Книга 23
Из Дневник 131.2
23.ІV.131(1995)г. Баща ми си отиде от този свят преди 17 години. К., която не знае кога е роден, точно днес, на рождения му ден, ме запита дали вече не се е преродил. Брат ми се е обадил на мама по същия повод, а това не е правил никога. Може наистина вече баща ни да се е преродил или иска да дойде – и ни обръща внимание.
25.ІV.131(1995)г., Поморие. Прочетох интересна книга и си направих извадки. Книгата е от Брайън Л. Уейс – "Вестители от отвъдното" (Изд."Слово", В.Т.1991, Brian L.Weiss, M.D. – Many Lives – Many Masters, 1988):
- Трябваше да прощавам повече, но не го правех. Не прощавах неправдите, които ми причиняваха, а трябваше... Аз не прощавах грешките. Държах ги в себе си и ги трупах с годините (стр.43)
Не става дума само за една надежда, една вяра и една любов, а за много. Толкова неща се подхранват от тях! Има много начини те да се изявят. А ние черпим толкова малко от това съкровище...(стр.56)
- Какви уроци трябва да учим сега? Кое е най-важното нещо, което можем да научим по време на този живот, така че да продължаваме да растем и се развиваме?
- Доверие! – бързо отговори тя. Знаеше коя е главната й задача.
- Доверие?... – повторих аз, изненадан от скоростта на репликата й.
- Да. Трябва да се науча да имам вяра, но също да вярвам и на хората. А аз не го правя. Аз мисля, че всеки се опитва да ми причини зло. Това ме държи настрана от хората, в ситуации, когато не би трябвало да страня. Това ме задържа при други хора, от които би трябвало да съм далеч. (стр.90)
Голословие без поведение не върши работа. Лесно е да се чете или говори за любовта, милосърдието, вярата. Но да се прави това, да се чувства това, се изисква съвсем друго състояние на съзнанието. И то не мимолетно състояние, подпомагано от наркотици, алкохол или силни усещания. Постоянното състояние се постига чрез познание и разбиране. То се поддържа от физическото поведение, от действия и постъпки – от практиката! (стр.134)
Няма коментари:
Публикуване на коментар