808.1995.09.01 Продължение на Дневник 131.3: Морицбург, Хойерсверда, Саксонска Швей-цария, Хеллерау

Книга 23

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ДНЕВНИК'131.3:

Морицбург, Хо­йерсверда, Саксонска Швейцария, Хеллерау

1 септември 1995г. Посещение с колата (с Андрея) на прочутия Морицбург - ловния дворец на Август Силния.

След обед - на гости на родителите на Андрея в гр. Хо­йерсверда - над 70 км. от Дрезден. Видяхме чудесен видео­филм от една тяхна екскурзия в Южен Тирол.

Най-голяма придобивка от този град (където е била зак­лючена в една крепост графиня Кóзел) е купуването на поля­ризационен (+UW) филтър за телеобектива. Сега репродук­циите на картини ще станат значително по-добри - без реф­лекси.

Андрея ни заведе и в Саксонска Швейцария - много кра­сиви и им­позантни скали; Елба, кораби, градчета и поляни – фантастична картина!

Немците немеят пред величието на природата и не смеят да приказват - стоят като заковани и съзерцават, говорят шепнешком. Българи и други народи биха говорили високо в тази обстановка и малцина биха се трогнали. Много ме впечатли душевността на този народ, който едва ли не се хипнотизира от простора и красотата. Чакат на опашка хиляди хора, за да идат до крайните тераски, откъ­дето има най-добри гледки.

Чака се дълго, докато се освободи място - всеки снима с апарат или видео. Пенсионери, сакати, слабосилни - всяко иска да види шеметните бездни и неверо­ятните скали, сякаш моделирани от сценичен художник-мону­менталист: толкова интересни, че не можеш да повярваш, че са естествени. Пък никой не пусна кутия, хартийка, един фас даже - тотална чистота!

Днешният ден е най-хубавият в Германия за нас досега. Ако има време и условия - ще идем пак в Саксонска Швейцария, този път с влака - има и езеро, и още много да се разглежда.

4 ІХ 131г., 5,24 ч. На гости в гр. Хеллерау:

След връщането от Саксонска Швейцария вчера, за ко­ято също възникнаха въпроси - какво е предназначението ú на планетата ни, какви йерархии я обитават и пр., - бързахме да се срещнем със сестрата на Андрея в гр.Хеллерау, която е дошла специално от Лайпциг да се види с П. Още като я гледах в един семеен ви­деофилм и в домашните им албуми, изпитах определена сим­патия към нея, въпреки че начинът на жи­вот на запад пред­разполага към външни деформации. Тя много прилича на Л. К. от Широка Лъка и носи същия дух на интелигентна и търсеща, амби­циозна душа. Още преди да се срещнем и запознаем и в този живот, по пътя за насам (а може би и още в предишните дни, мислейки за нея) дойде едно свободно тълку­ване на името ú: "високо качество - екстра". Дали бе слу­чайно не зная, но ре­акцията ú на сбогуване, на вратата, бе спонтанна - целуна ме, преди да си замине със синчето си и с луксозната си кола. Веднага се даде картина как ще протече живота ú от сега нататък. Преминаха ред по-добни (и проти­воположни) "кадри" от тая категория пред очите ми, сумира се опит: в едни случаи дадено същество от-блъсква докосва­нето, въобще не го до­пуска, и затова с напредването на възрастта има големи проблеми с гръбнака, фигурата и здравето; в други привличането е спонтанно и хората видимо се подмладяват. Мога да посоча стотици примери. От днес се променя и пътят на едно мило, малко момиченце тук, поради това, че е невинно и все иска да си играе "на прегръдки и целувки", а това придава съвършено друго направление на съдбата и токо­вете. Пазещите дистанция, които са загубили своята невин­ност и поставят бариери, тъй като са си самовнушили, че има "мъже" и "жени" и че приближаването е допустимо само към "собствения мъж" и "собствената жена", губят шанса за излаз към младостта и щастието, т.е. към Космоса. И - все пак даже и един случаен жест, едно случайно приятелско докосване без да се отдръпнеш като от чумав може да съкрати значително еволюцията на някого и проблемите му. Естествено – зависи за кого става дума, до кого се докосваме. Хората инстинктивно са усещали това и затова са искали да целуват ръката на Учителя, да се допрат до дрехата на Христа. Ние може да сме само пра­шинки върху Неговата дреха, но хората понякога разбират какъв е магнетизмът на тия нищожни прашинки и се стремят да се окъпят в него. Та­кова къпане, такава обмяна ние опреде­ляме като една от най-висшите степени на невинността, а астралното привличане по "тръпка" към хора от по-ниска еволюция или по кармически причини, както и свързването с тях по материални и социални съображения – за порочност на сърцето и ума.

Защо с П. товарихме и разтоварвахме камъни в Герма­ния; защо товарихме и разтоварвахме тежки метални платна? Защо градихме бордюр? Продължаваме работа от миналото - или прокарваме токове за бъдещето? Всичко това един ден ще се види на екран и ще се разбере, че всяка стъпка на любещите Господа е определена; всяко тяхно движение раздвижва светове. Дали това е параноя и мегаломания или обикновен работен режим на малките деца на Господа - един ден става ясно на народите, когато разглеждат историята от висините на Космоса. За нас остава привилегията да виж­даме това при анализа на случките и събитията още в съ­щата нощ.