796.1995.07.30 Малка и голяма пентагрална каса

Книга 23


30.VІІ.131(1995)

Бургас - Изгрев

МАЛКА И ГОЛЯМА ПЕНТАГРАЛНА КАСА

12,10ч.

- Когато се получи отнякъде десятък, без да е на­пи­сано специално "За лични нужди", имаме ли право да го разпре­деляме за децата си и за лични инициативи и нужди - или из­цяло трябва да го внесем в касата "пен­тагрален десятък", или в пентагралната каса?

- При такъв случай, нямате право да полз­вате лично тия пари. Те влизат изцяло в "Пен­тагралната каса", независимо дали голямата или малката. При отбелязано "Десятък" (или ка­зано), слагате сумата в малката каса - към ва­шия собствен десятък. При напълно ненадписана сума и с неизвестен подател, 10 % слагате в малката каса, а останалите - в голя­мата. Значи, голямата пентагрална каса употребя­вате за петте пера по свое усмотрение, а малката раз­давате според правилата за даване на десятък. Досега ти нямаше голяма пентагрална каса, понеже нямаш право на личен дял. Пак нямаш, но пентагрална отворú!

Пояснения: Елма ни е говорил неведнъж за законите за управление на езотеричните лични и групови каси, благос­ловени от Бога. Трябва да се проучат всички текстове, за да имаме по-пълна представа. По памет може да се каже, че всеки може да си отвори и даже да направи красиво каса с шест дяла, в която да разпределя приходите си така:

В центъра има кръгов дял, в който се отделя деся­тък от всеки приход, без изключение. "Без изключение" значи не само заплати, наеми, хонорари, дарения, премии, печалби и др., но и десета част от продаден имот или нещо друго. (Между дру­гото, летящите в космоса не взимат наеми – те пускат в из­лишните си имоти или сами прибират някого в кашона си съ­вършено безвъзмездно). За учениците с най-висок идеал се препоръчва да продадат на­личния си имот и да влязат в по-малък, ако ще и в сандък или под моста, само и само за да отделят десятък. Има и непарични видове десятък, за които ни е говорено, но винаги се насто­ява паричния да отделяме и отдаваме стриктно, независимо от непаричния. Тъй като па­ричният - докато има пари на тоя свят - трябва винаги да е не по малко от 10%, то като гово­рим за непаричен, всъщност отделяме още 10%, доколкото това може да се измери. Тук няма да се говори за непаричния – формите му са много. Знаем още, че десятъкът важи за се­мейните хора, за хората с поне 2 деца. При повече от две, може и по-малко от десятък. Колкото и да е скъп жи­вотът, хората с едно дете дават по­вече от десятък, по свое усмотрение. Учениците без деца и без бедни родители отдават до половинък или точно полови­нък; а има и светии, които отдават 100%. Те живеят в най-пълно изобилие, понеже над тях се изсипва народната любов, рогът на изобилието, но и това раздават почти изцяло. Спо­ред Небесната Ликономика (Икономиката на Небес­ните Ли­кове), отдаването на част от приходите ни всеки ме­сец и при всеки отделен случай е фундаментален закон. За неотдава­нето му няма на­казание, понеже Бог не наказва. Но който го отдава редовно и според истинските правила, ползва не­бесни привилегии, които често имат не само духовен, но и здравен, материален, личен, дори понякога чисто финансов характер. Най-бедните отдават стотна част – важен е ак­тът на дава­нето.

Главният закон и метод на Ликономиката в този слу­чай е да не отдаваме своята дан на общество, а персо­нално. Няма нито едно общество на Земята, което да ползва народните блага според Волята на народа и волята на Бога, дори и когато не усвоява средствата користно. Ко­ристта в случая е присвояването на решението за какво да се упот­ребят народните средства. Ръководителят или ръко­водст­вото мислят себе си за най-идейни и най-умни и си поз­воля­ват да разполагат със средствата на хората без съоб­разя­ване с абсолютно всички мнения. В бъдеще ще има иде­ални общес­тва, където връзката на ръководителите с Бога ще се раз­познава по три критерия: 1.Съобразяването с плана и пот­ребностите на всеки член на общината без изключение. Има критерии как това да не е популизъм и критерий, що значи член на такова общество; 2. Ежедневната или поне ежеме­сечна смяна на ръководителите и 3. Отделянето на част от народните средства за абсо­лютно всеки член на общината, ако ще и да става дума за един цял народ или цялото чове­чество. Тук има спазване на приоритети: майките и децата с най-чиста кръв са на първо място, после младите жени и мъже, после по-нататък. Това не е расистка евгеника, а един­ственото спасение на човечеството. Няма значение, че тази част от касата може да е по-малко от стотинка: изчислява се и се води счетоводство виртуално, докато се събере една сто­тинка. Тази стотинка или сума се отдава редовно и бе­зус­ловно на всеки - ежедневно, ежеседмично и ежемесечно, се­зонно, а също и ежегодно. Дори има и дялове на всеки 7 и 28 години. Напредналите общества ще включат и алгоритъм за справедливо разпределяне на сумите: хората с най-малък до­ход ще получават най-голям процент – и обратно. Няма да има възможност за укриване на доходи, понеже организато­рите са ясновидци. Тук обаче не е мястото за разширяване на тази тема.

Персонално отдаване на десятъка (половинъка, ця­лъка, плаващия принос или стотъка) означава всеки поот­делно да си избере личност, която, според него, работи най-добре и най-безкористно за Бога и за народа. Може да сме су­бективни, но това е единственият начин. Освен персонално, отдаването трябва и да е тайно. Истинският работник за Бога и човечеството не приема легитимирани дарения. Това го прави свободен. Как да бъде тайно, е въпрос на изобрета­телност.

Има още тънки подробности на тази тема, но те трябва да се търсят в опита на Братството през вековете и в Словото. Има, например, изискване да се дава стотък и на общество с възгледи, различни от нашите. Но и там не се дава в официалната каса, а се ходи достатъчно време в това общес­тво или църква и се наблюдава. Като се открие най-духовния, най добрия, най-умния и най прекрасен човек там, обикновено аутсайдер, тайно се дава стотъкът на него. Така Космосът работи за подобряване на човечеството и изоли­ране на хората без монада.

Как се процедира по-нататък, според законите на Бо­жестветната Ликономика? Преди да стигнем до външните дялове на Пентагралната Каса, извършваме още една опера­ция: трябва да разделим правилно останалите 90% (или съ­ответния остатък, ако отдаваме друг процент). Полу­чилият сумата брои себе си за един дял, останалите са дялове за де­цата му, докато всяко стане на 28 години. Имаме и случаи на дългогодишно изключване на себе си от своя дял - даваш ця­лата тази част на децата си и на ближния, както съпрузите от Бога. Иначе, ако нямаме деца и имаме съпруг или най-бли­зък човек, делим собствения си дял на две и даваме по­лови­ната на него. Може да не става дума за любим или съп­руг, а за най-добрия приятел, за най-сродна душа. Има Божи хора, които не дават в печатницата първо своята книга, а книгата на друг Божи човек. Именно това е един от критериите за Божи човек. Тук също може да се дава тайно, но може и явно – зависи от взаимоот­ноше­нията.

 Едва тогава имаме право да разделим личния си дял на пет: 1.Слово; 2.Майки; 3;Култура; 4.Братство; 5.ВСК (Взаимо-спомагателна каса). И тук има варианти: едни ползват своя дял първо за задоволяване на насъщните си нужди, други го определят изцяло за петорната каса - имаме и такъв опит. Звучи нереално, но в пентагралната каса има предвидени средства за покриване и на личните битови и културни нужди. Който се страхува, отделя по-малък или минимален процент за петорната си каса, но стриктно и редовно. Имаме прия­тели, които често ни водят на кино или театър със своя ли­чен дял от касата си или на ресторант, а даже и на екскур­зии. Друг път от чужбина идва на Рила човек, комуто се е паднало по жребий сума от перото "Братство" на някоя лична или ко­лективна каса. Има майки и деца, които са спасени само по този начин. При пълно доверие и ежемесечно редуване на уп­равлението и ползването по списък или жребий, същест­вуват и колективни пентагрални каси. Има и комбинирано за­деляне на средства и за личната, и за колективната каса – пълна свобода. В напредналите човечества има и районна, и се­лищна, и национална, и континентална, и планетарна пен­таг­рална каса, със съответни отчисления и в двете посоки.

Рафал Олбински - полски илюстратор и плакатист

Отдаването на персоналната тайна лепта е най-чисто и не страда от опасности. Да се даде явен подарък на същия човек е нещо различно, отделно. Тайното отдаване гарантира независимостта на този, комуто даваме, както и възможността човекът да го ползва както намери за добре, според личния си вкус и потребности. Тази форма задоволява и чистата ни съ­вест, с която отдаваме нещо за най-ефек­тивното развитие на Божието Дело: на избрания човек да­ваме дотогава, докато живее идеално. Така е действал и Ма­хатма Ганди. На такива хора животът им е пред очите ни. Почне ли да се обогатява и да се проваля, просто преставаме да даваме на него и търсим друг. Не е правилно обаче да си кажем, че вече няма човек, който да работи на ниво за Бога или на нашето ниво. Даже и обективно - в очите на Бога - ние да сме най-добрите, човекът с монада никога не може да си представи такова нещо за себе си, понеже е скромен и има ниско са­мочувствие. Гордите често отделят десятъка за себе си. Ще го дадат наистина безкористно за народа и за Бога, но от своя гледна точка. Великото в десятъка (или съот­ветния принос) е именно в това да подкрепим друг, в който също Бог работи. Може да работи по-различно или с по-малък капацитет, но Бог е с нас, само когато отдаваме на друг, не на себе си.

Има още едно положение: касиери на колективни или лични каси нямат нищо общо с Бога, ако ни подръчкват и подсещат да си даваме данта. Дори най-малкият намек чрез нарочно експониране или цитиране на материалите за десятъка може да е насилие, корист. Ако някой иска да лети из вселе­ната и да се подмладява, той сам търси тия текстове "със свещ" и сам си прави изводите. Посветеният има право да отговори някому на тази тема само при задаване на въпрос. Тези синтетични сведения тук са едно голямо изключение, за ко­ето се получи специално разрешение.