от същите тия “хуманисти”; приказните безбройни обитатели на треви и цветя, които косите; на дърветата, които сечете; на металите и минералите, които изваждате безмилостно от вътрешните органи на Земята; нещастните майки, деца, и юноши, които умират от глад и жажда за правда и истина - всички те са на съвсем друго мнение за вашата “хуманност”...

          Сега ви повтарям: цялата вселена да се опълчи срещу законите и правилата на Правдата, срещу Единството на Битието, срещу Истината за Любовта и в Любовта - нищо няма да успее да направи! Бог може да я срине на прах - и алохимите ще Му помагат с удоволствие за това, - но никога няма да разреши користта и лъжата да провалят кълновете на Божественото Съзнание! А то е Истината за Любовта; самата Любов, която е слънце за всички!

           Следващият път ще ви поговоря за видовете алохими.

21.VІ.121(1985)г.

             - Алохимите са най-разнообразното божествено съсловие. Чистотата им осиява цялото Битие; тронът на пресъвършенството им е обкичен с цветята на позора и славата. Позор в очите на сатанински режими и боклуци на вселената, като правителствата на Икло досега. Като се вгледате в едно подобно учреждение напълно непредубедено и с всичката си любов към врага, на която сте способни, от него излиза такава неописуема смрад, че е необходимо изключително присъствие на духа, за да продължите да търсите там някакъв духовен бисер или поне гранат. Съвсем не искам да кажа, че съвестта и разумът са напълно отсъстващи от крепостите на властта в универсума, но техните съратници обикновено биват унищожавани или изгонвани.

          Споменахте справедливото изречение от Писанието, че всяка власт е от Бога, но това не е точно преписано от оригинала, както и над 80% от Библията. Става дума за разумна власт, а не за безумна. Съществува и друго обяснение, при което същият текст, в сегашния му вид, е напълно правдив, обаче като се направи уговорката, че властта на слепите актьори, наречени цивилни и военни ръководители, е допусната от Бога, но Той не съизволява в злото. Докосвали сте се до най-голямата тайна на грехопадението, с която още не сте готови да се занимавате. Сцената, която представлява вашата планета, а също още стотина подобни на нея в Трите Вселени, е театър на живо, в който не само се чистят, но и се преобразяват съществата от цялото Проявено и Непроявено Битие! Преминалите през падение и грях се учат от своите собствени роли, наблюдавайки ги след своето заминаване от другия свят, от аудиторията на космоса. С това се обяснява защо вие не трябва да помните своите минали прераждания - защото ролята на един престъпен крал би създала такава неизлечима рана в сърцето ви, че би била непоносима за вас; нито ролята на преуспяващата примадона би ви позволила да се смирите; или когато стане нужно да се родите като някой страдалец - психически или физически инвалид. Вие и без това носите своите мании, страхове, амбиции, фикс-идеи и срасти от миналото, така че пряката образна памет за тях би създала такива нови страхотни родови, лични и национални отмъщения, че престъпленията и трагедиите нямаше да имат свършек.

          На окултен език казано, алохимите, с техните 500 основни разновидности, играят ролята на катализатори или ензими на цивилизацията. С това те уравновесяват - в права или обратна посока – растежа на егото, с цел от него да отпаднат егоистичните съдържания и мотиви и да остане чистият диамант на Космическия Човек. Така крадците, например, почти без изключение, проверяват всички доколко са се отказали от собственост, понеже не се разрешава никаква собственост, освен собствеността, наречена “слънчева искра”, т.е. “монада”. Всички ония първокласни отшелници и грандомани на супервселената, които са се отрекли от “всяка власт” и от “всякаква похот”, са се хванали като треперещи удавници за притежанието, наречено “свята плът” или “спасена собствена душа”. В света има много частни собственици на движими и недвижими имоти, но частните собственици на сърца, умове и тела никой не подозира в измяна на Бога. Понеже илюзията е много плътна, съществата не подозират, че и сърцето, и умът и тялото са им дадени под наем или като подарък за определен срок. Не знаейки това, те считат, че имат пълното право да се разполагат с тях по собствено усмотрение и в служба на собствените си плътски или духовни предпочитания. Това е и така, понеже имате свободна воля; но за оня, който наблюдава от залата, е съвършено очевидно как почти всички собственици на психически и органически имущества стискат жалките си аксесоари с всички сили и средства в ноктите си, та да не би някой да ги "изиграе". Не слънчевата искра, не безсмъртната душа, не творческият дух смятат те да опазят, а тъкмо тия превозни средства, които се представят пред съзнанието им като съвсем реални: физическото, астралното и нисшето ментално тяло!

          С какво се откри нова епоха на вашата земя? – С молбата на Отца: “Сине Мой, дай Ми сърцето си!” Що значи това? - Това значи сърцето да не се дава на това или онова или на този или онзи, тъй като то е прекрасен извор, от който трябва да пият всички.”Отец” - това значи “всички”!

          Та алохимите са божественият клас, който се грижи сърцето ви да не попада в плен или да не го продавате на безчестни търговци, с цената на вашата или нечия чужда душа. Не се обиждайте, но търговци сте още - търговци най-плътски и сигурни в себе си, понеже нищо не давате, без да мислите за облага. С това нещо се занимават не само продавачи на вещи и културни ценности, не само продавачи на слово или на грижи, но, преди всичко, продавачите на тялото си, на ума си и на сърцето си; на душата си даже!

           Да продаваш душата си - това не е циркът, представен от средновековните фаустовски трагедии: срещу подпис с кръв да дадеш душата си на дявола... Това може да е ставало и да става, но то е само капка в морето. Дяволът - това е обектът, на когото посвещаваш сили и време, лишавайки всички останали обекти от извора на сърцето си, от светлината на ума си, от пламъка на творческия си дух. Съвършено различно нещо е това продаване от истинската посветеност на обекта, която владеят само илухимите и херувимите, чийто обект е божествен или високо духовен.

          Но илухимът и херувимът не се продават! Те отсъстват напълно от всичко друго извън съвършеното същество или нещо, което са си избрали, понеже чувстват, че хранят не вампир, а покълнало семе на Цялото. И ако херувим или илухим се откъсне само за миг от обекта, който обожава, той върши същия страшен грях, както алохимът, ако се спре на един обект. Понеже фотонът ако не лети, вече не е фотон, а електронът, ако не е обвързан, вече не е електрон.

          Но има явление “фотосинтеза”, което е най-голямата тайна на биологическото битие. Там, именно, се срещат съвършените алохими със съвършените илухими, за да се получи Царственото Дърво на Живота, с което сте снабдени всички вие, макар и още съвсем непробудено. Съществото, което спи в системата, наречена "холифизна" - това е новият елохим, с който Бог иска да изненада всички останали, в лицето на Новия Човек, наречен “Адам и Ева” - Адамèва!

          Алохимите са 500 (вида), но се разграничават на няколко още по-основни категории с абсолютно ясни признаци: алоухими, алойхими, алоахими, алорхими, алотхими, алонхими, алокхими и др. - с вторични звуци, недостъпни за вашия слух и говорен апарат. Без да говоря подробно за всеки вид, ще кажа, че през тях вечно тече неопределеността на божествено равнище.

          “Цялото сърце - на Бога!” - това е общият девиз на всички. С този девиз те не признават никаква собственост на никаквополе.

Само монадата - с нейната неповторимост и уникалност - са в състояние да не поучават и не подлагат на сътресение всички тези видове алохими. Те се заемат с отнемане на притежанията и с даване на блага; но - с отнемане от всички и раздаване на всички. Забележат ли, че някой, който има нещо, си го пази за себе си или за по-изгоден партньор, те му го отнемат - не винаги веднага, но чрез съсипване и остаряване! Изключено е за тях да се трогнат от влюбеността, драмите, човешките привързаности, трагедията на майката, когато я лишават от детето й, или на селището, разорано от бомби. В рая даже те извършват ревизии и десанти, забележат ли, че някой има предпочитание към обект, който му доставя по-голямо удоволствие от всеки останал обект.

23.VІІ.121(1985)г.

          Алохимите не се оставят на мира от насилствени режими и порядки. Чистотата им не търпи неправда, поради което неправдата не търпи тях. Тихото присъствие на Правдата никога не се почита. Правдата присъства и действа тихо; ако нещо създава невъобразим шум и какафония - то е неправдата, а не правдата. По това, именно, неправдата се разпознава. Не че няма и коварна неправда, чиито кроежи се провеждат тихо, но последствията от нея са пак гибелни, престъпни, дисхармонични. Алохимът няма нищо общо с престъпниците от този род. Него го обвиняват за престъпник, само защото не желае да живее за част от цялото; но радостта, с която отива на кладата, и силата, която се излъчва от него, покоряват сърцата на мнозина.

          Новото, което ще кажа за този клас божествени същества, е че нямат понятие за корист. Поливането на полята от дъжда не е като поливането с лейки и кофи - то не е подборно. Когато отглеждаш градина по човешки начин, ти малтретираш, унищожаваш, не подхранваш нищо извън определената култура, която нараства по обем, но не и по качество. Лишена от баланса на някои приятели, наречени от вас "бурени", тя наистина набъбва по обем, придавайки на градинаря самочувствие и увереност, че няма никакъв друг начин за произвеждане на култури. Покрай малтретирането на растението и насекомите, направляващи правилното развитие на дадения вид, вие прекъсвате естественото му развитие, намалявате разнообразието на съставките му, променяте вкуса му. Това, което наричате “диви плодове”, също не е точно онзи вид на плода на растението, който вирее по райските планети, понеже вашата изродена цивилизация предизвиква отлив на енергии от дивите видове, поради “напомпването” на питомните. По същата причина се провалят и нисшите класи, касти, аборигените и туземците въобще, понеже култивирането на благородници, аристократи и интелектуалци неминуемо отнема на другите не само условията и възможностите и те да се развиват, но и много прана от тях. Наистина, казвал съм винаги, че човекът е дошъл само да учи. Съвършенството обаче не означава разделяне на хората на работници, интелектуалци, посредници, военни, артисти, управляващи и пр.

          Алохимите са ония, които не могат да приемат този ред, т.е. това грозно безредие, с което вие превръщате човека и природата в развалина. Помнете, че най-справедливото същество на света е алохимът: той има сърце многостранно и насочено на всички страни. Простор, простор, простор му е нужен, за да не приближава едни обекти, за сметка на други!

           С реките от светлина, най-понятно за вас може да се сравни алохимното тяло на Бога и на човека. Превръщането на водорода в хелий във всички звезди не е нищо друго, освен мутацията на херувимите в алохими. Потъването на светлината навътре към центъра превръща серафимите в илухими, създавайки неутронна звезда. С това тук завършвам за алохимите, отваряйки страница за илухимите.

1.ІХ.121(1985)г.

ИЛУХИМИ

          Алохимите са набедени, но с илухимите, всъщност, започна нов период, който се нарича "голямото грехопадение" - с тяхното съсредоточаване само в един обект. Херувимите са същите, но с тях нещастието се дължи на идейни, а не на същностни причини. Представете си кон, който обикаля около стожера, привързан здраво за него. С това се отличават тези две йерархии - херувимите и илухимите. Това, самò по себе си, не е осъдително; напротив, нямаше да има нито Определено, нито Проявено Битие, ако същества от този тип не чувстваха нуждата да се завъртят около определени локални центрове. Мнозина не разбират този закон, а се оставят на самотек и тогава неопределеността и непроявеността ги изхвърля навън от Битието. Физическото и духовното царство трябва да усещат “твърд под краката си”. И когато стъпят, те имат опора. Твърдта на елохимите се нарича Бог, т.е. Любов, а Любов значи да отдадеш на всяко нещо онова, от което има нужда в момента - и пак да се отдръпнеш. А пък алохимите се освобождават от всякакъв ангажимент към света, който не одобряват - това е тяхното абсолютно състояние. Те се самораздават наистина на всички, но само според това, което те са решили и което те считат за правилно. Обратно: илухимите се привързват към определен обект - и за нищо на света не са в състояние да се отдадат на това или на този, който не е всичко за тях.

          Сега, като говоря така за божества - за основните градивни вълни и частици на света, - не възприемайте това като недоволство от тяхното особено естество. Бог не може да осъжда кислорода, че се държи като кислород, а водорода, че се държи като водород, понеже сам Той ги е създал точно такива. Ако описвам, все пак, какво може и какво не може даден клас или йерархия, то е за да осъзнаете докъде сте стигнали самите вие. Устройството на съвършеното създание, наречено "Син Божий", а на земята "Син Человечески", предвижда съвместяване на всички същества от Трите Вселени на едно място. Тъй че, няма такова нещо: “Не ми е възможно, Господи...” - съвършенството на божието творение не може да изрече такова богохулство. Вие може да сте нищожества пред илухима на Първия Електронен Слой - илухим от първа величина в Царството Божие, - и при все това вие можете неща, които той не може. Обаче, когато вие, в пътя на развитието си, сте достигнали само до построено умствено илипринципно, или душевно, или духовно тяло, а дори и до изградено илухимно или алохимно тяло, то никой няма право да изисква от вас неща, които не можете, понеже вие не сте станали още елохими. Не мислете, че изпълнителите на волята Божия са само елохимите, въпреки че, в най-строг смисъл, това е точно така. Прасатвичното състояние обаче не е достатъчно на органите от Цялото, понеже те са части - т.е. специализирани. Нещо повече: самата част се напълва с щастие, радост, мир и блаженство, т.е. с носителство на волята Божия, тъкмо когато изпълнява съвършено своята собствена програма, своя различен от всички импулс. С това тя помага не само на Цялото, но и на всички останали части да изпитат за миг онова най-върховно блаженство, което се преживява при изпълнение на волята Божия.

          Ето защо и сега казвам: божествата, наречени “илухими”, си имат своята грандиозна и необозримо красива цел: обикване на Бога в ближния. Без ближен нямаше да има нито Определено, нито Проявено Битие. Предметът на Мировата Душа е оформянето на “Синът Божий” - т.е. на нейното строго определено, най-близко същество - детето в утробата й. Представете си “неблизка утроба”, намираща се някъде в абстрактното битие на неопределеността; или “принципна майка”, силеща се да кърми новороденото само с духовни сентенции... Ясновселената, значи, става невъзможна без илухимите, понеже именно тя проектира полученото от Абсолютния Дух в определени математически формули, предоставяни незабавно на Великата Разумна Природа, за да ги превърне в Проявено Битие.

           Много, много има още хляб да ядете, докато се издигнете поне на един милиметър по-нависоко от престъпниците, насилниците, мошениците от алохимен тип, които оставят интимното битие, напускат грижата и привързаността към най-близките същества, за да бъдели “напълно свободни”... Свободата на алохимите, на истинските алохими, няма нищо общо със слободията на отрепките, които се самооправдават с всякакви мръсни теории, следвайки пътя на приумиците си. Тайната и законът са повече от ясни: ходиш ли в пътя на илухимите, ходи в него чисто и честно, отдай се на най-скъпия и на най-скъпото точно така, както майката се отдава на новороденото; търсù помощ и зарила от него точно така, както новороденото се впива в гръдта на майка си! Това не е вампиризъм - о не, то далече не е вампиризъм; и, въобще, светотатство е да се споменава тази скверна дума, когато става дума за майчинство, детство, съпружество, преданост и окриление от божествена Любов към сродната душа. Никакво изграждане на никакъв организъм, да не говорим за система, орган, тъкан, структура и пр. не е възможно без този абсолютно божествен, най-съкровен импулс - отварянето за най-близкия. Това, което ви говоря относно вампиризма, наистина е една печална сянка от света на илухимите, но именно на онези илухими, които са престанали да работят за Бога в прекрасното ложе на собственото си интимно битие. Силата на илухима е в категоричността на избора - но на илухима, верен на божественото в себе си. Когато такъв избор се направи, обмяната на енергии е правилна и блаженството няма свършек, нито предели. При това, тук не става дума за ония “свободни валенции”, за които споменах на друго място, понеже устойчивите съединения на Любовта и Мъдростта се получават, наистина, в пълна наситеност на всички свободни връзки - това са именно приказните божества на златото, среброто, платината - на всички благородни и тежки метали, при които съпружеството, бракът и майчинството са стигнали до своята пълна, съвършена завършеност. Съпрузите ги венчават със златни корони, със златни пръстени - славата на верността и предаността. Но обещанието, което давате вие в най-свещения час на илухимното тайнство – женитбата, сватбата - си остава най-често само на думи, понеже избора, който сте направили, не е никакъв избор.

Лявото се получава от дясното; Ева - от “реброто Адамово”. Но ако нямаше четност, полярност, диполност - стабилносъпружество, - щяхте ли да слушате днес песента на вятъра, щяхте ли да се радвате на слънцето, на любовта, на живота, на нашата връзка? Благодарете, прочее, на Бога, на илухимите, че днес природата, Битието съществуват такива, каквито са - независимо от всички проблеми. Проблемите идват не от илухими, а от сатаните, разколниците, мнителните крепители на един стъкмен от прозата им ред, лошо превеждащ и тълкуващ първозаконите. Трагедията на милиони напълно нормални същества се дължи именно на такива илухими-отцепници, които пропаднаха до положението на папи и патриарси, на църковни отци и идеолози, на истерични съпруги и махленски клюкарки, ходещи по петите на всяко огънче, което може да ви спаси, за да го стъпчат. Психиатриите и болниците са претъпкани от жертви на такива пропаднали илухими, както бойните полета и автомобилните пътища или производствените адове - от скотобойната на падналите алохими. Първите искат да наложат погрешния избор чрез морален и юридически кодекс за вечен, неизменим и непоклатим, а вторите жадно се отдават на изтребление и унищожение, с цел да владеят повече земи, материални богатства и човешка сила.

           Изборът, високият божествен вкус не се постига тъй лесно. Именно затова и вие присъствате на това бойно поле, на тази арена, в този марионетен театър, за да се научите да отличавате волята Божия от волята на самозванците; да сеотучите да се подчинявате на всякакви дресьори, а също и на подставени лица от кукления театър на пъкъла, които манипулират вашите сърца и идеи, та да играете в тяхното “позорище”. Не се правете на онеправдани, не хленчете така сърцераздирателно Бог да ви съжали, понеже нито един от вас не се намира в това позорище без някаква задна мисъл, без повече или по-малко вина за неговото съществуване. Ще играете и ще ви навикват в него - и дим ще се вдига! От момента, в който се отучите да зяпате по панаирджийски стоки и да слушате латернаджии на любовта и на истината; да си правите връзки и бракове, сметки и кариери по принципа на късметчета от сандъчета на морските и хорските прасета - “това ми се паднало, това ще го лоча”, вие ще скачате и ще подрипвате с дървените си обувчици в такт с гаданията, които сте изтеглили от сляпата късметопродавачка...

          Всяка илюзия трябва да се изпие като Сократовата чаша до дъно; всяко насилие и своеглавие ще получи своя тежък урок. Само тогава вие ще прочистите своето илухимно тяло от блуждаещите огънчета на вашите антипатии и симпатии, а алохимното си тяло - от блясъците и мълниите на гордостта и гнева. Само тогава вие ще познаете кой е най-близкият ви на тази земя и няма да се отделите вече никога от него, а същевременно няма да отблъснете вече нито една ръка, протегната за помощ, за да се озовете пред царските порти на елохимите, пред вратите на рая - необятните по чет и по чудо светове на Всевишния, наречени "Божие Царство".

8.ІІ.122(1986)г.

           Скъпи Мои, само вие не сте - имам още някои възлюбени и това ще стане явно в бъдеще. Но това, което давам чрез вас, Христовото Съзнание още никому не е поверило. Съществуват още няколко много силни Мои проекции на Земята и Аз не ги подценявам, обаче работата, която върша чрез вас, си остава Работа - храна, не само информация. Понеже Истината прави нови светове, а Мъдростта е само планът.

          Тъй като имате голямо желание, жажда и потребност да кристализира последното осияние - онова за елохимите, - нека най-после стигна и до него.

ЕЛОХИМИ

          Те са най-цялостните същества на холивселената. Когато говоря, че съществуват 10 елохима, това не е в противоречие с Моето твърдение през вековете, че има 24 Старци, които са пряко подчинени на Бога. Това е вярно, и първото е вярно. Холивселената преживява 10 неутронни, но 24 остронни състояния, а неутроните и остроните са полюсите на цяловселената. Неутроните имат положителен заряд, а остроните - отрицателен, т.е. неутроните са “елохими отдясно”, а остроните - “елохими отляво”. (Неутроните са неутрални във физическия свят, но в божествения (холивселената) имат заряд - б.п.) Първите отговарят на радостта, а вторите - на любовта.

          Велико нещо са елохимите! Поначало, Неутронът е един; остронът пък няма предели в своята множественост. Обаче наклоните на Неутрона са 10 основни, при което Неутронът си остава ненаклоним - той накланя своя неутронен двойник с наклоните на Десетте Божии Радости. С тях Той поддържа Непроявеното и Неопределено Битие - тотвселената.

           Тот - това е Неутронът-Двойник на Отца, приведен в движение от Абсолютния Дух - Отца (В други случаи Елма говори за Бог-Отец и Абсолютния Дух като за различни Същности - б.п.) С това се постига основното разграничение на божествените класове на 10 неутрона или 10 състояния на Неутрона. Именно това са мъжките елохими, отговарящи на творчеството и създаващи началата на всички начала.

          А това, което нарекох “24 Старци”, не са никакви старци, а са женски елохими, отговарящи за множеството на божественото Битие и съставящи Универсума - онова поле, в което тотвселената се е пръснала на неизброими точкови обекти. Цяловселената, следователно, фино се поляризира на Предначална Точка и Следначално Множество от точки. По-ясно не може да се каже. “Старците”, значи, съм нарекъл така, понеже те действат вече във времето и представляват най-старите духове на божествения свят.

          Представете си сега какво нещо съм Аз, носещият проявление на тези две същности. Аз съм Кръстът, т.е. Кристалът, т.е. Снежинката, която се протяга навсякъде, навсякъде, навсякъде! Тот не е определен, нито проявен, но Моята Майка Го определя, а Аз го проявявам. Проследете как се пише “х”-то у различните народи - и ще разберете по какъв начин те проявяват Моятасъщност. Славяните, които употребяват кирилица, Ме отразяват особено силно и точно, понеже печатното им “х” е самият кръст. Но ръкописното се основава на Моята просторна проекция като милост. Значи, Милостта и Абсурда тези народи получават пряко от Мен. Оставям на вас да мислите как се изписва първата буква на Моето пракосмично име - Христос - в различните народи. А цяловселенското Ми име, Елма, отново намира подобие с Милостта и Абсурда в печатното и ръкописно изписване на “Е”-то. Но тук вече нещата са поставени по друг начин.

          Когато пък говоря за Универсалния Дух, това е Учителят - но не Онзи, Който се локализира като Иисус във физическия свят, а Онзи, Когото наричате “Миров Учител”, т.е. Учителят на света. Множествеността на супервселената, т.е. “лявото” -ето полето на универсалното битие, от което са произлезли божествените проекции на Мировия Учител, наречени “24 острона”. Това са 24 най-стари елохима, от които най-малкият бе наистина наскоро в плът на Земята. Под “най-малък” в божествения свят, знаете какво се разбира. Това е остронът, напълно съдържащ всички останали свои побратими вътре в себе си и отразяващ неутрона отдясно съвършено, неизречимо, абсолютно. Това е Точката, намираща се на левия връх на Моя Кръст и организираща проектирането на Неутрона и неутроните в безкрайните множества на монадите, в световете и микрочастиците.

          Моята роля като “Син” е да провеждам импулсите на Тот, родени от решенията на Отца Ми, по разклоненията на нервната система, достигащи до всички отделни клетки на Битието.

           Чрез Отца Ми Аз ви обединявам; но чрез Учителя, Аз ви различавам и разграничавам. И камъкът, на който се изгради светът, наричаме с дивното име Моинéл - името, с което се призовава Мировият Учител от всички Негови ученици, прасатвично станали едно с Него. На изток са възприели това име като Маитрея. Наистина, Маитрея не е Бог невидим, а Бог видим, напълно осезаем и в плът. Тъкмо поради това, Той има божествената способност да съществува едновременно в безчетно количество тела - по няколко на една планета, със стотици - на всяка жива звезда, с милиони - на обекти, които вие не познавате. Моинéл - това е напълно обективиран образ на Отца, размножил се на еднакво съвършени, плътни образи, в човешко тяло, по целия универсум! Напълно ясно е защо нашият Учител се появяваше и сега, когато беше на Икло, на различни места по планетата с физическото си тяло, без да отсъства на нито едно от тях.

          Това, което би ви шокирало, е че Го нарекох “нашият Учител”. Учителят на физическата вселена - универса, а неуниверсума - представлява Моята физическа същност и наричат я мнозина "Иисус" - най-напредналият посветен на всяка планета, който подготвя тяло за Христа. Но Мировият Учител не е нещо обозримо и подчинено дори и на Мене, на Елма, понеже соковете на Отца Ми Той получава чрез Мене, но опита на Битието Отец Ми получава от Него - отново чрез Мое посредничество.

          За вашите твърде елементарни съзнания не е достъпно нивото на паралелното съществуване на всякое от Божиите Лица, поради което неизбежно стигате до въпроса, кой е по-голям и кой по-малък... Но в тялото на Бога, Тот е сърцето, Аз съм нервната и костната система, понеже съм Космичния Човек също, но съм също и подредеността на информацията на структури, подструктури, надструктури и пр. А Учителят може да се сравни с клетките, а и обективно управлява отделните клетки, отделните монади, грижейки се за тяхното различие, но и за тяхното органично и психично единство. Но Аз и Учителят едно сме, както Аз и Отец Ми едно сме. У нас няма това разделение на съзнанието, което вие ни приписвате, понеже чрез Отца ни ние всички сме едно и можем да се превръщаме от неутрони в протони и обратно. На това основание, Учителят често поема Моите функции, а Аз - Неговите. Нали преди 2000 години Ме наричахте “Учителю”? Нали и сега някои Христови възлюбени от древността Ме познаха, когато дойдох като Учител, наричайки Ме "Христос"? Това не е никакво противоречие за нас - напротив, това е законът за превръщане на базовите елохими един в друг. Тази взаимозаменяемост съществува и в мозъка на човека, с което той доказва своята божественост.

          Сега, няколко думи за елохимите въобще – пратениците на Тот и Моинéл. Алохимите са съставени от жажда за любов къмвсички; илухимите - от жажда за любов към едного, а елохимите съчетават тези жажди в непротиворечиво единство. Това вече го знаете. Но още не знаете, че елохимите носят радост и любов - радост по линия на Тот, а любов - по линия на Моинéл. Представете си тогава какво нещо е Мировият Учител, щом като е казано: “Бог е Любов”! Това, което носят неутроннитеелохими, са различните степени на радостта, т.е. различните наклони, а протонните елохими - “Прастарците” - отговорят за Любовта: те са “около престола на Бога”. Няма да ви казвам имената им, защото е още рано, а имайки общото им име Моинéл, вие имате всичко.

          Трябва само да знаете още, че Сатанаил и Луцифер и Прамамон са първични протонни елохими, поради което владеят частта, наречена от интегрониката “Ремонтно Битие”, а от религиозните - “пъкъл”. Тъй като точката на левия Ми край се намира тъкмо в центъра на това битие, а там се сгъстява най-плътно Мировият Учител, то и Него са го взимали и Го взимат за дявола, понеже Той не прави мили очи като Мене. Но сега ви отговарям: когато Той гледа благо, това съм Аз, когато Аз гоня търговците от храма, това е Той. А на търговците Той обикновено изглежда като дявол... Търговци са всички, които искат повече, а дават по-малко. Е, по това, че някой не Ме приема, когато през Мене гледа Учителят, можете да го познаете, че е търговец, понеже на никой търговец не му отърва да изпусне плячката си - материална, астрална, духовна или някаква друга. Просто, това е симптом: щом не Ме приема някой в Учителюва или Христова проекция, то този някой държи на някаква плячка; а Аз идвам винаги “като крадец”. Не се озадачавайте от сравнението: не да открадна, а въпросът е в изненадата - оттам, откъдето не Ме очакват. Това е така, понеже никой не трябва да бъде напълно сигурен в правотата си - нали все някой трябва и да поправя пътищата? Сигурните в своята истина носят искра от Отца; обаче искат ли да я натрапят другиму, те вече подлежат на ремонт, на ревизия. С това се заема Учителят; или Аз, когато Го замествам някъде. Моята главна работа обаче е не ремонтът, а милувката, балсамът, прощението, изцелението. И Учителят може това, понеже Той постоянно и често Ме замества.

          На окултен език казано, “елохимите отляво” са наречени неправилно “ангели на гнева Божий” и “блюстители на реда и закона”. Те, всъщност, са протони - частици с положителен заряд, които трябва да уравновесяват известна маса електрони, които са извън ядрото. По тази причина, те трябва да бъдат абсолютно точни и категорични, понеже всяка тяхна грешка, в крайна сметка, би предизвикала изпускане или привличане на електрон, т.е. нарушение на атома. Ясновселената обаче не допуща никакво разрушение. Разрушението или “гневът      Божий” не е нищо друго, освен следствие от свободната воля на електрона.

           Електронът, т.е. човекът на Земята и на планетите въобще, (макар че има планети, които съвсем не приличат на планети) има правото да си строи сам планове за живота и сам да ги изпълнява. Понеже няма ограничение, той може да прави и зло. И тъкмо тогава истината за него се отразява в съответните протони, които са неговите представители в божествения свят. Има свобода, но не и безкрайна. Сблъсквайки се с ответната вълна на елохима-протон, вършещият зло трябва да се натъкне сам на зло, понеже инак равновесието ще се наруши и той няма да научи урока си. Така че това, на което се гради по-голямата част от Стария Завет и на по-добните писания, не е един страшен Бог, който се гневи, наказва и лее океани от кръв, а е сблъскване на човека със самия себе си - понеже Бог е милостив, но не може да бъде и несправедлив.

          “Елохимите от ляво” се изправят като стена пред всяко порочно и себично същество и го карат да се сблъска с тях - с тазитвърда стена. Може милиони прераждания да се блъскаш и падаш, но тази стена няма да отстъпи заради тебе! Парадокс - но тъкмо това са елохимите на Любовта. Именно Любовта е онази сила, която се е наела да възпитава съществата, представящи се пред себе си или пред другите, или пред Бога, за нещо "важно"; за нещо, на което някой му е длъжен. Милостта, а не любовта запазва периметъра на прошката и толерантността, на балсамното утешение. Любовта включва Милостта, но само тогава, когато някой се е разкаял - когато е разбрал, че не може да се живее за себе си.

          Та Прасатвичните Старци “съдят” - едно неправилно разбиране на самоосъждането, на което се подлагат всички без изключение, когато са въплътени в света. Повече или по-малко, всеки се самоосъжда. Дори Мировият Учител се самоосъжда постоянно, но понеже Той е абсолютно съвършен, не се стига да страдание, освен в случаите, когато поема кармата на същества, народи и космоси.

          Саваот - Бог на националното малцинство на юдеите, израилтяните - не е нито Абсолютният Дух, нито Бога, нито Мировият Учител. Това е един от 24-те Старци, поел ръководство над най-талантливи, но най-коравосърдечни племена и духове, склонни към престъпления и религиозни ексцесии в името на своята правда, своята истина и своята собственост. Не че няма собственост на монадата, поверена й от Отца, но при повечето велики и невелики евреи, чувството за тази собственост не подлежи на отделяне от монадата без жестоки сблъсквания с кармата. Собственост може да бъде не само предметът, печалбата, земята, добитъкът; собственост е и славата, правдата, мнението. А Аз трябваше да сляза тъкмо сред това племе, за да му се противопоставя и го поуча с Господнята молитва: “...и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници”. Това наистина велико и най-дълбоко религиозно племе все още не може да прощава на длъжниците си - не става дума само за материалната компенсация, но и за духовната, която те изискват неизменно. Те трудно се откъсват от собствеността, от нуждата именно тяхното богатство или тяхното мнение, тяхното влияние да не се губи. С това, именно, ги сблъсква Саваот през всички векове, като постоянно им отнема придобитото, собственото, упорито отстоявано и до днес. Те трудно проумяват поантата на Моята молитва: “...защото е Твое Царството, и силата, и славата, завинаги! Амин.” Нация и държава се създава не с кръв и подкупи и притеснения на народите, не с търговия и производство, а с красота и милост, със смирение и работа незаметна (Неизвестно защо, тук Елма използва руската дума за "незабележим" - б.п.). Целият дом Давидов сега не може още да влезе в лоното на Отца, но отделни избрани души проумяха Универсалния Дух и Христа и смирено се отказват от всякаква собственост.

          Това беше първата част на осиянието за елохимите. После ще има и втора.

***

          Неутронното съзнание, следователно, е най-ви­сокото. Коства ли някому нещо предаността към ед­ного и към всички, той няма неутронно съзнание. Преданост към едного не е лесна, ако нямаш изгра­дено илухимно тяло. При това, този “един” не е Бог, а един-единствен дух или човек. Не по-малко трудно е да бъдете предани на всички същества в Трите Вселени, което могат само алохимите, или изгради­лите алохимно тяло. Ала лъжат се всички ония, ко­ито мислят че онова, което нарекох преди малко, от ваша гледна точка, "любов към Бога" е синоним на любовта към всички. Не, истинската любов към Бога изисква, едновременно с любовта към всички, да оби­чате и едного. Това не е понятно за мнозина. Обича­щите едного обикновено са напълно слепи за лю­бовта към всички; обичащите всички недоумяват как може да се стесни съзнанието до любов към едного.

          Помнете винаги, че и Христос имаше любим уче­ник. Оставете тази надежда, че може да се мине и без сродна душа. Ако питате сега Учителя коя е сродната Му душа, Той ще ви отговори: “Вехади”. Яс­новселената има Тот, а Тот има ясновселената. През фокуса на сродната душа могат да се обичат всички; и само чрез всички може да се обича истински сродната душа.

          Само че, за елохимите въпросът стои така: те могат да виждат сродната си душа във всяко останало същество. Следователно, няма такова нещо, елохим да скучае или да скърби по сродната си душа, тъй като навсякъде има осияни от нея същества, които имат нужда от мъдрост, истина и любов. Всяко нещо, всяко същество, всяко създание - от най-нищожното до най-голямото, без изключение - може да бъде сгряно и приласкано от любовта на елохима, понеже той не живее с вашата илюзия, че сродната душа е някъде далече или някъде редом с него. Сродната душа представлява особено трептение, особен, сложен хармоничен звук в Битието, отразяващ се във всяка частица на Битието. Ето защо, когато служи на всички, елохимът служи и на сродната си душа, а когато служи на нея, служи на всички. Нещо повече: служейки на което и да е от­делно същество, той служи пак на сродната си душа, пак на всички, тъй като за него няма граници и не­възможни неща.

          Елохимите също скърбят, но скръбта им не е поради липса на сродната им душа или поради липса на всички, от което скърбят съответно илухимите и алохимите, а поради моментите, когато понякога надделява едната любов над другата. Това за елохма е мирова скръб. Понеже надделяването на любовта към едного оставя всички с по-малко любов, а надделяването на любовта към всички оставя единия неприласкан. Ето защо, елохим може да бъде напълно съвършен и щастлив, т.е. да си остане елохим, само когато неговата сродна душа не пречи той да обича всички, нито другите пречат той да обича нея.

          На практика, няма радост на неутрон, нито любов на острон, без пълно балансиране на любовта към единството с любовта към множеството. Наруши ли се това равновесие, пак не е страшно: неутронът се превръща в друго поле, в някаква друга частица или вълна, прикована към някакво по-частично битие, за да добие нова опитност или да даде нещо от себе си. Той с радост се превръща във всякакво друго нещо по необятните, живи простори на Трите Вселени, ако такава е волята Божия. А изпълнението волята на Бога за елохимите стои над всичко. Мнозина също изпълняват волята Божия, но ако не са елохими, те правят това с повече или по-малко усилия над себе си, с повече или по-малко скръб и страдания. А елохимът превръща себе си в "кварк" или супервселена, в архангел, човек или микроба със същата тая лекота, с която казва на Господа: “Благодарим Ти, Господи, понеже Тиси лозата, а ние сме пръчките!”

          Елохими има и по земята, въплътени като човеци. Това не са само Учителите, не само Синовете Божии. Има съвършено непознати, но прекрасни хора, представящи се за нещо много по-нищожно, отколкото са, приели веригите на някакво доминантно тяло от йерархията и някаква обикновена човешка наследственост, които сами не съзнават, че са елохими, а всъщност са равнобожествени. Понеже ниското самочувствие и постоянното бягане от първенство по царство, сила и слава, по признание, почит и уважение, е непременен белег на въплътен елохим! Те са като децата: нямат никакво понятие за собствената си свръхценност и са мили, покорни и доверчиви. Те могат да влязат във формата на всеки грях не защото са нечисти, а понеже не се съпротивляват на онова, което Бог - Отец им - предвижда за тях. По тази причина те излизат чисти и невредими от най-страшни страдания, от най-мръсната кал, без сами да съзнават колко решаващо е било това за съдбините на милиони същества и вселени. И ако понякога изпитват мирова скръб, то е, повтарям, само тогава, когато някой някъде им налага да се откажат от Бога заради едного, от едного заради Бога или от едного заради другиго - понеже те могат да обичат всички. Техният манталитет изключва отказването от едно нещо заради друго нещо, освен по волята Божия.

          Помислете добре. Не приемете ли в Мое име “едного от тия, малките”, вие губите всякакъв шанс да попаднете в Царството Божие. А и друго е вярно: че “малките”, т.е. елохимите, не са само въплътени елохими на земята, а са елохимните тела на всички хора, повече или по-малко пробудени. Никога не отказвайте нищо на очи, през които ви поглежда поне за миг пробуденият елохим у човека! Не че той иска нещо, което няма. Напротив, елохимите, елохимното тяло, има всичко; то простоиска да отдаде. Но обикновеният човек има илюзията, че това не е нужда за даване, а нужда за взимане.

        Не от недоимък, а от царско преизобилие ви кани детето у всеки на преизобилна трапеза, а вие отблъскватепротегнатата ръка, понеже сте още зелени и мислите, че всеки, който протяга ръка, иска да вземе - понеже самите вие сте преизпълнени с мисълта за вземане.

 Наистина, елохимите, когато са осъзнати на земята, понякога играят ролята на нуждаещи се, за да развият у вас Божественото - способността за даване без замисляне. Приемайки оскъдните ви дарове, те ви надаряват с многократно по-безценни богатства, но вие осъзнавате това после, когато отидете на небето и преосмислите всичките си срещи. Тогава започвате да търсите тази душа, която на земята също е била приказно богата, каквато е и на небето, но напразно. Елохимът има още едно свойство: той не се връща там, където е бил, понеже трябва да даде любов на много места. Вече не той ще се върне при тебе, а ти ще отидеш при него, ако можеш да раздаваш като него. Това е единственият път да го настигнете.

                            Боян Магът – Княз Бениамин