126.1985.06.18 За риска в общуването

Книга 6

18.VІ.121(1985)г.

София-Изгрев

ЗА РИСКА В ОБЩУВАНЕТО

ЖЛО / ННС

            Риск, риск, риск! Ето проблемът, който стои над всички проблеми. Подсигуряването и нереагирането поради презастраховане има, може би, 10 плюса, но и хиляда минуса. Няма две мнения, че то е превъзходно оръжие за целия животински свят, наречено “инстинкт за самосъхранение” или, малко по-благородно, за съхранение на вида. Поради това, контактуването между отделните видове в животинския свят се диференцира на две ярко разграничени категории: врагове, от които се бяга, и жертви, които се гонят, от една страна; и сродни или противоположни видове, с които може да се влезе в симбиоза - от друга. Но и в двата случая стереотипът на природата е неизлизане от програмата. Човекът, за пръв път в пътя на еволюцията, се решава на риск. Не че няма риск и в животинския свят, но той не излиза извън определени рамки - защита на поколението или на собствения живот. Рискът, който поема една сърна, способна да отгледа вълчета; или маймуна, отглеждаща човешка рожба, е нещо особено, невлизащо в стереотипа на обикновената програма. Тук вече се намесва нещо, което нарекохме “ентелéхия” или разум - нещо, говорещо за промяна на статуса.

          Преминавам към тълкуване на този проблем, но вече вътре в психиката на отделния човек или на хората, които имат подобни противоречия в живота си. Наистина, те изграждат или, по-точно... израждат понякога взаимоотношенията си с другите, въз основа на разговор първо вътре в самите себе си, с няколко центъра на подсъзнанието или съзнанието. По този начин наистина се предопределя изходът от едно общуване не на реалната база на разбирателство или намиране на общ език, а поради констатациите, които прави “разумът” ви с нещо, валидно само за самите вас. По този начин, илюзията за запазване на вътрешната цялост или подсигурено продължаване на стереотипа остава неревизирана, понякога до края на живота.

           Обаче човек наистина е човек, понеже е обществено същество. На психологически език казано, той се развива не само умствено, но и сърдечно, душевно и духовно, като прави съзнателни усилия да разговаря не само със себе си, т.е. с родовата си памет и родовите съдържания, останали в кръвта му или чрез възпитанието, но и с опита и представите на различните от себе си. Този “разговор” може да се проведе формално от по-интелигентните представители на този проблем - но само формално. Какво имам предвид? Разменянето на думи и мисли; констатацията, че другият мисли различно, постъпва различно, живее различно, съвършено не са достатъчни, тъй като това не ви обогатява реално, а само информационно. Т.е. вие просто узнавате, че има и друг тип реакции към живота, обаче това, по същество, не променя вашата реакция. А общуването в най-дълбок, цялостен вид, означава обмен не само на информация, но и на енергия, на преживявания и пр.

          Сега искам да кажа, че рискът не е по-маловажен от крепостта на самозащитата или защитата - понеже не само самозащитата е войната с всички средства срещу авантюрата и риска. Тя не е самозащита в неегоистичните и добродушни представители на този комплекс, а е по-скоро защита на нравите, обичаите, привидното спокойствие и наложения стереотип на живота; и, на практика, защита на близките, които си представят живота в строго определени канали. Така че, много бихте сгрешили, ако обвините всички подобни нереализирани психики в студенина, егоизъм или някакъв вид гордост. Напротив, те несъзнателно жертват себе си заради това, което са свикнали да наричат “спокойствие” и “установен ход на живота”. Обаче както в природата, така и в психиката, развитието на човека, скоковете, не са нищо друго, освен поемане на риск. Първо, рискът е необмислен предварително с оглед на последствията акт, който съдържа опасност от провал.

Сега искам да анализирам понятието “провал” и да се опитам да докажа, че провалът или серията от провали, която връхлита върху човек, несмеещ да рискува, е много по-голям риск, само че по-късно във времето. Това, което правеха лекарите в миналото - добре известното кръвопускане, - не беше непременно само грешка на медицинското мислене. То има своето просто основание: организмът се мобилизира да произведе ново количество кръв, което ще пречисти общо кръвта, следователно - дава шансове за оздравяване или поне временно облекчение. Рискът не може да се сравни изцяло с кръвопускането, но има нещо общо. Освен това, има един особен вид риск, който се поема съвършено съзнателно и без да ви е страх от евентуални негативни последствия. Т.е., в случаите, когато човек не е страхлив, но не вижда защо трябва да поема риск, се налага особен анализ на проблема. Това са случаите с особено уравновесени личности, които, както се казва, не функционират под напрежението на силни огньове, а техните системи и “клапани” работят безотказно със слаби енергии; или пък силни, обаче напълно обуздани и регулирани. При тях не стои въпросът за риска или поне не могат да го осъзнаят като необходимост, понеже всичко в живота им ги е водило до стократни подсигурявания на личната и психосоциална инсталация, с цел никога да не изгърми.

          Преди да премина към някои конкретни съвети, ще дам още един пример. Представете си вашия живот като един чудесен, бял кораб, екипиран по всички правила, който досега, общо взето, се е държал прилично и при най-големите бури, който има всичко в каютите и складовете, подсигурен е с нужния персонал, подчиняващ се безотказно на целта и командите на капитана. Само че нееднократно, по време на буря или в затишие, край него минават по-малки съдове, някои от които закъсали, други - съвсем различни, не търговски, а на лов за приключения, със съвършено неизвестна съдба и несигурно бъдеще. Ако вашият курс е предначертан и известен, то техният отдавна е несигурен или неизвестен за вас. Питате ли се, капитане с бели ръкавици, ще се хвърлите ли, особено по време на буря, да спасявате самотен корабокрушенец, като не е известно дали самият ти ще оцелееш и къде ще останеш със спасения - на вашия кораб, на неговата жалка греда или мачта, или на брега на някой необитаем, див остров?

          Този риск - ще разгледам първия възможен вариант - не ви е необходим лично на вас. При положение обаче, че ви е жизнено психологически необходим, тъй като в трюма на вашия кораб сте констатирали плъхове, които го гризат и никакви средства не могат да спрат размножаването им, тогава какъв ще бъде този риск? Това са много сериозни въпроси. Първият вид риск е рискът, който може да спаси душата ви, а не само живота; както и живота и душата на онзи, който е сред вълните. Вторият вид риск ще спаси евентуално само тялото ви, понеже вече сте помислили за възможността да се спасите, дори на греда от мачта...

           Разбира се, това са крайни положения. Животът рядко, но и не чак толкова рядко, води до такива екстрени ситуации, в които човек трябва да избира. Превеждам: има възраст, от която нататък душевният кораб, следователно и неговият носител – тялото, здравето, младостта, красотата - се намира пред последния си плавателен час по техническия проспект. Това е, обикновено, навечерието на критическата възраст. Само за 5 или 10 години - и идва необратимото рухване, нещастието, наречено остаряване за няколко години! Вие още не го възприемате като нещастие, понеже считате, че е нормално, понеже се случва с всички. Там е въпросът, че не е. Природата, както и духът, имат потребности и не могат да се залъжат и маскират с нищо! Следователно, престанете да разговаряте в своето сомнамбулно, хипнотично състояние, предимно с аргументите на родовите духове и постановки, вътре в себе си и извън себе си. Опитайте един риск, първия риск. Той е най-истинският риск: първият риск, който не гарантира дали ще останете на белия кораб или поне дали неговите порядки ще останат същите. Имайте сигурност, че преминавайки от размяна на реплики към разговор от много по-истинско, многостранно естество, смело прекрачвайки себе си, (т.е. не себе си, защото това не сте вие), животът ще ви поднесе неподозирани и несънувани изненади, които ще отложат или направо ще парират срива на критическата възраст.

          Песимизъм и оптимизъм... Това е темата, пряко свързана с идеята за риска и имаща на първо място отношение към нея. Рискува оптимистът, не рискува песимистът.

          Сега, по-точно и конкретно: изучавайте и прилагайте психотехниките на самовнушение за преодоляване на автоматиката. Иначе тя вбесява хората от този тип, тъй като духът им наблюдава собственото поведение и не може да го преодолее. Най-сигурното доказателство за това, че има нещо над вашите реакции, над вашата автоматика, е фактът, че нещо у вас най-дълбоко ви наблюдава, анализира ви и бива недоволно или доволно от външната ви обвивка. Какво е това, питам ви, ако не разумната душа, съзнаваща кое е най-доброто и какво иска то в действителност? Психологическият конфликт между нея и онази, програмираната, или направо изпуснатата психика - ето основният въпрос на психиатрията и психологията! Превръщането на човека в това, което е той всъщност, на най-дълбоко и истинско равнище - ето целта на всяка психотерапия. Но това е нещо изключително трудно. Изисква не само собствени усилия, но и колективните усилия на близки и приятели, на които този път е известен.

По този въпрос ще говорим следващия път, понеже касае нова тема в този план - темата за доверието. Доверието е не по-малка причина от страха, а те са колкото подобни, толкова и различни. Затова се иска и отделен анализ. От доверието до развръзката има само една крачка, понеже никой не знае дали прескачането в една странна, но здрава платноходка, няма да промени курса към необитаеми острови на щастието и истинската сигурност. Но за това се иска любов, риск и доверие, понеже в противен случай не само че корабът ви ще се напълни с плъхове, но и други платноходки или галери ще се разбият, ако не искате да помогнете. Животът изисква повече от две ръце на един плавателен съд.

          Предупреждавал съм, че ровенето в подсъзнанието и опитите за развързване на много стегнати възли представлява сложна операция, изискваща много такт, внимание и неприбързване. По тази причина, и на Мен дори не ми е лесно да намирам оптималния език за просто и точно формулиране на нещата. Понеже има и такъв закон: преждевременното разкриване на истини, които не са още на дневен ред в пътя на човека, може да наруши неговото равновесие. За предпочитане е баластът на някои илюзии и заблуди, отколкото неравновесие и провал чрез абсолютната истина. Трансформации чрез абсолютната истина също стават, но когато е дошъл моментът за радикален завой под ръководството на оная разумност и висша интелигентност, която стои зад всеки от вас.

           Намирам, че разговорите ви с Мен не са без значение, нито са безрезултатни. Колкото и малко да приемете и да се опитате да осмислите и приложите, то е от полза.