СЪДЪРЖАНИЕ

сряда, 17 август 2011 г.

368.1988.11.18 Познавам, познавам, познавам Своите Си!

Книга 12

18.ХІ.124(1988)г.
София-Изгрев


ПОЗНАВАМ, ПОЗНАВАМ, ПОЗНАВАМ СВОИТЕ СИ!
ЖЛО / ГЙ


10,05-11,40ч.           
          Горе се пази специално място за него. Пишете:
          Ти, предано Христово създание! Намерих пак път към тебе през десетилетията. Няма пропаст, в която ти да не се хвърли заради Бога; няма клада, на която ти да не горя като пламък небесен! Стотици пъти ти влачи робски вериги в името на Правдата; гонен бе и заточаван с тежко проклятие от силните на деня и от враговете на Истината; премазван бе от побои, запиран бе по зандани, предаван бе от предатели – но винаги оставаше верен на Словото Божие.
          Радвай се, праведнико, апостоле на Тронното Слово на Господа! Ти изкупи отдавна не себе си, а стотици и хиляди синове на народите, сред които се подвизава. Още в Елада ти отрязаха езика, понеже бичуваше с огнена реч робството. Престолното Божие Царство Христово няма по-пламенен трибун от тебе в цялата древна Юдея; Русия никога няма да престане да издава твоите повести; Сомалия те възпя в народните си песни.
          Предната стража на Господа – ето какво е духът ти!
          Това, което се говори напоследък за звездите, които пламтят навътре, за твоята чиста монада се отнася. Соткал плътта си от страдания, сърцето си – от песни и горести, ума си – от катедрали на Мъдростта и познанието, праведният ти дух следва по петите Царя на Правдата през 30 столетия вече! По-жарко невеста не люби жениха си от тебе, когато обичаш Господа; по-сладко майка не пей на рожбата си от твоята мисъл, когато тече за Господа; по-силно водопад не гърми в пропастта, когато слизаш на бран за защита на онеправданите. Ти въртя меч - и въртя го истински; мета копие – и го мета смъртоносно по нашественик и оскърбител на Отечеството; ти хвърля огън и жупел срещу папи, жреци, патриарси и самозвани светии – защото е чутко ухото ти за най-тънка реч Божия и трепетно плаче душата ти, когато виждаш неправда да плоди беззаконие.
          Познавам, познавам, познавам Своите Си – и Своите си повиквам, когато са нужни!
          Египет прогони писаря Ми, който пазеше Скрижалите на Смарагда. Ала ти Ме намери и вдън пирамидите тайни и се опълчи на страшни династии, извиквайки Слънцето за свидетел. Твоята дивна Нефертити не те е напускала никога; Бикът стене под мощните мишци на праведника, дръзнал да поведе чистите по стръмното поприще на Овена. Аз не зная друг ученик на Небесния, който с плач покъртителен да се хвърля в нозете на Славата Божия! Гръм с гръмоносни мълнии потриса душата ти всеки път, когато Ме зърнеш, скрит сред тълпите, епохите, времената! Ти си онзи, който разпознава, оправяч на пътища Господни, сал на Провидението, пренасящ покрова небесен на свято място.
          Кой ще Ми каже: “Пламти прекомерно брата от "ревност" – не може ли по-спокойно?”... – Мълния спокойна има ли? Пожар от обич към Господа тъй лесно ли се гаси през пространствата? Преданост от подпалено изгревно наводнение може ли да бъде среднощ огледало, студено и езерно? Прочее, оставете влюбените в Господа да Го любят тъй страстно и огнено, както вие не сте и сънували да обичате своите земни кумири.
          Сега сокращавам наполовина останалото в тефтерите, понеже с още десет грамадни крачки каленият в битките се приближи към Мене, провеждайки действото на пентаграма; и с още десет ще влезе, пак първи, в Светилището - понеже свиден му е гласът Ми и разпознава го! Тази немалка култура, която се събра в хранилищата на опита ти, те издига над всички от Братството, които тогава познаха Небесния Цар според славата на одеждите Му, а сега отхвърлят.
          Не ще ви бъда Учител никакъв, ако само веднъж съм говорил, ако не тека неприривно и всякога, търсейки пролуки през сърцата на малките и през пръстите на смазаните от страдание. Нищите духом не са някои други, а ония деца на Трапезата, с които поканените не искат да седят наедно, понеже били много оцапани и Силата не можела да протече през тях... Ала Аз съм ти казвал не малко неща и сега, и тогава, та мъждиво светило от тебе не става, нито ръжда е покрила пантите на твоята порта, поради което можеш да приемеш Истината отвсякъде.
          Просторно е царството, което наследяваш отнине! Когато стотиците предателстват с отрицателни мисли и състояния, Аз те имам за един от ония, малцината, които все още ходят в бели дрехи и не жалят себе си, когато става дума за Словото и когато ги повикам на полето на Делото.
          Сега особено е нужна свята искра на разума, радостна щафета на Мъдростта, която да предаде Словото на поколенията отдясно, но и да обърне към новото Слово поколенията отляво. Поколенията отдясно са тия, младите, жадуващи Словото на Учителя от Неговата царствена изява на Земята в първата половина на този български век. Ти си ключар на Скрижалите и само ти можеш да отключиш скъпоценни съкровищници, та да стигнат подаръците на Господа до ръцете на сиромасите. Ето, сега те тичат със сèдмици и с десетки километри, за да се сдобият с някоя книга от вечните – та да могат да работят пак устремно Трите Ми класа, плюс Четвъртият. Това е обаче половината от светлата ти мисия преди залез. Необходима е, както казах, искра и наляво – та да подпали още две-три сърца на старците, които не искат да Ме признаят за гласовит... Аз съм гласовит и гласът Ми се чува от младенци, па макар и оцапани от саждите на злоезичието и премазани от ледовете на саможертвата за беззащитни. Такива никога не вярват, че са достойни и достатъчно чисти, за да протече Словото през издъхващата им душа от премеждия. Вие не ги и убеждавайте, че са достойни – те никога няма да ви повярват, понеже сами се мислят за гниди и отхвърлени от сградата. Ала Словото, което се лее през такива, няма никакви прегради – и снегът, който пада от небесата Христови, тъй както никога не е падал в октомври, е само бледо начало на празника, започнат с Новото Слово и отпразнуван с поставянето на пентаграмата. Снегът е Христовата дреха, с която загърнах страдална България поради туй, че успяхте да сложите пентаграмата навреме и да отмените завинаги порядките, които спъваха Школата и Словото, и Делото.
          Нека са скромни тръбите Ми, нека са още далече от образа на Тръбача, та прах се усеща под стъпките Му, ала Словоточисто предават, ала Школата пак се започна! Тя, прочее, никога не се е прекратявала, ала тук, на небето; радостно е, че сега, наИзгрева, тя се възправя отново. Тия, които са отдясно, са изумени от нейната сила и свежест; по средата има само един побратим на Делото, който е пламенен. Ала пламъкът му може да опали навлажнените клади отляво - тогава ще руйне огънят и в двете посоки, между двете поколения, та да каже небесната аудитория: “Ето, намери се пак Ученик на мястото си!”

Коментар: Този възрастен брат от Школата отдавна си замина за другия свят. Той отдаваше всичките си усилия и средства за Словото, за Делото, за Братството. Той съдейства да се направи новия, коригиран пентаграм в елипсата на Учителя. Когато за някого в осиянията се казва, че е прероден някой от великите люде на земята, почти винаги това значи, че той е само един от хората, в които даден мощен дух е въплътен – може да е 1/5, 1/50, 1/500 част от него, а и по-малка. Ако той е разпознал и изучава Словото от последната му изява в даден свят, е получил Първото Посвещение; станал ли е негов ревностен апостол, разпознал ли е Бога на земята физически в най-последното Му въплъщение и живее ли с него или с Неговото Ято, е получил Второто. При Третото вижда всичко в Трите Вселени и има космична мъдрост и ясномислене, а при Четвъртото става мъченик и мистик, човек на Любовта. На земята страда, небето е отворено за него. Той въобще няма тия мередиани, чакри, точки и центрове, както ги рисуват и си ги представят хората от по-ниските посвещения. Който е горял по кладите, който е висял по кръстовете, който са го одирали жив или разкъсвали зверове по арените, има съвършено други олтари, престоли и двери. Затова той се ориентира съвършенно правилно къде в даден миг на историята е Словото, Делото и Животът, къде са техните носители. За него вече е съвършено невъзможно да живвее със смъртни и да има вкус към хора с други идеали и друг начин на живот.

Няма коментари:

Публикуване на коментар