846.1995.11.28 "И Словото стана плът". Същини и същности

28.ХІ.131(1995)

 Бургас - Изгрев

"И СЛОВОТО СТАНА ПЛЪТ".

СЪЩИНИ И СЪЩНОСТИ

17,45ч.

- Във връзка с някои разговори напоследък в провинци­ята относно най-правилния начин за действие със средст­вата за Словото, Делото и Живота, за законите на пентагралните каси и пр., възникват проблеми, които пак опират до Елма: какво би казал Той. Също се поставя въпросът, само един ли трябва да е "Царят" ("ЦАР" - "Централан Архив на Словото" ) - и не само архивът.

8,47ч.

- Цялото се разпознава по това, че няма части, които се противопоставят. Божествени противопо­ложности са само тия, които се допълват. Ако някоя част иска да измести друга или да я постави на второ място, на трето, на пето, на последно, това вече не е Божествена част. Божествените части са Христови, т.е. "абсурдно-милостни". Когато въз­никне абсурд в някоя Христóва част, всички останали проявяват към нея абсолютна милост. Има само един абсурд, който не е приет от Христа: спор между части от Бога. Възникне ли спор, критика, не­доволство, най-малко една част вече не е Божест­вена. Ако възникне взаимно отрицание - и двете части не са Божествени. Щом някъде се противопос­тавят на Божественото, на Цялото, там вече действа адът.

Щастието на Божествените Същности е Непроявата. Щастието на Божествените Същес­тва е Проявата. Щастието на духовете е Частич­ността. Ако станеш част, но си в хармония с оста­налите части, ти си благословен дух. Ако имаш ос­тро зрение за недостатъците, за дисхармонията, ти си пропадащ дух. И това не е лошо: пропадащият може да спасява. Като пропадне до дъното на ада, той не остава там - издига се с малък или голям то­вар спасени души. Блажените духове нямат понятие от спасителство - на тях им стига, че са блажени. Само пропадналият има шанс да се спаси; и като се спаси - да спаси и други. Това е пътят на падналите духове. Падналите божества имат точно обратния път: като спасяват другите, спасяват и себе си. Ето защо, различавайте дух на божество - не корете духовете, че първо спасяват себе си. Техните рели­гии са напълно прави: щом съхраниш собствената си монада, ти ще се научиш да съхраняваш и чуждите. Не корете и Божествените религии: Божествените същества се оставят на последно място, за да спа­сят всички останали. (Това е и импулсът на капитана на кораба, когато корабът потъва. Морето, капитанът, моряците, пасажерите, товарът, корабът – това са все символи на Божествения свят – б.п.) Те отдават проявата винаги в чужди ръце, въпреки, че проявата е тяхна. Не се мъчи да живееш като бог, ако си дух. Не мъчи себе си да живееш като дух, ако си бог. Не мъчи се да подража­ваш на съществата, ако си същност; не се мъчи да мълчиш, ако си същество. Същностите имат право да не правят нищо. Съществата имат право да пра­вят всичко. Ако правиш всичко, а противопоставяш частите, ти не си Същество. Същества (с малка буква), които разбиват Цялото, са само привидно съ­щества - те са предимно вещества. Временно орга­низиран куп от вещества, движен от Сатаната, из­питва нуждата да се противопоставя на Любовта, на Живота, на Цялото. Той дълбоко съзнава че не е същество и затова лишава съществата от живот. Ако е адски, той направо убива - независимо с ръце, с оръжие, с мисъл или реплика, с подпис; с някакво тех­ническо изобретение за "удобство" на хората. Ако е от адската природа - разкъсва с нокти и зъби или обича да смуче. Ако някак си се е добрал до човешка или ангелска еволюция, такъв куп от вещества и флуиди без монада разкъсва съществата чрез пасив­ност, неотдаване.

 Заекът, в който се превърна Буда, за да нахрани един умиращ лъв, бе едно Божествено Същество. Съществуват и серафими, способни на такава саможертва, но повечето си задават въп­роса: "Божествен ли е този лъв?" - Не, само божест­вени Същества - алохими, илухими и елохими - са способни да се пожертват и за небожествени лъвове! Има човеци и ангели в лъвска форма - те заслужава да бъдат нахранени от един Божествен Заек. Бог, Който живее в душата на заека, се съединява с Бога, който живее в лъва. Значи, щом като нещо трябва да се съедини, там действа Божественото.

Тия дни питахте: "А какво нещо е мазохиз­мът?" - Мазохизмът - или жаждата да те измъчват - е потребност на същество без монада или със замъж­дяла монада, което иска да бъде изядено от някой адски лъв. Понятно е желанието на падналите съ­щества от женска полярност да бъдат малтрети­рани, мъчени, ликвидирани. Щом като не искат да се самораздават, те трябва да попаднат под закона на ада. Днес повечето паднали ангели на Земята, които са станали жени, се стремят към адските лъвове, към лешоядите. Щом почнеш да намирисваш, Бог ще ти прати лешояд.

Но има и мазохизъм на същúните - на падна­лите Същини. Същините в úмума - или в татван­ната вселена - са Обожаемите на Същностите - обитатели от мъжки порядък. "Същност" в имума е от мъжки род, въпреки че там полярности не същес­тву­ват. В úмума няма и наклони - наклоните са ес­тес­тво на монадите.

 "Амóна" - това е превод на понятието за същност на úмума. Всеки "амон" и всяка "амона" се отличават по порядъка на спина, който бива различен у всички. Амона, която се от­каже да служи на собствения си амон в удовлетворя­ване на жаждата му да не се проявява, да не се из­тъква, автоматично пропада и излиза от имума. Тя получава наклон със строго определен монаден ъгъл, облича се и в полярност, добива чар, странност и ухание и се опитва да се върне в имума чрез мазохи­зъм. Значи - амóната обича мазохизма, а пък амонът, когато пропадне – автомазохизма и самоубийството. Но това са сложни въпроси за вас, над които меди­тират само ядрените физици, хегелианците и егип­толозите.

 Амон-Ра е Абсолютният Дух, облякъл се като Тот - Отец. Ние Го имаме като ядрото на атома. Изида е "амóната" на Татван, която още не е разбу­лена. Пожелае ли да я разбулят, става Пралайа. Елинската и индийската митология са също ядрена, атомна физика.

С това искам да ви кажа, че всеки има право да си има архив на Словото; и "ЦАР" трябва да има при царя на работата за Словото... Ако някой може по­вече и по-добре от него - да заповяда. Не само резер­вен, но и Централен архив на Словото може да си направи всеки - ръкописът възстановява словоси­лата. Има ръкописи с по-голяма сила и от тия на единатора!

          Каса само за Словото, само за Майките или Пен­таг­рална Каса - всеки от тези импулси е Божествен. Бог се радва на всичко. Не се ли радва някой - с Бога е на нож. Лична, локална, международна - всяка каса е бла­гословена, щом има мир, единомислие. Появи ли се разномислие - и това е хубаво: няма да пращаш на ЦАР-я, ще пращаш на РОД-а. Не върви ли и с РОД-а, ще гледаш собствения си ЛИК. (Съкращения: "ЦАР" - Цент­рален Архив на Ръкописите; "РОД" - Ръкопис за Обична душа; "ЛИК" - Лично Изворно Копие – б.п.).

Не правите ли от противоречията проблеми, а от проблемите - конфликти, вие сте части от Ця­лото. Който иска да се допълва, той е от Нашите! Иска ли някой да е единствен, помислете, поклатете глава и кажете: "Господи, колко е превъзходно Тво­ето Име по цялата Земя! Запазù единствените живи и здрави, дай на двойките радост и щастие; и запази и нас, Господи, които искаме да се допълваме там, където зее празнина, независимо от споровете и противоречията на немилостивите. Събери всички, които сме се разпръснали, за да бъдем различни и по­добни в своята същност, в своята същина, пламък, дух, душа и съвест!"

"И Словото стана плът"... - Каква е, според ре­лигиозните, тази "плът" - библии, евангелия, беседи, томове и касети с осияния? - Не! Това са само пате­рици, с които болните се учат да ходят.

Коя е плътта на Словото - само историчес­кият Иисус? Историческият Рама, Кришна, Хермес, Зороастър, Учителят? - Ако беше така, светът досeга да е загинал сто хиляди пъти.

Няма сега да ви казвам коя е плътта на Словото, но ви подсещам: тя живее във всекиго от вас! Наистина, чрез Учители и единатори тя се кондензира по-чисто, но във всеки акт на Обичта, Словото пак става плът. За това не е необходимо нито четене на Слово, нито "дял от Пентагралната каса за единатора". Канете се на гости - и Словото ще става плът незабавно!

Пак отваряне на случаен том с беседи напосоки:

"Допуснете, че вие Ми дойдете на гости и аз съм наготвил много вкусно ядене, но от­варям капака на тенджерата и ви казвам: "Погледнете отгоре яденето и разсъжда­вайте, произнасяйте се за него, но без да го вкусите." - Ще можете ли да кажете нещо за него? - Не! Яденето трябва да се опита първо отвътре, и тогава ще имаме верни, положи­телни заключения за него.

Някой човек страда. - Влез вътре в себе си и ти ще разбереш защо страда, а не се старай да разбереш отвън каква е неговата скръб. (…)

Човек разбира другите хора дотолкова, доколкото може да хвърли светлина в полето, в което те живеят." (Том "Разумният Живот", стр. 14, лекция "Разумният живот" - 21.Х.1923г.)

Бележки на д.:

За да се внесе по-голяма яснота по въпроса за разпростра­нението на Словото и Новата Култура и по проблемите на мате­риалната база и сътрудничество, с разрешение на Източника и в съгласие със собственото разбиране и съвест, счита се за уместно да бъде заявено следното:

От днес нататък, независимо от становищата и цита­тите, които цитира който и да е вярващ в Словото, не бива да се забравя, че:

1.Небето подпомага активно само онзи, който преди всичко и над всичко изповядва Словото в собственото си сърце, доколкото това е Слово Божие и доколкото изповядването се превръща неза­бавно в дела;

2.Благословено е, на първо място, Слово Божие, което е останало нередактирано от последователи и врагове или небрежни странични лица; а също и Слово, лежало най-малко време в архив. Последният се обезопасява, ако 12 чáса в денонощието хора пре­писват от него;

3.Истинският ученик изучава Словото от миналото на­равно с Новото Слово и не дава предимство на едното или другото нито по съдържание, нито по количество, нито по време. Изключе­нията са редки – в дадени случаи се дава предимство на едно с оп­ределени цели, но другото никога не се изоставя съвсем;

4.Последователите на Елма, за разлика от всички оста­нали, преди всичко изпращат Словото мисловно, като го четат или размишляват върху Него. На второ място, те го разпространяват по света чрез индивидуални и групови четения и разговори върху Словото, последвани от изпълнение на идеите на практика, без ни­какво забавяне. На трето място, те го съхраняват и разпростра­няват чрез аудиозаписи. На четвърто - чрез краснописни преписи, по законите на словометрията (преди всичко - в общодостъпни домашни и обществени библиотеки). И чак на пето - чрез всякакви видове копия, но в цветове - не повече в черно или сиво! Всяко черно или сиво копие, направено поради бързане, излъчва мощни разруши­телни вълни, независимо от истините в него. Опасно е дори и всяко цветно (ръкописно или машинно) копие, щом е с чужд почерк или чужд труд, дори и на единатора (човек може да притежава безо­пасно чужди цветни ръкописи, само ако личните са повече). Черни копия, след преписването им лично, се унищожават с огън (освен ако не са бързооборотни - от ръка на ръка.) Цветните се изпращат веднага в "ЦАР".

5. Заплащане на чужд труд (а не само на материалите) за възпроизвеждане и разпространение на Слово Божие от сега ната­тък е нежелателно (може само в краен случай, когато няма кой друг).

            6. Парични помощи за дейци на Словото, дори и когато се да­ват тайно и персонално, без подсещане или изискване от някого, разрушават Новия Човек толкова, колкото и го подпомагат, а често и повече. Реален израз на истинска подкрепа и желание за обмяна са гостуванията и поканите за гостуване, където Слово, Дело и Живот се реализират красиво и по свобода. Това не изключва изцяло боравенето с пари и десятъци, половинъци, цялъци, пентаг­рални каси, но паричният принос е най-бездарната форма на съпри­частие, дори когато се спазват указанията.

            По въпроса за десятъците, които по принцип са извън ЛПК (личната пентагрална каса). Те биват: І. Локални и централни; ІІ. седмични, месечни, тримесечни, годишни и 7-годишни. 10-те % (50-те, 100-те) се раздробяват по тези принципи: общо 10 направления. Постепенното ликвидиране на финикийските знаци и замества­нето им с натурална грижа - това е пътят на Новото Човечество. Докато има пари обаче, паричният таен и персонален принос има това предимство, че е тайно и не натрапва на дарения избран от нас продукт, а му дава свобода да ползва парите за каквото иска;

7. Последовател, почитател, ученик и дори единатор, който не спазва закона на Тройния Ритъм (период самота, период с най-ближен и период с приятел по жребий или по покана) - било на собствена територия, било на гости, - по неизбежност изкривява полето на Словото, Делото и Живота и затова освен благослове­нието, излъчва и разрушителни вълни. Това е общ закон за същест­вата с монада, а при свързаните със Словото важи с особена сила. Това не трябва никога да се забравя. Колкото и съвестта ни да си прави оглушки, трябва да се знае откъде идват неблагоприятните последствия.

8. Боравенето с пари, особено с обществени, привлича не само известните "нумпири", "банкпири" и пр., но и много по-страшни дракони - драконите на болестите. В осиянията се загатва за спе­циални защити на хората, работещи с пари по неизбежност (каси­ери, банкови чиновници, продавачи и пр.). За ученика на Новото се препоръчва една символична валута, която да бъде само информа­ционна. Пари от чужд джоб, каса или банка, дори и когато няма ни­каква корист или своеглавие, възбуждат особен кармичен закон, който покосява и дарителя, и дарения (упълномощения). Затова, желаещите да помагат по най-неталантивия начин - с пари, - трябва да държат десятъците или по-големите суми, определени за обществени цели, в себе си (пак под окултна защита), а на об­ществения касиер или упълномощен да пращат само листчета с обозначение на сумата. Когато се наложи да се купи нещо по-скъпо, последният извиква спомоществователите (или ги уведомява), за да дадат сумите реално. Така не се позволява нарастването на един особен паричен дракон, който е по-страшен от всички. Ако не се купи уговореното веднага, драконът възкръсва.

Пак отваряне на том напосоки:

"Затова разумните същества, когато се радват и благуват, всякога отделят полови­ната от своето благо* и го дават на онези, които страдат. По такъв начин те разреша­ват правилно задачите в живота. Тъй трябва да постъпвате като ученици на Окултната Школа - като ученици на Любовта".(Том "Разум­ният Живот", стр. 17/18)

________

            Под "благо" Учителят разбира много повече неща, а не само пари, храна, дрехи, жилище, земя, предмети, културни придобивки и пр. - б.д.