748.1995.01.13 Хората ще поникват като цветя

Книга 22


13.І.131(1995)

Бургас - Изгрев

ХОРАТА ЩЕ ПОНИКВАТ КАТО ЦВЕТЯ

(Специален подарък за Д. (Ноинна)

Тук за мото може да се цитират думите на едно дете от книгата на Корней Чуковский "От две до пет", че виждало как от гробовете си хората никнат като цветя.

6,35ч.

Тази нощ бе велика! Тъй живи, драматични, ясни и пълни с поука и напрежение сънища рядко се сънуват. Или свръхгениална игра на подсъзнанието в стил Шекспир, или наистина "архетипна" режисура: съвършено класичен + съвършено модернистичен "филм", прожектиран от го­леми майстори - режисьор, актьори, обстановка, ка­мера… Въобще – незабравимо! Калдерон, Шекспир… Фе­лини... Невъзможно е да се правят паралели - въпреки оче­видната театралност, сценичност, художественост на живото съновидение, със силни елементи на гротеска и перспективни деформации (сякаш с широкоъгълна оптика на места, за да се подчертае трагикомичното); всичко бе прекалено реално, за да е сляпа игра на умореното подко­рие. Опитвам се да опиша впечатленията си, но думите са бедни.

Преди всичко - сън с Учителя! От години не е ид­вал тъй ярък и осезателен сън с Него. Не е изключено Сириус да работи - нали е тъкмо периодът? Защото всичко е изкуство - няма нищо натурално. И въпреки това - съвършено живо! Ние си въобразяваме, че живо­тът е натура, проза; но тази нощ даде усещането за Един едновременно драматург, сценарист, режисьор, ак­тьор, оператор и художник. Нима художествената "пре­формация" не е Неговият живот?

Бях на Изгрева. Декември 1944 - 27 число, знаме­нитото. Всички знаят, че тялото на Учителя е в ков­чега. Тържествено, светло мъртвило; празнична скръб. В момента пред салона няма никой. Изведнъж Учителят излиза, минава на сантиметри край мен и започва да се изкачва по стръмната дървена стълба към горницата си, вървейки назад. Той е като от восък, но жив - по-жив от всякога! Изкачва се тъй решително и енергично, че не остава и следа от чувството, че е като восъчна кукла. Вероятно това е изгледът на смъртта само външно: жълт, крехък, полупрозрачен, аскетичен. С всяка крачка нагоре перспективата се изменя наистина като през широкоъ­гълник - това придава нереалност и величественост. Учителят наистина малко се забавя горе и се обръща нормално. В този момент Той е въплъщение на най-голя­мата скръб, многозначителност, красота и величие. Ся­каш казва: "Видяхте ли?!..."

 Какво да сме вùдели - не знам... Може би мировата скръб, може би мировия подвиг, може би драмата на Бо­го­човека… За мигове, очите ни се срещат. По-скръбна кра­сота от очите на Учителя в такъв момент човечес­т­вото не знае. Аз съм на около две години и нещо на 27 де­кем­ври, така че няма как да Го помня физически, въпреки слу­чая на Изгрева. Когато един път питах защо е дошъл при мене и дълго-дълго ме е милвал, говорейки ми нещо, отговорът бе само три думи: "Посветил те е". Дали не дойде моментът да чуя сега най-съкровеното, което е останало тайна за мене? Ако Бог се смили, мога ли да очаквам днес чрез осияние възпроизвеждане на думите Му тогава? Това е изненадващ шанс, възможно най-голе­мият подарък, който може да получи една жадна за Ис­тината душа в интервала на Хо, Протан и Термóна! (Слънце - Уран - Сириус)

След това Учителят си влезе в стаята. Физи­чески не Го виждах, но вътрешно Го проследих, че отива да "умре" втори път. Или да възкръсне?

Какво значи всичко това - ако въобще значи нещо?...

Вторият сън бе панорама на "Изгрева". Изгрева в кавички - тъкмо така, както го е поставил д-р В.К. в кни­гата си "Изгревът" - във всичките му измерения, включи­телно и карикатурните. Объркани последователи. Доми­ниращи широкоъгълно физиономии. Изпъкващи просто­тии, користи, фанатизми. Прилича на камерата на Б.П., когато операторът му е снимал "братството" на гроба на Изгрева - най-нещастните физиономии (гор­ките, не са виновни) - тотална антиреклама... Грозо­тата и недостатъците - под лупа. Уж документален ма­териал. Тогава му казах, че от цялата касета на първия му пробен филм бих оставил само половин секунда - едно красиво просветване на слънцето в контражур... Накрая сънувам са­лон и стаята на Учителя откъм гърба. Кръчмата. Изне­сено вино за продан. Кръчмарят се тюхка колко много губи от неочакваните промени в България... Кар­тончета със задраскани и нови цени…

И - третият сън. Истинска пиеса, в която прос­ледявам от два метра драмата на главния си герой. Но на два-три пъти влизах в него - аз бях този "герой". Връща се от гурбет в чужбина. Интелектуалец, но ходил да спечели, за да изхрани семейството си. След него тълпа сънародници, един от друг по-"изгостúрани" - поз­волявам си тази дума от софийския жаргон преди години. Все типове, изключително колоритни (и Шекспир, и Ильф и Петров). Надушили са, че в него е големия келепир и дебнат да го оберат. А богатството е голямо: тежки дисаги с пари и ценности... Имаше и 20-килограмово кюлче злато! По едно време се появи Ноинна с децата си. И на нея ú кроят кюляфа. На една почивка ме моли да взема парите ú, аз да ги нося. Слагам всичко в една раница - и на гърба! Вече аз съм главният герой. Перипетии колкото щеш…От сто километра се вижда, че през дупката блести злато, а искам да нямам такива спътници… Нак­рая "пиесата" мина през свръхмодерен "дизайн" и режи­сура: някой рисуваше символични карикатури на героите и на действието по пода - хълмообразен шперплат - и всички се смееха... Недвусмислени сексуални шеги. Пълна увереност, че нещастникът ще бъде обран... И, наис­тина, накрая "пенсионерът" се спъна в едни влакови релси, падна, всичко се разпиля - и хиените го разграбиха. Изправи се нещастен и опустошен. Откачени от едното ухо очила (с кръгли стъкла, разбира се…); увиснали безпо­мощно ръце. В джоба обаче са спасени няколко стотинки, златни. Те остават за децата - все пак няма да гладуват известно време...

Събудих се, напълно възроден душевно и физи­чески. Довчера едва ходех, с непоносими болки в коля­ното след инцидента на 9-и вечерта. Не отидох на хирург, само защото познатият на П. отсъства. Мислех, че съм за операция. Не знам, може би не се е разминало, сигурно беше и е нещо много сериозно, но в момента няма никакви болки - лекота, вървя свободно и сгъвам лесно коляното. Дай Боже, дай Боже - както казват хо­рата...

Първата мисъл сутринта, заедно с впечатлени­ето от сънищата, бе темата, дошла при заспиване снощи: "Тъмничари, затворници и ятаци". Дали Елма би го­ворил на тая тема?

Когато си починах след всички тия снощни и нощни вълнения, нямах импулс да моля за отговори по повдигнатите въпроси. Привлече ме книгата на моята най-скъпа духовна сестра на Небето и на Земята - Весела Несторова. Тя бе излязла заедно с томовете беседи, ко­ито отварях по повод осиянието "Където Бог ни прати". Дори отворих и нея и се падна пак нещо за Божестве­ната Любов, но не го включих, защото си казах - "Само от беседи"...

После книгата й ме грабна, защото бях чел само началото. Съвършено невъзможно е човек да я чете, без да му избият сълзи не веднъж, почти през страница - и да не се чувствува горд, че познава такава българка! Тази книга е пленила и Матей (Преображенски - А. Лазовски), който едва сега разбра кой е Учителят и пламенно стана трибун на Господа на Земята.

Поиска ми се да помоля и за живоструйно лично осияние за Весела - завършила Елмáйра Колидж в Америка и имала приятел Елмър там. Не е ли това предпоставка, за да се срещне с Елма на Земята?

- Съвсем правилно разбра, че тези прежи­вявания ще се поднесат като специален личен подарък именно на Д. Понякога ние правим пси­ходрами насън, но не само за да се преобразите и очистите, а и като отражение на реални теат­рални действа в невидимия свят. В това отно­шение Съществата като нас, елохимите, сме вир­туози.

Сънят ти с Учителя като оживял мърт­вец обаче не е само символ. Съвършеният има по едно тяло в анабиоза във всеки свят - съвсем като мумия. Съхранението му се пази в пълна тайна, тъй като и Той има врагове. Пази се не само в свещено място, но и в секретни коорди­нати с разместено време. То е разместено само с няколко секунди или минути, но в неравноделен код, който се знае единствено от Него. Този ме­тод се използва поради закона за невмешателс­тво в природата. При сгъстяване на физическо тяло по етерното му подобие се използват еле­менти от околната природа и тогава се изме­нят природни и исторически програми.

Сега Учителят няма намерение да про­меня плана, съставен от Небето. Това не е само план, но и нещо, което вече се е случило в прин­ципното поле и по-нагоре. Реално тепърва има да се случва, всеки ще действа според свобод­ната си воля и кармичните закони, но то вече се е регистрирало в бъдещето като филм. Небето го е приело за съвършено - най-доброто от всички възможни варианти, дори и да се очертава всемирна катастрофа. Ако същества от Съвър­шения свят се намесят природно, физически, бъ­дещето не би било вече същото, а това ви е из­вестно от всички фантастични книги и филми на тази тема. Природата обаче е построила специални хранилища със замръзнало време, ня­кои от които съхраняват като в хербарий.[Това са] "изсушените" тела на Посветените и на всички хора - праведни и грешни, - живели в някой свят. Някои скоро ще възкръснат от самите си кости, които са подобни хранилища на личността - това са хората, които са умрели. Оригиналните кости не са винаги носители на тази възмож­ност, но поради опасност от унищожение или из­гниване, ангелите-ръководители на човека сне­мат копия от тялото му още приживе, само ко­гато е бил най-близко до красотата, доброто, здравето. Така не се губи не само човешкият, но и останалият генофонд на Битието, сътворен оригинално от Бога. Създаденото от пъкъла и от разни ангели, напуснали Бога, се оставя от Небето на саморазпад. Така не може и дума да става за възкресение на шýма; но семената от Бога покълват.

Защо Природата да прави семена на рас­тения, а да остави отделния индивид да из­чезне? Всяко същество с монада има и семе - и то триизмерно, природно, физическо! Не говоря за половото възпроизвеждане на рода челове­чески - това не е индивидуално безсмъртие на плътското тяло. Божествената плът няма нищо общо с плътта от кал.

Скоро от Земята ще израснат хора - тех­ните семена, които са останали живи през веко­вете, ще покълнат. Идват такива космически условия, които ще ги полеят и стоплят - Про­летта пристига! Не се безпокойте: ако някъде сега има вода, Природата е предвидила това. Семето на Аза оцелява при всички условия - та даже и при пръсване на планетата в пространс­твото. Съвършената програма на Великата Всемирна Бяла Ложа предвижда почти мигновено порастване на човека от зърното му.

Не мислете, че ще бъдете пак от такава материя - много съм ви говорил за пластичните, кристални тела. Те имат вътрешно, слънчево дишане; могат да плуват, да летят, да се прена­сят навсякъде в просторите на Вселената! Това, което не знаехте, но то е описано в Свещеното Писание, е че всички идеални индивиди от всички епохи ще се съживят. Природата не е толкова разхитителна, та да отиде неин ше­дьовър на вятъра. Мнозина приказват и мислят, че безсмъртната душа преминава през много тела, а накрая те са само спомен. Това се прави, всичко е снето - пàзи се. Обаче всеки от вас, който е искра Божия, се различава, понякога зна­чително, в отделните си прераждания и въплъ­щения по световете.

Съвършени хора е имало, прекрасни хора е имало, красиви хора са съществували на Земята и са слизали и расли като пълноценни личности - серафими и херувими, божества и ноáди, светии, архангели, гении, младенци, пророци! Стотици илухими, хиляди алохими създадоха най-съвърше­ните образци на боговете на Земята. Поклонете им се и сега, но не вече само духовно, а и зри­телно, реално, природно, физически! Ще се срещ­нете лично с най-хубавите образи на артис­тите, в които бяхте влюбени, ще прегърнете майки и бащи, ще поскитате по света с Нефер­тити, Жанна, Аполон, Пенелопа...

Да! И худо­жествените персонажи ще станат на хора, както е предвидено във Великата Пролет на чо­вечеството. Само че и всички те, известните от миналото, ще се "надпреварват" да чакат ау­диенция при вас, ако сте с всичките си "преш­лени" на Земята… Това е последният изпит преди пълно безсмъртие във Всемира. Вие трябва да сте създали поне толкова образи на прекрасния човек през вековете, колкото са прешлените на гръбнака. Във всеки един преш­лен спите самите вие от някое свое минало по­лезно съществуване. Понякога по пет, шест, де­сет в един прешлен!

  Плътското, съвършеното тяло на Учи­теля от всички епохи се съхранява! Когато дòйде редът да се появя на едно място със всичките Си тела, вие ще се сащисате колко си приличам! Въпреки някои разлики, Рама, Кришна, Хермес Трисмагист, Иисус, Зороастър и пр. ще се изпра­вят пред вас с едно и също лице - и вие ще ви­дите, че Бог не еволюира.

И модите се пазят в специални полеви "гардероби" на на­шето подсъзнание. Ще бъдем автентични, съв­сем живи - и всеки от нас ще може да се раздели на толкова екземпляра, колкото е необходимо. Духът Ни е голям, справял се е с едновременно общуване с неизчислимо количество същества - ще се справи и с няколко септилиона...

Та този сън не бе игра на фантазията ти. Ти разблокира обаче минал момент: секундите, когато се връщах от гроба в стаята Си. Ско­ростта на съзнанието ти бе в обратно време - бях слязъл замалко и пак се върнах, но с "нежи­вото" Си тяло. Трудно става гъвкаво, но се под­чинú. Това бе момент преди възкресението, по­неже трябваше да подготвя страната за по-силни времена. Предадох властта на руските адепти във върховното им командване, където има винаги представители на Бялото и Черното братство. Те не можеха да Ме последват нагоре и затова се наложи да се върна за последни раз­пореждания, без които Съветска Русия нямаше как да победи нацизма. Въпреки цялата русофо­бия в момента, вие трябва да знаете, че не рус­наци правят белúте по света, а смъртните вра­гове на човечеството, които влизат в телата на руснаци или вземат техните имена, за да сеят ом­раза към свята Русия сред несведущите. Така те излагаха и американците през съвремен­ните войни, внушавайки образа на жестокия янки, който се занимава само с бизнес и удоволствия.

"Пиесата" след този сън разшифровай сам или с Д.; а какво ти говорих на полянката, засега си остава тайна, понеже няма да се за­действа, ако се разгласи.