723.1994.11.21 Вярна, предана и мила

Книга 21


21.XI.130(1994)

Бургас - Изгрев

ВЯРНА, ПРЕДАНА И МИЛА

00,01ч.

Снощи, след екскурзията в Странджа (местност „От­манли” и „Росица”), си легнахме с гостенина от София много рано и аз се събудих, наспал се още преди полунощ. Дойдоха няколко много интересни теми, които бих искал да бъдат по­яснени от Елма: защо ми е невъзможно да ям покълналата ца­ревица? Отново ли дискомфортът, душевно и физически, се дължи на духовете от VІІ вибрация (нещо гнило наоколо, у съ­седите ли, къде? Измъчване от липса на ИЖП – индивидуален жизнен периметър; необходимост от преминаване на пълен глад 40 дни или на сокове - и още въпроси. После кристализира желанието да се помоли за лични послания за някои много близки приятели. Първо си помислих за Б. – и тръгна; почти визуално темата за "тропоските, пасването и сливането".

00,11ч.

- Песента на Битието се изпълнява на много гласове. Целият Космос пее, клетките пеят, същес­твата и атомите, които ги изграждат, пеят. Ако някой си мисли, че е солист, той  се лъже – Солист е само Един! И соловите партии в музиката са колек­тивни: пеете заедно с душите на композиторите, диригента, оркестъра, хора, слушателите. Соло пее само Бог Отец, само Тот, Създателят. И ако някой пее като Тот, той никога не повтаря една и съща песен, няма нужда от слушатели, от пригласящи, от ноти. Дори виртуозите са още "жени" – те не могат да съчиняват. Съпругата е съпруга, когато следва; почне ли да води, тя става противна. Ако вие ка­жете, че трябва да бъдете равноправни, тогава съпружеството е напълно излишно; тогава отпада проблемът за втория глас, третия глас, хармони­ята. Хармония съществува само при предварително съгласие на тоновете да стоят на своите места; на втората цигулка – да бъде втора цигулка.

Приемете, че Битието се поддържа от "би-съ­щества", т.е. двойни. Ако говорим за свят на мона­дата, той е в тотвселената; биадите създават и поддържат Битието, а полиадите – универсума, светът на Учителя. На този етап Аз, Елма, съм Баща и Майка на живовселената, т.е. на хипервсе­лената – проявеното Битие. Ето защо не търпя съ­щества, които искат да си останат само монади или такива, които искат да станат полиади, без да са били диади.

Искрата Божия иска да е сама – тя е една гола монада. Ако й отказвате самота, независимост, тя ще се разбунтува и непременно ще си отиде. Съоб­разявайте се с този основен факт на тотвселената и пускайте съществата с монада на свобода; напус­кайте ги, когато усетите напрежение, инак вие ще ги загубите завинаги.

Същевременно, не забравяйте, че вие живеете в Битието – света на сродните души. Монадите ста­ват най-често светии, биадите – съпрузи, а триа­дите, полиадите – ученици. С настъпването на Мо­ята ера - съществуването на хипервселената, - Пралайя се съедини с Тот в един свят, и към абсурда се добави милостта – станахте "християни". Това е смайващата същност на Моята Вселена: тъканта на милост и абсурд. Монадите, значи, също нямат  понятие от милост и се укриват от всякакво сът­рудничество и всякакъв ангажимент. Слезе ли гола монада на Земята, тя непременно ще проповядва са­мота, отшелничество. Славата е порокът на по-за­падналите монади, а най-закъсалите искат да пока­жат силата си. Затова в Господнята молитва се казва чии са Царството, силата и славата.

Породи ли се най-после стремежът към намиране на сродната душа, монадата има шанс да слезе от тотвселената в хипервселената. Ако е паднала в ада поради монашество, слава или суперменство, тя се влюбва и излиза от там. Затова казвам, че анге­лите трябва да се влюбят, за да се върнат на Не­бето; че и най-мрачният демон трябва да намери своята Тамара в Кавказ, за да се освободи от пъкъла.

Сега разбирате защо хипервселената се проек­тира в Кавказ на вашата планета; защо наричам Ру­сия страна на Христа и славянството – убежище на Златното руно, зазоряване на шестата раса на Зе­мята - расата на добрите и мили хора, на разумното, добро сърце. Следователно, петата раса е раса на ума – тя произведе четирима души в цялата си ис­тория на запад, които имат ум. Всички останали са още в безумието или, най-много, в предумието. Бе­зумният се стреми да бъде ас, първенец, победител; предумието смята, че има нещо общо с мозъка, ако събира познание. Познанието е предмет на ума, но не и самият ум. Предумието се интересува повече от информатика, радио, телевизия, компютри. В бъ­деще предумието ще измисли и други телекомуника­ционни хитрости, които ще изумят човечеството и в двата смисъла: ще направят още повече хора ма­лоумни. Прокълнатите монади леят кръв и говорят пълни глупости, малоумните ги изобразяват на ек­рана и по вестниците, в помийните романчета, а малоумните ги четат и гледат. Наистина, не малко слабости има петата раса, но най-сатанинската от тях е бизнесът. Колчем те обсеби мисълта за пе­чалба – и край, ти си пропаднал безнадеждно!

Сега Аз говоря на сродните души и на учениците. Сродните души стават биади, а учениците – три­ади, додекади, полиади. Съпружеството – това е Златното руно; но то трябва да се преде и тъче, не е достатъчно само да го откриете. Преденето се разбира като вярност, а тъкането – като преда­ност. За да открие Златното руно, аргонавтът трябва да има свобода. Той трябва да премине най-различни изпитания, но накрая да намери сродната си душа. А Пенелопа трябва да преде. Само че преде­нето е само първата добродетел на съпружест­вото. Добрите невести трябва да владеят не само хурката, но и стана. Научи ли се да тъче, невестата става предана – с  цялото си сърце, ум и дух се пре­дава в ръцете на възлюбления, готова да умре за де­лото на съпруга си!

Сега вие, които сте намерили Златното руно след толкова подвизи и страдания, помнете: пре­дачки не са ви необходими! Предачката ще ви бъде вярна, но няма да ходи след вас; ще ви хвали нався­къде, но в един дом с вас няма да поиска да живее; за­ради Делото ви няма да се откаже от своите уха­жори или от близките си. Своя дом, своята профе­сия, своите хобита и компании тя няма да напусне заради аргонавт, колкото и да му се възхищава. Ако трябва да избере между майка си и любимия, тя ще остави любимия на барикадата да му изтича кръвта.

Но да оставим сега темата за преденето и тъ­кането. В Битието има и сноване насам-натам в името на предаността, и плъстене, и тепане, и кро­ене. Това са все дейности, потребности на сърцето, узряло да стане биада. Грижата за ближния – ето какво сега го вълнува. Съдете сами – колко тънкости има в занаятите и уменията на панвселената, не­достъпни нито за Тот, нито за Пралайя! Ето защо съпругата, майката, е по-горе от героя, гения, обо­жаемата. Обожателката и обожаемата са само мъгла – те предат нишките на възхищението, но с тъкане също не се занимават. Без тях поезия и му­зика не се зачеват, но тях не ги е еня за личната съдба на аргонавта. Оттук нататък се крои и тях­ната съдба: ако не станат кукувици, мамини дъщери или жертви и не се превърнат в стари моми, те неп­ременно ще се оженят по сметка или само и само да не останат сами.

Днес Аз имам да ви говоря за нещо по-друго – за тропосването. Ти си кроил добре, но недей ший, преди да тропосаш! И оставяй винаги артък – след това да можеш да отпуснеш. А вие си мислите, че ближният ще си остане все такъв – фин и делика­тен... И после се чудите защо бракът ви се пука по шевовете. Има платове, които не можеш да ги ми­неш по същия бод – раздрани са.Тогава именно вие трябва да преустроите отношенията си на онова място, дето сте оставили артък. А това е полето на приятелството, на взаимните духовни интереси. Най-здраво държи, ако си дръпнал направо три те­гела: влечение, приятелство и духовно сродство.

Тропоската е най-важната. Ако адът ти е тра­посъл някой егоист, някое същество с ярка монада, но без диада, ти може да си скъсаш дрешката на сър­цето. Зашил си се за него със здрави конци, а сър­цето ти е памучено... Сърце знаеш ли как кърви и боли, когато всеки почне да дърпа чергата към себе си? Та щом сърцето ти е фино, нежно, копринено, ти го ший за брезента с най-слабия конец – да се скъса веднага. Ако не се научите да ходите тропосани 5-6 години, не се оплаквйте, че после ходите разнищени за цял живот. Тропоската – това е годеничеството. Пробният брак сега е на мода, но той е опорочен и няма нищо общо със свещеното годеничество. Годе­жът е стратегия на панвселената – да види дали сродната душа ще се научи що е вътък и що е ос­нова; що е кросно и какво – нищелки; и как се връзват скъсани конци на платното откъм опакото, за да не излагаш годеника пред другите. Предачите също връзват, но на показ; тъкачката може да скрие конф­ликта, да не одумва спътника на живота си пред близки и познати, даже и когато той здраво греши. Това показва, че тя му е предана.

Сега с тропоските завършвам и първото посла­ние към една Тъкачка, която се терзае от самота. По-нататък ще ти говоря за пасване и сливане. Сега искам да кажа още само, че освен верността и преда­ността има и трето качество на съвършената съп­руга – милостта. Милост не е да бъдеш милостив. Милост значи да си мил.

Край 3,15ч.

8,30ч.

От близо месец, под масата в кухнята, където дойде това лично послание, лежи част от едни илюстровани при­казки (френски), които намерих захвърлени до блока. Прибрах ги, защото там има хубави илюстрации. Някога ги имах в къщи, но ми се губят. Тази сутрин, коментирайки с К. основ­ния проблем на случая "любима-аргонавт" във връзка с дошлия през нощта текст, прелиствам книжката и си търся най-ху­бавите картинки. Съобразих, че винаги тъй съм прелиствал тази книжка и в къщи, без да съм чел приказките – години на­ред. Затова се вгледах в една страница и прочетох:

- Не, мое скъпо чудовище, ти няма да умреш – извикала Ху­бавка, – ти ще живееш! В този миг аз ти давам ръката си.

Едва изрекла тези думи, замъкът заблестял в светлини, бенгалски огньове, музика – всичко било празнично. Тя се обър­нала към милото си чудовище, но то било изчезнало и на не­гово място стоял един красив принц, който коленичил, за да й благодари, че е премахнала чародейството, което тежало над него. При все че принцът заслужавал внимание, тя не могла да не попита къде е нейното чудовище.

- Ето го в краката ти – й рекъл принцът. – Една зла фея ми отреди да остана в онзи вид, докато някоя девойка не се съг­ласи да се ожени за мен. Предлагам ти короната си, без да заб­равям колко много ти дължа.

Отправили се заедно към замъка. Хубавка едва не умряла от радост, като срещнала в голямата зала баща си и цялото си семейство, както и красивата жена, която видяла в съня си и която била пренесла всички в замъка.

- Хубавке – й казала жената, която била фея, – ела да полу­чиш наградата за своя избор. Ти предпочете добродетелта пред красотата и разума, и заслужава да намериш всички тези качества, събрани у едно същество.

А ето какво се падна веднага след това от тома "Живот, светлина и свобода", стр.279:

"... а пред едно малко момиче коленичил, моли й се: „Ти си, която можеш да ме спасиш!” Този генерал паднал и се моли, коленичил. Това са факти! Това е любов! Това е онази велика сила, която действа в душата на това мо­миче!"