407.1989.08.07 Самоопределение към Новия Свят

Книга 13

7.VІІІ.125г.

София - Изгрев

САМООПРЕДЕЛЕНИЕ

КЪМ НОВИЯ СВЯТ

ЖЛО / ДПН

         

Ти не си монадата Лулчев, но като полиада го съдържаше при неговото последно идване на Земята. Сега се прави успешен опит да се изкупи оконча­телно душата на Любомир чрез твоето самоопределение на страната на Новия Свят. Глава, която е бесена, трудно не боли... Забележи – име и фамилия и при двамата започва с една буква. Само че миналия път любовта към света (Любомир) не можа оконча­телно да премине в Любов към Мира. Докато сега Драгостта, като сестра на Радостта, те прави пряко оръдие на Отца. Приеми двойна фамилия, ако можеш това. Така ще сложиш още поне 15-20 години живот отгоре, а ефектът за съчетаване на профе­сия с призвание ще бъде неотразим.

Коментар: Този приятел  ДПН имаше възможност да си избере и друго фамилно име – с буквата "Д", - но явно не се е получило с двойната фамилия и се определи към "Н".  Освен това, по-късно се получи едно "недоразумение" по повод на Лулчев, тъй като в България е имало и друг известен политик с тази фалимия – Коста Лелчев, макар и с противоположни идейни позиции на първия. С Любомир Лулчев те всъщност са роднини. Елма обясни, че духът на Д. е живял и в двамата, по сложни съображения на Провидението. Объркването идва и от това, че Любомир Лулчев не е бил обесен, а разстрелян, докато Коста Лулчев не си е отишъл от този свят чрез смъртна присъда. От това следва, че Д. е бил жертва на бесило като някоя друга личност в предишно прераждане, тъй като нямаме причина да не вярваме на Елма.  

Любомир Лулчев 

Таен съветник на Цар Борис III

(1886-1945 г.)

Разстрелян от Народния съд на 01 февруари 1945 г., заедно с регентите.  Роден е в Кнежа. Завършва Военното училище в София и учи шест семестъра медицина. Специализира авиация в Англия и е един от първите ни летци, ползвали самолета като бойно средство по време на бомбардировките над Одрин. Като офицер от българската армия и герой от войните 1912-1918 г. е пенсиониран с чин подполковник. След това става дъновист и е близък само с двама души – Учителя Петър Дънов и царя. Своите мисли Любомир споделя със съседката си Султана Рачо Петрова, която му помага чрез генерал Алекси Стоянов да се срещне с царя. Днес е трудно да се предположи какво точно е накарало Борис III да приеме странния посетител. Очевидно свободното изразяване на мнение, и то от човек, който чака пенсия, е допаднало на монарха. По това време Лулчев вече е известен последовател на "Бялото братство". Не случайно Борис III отговаря на събеседника си с думите: "Зная, зная Лулчев! За Вас Христос е царят!" Репликата на Лулчев е: "Помнете, че когато идат бурите, светкавиците удрят по най-високите върхове!".

         Атентатът на 16 април 1925 г. отминава царя, но не и семейството на Лулчев. Под развалините на катедралата остава неговият тъст о.з. генерал Радойков. През 1930 г. е убита по изключително жесток начин и съпругата на Любомир - Ангелина или Гела. Убийството е извършено от домашната й прислужничка, с цел грабеж на бижутата й. Дали е точно тя, това е спорно. Оттук нататък Лулчев не се прибира в къщата си на ул. "Мария Луиза" 197. Живее в пълно усамотение в една барака в кв."Изгрева". След като остава вдовец, Любомир се отдава на книжовна дейност и посещава често своя Учител Дънов. Лулчев е автор на 15 книги - поезия, проза, философски размисли за живота, а също така и теоретични трактати, свързани с "Бялото братство". Една от най-ценните му книги е неговият дневник, който съдържа разговорите му с царя и с други известни общественици. Дневникът се води от 1938 г. Това е годината, в която Борис III и Лулчев подновяват своите срещи. Погрешно е да се мисли, че Любомир прокарва пред царя политиката на Дънов и е негов говорител. Пред Народния съд разпитват Любомир за монарха. Тогава той показва своя дневник като доказателство, че в разговорите им няма нищо нередно. Разпитват Лулчев и за неговия произход. Известно е също, че чрез внушения на Дънов, Лулчев е успял да въздейства на царя да не пуска български войски на източния фронт и да не депортира български евреи в нацистките концлагери. Заради тази дързост, всъщност, Хитлер убива Цар Борис III.

Любомир Лулчев  е от стария копривщенски Каблешков род на чорбаджи Лулчо Каблешков Той въртял търговия с Египет и неговите кервани със стока обикаляли много страни.  Единият от синовете му - Андрей - е прекарал известно време като послушник в Зографския манастир в Света Гора. Той се среща с П.Р.Славейков в Цариград, след това се свързва с Левски. Установява се да живее в Оряхово на Дунава, където създава 21 революционни комитета. Андрей има четири деца: Христо, Коста, Екатерина и Иванка.

            От тях Коста Лулчев, бъдещ български политик, е роден на 9 март 1882 г. в Оряхово. Той е един от лидерите на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) и основател на общоработническото дружество “Борец” (1898 г.). В периода 1924-1933 г. е секретар на ЦК на БРСДП (о). От 1913 г. до 1931 г. е народен представител. Главен секретар е на БРСДП (1944-1945г.). През 1946 г., заедно с Никола Петков, е начело на опозицията в VI Велико народно събрание. През 1948 г. Коста Лулчев е осъден на 15 години строг тъмничен затвор, с обвинения в създаване на нелегални групи, изпращане на лица зад граница, отвличане на самолет на българските авиолинии и др.. Съдебният процес срещу Коста Лулчев и седем депутати от опозиционната БРСДП слага край на легалната опозиция. Коста Лулчев прекарва в затвора 11 години. Умира на 31 януари 1965 г. в София. Реабилитиран е посмъртно, с решение на IX Обикновено народно събрание от 15 януари 1990 г.