166.1986.01.26 Съществата-оазиси и шест качества на Божественото

Книга 8

26.01.122(1986)г.

София-Изгрев

СЪЩЕСТВАТА-ОАЗИСИ

И ШЕСТ КАЧЕСТВА НА БОЖЕСТВЕНОТО

ЖЛО / ЕК

Брамин от най-старо коляно - тези, които наричат "недокосваеми". Това нежно и фино създание трябва да напредва засега самó, понеже не е завършил процесът на инволюция при него. Инволюцията предполага отделност, съпротива на съществата срещу всичко и всички, които могат да предложат нещо различно от избрания път.

Не посягайте към неприкосновените - те са Оазиси Божии, в които се кове монотеизмът. Радост от кръста няма. Той се праща само на носители с яки мишци, а "Оазисите Божии" нямат още роля на истински подвизаващи се. Подвизаващият се не се дели от народа, от хората - подвиг е да си именно такъв като всички, оставайки вътрешно предан на Бога. "Оазисите" още не го могат това. И прави са - нека са верни на себе си; нещо повече - служете им предано, тъй като верността им към Бога като вътрешно служене е непоколебима.

Когато обаче "оазисът" се опъне като магаре на мост и предяви претенции към истински подвизаващите се, то Бог се отдръпва от него. Претенциозност и божественост са две уникални противоположности; при това, те се изключват напълно - не са съчетаеми на никакво ниво. Претенциозното не е Божествено; Божественото не е претенциозно, точка! Браминството е духовно, не е Божествено. Има ли две мнения?

 Първо: Божественото се интересува от истината на другия;

 Второ: Божественото се стреми да направи другия щастлив според представите на другия за щастие, понякога диаметрално противоположни на нашите;

 Трето: Божественото отстъпва с размах, с жест, с радост.

 Четвърто: отстъпвайки с радост, Божественото, при това, не губи от своята истина нито атом, нито протон, понеже за него съчетанието на истините не е никакъв проблем - това, именно, го отличава от духовното.

Пето: слугуването на различния от нас не е само радост за Божественото, но и основна форма на живот - понеже духовният е още зелен, пък и недодялан в общуването.

Шесто: Божественото търпи, не осъжда, не поучава, не оценява, не приказва срещу никого, не се изказва авторитетно, нито окончателно, по никой въпрос. Цялото му братско и приятелско съучастие е насочено към това: "Примирявам ли се достатъчно с особеностите на другия и служа ли му достатъчно предано, дори и той да ми е чужд като психика и потребности?".

Няма да изброявам повече качествата на Божественото. Искам да кажа само, че "оазисите на духа" трябва да бъдат пазени като зеницата на окото, с трепет и разбиране, но с това да не се прекалява. От духовна гледна точка "оазисите на духа" са здрави, но от Божествена гледна точка са болни. Като "неприкосновени", те отказват да обменят енергии въобще или с повече от едно или няколко най-близки същества, с което се опълчват срещу Бога и природата, провалят плана на Битието и отварят бездни на отвратително самолюбие и инат, откъдето започва да излиза смрад, по-ужасна от тази на развратници и наркомани.

При пропаднали ангели от класа на девите, пъклената увереност в своята линия не се дължи на принципност, а на смъртен страх за собствената им кожа, понеже все още живеят с отровната илюзия за собственост на тялото и на душата, които им са дадени в дар от Бога. В много близки прераждания след "оазисно прераждане", такива се раждат с психически или физически недъзи, понеже трябва да платят сметката, дължима на Бога, за отсъствието им от полето на обмяната с повече същества.

Това обаче не важи за невинното създание, което сега се труди в света като "оазис на духа", с името К. Такава опасност - бъдещи прераждания с недъг - нея не я не я грози, тъй като именно сега е моментът, в който няма да я отмине този шанс, ако продължава да отхвърля братския и приятелския живот. Само непомерна браминска горделивост и животински страх не са обаче причината за тази нейна плахост. Кармата няма сега още да я привика, поне до 3-4 години, тъй като на нея ú е необходимо да се окопити от предишни удари, когато тя бе мъченица в името на вярата по кръстовете и кладите на Рим, Армения, Румъния. Не може да се изисква от едно същество от типа на девите да пожелае братски живот и преливане с повече аури, след като няколко пъти по ред е било хвърляно в ноктите на пъклен враг. То е още под хипнозата на ужаса и страха - на страшните Фобос и Деймос. Та нима можете да изисквате от дете, преживяло баташкото клане - пред очите му изклани баща, майка, сестра и брат - да остане спокойно сред морето от кръвопийци и еничари, които се въплътиха отново в самата България? Туй е древен кармичен закон: този, който е клал, трябва да се роди в народа, клан от него. Тези погански души сега вървят по улиците и гледат на кръв - не са се отказали да ръфат на живо души и сърца. Обаче днес ги постига справедлива присъда, понеже в беса си те неизменно стигат до престъпления. Преродиха се и много султани, бейове, содомци и гоморци. Те всички, що не са си още начесали крастите, и днес ходят по стъгдите на София и само душат къде може да им падне нещо. Те са моторизирани и често с образование, пушат скъпи цигари, бистрят политика, насън знаят курса на долара, за джинси си продават душата и душите на рода си до девето коляно и обикновено не заспиват по-рано от 3 часа сутринта.

 А има и астрално-теистични вампири, които се надяват, чрез най-различни теистични учения и методи, да привлекат невинни същества като техни "пасоми". Проповядването и възхищението, с които се хранят, пиейки енергията на невежите наивници, са астрален вампиризъм, не даже ментален. Някога ще обясня това по-подробно, а К. надушва и такива с острия си нюх на ангел-дева, така че не се надявайте, нито оставайте с илюзията, че тя скоро ще свали охраната по бойниците на душата си.

Само че сега Аз искам лично на нея да кажа нещо съществено. Врагът не е страшен толкова в крепостта, колкото извън нея, ако ни отрови реките и изгори полята. Тогава браминът умира точно толкова мъчително, колкото и шудрата. Не става дума само за физическа смърт - не само хляб и вода липсват на тези крепости, които сами се затварят за всички наоколо. Съществува и астрален и духовен феодализъм. Нуждата от обмяна на астрални, ментални, причинни, будически и атмически енергии не може да се удовлетвори само от разстояние - трябва и общуване, конкретна обмяна, братска и приятелска среда. Предупреждавам, защото след 3-4 години ще бъде вече твърде късно. Тагор казва: "Ако затваряш вратите пред греховете, каква е гаранцията, че ще преминат през тях и святите истини?"

Истината сега зове и теб, светло и чисто кокиче на духовното съвършенство - твоята степен се променя, твоят чин се повишава; ясновселената те оставя в ръцете на тотвселената, за да се повдигнеш на пръсти - и да се превърнеш в минзухар!