140.1985.09.23 За страданията и превъзмогването им чрез връзката с Бога

  Книга 7
 
 23.ІХ.121(1985)г.

София-Изгрев

ЗА СТРАДАНИЯТА И ПРЕВЪЗМОГВАНЕТО ИМ ЧРЕЗ ВРЪЗКАТА С БОГА

Жанна д'Арк на кладата

 Обични деца Мои!

         

          По света, особено напоследък, загиват стотици и хиляди хора. Милиони умират от глад, милиони - от болести, от носене на тежкия си товар. Щастие на тази земя няма, не разбрахте ли? Има прозорчета на щастието, които се отварят много рядко. Затова Небето определя страданието, което е най-тежко за всеки от вас, с цел да поемете и вие от световната карма, от плащането. Силата сега се получава най-вече от проблемите, в които живеете, от разтърсването на духа и душата ви, от разкъсването на сърцето ви, от титаничните или прозаични въпроси, измъчващи ви постоянно.

           Сега отговарям на проблема, който ви мъчи тази вечер. На тотвселенските, мъжки психики, е непоносимо тежко да не могат да оплождат Битието с Истина, красота и живот. Обичта им се разлива нашироко, по подобие на слънчевите лъчи, на светлината, на виделината, на яснината. Просто, те живеят само докато раздават; и, по-точно, докато се самораздават. Свръхлюбовта, свръхмъдростта, свръхистината, които ви носят, естествено отговарят на свръхенергия, преливаща и радиираща от тях непрестанно. Представете си извор, каптиран от предразсъдъци и канони, но извор от мощно подземно течение. Възможно ли е този извор да не избие на много места? Възможно ли е на тези много места да не се съберат множество жадни птици, животни и хора? – Абсолютно е невъзможно! Съвършеното окриление на Пламъците Небесни от Любовта прави невалидно всяко обвинение в греховност. Понеже инак и светлината щеше да бъде “грешница”, и топлината, и Космичната Сила... Те не са и не могат да бъдат виновни, че съществуват радиално, във всички страни, с което нямат пречка да се раздават на всички, да обичат всички и да имат нужда от всички.

          Попадне ли на Земята тотвселенско същество обаче, причината за неговите трагедии не е далече от ума: поначало, то живее в света на единството на съзнанието, а обикновените хора делят нещата на физически и духовни. От това следва и отчайващото неразбиране между тези два класа психики – Родените от Отца и Родените от Майката Божия. Мировата Душа е най-велика след Абсолютния Дух, но тя е поляризирана, раздвоена, носеща радост и скръб. Тя сънува определеност и тъче определеност. Просто, тя е антипод на Отца, Който, от Своя страна, постоянно извира като неопределеност и новост, непостижимост. Но силата на Отца не е силата на Мировата Душа - напротив, тя е нейна слабост; обратно, силата на Мировата Душа е слабост на Отца. Тот и Неговата противоположност се обединяват само в Бога, отчитащ тяхната невъзможност да се разберат напълно и движещ, по тази причина, цялата холивселена!

          От тук, именно, следва основното и най-силното твърдение на религията, че само чрез Бога можете да примирите мъжа и жената, ума и сърцето, духа и материята, обичта и любовта. Основа на Моя отговор ще бъде именно идеята за Бога - Онова, Което лежи в основата на всичко. Приказките, митовете, легендите са представяли Бога именно като Присъствие, Което примирява противоречията - т.е. Мировата Душа отстъпва, отстъпва и Тот. Точно там, където противоположностите отстъпват от своето естество, се осъществява най-голямото чудо на Бога - ръцете, намерили сродни ръце! Ясновселената има тънки граници на неопределеност, подобно на светъл ореол около всичко определено. Тотвселената, обратно, има една едва доловима, но категорична сфера от определеност, щастливо създаваща началото на нивá и структури. С тези свои самоотказвания от основното си естество, тотвселената и ясновселената стават способни да се опознават, да общуват и да образуват Истината, като плод на Любовта и Мъдростта.

          Та сега и на вас казвам: огромните, неистови страдания, които преживявате, не се дължат непременно на карма, а преди всичко на това, че пречите на Живота. Животът произтича от компромисите, които Тот прави в Своята неопределеност, и отстъпките, проявявани от Мировата Душа в нейната определеност. Радостта не е още живот, а неопределеността на Отца ражда най-мощна радост у Него. Мирът на Мировата Душа не е още живот, но той е смисълът на нейната определеност. Само Бог, Който е сложно и същевременно просто преливане на тези две същности, носи Живота! Но от това следва, че за да има живот, не може да няма скръб по границите на радостта, нито да няма тревога по границите на мира. По-красиво определение на Живота никой никога не е давал.

           Сега вие скърбите постоянно, тревогата ви е над всякакви предели, а това означава: навлезли сте в границите на Битието, от които се замесва Хлябът на Живота! Затова е свещен хлябът на вашата трапеза, въпреки всички премеждия, които е преминал, въпреки преработките му.

           Сега, някои искат да ядат само сурово жито - т.е. мирът се възстановява, тревогата изчезва; но, заедно с това, изчезва и радостта, и животът... Други го удрят през просото и освен хляба приемат и плодовете на престъплението, на убийството на животни. Предимно такива усещат по-голяма радост, по-обилен живот в себе си, ала мирът и животът, много по-скоро, отколкото очакват, ги напускат завинаги. По тази причина ти, който искаш да не секва радостта ти, не пренебрегвай Хляба на Живота, който е Живото Слово. Не само в хляба на Земята, но предимно в Небесния Хляб - Моето Слово, което тече непрестанно - се намира основата на единството на противоположностите, което търсите всички. Приемайте това Слово, проучвайте Словото, което съм оставил в книгите - и предпазени ще бъдете от всякакви противоречия и драми, защото няма нещо, което да не мога да обясня и да не съм обяснил досега. И не само обяснения се получават от Словото Ми, но и радост, мир, живот!

          А на всички ония, които пренебрегват Словото, моля се Бог да им даде партньор в живота и повече обич и взаимна любов, за да прави всеки нужните компромиси и отстъпки, необходими за нормалното протичане на живота.