210.1986.06.01 Изпъкване навътре

Книга 8

1.06.122(1986)г.

София - Изгрев

ИЗПЪКВАНЕ НАВЪТРЕ

ЖЛО / МВ

Прасатвично съзнание. Трон на стабилността. Носител на скрижали. Стълб на верността. Учител в миналото, Учител в бъдещето. Не Миров, разбира се, но Учител. Той водеше посветените в Елада. Той разработи основите на Евклидовата геометрия. Утрои интереса към рамическото начало в духовния път. Трудú се като мощен пратеник на Небето на Христовата нива през много векове. Срещна се с Нострадамус. Премина през розенкройцерските посвещения. Философ бе в бургундско свято братство. Също се занимавá и с музика, обаче теоретично.

Болезненото у него иде от прекалено силното незачитане на колективното съзнание. При всички случаи, той отиваше някъде не за да се приравни, а за да покаже лошото и изтъкне същественото, понеже обикновено е безпогрешен. И сега е прав по много въпроси. Можете да се учите от него. Но начинът, по който само процедира, има съществени недостатъци, понеже създава конфликти.

От Иордор има Праматерията на Носителите. Праматерията на Носителите не е организирана още в планети или звезди, но се състои от микроскопични водородни частици, пречещи на обикновените атоми да проникват в някои области на вселената и наричани "облаци космически прах". Обаче това не се отъждествява с Морето от азове, понеже М. е от Праматерията на Носителите. Въглеродът на Морето от азове не е от кристални, но от аморфни частици, което носи самия импулс на азовете да се проявят чрез кристализация на съзнанието, т.е. чрез чувството за отделност по форма. И Носителите на Праматерията са с ярко различимо чувство за отделност, но те не се стремят към кристализация, понеже са кристални по самото си естество, а към съсредоточаване на светлината, виделината, сознанието.

При М. обаче този процес още не е изведен на просторно поле и той се измъчва да налага светлината, виделината и ясното съзнание на души, които не са в състояние да приемат неговите откровения.

Има какво да учи и той. Като не може да прокара нещо чисто, нещо правдиво, той се запъва и започва истинска война. Не че е лошо нещо войната, но са важни методите и резултатите. А една война, при която има жертви, не е война - от гледна точка на Божественото.

Правдата, през която минава сега М., се отличава с това, че той иска да я препоръча, да я изтъкне, да я наложи. Мнозинството пророци са си оставали пророци само затова. И апостолът не може никога да стане мъдрец, нито приятел на небето или свободен небесен дух, нито съработник на Бога, ако държи в съзнанието си масите - т.е. ония същества, които не прилагат правилно методите на правдата, истината, доброто.

Вътрешният конфликт произтича точно от това: нуждата да се докаже на невежите, че не вървят по правия път и че има и по-добър път. Проблемът е, че проумяването на това изисква понякога векове. А нашествениците в еволюцията не се съобразяват с това. "Нашественици" наричам всички, на които основният път не е милостта и самопринизяването, а противенето на общото течение и съмнението в истината на ближния. Не че няма абсолютна истина, но тя е безпредметна, ако не се съчетае с индивидуалната истина. Нашествениците в еволюцията преминават през страшни премеждия. Те искат да доказват, понякога дори да наказват. Наставляването е техен постоянен сърбеж, с което са много полезни на простодушните, но са страшно вредни за ония, които си имат свой коловоз и не могат или не искат да излязат от него. "Саботьорите на еволюцията" - ето как ги наричам Аз още по-строго. Носителите на революции са също пратеници на Бога; само че революция, от Божествена гледна точка, означава също резки промени, но без жертви.

Аз благослових М., благославял съм го винаги, благославям го и сега. Проблемът му е един-единствен: престани да се сърдиш на хората, че не вървят по най-правилния път. Слезни на равнище, откъдето наблюдавай хората без те да те виждат; а, още по-добре, наблюдавай Бога. Ако наблюдавате хората преди да сте наблюдавали Бога, на зле сте. А що значи да наблюдаваш първо Бога? - Това значи, като правиш нещо, първо ти сам се ползваш от него. Да не искаш, като кокошката, веднага да окрякаш орталъка. Открил си една правда, една истина - провери я първо сам, опитай я. Нека поработи няколко години първо за тебе; и, ако се окаже вярна, предложи я на хората.

 Посветените не се карат, не навикват, не са говедари с остени и овчари с криваци - това не са ви овце и говеда, та да ги вкарвате в пътя по селски! Това са също проводници на Отца, но проводници още спящи или работещи на други канали. Следователно, не тряскайте радиото или телевизора им с дърварски юмрук, та дано проработи на вашата станция…

 Съветвал съм ви и пак ви съветвам: бъдете силни, но слаби; викайте, но тихо; предлагайте, но незабелязано; изпъквайте, но скрито. Трябва, трябва да станете най-сетне ученици, понеже доста сте били учители! Този селски нагон у селските проповедници, още от древна Гърция та до Братството на Балканите сега, се изкоренява много трудно. Слава Богу, рендето на съдбата не престава да работи. Та, което е нерендосано, нека се радва - и него няма да го отмине.

 Не се ли познават "рендосаните" духове-ученици? Познават се, но по какво? Познават се по това, че не спорят. Познават се по това, че не противоречат. Познават се по това, че не търсят своето право, нито Божието право, нито никакво право. Въпросът за правото е последен въпрос. Първият въпрос е този на смирението, на примирението, на затварянето на очите за злото.Совест не значи негодуване, а красива обхода. Човек без красива обхода няма совест, свършено! Лицемерието не е никаква совест. Мазникът няма нищо общо с обходата - това е също грозна обхода. Но изказването на истината с груб тон и сблъскването на истини няма нищо общо с ученичеството - има общо с дърварството, и то дърварство с тъпа брадва.

Прочее, посолих повече М., отколкото може да приеме, с което изпитвам за последен път има ли смирение. То се знае, че ще му дадете това осияние - и колкото по-скоро, толкова по-добре, понеже с това започва неговото спасение. Ако не вземе решение да изпъква навътре, особено по идейни въпроси, не мога да гарантирам повече сигурността му в следващите пет месеца.

Посветен обаче той е - посветен от много висока степен; въпросът е да стане ученик. А сега внимавай, М., да внимават и всички Михайловисти! Ученик значи да признаваш, че някой е по-голям от тебе на земята и че ти нямаш право да поучаваш никого, докато не си мълчал, слушал и прилагал при по-големия от тебе, докато е жив на земята. По-големият не е винаги Учителят, а обикновено негов ученик, който е в по-пряка връзка с Учителя от тебе. Казвам ти го сурово, направо, но точно. И скоро пак няма да го чуете, понеже това е подсказване на зрелостния изпит, а с подсказване много даровити ученици не преминават.

Сега обобщавам: даровит е онзи, който може да следва. Бездарен е онзи, който иска да води. Принципът на сегашната епоха е такъв: ако не искаш да водиш и все пак те следват, водач си; ако искаш да водиш, пък не те следват, не си и глава лукова...

 "Правдата, правдата…" - демек: "Аз не искам да водя, но искам да разберат, че грешат, искам да им помогна да видят светлината"… - Първо ти виж светлината, пък после се погрижи за другите. Не че не виждаш, но светлината, която виждаш, се отличава  от онази, която се лее до тебе подобно на слънчева пролет. Приеми я, ти можеш!