730.1994.12.26 Соколът – юнашко пиле

Книга 22


26.12.130(1994)

Бургас - Изгрев

СОКОЛЪТ – ЮНАШКО ПИЛЕ!

Осияние за Сините камъни над Сливен

(някои от снимките са автентични от тази и още една екскурзия)

5,40ч.

На 24 декември, благодарение подаръка на Дядо Коледа, направих екскурзия до Сините камъни над Сливен. Ходил съм веднъж там, но много отдавна, и то съм забравил откъде се изкачихме. Помня само интензивно синята светлина от тия скали – физическа или не само физическа. Знаем от Учителя, че това е едно от местата в България, където се вливат течения от Слънцето. При пътуване край Сливен, винаги впечатлява осо­бената импозантност на Сините камъни и не­изменното им синьо светене, даже и в лошо време.

Сега бях изумен от небивалата им красота отблизо – няма човешки думи да се опишат формите и красотата им! Реките скачат фантастично; светлозелените, тъмнозеле­ните и сините лишеи покриват цялата планина. И дърветата са особени, и настроението, и всички вирове, бяло-червени и сини скали, камàри камъни и камъчета, светли пътеки, тъм­носиньо светещи върхове дори през мъглата. Мрачен ден – а странна светлина! Един козар обясни, че тук имало стари уранови мини и неизбродни пещери. Мислех си, че единстве­ната професия, която би ме задоволила, би била частен екс­курзовод. За нищо на света не си представям как бих гнил по­вече в някое градско помещение, ако ще и за милион заплата. Вътрешният глас потвърди, че това е оптималната профе­сия, но в случая било колкото благословение, толкова и опасно за евентуалните "клиенти" – според опита досега, по закона за ускоряване на кармата и дихармата на докосналите се до Словото по един или друг начин. На връщане, при прехода към Керемидената къшла, където са се криели хайдути (П.Хитов и хората му и др.), се случи нещо, за което не съм сигурен дали имам право да го разказвам, поради казаното напоследък от Елма за намаляване на Явленията, ако се оповестяват.

Бих искал да Го попитам само  защо тази внезапна светлина, която се появи като пеех "Благославяй", хвърли сянка? Нима бе физическа? И въобще, може ли да се каже нещо за ролята на Сините камъни? Има ли там клон на Агарта или е само място, където се влива енергия от Слънцето? И вярно ли е внушението, че светиите и адептите, учениците, трябва вечер да се вглеждат във всеки светнал прозорец на градовете и селата, когато ги гледат от планините, изпра­щайки персонално благословение от Бога? Наистина ли буд­ните души отвръщат със съответна светлинна вълнá през своя прозорец?

Правилна ли е и мисълта, че по празници трябва да раз­даваме десятъка си на просяци и бедни?

- Сините камъни се наричат "Осúо", понеже са свързани с тази звезда. Не само планетите, молеку­лите и пр. са свързани с полèта, звезди, планети, но и всяка педя по Земята направлява към строго опре­делен обект в Космоса. Посветените знаят това и се спират на едно място, само когато се налага да спят. Разбира се има и Посветени, които не мръдват от твърдината си цяло прераждане; по цели хилядо­летия, ако трябва.

Янтарната светлина на Сините камъни тече наистина от Слънцето. Само че Осúо се ражда на Земята само през седмото измерение. Сините ка­мъни имат престол на Ангелите на Логоса, пребива­ващи с още няколко йерархии на Осúо.

Сокът на Правдата не пламти, но впръсква. Пламтенето е навън, но впръскването – навътре. При него се пораждат индукционни токове, светещи синьо, въпреки че има и Син Огън. Правдата впръсква не огън, а напрежения, понеже се стреми към ком­пактност на Битието. Така че, на Сините камъни, освен ролята на някои други скали или йерархии, протича Правдата.

Сокът на Правдата се впръсква, но е сладък. Той е тъй кондензиран, че горчи, но това е от свръх­сладост. През ципата на ореха протича също Прав­дата, понеже тя обича нагънатостта.

Радвам се при всяко стъпване на разумен крак на Сините камъни! То отеква в самата глъб на Осúо и предизвиква промени. Понеже човекът е послед­ното творение, а Тот предава особеното и единич­ното чрез монадата на човека, повечето светове, същества и йерархии копнеят с милиарди векове да се роди някъде Човек и да отекне стъпката му по планините!

Само чрез разумния човек Бог предава законите Си на Трите Вселени. Съвършените нямат друг на­чин да предават нещо надолу, освен през краката. Следователно, те трябва да се родят като человеци и да почнат да ходят по планините. Слизането и из­качването предизвиква прилив на кръв в 16 коленни чакри и пробужда съответните жлези. Съединението на ходилото с твърдата планинска плът представ­лява най-високото богослужение, познато в универ­сума! На ùмума се служи от долините - нему не са чужди светилищата, пещерите, тайните обители, морските глъбини и дори някои ръкотворни храмове, - но Физическата Вселена се открива само на пеше­ходците-планинари.

Сините камъни представляват плацдарм за об­мяна на правди. Природните и адските видове нямат орган за обмяна на правди: там всеки вид, всеки псев­доиндивид се бори за отстояване и налагане на соб­ствената правда.

Само човекът подсигурява на всички светове "сорн" ("правдúн" на славянски) – съвършена есенция от органа на правдообмена. Не случайно на тази екс­курзия ти преживя образа на такъв литературен ге­рой, който обикаля по църквите и всички общества с различни идеи, представяйки се за съвършен после­довател на всяка от тях. Ти видя, че такъв образ не 

е лъжовен, а представлява съвършен адепт на Осúо, който намира правдата на всяка част и се превъп­лъщава в нея съвършено.

 [За съжаление], пред седемте религии [на Зе­мята] не правдообменът, но правдонаточването е високият идеал: те острят вярата си, подобно на шило, за да пробиват небеса и сърца със своята "единствена правда". Правдонаточването се допуска и в Първото Посвещение, когато праведникът слага основа на своя избор; но после и той добива благ пог­лед и толерантен език, пробуждайки олтарите на правдообмена. Ти от опит знаеш в колко общества ти предлагаха да станеш техен водач, само защото умееш да произнасяш тяхната буква по-добре от са­мите тях. Оставял си ги огорчени, че ги напускаш, не подозирайки, че не можеш да останеш и да блееш само "ааа" или "еее", или "иии"...

Когато в коленните олтари се появи противо­адска светлина или надправеднишка, надапостолска смазка, съществото с монада, наречено "човек", из­питва непреодолима потребност от членоразделна реч и, следователно, от правдообмен. За да има реч, трябва да участват всички звуци от азбуката, ези­кът трябва да артикулира по всички правила на фо­нетиката. Пребродвайки всички църкви, попадайки в различни правди през стотиците си прераждания, съществото с искра от Бога започва да говори не само един, но стотици и хиляди езици, съчетавайки основните звуци на правдите, през които е преминал. Съ-гласните представляват правдите на Познани­ето, а гласните – правдите на Вярата.

 Познанието и вярата са плодове на ума и сър­цето, но плод на тяхната женитба е Пътят на уче­ника – съвършеният плод на волята. Ученикът почва да се учи да артикулира – да съчетава правилно и не­конфликтно основните вери и науки, - докато започне да говори. В този смисъл, обикновеният вярващ само блее, мучи, мяучи. Той проповядва своята "единст­вена правда" – [за него] всички останали са от Лу­ка­вия... Дървеният философ обаче не проповядва, но спори. Той спряга своята единствена консонанта "съмнявам се"... Ръмжи, стърже, грухти, кукурига, по­неже се мисли за умен – усвоил е един съгласен звук и си точи носа, и си повдига челото с него. Само учени­кът обаче се насочва към Сините камъни, преодолява инертността на вокалите и ръбатостите, и за­почва да стъпва на твърда почва: радостта от правдообмен!

Възхождайте, прочее, на Осúо по-често, за да се подготвите за неговото пристигане. Пианото има нужда от акордьор – Осúо ще ви акордира скоро. По­неже Хозỳн не търпи острите полярности, и тук той ще смекчи напасналите се правди и ще "налади" Бо­жествените различия по най-хармоничен начин.

Степените на саможертва се усещат най-ясно на Сливенския Балкан. Питаше ме оня ден, на Сините камъни, каква е ролята на сливенчанина в Космоса. Отговарям: сливане на правдите във всемирна улфо­ния! Сливата е растение, което има подобна роля; и синята, моравата слива, първа посреща удара на неп­равдата и със силна воля дава отпор срещу прав­дите-остẻни. По-нататък ще ви дам знака на Ахер­нар, ако решите да проведете упражнението за свързване с него чрез гроздов сок. За предпочитане е това да е сок от сливенска лоза – и тази седмица да прекарате на Сините камъни.

Повече от четирима души наистина няма в Сливен сега, подходящи да бъдат запознати с осия­нията. Това ти го казах още оня ден. Обърнú се към Светицата от Провáнса – Тя е една от тях.

 През този период оставайте до тъмно горе и правете уп­ражнението с прозорците. Някои от вас ще предиз­викат ответни светлинни вълни. Жаждата на сли­венчанина да се слее с Любовта е пословична; плува­нето в хармонията е най-високото блаженство за него. И наистина, Сливен и селата му се делят на три категории: „сливенчани”, „сливенци” и „сливна­лии”. Те се разграничават по степента на саможер­тва, според която се лансират с предимство за по­падане на Ахернар. Най-напредналите от тях наис­тина се усещат като щастлива глина в ръцете на Създателя. Готовността им да останат на ниско равнище, докато е необходимо на Елма, наистина е необикновена. Четирима са готови за осиянията, но Ние виждаме 105 сливналии, които се излъчват но­щем направо в принципния свят! Това е рядко дори и за България.

Не мислете, че принципният свят е едно и също с идейния. Идейният е също физически, той е смър­тен и преходен. Чистилището на "висшия манас" е причинният свят, в който душите на пра­ведните проверяват кои идеи водят до добри послед­ствия и кои – до лоши. Първият вид престават да бъдат идеи и преминават нагоре, където се превръ­щат в принципи. Принципите на онези, които ги от­стоя­ват, дискриминирайки чужди принципи, не са ни­какви принципи, но са склерозирали идеи, предразсъ­дъци. Те стоят като просяци или барикади пред Цар­ството на Разсъдъка, гдето всички Принципи са рав­ноправни.

Това е и работата на Сливенската Агарта - Осиỏн. Сините камъни са нейната централна база. Ако сливналии и гости на Осиỏн чистят редовно бал­кана си от човешките остатъци, емисиите на Агарта оттук ще бъдат по-кристални и хората с монада по вселената по-лесно ще отливат невин­ните идеи в принципи, т.е ще протича по-добре про­цесът на диалектически анализ и синтез.

Питаш се, по какво се отличава Агарта от Изг­рева... – Още по пътя през Осиỏн започнах да ти обяснявам: в Агарта семейството от сродни души е постигнато на невидим план, а на Изгрева ще се постигне във видим, триизмерен, напълно щаст­лив. Затова Сините камъни са мястото, където срод­ните души ще се срещат и в трите свята, а не само в два или в един, както е постигнато респек­тивно в Агарта и Шамбала. В Шамбала огънят гори навън, в Агарта – навътре, а на Изгрева – по всички измере­ния! Шамбала ражда звездите, Агарта – ан­тизвез­дите, а Изгревът – планетните райове. От това следва, че когато сродните духове и сродните души започнат да се разпознават и обменят и в трите свята, Царството Божие ще слезе на Зе­мята. То­ест, в плътната, триизмерна, веществена материя, с което ще я направи прозрачна и отново прекрасна – ще отмине грехът на сърцето да търси и се кара­щисва с копия на хора.

Светлината, която светна зад теб и хвърли сянка, бе физическа. Адептите от Ахернар, на ба­зата си в Сините камъни, пеят всички Мои песни, и като чуха да се пее "Благославяй", ти пратиха от­ветен поздрав. Радостта, която изпита, е духов­ната им светлина, но Осúо е към Божествения свят и затова живее не само духовно, но и физически. Раз­бира се, има и физическа светлина, която не хвърля сянка, но тя е още опасна за вас, туземците на Ин­лания, които сте още феодали в домовете си. В бъ­деще и на Земята, както по всички изкупени светове, на всяка порта ще има светещ надпис: "Пътнико, който и да си, откъдето и да си, влез в този дом и остани колкото искаш! За теб тук винаги ще има постеля, трапеза и свобода. Ако не искаш да си сам, почукай на съседната врата: сестра ти или брат ти от Световете на Добрата Памет ще ти се отк­ликне незабавно. А ако решиш да си тръгнеш скоро или веднага, след като си почи­неш сред свои, знай че никой няма да те спре и винаги ще те помни и обича".

Соколът е тотвселенска птица, съвършена! Той се спуска стремглаво надолу, където вижда, че раздават щастие. Черните братя преведоха пог­решно този вик на Духа и създадоха подобие на со­кола – направиха сокол-хищник. Но и той е необходим в разчистването на Битието от съсирено щастие: соколът-алохим ще те съзре от километри, от светлинни години, ако се съсириш от желание да станеш еднокъщник. Тогава ще се нахвърли върху теб - и ще се превърнеш в пух и перушина.

 Край 10,20ч.

Допълнение от х. към това осияние:

В ръцете си имаме златни ключове, но не ги използ­ваме. Ето, и това осияние е престояло в ръкопис 14-15 го­дини, а е мо­жело да започнем упражненията със Сините ка­мъни веднага. Природата, Посветените, са заложили съвър­шено ясни знаци на свещените места – народът пръв ги забе­лязва.  Въпреки  че  Осион е домът  на

Карандила - Сините камъни:

Гълъбът

Сокола, там живее и Гъ­лъбът – един много висш ангел, покровител на България и всички миротворци. В Карандила има и местност "Архангела", там е и Обсерваторията. Ако над Сливен се постигне сливане на противо­положностите и различията по високия идеал, Соколът престава да дебне и преследва съществата на безлюбието и ги прехвърля на Гъ­лъба. Ако някой сега прочете това осияние и се вдъхнови, же­лателно е всяка година да се организират събори на Осион по време на обяве­ния период от Елма за контакт със Осио (Ахернар) – от ново­лунието преди съвпада на Слънцето с тази звезда до самия съвпад. Да се проучи осиянието основно и да се определят по пунктове специфичните видове дейности и "богослужения" за сливане на сродните души, на различните истини и правди, на различните идейни и научни течения. Да се разпространи оси­янието из всички духовни общества, и ако някъде се намери човек с искра Божия, а не фа­натик - да се предприемат координационни действия за при­съствие на представители от всяка жива деноминация и общ­ност на този събор. Мърт­вите няма да се откликнат, но достатъчно е да има поне по един човек с монада от дадена църква, академия, съюз или ду­ховно учение - у него ще се яви импулс за правдообмен. Да се информират вече съществува­щите организации и съюзи от този тип, например - икуменистите. Да се организира снабдяването с грозде или гроздов сок от сли­венските села. Да се проучи и приложи Божественото от всички български и световни на­родни традиции, свързани с Гроздето, Гълъба и Сокола, като се създаде нова програма-ритуал за празни­ците в Осион (Сините камъни над Сливен). Ако и в Братст­вото се намерят хора с по-добра френология, които искат да бъдат ученици, бихме могли да дадем пример първи.

 Ето, тук има още една снимка на "Халката". На­родът я е кръстил така, но Невидимите Оби­татели на Осион го знаят като "Целувката". Целование значи ставане едно цяло – сливане с Бога, с цяловселената. В тази природна скулптура може да видите и ръце, и какво ли още не.