Книга 12
16.VІ.125.(1989)г.
16.VІ.125.(1989)г.
София.-Изгрев
АРХОМНА МАТЕРИЯ, АНГЕЛИТЕ
МЕЛАНИ И ЯБЪЛКОВИТЕ ГРАДИНИ
ЖЛО / ТИГ
9,30-10,00ч
Млада материя от Новата физична вселена. Новата физична вселена се състои от 5 вида материя: архомна, свръхстара, стара, млада и свръх-млада. Тази, която нарекох «млада», образува физичните звезди от розовия спектър с прекрасна светло-зелена корона. Гледката е смайващо красива! С Т. раждането на такава звезда се случи преди 38 милиона години. Розовото тя внедри в сърцето й, а свет-лозеленото – в ума й. Такива “понални” същества са много голяма рядкост в Новата вселена, но Битието украсява с тях божествено нощите на Пралайя!
И така, невинността на сърцата с розова същина е позната на всички. Такова сърце умее да обича предано, топло, чисто, а нежнорезедавото сияние на ума в тези удивителни, великолепни създания, организира материята около себе си в мек, приятен комфорт.
Когато се получи в Битието такова необикновено съчетание от цветове и мотиви, отмората на пилигрими и бунтовни духове видя надежда. Никъде, никъде, никъде до този момент изтерзаните ратници на Новото не бяха срещали такова странно съчетание, понеже розовото обикновено се съчетава със светлосиньо, а светлозеленото – с тъмнооранжево. Балансът тук бе изместен с няколко спектрални класа настрани и резултатът бе възможност за най-нежни чувства с най-мека битова атмосфера. Аз наричам това откритие на “меланите” (създателите на тези особени същества) “Ухание на Разцъфналата Ябълка”. Тъкмо Разцъфналата Ябълка осиява пролетта с тази нежна розовост и светлозеленост, с която поналите освежават Новата Вселена. Ако попаднете на такова място – сред градина от разцъфнали ябълки, но привечер, след залез слънце, когато небето е също бледорезедаво, а от слънцето са останали само розови отблясъци нависоко в облаците, - вие ще добиете представа, какво значи да имате такъв приятел!
Това означава поетичен мир и сладка тишина. Това са особени ангели, свързващи етерния свят със света на душата и проявяващи благодатта на нежното чувство, облъхващо света с изобилие и хармония.
Ако сте имали щастието да срещнете такъв човек на Земята, не ви е необходима вечерна ябълкова градина... В неговата прелестна аура вие ще се чувствате още по-блажен, спокоен и цялостен, отколкото под зелено небе с облаци от розово дихание.
Невинността и кротостта на това сърце, което ви е покрило с крило от грижа и благост, не искат нищо друго, освен малко топлинка – за броените мигове, през които пилигримът се е приютил под перата му. Това не е напълно достатъчно, о, далече не е - на такива прекрасни сърца, - но кажете Ми: нима няма вечер, от която да не лъха малко тъга и носталгия? Така и душите с дъх на ябълков цвят, осеян от нежнозелена вечерна заря, крият в гънките си и виолетовото смирение на тъгата на една самота, от която не могат да избягат никога. Тази деликатна и чиста скръб прави още по-прекрасен разцъфналия цвят на нежното розово! Озарени отгоре с резедата на небесни предчувствия и надежди, обичливите сърца от ябълковите стаени градини, отдолу са скътали сенките на теменуженото очакване, почти толкова успокоено, колкото и тревожно.
Затова сега ти дадох това хубаво име – понеже меката, кадифена скръб на душата ти по пълнота и взаимност, постоянно ще изпълня горите наоколо с твоето дивно ухание. И само онзи ще разбере колко великолепно е цветето, което го издава, който може да се наведе и да го открие сред дебрите на човешката суета.
Купете си теменужки от Монмартър!
Wenzel Ulrik Tornoe (1844-1907)
Понеже теменугите в битието хранят всички същества с асуин повече, отколкото всички други цветя. А асуинът не е това, което блести отвънка, но онова, което извира най-отвътре – Прекрасното.
Само три минути на ден да сте имали щастието да ви гледат очите на такова създание – и вие ще добиете удивителен мир, бодрост и сила, за да се стълкновите с враждебните прибои на света.
Живей тихо и свято - ти, чисто убежище на кротостта и доброто! За такива оазиси сред пустинята още отдавна е казано: “Кротките ще наследят земята”. Ако ти имаш вяра и търпение да изчакаш плода на твоето дивно цъфтене, ще видиш, че той ще е славен. Тогава не ти ще въздишаш в самотните вечери на теменугите, а стотици други ще въздишат по тебе, понеже плодът на кротостта е вечната красота и безсмъртие!
Допълнение към ЖЛО / ТИГ
16.VІ.125(1989)г
11,30ч. – Пет минути след идването на това лично послание, единаторът отваря една книга от библиотеката на тази приятелка и чете където сочи палецът:
Наистина, тъй както и преди, не можа да проумее как се беше превърнал в ябълка. Или още по точно, той беше самият ябълков сок...
( “Ден на Калисто” – стр.279)
Когато се връща в дома си, той заварва на леглото си оставена от някого изрезка от един немски моден журнал: чудно момиче с ябълка в ръката... В дрехите и бижутата му доминират виолетовото и светлозеленото!.
Удивен от поредното съвпадение, х. задава въпрос защо е всичко това, само заради посланието до Т. ли?
Източникът отговаря:
- От този момент съдбата на това момиче (от цветната фотография) се променя! Подарявам й огромно щастие, понеже попадна под погледа Ми. Един ден, когато осиянията ще се преведат на Запад, тя ще разбере защо се е променило положението й коренно. Тогава ще потърси България!
Осиянията от Елма продължават в книга 13
Няма коментари:
Публикуване на коментар