824.1995.10.19 Музика, поезия и усмивка

Книга 23


19.X.131(1995)

МУЗИКА, ПОЕЗИЯ И УСМИВКА

ОРВ / КТК

17,01ч.

- Разрешават ли се въпроси?

17ч1м30с

- Съвсем накратко.

- Как да стигна до писане на поезия?

- Поезията е най-високият свят след Любовта и равен на Любовта. Това е абсурд, но тъкмо затова е Мой. След като знаете, че музиката и математи­ката са входове към Божествения свят, можете да имате два метода за постигане на поезията. Тре­тият метод е познат: превръщане на скръбта в сло­воизлияние. Говорú всичко, каквото ти падне - на лист или със запис, - без да се интересуваш от сми­съла. Затваряй очи и виж изникват ли образи. Свържи тези образи с първите прекрасни действия, които ти дойдат в сърцето. Накарай предметите да ди­шат, да чувстват, да мислят като хора, а чувст­вата и мислите си облечи в образи. Не допускай ни­каква логика, освен парадоксалната. Никога не изказ­вай ясни мисли, нито обрисувай фотографски описа­ния на недействителността, която туземците на­ричат "действителност". Хлътни дълбоко в себе си и се обяснявай на Господа в Любов! Няма друг по-дос­тоен за това. Тагор е образец в това отношение. Извадú от скръбта си невиждани досега образи и опиши с най-редките и красиви български думи све­товете, които плачат в душата ти. Говори за пло­довете, които се разпльоскват по паважа, защото няма кой да ги поеме с ръка. И благодари, постоянно благодари, че е точно така - защото имащите ня­мат нужда от нямащи. Нямащите се продават на други нямащи или търсят закрила от тях, а ти - са­мотната смокиня в полето, което е павирано - си с претрошени клони от плод… Претрошените места на сърцето и копнежите ти излъчват смирено сия­ние и пеят за носталгия. Носталгия по твоя свят, в който берачките на смокини виждат светлината отдалече и превързват раните ú с нежно отдаване. Малко са душите, които знаят, че седем секунди сред клоните на такава смокиня струват колкото 70 милиона прераждания…

Сега нямащите търсят мака и розата, пад­нали в пъкъла. Те имат нужда от това, което сладни на тях, а не на ближния. И като лизнат повърх­ността, набиват езика си на шип, поглъщат тонове отрова.

Има поети по душа, има и поети по ум. Ти си двуполюсен - имаш и едното, и другото. Ако искаш, пиши каквото ти дойде, говори каквото ти дойде. Не го крий в ментала, в будическия свят. Ти трябва да се освободиш от меката скръб на многовековни то­нове смокини, узрели в духа ти не за продан. Те и сами си падат, но те боли на паважа, много те боли! Защото ударът от студа на нямащите, които не умеят да разпознават, е по-болезнен от арсенала на инквизицията!

Когато искаш да приближиш света на поези­ята чрез ума си, наблюдавай и описвай цветята, на­мери техните особености, измислú им нови имена - подмени имената на тия, които народът е нарекъл случайно. С часове съзерцавай някое цвете привечер и се опитай да доловиш за какво копнее, от какво има нужда душата му. Съставú речник на чувствата - препиши всички думи за чувства от най-богатия бъл­гарски речник и намери техните синоними; ако няма - измислú. Ако не долавяш за какво плаче вятърът - сам го измисли, като се вслушаш във вятъра на ду­шата си. Творецът има право на всичко, с изключение на богохулство. Хула против Господа не се прощава, но това не значи само дума, а хула-действие. По-страшна има само една: хула-бездействие. Не без­действието на поетите, които нямат какво да пра­вят в този свят, изтъкан от егоизъм, а бездействи­ето на имащите, които се правят на нямащи, за да се продадат по-изгодно.

Ако потънеш в поезията, ще направиш и реч­ник на цветовете, на багрите. Речник на звуците. После ще съзерцаваш вътрешно - с години - връзката между един цвят и едно настроение, едно цвете и едно чувство.

Всяка болка, всяко откритие, всеки ням въпрос към света и към Бога не оставяй неизразени в пое­зия. Хич не се интересувай дали ще я чете някой. Чрез поетите Тот твори най-вътрешния свят - светът на нежността. Нежно докосване до най-не­разтворените истини - отваряй ги за миг само с по­лъх и ги оставú сами да се затворят.

А животът като поетично бдение е нещо съв­сем различно от писането на поезия. Може да не на­пишеш нито ред през живота си - и пак да си създал повече и по-прекрасни, неосквернени образи, от всички поети преди тебе. Важното е да го изразиш - ако не в думи, в действие. Да действаш като поет, значи да не даваш обяснения за абсурдите си. Да действаш като поет, значи да не се оправдаваш пред никого, да не искаш разрешение от никого. Значи - да си сеяч на странни, неповтарящи се никога дейст­вия, които хора и ангели и божества да разгадават с векове. Да си поет, значи никога да не поискаш, ни­кога да не се оплачеш от нищо и никого. Молбата "Искайте" не важи за поетите. Поетът няма какво да иска и от кого да си го поиска, дори от Бога, за­щото всичко му е дадено. Той е смокиня до земята!

Последната му илюзия, преди да се осъзнае като свободен, е скръбта, че няма кой да опита от смоки­ните му. Ако изяждането на всички смокини беше за­кон, то Бог щеше да изпрати какви ли не ядачи и це­нители, които да изядат товара до грам. Напротив - истинско дърво е онова, което се превива от плод и плодовете капят по земята. Скоро то се превръща в гора - също такива свещени поети като него - и то­гава вече не е самó.

Те разбиват паважа и плочите с корените си и ги превръщат в пясък, в чернозем. Това е работата на мъката - единствената работа в света! Всичко друго представлява само упражне­ния.

Остани такъв, какъвто си.Това е най-ценното. Това е най-доброто стихотворение, което можеш да напишеш.

(Към това осияние - в допълнителните томове – да се приложи разказът "Поетът" от Херман Хесе).