738.1995.01.05 Лъчезарна истина на улицата

Книга 22


5.І.131(1995)

Бургас - Изгрев

ЛЪЧЕЗАРНА ИСТИНА НА УЛИЦАТА

 

22,02ч.

Днес наистина е ден на изненади! Непосредствено след завършването на предишното осияние, някъде към 17,15ч., по­питах Диктуващия иска ли да продължи - да изясни, ако е въз­можно, какво точно се прави тогава в "дома" на Близнаците сутринта, след като се оказва, че словописът и словометри­ята остават за късно следобед. Той обаче явно е бил решил да проведе на практика друг урок - урок за дома на Везните (2 астрологически часа от залез слънце нататък, по еволюционната система). Нареди незабавно да изляза да взема едни снимки, които можеше спокойно да изчакат до утре - така и бяхме решили с "П." Взех ги в последния момент преди да затворят и тръгнах необичайно бавно по главните улици. Дали не иска днес Той да ме срещне с някого? За какво беше това експресно излизане?

Въобразих си "случая Горна" (Оряховица) - когато ме бе пратил тъй далече - както си мислех тогава, "за зелен хай­вер", - а се оказа, че е заради един поглед, който щял да из­мени съдбата на един серафим на Земята (онази руса гимна­зис­тка пред гарата, само ½ час преди да взема влака об­ратно). И сега започнах да се вглеждам в хората - не само за да срещна познат, но и за да се оправдае някак неочакваното ми излизане по Негово нареждане. И тъй като не срещнах никого, реших че няколкото разменени погледа със симпатия и интерес може да са били "мисията" ми тази вечер. Не бях ра­зочарован, тъй като тръгна темата за "движението" вечер по главните улици в села и градове, където хората си развед­ря­ват душите и срещат нов народ, стари познати. Разбрах, че тази традиция е направо душеспасителна и необходима за обмяна на специфични, ведри съдържания, без които направо бихме се задушили в микрогрупите, в които “живеем”. Освен сродна душа, има и ята от сродни души!

В последния момент, точно преди последния завой, блясна лъчезарно най-прекрасната Истина, която се е появя­вала досега пред очите на душата ми в Бургас! Бях потресен от красотата и яснотата ú - от това, че нашият обичен Баща е знаел много добре защо ме изпраща навън и къде точно ще стигна до върха на въпроса за смисъла и предназначението на Венериния "дом" - "дома на Бèлите Везни", според науката на светлите Посветени. Омаян от красотата на тази удиви­телна Истина, която се яви едва ли не осезаемо, сякаш бе ан­гел до мене, аз реших да направя още една обиколка пеш из града, за да се насладя на присъствието ú. На бликналата ра­дост, че в скръбен момент Бог знае какво е нужно за очите на душата ни и ни назначава среща с най-хубавото Нещо, което не сме и очаквали, - среща съвършено зрима, до болка ясно материализирана! Че срещата с една Истина е тъй сладка, както срещата със сродна душа - това е понятно и преживявано само от мистиците. Защо Бог е решил, че трябва да срещнем една красива Истина навън и на строго определено място, след като тя би могла да дойде при нас и нощем в съня ни - това е извън рамките на нашето проумле­ние.

 И толкова ли е важно, в края на краищата, точно Ис­тина - или човек или ангел срещаме на улицата, - след като това е по висша повеля отгоре и ще остане да сияе в душата ни във вечността?

Сега, като редактирам този текст след години, трябва да кажа директно, че съм използвал този иносказате­лен и замъглен начин да опиша случката, за да не кажа дирек­тно, че тогава срещнах една млада приятелка и се разхо­дихме из пустите вечерни улици. Казал съм го така, понеже някой до мен тогава четеше всичко, което пиша и не исках да огорчавам съществото до мен, че съм се развълнувал тъй силно от друга жена...

Безсилен да опиша радостта си от преживяното - тъй ярко и видимо, - оставям на Най-Прекрасния да го стори:

23,10ч.

- Усмири сърцето си и разбери: закъсняваш сериозно за учебния полет! Дори на Мене Ми дърпат ушите - Аз, Който Съм Господарят на времето, - ко­гато то­лерирам някого за каквото и да е след времето за из­литане. Закъснял си с цели 40 минути! Те са вече в много висока честота. При това, преяде точно в четвъртък вечерта, когато трябва да се пости (То е ясно откъде е било преяждането късно онази вечер. Човек си мисли, че така заглушава жестоката болка от човешкото правило, че винаги вечер трябва да се прибираме на едно и също място... Може да обичаме най-близките си искрено и силно, но има нещо в душата, което иска да живеем като в света на безсмъртните – много често свободно гостуване на различни места - б.п.).

 Пак трябва да правим сложен трамплин, с го­леми разходи на енергия.

В името на описанието, губите Деянието! Преборù се с този си недъг; примири се с мисълта, че Явленията трябва да бъдат неизброимо пъти по­вече от регистрациите им. Ако ясновселената нас­тигне Отца чрез описание на ерупциите Му, Той би се взривил от ярост и би я унищожил.

Живейте си спокойно - всичко се записва от само себе си. Нашите "чудеса" не са нужни на него­товите. Описания колкото щеш, но къде са негото­вите сега - с нас или при "своите" си?... Плáчете за тях, но те не плачат за вас и не преписват осияния. Ако му го дадете напечатано, наготово, ще го про­чете веднъж, ще каже: "Тц-тц-тц - колко интересно!" - ... и ще се върне при "своите" си…

Не се опитвай да описваш толкова съкровени преживявания. Ако искаш да Ме следваш - приготви се, метни се на най-бързия кон и мини в тройно спрегнат вихър. Ако успееш, няма да паднеш зад борда и ще се присъединиш нагоре почти под верти­кала, за да не те забие обратният смерч направо в най-гъстия пъкъл на незаспалите до полунощ.             (23,35ч.)

6.І.131г. 8,33ч.

Правя пак компромис, понеже нямате време – Моят Син Жерав трябва да замине. Нощта не ви притегли в хлътнатините на ада, тъй като подло­жих специален щит. Трептите от тънките ветрове на Пóлета, трудно кацате на планетни острови. Ся­каш сънят ви не стига, за да живеете - и затуй съну­вате и в будно състояние: творите "нереалности", а всъщност дишате.

Странни са сънят наяве и явността насън. На небето обичат такива сини цветя повече от всичко! Фонтани, гейзери от Красота избликват на небето от будуването на ангели, попаднали в тъжни све­тове като този. Будни насън, сомнамбули сред днев­ната проза, вие, художниците, поетите, фантазьо­рите сте най-предният отряд на Отца, който не ко­пира, но измисля светове.

Често се тревожиш: не са ли "пълни измис­лици" много неща в осиянията? - Нека се тревожи лун­ното население от неща, които липсват в кар­тоте­ката на ясновселената… Вие радвайте Слън­чевото Човечество: всяка "измислица" за него е свеж въздух, питие на безсмъртието, реалност, в която то се гмурка, лети, пиянú, пилее пръски от щастие! Един гениален стих, една нота от серафим на Земята, един миг от негов сън или нежно видение натежава повече на везните на Бога от цялата прошнурована вселена, разложена от ясновселената по папки… Самата Зеница на Окото Ми сте вие, без­помощните, които увяхвате без отклик на Земята, а творите светове нáедно с Отца си, за да има къде да прохождат създадените от глина!...

Нима не помните, че първо Бог създаде човека от лъчи?

А сега, нека ви разкажа с какво се занимава До­мът на Сърцето, когато слънцето си вземе сбогом с деня...

Два астрологически часа след залеза са посве­тени на сърцето. Първият от тях се провежда по поляни, градини, поля и долини; по улиците и сало­ните за различните видове изкуство, където сре­щите с много хора хранят сърцето с нектара на ан­гелите. Това се нарича "преливане на сърцата". Пог­ледите на хората, които ви харесват, вашите пог­леди към тях, ръкостискането с познати и запозна­ването с нови души осигуряват обмяната на нектар, който се произвежда само по това време. Нормал­ните човечества спазват стриктно този Венерин период, който се повтаря и в по-големи цикли: в пе­тък - цялото де-нонощие, а от началото на есента - цял месец. Това е и времето за изложби, концерти, представления и общи веселби и танци, където всеки може да покани всеки, но само по сродство и симпатия - имате право и да откажете на някого. Откровеността тук е правило, спонтанността - за­кон. Ще преминете през всички танци на народа си, на народите, на историческите епохи, на отделните автори; ще им-провизирате колкото искате. Важ­ното е да обмените енергии с повече сродни души. Да си размените писмени покани, предварително приготвени, с всички, които искате да срещнете на­саме. Но дори и да не сте дорасли до съвършените цивилизации, които живеят така, достатъчно е да сте се докоснали поне до двама души на такива изли­зания; да сте разменили поне с едного благосклонни погледи, дори и само от учтивост - и животът ви на Земята ще се продължи. Път към света на още едно същество ще се прокара!

 Нощем, когато заспите, а също и след смъртта на физическото ви тяло, вие ще можете да посещавате толкова светове, с колкото хора сте обменили топлина и любов на Земята. Не се чудете тогава защо една продавачка в магазин, която пос­реща с обич питащите, праща повече души на не­бето, отколкото папата или патриархът. Погледът, усмивката, нежният ú тон вършат незаменима ра­бота на вселената и разширяват неимоверно ней­ните собствени граници във всемира! Един циганин, който ви пуска само за три стотинки в тоалетната и ви по­дава тоалетна хартия с усмивка, свети много повече от президента или светù начумеренен или скръбен Не Знам Кой Си, ако върши работата си с разположение към хората. Чрез пред­метите, които се обменят, даже чрез парите, сър­дечните продавачи и служители подават всекиму свето причастие и му дават късче светлина в джоба или чантата, с ко­ето аурата му ще свети по-силно и по-чисто. На-против, намръщеният мизантроп може да ви вкара ментална змия в пазвата, да ви направи черна магия за много векове, ако не знаете от кого да купувате; ако подавате пред салона да ви скъса билетчето кой-то и да е. Една усойница зад щанда, която се гърчи от ревност и мисли за отмъщение; един съвременен Моше, мислещ само за натрупване на печалба, могат да ви продадат един предмет или един художествен образ заедно с цяла сюрия пъклени таласъми, та после да се чудите защо не ви е меко креслото или защо е охладнял възлюбеният ви... Прочее, обхождайте пазара сергия по сергия, обико­лете всички магазини и магазинчета, всички заведе­ния - и първо наблюдавайте посредниците, а после стоката.

Ала това спада съм урока за часа на Девата, а ние говорехме за Везните...

Сега се интересуваш за втората част на следзалезния дом. Също - за онази "Истина", която срещна снощи. Предпочитам да проговорят действи­ята...