721.1994.11.13 Кучетата – хора на бъдещата осма раса

Книга 21

13-14.XI.130(1994)

Бургас-Изгрев

КУЧЕТАТА - ХОРА НА БЪДЕЩАТА

ОСМА РАСА

14,40ч.

На 6.ХІ.1904 г., рано сутринта, бе казано:

- Тази сутрин излизате за изгрев въпреки вре­мето, защото днешният ден е знаменателен!

Когато минавахме през морската градина, кучетата ни за­белязаха, оставиха играта си и едно след друго дойдоха при нас, изразявайки необикновен интерес и радост. Стопаните им после казаха, че всяка сутрин излизат, но никога не са пра­вили такова нещо с чужди хора. На другия ден една жена пов­тори същите думи, питайки не носим ли храна в джобовете си, за да се интересуват толкова много кучетата от нас.

От 2-3 дни е останала част от чепка грозде,  наподобя­ваща куче, съвършено  гениално стилизирано.

Може ли да се обясни какво е особеното на този ден? И ес­тествена ли бе реакцията на едно друго куче точно седмица след това, когато се откъсна от господарите си, дойде и из­рази такава буйна радост, раздаде такива "целувки" и "прег­ръдки", че собственичката му се извини, казвайки: "Чак пък толкоз..."

- Особеното бе срещата с Пúлон - приятел от бъ­дещата осма раса, който сега се намира в тялото на куче. Не случайно ти си шегуваш, че хората се делят на непосредствени и... посредствени. Момичето, ко­ето срещна на брега вчера и то ти направи такава отвратителна физиономия като я поздрави с "добро утро", е с напълно блокирано будическо тяло - целта на адските учители в Петата раса. За контраст те срещнах с едно куче, чието будическо тяло е в бли­кащо здраве.

Учениците в света ще се явят едва в осмата раса. Сега те са в телата на ония милиони кучета, които не са обучени да се боят от чужди. Естестве­ната, спонтанна любов към всички, способността да последват всеки и да изоставят предишния, без да го забравят - ето кое прави кучетата да светят неиз­меримо повече от вашите светии, които общуват като препарирани.

Това, което нарекох "любов без обект", сега строи Новата Вселена. Главните й строители са кучетата по всички планети, кучето по звездите и в междуз­вездното  пространство. Сегашният човек ще нас­тигне кучето едва в своята ХІ-а раса. Разбирайки това, много хора се сдобиват с кучета.

(Прекъсване в 15ч 02м.)

(Продължение на 14.ХІ.94 в 6,20ч.)

Обаче общуването на кучета с човека обикновено е пагубно за будическото тяло на кучетата. За раз­лика от така наречения "човек", всяко куче, без изк­лючение, е с монада. При това искрата Божия в ку­чето вече не е искра, а фонтан от струи. Течащи, бликащи, пръскащи струи като от бенгалски огън -  като букет от празнични фойерверки!  Преданото куче на един господар – добър или лош – трябва да се прероди още 5-6 пъти като диво или улично куче, за да възстанови фонтанността на монадата си. Кол­кото и да е привързано, мило или зло едно такова същество, заразено от Петата раса, само свобо­дата – поне 100  години – може да му възвърне Бо­жественото достойнство.

Сега нямам тук намерение да започвам осияние за кучето, тъй като споменавам за него мимоходом. Ня­кога бях ви говорил(а) подробно защо Словото е ви­димо за тази космическа раса, в каква вселена се по­пада чрез нея и каква е съдбата на хората, принужда­ващи кучето да се изражда. Пушещият цигари, слу­шащият пъклена музика пред куче, се съди наравно с родителите-престъпници в това отношение.

Природата не е създала това елитно творение нито зло, нито лаещо, нито привързващо се само към едного. То не се съгласи да участва в грехопаде­нието на илухимите някога и затова общуването със свободно куче топи кармата, както силен пламък – восъка. Но държането на куче в стаята повече от 15 минути в денонощието (или повече от час в двора) поврежда преди всичко децата ви, понеже създава титанични вълни от мъка, по-страшни от радиаци­ята на току-що избухнала атомна бомба! Плач на по­робено куче, дори и когато не разбира това, заразява стопаните и съседите с психически бяс, който се развива в уродство и инвалидност още в следващото прераждане. Подобно си плащате и за поробването на децата, на близките си, принуждавайки ги да жи­веят в една къща с вас постоянно, но в случая с ку­четата реакцията е много по-ярка – те пораждат сонди от бяс веднага.

Саон е богът на кучето. При произнасянето на не­говото име от човек с монада, всяко куче трябва да ви отговори. Ако сте с искра Божия, но кучето не ви чува, има само две [възможни] причини: единият от вас е живял с други хора или кучета по-продължи­телно, отколкото се полага. Обаче няма да се спи­рам на този проблем, понеже вашата степен на ин­волюция е непробиваема. Повтаряйки се постоянно, Аз ставам нещо като посмешище във вашите очи и приписвате лайтмотива на Словото на “порок” в сърцето на тръбата Ми... Това обаче не пречи саон­ното ви тяло в Божествения свят да вие нощем към небето, подобно всеки нормален вълк, отделен от своята вълчица; на всяко нормално куче, лишено от своята божествена Глутница.

Саòн, санòн, санонòн!

Прибери, Господи, Своите Си в света на любвео­билието, понеже останалият свят свършва!

7,29ч.