377.1989.02.02 Приказка за Аналом и Ноеила

Книга 12

2.ІІ.125(1989)г.

София-Изгрев

ПРИКАЗКА ЗА АНАЛОМ И НОЕИЛА

 

19,30-20,30ч.

 - Може ли някоя космическа приказка?...

            - Питай само Мен за това, но по-смело. Пращам ти приятел.

          - Поклон, о Кралю на боговете, поклон! Ще разкажа някоя вълнуваща история. Аз съм аровим – ангел на Паметта за Житейските Истини.

            Аналом бе мъртъв. Пратеник на Белоснежното Бъдеще, той студенееше от прекрасен мрамор, молейки се на колене с глава върху стълбите на Ин – Двореца на Народите. Ако Народите от света на Амвен се бяха съгласили да го изслушат, Амвен щеше да бъде спасен. Амвен е планета, но слънцето на Амвен е помръкнало. Помръкнали са лицата на всички амвенци, потъващи в мрак и студ безнадеждно. Те се превърнаха в базалт, понеже искаха да погълнат и последните капки сила от Нао. Ако попитате някой кои същества са базалтови, непременно ще ви каже: “Народите на Амвен!”

            Базалтът е народ в недрата на всички светове, зает с познаването на Самата Собствена Същност. Аморфната му маса на Земята не е нищо друго, освен следа от страшна катастрофа. Това бяха все титани – прекрасни, велики същества! А сега са премазани, обезформени, превърнати в блокове, пластове, жили, руини... Астрономите виждат само труповете на предишните гиганти. А когато един свят е жив, там всичко се движи!

            И познаването на Самата Собствена Същност е също движение; ала то е движение навътре, сгъстяване, уплътняване. А да мислиш само за своята същност, значи да се уплътняваш в пълна чернота и непрозрачност. Има народи в Битието, които медитират в абсолютен унес и концентрация само навътре към себе си. Това са Въглеродните, Базалтовите, Абаносовите Човечества. Това се нарича “егоцентрация”. Себецентрацията е напълно противоположен процес, ала също навътре. При себецентрацията, въгленът се превръща в елмаз. И прачовечества има, напълно елмазени! Амфорната чернота означава: "Аз търся онова, с което съм различен от всички останали". А елмазеният човек говори: “А здавам онова, с което съм различен от всички останали”. Както виждате, разликата е огромна.

            И Аналом бе елмазен, преди да получи отпора на амвеняни. Не че са виновни базалтовите народи: Аналом търсеше Ноеила! Всеки елмазен човек търси някой абаносов или базалтов, за да осмисли живота си. За да мисли за себе си, тъмното трябва да получава топлина. Абсолютната Светлина в Битието се събира в елмазеното човечество, а то я предава на трите тъмни човечества като топлина.

             Аналом срещна Ноеила по стълбите на Двореца на Народите. Той пламна от велика, огромна любов, подпалвайки в разноцветни огньове и тонове всичко наоколо. Ала той забрави, че аморфните хора от въглерод, от базалт, от абанос, още не могат да мислят за другия; забрави, че елмазените човечества се раздават, без да очакват разбиране.

            Така, от елмазен, той се превърна в мраморен, в подножието на Стълбите. Устните му докосват базалтовите нозе на една съвършена амвенянка, която той търси от милиарди години. Самата Ноеила е нощ - по-черна от най-черния въглен. Ала нозете й постепенно почват да стават базалтови. Там, където Аналом я целува, базалтът просветва до светлосив и прозрачен. От докосването, Аналом е станал почти целият мраморен – все по-бял, все по-бял от главата нататък. Само връхчетата на пръстите на нозете му са останали диамантени...