148.1985.11.18 Колоните на Новия Йерусалим (за скъпоценните камъни)

Книга 7

18.ХІ.121(1985)г. – 1.ІV.122(1986)г.

София - Изгрев

КОЛОНИТЕ

НА НОВИЯ ЙЕРУСАЛИМ¹

ПЪРВА ГЛАВА

    Янтарната светлина на Откровението избликва отново! Новият Йерусалим, видян от илухима² Йоан, напредна твърде много, оформи се. Новото, което ще ви кажа за него, носи скрижалите на Царството Божие на земята. Искам да получите новите познания за това, как се основава Нов Йерусалим на планета, понеже Новият Йерусалим, който видя Йоан, бе един Слънчев град - преди няколко Слънчеви дни. Принципите на звездните селища обаче не се покриват с принципите на планетните, поради което основите на обиталищата, наричани със сегашното име на Новия Йерусалим - "Изгрева", - трябва да получат съвсем съвременни и конкретни очертания. Това е актуално, понеже предстоят резки промени и Аз трябва да подготвя Своите Си - да знаят как да реагират с настъпването на изключението във въртенето на Земята. Светът се променя - това е факт. Повече няма кредит за предателите - свърши се! Обаче, необходимо е ясното съзнание на ония, които ще наследят Земята, че организирането на Новия Свят може да се извърши само от тях и изключително от тях. Поколенията, които идват, ще приемат техния модел - нищо повече. А Новият Йерусалим е нещо приказно, неръкотворно, сащисващо - даже за божества, когато слязат на такава планета.

    Всички художници нарисуваха Новия Йерусалим от видението на апостол Йоан, според описанията му, като град. Но никакъв град не е Новият Йерусалим - това беше само символ, проектиран в съзнанието на тогавашното човечество, за да могат да Ме разберат. От Мои пратеници като Сведенборг обаче знаете, че нищо в Словото не е буквално или само буквално, и че съществуват вътрешни съответствия между образа и съдържанието на всяко божествено послание. По този начин, основата на Новия Йерусалим, която ще бъде "незúблема твърд", означава самото Божие Слово, но в неговата абсолютна, кристална форма. По този начин, още отдавна е пророкувано: Новият Йерусалим ще се основе тогава, когато се появи основа, която да го породи и носи. Основа, която е твърда, сиреч кристална, елмазена, означава появата на Словото на Земята в структурата на кристал. Началото на този век поднесе Словото, което нарекох "плуване на кристали в небесния флуид на Любовта" - т.е. беседите³, които познавате и все още не познавате. Те представляват преминаването на първите кристални истини през съзнанието на човечеството, но с метода на белетристичния флуид, защото инак нищо не бихте поели. И сегашният етап още не е абсолютна кристализация - това е далечно бъдеще. Но той е етап на преобладаваща кристализация - битие от скъпоценни камъни, битие от осиян отвътре кристал, по което и сред което текат бистри потоци. Тази твърд, на която Новият Йерусалим ще изникне, следователно, се символизира от реки, които текат сред него и които го обграждат. Това, всъщност, е преди всичко появата на нова жлеза с вътрешна секреция, която нарекох "хиперфиза" и която отговаря на кристалната същност на Христовото съзнание. Това е Новият Йерусалим - нищо повече! Обаче истинското тълкуване на думата "Йерусалим" мога да го дам само Аз. Тя е съставена от супервселенското⁴ понятие "йеро", което значи "свещен", и от панвселенското⁵ понятие "сáлма", което значи "природна прана". Това означава, че природната прана, на новия етап, който настава, ще стане свещена, а свещеното духовно начало ще придобие природна сила. Тъкмо това е и ролята на хиперфизата. Обаче хипервселената⁶, управляваща хиперфизата⁷, се отличава - като нея и Господаря й Елма⁸ - с преобладаваща кристалическа същност, отворена за обтичащи я и преминаващи през нея флуиди. Понеже настъпи моментът на силна кристализация на Словото, с преобладаваща логическа структура и познавателна стойност и с много по-редки поетично-лирични оцветявания, основата на Новия Йерусалим е положена и неговия градеж може да започне. С това новообразувание на планетно ниво, което се появява ненадейно в аурата на планетата от 1984 г. - следствие от спускането на осиянията, - природната салма се свърза с духовната твърд на човечеството. Сега ония, които имат нещо повече от духовно ясновидство, могат да наблюдават тънки сребърни и прозрачно-златисти нишки в цялото околоземно и вътрешноземно пространство, сигнализиращи за присъствието на Елма още веднъж в този век. От началото до средата на века това бяха "полярни сияния" и струи, необикновено мощни каскади от божествения флуид на Словото Божие - потоци, реки и океани от Слово, в които Учителят³ хвърляше милиарди семена на идеи, с надеждата, че някои от тях ще попаднат на добър бряг - в благодатната почва на Новото Човечество. Този флуидичен образ на Словото, в което плуват сили и идеи-кристали, се посрещна от недъгавите умове на окултисти и философи на нож, понеже тяхната формална логика няма и понятие от флуидичната поетическа логика – Слово, в което истините плуват като кристали. С откриването на течните кристали, пробудените ученици на Правия Път откриха най-адекватния образ на флуидно-кристалната логика, със спонтанни, повече или по-малко организирани агрегации от кристали, свързващи във фундаментални системи основни понятия.

    Новият Йерусалим или "Новият Изгрев" се отличава от предишния по това, че не само Словото, не само световните събития - природни и социални, - но и учениците, следващи този път, ще се обединят в много по-стабилни сродни групи, в сравнение с групичките на "Изгрева", които... така и не се образуваха. Началото на флуидичния модел носи отпечатъка на стихията и спонтанния живот, където Азът плува отделно от другите Азове и няма сила, която да отклони блуждаенето му насам и натам или страхотната инерция в една посока, когато става дума за по-мощен кристал. И това е прекрасно! На всеки етап на приказното съществуване на Словото, природата, обществото и космосът се организират по негово подобие. Но това не всякога може да се проследи и отбележи. Обаче откритията, които направи науката през последната четвърт на този век, кореспондират пряко с идеята за кристалната същност на вселената - с някакви особени "отвори" в някакви измерения, през които протичат нейните флуиди. Просто, науката отразява факта на новото проявление на Словото - основата на Новия Йерусалим от небесен кристал, за чиято поява Аз ви предупредих още в беседите: "През 1984г. вие ще видите Новото".

    А сега, преди да се отвори книгата, написана още в неизречени времена - Книгата за Седемте Колони на Новия Йерусалим, - ще завърша това предисловие със следното пророчество: остават няколко месеца до първите палéния на небесните огньове и абсолютно новото разположение на силите. Бог е с вас, Бог ви пази! Недейте загубва самообладание, понеже настанаха последните секунди. Моите непобедими армади получиха заповед.

ВТОРА ГЛАВА

                                  21.ХІ.1985 г.

     Уникалното в модела на Новия Йерусалим няма паралел никъде. Това се констатира в хиперфизата на всички Христови същества. Представата за град бе неизбежна, но всяко тяло от нашата вселена е "град", т.е. нещо градено. Обаче хиперфизата - органът на Проявеното Битие, - е най-съвършеният "град", тъй като живее с пълен интензитет на всички полета.

Това, което Йоан видя като кубично видение, спуснато от небето, следователно, съдържа в себе си всичко. С куба символизирам "тухлата", "града", съчетанието от елементи, добило кристално въплъщение. А онези скъпоценни камъни, споменати във виденията на Христовия посветен, не са нищо друго, освен Седемте Стълба на Новия Йерусалим. По времето на видението те бяха 12, обаче за две хиляди години, от епохата на Рибите насам, те останаха седем - носители на Новия Йерусалим или "колони"; другите пет са крепящите силови линии от невертикално естество.

    Никой вече не може да не приеме, че истинската невеста на Христа е хипервселената; а в отделното същество - хиперфизата, "Новият Йерусалим". Но който познава добре българския език, ще открие божественото значение на "невеста" - същество, което се подчинява напълно на Онзи, Единствения; същество, което не знае и не иска да води. По-съвършен инструмент на Христа от хипервселената няма! Ако някой все още иска много да знае или някого да води, прощава се с надеждата да стане Христова невеста. "Нищите духом" - проводниците на хипервселената - ето съработниците на Бога! Те не умуват, но изпълняват. Именно това провежда токовете на милостта и абсурда, а който прекалено пита или мъдрува, никога не може да попадне в хипервселената - понеже цялата хипервселена, Проявеното Битие, се съдържа до последната частица във вашата хиперфиза! Радвайте се сега: отварям Книгата за Седемте Колони на Хипервселената, т.е. седемте ú основни потенциала, които я правят Христова невеста.

    Случайно ли апостол Йоан вижда Новия Йерусалим като силно светещ яспис, при това прозрачен като кристал? Ясписът носи нов смисъл от две хиляди години насам - от "девица" той се превърна в "невеста". Съвършенството на неговата красота, огромното пластично богатство на багри и слоеве, преобладаващите кафяви, зелени, розови оттенъци, въпреки че има още много разновидности, но най-вече присъствието на кухина - "свещена тайна врата", богато орнаментирана - прави ясписа символ на Небесната Дева. Обаче, когато яспис свети и стане прозрачен, той се превръща от Дева в Невеста, осияна от любовта към Жениха. Прозрачността представлява възвръщане към божественото състояние - състояние, при което не спираш, не поглъщаш импулсите на Духа, а ги пропускаш свободно през себе си. Непрозрачният яспис обаче отговаря на онзи стадий на посвещение, при който духовната сила се генерира вътре в "Девата" - абсолютно пренебрегване на сватбата, на женитбата. Така че, старият Йерусалим, т.е. юдеите от старозаветен тип, отразяват благата на Природата и Духа или ги поглъщат само за себе си. Те правят това, което правят и до днес - спъват идването на Царството Божие на Земята. Те могат да бъдат от всякаква народност, от всякаква вяра, с всякакви претенции, обаче светлина не издават, прозрачни не стават.

    Множеството чисти Невести Христови имат, следователно, аура от небесен яспис, което ще рече готовност за единение. Самата им същност обаче е небесното злато, т.е. прозрачно злато "като чисто стъкло". Обикновеното злато е символ на хипофизата, поддържаща биологическите човечества, но кристалното небесно злато е субстанцията на хиперфизата, създаваща кристалните човечества. Психическото различие между двете обаче е не по-малко ясно: човечествата от вашия тип се нуждаят от външна среда, а кристалните - не. Истината, Мъдростта и Любовта за вас са нещо, преди всичко, външно, но за хиперчовечествата те са напълно вътрешна същност. Когато Божественото се пробуди у Христовия посветен, той престава да търси нещата отвън и се превръща в "яспис" - стадий първи. Това е изискването за праведност, чистота, святост, целомъдрие, непорочност, девственост. Но когато силата на духа превърне земния яспис в небесен, то обвивката на душата, т.е. "стената" или аурата, просиява напълно - не само около главата, както е при църковните светии. Затова светиите ги рисуват с ореол само около главата (действаща съвършено хипофиза), а Христос свети целият (действаща хиперфиза).

    Сватбата на духа и душата, посрещането на Христос с палмови вейки от целия народ; Проявеното Битие, приело напълно и изцяло принципа на Милостта и Абсурда - ето що значи Новият Йерусалим! Но ако обикновеното злато значи раздаване на природните си богатства, то небесното, "стъклено" злато, означава да раздадеш и последното чувство за собствена правота. Божественото принуждава съществата да се "съкрушат" заради Господа, т.е. напълно да изгубят самомнението и самоупованието. Тогава, именно, протича процесът на кристализация на златото, която е също толкова сложна, колкото и кристализацията на въглена в диамант. Металите, които познавате, не са нищо друго, освен аморфни вещества, подобни на въглена, макар и с някаква степен на кристалност. А ясновидците на Писанията описват метали, които светят и са прозрачни! Тези метали обикновено слизат от небето - отгоре, т.е. от Бога. И ако въгленът символизира непроявения aз, напълно непрозрачен за светлината на Божественото, а елмазът - проявеният Аз, провеждащ Божественото съвършено, то и медта, и среброто, и златото имат свои "специалности", точно толкова неописуемо раздалечени по качество, както и тези на въглерода. Ако непрозрачното злато означава обмяна на природни енергии от всички регистри без изключение, поради което минералното злато е основен природен елемент, свързващ всички други царства, то прозрачното злато на звездните човечества прелива идеи, истини, мнения и правди абсолютно от всички духовни регистри, без да ги стълкновява. Този, който има органично злато в кръвта си, се отличава с благородство, поради това, че органичното злато снема в себе си аурата на човека и по този начин постепенно се превръща в кристал. Не мислете, че има друга алхимична реторта, освен "Храма на Бога", т.е. човешкото тяло.

    Ако вие проявявате благородство - пълна търпимост към разнородните истини, идеи, мнения и правди, - не се съмнявайте, че у вас спонтанно ще се синтезира органично злато. Ако приложите тази своя широта на практика в живота си и успеете да примирите и най-парадоксалните и абсурдни една спрямо друга истини и, следователно, и техните носители, то не само в кръвта ви, но и в аурата ви ще заблести злато - този път "стъклено-кристалическо".

         Та ето как ще изглежда Новият Йерусалим! При него "дължината", "широчината" и "височината" са напълно еднакви, не защото той е непременно куб – това е само триизмерен символ, - а защото Христовият посветен и възлюбен, Христовата Невеста, има проекции и в Трите Вселени. Кубът е съвършен образ на Христовото състояние на Трите Вселени, понеже е съставен от квадрати и кръстове, при които трите мерки са абсолютно еднакви - няма преобладаване на една от Трите Вселени над друга. А измерването на града със "златна тръст" също не е никак случайно. Тръстиката е от край време свещена, понеже има отношение към вкуса и мярата – чисто Венерин принцип, с проекция в знака Везни. Затова и има захарна тръстика, отговаряща на сладостта, както има и "тръстикова мярка", с която са измервали древните. Преведено от езика на божествените символи, това ще рече: ако един "град", т.е. произведение на съществата от Битието, е "сладък" на вкус, а не неприятен, то той е божествен; ако пък мерките му са еднакви по трите измерения, то той е "Христóв". В Тесния Път това значи, че приятността е основен белег за божественост на нещото, което извършваш, а съвършенството на Трите Пропорции (физическа, духовна и божествена) - гаранция за присъствие на Проявения Бог. Ако обаче тези пропорции съдържат в основата си числото 12 (ръбовете на куба), а именно преливане на енергии и изява на добродетели последователно и едновременно на всичките 12 полета, и то във всеки от Трите Свята, тогава вие не сте вече общи Христови последователи, но Христови Невести - Небесен Йерусалим.

    Сега ще ви говоря за основните "Седем Стълба" на Новия Йерусалим, т.е. Седемте Трепета на Хиперфизата, които са вертикални. Петте хоризонтални Трепета са обект на друга книга, която ще ви диктувам след Промяната⁹.

25.ХІ. 1985 г.

                         Първи камък: ЯСПИС

 Растежът на Седемте Стълба и Петте Талвега не е нещо просто. Тисящи и милиони години са необходими за това! Числата си имат точни имена - и ако Аз понякога употребявам древни думи, това си има своето дълбоко значение. "Тисящи", например, означава "Ти Същия", в дълбок кабалистичен и мистичен план, т.е. тисяща е пак Единицата, Богът, т.е. Същият, но в Своето множество. Българската представка "съ-", по същия начин, не я предпочитам, тъй като в оригинал има "о" в нея, както в руския език. Работата е в това, че "о"-то отговаря напълно на колективното значение на тази представка, докато "ъ"-то е корен към минералното тяло на егото и е точно противоположно на колективизма. По тази причина, съм ви диктувал подобни думи със "со-".

    Подреждането на скъпоценните камъни в реда, в който съм ги дал на Йоан, е автентично. На това основание ще разгледам 7-те Стълба и 5-те Талвега, в съответствие с поредицата от скъпоценни камъни, съобщена в "Откровението".

    Ясписът на самия свещен град е прозрачен като кристал. Не е образ на панвселенското, а на минералното тяло. А ясписът на стената се отличава по това, че е облекло на минералното тяло - негова защита, полето на "Новия Адам". Ясписът е - ни повече, ни по-малко - камък на ясновселената: самото му название издава това. По тази причина, неговото чувство за ред и порядък, за програма, за въплъщение в определеност, се превръща от чувство в мощна божествена гравитация. Наистина, има цели звезди, които проектират и произвеждат яспис¹⁰, за да могат да улавят блуждаещите духове на реките небесни, понесени от вихрите на вдъхновението. Новият Йерусалим, на първо място, се изгражда от яспис – веществото на хиперфизата, отговарящо за Мировата Душа, т.е. Моята Майка, - но прозрачния яспис. А прозрачното злато - това е металът на Бога-Отца, приемащ Неговия най-главен устрем – създателския. От тези две основни субстанции, прочее, е хипервселената, наречена още хиперфиза, колкото и парадоксално да ви изглежда това съответствие. На определен етап от пътя си, вие, най-после, ще проумеете великото съответствие между супервселената и вселената, т.е. небето и земята, които се обединяват само в човека, който напълва супервселената с духовното си тяло, и вселената - с минералното си тяло. Основата на божественото тяло, следователно, отчита и синтезира най-малкото и най-голямото в петото измерение, където съществува човекът.

 Когато говорим за небесен яспис, имаме предвид именно ясновселенската същност на човека или необятните плетеници на Мировата Душа, организиращи Определеното Битие. Обаче непрозрачният яспис, подобен на по-обикновените земни образци, образува "стената" на Новия Йерусалим, отговаряща на полето от панвселенско естество. Панвселената се превръща във водещо начало при новата физическа вселена, която предстои да встъпи в своите права. Ангелите на панвселената, на етерния свят, сега строят "земята" на Новата Вселена, която представлява планета от етерна материя, няколко десетки пъти по-голяма от всяка твърдовеществена планета, намираща се в центъра ú. Планът на Мировата Душа е, именно на етерно ниво, т.е. на панвселенско, да се организира Новото Човечество - и работата на ангелите е вече на привършване. От материята на сегашните планети ще се получат кристалните човеци, някои от които ще останат в центъра - "зелмоидите", - а някои ще се пръснат нашироко в пространството, относително близко до родната планета, разположени по силовите ú линии. Новият Йерусалим навън от човека, по този начин, ще изглежда приблизително така, както го описвам, а вътре в човека това ще се повтаря като модел на хиперфизата. Фактически, тези две състояния на хипервселената са едно, обаче първото - на етерното поле, а второто - на минералното.

Та обикновения яспис, "стената", наистина е етерната планета като обвивка, стена на минералното човечество в центъра. Това минерално човечество представлява свръхплътна сфера от вплетени едно в друго елмазени човешки тела, проявяващи на практика Бога в множеството, на полето на Аза. Още неутронните слънца практикуват този модел, понеже там неутроните са плътно един до друг, без микро-пространства. Но това е кондензация на себето, на духа, и се провежда в супервселената. Ясписът, значи, външно има предпазна функция, а вътрешно – медитативна. Така, небесните прави токове, които текат през лазерите минерални човеци, са всъщност творческото присъствие на небесното злато на тотвселената, на Бога-Отца.

    А сега, навеждам мисълта ви на планетата от етер, т.е. "стената". Ако искате да си представите панвселената - раят на етерното поле, - пренесете се на Новата Земя! Няколко думи съм ви казвал вече как изглежда¹¹ - необятен океан от най-нежни пътеки, тъкани и морета, обсипани с моделите на всички цветя и листа; а между тях и сред тях - оная ненагледна прелест от самодиви, елфи, нимфи, наяди и още стотици и хиляди видове плоски същества като картинки, размахващи неописуемо пъстри и блестящи пеперудени криле; летящи цветя, потоци от музика, празнични килими от необгледни, трептящи повърхности, от които се появяват и в които изчезват приказни фойерверки - чувствата на ангелите. Ето, там ще живеете вие, носени от милиони духове на природната радост; плъзгащи се щастливо над поля и гори от светеща плазма, ясни пространства, кадифени равнини и поляни! Мозайките на етерните дворци пък са нещо по-красиво и от най-фантастичните сънища. Представете си също и стъклопис, но изпълнена от самата природа, подвижна и пластична, сменящи тонове и небесни аромати, според молитвеното преживяване на онзи, който е попаднал в това живо, божествено царство. Накратко, това наистина е обещаният нов небесен дом, който е подготвил неръкотворни чудеса за всички ония, които любят и обичат Бога. Понеже панвселената се управлява от Вечния Дух, Нежнозеления, средата на такава планета се намира в седмото измерение, наречено “кристално”. Моят свят е на двойки, които се уравновесяват. Така правя и тук: новият, кристален човек, намиращ се отвътре, отговаря на Сатурн, на елмаза - на Козерога или седмúцата, а неговата "невеста" отговаря на етерната земя - обвивката, булото, воала, панвселенския рай; или Луната и двойката.

    На смени, съвършените кристални зелмоиди, намиращи се като огромна, свръхплътна молекула в центъра на Новата Земя, ще пътуват по определен ритъм и импулс и поотделно в космоса, т.е. в супервселената: в момента, когато един от тях отпътува от ядрото, ще се връща от обиколка на своята силова линия друг. А силовите пък линии не са нищо друго, освен плетеницата на ясновселената, образуваща много по-сложни орнаменти, отколкото ония силови линии, които познавате от физиката.

Ако продължа да ви разказвам на това ниво, някои от вас няма да издържат и ще поискат да си заминат. Няма проблеми да си отидат, но после как ще се върнат обратно, могат ли да Ми кажат? Проблемът с етерното тяло е напълно решен, вие го имате изработено отдавна; само тук обаче се изработва кристалното и за този шанс се чака "на опашка" милиарди години. Привилегии има и на небето, та някои се "вреждат" да се родят по-бърже - например, молещите се. Молитвата не е нещо случайно: пламенната молитва съкращава времето, както огънят - хартията. Пламенните молитви на ония, мършавите, ги отстрелват тъй силно и толкова далече от планетите и ги зарейват така високо в духовния свят, че попадането им на планета отново се забавя с милиони години. Мършавите обаче са много по-добре от тлъстите, понеже пък тлъстите се прераждат много по-бърже и не могат да излязат по-горе от астрала.

 Та ясписът никога няма само това значение, което вие знаете. Най-малко пет значения има всяко понятие от Божествения език, а яспис значи още и "яснопис". Който знае да чете, може да прочете смайващи неща в извивките на небесния и земния яспис!

28.ХІ.1985г.

                         Втори камък: САПФИР

Никой няма да остане недоволен от Новия Свят, който идва. Ако ясписът, камък небесен и земен, може да привлича към въплъщение и да предпазва, то сапфирът носи осиянията на красотата. Фактически, той представлява нещо като прозорец, отворен към света на прекрасното. Неговата природа може да прониква през всички пространства и да се спира само там, където живее нещо красиво. Сапфирът на хиперфизата носи абсолютно, прабожествено свойство: може да отразява най-съвършено хубостта на Битието, независимо от това, къде тя се намира. Храни нашия дух и душа с асуúн¹²; мощно пресътворява първичната материя от неорганизирана във високоорганизирана и осъзнала се.

На езика на символите, "сапфир" означава "Божествен лъч на хармония, на сияние небесно". Аурата на кристала, наречен сапфир, на практика присъства навсякъде, обаче препраща образи на красивото отвсякъде, където го има. Борбата на тъмните сили е да ви деформират - не толкова поради непосредственото ви изсмукване, а в очакване да станете стари и отвратителни. От това сенките получават особена наслада, равна на насладата, която вие изпитвате от красотата. Сапфирът в основите на хиперфизата, на Новия Йерусалим, предпазва от погрозняване, остаряване, сбръчкване. "Цинóн" осиява съществата, обаче не с каква да е красота, а с божествена, тъй като се касае за Новия Йерусалим, т.е. за новото съчетание на прана със салма. Красивостта, за разлика от красотата, се храни само със салма, поради което е бързопреходна. А сапфирът съчетава тъй нежно и мощно великолепието на духа и душата с грацията на природата, че на практика се поражда нещо неизразимо само с думи. Получава се така: най-духовното става най-красиво, а най-красивото - най-духовно. Необятността на сапфирената сила не само извлича красота от вселената, не само я вгражда в обитателите на Новата Вселена, но и може да ги отправя по местата, откъдето е взела тази красота. Така че, ако вие сте събудили сапфира в хиперфизата си, т.е. чувството за духовна красота и за красива духовност, не само че никога повече няма да страдате, но и ще пламтите неудържимо, преливайки от блаженство в блаженство, от наслада неизмерима! Че това е така, няма никакво съмнение. За всички ония, които са щастливи от своя избор през цялата вечност, не е тайна, че това се дължи на тънкото чувство за прекрасното, намерило своето истинско покритие. Необходимо е да се подчертае, че сенките са работили милиарди години по линия на красивостта, за да могат да хващат неопитните. Сапфирът обаче - не обикновеният, а израслият вътре в хиперфизата - мигновено разпознава сенките зад привидната красота. Натрупалият се опит от разочарования и страдания, причинени от красивост, кристализира най-накрая в сапфирен праатом, пропускащ от този момент само Божественото - съчетанието между физическа и духовна красота. Хората, преминали през този огън, попадат направо в полето "наúри" - пяната на поетическото битие. Но ако незабравката¹³ отвежда към този удивителен свят само влюбените и поетите, то истинският сапфир осиява направо на място всеки щастливец, когото Бог е благословил да преживее прелестта по-реално. Бленуването може да отведе романтúка на крилете на фантазията, наистина, в едно лазурно поле, но то няма физическо покритие, то е високо в небето. Незабравката отговаря на чакра, тя самата е микрочакра в серафимното тяло, но хиперфизата, със своите скъпоценни камъни, предполага пределно въплъщение на небесните мисли и чувства на кристално-физически план. Ето защо, ако поетите-влюбени и мечтателите произвеждат сами асуин, от който се "препитават" и който наричате обикновено “илюзии”, то Посветените на Сапфира получават асуин от някакво реално външно творение и по този начин се свързват с него през шестото измерение. Така че "сапфиридите", ако мога така да ги нарека, опитват на практика от пълното блаженство на съвършените, което произтича от съответствието на представата, понятието и преживяването.

    Ако трябва да ви опиша как изглежда присъствието на сапфира в строящата се Нова Земя, то дъхът ви ще пресекне! Силата, която прониква пространството между ядрото от кристални човеци и небето от етерни вълшебства, произлиза именно от сапфира, тъй като той играе ролята на координатор на панвселенската и кристалната красота. На триизмерен език, тази сила може да се опише като сапфирени мълнии и радиуси, прескачащи непрестанно от елмаза на ония, които са в центъра, към вътрешността на сферата от панвселенски цветя и същества. "Сапфиридите" живеят именно в този мълниен дъжд от сапфирени токове, пронизващ същността им с неизразима наслада. Представяте ли си? Именно поради тяхното мощно чувство за съответствието между истината и красотата, става възможна панвселенската феерия отвънка и кристалното, любовно съединяване на зелмоидите отвътре.

    Зелмоидите се съвъкупляват! Преднината на съвъкуплението е абсолютна! Частицата е съвъкупление; атомът е съвъкупление; молекулата, веществото, тъканта, органът са съвъкупление! Вие какво си мислите?! Съвъкуплението е ни повече, ни по-малко от абсолютен синоним на Самагό Бога - понеже Той е синтез на всичко. Ето по тази причина, когато мъжът и жената са в единение, само тогава някой от Трите Вселени се слива напълно с Бога. Ами кажете Ми сега: има ли друг процес в Трите Вселени, отразени напълно в човешкото тяло, който да подпалва едновременно повече същества, нерви, клетки и центрове? - Няма! Понеже тук се твори Човекът, приятели; а творенето на Човека изисква крепко и плътно присъствие на Самия Бог и на двете Му Същности. Обединяването на Тот с Пралайа се извършва единствено и изключително чрез Мъжа и Жената. Само в този акт се крие присъствието на Положителната Единица - Единицата на холивселената¹⁴.

    Зелмоидите правят това, което правят всички разумни части в холивселената. Само в тази светлина стават ясни свещените думи на Изтока: "Ом Мани Падме Хом". Самите зелмоиди от елмаз, най в центъра; от кристално злато - по средата; и от небесен яспис отвънка, обаче, са хермафродити. Така тяхното колективно съчетание представлява оргазъм без прекъсване - на стотици милиони тела, съчетаващи се всяко от двете страни! Ако го кажете това на някой калугер или посветен от стария свят - край, пишете Елма за "Антихрист"… Ако ви кажа още и това, че зелмоидите считат оргазма за богослужение, направо не знам какво ще си помислите… 

 На този образ от Новата Земя ще приключа засега, но по-нататък ще ви разкажа за елмоидите - онези Мои проекции в Битието, които се откъсват периодично от ядрата на множеството на Бога - от Новите Земи - и плуват по силовите линии на Мъдростта. Това са пак хермафродити, но са се обърнали един към друг. Представляват кристални статуи, плуващи в безкрайния космос - понякога на невъобразими разстояния от планетата майка, тъй като силова линия на ясновселената не винаги е нещо просто. Това сме Ние, телата на елохимите в супервселената и физическата вселена, имащи правото да обединяват нещата в единство¹⁵! Но понеже единство без Множество не е Единство, то и елмоидите не са независими, тъй като получават енергия от оргазма на зелмоидите.

    Има, разбира се, и алохими¹⁶, които не признават никакви силови линии и порят Моите безбрежни простори напълно свободни от всичко и всички или витаят като цветен прашец накъдето ги духнат ветровете от музика. Има и такъв скъпоценен камък в стената на Новия Йерусалим…

3.ХІІ.1985г.

                          Трети камък: ХАЛЦЕДОН

Когато става дума за кварцовите камъни, приемете Новия Йерусалим с още едно качество: оплоденост на полето на ултравселената. Самият кварц, по линия на твърдите камъни, работи за пресоване на духа - получаване на минерално тяло. Растежът на кристалите не е като този на минералното тяло - "соковете" на минералното тяло не са природни, но предимно човешки: праната осиява кристалността им, но не само праната, а и асуинът, от който се получават просветващите аурни сияния, образуващи полето на шестото измерение.

 Приказното царство на халцедона не е някакъв си скъпоценен камък - представата ви от това, което сте виждали на Земята, е нищожно нещо, в сравнение с халцедоновите планети, на които няма пряко попадение на слънчеви лъчи. Монолитният строеж на халцедона не е познат при вас, понеже нямате по-добни образци. Цялостното въздействие на халцедона предполага не поликристално, а монокристално éго, изключващо земното съдържание на каквато и да е вода или соли, т.е. на лични чувства или практически съображения. Цялостното éго пронизва духа като кристална струна с много висока твърдост – монокристална. С това нас ни отличават от чисто духовните общества и пространства - нас, произлезлите от Елма (сега ви говорят зелмоидите). Но кварцът в основата на халцедона, все пак, ни придава по-различни свойства, отколкото ония, които имаме в чистия кварц. С монолитния носител на Всемирното Съзнание, наречен "халцедон" или "халкидон", промяната е станала - отново поради наличието на вода,- но тя не преминава в микропореста структура, а сокращава малко онова качество на éгото, което го прави неотстъпчиво. Райското обиталище, по този начин, със символичното название Новият Йерусалим, има, следователно, пратеник и на Всемирното Съзнание, напълно изключващо противоречието - до такава степен, че има понятие, с което се означава това необикновено състояние, несрещащо се никъде другаде: "лордúм". Цялостното или Всемирното Съзнание се отразява и проявява чрез халцедоновите царства по един удивително прекрасен начин: там няма понятие за добро и зло. Оттук - сивкавата окраска на монолитния и кристалния халцедон, мътността му. Никой на тези планети не очаква нищо от никого, нито може да подтикне някого към нещо, понеже "природа", във вашия смисъл, там не съществува. Съществува обмяна на енергиите от разстояние. Съществата, на които кристалното тяло е монолитен халцедон, не се нуждаят от космично слънце и небе отвън, поради което са много подходящи за населяване на млади планети, нямащи още открита атмосфера. Те кондензират правдата, т.е. топлината, през четвъртото измерение и отпращат натрупващата се енергия към центъра на планетата или звездата, която обитават. Правят това по вътрешна необходимост, но нямат съзнание, понеже не общуват с подобните си, а направо с космоса - свръхсъзнанието е пракачеството им. Принципно, обективно, те се обменят, но правят това с чувството, че нещата идват отвътре, от центъра на кристалното им сърце. Правейки това, те не желаят да се отличат, понеже няма пред кого. Не мислете обаче че това е полусън на природни същества от класа на земните минерали. Кристалът халцедон, който изгражда цели планети, представлява физическо тяло на божества от Всемирното Братство, практически завършили своята еволюция и настройващи Битието на синволюционни¹⁷ вълни.

    Фактически, всички разновидности на халцедона имат степен на окраска или на непрозрачност поради Правдата, която съдържат. Правдата носи топлина - затова и "простият" халцедон, наречен кремък, се е ползвал за създаване на огън. Символически, кремъкът подпалва огъня на Карма - правдата с отрицателен знак - с качеството си да се отцепва с остри краища, поради което даде първите оръжия и оръдия на труда. Ясно е, че Правдата няма прозрачност, а розовият оттенък на кремъка отговаря на необходимостта да се развие задната част на главата, непосредствено под тила - родовите чувства. Родово-общинният строй, следователно, не можеше да се развие без наличието на кремъка. Но правдата с отрицателен знак развиваше Венериното начало наистина чрез оръдия на труда и оръжия - за да се запази родът, т.е. общината - необходим бе лов и земеделие. Някога широко ще се употребява халцедон не като оръдие, а като обвивка, с която се постига акумулиране на топлина. Работата с мъртвия халцедон се нарича "скотско направление в еволюцията", т.е. с появата на кремъка като огниво и оръдие започна да се изражда, а не да се очовечава родът ви. По този начин се разви само донякъде интелектът, с което днес се отличавате от тези, които не са го развили.

    Присъствието на халцедон някъде носи още протяжност във времето, от което следва много важно свойство: приемането на предавания от миналото. Ахатът, например, постига реално прозорец към миналото, с дълбочина до самото Сътворение. Наистина - има с какво да се занимават ахатовите цивилизации: божествата, въплътени на ахатови планети, практически изследват миналото на Битието, с основна задача да констатират направените отклонения от образцовия вариант. Пръстен, носен с това съзнание, може да предпазва човека от компромиси и евтини роли, стига носещият го да е измолил откъсването на камъка от родната му среда, от кармичното последствие.

    Наличието на вода в обикновения халцедон още веднъж подчертава користното начало на личните родови чувства, особено в опала, от който са се "опалили" (опарили) не малко негови притежатели. Опалът помага, но само когото искате да се скриете от обществото в едема на родов приют, благословен от Бога.

    От всичко това следва: Новият Йерусалим, т.е. новото тяло, което ще получи човекът, непременно ще има и орган от цялостен халцедон, на който микропорите ще са с много порядъци по-малки и по-нарядко, отколкото при земния, т.е. родовите чувства ще присъстват като фон на подсъзнанието и свръхсъзнанието, защото размножение в Новия Йерусалим, по реда на тайнството, наречено "брак", се предвижда. Ритъмът на Новия Йерусалим непосредствено ще се инспирира и регулира от родовото свойство на халцедоните - на новия тип "Невеста", преживяваща брака като ритмично отсъствие и присъствие на жениха, а не с родов мотив като вампирическия, т.е. вашия.

     Разберете и разбирайте тези осияния не само като аналогии на символична основа. Новият Йерусалим наистина се строи и наистина ще съдържа всички известни и неизвестни вам елементи на Трите Вселени, позволяващи му да живее пълноценно и специфично.      

25.ІІ.1986 г.

Четвърти камък: СМАРАГД (ИЗУМРУД)

Смарагдът хостонно¹⁸ се превъплъщава на Земята като скъпоценен камък, обаче той е, преди всичко, представител на серафимното поле - с тази разлика, че цялостта и съвършенството на хостонното тяло у "смарагдените серафими" преживяват прасатвично забавяне, "завъртане" на стремежа около един локален център. Тези бавни, сияйни завихряния, приличат на обикалящи оазиси течения.

 Широко е царството на реките небесни! Хостонното щастие е да плаваш напред и напред, без да се спираш на никой бряг нито за миг. А смарагдените Оазиси на Любовта имат за цел, новото, което се натрупва в душите на пилигримите, за известно време да се поуталожи, преработи и усвои. Рисковете на "ручейните", "каскадните" и "водопадните" серафими не са малки, понеже пръските на Реките от Щастие понякога отлитат надалече в космическата нощ и такива блуждаещи самотници скоро попадат на някоя планета, на някое тъмно слънце, където се занимават с всичко друго, освен с неудържимост и пламенност.

    Смарагдът прилича на оазис сред природното и човешко мъртвило, където се приютяват "пръските на реките небесни". Само там, където смарагдът сияе, те могат да почиват и да се възстановяват от терзанията, през които се минава на такива печални светове. Чистата вода,  останала в смарагда, умива сълзите на тези страдалци, тъй както ясновселената утешава морни и разбити. Смарагдът не признава егото. Той е, наистина твърд и хрупък, обаче хостонното му съзнание прелива, отново и отново, сърца в сърца, души в души, блаженства в блаженства! Именно по тази причина, някои от солите на берилия са сладки - сладък е животът на семействата, на приютилите се в оазиси, пирамиди и тайни братствá и вечéри. Тайното привличане на сродните души - нощем, когато се излъчат в небесното праотечество, - това е онуй приказно, смарагдово действо, пред което приказките на 1001 нощ са като врани сред лебеди!

    Цялото не си поставя за цел най-накрая да стане на Абсолютен Елмаз; т.е. егоцентрацията, Космическият Човек, е само най-крайната точка, до която може да се кондензира Бог, но и тази точка е само спирка сред необятните пътувания на творението. Така че, повече или по-малко, завихрянията около тази кристалност ще поседят, ще я помилват - и ще си заминат. Така и смарагдените духове на супервселената, "оазисните хостонни серафими", се привличат само временно - като тресчица в малък водовъртеж, в някое обиталище на колективното чувство, откъдето, рано или късно, отново потеглят към неизбродните простори на широкия свят. Ето защо, именно, смарагдът "ослепява" змиите, според вашето древно поверие. Само егоистите ослепява смарагдът - ослепява ония, които искат да задържáт вашето хостонно тяло по-дълго, отколкото е необходимо, на някой трън или някой дънер; или в някое вмирисано блато, откъснало се от Океана на Любовта.

Там, където няма свежо течение; там, където съществата не се обменят непрекъснато с нови същества, се явяват блатата и тресавищата на пъкъла. Понякога смарагдено същество попада и сред тях и тогава мъката е неописуема и неизмерима и за двете страни: и за смарагда, и за блатните обитатели… Смарагдът обаче преживява страхотно много по-силно този раздиращ трус на душата, който няма свършек; докато комарите, жабите, блатните плазмодии и чехълчета това и правят - да се размножават сред изпарения и смрад…

    Никой не знае обаче, че смарагдът може да привлича вода от пространството. Това някои посветени го знаят и пресушават цели области, като ги превръщат в цъфтящи градини. По подобен начин може да работите със смарагда и в големите селища, които са помийните ями на планетата.

 Чистият смарагд, съдържащ повече хром, развързва посветените от семейна и родова карма, помага им да се върнат обратно в сатвичното течение и поразява особено силно ония пепелянки, усойници и кобри, които фучат с неистова злост срещу всичко онова, което не могат да определят, сграбчат или задържат. Пращайте смарагден сноп срещу такива - природата ви е дала оръжия, много по-мощни от ядреното!

    Мюонните Деви, с които се скъса веригата на Цялобитието, хлъзнаха еволюцията в обратна по­сока, създавайки не само природното неравновесие, основаха не само типичното разделение на същест­вата на враждебни видове, но обособиха и егото на човека, преди то да е станало Его. Това черните адепти извършват с помощта на твърдото тяло въобще, като инструмент на цивилизацията, и с по­мощта на черните камъни и течности, от които петролът изигра не малка роля за самоизтребва­нето на милиони хора. Всеки шофьор на моторно превозно средство е съучастник в убийство - много повече, отколкото си представяте, - тъй като кон­сумира не петролно произведение, а чиста човешка кръв! Не само социалното съдържание, не само пет­ролните войни, но самото освобождаване на духо­вете при изгаряне на въглищата и петрола пълни астрала с мюонни пълчища, които се нахвърлят върху първия срещнат с милионолетна стръв за об­себване.

    С право обаче бихте казали: "Щом е така, защо Бог допуска всичко това?". И прави сте - не е леко на Отца ни да се съобразява със строгите закони на Майка ни. Обаче Той се съобразява! Съществата, проявяващи покорност към обсебители, трябва да попаднат в робство на обсебители! Преди вие мъ­чехте всички тия души, които са заключени в гори­вата на Природата - отвратително се отнасяхте с тях. Сега има още много да патите от жесто­костта си в миналото, та и от сегашната си немар­ливост и жестокост. Обсебеното, потъпкваното, притесняваното, страда точно толкова, колкото и причинява страдание. Може да не съзнаваш с какво си немил пред очите на Бога, но ти непременно си ня­къде изменник, някъде лъжец, някъде студен, суров или несправедлив - за да се обърне Небето с гърба към теб. Подиграл си се на Бога - ето ти клопка! По­диграването на Бога не е нещо, от което сте се ос­вободили. При всички случаи, вие измъчвате нещо или някого някъде - не само активно, но и с отсъствието си. Не мислете, че като се отдръпвате от правене на зло, вече трябва да сте спокойни. Не, правенето на добро - непрестаннотоб, постоянното съдействие на Бога в Неговата съзидателна работа, в Неговата работа като Утешител, Примирител, Жизнедари­тел - ето какво се иска от вас! В тази работа сма­рагдът - най-прелестното създание на хостонната вселена - може да ви бъде прекрасен помощник.

    Та не случайно посветеният ясновидец Тис от звездата Чайян, преди 2000 години, видя смарагда в украсата на Новия Йерусалим. Украса, но и орган, тяло на Новото Човечество, с което то ще създава оазиси на любовта, на доброто, по всички планети и тъмни звезди, ще пусне Живота в тях - и ще си отиде там, откъдето е дошло.

26.ІІ.1986г.

Пети камък: САРДОНИКС

Потоците на времето... Постига превключване на съзнанието от едно време на друго. Практическото му приложение е именно да помага на някои цивилиза­ции да преминават от една честота на времето в друга.

Ясновселената разграни­чава йерархиите, планетите, звездите, световете и пр. пре­делно обособено, тъй като по нейна програма се диференци­рат органите на Битието. Само че с това става и затваряне на тия светове в себе си, поради което времето на всеки е различно от това на всички ос­танали и релативният ефект не позволява пряко контактуване. Това се преодолява само чрез Тот, по­неже Тот е Точката, която вибрира едновременно на всички честоти. Неговите наклони, всъщност, пода­ват основните импулси на ясновселената, за да се заеме тя да обособява.

    Сардониксът не е нито природно, нито духовно, нито дори ясновселенско създание - той е носител на творчество! Творчеството, както е добре известно, е силата, която надмогва времето. По този начин, сардониксът пуска алени реки на творчество по Трите Вселени, които протичат навсякъде, дости­гат до най-затънтените места. Представяте ли си? Това, което тече по жилките на този ониксов вид, не е нищо друго, освен кръвта на Битието! А кръвта се отличава с това, че има достъп до всички системи, до всички органи и отделни клетки. От това следва, че ониксът, а особено сардониксът, правят възможно преминаването от един свят, с едно време - в друг свят, с друго време. Сардоникс - само че не е онова, което вие познавате, то е само проекция. Сардониксът - на полето, за което говоря - е кръвоносната система на Тот. Създателството, следователно, напълно превъзмогва времето, тъй както родителят превъзмогва вековете с рода си, а геният - със своите творения. От това следва, че създателството, творчеството, са единственото средство, с което може да се пътува по всички све­тове, без да остарееш безнадеждно или да останеш невръстно дете.

    Ониксът се използва от някои по-изостанали ци­вилизации в техните машини на времето, за да не се получава ефектът на разминаване на времената; същото важи и за триизмерните пътешествия с ко­раби. А ониксът в тот-аурата на съществата прави това непринудено - и на тази основа е възможно не само прескачане през главоломни бездни на супервсе­ленското време, но и преминаване от супервселенско към ултравселенско време, т.е. - микрокосмическо! По тоя начин, сардониксът носи славата на Бога и Мъдростта на великия Му Дух без препятствия - ед­новременно по свръхвселени и по онова, което вие наричате “кварки”.Тот е ”Кваркът”, разбира се, ако трябва да бъдем най-точни; само че Неговите нак­лони се превръщат в ясновселената в траектории и честоти, наблюдаеми от вас в квантовата меха­ника, биомеханиката, небесната механика.

    Ако се поддавате на творческите и създателс­ките импулси без съпротива, вие тогава сте пос­тигнали на практика всичко, съживявайки сардоникса в себе си. С това се обяснява по-дълбоко, защо тво­рящите и създаващите непрестанно, старост не познават, не познават и смърт. Съвсем по друга ли­ния се проявява Свещената Старост, която произ­тича от ясновселената - затова и жените оцеляват по-дълго от мъжете на Земята. Те не творят, по­неже устройват, а устройването изисква посвеща­ване на определено време; т.е. жената, майката, се отказва от всички времена, освен от нейното велико време за съграждане и грижа. По принцип, когато же­ната изисква съсредоточеност на вниманието в обекта, самата давайки неподражаем пример за това, тя пренебрегва останалите светове, за да отгледа един единствен свят в едно единствено време. Странно, нали? Но тъкмо с това се занимава самата ясновселена, макар и на безброй равнища и с безброй траектории и честоти: тя настройва Би­тието с основните тонове на всички частични вре­мена; тя се грижи за спазване на тия времена неот­клонно.

    Сърцето обаче има друга философия. Вярвам, че вече сте открили връзката между него и тотвсе­ленското създание "сардоникс", понеже и двете думи имат един и същ корен, притежавайки краската на Тот ("Серд-",съвсем близо до него е и английското "Heart", немското “Herz” – б.п.). Но и бялото на Христа се редува с красното на Отца ни в сардоникса! А това озна­чава, че ритъмът на Цялобитието, съдържащ всичко в себе си - от присъствието на Отца до появата на Сина Му, - е ритъм от първа божествена величина. И този ритъм е следният: нескончаема смяна на творчество със служене и служене с творчество. Това е преводът на "сардоникс" на божествен език! Това е и първият метод, по който всяко същество става начало на особен порядък, който наричаме ”хо­ливселена” и който се отличава с богоравност.

3.III.1986 г.

ОСМА ГЛАВА - Шести камък: САРД

      Ясновселената полага сарда на видно място в стените на Новия Йерусалим. Сардът няма тотвсе­ленски произход, както оник­сът, но просто отчасти придава на ясновселената божествената неопределеност, както никой друг скъпоценен камък. Когато сардът действа, ясновсе­лената приема неопределеността по-спокойно, тъй като сардът успява по един удивителен начин да об­работи неопределеността математически. Мно­жеството, почти напълно неизвестни намерения на Отца, чрез полето на сарда, се описват математи­чески по всички сложни правила на най-върховната божествена математика. Там неопределеност, ве­роятност и абсурдност се описват математически по същия начин, по който определеността, сигур­ността и логиката се превръщат в точен матема­тически език на ясновселенско равнище. Причината сардът да бие на кафяво, се крие тъкмо в неговото свойство да концентрира неопределеността, аб­сурда и просторността във формули, с които прог­нозата не се постига - това е невъзможно, - но се "опакова" продукцията на Тот във вид, приемлив в ня­каква степен за ясновселената. Гол импулс, без осно­вание и без гаранция за безопасност, ясновселената не приема дори и от Отца - нейния Съпруг. По тази причина, Отец се е погрижил да създаде полето на сарда, чрез което да вкарва "троянските коне" на Своето необятно творчество в пределите на онова, което наричаме ясновселена.

    Трябва да ви кажа обаче, че при разопаковането на подобни съдържания ясновселената не само че не "протестира", но тя изпитва неизразима наслада, тъй като по този начин се извършва оплождането в божествения свят! И майчиният организъм не знае предварително каква генна наследственост ще по­лучи от бащата, но, при все това, се справя с нея и я включва в утробата си. Росата на Отца поръсва с нови понятия, импулси и същества полето на Май­ката Божия, а сардът това и прави - да облича тези първоерупции в някакъв математически порядък, колкото и сложно да е това. Тук е необходима свръх-, не, ултрагениалност - нещо недостъпно за самата Мирова Душа, понеже съставянето на свободни не­равенства от тотвселенски порядък, самό по себе си, е творчество, и то творчество, наравно с твор­чеството на Отца! Ясновселената не може да със­тави такова неравенство дори с всичкия си матема­тически потенциал, който поддържа цялото Опреде­лено Битие. Но неравенствата, съставени от по­лето "сард", тя приема охотно, тъй като те са нес­равнимо с нищо, но подредено описание на неопреде­леностите, които са изскочили от Отца. Говорил съм ви за едно тънко поле на определеност в пери­ферията на тотвселената, чрез което тя влиза в контакт с особено, тънко поле на неопределеност в периферията на ясновселената. Точно това е "ра­ботната площадка" на сарда. По тази причина, съп­ругите на божества, на светии и на гении не могат да минат без сард в сърцето си (но и камъкът не малко помага), ако искат да осъзнаят и оправдаят тотвселенското поведение на съпрузите си. Те пос­тоянно биват оплодявани от свръхчовешка радост и щастие, понеже се намират в граничното поле, в ко­ето неопределеността се претопява в определе­ност.

Но Аз още не съм ви говорил за обратното - за онзи полюс на ясновселената, на който се извършва "обратна електролиза", т.е. там, където Мировата Душа се отказва от определеност, тъй като силите на духа ú не могат да бъдат неизчерпаеми. Полето "сард" точно там се проявява активно - даже по-ак­тивно, отколкото на описаното по-горе място. Много съществено е това "Поле на Умората на Пра­лайя" - с него Тот напълва Духа си, постигайки най-пълна радост и най-велико блаженство. Мировата Душа е щастлива там, където Тот става определен, но Тот е блажен там, където Тя се уморява от опре­деляне. И, представете си, тези две особени точки на огромно изключение се държат не от друг, а от сарда - скъпоценния камък, чиято проекция вие полз­вате на Земята само за украшение! Ако съпрузите съзнаваха неговата сила, те щяха да посещават планини, местности със сард, с цел постигане на пълно щастие и блаженство. Там поне, тотвселенс­кото начало на жената се отваря замалко и тя може да приеме мъжа с неговите отчуждения, странности и външни контакти, а ясновселенското начало у мъжа се пробужда за съсредоточаване в едната-единствена връзка, така необходима на всички съз­дания без пробудено тот-тяло.

4.ІІІ.1986 г.

Седми камък: ХРИЗОЛИТ

С този камък се начева царството на Вечния Дух. Токовете на "златния камък" са природни, а природата се отличава с растене, разви­тие и вярност на същината. С оливúна съществата пребродват етерното цар­ство; а присъствието на Вечния Дух в хризолита е потресаващо силно: растежът се ускорява, надеж­дата се пробужда, виталността разцъфтява. По­вече от ясно е, че изкараните от земята скъпоценни камъни, преминали, отгоре на всичко, през шлифовка, намаляват силата си стотици до хиляди пъти. А престъпниците на запад, които се осмелиха да сми­лат скъпоценни камъни с лечебни цели, не знаят, че нито лечението, нито тяхното собствено спасение са надеждни. Лекуван с прах от кристално вещество може да се оправи, но това, което става в етерното му тяло, е пълна трагедия. Понеже всички вие хем искате да правите каквото си искате, хем самата Луна бихте раздробили, ако се окаже, че с нещо може да ви бъде полезна...

    Перидόтът, с название "вечерен изумруд", т.е. хризолитът, не случайно е дълбоко бутилково-зелен. Това провежда мощно жаждата за живот, но не какъв да е, а живот на земята - с всичките безбройни удо­волствия и преживявания, произтичащи от доброто храносмилане. Устата на Космическия Човек, само че не устните, а глътката - ето ролята на скъпоцен­ния оливин. Пред него съществата дефилират като пред цар! Ратниците, майките, децата, строите­лите, божествата дори, са зависими от това, което поглъщат.

    С оливúна няма да се шегувате: той може да прощава, ала и много умее да помни.

    Паметта се усилва чрез носене на оливин; а стои ли се на такова място, където има хризолитно находище, се развива феноменална памет.

    Сега ще кажете: нима геолозите са станали свръхчовеци, като се занимават постоянно с ми­нерали? - Токовете на минералите строят, а не раз­рушават, само когато си стоят на мястото, където ги е поставила природата. С хризолита положени­ето е същото: изваден, той наистина усилва па­метта, но повече злопаметството, което при вас минава за практичност или принципност. За Мене, да помниш злото, което са ти направили, а също и на­чините, по които се разрушава и лъже природата, това не е никакво качество - това го умее и змията. Оливинните типове, следователно, по-често трябва да си припомнят формулата от Господнята мо­литва: "…и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници". Материализмът и прозата на живота се свръхмерно усилват от хризо­лита в аурата на егото, т.е. силно негативно влия­ние на Луната или на знака "Рак". Страхът за себе си и семейството подтиква такива психики да се прик­репят като смукачи към някого, държейки го отгово­рен за всяко отклонение от неговите "обязаности". С такъв можеш да се справиш само посредством ди­аманта - нищо друго не помага. А това е елмазеното острие на Аза, което не позволява на нищо да го на­рани, а самό "поразява" всичко. Този, който е стигнал до тази твърдост, няма в себе си пролуки, през ко­ито да се проврат обсебители - оливинът от адски произход не е в състояние да се увиси на врата му. Обратно: тези елмази, които са в оборот сред хай­лайфа, могат да бъдат победени само от хризо­литно находище или от аура, настроена на често­тата и обертона на божествения хризолит. Това оз­начава, че пъкленият егоизъм, кариеризъм, амбици­ите за първенство се отразяват (в смисъл, побежда­ват, неутрализират – б.л.) само от милостта, гри­жата за слабия, правилното хранене, ритъма на при­родосъобразния живот. И наистина, твърдостта не познава ритъма, освен като ритъм на собствената структура. Това именно, подкопава здравето на ам­бициозните, които не ядат навреме, лягат след по­лунощ, лишават душата и тялото си от природното и унижават "по-неспособните" от тях. Унижаването на "по-меките" е тяхното пъклено "творчество"… Те няма никога да попаднат в панвселената, тъй като там се попада чрез правилен, природосъобразен жи­вот, вегетарианство и суровоядство; с чувство за собствена малоценност, с редовно почиване и само­отпускане и с подготвяне условия на другите, те да напредват. Въоръжен с оливин в душата си, подобен човек може да възкресява мъртви дори, понеже се е самоотрекъл. Тази способност на оливина има за па­ралел в растителния свят здравеца; но оливинът реставрира не само умъртвени тъкани, а и умърт­вено его, аз, характер. Има разложение биологическо, но има и психическо разложение - същества с размек­нат характер. Хризолитът първо размеква пъкле­ните характеропатии, а след това може да способс­тва за образуването на истински характер, т.е. ха­рактера на новия човек. Умът, следователно, на оли­виновите типове, които са преживели Второ Раж­дане, е нeколкократно по-силен от техните желания, макар и желанията им да си остават в сила. С това се обяснява защо Висшите Хризолити на планети като Икло¹⁹ стават светци, но светци витални, светящи наистина, поради преобладаващото съдър­жание на духовен магнезий у тях - философското приемане на противоречията. И наистина, висшите оливинни типове са пълни с мир, покой и светлина, понеже не желаят да приемат противоречията, а ги разрешават, поемайки товара на другите. От това те стават народни светители, мъдреци, лечители, знахари.

    Ако и вие познавате онези места, където приро­дата е скътала хризолит, наобикаляйте ги, медитирайте там, размишлявайте по-често: що е постижение и що е същина; що е връх и що долина; що е съвършенство и що - милост и грижа. Тогава хризолитът ще ви поздрави и ще се застъпи за вас пред дверите на панвселената, пропускащи само пи­лигрими с печат на паспорта си - т.е. на лицето и тялото - от духа на скъпоценния оливин!                                  

(На това място в ръкописа фигурира следната забележка на записващия: "Значи, промяната е станала преди 11.ІІІ.1986 г., защото Елма е казал: "Петте Хоризонтални Трепета са обект на друга книга, която ще ви диктувам след Промяната" (КНЙ-2:64). Каква е тази промяна?")

             

11.ІІІ.1986г.

Осми камък: БЕРИЛ

   

Небесният Йерусалим се отличава и с наличие на осо­бено поле, което създава на планетите берилът - най-пре­лестното отражение на мира и радостта. Прасатвичното име на берила е “Ра” - Онзи, Който Опложда. Носи не само всичко онова, което знаете вече за смарагда, но нещо още по-основно - розовото битие на холивселе­ната (морганúта) и лазурното битие на супервселената (аквамарина). Понякога прозира и Мъдростта през него - оттам произтичат и жълтеникавите бе­рили.

    Но сега, чуйте новото! Половината се отли­чава с мир, а Цялото - с росна любов. Носител на не­бесното любовно присъствие, носител на мир, ра­дост и устрем към небесата, берилът е не само скъ­поценен камък, а поле, велик дух, призван да обединява природата с живота на Абсолютния Дух. Уранът у хелиодора обаче хваща широк спектър от мисли и внушения относно разпада на индивидуалността - радиоактивните елементи поначало дезинтегрират индивида, за да интегрират колективната личност. Робството у индивида никога няма да продължи при хелиодорни лъчения. Поради това, поставяйте индивидите с особено подчертано мнение за себе си в хелиодорно поле, за да им помогнете по-скоро да се приобщят към Космоса. Това поле не е само познатото излъчване на подобни породи, но, преди всичко, системата на тайния окултен път. Тези, които са прости, още не понасят да се подчиняват на система и школа, понеже са "много големи", ръбати - преди да са станали съвършени, те постигат някои опитности и умения, с които се открояват измежду останалите, и с това се начева пътят на възгордяването. "Яка им гърбина!" - казва народът. Когато обаче попаднат под "похлупака" на алуминия, те неизбежно стигат до неуспехи и тежки депресии. Полето на алуминия непременно издига съществата във висините на свръхвселената, където всичко е съвършено. По тази причина, особените мнения там не предат, с което и се обяснява въздействието на берила при ползване от посветените в тежки битки с големци и големеещи се. Самият пък елемент берилий, извлечен от този скъпоценен камък, притежава необикновеното свойство да промива аурата на болните от фикс-идеи, мании и самохипнози. Ако можехте да предвиждате развитието на тези духовни гангрени още от детството на поразените, вие бихте водили такива деца в местности, където е установен берилий. По-некадърните цивилизации, все още строящи сгради, но поназнайващи нещо от окултизма, слагат берилиеви породи в състава на строителните материали за училища, творчески сгради и пр. Така се регулира отчасти маниакалността на въплътените от титанско и псевдо-титанско естество.

    Хексагоналното устройство на берилиевия кристал въздейства неизбежно за изграждане на семейни, родови, групови чувства, а това е крайно необходимо, понеже само мисълта за другия и милостта към другия, само грижата и топлото чувство към ближния могат да изтръгнат самозабравилите се манийно болни от съня им, че са единствени. Шестицата, особено когато е призматична, рефлектира енергиите не някъде навън, а вътре в самата призма. Този принцип създава и меда в килийките на пчелните пити - сърдечния плод на интимните чувства.

Та щастието е многостранно и многообразно: то иска не само вярност на себе си, но и тониране на душата, сърцето и ума в оркестъра на съществата, с които живеем. Когато берилът пее, той никога не пее солово - ще го чуете винаги с ясно пеене на много гласове; но не стотици или хиляди - пеенето е камерно. Сърцето си избира приятели по хексагоналното съответствие.  Но - стига за тази вечер.

25.VІІІ.1986г.

Девети камък: ТОПАЗ

 Праната се предава в най-силна степен от топаза, понеже тя е човешка енергия, а топазът е концентрат на мисловното поле, концентрат на социалното чувство. Няма друг минерал с тъй висок процент на предаваемост на праната и тъй нисък показател на пречупване на светлината: той не желае да придава на информацията собствено тълкуване, понеже счита, че информацията, идваща от Отца и ясновселената, не подлежи на тълкуване. Не че другите скъпоценни камъни, нито съществата, подобни на тях, са грешни, като интерпретират основната информация по своему - напротив, грешен е оня, който не е верен на своето естество. Но топазът има универсална задача: да предава основната информация - почти без изменение - на останалите минерали, т.е. типове его. Все трябва да има и един общ език, на който да говорят отделните монади, общества от монади, природни и човешки царства. Преломлението на светлината в различни среди предизвиква разнообразието на Битието; монопринципът обаче изисква минимално преломление, но не никакво. Никакво има само Абсолютният Дух, Единицата, Който има нулев потенциал на онтологичност - т.е. не произхожда от никого. Степента на преломление обаче показва степен на онтологичност. Та нека ония, които спрягат Битието под най-отдалечени ъгли, да не си мислят, че правят нещо оригинално - оригинален е само Абсолютният Дух, Комуто мисълта за изява е непозната. Парадоксално, но за да съществува Основата на всичко - Абсолютният Дух, - Той не трябва да се проявява. А когато се проявява като Отец или Тот, то Неговият Двойник се накланя под различни ъгли. Най-малкият ъгъл на минералното поле, под който Отец се накланя, това е "топазният ъгъл" - Ъгълът на Правата Мисъл.

    Ето защо, топазът прави възможно изпълнението на Волята Божия. Не е възможно изпълнение на тази воля, ако не си я възприел точно, ако си я пречупил през собствените илюзии, амбиции или желания. Не критикувам ония, с по-големите ъгли на пречупване, понеже вече казах: това са различните тонове и краски на Битието и всеки трябва да е верен на себе си; но съществуването на топазеното съзнание сякаш учи останалите как да завъртат óсите си на такъв ъгъл, под който личната окраска не е по-силна от Истината на Отца и под който може да се извърши онова, що е невъзможно за природното ви естество.Юността се постига не по друг начин, а тъкмо по този: с готовност да се откажеш понякога от стереотипа си, от корените на особеното си естество - и да послужиш на славата Божия по начин, съвършено несвойствен на тебе.

    Отварям скоба. Случайно ли е, според вас, обезцветяването на някои топази или превръщането им в розови? - Не е никак случайно! Това показва, че под напрежението на правата мисъл, носеща янтарно-жълтото присъствие на Мъдростта, на послушанието, обикновено посветеният стига до съвършенство или се среща със сродната си душа. При това, не е случайно, че първият вид трансформация се извършва под продължително излагане на слънчевите лъчи, а само вторият - при нагряване. Словото, значи ( синоним на Слънцето), носи съвършената прозрачност, т.е. съвършенството; а напрежението и страданието по пътя на Мъдростта и послушанието, предизвикват сливането със сродната душа - ставането розов.

    Синият топаз, освен Истина и Свобода, постигната по пътя на ученичеството, значи пак Мъдростта, послушанието; бледозелената разновидност на топаза има отношение към мистичното разтваряне на душата и преживяване на единение с Бога, пак като следствие на послушание волята Божия. Познавате и вишнево-червени до кафяви разновидности на топаза - те носят, съответно, много мощно преживяване на екстазите на сътворението и необходимата виртуозност на въплъщението на импулса в материални форми. Но и тези неща са по линия на основното у топаза - послушанието, предаването на правата мисъл без коментари; изпълнението на волята Божия такава, каквато е.

Когато говорим за оптически двуосни кристали, Ние имаме предвид напълно съвършен синтез между Отца и Мировата Душа. На това основание казвам: Аз не съм нищо друго, освен Оптически Двуосен Кристал, образуващ Кръста на Проявеното Битие! Сега разбрахте ли? Кръстът не е сила, лежаща в една плоскост: двете Ми основни оси лежат в различни измерения и затова има едно малко, но много съществено пространство между тези две оси, в което са възможни чудеса. И като питате Майка Ми, не мислете, че Тя ще ви отговори друго, освен това: "Бъдете мирни и милостиви!" На Неин език, наклонът на основната ос е под 180º - наклон на отражението. Ако питате пък Отца Ми, отразяващ отражението под ъгъл, (съставящ) само нищожна част от единицата, ще чуете някъде дълбоко в сърцето си: "Творете и не се подчинявайте никому!". А на Мене се пада да обединявам тези необятни по сила и слабост оси, наречени "Оси на Божествената Вселена". Топазът отразява тази ми роля и Ме символизира като Човека, осиян от правата мисъл, изучаващ Словото и изпълняващ волята Божия. Триенето ни наелектризира повече от всички други кристали - противоречията и стълкновенията, скърбите и страданията, нещастията и лишенията отприщват огромна енергия в нас! Така ние постигаме най-ослепителния блясък в света на кристалите - ниско самомнение и съвършено смирение пред лъчите на Абсолютното! С това се украсява още по-богато Новият Йерусалим - новото тяло на Христовия любим и побратим.

26.ІІІ.1986г.

Десети камък: ХРИЗОПРАЗ

Мост към нирвана - така наричам хризопраза. Не случайно мнозина усещат как този удивителен камък приятно потапя съзнанието в оранжево небе. (Едва сега, 2002 г., при търсенето на изображения в интернет се оказва, че хризопразът в естествен вид е предимно в оранжеви скали – б.п..) Да, точно в оранжево, макар и той да е бледозелен. Предназначението на хризопраза е тройно: снемане на небесно блаженство, въздигане в нирвана и потушаване на всички болки и кървящи рани. Трябва човек да е посетил много планети, да е говорил с не малко посветени, за да събере тази информация, която ви давам сега наготово. Природата не е в състояние да ви научи на всички тия неща, освен чрез твърде бавно възлизане; А Бог, Който е навсякъде, учи съществата мигновено, по благодат.

Хризопразът не е от физическата вселена. Засега още се намира във форма от триизмерната природа, но след няколко милиона години него го очаква минерално възкресение - мутация, която ще го отнесе в небесното царство.

Нирвана има две основни силови полета: активно и пасивно. Пасивното е по-известно в религиите и мистицизма и отговаря на представата за благуване, сливане с Бога, напълно простиране на душата навсякъде. Но има и активна нирвана - творческата, в която човек не попада, а която създава сам от нищо. А хризопразът това и прави - носи оранжевото присъствие на Онзи, Който придава отделно лице на всяко човешко същество във физическата вселена. Следователно, има какво да получите от извора на Духа Святий - постепенно разгръщане на полиадата. Никеловото съдържание на хризопраза прави пряк контакт с Духа Святий. С този контакт вие можете да узнаете своето монадно име, а също и полиадната си мисия. С какво се отличавате от останалите? Кое у вас е неделим праатом, неразлъчима ядка, с която крепите цялото Проявено Битие? Без кое ваше особено качество Трите Вселени биха рухнали с катастрофална смърт?

А хризопразът славно преде нишката на вашата оранжевост и ви предупреждава: "Не разрешавайте никому да ви товари с не ваши задачи! Не позволявайте на славата човешка да ви слепи взора, понеже има и слава Божия!".

Това, което се изпитва в полето на хризопраза, когато попаднем в него, не може да се изрази с нищо - само с музика. Понеже попаднете ли в своята собствена координатна точка, вие подреждате цялото Проявено Битие по уникален начин и то почва да звучи - напълно като величествено оркестрално произведение, на което тоновете, регистрите и обертоновете са неизброими.

Творчество, в смисъл на създаване на нови същества и неща - това умее само Тот, само онази ваша същност, която е яркоалена. А оранжевото небе на активната нирвана - небето на хризопраза, - не е създаване на нови неща, но откриване на собствената неповторимост и нейното разгръщане до безкрай. Светията не може да бъде баща, нито гений, освен ако е бил вече такъв. Светията обаче тихо слиза в светая светих на ултравселената, срещайки себе си като единствен, значим, неподражаем.

Ако с хризопраза се отнасяте нежно и осторожно, напълно реално е той да отвори зоната на святостта пред вас, понеже в стените на Новия Йерусалим чувството за единственост и неповторимост на собствената монада сияе разкошно на всички страни! Така и Аз, Който диктувам в момента, никога няма да диктувам по същия начин чрез друг осиян, тъй като Абсолютната Истина, която Отец ми ражда, трябва да се оцвети от Абсолютна Красота, находяща се в глъбините на едно единствено Негово създание.

28.ІІІ.1986г.

Единадесети камък: ХИАЦИНТ

Направо сложете хиацинта на първо място по любовно покровителство отгоре! Цирконовото Поле на Майстора наказва проводниците на безлюбието, а тези, които любят, закриля беззаветно. Яцинтът обаче не само че може да закриля съпрузи и предначални двойки, но составя предварително (В този случай и често по-нататък Елма използва "яцинт", вместо хиацинт - б.п.)

програмата им за всички последващи въплъщения и вселявания – програма обща разбира се, която търпи понякога коренни промени.

     Шеметно е царството на хиацинта! И когато се казва, че заради сродната душа някой положил собствената си глава под меча на палача или продал собствената си душа на дявола, Аз казвам: "Тук има пръст хиацинтовото царство!" Не е лесно да се отречеш напълно от себе си. Когато някой иска да повдигне тежката завеса на божествения свят и поне да надзърне в него, питат го: "Готов ли си да се откажеш от всичко, което имаш?" Не е ли готов - никакво помирисване на божествения свят!

      Цирконовата стратегия е особена: пронизан от радиоактивни елементи, той разрушава самочувствието и инстинкта за самосъхранение много подмолно, но сигурно. Не че самосъхранението е противно на божественото начало, но самият инстинкт за самосъхранение е остатък от плъховете, скорпионите, зайците, т.е. той няма нищо общо със самосъхранението на семето, което се съхранява, като се остави да изгние. В тъмната, студена земя и то губи всякаква надежда. Носи болката и отчаянието си с последни сили, сълзи пълнят сърцето и душата му, а накрая преживява и самата смърт. По тази причина, цирконият е братовчед на диаманта и често го бъркат с него. Трябва обаче непременно да се каже, че яцинтът притежава поле на художествено творене - хостонното начало у него е силно. Простотията на прозаичните психики не може да приеме по никой начин хиацинтовата потребност от въображаем образ, какъвто не съществува в реалната действителност. Не само древният юноша падна убит от такива носители на пъкъла; от тях падат, невинни, всички рицари на скръбта по нещо прекрасно и недостижимо, на служението и саможертвата, на тревогата за съдбата на нищите. От кръвта им пониква дивото цвете хиацинт, с което Небето се проявява на Земята.

    Посветените с хиацинтов лъч образуват защитно поле, над което пребъдва Тронът на Царството Божие. Правáта на самия себе си не са нещото, което вълнува такива. Нека да е червено-кафяв хиацинтът, нека всичката символика и мощ на тия два цвята да не говорят за самоотречение - при все това, самоотречението при тях, в този скъпоценен камък, е факт - напълно проверен и неоспорим. Има нещо в този факт, което тревожи дори божества, понеже излиза извън границите на всичко познато. Христос също беше един велик Дон Кихот - Хиацинт, Който проля кръвта си напълно невинен.

 Възкресението - ето чудният факт, пращащ някои напълно завършили еволюцията си посветени в пустините на недоумението. Понеже не пълният комплект от изработени с честен труд тела, с техния най-съвършен продукт едно тяло на Иисуса, а предаването на този продукт в ръцете на престъпници и убийци се оказва разрешение на енигмата!

    Та затова и цирконовото царство се отличава с нестабилност на първичната форма, с раздвояване на основния ръб, когато го гледаш през скъпоценния камък, и с такова непонятно разнообразие от плътности и ъгли на светопречупване. Готовността за разпад в яцинтовите Божии служители се ражда едновременно с готовността за пълен блясък на съвършенството.

    Финото присъствие на оранжева светлина в глъбините на циркония показва, че при определени условия тези смирени души могат да се възбуждат и светят с най-мощните доминанти на независимостта и самоопределението. И наистина, Христос, а подобно на Него и всички истински рицари на Духа, остават (и могат да остават) абсолютно сами със своята истина и с Божия глас в сърцето си. Това се вижда най-вече в ония върхови моменти на тяхната голгота, когато диамантеното колело на съдбата ги е нагряло до отказ.

    И по тази причина, нека никой не си мисли, че в основите на Новия Йерусалим няма да има един камък на мъченичеството за Бога. И най-напредналите същества, обитаващи такива тела или "градове" във Вселената, неизбежно преминават през проверка или самопроверка на своята преданост, чрез готовността "да погине душата им".

31.ІІІ.1986г.

Дванадесети камък: АМЕТИСТ

Носител на пълното единение между радостта и мира, с новото име "Тон" - понеже "аметист” има само отчасти връзка с едно от качествата му. "Тон" означава прегръдката между Отца и Мировата Душа, а оттук и смисълът на името "Тон", "Тони", "Тониел", "Тониела". "Антон" представлява раздялата на Отца и Мировата Душа, а оттам и представката "анти-" - способност и стремеж към противопоставяне. На практика, "Антоновците" са алохими, а "Тоновците" - илухими. Така, аметистът е най-красивият илухим сред скъпоценните камъни. С илухимите се провежда творенето на новата физическа вселена - на Новата Земя. Аметистът - или "тон" - умее да открива, подобно на розата и Шестото езеро на Рила, сродната душа на всекиго в Битието и да свързва с нея. Ако си спомняте, "тон" се нарича и ангелът на теменугата, която също е виолетова. Тоновете, като вибрации на радостта, намерила мир, са основа на музиката - половината от божествения свят.

    Аметистът наистина предпазва от опияняване, но не алкохолно, а психическо. Понеже сливането на Мъжа с Жената, на духа с душата или тотвселената с ясновселената поражда чувство, коренно противоположно на опиянението. Опиянението на пиещия, наркомана или фантазьора е чист онанизъм – илюзорен опит за компенсиране на онова, което не ни се дава... И затова се раздува носа на онанистите и пияниците между ноздрите: те посягат на щастието чрез фантазията си, не искайки да положат усилия за неговото реално постигане. Не че съпружеството не е най-висшият и най-мощен екстаз в Битието, ала той е именно екстаз, съсредоточено в себе си върховно и реално блаженство, създателство. Онзи, който само бленува, от слабост или от некадърност да постигне реалното сливане, - не създава нищо, освен мисъл-форми, изчадия на ада, с които веднага се заема Морето от Азове, търсейки начин да въплъти тези изчадия в плътни форми - и така самó да направи десант на планетите. Не че Дионисий не е божествен, но неговата сянка Бакхус е тъкмо онзи опасен враг на Орфей, който разгромява единството на съзнанието и предпочита мисъл или чувство без воля. Тонът обаче, т.е. тоновете, са оръжието на Орфея, т.е. на онзи, който има единно съзнание срещу безсилието на пировете, удоволствията, вакханалиите.

Пияницата какво прави? - Прави същото, което върши онанистът: създава си изкуствен рай, понеже не може да постигне реалния. Огромното пишещо стадо на стихоплетците и графоманите; носителите на бълвочната музика и живопис не са нищо друго, освен онанисти - при това много по-опасни от обикновените, понеже създават вампири не само в пъкъла - нисшия астрал, - но чак горе, в будическото поле! Аметистът се справя с такива без много церемонии: отрезвява ги с така нареченото "Огледало на Психея". Както онанистът мисли, че се е скрил от всички, а всъщност върши това на голямата сцена на Космоса, пред очите на милиарди същества, така и сатанистът, прославен като "модернист", създава или изпълнява "произведения" със същата онанистична гримаса, с каквато блудства и онанистът…

    Не съм толкова краен по отношение на обикновените онанисти, понеже те са жертва на манджи, сладкиши, солени и възбудителни храни, а също и на пъкления ви морал. Обаче естетическият онанизъм, социалният онанизъм, политическият онанизъм ненавиждам с цялата ярост на онова, което сте чували да се нарича "гняв Божий".

 Нещо повече: всичката ви цивилизация сега не е нищо друго, освен технологичен онанизъм! Поради неговата плътност и вещественост обаче, кронозомното ръководство на Кали Юга съвършено успешно ви е втълпило, че всичко това е реално. Само че онанизмите създават световъртеж и, на първо място, неврози, неврастения. Телевизионното поколение на Запад, пък и при вас, онанира ментално по 5-6 часа в денонощието и повече; автомобилните каруцари онанират по много часове с нервната си система, с очите и чувството за скорост, а чрез шума налагат онанизъм и на ония, които не са каруцари. Подобна е картината във всички заводи, без изключение; във всички случаи на използване на предмет или вещ. Това е печалната картина!

    Ако се движите в кварцов район с аметист, вие имате шанс да отслабите онанистичното си възпитание и навици и да напреднете в йерархията на праведните цивилизации. Те не ползват предмети, оръдия на труда, транспортни средства; ходят голи, радват се на живота спонтанно, сияят от щастие и ручейно блаженство! Ако ги попитате как може да се построи път сред планините, те просто няма да ви разберат; но понякога и на тях се налага да отстранят скала от плодородно поле, след като са попитали Отца си може ли да ú променят координатите. Просто повдигат аметистовия си пръст - палеца, - и скалата отива там, където е изчислил берилият - малкият пръст. Пръстът, наречен Меркуриев, е входящото и изходящо устройство на вашия универсален компютър - мозъка. Ако има неразрешима задача, кутрето се обръща към Алгол или направо към Елма, а понякога към полето на сарда - и получава отговор мигновено. Не се учудвайте, но показалецът има светлосин сгряващ лъч, образуващ поле - най-приятното климатично поле около тялото на голия божествен човек. С него може да се лети и при температура абсолютната нула. А Сатурн, т.е. диамантът, си служи чрез средния пръст понякога да разрязва - с най-тънкия лъч на Битието, - такива плътни полета, които са непробиваеми и за ядрена звездна реакция! Това се налага, защото кронозомните гении строят понякога плътни илюзии, с които Сатурн трябва да се справи драстично, подобно хирург, който трябва да извади тумор.Аметистът зазорява сега върху небосклона на вашата нова раса. Той е особено силен във Венерино време, когато Шестицата взема връх. На власт идват отново илухимите - преданите, верните, реално постигащите щастието на ближния, - понеже те не търсят своето щастие. И ако имате в сърцето си аметист, направете и вие малък опит: осияйте някого с благата мисъл, с благото чувство, с благата дума, с погледа на очите - мил, сърдечен, нежен; опитайте се да не отблъснете нито един импулс - и чудото ще стане. Това чудо се нарича възкресение.

1.ІV.1986г.

     ПОРТИТЕ НА НОВИЯ ЙЕРУСАЛИМ:

БИСЕР-САПФИР, БИСЕР-РУБИН

 И БИСЕР-ДИАМАНТ

Така. Дотук говорих за украшенията на основните камъни в стените на Новия Йерусалим. Цокълът на всяко организирано битие се състои от "основни камъни" - т.е. неизменните, фундаментални закони, които поддържат неговата основна форма и функция. А онова, което го принуждава да се развива, се нарича общуване с околната среда и изисква органи, с които обменът на материя, енергия и информация става възможен. Това са вече "Портите на Новия Йерусалим". Представяте ли си порта от цял огромен бисер? - Само това да беше видял апостол Йоан, стигаше му. Защо не му се показа порта с малки бисери, а порта от цял бисер? - Понеже Новият Йерусалим - Новата Земя, която се строи в момента, т.е. новият тип планети - съдържа принципа на единството на съзнанието при обмяна с природата и околните същества. Това е нещо фундаментално, изключително важно! Скъпоценните камъни са кристали - основа на Космическия Човек, основа на кондензираното Христово Битие, което постига най-малък обем на живота - "сéменен живот", Полето на Снежинката. Полето на Снежинката обаче има аура - великолепно, бисерно-сребърно сферично сияние, което се нарича "Утроба на Пралайя", "Плацента на Майката Божия", "Околоплодно Вселенско Море", а още и "Булото на Мировата Душа". Ако проследите историята на бисера, ще проумеете как ясновселената, Природата, Вечният Дух, Царицата на Белите Нощи - Селена - шлифова носителя на основни закони: от микроскопична песъчинка до сребристобяла вселена, където царува не законът, а милостта. А ясновселената е милостива, само защото е Мида - онази, която изстрадва с безгранично майчинско търпение порастването на безценния бисер!

    Ето защо, портите на Новия Йерусалим се отварят само за онзи, който е младенец по сърце. Само децата ще влязат в Царството Божие! Онзи, който е мъдрец, прави опити да превземе укрепения град през стените, но превземане на Новия Йерусалим, теоретически и практически, е невъзможно. Мъдреците на Бялата Ложа наистина могат да проникнат в Новия Йерусалим или Новата Вселена и през "стените", но това значи не взривяване на закони, нито прескачане, а прецизно изпълняване на закони. Ала такъв мъдрец прониква не задълго - прониква като гост, доказал силата на концентрацията, волята, висшето познание. Новите Йерусалимчани ще го поздравят, ще го поканят, нагостят и разведат из своето царство, както се посреща чужденец. Те никога няма да му кажат "иди си", понеже такова понятие там не съществува. Но устройството на Новата Вселена е такова, че там не може да се задържи нито едно същество, което не е станало дете. А децата свободно могат да влизат през огромните бисери - Портите на Новия Йерусалим. Тези бисери са различни по произход, нюанс, функция и район от Новата Вселена, в който пропускат, ала това не е забелязано от ясновидещия преди 2000 години. Това са 12 основни добродетели на детето, за които няма да говоря и на вас, понеже те не се осъзнават, а се проявяват спонтанно. Ако "старците" сафундаментът на Новата Вселена, то децата са входът към нея.

А бисерът се отличава най-много по това: не се стреми да се разграничава, както прави егото, т.е. скъпоценният камък, а се стреми да се съгласява, с което става съвършен като Бога. Невероятно трудно, но същото по принцип и начин "овалване" се постига не само от песъчинките, но и от всеки скъпоценен камък - включително и от елмаза! Това е нещо непостижимо за вашето въображение, обаче така стоят нещата. Съвършената красота на един сапфир-бисер, рубин-бисер или диамант-бисер, сребристо блестящи с невъобразимо разнообразие от вътрешни и повърхностни светлини, в най-различни тонове - това е картина, с която са удостоени единствено учениците, стоящи пред някоя порта на Новия Йерусалим. Само Бог може да създаде съвършена твърдост, проявена съвършено меко - това е Бисерният Диамант! Само Бог сияе със съвършената деликатност на Абсолютната Истина - Бисерния Сапфир. И Бог само проявява Съвършената Обич към всички, не отблъсквайки нито едно същество, но и не давайки предимство на никое - това е Бисерният Рубин. Детето - непроявеното елохимно тяло на човечеството - умее всичко това съвършено естествено: твърдо е по-много от всички със своята абсолютна мекота, понеже всички до един му се подчиняват, но му се подчиняват от любов; по-истинно е от всички в своята пълна невинност, ала всички падат, поразени от неговата истина, макар и “поразени” със свобода. Казвам "поразени", защото вие се страхувате от свободата като от огън. И само детето обича всички с божествена Любов, съвършено неспособно да отблъсне ръка, която иска да го помилва; или да не помилва същество, което минава край него. С това то побеждава вашата старост, болести, смъртта ви дори, понеже ви подсеща кой е пътят към безсмъртието и с какъв прост ключ се отключва портата на Славата Божия.

    Та това е именно Агнето - Светилото на Новия Йерусалим, светлината на което е не славата на отделното същество, а славата на Бог Всемогъщи. Агнето - Синът Божий, т.е. съвършеното Дете Божие, синоним на Иисус - се отличава преди всичко със смирение, та никаква самоизява, самомнение и саморазграничение не го вълнува. Прави ли ви впечатление? - Портите-бисери ще бъдат постоянно отворени през деня, "а нощ не ще има там". Народите ще донасят скъпоценните си дарове - плодовете на сърцето, ума, душата и духа си - и ще ги полагат пред нозете на Агнето.

    Що се отнася до нечистите неща, те наистина няма да се приемат там, просто понеже няма да могат да преминат: плодовете на насилието и лъжата са с нощни, тъмни вибрации, и те неизбежно ще пламват и изгарят без остатък, приближен в аурата на Новата, съвършена Вселена.

    Това е, приятели Мои, Новата Книга на Новия Йерусалим - такава, каквато се очертава в настоящия космичен момент, според степента на вашето съзнание. Това велико Дърво на Живота, растящо от двете страни на Реката на Живота, която извира от Престола на Бога и Агнето, не е нещо обикновено. Как си представяте дърво, растящо от двете страни на река? Колцина са се опитвали да си представят този образ от Апокалипсиса? Това не е нищо друго, освен новият тип система, подобна на кръвоносната и нервната по основна форма (разклонена като дърво с клони и корени), но светяща, флуидическа, "плазмическа", протичаща от двете страни на новия гръбначен мозък, наречен "кристално съзнание" (нали реката на живота се описва прозрачна като кристал?). Това не е обикновен, а течен кристал, който наистина тече като река, а си остава с кристално предназначение: крепене на организма с основни математически и етически закони. От това Дърво на Живота ще се родят плодовете на шестата раса, светящата - расата на разумното, добро сърце; на новата божествена култура, чиято разменна монета ще е не подозрението, а Любовта.

                                   БЕЛЕЖКИ        

     ¹По същото време се диктува книгата "Въведение в аскотόнията". “Аскотония” е нов термин, даден от Елма - наука за съществата в Битието. Тя бива прекъсната внезапно от Елма, с думите, че трябва незабавно да изпълни "едно срочно поръчение от Отца" Му - диктуване на "Колоните на Новия Йерусалим".

      ²Илухúми - Божества на Мъдростта в Любовта, представени от електроните в астрофизическата вселена. Те могат да обичат само едно същество или само семейството си.

      ³Учителят Беинсά Дунό (1864-1944), България, изнесъл хиляди беседи и лекции.

      ⁴Сỳпервселената в осиянията е синоним на духовния свят; на славянски - "свръхвселена".

      ⁵Пάнвселена - двуизмерната вселена на Вечния Дух; етерният свят.

      ⁶Хúпервселена - Проявеното Битие; на славянски - "жúвовселена".

      ⁷Хиперфиза - жлеза с вътрешна секреция над хипофизата. Това също е дума, въведена от Елма.

      ⁸Елма - име на Източника, който диктува, идентично с Христос и Господ.

      ⁹Тук е зададен въпрос: "Оказва се, че Елма издиктува всичките 12 камъка. Означава ли това, че "Промяната" е станала преди диктуването на осмия камък (11.03.1986 г.)?"

¹⁰Яспис - вж.” Звездни приказки”, "Албирео".

 ¹¹Вж. “Приказки за цветята” - "Незабравка".

      ¹²Асуúн - есенция, субстанция и вещество на Абсолютната Красота. (Вж. “Звездни приказки”, "Сириус".)

      ¹³Незабравка - вж.” Приказки за цветята”, "Незабравка".

      ¹⁴Хóливселена - вселена на Благия Дух или на Бога, обхваща всички вселени; на славянски - "цяловселена".

      ¹⁵Именно за тях става дума в Библията, когато се казва: "Мъж и жена го създаде"; елохимите, именно, говорят в Библията, когато Бог се изявява в множествено число ("Ние").

      ¹⁶Алохúми - божества на Истината в Любовта, представени от фотоните, неутриното и др. частици, които нямат маса в покой. Обичат всички и живеят за всички.

      ¹⁷От "синволюция". Вж. “Звездни приказки” - "Зосма".

      ¹⁸Вж. “Звездни приказки” - "Алдебаран".

      ¹⁹Икло - Земята.

ЧЕТИРИ СЛУЧАЯ, СВЪРЗАНИ С “КОЛОНИТЕ НА НОВИЯ ЙЕРУСАЛИМ”:

1. Крайно интересно и феноменално е, че по същото време Господ диктува книга за Новия Йерусалим и на друг приятел, в друг вариант, без приемащият КНЙ и приятелят Л.М. да знаят външно за това.

2. Българката, преводачка на КНИ на английски, предава превода още през 1986 г. Този, чрез когото е дошъл този текст като холизация, й благодари и й казва, че съжалява, задето в момента не можем да й заплатим труда в четворен размер, както е по високия идеал, според Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно). Тя е изненадана от тези думи и казва, че и без това ни е взела пари доста над нормалната тарифа, но че от това, което й казваме в момента за четворния размер, си съставя окончателно мнение за хората, които са й дали такъв текст за превод – каквито идеите в него, такива и хората... Тя е директна и казва, че такова изказване не е нормално и че е подобно на крайно нереалните и фантасмагорични неща, които ни е превела, но че тя е професионалист - приела е работата и я е извършила съвестно и качествено, за което й е заплатено твърде добре. После сменя темата и с въздишка казва, че от години иска да си купи нова лека кола от една любима марка, но не само че тя е много скъпа, а и в България по това време се чака с години, докато на човек му дойде реда да купи кола, каквато иска. Само след три дни тя се обажда със съвсем друг глас по телефона и казва, че вярва абсолютно на Елма и се извинява за предишните си думи. Какво се е случило? – Още на следващия ден след предаването на превода, й се обажда неин познат и й казва, че на едно место продават любимата й марка кола, чисто нова, четири пъти по-евтино от нормалната й цена. Тя отива и веднага я купува.

             Има стотици случаи на чисто практическа, конкретна, материална намеса на Диктуващия холизациите Елма, които са описани преди или след Неговите думи. Има и случаи на чудотворно излекуване на нелечими болести и спасяване на не един и два живота. Но тук може да се разкаже за още един случай, свързан с неочаквано придобиване на желана лека кола. В края на 90-те години, един TV-водещ на най-гледаното предаване в България седи в едно кафене с приемащия информациите на Елма. Те са добри приятели и си пият кафето. Този водещ често интервюира в ефир с холизатора на теми, свързани с Учителя Петър Дънов и Елма, окултизма и мистицизма, историята на България, науката и практиката на пренаталното въздействие и възпитание и грижите за майката и детето в периода на кърменето, прогнозите на Беинса Дуно и Елма за събитията в света и др. Почти няма случай Елма да не се прояви и на практика, когато някой се интересува от Словото и му съдейства. Така, седейки в кафенето, водещият казва, че крайно много му е необходим японски джип, за да може да си върши работата. Проводникът на Елма мигновено отговаря: “Готово, имаш я!”. Само три дни след това В.К. се обажда на холизатора и го кани да го поразходи с новата си джипка. Един непознат, пак на маса в кафенето, още на следващия ден седнал при него и го накарал да погледне през прозореца – там стоял чисто нов японски джип, който той продавал много евтино, понеже бързал да замине в чужбина.

3. “Колоните на Новия Йерусалим” се предава на английски език на една позната в Англия, която е идвала на летния лагер на Братството на Рила и се познава с холизатора. Тя пише в книгите си за Учителя Петър Дънов и за Рила, за невидимите висши същества, които я обитават – имала е реална връзка с тях. Тя е лечителка и авторка на луксозни книги с цветни илюстрации за лечебното въздействие на кристалите. Когато след години я питат какво й е мнението за текста от Елма, който й е предаден, тя казва: “Хм, това са фантазиите на Г...” Следователно, не може да става и дума тя да съдейства за издаването на тази книга на запад.

4. Приятелка в Америка предава английския превод на КНИ на съпруга си, който я предоставя на ръководството на водеща космическа институция, която има и парапсихологически отдел. Мъжът на тази приятелка - А.Е. - се познава отдавна с проводника на Елма в България и има личен опит с него. Може би, той е разказал на шефа на този парапсихологически отдел за един случай, когато е дошъл в България да търси спасение от нашата ясновидка Ванга, поради изчезването на важен документ в Ню Йорк, с който А. трябвало да отчете много пари пред работодателите и съдружниците си. Той се е занимавал със злато и скъпоценни камъни. Изчезването на документа може да го съсипе не само материално, но има и опасност за живота му, ако не отчете или върне парите. Съпругата му съобразява, че може да не ходят при Ванга, а да попитат контактуващия с Елма. Елма дава ясна картина къде точно в Ню-Йорк се намира този документ. А. се връща и го намира. Такива случаи има много през всичките години на общуване и контактуване с Елма. Един ден А.Е. идва от Америка с видеокамера, с поръчение от споменатия отдел да интервюира българина, чрез който е дошъл текста на КНИ. Заснети са няколко касети – цяла нощ холизаторът отговаря на английски на въпросите на А.Е., зададени от името на парапсихологическия отдел, който го е командировал. Темата е “Идеи за изобретения и иновации в Словото на българския Учител Беинса Дуно и холизациите на Елма”. АЕ. твърди, че в този космически център веднага са провели опити със скъпоценни камъни по сведенията в КНИ и нещата са проработили веднага и технически. Дали това е така, нямаме сведения от друг източник. Искат още сведения, интервю и съгласието на холизатора да стане сътрудник на тази космическа институция, с много високо заплащане. Въпросният приятел описва реакцията на шефа на парапсихологическия отдел и колегите му с думи, които тук не могат да бъдат предадени. Общият смисъл е, че дори и технологиите на извънземните, които се познават и разработват от десетки години в Америка и по света, не са по-силни и действащи от това, което казва Елма в КНИ. Изумени са колко още много холизации от Елма са продиктувани до този момент, от които никой не се интересува. Известен им е подобен феномен - писанията на Едгар Кейси, голяма част от които и досега са още в ръкописи или са засекретени. Защо българинът не се съгласява да отиде в Америка или да сътрудничи от тук, това е друг въпрос.

Подобни случаи е имало и до този момент – още през 70-те години Елма дава детайлно описание на телескоп от нов вид, без оптика. Твърди, че с него ще може да се вижда всеки обект в триизмерната вселена с увеличение до “кръгов сантиметър” (не признава правоъгълните координати...) и това ще се проектира от другата страна на телескопа като холограма във въдуха. Един приятел от гр. Варна конструира първия му модул, заминава в САЩ и се обажда от там, че “това нещо почва да работи”. Елма обаче не се съгласява да продиктува подробности за втория модул на телескопа, докато Словото Му не тръгне по света. От 1972 година до 2008 това още не е станало.