400.1989.06.23 Нишката "етрал”

Книга 13


23.VІ.125(1989)г.

София - Изгрев

НИШКАТА "ЕТРÀЛ"

ЖЛО / ИАЩ

Като бели пера слизат мъж и жена от зенита

в полунощната пропаст на мойта тъга.

На балкона ми кацат и тъжно жената ме пита:

                                              - Докога ще те чакам, кога ще си дойдеш, кога?!

18,30 ч.

            Приятелката, до която вече има лично послание от Елма, е уверена, че я посещават извънземни – руса жена и млад мъж. Вижда ги, усеща присъствието им. Тя е същата, в чиято дъсчена барачка до гара Разменна край Радомир някога бяха получени «Осияния за мира». Същата, на която един ден се даде една силна формула, чрез която Небето я освободи от злия началник.

            - Понс-но има осем планети. Втората се нарича Ориал. Там знаят точно къде се намират душите от Понс-но и Ориал из Вселената. Понеже предстоят големи катаклизми, на Земята са повикани ръково­дителите и близките на всички, които няма да оти­дат за претопяване в Старата Вселена.

Старата вселена си отива – то е факт! Повечето хора ще останат в Тринадесетата сфера, от която слънче­вата система вече излиза. Пръснати в пространст­вото, монадите им ще останат в анабиоза 12 мили­арда години. Студените, себичните, егоистичните, вече ги затваря в небесни дрехи на космически покой­ници – нещо като пашкули с блестящи нишки, но тъмни, повечето абсолютно черни. Тези нишки пред­ставляват запис на всичките им прераждания, на­пълно отразил върху нишката техните мисли, чувс­тва и постъпки. Прочете ли Съдбата в тъмния цвят на нишката студ, злоба, себелюбие, такъв филм не се разглежда, понеже светлите участъци от ниш­ката са нищожно продължителни. Само при ония, чи­ято нишка “етрáл” е преобладаващо светла, се пуска филмът на живота им през очите, обратно от мо­зъка. Аз съм ви казвал, че това се нарича “психопро­жекция”. Само наглите, пълните безверници, чудо­вищните циници и отрицатели на Небето се подлагат на най-страшното: филмът на живота им се прожектира пред огромна аудитория. Там са враго­вете им, а също и ония, на които те държат, и жерт­вите им.

 Нишката “етрал” не може да се заличи с нищо – тя предава мозъчната информация в причин­ното поле – там, където се съхраняват филмите на всички бития. Физическото, астралното и ментал­ното поведение на всеки се прожектира “обемно” във всичките 49 измерения. И тогава дори най-безоч­ливите започват да викат неистово: “Да се спре филмът!” Ето това се нарича страшен съд, а не разните нелепици, които се описват от църквата.

 Аз съм ви говорил още за последната, най-тежка операция – “разтрошаването на ореха”. Когато някой пълен, абсолютен духовен подлец направи горда гри­маса пред филма на живота си, искайки да внуши, че това е монтаж на “вражеска инстанция”, Господарите на Съдбата прилагат последното хирургическо раз­биване на самомнението им. И тогава става ясно дали вътре е имало монада – искра Божия – или това е само сажда. Повечето андроиди, които управляват сега света, са със сажда – те не са безсмъртни души. Така че след Огненото Кръщение всички съ­щества, които са с искра Божия, с душа, ще продъл­жат съществуването си в нови тела по прекрасни райски светове, слънца и планети.

          Та сега Понс-но се загрижи - като всички светли светове - за свойте си, и прати Горон и Абвена при Ре­олúна, за да я подготвят за приключването на вре­мената. Това решение, което зрееше в Реолина ве­кове наред, но не можеше да се роди, сега вече се ражда. Достойното окончателно измества недос­тойното - и разклащането на нервите й сега е послед­ният симптом на сполучливото раждане. Няма по-щастлив миг в Битието от онзи, в който една душа се самоопределя! Пред очите на Исуса, някога сатанаилите простряха всички външни богатства на вселената, за да Го изпитат. Той отхвърли презря­ното им предложение. Исусовото тяло в човека – онова, което съдържа самата монада – се отличава по това, че то не подменя преживявания за вещи. Иск­рата Божия не подменя космическите полети за парче земя, нито сливането със сродните души - за­ради кочина, която се нарича “домашен комфорт”. Искрата Божия не се тревожи за утрешния ден, не се подсигурява, не изисква, не съди и не моли! Искрата Божия не иска одобрение от никого, не се интересува прави ли впечатление някому, не търси своето право и не погазва чуждото право! Искрата Божия се отли­чава по това, че подпалва всичко продажно в ума и сърцето, кара всичко суетно да почне да се разлага и да вони - и тщеславието изкарва на показ в най-жалкия му вид.

          Та сега, когато посещенията са разрешени и пътуванията предстоящи, вие вече не се числите в регистрите на Съдбата. Сега малкото черно във вашата нишка на живота се пречисти чрез тежките страдания, през които минахте. Някои отделни, смешни и жалки картинки от последното ви прераж­дане се отрязват, понеже не са причинени от себе­любие, а само от страх. Такъв светъл, прекрасен дух като Реолина, спечели най-желаната награда от всички новородени – претопяване на остатъците от черно от  филма на живота й. Прекарването през катастрофи, затвори, болници или публични опозо­рявания и психиатрии – ето методът на последното опрощение.

          Сега ще разреша нещо съвсем извънредно. Ще дам думата на приятелите, които дойдоха да под­готвят сестра си за обратно пътуване. Свободата на волята е над всичко! Животът е прекрасен, жили­щата Ми са неизчислими! Всеки може да отиде къ­дето поиска вече. Това разведряване, пътуванията, свободата напоследък представляват само бледа проекция на един започнал съвсем наскоро процес в духовното поле на Земята. Така, И. е свободна да се завърне в своя свят, където съществата плуват в невъобра­зими багри, мелодии, хармонии и трептения; където преливането на душите е непрекъснато, и щастливо никне навсякъде с упойни ухания.

Наистина, само Не­бето е нашият небесен дом. Пришълците за И. са твърдо уверени, че ще си я вземат обратно. Приказ­ката за архангела, пратен на Земята от Бога в тя­лото на една свиня, е известна и на Понс-но. Понс-но също страда, когато нейните ангели се въплътят някъде и започнат да забравят полетите заради прасенца и кочини. Прасенцата не са прекрасните ви деца, а ония ваши жалки химери, че с несродни души е възможно да си доживеете "удобно" старините.

Давам думата на пришълците, а после и Аз ще кажа още две приказки. Приемането на предложения, които са диа­метрално противоположни, също влиза в сферата на свободната воля. Понс-но й предлага да я върне в ду­ховния свят, защото самата звезда е духовна. Но за поверената Ми монада Поан се явява възможност да премине вече в Божествения свят. Това се отчита като втори случай в историята на човечеството:  на същество в женска форма да се даде ход към света на холивселената. Първата спечели битката преди три години. Втората – и не последната – предстои, при правилен избор, да бъде Поан, тъй като Божест­веното се отличава с щастие едновременно на Зе­мята и на Небето. Входът на това щастие е само Божественият вкус.

А сега - слушайте приятелите:

            - Сладко, прекрасно мое дете! Аз съм твоята майка от нашата далечна родина. Слънчице мое ненагледно! Всяка твоя сълза е удряла право в сърцето ми! Аз съм била при теб винаги, но едва сега разрешиха пряко присъствие. Просто не мога да ти кажа с колко усилия измолихме с брат ти пропуск за вашето пространство и време.

Ангелите са хора, хората са ангели. Плачем всички неудържимо, когато се срещаме със своите си. Ти си мислиш, че ти плачеш, а всъщност аз не мога да се нарева от щастие, че те намерих. Какво ли не направих да те избия от редакцията в момента, за да ти се порадвам наволя... Ти сега си най-истинска, понеже ставаш отново дете. Икло е нещо ужасно, и когато съм те гледала отгоре, аз съм получавала продължително нещо като вашата ката­лепсия, понеже вие не знаете как ужасно страда майката, ко­гато вижда детето си в ръцете на сатани и чудовща!

 Твоята наивност, сърчице мое златно, твоята чистота, въображе­ние, жажда за истина, те караха да просиш като просекинче, босо в снега, любов и разбиране от същества, съвсем раз­лични от тебе. Астралното зрелище, което представляваха твоите бракове и романи, като се изключат няколко прелес­тни мига, ме караха да се задушавам от ужас и да припадам от гнусота. Ти, моето чаровно момиченце, попадаше в лапите на редови егоисти. Независимо от техните отделни жес­тове, аз бях безсилна да се сразя със съдбата ти, понеже при­емането на някого в преддверието на космоса става само с театър на живо. Всички вие сте живи актьори, без да подози­рате, че от аудиторията на вселената ви гледат постоянно и че всичко се снима. По-велик метод за възпитание и само­възпитание от гледането на филмите на живота няма. Ко­гато вие замислите нещо в тайно, когато правите кроежи и планове, всичко това се вижда над вас по-ясно, отколкото са­мите вие. А това е първият начин да ви помогнем предвари­телно: виждайки позорната жалкост на вашата илюзия ясно отгоре, ние виждаме ясно и последствията. Но без този жив опит не може. Вие не сте се видели на какво приличате ко­гато сте на Земята и там никой не ви гледа какви отврати­телни гадини излизат от очите и устите ви, когато тър­сите своето право или се отчайвате от себе си – и с всич­кото си сърце, ум, душа и дух вопиете към Бога да ви прати отново на някоя адска планета, за да покажете «на какво сте способни»... «Показвате» – и пак се заснема... Докато отвикнете да мислите за себе си, вас ви се смеят от аудиторията, а вие роните горчиви сълзи!

            Принцеса си ти горе при нас, не помниш ли? Нашият род е първият във вечното ни царство, на което ти си най-голя­мото украшение. Нашият най-скъп отива по-нагоре и царст­вото ни остана без свещено начало. Аз имам пълномощия от всички, които те познават и обичат, да те взема обратно в света ни, понеже нашият свят се поддържа само от силата на Любовта и Красотата. Твоето сърце пее така чисто и неот­разимо в Битието, че плете и поддържа удивителната струк­тура на света, в който живеем. Поезията, която се ражда в кристалната глъб на твойте сънища, създава багри и сияния, от които тук вече много време се храним. Ние сме 700 мили­арда на тази втора планета на Понс-но - 700 милиарда пеят в огромен хор, сливат се непрекъснато, сияят в чистота и не­винност! Ала ние сме само ангели и нашият живот зависи от живота на нашите, които са родени като човеци. Само в оке­аните на скръбта отзвънява най-светло сърцето, придобило дар за поезия. От образите и вълненията на същества като тебе, ние получаваме сила и твърд под нозете си. Ние плуваме сред феерията на вашите чувства, в празниците на вашите озарения, през росата на вашето все ново и ново влюбване! Ако някой от нашите, слезли на Земята като хора, се влюби, празненствата в нашата слънчева система дълго не стих­ват. Това е пир, божествено изобилие, грамадни реки, приливи и океански течения от щастие, което вие ни изпращате през пространството! Тъгата пък и мъките на поета създават ями в осмото измерение, в което тук ние живеем, и в тези ями много същества се провалят за стотици години. Само една отрицателна дума на поета, на любовно същество от на­шата йерархия, създава мощен вакуум, с който ни засмуква в други измерения и ние дълго не можем да излезем от там. О не, не говоря символично – де да беше така!...

Съществата, от които сте изградени вие, човеците – най-последното творение на Бога, - са не само вашите клетки, а и безброй ангели, богове, създания и неща във всемира, с които вие сте свър­зани през всички времена и пространства. Ние сме безкрайно зависими от вас, и една ваша мисъл може да ни издуха накрай световете, както буря издухва глухарчета! Това не е само нещастие за нас, но и огромно щастие, понеже бурите на всемира са нашият звезден оргазъм. В тях загиват милиони побратими само от една ваша въздишка, ала надеждата само един от нас да попадне в сърцето ви, за да ви подсети за на­шето съществуване, е толкова грамадна, че ние правим това с неизразима наслада. Другите не загиват, но се претопяват в тази наслада, загубвайки своята индивидуалност, както става при осияването на майката от първото посеще­ние на бащата.

            Та ето сега, пропътувахме с брат ти изпълненото с опасности пространство между нашия свят и тебе, спущайки се по главаломните каскади на пет измерения! Такова нещо, наистина, е огромен риск, и попадането на нужното време и място става само тогава, когато се стремиш към сърцето, което ти си родила във вселената. Бог ни ражда като искри, Духът Божий ни ражда като духове, а Майките Божии раждат душите ни. Аз съм от духовния клас на Майките Божии и съм родила стотици хиляди души, но първородната си ми ти! Ако не бях родила тебе, нямаше да родя никоя друга. А “сърце” на­рекох душата ти, понеже душата ти се е свила до размерите на сърцето и затова на тая земя твойто силно и крепко сърце се усеща понякога, че се пръсва. Сърцата-души като тебе се отличават от обикновените хора по това, че са вече родени от Майки Божии, и се разпоз­нават най-вече така: дишането им става само чрез любов и поезия. Поетичен свят от поетични отношения, образи, трепети – ето сиянието и атмосферата, в която могат да оживеят и дишат сърцата-вселени!

            Ти си ни нужна! Ако тук не можеш да дишаш – ела си! Аз мисля, че тука не можеш да дишаш. Ала има Един Неизмерим и Незнаен, на Когото аз съм само прах в подножието. Той е Този, Който ще каже последната дума. Аз и Принцът ще бъ­дем около тебе още три седмици, с надеждата, че ще се съг­ласиш да си дойдеш.

   Намесва се друг глас:

             - ТЕБЕ аз страшно обича!

               Накрая продължава сам Елма:

            - И. е абсолютно права, но това наистина е ней­ният брат по рождение от тяхната звезда. Той не може още да говори на земен език. Понеже няма намерение да се връща, казва, че ако ти не заминеш с тях, той остава тук завинаги. Не е още решено, но молбата му е приета. Ти го усещаш като глас от далечното бъдеще, понеже те идват не само от пространството, а и от времето. Той иска да ос­тане при теб, но и ти усещаш неговото огромно же­лание. Това обаче не е възможно, ако си самичка в стаята си. Той може да остане на Земята само чрез вселяване в ония, които са ти най-близки. Само че нещо се страхува от жени, понеже вижда Икло (Зе­мята) в осмото измерение... В жените на Икло не се е развило седмото и осмото измерение, и по тази при­чина ревността и ужасът от самотата още не са ги напуснали. Аз нямам предвид само жените в женски тела...

Ти си нейна, но си също и Моя. Ако не беше Моя, нямаше да бъдеш и нейна. Бъди свободна, постъпи както почув­стваш, но Аз ти казвам, че има нещо, заради което можеш да останеш.

          “Реолúна” е непреводимо на земен език, понеже е само звуково съответствие на същността й от Понс-но. Но «Поан» мога да преведа по следния начин: “Силата на любовта, извираща в короната на красо­тата и раждаща небули от нега и копнеж; единстве­ната синя линия в спектъра на Любовта, от която произтича нуждата от Истина в Любовта и Любов в Истината”.

Тази сложна рентгеново-оптична снимка показва как някои неутронни звезди си правят пашкули в космоса... И наистина, пулсарът в съзвездието Стрела B1957+20 или “Черната вдовица” (разбирай паяка) се върти около оста си със скорост милисекунда и лети с милион километра в час, а мощната му радиация от този му хъс изпива поредната звезда... Той е от класа на най-старите неутронни звезди във вселената и си набавя храна именно чрез изтегляне на нишки от звезди. "Човекът" просто си прави антивещество и анихилира нормалните слънца... Но дали това е вампиризъм, дали в Старата Вселена това е норма или е нещо добро, има още много да се мисли. Няма страшно, той е от нас на 5 хиляди светлинни години...