787.1995.06.04 Слабите взаимодействия и неопредкласиката

Книга 23


4.VІ.131(1995)

Бургас - Изгрев

СЛАБИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ И

НЕОПРЕДКЛАСИКАТА

(ЖЛО / ЗНП)

11,15ч.

В началото не бе споменато, че когато се оформяше азбуката за контакта от предния ден, за пръв път тя сякаш сама се написа в ромбоидна, а не в кръгова форма. Това ни направи впечатление и в текста се вижда, че е имало смисъл. След завършването на контакта Òмна обясни, че всъщност се е била заловила с музика, където е имала необикновено бързи успехи за учудване на преподавателя, но жаждата за творчество, синтез и интегралност я е насочила към сегаш­ната ú сфера, без разбира се да изоставя идеята за музи­ката. На нея ú се видяла ограничаваща перспективата само за интерпретаторство. П. предположи, че Източникът не е имал предвид много продължително ограничаване в тази об­ласт, а че това е нужно за постигане на качества, които ще спомогнат за по-съвършеното изпълнение на основния импулс за духовните цели, които ú е поставил Източникът. Фатално ли е неизпълнението на прякото Му указание - или нещата могат да се транспонират в други гами, в които доминират творчеството и синтеза, присъщи на Омна; и верен ли е пъ­тят, който тя усеща, за извеждане на културен синтез от принципите и структурите на Предкласиката - това ли е Не­опредкласика?

Преднината на импулса е водеща! Никакви ин­струкции, даже от Самия Бог, не са по-важни от спонтанността и свободата. По инструкции се ходи бързо - безопасно и най-качествено. Нарушаващите инструкциите могат да паднат до дъното на ада, но могат да се изкачат по-високо и от духовния Еве­рест, ако пак Божественото ги е подтикнало натам. Помнете, че всякаква точна програма и сресани инс­трукции преминават през ума на Пралайа - Мировата Душа - и те са верни до момента, в който не се на­меси Тот. А Тот говори направо на сърцето. Щом Творческото Начало в сърцето ви е познало себе си и се надява на себе си с по-голям кураж, отколкото Майката Божия, то то поема всички рискове, но и дава възможност за победа.

Сега казвам: ако си отделиш по един час на ден за музика, за инструмент, а това не е никак трудно, Програмата ще се изпълни в определена степен и отново ще се включи в защита на твоите най-вър­ховни цели. Ти имаш да поработиш още над ушите си и затова беше добре в това прераждане да ги поста­виш под могъщата закрила на Уран. Затова ти казах преди, че цялостно посвещаване предимно на музи­ката би могло да те направи съвършена още в този живот. А този живот е твърде важен, защото е кар­динален, последен за много хора на Земята. Много скоро вие ще живеете в нови форми, но това, което сте направили в тези си тела, не може да се сравни с нищо, понеже е при най-трудни условия.

Неопредкласиката има друго име, мистично, и то не само едно. Някой път ще ти го кажа, въпреки че в посланието до теб то звучи много силно. Се­гашният упадък на модернизма, особено в популяр­ното изкуство, се дължи наистина на взривяването на подтиснатите души от каноните на миналото. Това бе неизбежно, но взривът си е взрив и той убива, не само освобождава. В пространството, с център Земята, гъмжи от ужасни звуци, мисли, чув­ства и образи, раждани в извратеното съзнание на човечеството. Пъкълът се стреми с всичка сила да наложи силния звук, т.е. шумът; своя ритъм, а не ритмите на сърцето,своята дисхармония и прес­тъпност. Правилно сте разбрали, че това, което звучи сега в ефира и което се вижда, е храна за под­държане на интервентите, наречени от някои фан­тасти "андроиди". Във всяко заведение за общест­вено хранене и пиене, по дискотеките, в домовете и пр., андроидите монтират своите уредби, за да па­рализират духа на сърцата с искра Божия и да под­държат собствената си енергетика. Има зареждане със звук, с цвят, образ, движение и пр., но когато са Божествени, те зареждат предимно хората с мо­нада, а на второ място - природата. Шумът, сил­ният звук, дори и отчасти хармоничен, набиващият се ритъм, произведен от барабани с животинска кожа или дори синтетика, се чува и в пъкъла. И по тия груби вибрации изпълзяват демони, отврати­телни същества, които се вселяват в изкуствените човеци и дори в нормалните, при разфокусирано етерно тяло. Алкохолът разфокусира панвселенс­кото тяло на човека и го измества от центъра му, а наркотиците разрушават обвивките на астралното. Астралното тяло на въздържателя има нещо като стъклена обвивка, непробиваема за адските стрели и духове. Опиатите обаче направо я изпаряват и во­дата на "родилката" изтича преждевременно.

 Всеки човек е бременен - в него има Божест­вен Плод, който расте, ако се е заченал от Духа. Целта на ада е да разруши плацентата на астрала ви, за да изпие вашата околоплодна вода и да изяде плода, а после - и самите вас. Адската култура из­ползва този момент, когато вие сте напълно безза­щитни, и вкарва отвратителното, безобразното и грозното без никакви проблеми, още докато изтича водата ви. Значи, етерът се уврежда и престава да бъде предпазна стена при месоядство и при пиене на алкохол; астралът - при приемане на наркотици, при ревност, насилие, дисхармония, силен шум и звук и техните изображения и възпроизвеждания, докато умственото тяло абсорбира тази развала и самò за­почне да се разлага. Значи, адската "култура" го ра­зяжда "отдолу"; а "отгоре" - откъм тъмния слой на планетата ви - го разяждат с отрицателни мисли, песимизъм, лъжа, скептицизъм и пр. Отрицателните думи обаче бият много по-нависоко, а именно в са­мото будическо тяло; и при прекалена склонност към одумване, критикарство, клюкарство и т.н., се пос­тавя въпрос за оцеляване на монадата ви. Причин­ното тяло - или тялото на разума ви - се руши като рохка халва от проповедничество, наставляване, по­учаване и прекъсвания, корекции, които "праведни­ците" са склонни да правят постоянно на другите. Това тяло направо експлодира при религиозен или идеен фанатизъм, когато считаш само себе си или своята система за вярна. Атмическото тяло - тя­лото на Духа - също се руши, колкото и странно да ви звучи това. Мързелът, леността, бездейността, вегетирането и преди всичко страхът от риск и промяна на статуса направо гипсират това тяло или по скоро неговия зародиш, тъй като в повечето хора то не е почнало да расте. Другата проказа на атмическото тяло е себичността, аутизмът и гру­бостта, пълната индиферентност за съдбата на ближния. Способността за приласкаване пробужда многоцветните дъги от женския полюс на Духа. Не­възможността за отклик или активно досещане и действие-приласкаване прави обикновено гласа груб, погледа стъклен и кожата грапава. Понякога и много фина кожа крие студено сърце и коравосърдечен дух, но това се обяснява по друг начин.

Сега - на темата. Виртуозността е качество на универсума, специализацията - на духовния свят, а синтезът - на Божествения. Значи, който още няма съвършено физическо тяло или поне съвършена ръка, не може да бъде майстор, виртуоз. Неразвитият дух, ако още не се е оформил напълно, трудно става спе­циалист в една област, защото му липсва индивиду­алното. Липсва му и личното, което се грижи за об­щоприетите специалности - там, където ще се сравниш с най-добрите, за да провериш дали не си фантазираш. Онова тяло обаче, което наричаме "хо­лическо" или Божествено, се занимава почти изклю­чително със синтез, интеграция. Ето защо проек­цията на единицата в зодиака, в слънцето, в нумеро­логичната ви карта, черепа, лицето, ръката и пр., говори, също както и Нептун, за способността ви да правите синтез.

Предкласиката е свързана със слабите то­кове, слабите взаимодействия в Битието. Засега няма да засягам с кои сили са свързани класицизмът, романтизмът и модернизмът, но вие сами можете да се досетите. Слабото е най-силно в Божествения свят, а силното там е слабо. Силното е най-силно в духовния свят, а слабото е слабо. Затова там оце­ляват само съвършените, а в Божествения - милос­тивите. Само че има 3 вида милост, за да си напълно Божествен: 1. Милост към себе си; 2. Милост към ближния; 3. Милост към неближния, а също и към врага. Вие се мислите за много християни, когато сте силни по втория и третия пункт, но милостта към себе си е първият закон. Тя няма нищо общо с егоизма, защото егоистът не е милостив към себе си. Защо е така, оставям да помислите сами - за­дачка за домашно...

От всинца ви от сега нататък ще искам теми, както беше и продължава да бъде в Младежкия Клас. Това важи за всички, които четат осиянията. Искам всички да напишете по една тема, не повече от 3 до 5 страници: "Защо егоистът не е милостив към себе си?" Задачата е трудна, тъй като обикно­вено се мисли, че егоистът е най-милостив към себе си.

Омна, ти си на прав път и много точно схва­щаш пътя към покълване на Неопредкласиката. Мога да подскажа също още нещичко. Първо проучете ос­новно естеството на слабите токове, тяхната роля и значение за човешката цивилизация и за вселе­ната, а също и събирайте литература, разгова­ряйте със специалисти-физици и астрофизици за но­вия дял на космологията "слаби взаимодействия". Можеш сама да защитиш дисертация пред Небето на тази тема, ако поискаш: какво представляват слабите взаимодействия, каква е отликата им от ядрените, електромагнитните и гравитационните; как се проявяват в Космоса, в природата и в човека и какви могат да бъдат техните паралели в Новата Култура и в Изкуството на Шестата Раса, която е определено да бъде Неопредкласична. За теб, Омна, като самата Неопредкласика, не представлява ника­къв проблем да събереш данни за такава дисертация и да я защитиш пред Космоса на някой планински връх, с аудитория от най-елитни приятели и непоз­нати и с демонстрации към текста каквито наме­риш за добре, илюстриращи откритията ти, вклю­чително и с танц - ако поискаш. Ако не искаш, въз­ложи тази работа на друг, но ти трябва да си му на­учен ръководител. Тази работа ще влезе в аналите на Всемирното Човечество и протичането ú на ней­ната защита, както и демонстрациите, ще останат завинаги в акаша - като първата сериозна научна ра­бота на тази планета. Тя ще бъде основополагаща за милиони творци в бъдещата културна история на човечеството и ще спаси милиарди души! Не преуве­личавам. Аз също бих дал едно мото, а то ви е из­вестно - мотото за мекотата: ("Единственото Богатство, което човек ще отнесе със себе си в невидимия свят, е мекотата на човешкия дух, мекотата на човешката душа, мекотата на човешкия ум и мекотата на човешкото сърце" - Учителят).

Веднага след това осияние за Омна, се получи импулс да се отвори телевизора на разни програми, във връзка с гор­ното осияние.

1. Спортистка в розов екип вдига ръка за поздрав и за победа (състезателка от "Американски гладиатори");

2. Момиченце от анимационно филмче, което си вдига ръката;

3. Реплика на немски: "Горе ръцете!"

4. Реплика: "Джой напоследък се държи странно. Чете всички Шекспирови пиеси";

5. Реплика: "Хей, прилича на площаден танц";

6. Самолет, фигурно летене, лети нагоре във винт;

7. Човек с шапка, с червен пентаграм;

8. Цъфнало розово дръвче, на фона на високопланински пейзаж.

9. Говор на турски, думите "медальон" и "шампион".

Въпрос на Омна: Каква е волята на Учителя за мен и каква е връзката ú с професионалния ми път? Каква е празни­ната, която усещам във връзка с това? Моля за направление.

- Òмна се движи по Ромба на Отца. А това значи пълна свобода да прави всичко, каквото поиска, ако твори. Спреш ли да твориш в някоя област на живота и в самия живот, ти си подвластна на огра­ниченията, като всяко друго същество. Доверието на Отца в теб е пълно - рядко са такива тотвселен­ски Негови деца, на които Той се опира без опасения. Всичките ти грешки и падения, всички отклонения са съпричастие в работата Му - няма как да се опозна­ват слабите същества, ако ние не се вживяваме в техните роли. Именно вживяването е силата, а не научената пиеска предварително. Просто, довери­ето на Бога в теб е равнозначно на Любовта Му: из­питвайки доверие, Той преживява същото, което се преживява в Любовта.

По конкретно: силите ти понякога отпадат, понеже слизаш в по-гъста среда и трябва повече да преработваш. По тази причина се налага понякога да се възвръщаш към изворите на силата. А ти знаеш кои са по-добре от другите. Самоинициативата ти е основният талант от Бога, пратú всичко останало на заден план. По този път обаче има повече пре­пятствия, които ще бъдат играчка за теб. Ти си "пролетна" - повече дори отколкото самата подози­раш - и поради това топенето на ледове и снегове при теб протича бурно: нищо не може да спре порои­щата, разцъфтяването на първите цветя и дър­вета!

Преди се опитахме да те насочим към музи­ката. Ако бе послушала, нямаше да имаш никакви пречки; Сам Господ щеше да преобърне света, за да ти подсигури всички условия - както, когато и къ­дето поискаш, без изключение. Щеше да изпълниш мисията си на тази Земя съвършено, по най-опти­малната програма. Но тогава щеше да изпитваш друга празнота - липсата на самоинициатива. Тво­ята Христова същност не е като тази на други Пос­ветени, които се посвещават на призванието си, тъй като им е казано лично от Бога отвън. С това вие, Неукротимите Ромбове, правите невъзможно вървенето на еволюцията безпрепятствено, тъй като кола с квадратни колела или ще се влачи, или се тресе невъобразимо… Тези, които имат пълно пос­лушание, изминават гигантски разстояния, понеже са с "автомобилни гуми" на душата си и вървят по Божествената Магистрала. Ти не си от тях. Ние не те виним, че не искаш да постъпиш според оптимал­ната Програма, но и Ние нямахме друг вариант освен този да ти я спуснем точно. На тези, които са в контакт с Христа външно или вътрешно, при опре­делено Посвещение им се разкрива подробно кой е пътят на най-малкото съпротивление, по който мо­гат да изпълнят Волята Божия в даден живот. Той може да изглежда напълно абсурден, но още първите секунди усилия да се приложи казаното дават нео­бикновени резултати, тъй като пътят е показан лично от Бога, а душата е повярвала 100%. Такива примери могат да се посочат много. Може за три го­дини Бог да се прояви в някого като математик, ху­дожник или виртуоз-пианист.

Ако обаче човек решава да отложи плана на Бога и да постъпи според собствения си план, Бог ще благослови и това, и ако бъде попитан, ще каже: "Може!". При Бога всичко може. При дявола нищо не може, освен това, което той диктува. Значи, Бог ти е казал: "Върви в Хималаите!", но ти решаваш, че ще отидеш на Алпите. Тогава снема екипировката, ко­ято ти е приготвил, и пак ти дава, но по-проста, тъй като сега вече на дневен ред идва свободата ду­хът сам да си търси спонсори, одобрители и възхи­тени. Това също е прекрасен път, но е по-унизително за твореца, тъй като в този свят талантите про­биват трудно.

Каквато и област да си избрала, Аз съм я одобрил предварително и непременно ще имаш успех. По всички пътечки може да се стигне до съвършенс­твото, но по едни ще е по-трудно, тъй като посто­вете Божии са поставени специално за теб в друга планина, по други пътеки. Те имат всичко за теб без никакво изключение, и то в такова изобилие, на та­кава висота, че просто в началото няма да можеш да повярваш, че такава благодат е възможна. Наис­тина, с чужденци-партньори на въжето задачата е много по-трудна и изненадите са неизбежни по време на катерене, но това пък изостря вниманието, по­пълва опита, изтънява вкуса и увеличава силата. Твоите ромбоидни колела са до немай къде подхо­дящи за стръмен терен - с тях по асфалта няма да направиш и 500 м. Па асфалта те направо ще те за­палят, докато благоверните и кротки кравици Божии си "перкат" напред без проблеми в своите религиозни лимузини… Качù ги на баир обаче - и те са свър­шени... Ти обаче имаш яки шипове на квадратните си колела и фактически с тях можеш да катериш и по отвес.

Разбира се, на теб винаги ще има качени най-различни любители на силните усещания и опас­ността от откъртване на цели скали с тях е по-го­ляма. Това обаче те изпълва с още по-голям кураж, а тайничко трябва да ти кажа, че Този, Който те обича най-много, те държи отгоре с един як ластик и падането ти на дъното никога не се състои. Т.е. па­даш като скачачите от мостове и сама не подози­раш, че пред дъното на пропастта ластикът ще те дръпне. Ако беше се разбивала досега, щеше да ти личи, както при почти всички хора, а ти си прекрасна! Само вътре, в гърдите, се появиха опасни луфтове, понеже силните дръпвания нагоре и паданията без надежда не могат да не разбият основната ти халка.

Затова ти говоря за възвръщане към изворите на живота, но по-често, защото големите скачачи имат нужда от силен балсам и опитни ръце.

На езика на съответствията, едно качество може да се транспонира в различните области на живота, в различните изкуства, стилове, жанрове и пр.. Ако сега си изпуснала вече влака за музиката и остава за друг живот, то можеш в това, което вър­шиш, да влагаш музика. Знаеш, че има музикалност в поезията, музикалност в абсолютно всичко. Ако спа­зиш основните закони на Божествената Хармония и Мелодия в това, което твориш, и в начина, по който живееш, ти ще приближиш извънредно много онова въплъщение, в което ще имаш пак шанса да се отда­деш на Господа без замисляне. Това наистина е шанс, тъй като не ни е много лесно да гледаме своите си, разкървавени по пътищата. Знаем, че добиват опит и виждаме, че се жертват и за света, разбираме, че отлагат скоростта в името на трудностите и бор­бата и се отказват от гениалността, за да оста­нат само талантливи - в името на страданието. Точно такъв е и Учителят ти - Христос, - който е най-добрият навсякъде, но играе ролята на посредс­твен, за да изкупва братята си чрез състрадание.

Ако някой узнае лично от Баща си, че от да­дена секунда нататък трябва само да дяла камъни, а той отиде на пазара да продава круши, половината от крушите ще изгният, а още ¾ - ще му ги открад­нат. Тогава той трябва да е доволен на онова, което остава, защото Бог ще влезе в него и пак ще му по­мага, но вече като талант, а не като виртуоз, един­ствен на планетата.

Когато много Мои ученици отиват в чужбина, Аз знам, че остават тия, които искат да ги водя по Рила и оттам - в Космоса. После се връщат от чуж­бина с натежал джоб, натежали килограми и с разва­лена физиономия. И само мисълта да изкачат "Вади душата" ги кара да си плащат за хотел… в низшия астрал. Не че нямам ученици, които отидоха в чуж­бина, за да учат при по-големи майстори - напротив, имам, - но те си идват само през лятото и обикно­вено правят само екскурзии.

Искам да ви съобщя, че сто осемдесет и осем гения от основните области от човешката култура преминаха през най-високата школа на България в този век - школата на непризнанието. Те бяха изгра­дили вече своите будически тела и не им трябваше отново да стават гении - те искаха да станат уче­ници. 57 светии от най-известните (и още 6 има на­пълно неизвестни) също бяха в строителните бри­гади на Братството или по затворите, фабриките и болниците. Затова, пратя ли Аз някого някъде, той се завръща с кошове, пълни над ръба; прати ли се ня­кой сам, ще си дойде с по-малко, и при това - бит.

Зачитам смирението на душата ти затова, че пита каква е Волята на Учителя за теб. Повтарям: Той не те осъжда, че избираш пътя на бойните ко­лесници, които се катерят по канари, а само ти се възхищава. С теб е постоянно, а празнотата си е празнота, тя е творчески вакуум, за да можете за се стремите и да бъдете на коня винаги. Пътят с пълна пълнота е път на тоталното послушание, но само до края на магистралата. Може да е 5000 км., но на края свършва; освен това, повечето водачи заспиват на волана от монотонност и затова пос­лушанието често също води до катастрофи. Тън­ката тактика е приложение навреме и почивки от послушание, когато трябва малко да се поосвежите - по собствен сценарии или без сценарии - в океана на свободната воля. Там има акули, но пък който оце­лее, е прекрасен!

НОТ, НОТРАН, НОРОТРАН!

Нощта е прелестна с Бога, денят е проклет без Бога.