Книга 12
7.ХІ.124(1988)г.
7.ХІ.124(1988)г.
София-Изгрев
ВСЕЛЯВАНЕТО НА НОАХЕЛ
СРОДНИТЕ ДУШИ
НОВИТЕ ЕВИ
Иисус и Никодим
20,30-22,20ч.
- Моля Елма да тълкува случилото се на 6.ХІ.1988г.
- Ако Святият Дух управлява горното, а Вечният – долното, то Моята велика Майка – Мировата Душа или Пралайя – действа чрез средното. Тя крепи средната област от тялото (а всъщност, подсъзнанието) чрез слънчевия сплит, стомашната система и съответните олтари.
Пред тебе сега е свобода, понеже тя лично извърши своята операция над ясновселенската ти обител, прогони остатъка от сън, но сън нездрав, а не Неин. Тя извърши свещеното дишане, но туй не бе нещо механично, а бе вселяване на архангелско същество, което задиша в теб, както задишва духът человечески при раждане в бебето.
Сега казвам: направете хороскоп на това твое второ новораждане. Той ще покаже какъв съвършен, нов живот се отваря пред тебе. Праща се ново същество от много висок свят, понеже бяхте заедно. Аз съм ви учил, че новораждането, вселяването, става само при сливането на сродни души. Това е новото сътрудничество, новото бащинство и майчинство! Вие сега имате дете, то се всели в Павел, само че то започва да ви отглежда... Човешките деца се отглеждат, а божествените отглеждат родителите си...
Никодим се върна на земята! Слава, слава на пророка, който отдавна се възнесе най-горе в глъбините на Великия Свят! Като се постави пентаграмът, намагнетизирахте атмосферата тъй силно, че свалихте невиждано количество Христова субстанция – толкова сняг виждало ли е човечеството по това време? Но това Мое пришествие беше необходимо ведно с огромното празнично настроение, за да постеле път от слава пред архангела Ноахела – сегашното име на пророк Никодим. Пейте и веселете се, понеже архангели вече не съществуват, а истинското им име на Земята вие единствени знаете.
- Дали вселяването е било предвидено или стана благодарение на съзнателните усилия за работа върху Словото? (Кр.)
- Не малко подвизаващи се са постигнали такива върховни вселявания по пътя на извънредния пост, извънредните молитви и извънредните усилия. Но вселявания чрез блаженство и среща със сродна душа тепърва предстоят. Така че, вие сте първите прелетни птици – представители на ония щастливци, при които страданията се отдръпват като далечен фон и блаженството минава на първо място. И все пак това възлизане и слизане на приятния Ми дух – отдавна вече божество – не е дошло по благодат, а е лично извоювано от вас чрез дълговековните ви подвизи, страдания и вярност на Бога. Ала новото е, че той сега (за пръв път на тази Земя) се ражда по метода на блаженството, а не чрез някое силнейшо потресение, чрез обикновените родилни болки.
Така, всички твои побратими, ако намерят в страдалния си път сестри с разкошното яснозрящо сърце на твоята посестрима, ще ви последват по отдавна възлелеяния път – вселения и възкресения чрез блаженства!
- Какво дръвче да си посадим за ознаменуване на нашата връзка? (Ел.)
- Орех. Нормален. За символ на здравината на връзката ви. Като символ на дълговечността на поколението ви, защото чрез него ще се привлекат много нови сродни души, които ще бъдат верни на Словото и на Делото.
На теб предстои да подпалиш с Божествен Огън сърцата на множество нови Адамовци за Словото, а на теб – една много по-трудна работа: няколко много напреднали твои сестри да се превърнат, като теб, в Любими Божии. Съумееш ли да стигнеш до най-костеливия орех и да направиш достъпна ядката му – да разчупиш старото съзнание на старата Ева, за да се роди в нея вкусната сърцевина на новата Ева, - ти ще подготвиш условия за нов успешен десант на божествени същества на Земята. Защото Аз имам готови светилници на Земята – братя с ново съзнание, които са готови да приемат, като Павел, странници от най-високо, ала още нямам пробудени сестри като тебе, които да налеят масло в светилниците и да се запали огънят.
- Дали съм Божия Любима или Божия Невеста в момента? (Ел)
- Ти имаш качества и на двете, в момента изпълняваш ролята на Любима Божия, но ти предстои да бъдеш Божия Невеста. Защото, за да бъдеш Божия Невеста, ти предстои нова среща.
- Не е ли това уязвимо за К.? (Ел.)
- Не е уязвимо, защото съм ви изяснил, че вие не сте единствените сродни души, а чрез теб се изявява неговата сродна душа – Инолария. Единствено, когато се срещнеш със сродната си душа, ще бъдеш Невеста Божия.
Издън века ти си Христова Невеста на самия Христос, от най-дълбоки времена – и затова за теб ще бъде трудно да бъдеш невеста другиму.
Том с беседи, отворен напосоки:
“В този дом е бил Господ. Всички места, дето е минал Господ, остават епохални в нашата душа. Това са красиви и възвишени моменти, които трябва да се повтарят много пъти.
Защо ще тръгне след Христа? – За да намери Божията Любов място в сърцето й.”
- Не е ли Христос женихът на всички? (Ел.)
- На всички пробудени души.
- Нали срещата със сродната душа е пътят към Христос? (Ел.)
- Само че във вас има една крива представа, че като сте в единение с някой от веригата, това е нещо по-слабо, отколкото като сте в единение с единствената си сродна душа. В Бога, в природата и във вашия мозък има такъв закон: всяка клетка в даден момент може да стане представител на Цялото. Ето защо вие се радвайте, когато ви свържа в свещен съюз с някой член от веригата, понеже за вашата сродна душа не е никакъв проблем да се изявява чрез него. Нещо повече – за вас това е едно велико утешение и предимство, тъй като преките срещи със сродната ви душа на физическото поле са толкова редки, толкова силни и опасни, че при сегашното ви състояние вие бихте били изпепелени. Да се чувстваш онеправдан, че Бог не те е свързал директно със сродната ти душа на физическото поле, значи да искаш да изядеш една планина пилаф за една секунда, със стомаха си като напръстник... Това значи още да искате слънцето да дойде на земята или земята да падне на слънцето незабавно. Не, планината да си седи на мястото и да има някой, който да снове между тях – да ви носи по малко. Тъй е и със Слънцето и Земята. Ония души, които срещате по пътя си, с пълни шепи загребали от самото слънце, са единствените, които могат да ви свържат със сродната ви душа и с Бога. А ония приятели, лакомите, с непросветените сърца и съзнания, които мислят, че може да се мине без пчели в медоносенето, остават без мед... И най-горещите им молитви не могат да привлекат прашеца на любовта от необгледните звездни ливади, защото в основата на техния стремеж не е да дадат, а да вземат. Затова и се разбунтува във вас духът ви с цялата си небесна съвест срещу трактовката на “Серафита”. Един ангел, един архангел, един серафим, едно божество даже никога не може да се върне при Бога, ако е отказало любов на една част от Бога в името на Бога! Това е абсолютен закон, който не може да има никакви изключения. Той е верен по всичките си пунктове. Затова, съхранявайте като скъпоценен елей, като многоценно пчелно млечице шанса да отдадете любов на част от Бога, за да можете самите вие да останете негова част. Любовта към Цялото може да се изрази само чрез част от Цялото, защото инак вие сте си въобразили, че сте големи като Цялото, за да може да обичате директно Него. Най-голямото щастие на Цялото е да обича всяка своя част; следователно, ако вие имате претенции да обичате Цялото, вие трябва да се стремите да го правите щастливо, а то е щастливо, когато прави щастлива частта. И да постигнете директна любов към Бога, Той ще ви върне на Земята, за да обикнете някоя негова част. И ако вие не заслоните с тази част сърцето си за любов към другите части, то вие ставате “едно с Бога и мощни като Бога”!
На Земята няма по-голямо престъпление от това, да лишиш от любов част от Бога, очаквайки “сродната си душа”. Когато Аз казвам “част от Бога”, Аз се изразявам математически.
- Към частта от Бога влизат ли обсебителите? (Ел.)
- Не казвам “част от дявола”, а казвам “част от Бога”. Вие, земните хора, сте странни същества: очаквайки в студено безлюбие сродната си душа, в края на краищата вие се прилепвате към нещо точно такова, каквито сте повечето от вас засега – към част от дявола... Което си прилича, се привлича... Ако ти не си отдал любов на част от Бога, ти непременно ще попаднеш на част от дявола! А част от дявола е онзи, който те иска само за себе си; или си самият ти, ако искаш някого само за себе си. Когато говоря за ореховата ядка – за тия нови сестри, които очаквам да Ме обикнат на Земята, - Аз имам предвид събуждането на новия вкус в сърцето на новата Ева – вкусът към ония части, които са части от Бога. Частите от Бога на Земята се отличават по това, че те не могат да бъдат преуспяващи на Земята; те не могат да бъдат грубо мъжествени или грубо женствени; те не могат да бъдат алчно искащи и алчно налагащи. Те са като Мене – Виделината на света, Солта на Земята, далечното бъдеще на човечеството, което в началото е слабо, но после постепенно нараства. Черупката върху сърцето на старата Ева не допуска то да се обърне към частите на Божии на Земята, понеже от тях вее “несигурност”. Тя се устремява безпаметно към частите на дявола на земята, които са “сигурни” в себе си, безогледни, безцеремонни, напористи и груби. А затова и те си строшават зъбите в тая черупка, защото “коса о камък опира”...
Когато крехката ръка на Любовта се докосне до най-тайната точка на тая черупка, то тя се разтваря сама. Крехката сърцевина засиява и новата Ева проявява своя истински вкус – вкусът към ангелите Божии на Земята. Ето в какво велико изкуство, в каква велика наука имате да въвеждате вие прииждащите като зазоряване нови Еви на Земята! От тях зависи слизането на Царството Божие в Едема!
- Има ли някаква символика в костеливите орехи, които ям в последно време?.. (Ел.)
- Символика има, понеже с цялата си душа ти предусещаш своята трудна мисия да разтвориш най-после новите сърца за Любовта. Костеливата черупка на ореха е символ на предразсъдъците, морално-религиозните суеверия, егоистичния страх и неготовността към саможертва, отговарящи на кората на мозъка. А истинският орех, девственото бяло подкорие на мозъка, отговаря на най-девственото във вас, онова, което е Божествено – свръхсъзнанието и подсъзнанието.
Ето сега, когато се справи блестящо с най-приятното поръчение в света, така че не може вече и дума да става нито за [задължително] поръчение, нито за “справяне”, Аз ти поднасям един твърде костелив орех, който вече 7 години никой не може да разтроши. Ядката му е божествена. Ако ти успееш да го разтвориш и да пробудиш ядката му за нов живот, тогава Аз ще се радвам като дете за отново намерената си, отдавна загубена овца. Вие даже не можете да си представите каква прелест, каква дълбочина се крие в тази божествена ядка! Ако не беше новороденият да помага, черупката нямаше да се поддаде (отнася се за архангел Ноахел).
Няма коментари:
Публикуване на коментар