849.1995.12.01 Байгън да ти стане, нали?

Книга 24


1.ХІІ.131(1995)

 Бургас - Изгрев

БАЙГЪН ДА ТИ СТАНЕ, НАЛИ?...

2,50ч.сутр.

↨

(Посока на Силата)

- Вярна ли е "еретичната" мисъл (макар че отдавна е изказ­вана и обсъждана), че оригиналът на осиянието трябва да си ос­тава на мястото, а който пожелае да прави "ЦАР" или "МАР" (мес­тен архив на ръкописи), или "ЛАР" (личен), да идва при извора и да пие от него? Не би ли се нарушил по този на­чин принципът, ориги­налите да са на едно място? Може ли, при гостуване в дадена страна и селище, оригиналите да ос­тават там, а който иска - да ходи да си преписва (или да му пращат преписи "РОД")?

2,58ч.

- Може и по двата начина, по вътрешен импулс. Да се пие от извора е по-добре, отколкото от ре­ката, от чешма. Но ако изворът е каптиран, а при реката могат да отидат всички, по всяко време на денонощието, Бог предпочита реката, даже и щер­ната. При който отиват повече да пият - и по всяко време, - там да са оригиналите.

Оригиналът има най-голяма сила, но преписът със собствен почерк е почти равен на оригинала. В словометрията ви намалението е твърде преувели­чено. Освен това, силата е нож с две острия. "Пенка" може да си пее - за вас това няма значение, както се вижда...

 Преди да се съгласите да живеете някъде на гости, първо опипайте черепа на домакина. Учили сте френология при най-добрия Френолог на вселе­ната! Вие познавате френологията - и пак оставате там, където не могат да идват всички - когато си поискат и колкото си поискат. После Ми се оплак­вате от остаряване, от "бодежи" - постоянно въз­дишате...

Вярно е, че Небето предпочита кораб, който върви. Щом един огняр и механик насмогва самичък - това е цяло чудо и Господ благославя този кораб. Но освен товарни кораби, трябва да има и пътнически. Товарът е за търговците, пътниците - за Бога.

Ама товарът бил Слово Божие… - Словото Божие е градина, а не склад! Ако пренасяхте кожи и парфюми - разбирам, но някои пренасят с плаващи острови цели ниви с пшеница. Има овощни градини там, потоци, птичета! Значи, ако пакетирате всичко това в папки, колети и сандъци, за да го пра­тите някъде, ангелите се разотиват.

Слово без Дело е конфитюр, а без Живот - туршия. При слизането на Словото, слизат веднага и духове на Делото, и богове на Живота. Като ви­дят, че няма пътници, че няма приложение, те се връщат откъдето са дошли. Така Словото се зат­варя в буркани за зимата - и излъганите хора, оста­нали на пристанището, почват да се занимават само с преписване. Байгън да ти стане, нали?…