СЪДЪРЖАНИЕ

четвъртък, 18 август 2011 г.

393.1989.06.09 Обяснение за хостонните същества. Пристигането на брат Ж.Р. Възлизане-то на Дъщерята

Книга 12

9.VІ.125(1989)г.
София-Изгрев

ОБЯСНЕНИЕ ЗА ХОСТОННИТЕ СЪЩЕСТВА.
 ПРИСТИГАНЕТО НА БРАТ Ж.Р. ВЪЗЛИЗАНЕТО НА ДЪЩЕРЯТА

           
11,09-12,06ч.

            - В посланието до майката и двете дъщери (недатирано лично осияние от 1985 или 1986 г.) се говори за хостонните същества по точно противоположен начин на познатото ни досега, т.е., описват се с функциите на мюонните същества. Как се обяснява това противоречие?


            - Хостонното царство е цяло, а мюонното – половинчато. С мюонното царство кристализацията става на място, а хостонните ангели, които още летят по реките на Битието, са необвързани от място, но се стремят към място с всичката сила на духа си. Само обаче тогава, когато хостонно същество усети уханието на сродната си душа, то полита главоломно към мястото или честотата, в която тя живее. Именно тогава става това, което описвам при вашата мила приятелка, понеже и хостонното царство има 12 подйерархии. Десетата се нарича “хостронна” и там творят ангелите, които вече са попаднали на своето място в Трите Вселени. Те са цялостни същества по проект, но не още по завършеност. Именно хостонното ангелско царство е онова, което слиза отгоре надолу. Ние го призоваваме в Паневритмията с вокалното упражнение, слизащо отгоре надолу. Обратно – съществата, които възлизат от материята към Духа, се възбуждат с възходящи музикални упражнения. Третата част на вокалното упражнение от Паневритмията е живият начин на едно хостонно същество да завърши напълно еволюцията си. Това е Великата Тайна! Първо летиш от духовния свят на Мъдростта, осиянията, съзерцанията, пътуванията по реките на Вселената (тонът “ми”) към съвършенството (“сол”), издигайки се все по-нагоре и по-нагоре в рядката среда на Духа. После слизаш надолу, през 7 полета, привлечен от долната октава на Божия Дух – Духа Святий. Тогава ставаш “доан” – слязъл хостонен ангел до точката на привличане от неговата сродна душа. И когато се слееш с нея, ти почваш пак да се издигаш от долно “сол” до абсолютното “до” – т.е. ставаш едно с Бога! Това е нещо непостижимо за мюоно същество, ако е вървяло сàмо нагоре и е станало Тао – въплъщение на Абсолютния Дух, на Отца. То сега трябва да почне да слиза, заедно с хостонните си побратими, от Тао към Дао (от горно към долно “до”)  през цели седем свята. Така слиза до магичното “ми”, което е V измерение. Там има един малък шанс да се въплъти като човек, понеже само човекът може да започне веднага от третото вокално упражнение, та да завърши този прекрасен полет нагоре към Отца, надолу към Святия Дух, и отново нагоре към Бога. Тази тайна Аз съм ви я предал и със знаците, които помолих да се издълбаят на чешмичката отвъд Второто езеро.
Само че там трябва да се направи една малка корекция, та да съответства на третото вокално упражнение. Не, не е нужно да се коригира класическото, а да се добави нов знак (На илюстрацията по-горе се вижда, особено в стеснената проекция на мелодията (най-долу), че третата част завършва на по-нисък тон от този, от който е започнала. Това тук е предадено начупено, но може да се представи и като плавна синусоида – б.п.). Ако Тао не се превърне в Дао, няма възможност да се пръснеш и събереш в Холивселената.
Братът от полето “Пратк” ходи вече свободно по пътя към Бога, понеже в момента слиза надолу. (Виж осиянията за контакта с брат Ж.Р. през 1985 и 1986 г.:  “До Ж.Р.- Приемете...” от 3.09.1985г. и  “До Ж.Р. – Орúус” от 3.05.1986г..) Той получи от осиянията, които му прочетохте в планината, ключа към носителството на Дао. Той наистина произлезе от Дао, но в недрата на микросвета, та премина отдолу нагоре по пътя на вокалното възлизане. Така възлизат мюонните същества. По този път той наистина се свърза с братята, които наричате “черни”. А когато се погрижих да го извлека от там и той Ме позна на Изгрева, получи “слим” – слагане на най-високо място в духовното поле, до което може да стигне изкупено мюонно същество, влязло в човешката еволюция. На Изгрева братът Ме позна като Духа Божий - т.е., той стигна до “сол” от третото вокално упражнение. И точно тогава се наложи да си замине, понеже за нищо на света не искаше да тръгне пак надолу. Неговите спомени за долния свят бяха толкова страшни, че още не може да проумее пътя на Божественото Слизане. Сега той преминава вече “корп” – V-то поле на вокалното Божествено Слизане. Това поле е първата среща на човешката душа с Бога при нейното слизане в материята. Благодарение на вашата услуга, този брат е само на няколко месеца път отново към физическо въплъщение. Със средствата на божествената математика изчислявам, че раждането му трябва да стане отново в България, не по-късно от септември следващата година. Тогава той ще преживее първо човешко въплъщение, понеже предишния път Аз го изтръгнах от ада. Срещата на човек с Бога на Земята означава възможност да се роди в божествен дом и да попадне на Словото Божие.
          Ето защо – бъдете чутки! Всичко, което ви се случва, само подготвя въздух и почва за слизане на Новото Човечeство. Хостонното тяло на брата още не е доизградено, понеже той има да слиза до долно “сол” при сегашното въплъщение и да възлезе отново към “до”, но този път - Дао.
 “Доа” – това е Бог в точката на посаждането на семето в материята. Тогава същества и човеци стават “доани”. А Дао – това е Окончателната Точка, в която ти се сливаш с Дао. Там няма вече повече възлизане, понеже възлизането е категория на Духа, а над Духа е само Дао – Съвършеният Дао, в Който даосите се завъртат на едно място, обемайки Цялото неподвижни. И в същото време – подвижни по всички бития и небития на Благия! Там ти вече пееш вечно последното “до” от третото упражнение – “до”-то на Центъра на Пентаграма.
          Когато казах, че хостонната ви сестра има мюонен вид, това означава степен на въплъщение на хостон до най-долното “сол” – човек или ангел, превърнал се в “хострон”. Хостроните са мюонен вид, но осияни от Духа Святий. Ето защо, сега на нея й предстои последното възлизане – възлизане към живота за Бога. На това се дължи нейната непреодолима жажда за свръхлюбов, съчетана с непреодолима воля за собствено съвършенство.

          Средната линия на “двойния черпак” показва период на задържане в духовния свят след физическата смърт. Докато синусоидата на третата част на “Дишане”, която завършва по-ниско, отколкото е започнала, е валидна за еволюцията, инволюцията и синволюцията на хостоните.”

Допълнение от 2009 г.: Ето едно от обясненията в интернет за фигурите на скалата над изворчето при езерото Елбур, дадено от Д.М. (с малки допълнения):
Равностранен триъгълник и квадрат под него, символизиращи седморно устроения човек от молитвата “Отче наш”; а отляво, един под друг, има три кръга: най-горе кръг с точка, под него кръг с диаметър, а отдолу - кръг с кръст. Те символизират трите свята: божествения, духовния и физическия. Нагледно показват слизането на човека от Бога в материята. Между десните и левите символи има други, начупени знаци, изобразяващи борбата на Духа с материята, а отдолу е представен преходът на тази борба в единство. Гледайки с разбиране, ние виждаме на скалата изобразено цялото Сътворение. От Бог–Отец сме излезли, с Христос ще се върнем пак в Него, а чрез Него -  в Абсолюта.

 Разбира се, има и други обяснения за тия фигури и взаимовръзките им, които един ден могат да се развият в специални реферати. Този, Който ги е дал, е искал да остави един ключ за вековете. Човешкият дух и душата ни имат закодиран този божествен печат в себе си и затова го разбират и се задействат от него. Той е проектиран и в хромозомите ни, и въобще в целия ни общ и индивидуален геном. Знаците като ченгели са всъщност цифрата 1 и нейни варианти в различни позиции.


Единицата, изписана като индийско число (което при нас минава за арабско), поначало е символ и израз на самоограничението на Абсолютния Дух и на другите Му проекции, за да се кондензират в по-гъсти форми и да се изявят. Това е Неговата творческа саможертва. Така че легналата единица между всяка лява и дясна фигура показва степента и метода на самоограничение, кода за низходяща трансформация. В обратна посока («Възвръщането»), той е код за освобождение. Това трябва да го умее и човешкият дух, душата ни, тялото ни. Така че съвсем не е без значение как е разположена единицата, за да се превърне Бог Отец в Светия Дух или Троеликия Бог;  тоест, от божествен - в духовен свят.
На втория ред виждаме, че Мировата Душа се самоограничава, за да се превърне в Четирите Стихии или Взаимодействия във Великата Разумна Природа, в Естество.
 Най-долу виждаме и Христос – Човекът, хипервселената. По метода на двойния “черпак”, той се превръща в Иисус. Това е целта на всеки човек с монада. Какъв е този метод на “двойния черпак”? От кого, откъде и какво  трябва да черпим; и кого, как и с какво трябва да черпим, за да станем прекрасни и съвършени? Не е ли удивително как с една и съща дума – «черпя» - ние, българите, изразяваме полюсите на безсмъртието? Не можеш да почерпиш някого, ако не си черпил сила и смисъл от Бога. Защо в кода на “Дишане» от Паневритмията се дава музикално един още по-странен “двоен черпак”, при който накрая се озоваваме по-ниско, отколкото при тръгването?  Разбрали ли сме, че възлизането е духовно, а слизането – божествено?
Забелязваме, че има още три “ченгела” по-долу, които вече не са прости единици, а с ъгли и от двете страни. Защо е така, какво означава това? За какви принципи, взаимодействия и методи говорят те? Защо са обърнати по различен начин? В най-фините нива на Школата всеки научава точно какъв е ъгълът на неговата монада, единствен и уникален в Битието, под който двойникът й се накланя, за да се самоограничи и прояви; под какъв ъгъл тя може да се освободи от материята. Така че в мистичния свят всеки “чертае” собствената си единица под строго определен ъгъл – това става инстинктивно, интуитивно, импулсивно. На някои хора бяха дадени от Елма монадните им ъгли с голяма математическа точност. Съответните точни лични аспекти в астрологията, а не само базалният - полуквадратът, символизиран общо от Единицата, - показват индивидуалния импулс или метод за изява, проява и себеосъществяване. Корелациите между индивидуалните ни ъгли очертават пътищата на любовта, приятелството, обмяната, братството.
И още три загадки, за който е наблюдавал и се е замислял: 1. Защо “ченгелът” на Бог-Отец най-горе - или на Абсолютното Начало във всяко същество с искра Божия – отляво е свободен, а е под остър ъгъл само отдясно; и защо ъгълът е отгоре? Защо всички останали ченгели са двустранни? Какво може да означава това като принцип и поведение? 2. Случайно ли ученикът с длетото е издълбал третия ченгел като прав ъгъл от дясната му страна, и защо той е надолу? Има ли това нещо общо с еволюцията и защо квадратните и кубичните конструкции са максимално податливи, сглобяеми и разглобяеми? Какво означава това във взаимоотношенията – само лоши неща ли?  3. Защо самоограничението на Мировата Душа и душата изобщо, за да се превърне в Естество и Природа, е от вертикален тип (ченгелът е изправен)? Случайно ли той започва отляво от Муладхар и свършва надясно със Сахасрар?...
Когато идва на земята, един Миров Учител дава всичко и в знаци, символи, фигури. Кодира всички базални ключове. По същия начин в Школата се разглежда и всеки елемент и пропорция и в Котвата, и в  Пентаграма, и в Знамето на Бялото Братство - и т.н.

За домашно: Когато Небето посочва някому къде точно върху скалата да издълбае свещени и вечни символи, има ли или няма предвид фактурата на камъка на това място и картините и знаците, закодирани там от Вечността? Разглеждал ли ги е някой досега? Дори от снимката, която е приложена по-горе, могат да се изкарат цели трактати и саги – пък нека и да са “фантастични”... Нека не само релефът на скалата да е картина - нека и лишеите да изменят изображенията по-често с течение на времето. Това пак е чудесна храна за въображението...
            Е, разумни или неразумни са природните рисунки, това можем да оставим за далечни бъдещи дебати... Тук само ще сложа два кадъра от един любителски филм – от заскрежения прозорец в едно вълшебно утро под Рила планина. Кой си направи тия къщички и къщи върху стъклото на прозореца, без въобще да ни е  питал?..
            Камерата се движи малко по-наляво, за да снима този удивителен зимен двор на стъклото ми – и какво да видим?! -  Някой си има и малка къщичка в имота и даже си е вдигнал и знамето от радост! Не сме пипали прозореца и с топлийка!

Няма коментари:

Публикуване на коментар