822.1995.10.18 No Comment

Книга 23


18.X.131(1995)

Бургас - Изгрев

NO COMMENT

22ч.

На гости у приятелка, сънувана в чужбина преди около месец. От един далечен град потича вълна от обич през пространството и по телефонната жица. Изглежда, това е било потребно за нещо - не ú е било лесно, разрешава сложен кар-мичен проблем, преживява драстични лични събития, це­лящи разчупване на съзнанието.

Сега тя разказва всичко в резюме и става ясно, че са я срещнали с едно нейно дете от миналото, което е загинало при пожар поради нейна немарливост - някога тя е предпочела себе си пред него, своята изява на сцената. Днес тя трябва да го срещне със всичките му уникалности и деформации, натрупани у него през вековете, и да "изиграе" на живо разв­ръзката на кармичната "пиеска", в качеството си на негов длъжник и изкупител. Подробности тук не могат да се дадат, защото сценичното действие е текущо и има закони, според които в такива случаи тайната трябва да бъде спазена.

Усещането бе сондирано чрез отваряне на 7 тома бе­седи и лекции на Учителя:

"И когато си заминаха Онорций и Ам­риха, какво стана? - Целият път от Ерусалим до Рим беше постлан само с кръстове! 60 хи­ляди души евреи бидоха разпнати на тия кръстове, когато Тит превзе Ерусалим. По колко души се пада на километър? - По 6 души евреи.

Като си замина аз, ще видите какво е Моето Учение! Колко километра има от Рим до Ерусалим? - На всеки километър - турете 10 хиляди километра, - по 6 души на 1 км. Мис­лите, че Христос няма да тури в действие своето Учение? Аз казвам: ако сегашният свят не приеме Христовото Учение, ще има 100 милиона християни, разпънати на кръст! Земята ще бъде опасана няколко пъти само с кръстове! И тогава ангелите ще изнесат всичките Ананиевци и Сапфири и всичките Юдовци, които съществуват. И от този свят, от тази култура няма да остане ни помен! Това е великото решение на Небето, на Бога, на ангелите, на светиите - това е решени­ето на всички добри хора: да пометат резул­татите от тази култура. От света помен няма да остане! Ново Небе и Нова Земя иде! И младите трябва да погребат старите!

Говоря открито - открито трябва да го­ворим. Такъв морал трябва да се проповядва: Любов, а не бабина любов. Мене не Ми трябва мъртва любов!

И всички блага и духовни богатства да са общи за всички братя, за да ги изпол­зват всички. Тъй е писал Господ! И всички ние сме братя, и можем да ги употребим, но кога? - Когато станем като Онорций и като онази мома Амриха." (Том "Сила и Живот", стр. 142-143, беседа "Ананий и Сапфира", 20.ХІ.1921г.)

Повече от 60 милиона души загиват във Втората Световна Война, като около 60% от тях са цивилни. Ако се включат и загиналите по концлагерите след това и от другите войни, катаклизми и от престъпността, те надхвърлят 100 милиона. Да не говорим за другите чуми на века: "Тютюнопушенето е причина за смъртта на 100 млн. души през ХХ век, а ако не бъдат взети спешни мерки в световен мащаб, през ХХІ век ще трябват ковчези за 1 милиард души. (Специален доклад на Световната здравна организация по темата беше представен в Ню Йорк.: "Глобалната тютюнева епидемия през 2008 година"

"Старият човек е човек на егоизма, т.е. оня, който мисли само за себе си, а младият човек е човек на любовта. И - следователно - ще забележите у всички стари хора, че нова идея в техния ум не можете да внесете: те постоянно със стари идеи живеят, все старото повтарят. Те само четат молитви." (стр.124)

"Вие не можете да спазите това, което Божественият Дух изисква - а ние трябва да бъдем проводници на Божествения Дух! Тази Амриха живяла във времето на Нерона докато дошли християните, а когато тя се отдале­чила от Рим, тогава започнало гонението на християните. А защо тя си заминала от Рим? - Защото тогавашните християни, като била тя запозната с туй учение, започнали да се питат дали тази сила е от Бога или от дя­вола. (. . .) И след това дойде най-голямото го­нение на християните, защото Амриха и Онорций си заминаха." (стр138)

"Когато числото 15 играе роля в живота на отделния човек или на цяло общество или народ, то разклаща основите на всичко криво и старо. То разклаща старите и криви разби­рания, вярвания и убеждения на човека. То раз­клаща основите на всички стари къщи и ги съ­баря. Къщите, разбиранията, вярванията се разклащат и падат, но Земята и Божестве­ното в света си остават непоколебими." (Том "Божия глас", стр. 193, беседа "Правилно отношение към числата", 12.ХІ.1930г.)

Тази година Р., за която се падна тази мисъл от втория отворен том напосоки, е VІ лична вибрация, получена от чис­лото 15. Преживява точно такива потресения и такъв пре­лом. Същото важи и за единатора, който е и роден на 15-о число.

"Вземете и вие вашата цигулка - сър­цето си - и започнете да свирите. Впрегнете ума си на работа, т.е. вашият цигулар, и сви­рете.

Желая ви да чуете гласа на ангела, който ви подтиква към работа и учене. Той ви събужда тихо с думата "Стани!" (Том "Методи на самовъзпитание", с. 76, б."Знание и прилагане" от 27.ІІІ.1931г.)

Р. споделя, че в най-страшните ú кармически изпита­ния с лицето, свързано със затвор, кръв, алкохол, кражби и на­силия, когато тя е мислела, че вече ще полудее, попада на осиянията на Елма и за пръв път се заслушва в тях с вяра и разбиране. Те ú донесли голямо облекчение.

"Бъдете добри синове и дъщери, за да получите Божието благословение. Ще кажете, че Бог е написал човека на дланта си. Написал го е, но може и да го отпише."

Бог е милостив, обича всички хора, грижи се за тях, но Той изисква от всички да се учат. (. . .) Когато се приложи в човешкия живот, Любовта коренно го преустройва, поставя го на нови начала. (…) Когато Любовта види вър­зания, не му дава съвети, не го морализира, не го съди, но взима нож, прерязва връзките му и казва: "Бъди свободен!" (Том "Възможности за щастие", стр. 187, б. "Единственото нещо" от 14.ІХ.41г.)

Като чу какво ú се падна, Р. си припомни невероятния миг в Айтос, когато изрази спонтанно един Божествен им­пулс и не го спря както повечето хора - и от небето заваля мигновено дъжд на огромни едри капки точно върху нея, а ня­маше нито едно облаче.

"Който попадне в последните три краски на дъгата, ще възприеме в ума си меката, бяла светлина, която ще внесе мекота и раз­положение в сърцето. Без тази светлина, сърце-то остава кораво и сухо.

Какво трябва да прави човек, за да понася мъчнотиите в живота? - Да прилага любовта. Без любов задачите не се решават. За да за­пази равновесието си, човек трябва да обича и лошите хора, с които е поставен на везните. Можеш ли да обичаш и лошите хора? - Предс­тавете си, че вие сте поставени на едното блюдо на везните, а на другото - един лош чо­век, към когото нямате разположение. Лош човек е, наистина, но само с него се уравнове­сяват везните - пожелаете ли той да слезе долу, да се освободите от него, равновесието се нарушава и вие падате на земята. Докато сте на везните, и вие ще го обичате, и той ще ви обича. Без него вие ще се намерите на земята; без вас и той ще падне на земята. Обикновено Провидението поставя на блю­дата на житейските везни един добър и един лош човек, взаимно да се уравновесяват. В редки случаи поставят на двете блюда добри хора" (Том "Божествената мисъл", стр. 144, беседа "Животът във формите" от 22.І.1928)

                                                         

"Мъжът може да направи нещо, а жената - друго. Обаче двамата заедно могат да нап­равят много неща". (Том "Реалности и сенки", стр. 117, бе­седа "Музикални прояви" от 20.V.1931г.)

                                                         

"Жан Валжан пък излезе от затвора и се издигна до най-високото положение на своя живот. Той се самоотрече - изпълни великия закон.

Като знаете това, вие трябва разумно да се справяте със своите герои. Вие не сте Наполеон, нито Кутузов, нито епископ Ми­риел, нито Жан Валжан, но имате в себе си На-полеоновци, Кутузовци, епископи като Ми­риел, Жан-Валжановци и др. Възпитавайте ге­роите в себе си и не ги сваляйте от високите им места, а ако са в затвор, съдействайте за освобождаването им". (Том "Божествените условия", стр. 152, беседа "Не противи се на злото" от 23.ХІ.1928г.)

Като прочетох на Р. всички тия мисли от 7-те тома на Учителя, разбрахме, че всичко по въпроса е казано и няма какво повече да се добави. В съзнанието ни остана само заг­лавието на рубриката "No comment"…

В заключение трябва да се добави, че беше станало късно, а на клона в другата квартира тази вечер имаше много пиленца... Р. ме покани да остана при нея, а аз имах импулс да отворя и Библията, след като бяхме вечеряли изобилно. До­като отварях, тя ми поднасяше и една паста…

Ето какво се падна:

"4. И тя го въведе в бащината си къща - и ядяха, и пиеха, и пренощуваха там.

 6. И така, седнаха та ядоха и пиха двамата заедно; после бащата на младата жена рече на мъжа: "Склони, моля те, да пренощуваш, и нека се развесели сърцето ти.

 9. Ето, сега денят преваля към вечер - прено­щувайте, моля! Ето, денят е на свършване; прено­щувай тук и нека се развесели сърцето ти; а утре тръгнете рано на път, за да отидеш у дома си".

...Както и бяхме решили да сторим още преди да отворим Библията.

No comment…