СЪДЪРЖАНИЕ

четвъртък, 8 септември 2011 г.

857.995.12.05 Новопсалми 119-122

Книга 25

 М


(има нещо общо по текст с частта от псалма с евр. буква Мем)

105 Мъдростта Ти обичаме безгранично, о Боже,
денонощно се поучаваме от нея.
106 Молбите Ти ни правят по-мъдри от ония,
които ни пренебрегват,
защото се стремим да Ти изпълняваме Молбите.
107 Мъдруващи и случайни учители не са по-разумни от нас,
защото ние се учим най-вече от Твоето Слово и Дело.
108 Макар и по-неопитни и плахи от хората със само­чувствие,
ние сме по-близо до Мъдростта, защото се учим пряко от нея.
109 Милостта Ти, о Господи, ни въздържа от ло­шите пътища,
за да опазваме Твоето Слово и да Го леем за всички и всякога.

110 Миг не пропускаме да тичаме в Твоите предопре­деления,
защото Ти ни учиш на това!
111 Медено сладки са всичките Ти думи, о, Боже –
да, по-сладки са от мед в устата ни!
112 Меки в обходата и разумни станахме от Твоите поучения -
молим се пътят на Любовта и Истината  да си остане завинаги нашият любим път.

 Н
(има нещо общо по текст с частта от псалма с евр. буква Нун)

113 Нозете ни са осветени от светлиника на Тво­ето Слово, Господи, То е виделина на пътеките ни.
114 Не се заклеваме никога в нищо, но потвърждаваме с постъпки, че държим високо знамето на Доброто и Обичта.
115 Няма вече скръб и огорчение в нас,
понеже Ти, Господи, ни оживяваш със Словото Си.
116 На Теб, Господи, заради Теб отдаваме редовно доброволните приноси на устата ни - добрите думи
за всичко и всекиго, защото Ти ни учиш на това.
117 Неизразимо красив става вече животът ни, Гос­поди,
защото не спираме да се самораздаваме на всички.
118 Нечестивите и самодейците непрестанно се мъчат
да ни впримчат в своите же­лания и планове. Ние обаче вече
не се отклоняваме от свободата и импулса на сърцето си.
119 Непоклатим е вече духът ни, Господи, защото възприе именно Твоето вечно Слово за наше наследство до века,
а То носи вечна радост на сърцето ни.
120 Неотразимо силно желае сърцето ни да вършим
само Твоята воля, Господи - за вечни времена и без край!

 
О
(тук се вземат за основа стиховете от пропуснатия текст с
евр. буква Тет)

121 О, Господи, Ти правиш добро на всички според Сло­вото Си,
но не всички могат да го разпознаят и приемат.
122 Отворете се, о души и сърца, за добро разсъжде­ние
и знание! Отворете се, защото чистите и невинните 
разпознават истинското Слово Божие винаги.
123 Обичта премахва всяко заблуждение и наскърбя­ване, 
защото това произтича от изпълнение на Словото.
124 Осиян си от благост и нежност, Господи, и вечно правиш добро 
- и нас учиш да бъдем добри и винаги меки и милостиви.
125 Обхода деликатна не можеш да срещнеш у гордели­вите,
но ние от все сърце се стремим да бъдем мекосърдечни
и слепи за недостатъците.
126 Обвито е с лой и злоба сърцето на осъждащия
и забелязващия недостатъците, но ние се наслаждаваме
на пълната си слепота за всичко грешно и лошо.
127 Озарени сме от Божествена скръб понякога, за да видим как се излиза от рая, когато помислим за себе си или правим забележки на другите. И на Господа понякога Йму е скръбна душата до смърт, обаче не за себе Си, а защото вижда какво очаква на­родите, когато не искат да слушат Божественото
в себе си и да разпознават Божественото в другия.
128 Обаянието на Твоята Мъдрост и Обич е по-голямо за нас,
о Господи, от златото и среброто на цялата вселена
и от одобрението на съществата без искра от Тебе!

П
(има нещо общо по смисъл, но не и по номерация, с псалма с евр. буква Пе)

129 Прекрасни са Твоите изяви, Господи –

затова душата ни ги възхвалява и им подражава.
130 Проясняването на Твоето Слово
вразумява и мъдри, и прости.
131 Приемаме с удивление и копнеж Твоите поуче­ния, Господи,
132 Постъпù с нас така, както постъпваш с ония,
които Те обичат най-истински.
133 Пътят ни нека върви право към Тебе –
не оставяй, Боже, да губим време и сили да служим на нещо, което не е Слово и Дело Божие!
134 Подтиквай ни, Господи, да не вършим никакво насилие
над себе си, над ближния и над Природата –
така ние ще изпълняваме Твоята свята Правда.
135 Повеления няма у истинския Бог,
а има само по­желания и молби - осияй лицето си пред нас, святий Господи, за да ги раз­бираме!
136 Понеже стремежът ни е да ги изпълняваме,
не забравяйки и гласа на сърцето си, отприщват се  буйни потоци от радост и щастие за нашите безсмъртни души!

Р
(има нещо общо по текст, но не и по номерация, с частта от псалма с евр. буква Ре)

137 Радост облива сърцата ни, Боже,
защото изучаваме и спазваме Закона над Законите - Любовта.
138 Разшири делото ни, вдъхнови ни,
съживи ни спо­ред Словото Си!
139 Разхубавяването е неизбежно при милости­вите,
защото Те прилагат Твоите молби и съвети без отла­гане.
140 Разкошни и безбройни са Твоите благи милости, Господи -
възкреси ни според обещанията Си!
141 Разлиства се дървото на нашите прия­тели, защото пием от извора на безсмър­тието – от любовта към всички;

142 Разумяваме защо невинните стават
все по-мъдри и прекрасни, защото разпознават
и изучават Тво­ето Слово, прилагат го на дело и незабавно.
143 Расте до безкрайност обичта ни към Твоите мъдрости, Господи - озари ни според милосърдието Си!
144 Руслото на Твоето Слово е Истината,
а Твоите любовни дарове преливат във вечността.

 С
(има нещо общо по текст с частта от псалма с евр. буква Самех)

145 Скъсахме завинаги с двоеумните, Господи,
и възлюбихме Твоята Истина.
146 Словото Ти е нашата надежда –
Ти си наш пок­рив и наш щит;
147 Съберете се с нас, добродейци, за да изпълним заедно молбите на истинския Бог, Който е Бог на всички народи!
148 Според Словото Божие ни укрепявай, Господи,
за да сме живи и за да се изпълнят нашите най-чисти надежди.
149 Съдействай ни да бъдем безстрашни
и да зачитаме винаги Твоите поучения.
150 Суетна е измамата на всички, които се отклоняват
от Твоите пътища - съжали ги, о Господи, и им помогни.
151 Снагата ни хубавее поради приятелството ни с Тебе
и с Твоите хора, Господи, затова и преливаме от щастие,
че Си ни дал душа да ги разпознаваме и да им се откликваме незабавно на всички полета, оставяйки всичко друго
за по-нататък - ако остане сила и време.
152 Слушаме само Теб и слушаме душата си, понеже другите неща привличат хората без душа и развалящите се хора, живеещи само за себе си, за света и за своите си.


Т
(има нещо общо по текст с частта от псалма с евр. буква Тав,
но не и по номерата на стиховете)

153 Татко наш, да стигне зовът ни до Тебе –
вразуми ни според Словото Си!
154 Тебе дири молбата ни, Боже - нека дойде пред Тебе!
155 Трептим за Теб денонощно - издигни ни според Словото Си!
156 Тебе хвалят устните ни, Господи мили,
защото ни учиш на щедрост и милосърдие.
157 Твоите благости до една са превъзходни, затова езикът ни пее за Словото Ти, а ръцете ни го прилагат с умиление.
158 Творецо на всичко живо, ръката Ти винаги е го­това
да ни Помогне, когато и ние помагаме на другите безкористно.
159 Търсехме Твоето благословение, Господи –
и свободата е нашата наслада.
160 Трепетно Ти благодари душата ни, Господи,
и проявява на дело Твоята вечна Любов.
161 Тъгувах като изгубена овца, но Ти ме намери, о Господи -
чрез Твоите създания с душа с искра от Тебе!

 У
(има нещо общо по текст с частта от псалма с евр. буква Аин – тук има разминаване между българската и еврейската буква)

162 Утвърдихме се в правата мисъл, Господи,
затова ни предаваш в обятията на съвършените.
163 Утешил си децата Си за добро, защото избират
за спътници смирените, а не богатите,
насилниците и горделивите.
164 Умът ни копнее за тайните Ти и за Твоето вечно течащо Слово!

165 Украси учениците Си според милостта Си
и ги научù на пътищата Си!
166 Учител си ни, Ава Отче - дай ни сърце и разум,
за да разпознаваме къде и чрез кого се изявяваш.
167 Утрото е пред прага ни – Господ почва да преобразява света по-бързо, защото хората нарушиха закона Йму.
168 Удивителни са Твоите молби, о Господи, затова ги любим
много повече от злато, от най-чисто злато.
169 Усърдно изпълняваме заветите Ти за всяко нещо –
затова толкова много обичаме Истинния Път.

Ф

170 Фарът на Истината, Боже, освети пътя ни -
171 Фигурата на Бога на земята се очертава в душата ни,
затова Го разпознаваме като Първоучител.
172 Физически, Бог слиза рядко като човек на Зе­мята,
но винаги има един или няколко души, които Го предста­вят.
173 Финесът на една душа се разпознава по това,
че разпознава Любовта и може да ú се откликва мигно­вено.
174 Фиктивните хора се хранят с илюзии, тщеславие,
лъжа и насилие и от чувство за собствена правота
или притежаване на хора и предмети –
пазù ни от тях като от адски огън, Господи!

 Х
(има нещо общо по текст с частта от псалма с еврейската буква Коф – и тук има разминаване между българската и еврейската буква)

175 Хиляди дни и нощи Те викам, Господи, от все сърце,
и най-после пробих тъмнината над мене и чух гласа Ти.


176 Хей, Господи, пак викам към Тебе! Чуй ме –
и ще изпълня с радост молбите Ти!
177 Хладни зори украсяват молитвите ми –
на Твоите думи се уповавам;
178 Ходя под небето още в първите модри виделини
на утрото, за да размишлявам за Твоето Слово,  Господи.
179 Химни пее гласът ми, Боже, на Тебе! - Чуй ги! Съживи сърцето ми за непрестанна обич към всичко и всички.
180 Хора, елате заедно с мене,
да се върнем към изво­рите на доброто.
181 Хубост и мъдрост на едно място, Господи, озна­чават,
че Ти си вече много наблизо, и че всичките Твои молби са чути.
182 Хрàни се душата ми отдавна с Твоите живи знаци,
о Господи; отдавна зная,
че Ти ги даваш преизобилно на всички и всякога.

Ц
(има нещо общо по текст с частта от псалма с еврейската буква Цаде)

183 Цялото си само Ти, Боже;
цялостен е нашият дух, създаден от Тебе.
184 Царят Небесен и земен се проявява винаги с правда и обич, 
и с превъзходна вярност.
185 Целият аз съм потопен във велика любов към Тебе,
 а също и приятелите ми не забравят Твоите думи.
186 Цената на Твоето вечно течащо Слово
е безкрайно по-голяма от планини пречистено сребро,
затова децата Ти го обичат безкрайно.
187 Целомъдреният е скромен и смирен,
затова разпознава Твоето Слово всякога.
188 Целование свято - това е вечната правда,
това е законът на сродните души!

189 Целителю Небесни, премахни от мене всички неволи
и утеснения, защото Твоите пориви в душата ми
са моята вечна наслада.
190 Целта ми, Боже Господи, е да изявявам и проявя­вам
само Тебе. И понеже Бог е Любов, аз ще живея вечно.

Ч

191 Човек е само онзи, Господи Боже наш вечни, който люби, 
който мисли положително и прави добрини.
192 Чисто е само онова нещо,
което създава съвършени и добри същества;
193 Чада Божии са само ония души, Боже, които се разпознават, съединяват сe и работят на Тво­ята нива, Господи.
194 Часът Божий е само оня час, Боже,
в който се срещат братя и сестри в единомислие.
195 Чезне ли някой от силната жажда за единомислие, 
единочувствие и единодействие,
само той е човек с искра от Бога!
196 Человече, виждай Бога в човека – и човекът ще бъде
за тебе възлюбен, побратим, сес­тра и брат.
197 Чемерни са върховете на съвършенството, Боже,
когато такъв брат и сестра, побратим, вечен възлюбен
ни стане всяко същество с искра от Тебе.
198 Чест томува, и слава, и слава, и слава, и слава вовеки, 
който по този начин служи на Бога!
199 Чет нямат блаженствата и чудесата за оня,
който се подчинява доброволно на Божията Любов.
200 Чиновете небесни и всички богове и ангели коп­неят
един ден да стигнат до върховното стъпало - Человека.
201 Читави, здрави, прекрасни и хубави чада Божии –
ходете в тоя чуден път на виделината!

202 Чудо, наистина, чудо на чудесата, най-голямото чудо,
е пробуждащата се сега човешка душа.
203 Чужди са ней мисълта за себе си, студът и лъ­жата; чувството за собствена слава, правота и притижа­ние.
204 Чувството свято на Бога – любовта към всички
и за всички – ето основният, най-чист двигател на живота!
205 Чутовен е подвигът на Човека,
отказал се завинаги от себе си!
206 Чутки, чутки, чутки бъдете, побратими и посестрими
а Любовта - и безсмъртието ще почука на вратите ви.
207 Частицата Божия тогава веднъж завинаги ще разбере,
че има милиарди подобни на нея частици,
които жадуват да се съберат отново.

Ш

(има нещо общо по текст с частта от псалма с евр. буква Шин)

208 Широка душа не преследва и не съди никого,
а сърцето ú трепери да дава свобода.
209 Шансът, единственият шанс на душата ни, Гос­поди,
е да разпознава Твоето свято Слово измежду думите
и да го прилага както оня, който се отказва от всички користи.
210 Шепа Истина, Господи, струва безмерно много повече от вселени лъжа. Да обичаме Закона на Любовта и да го прилагаме  мигновено и без замисляне - това е великият извор на Живота.
211 Шеметно е числото на хваленията ни, Боже, към Тебе,
и то не само седем или седемстотин пъти на ден,
а хваления на живо – с дела.
212 Шиповете на злото се забиват само в оня, който мисли постоянно за себе си или за несродни души, освен когато Бог го е помолил за това с някаква цел. 
Който мисли и живее за Тебе, Господи, 
и за Твоите хора, има преизобилно мир - 

и за него няма препънки в живота.
213 Шуми светът, всеки бяга по човешки задачи и приумици,
а ние се надяваме на Твоето веселие, Господи, и изпълняваме Твоята свята молба да бъдем истински радостни
само с истински хора и занимания.
214 Шурти в сърцата ни радост и щастие божест­вено, Господи, 
защото душите ни опазиха Твоите святи заръки
и ги превърнаха в дело и живот.
Затова ние ги любим твърде много!
215 Шепти ни Господ тихо в сърцето и ние слушаме Нейговите съвети и поучения,
защото всичките ни пътища са като на длан пред Нейго.

Щ

216 Щади слабите и невинните, душе моя,
за да щади и Бог тебе.
217 Щастието не е в мисъл и грижа за себе си,
но за другия и за всички.
218 Ще ни се всичко, Господи – всичко опитваме,
но държим само доброто.
219 Щерки и синове Божии, търсете се в името Божие! Търсете се и се намирайте; и като се намерите –
живейте за всички.
220 Що е Бог? –  Бог е Любов! Любов и Обич на всички
към всички. Любов и обич на всеки към всеки. Любов и обич
на всеки към всички. Любов и обич на всички към всеки.
221 Щом узнаем това и го заживеем,
ще станем непременно едно с Бога и мощни като Бога.

Ъ

222 Ъгълът на Любовта към Бога е винаги прав.

Затова съм винаги прав, Господи, когато населявам
всяко ъгълче на вселената и на ду­шата си с Божията Любов.

Ь
223 Малкото, мекото и безгласното, Господи,
е сърцевината на Твоята Душа. Нека и аз бъда като него!

Ю

224 Юда, братко мой, благодаря ти, че изигра така съвършено ролята си, за да узная, че и аз съм предател: когато предавам Делото Божие заради дело небожие или за дело, което си мисля, че е Божие. Когато предателствувам спрямо сродна душа заради себе си или заради по-малко сродна душа или несродна, или заради човек без душа. Но и когато изоставям
по-малко сродна или несродна душа заради сродна, а Бог ме е помолил да се погрижа временно  за по-изостаналия
или по-лишения, въпреки че нямам лично чувство към него.
225 Югът на моята душа е топлината, отдадена според волята Божия - и според моята лична воля, Господи,
когато съм изпълнил с радост Твоята.
226 Юздите на ума, Господи, са юзди от Тебе, само когато управляват стария човек в мене. Юздите на ума, Господи,
са създадени от дявола, когато се мъчат да коментират
и управляват Лю­бовта.
227 Юмрукът на Съдбата, Боже, нека ме удря всеки път, когато удрям друго същество или сърцето и душата си
да млъкнат, когато нещо в мене вика за обич и любов;
228 Юноша да си остана винаги по сърце, Господи –
ето мечтата на душата ми, за да запазя вечната красота
и младост и на своето лице, ум и тяло.

 Я

229 Ябълката на раздора, Боже, важи за съществата без душа,

а за Новия Човек една ябълка на ден води към вечно здраве.
230 Явленията на Духа са ежедневни,  даже ежеминутни,
когато не спираме сърцето си да се самораздава.
231 Ядове и скърби са неизбежни, Господи, когато мислим само за себе си и за предпочетените; но са благословени, когато съзнателно приемаме радост или не­радост, за да се зарадва някой друг. В такива случаи, ние можем само да Ти благодарим!
232 Яж малко, приятелю, яж само веднъж на ден и дъвчи хапката си до мляко - само така ще останеш млад  и здравето ще тича по петите ти. Яж само от изгрев до залез, пей и бла-годари на плода, който се е приготвял тол­кова дълго за тебе!
233 Язвите на света да не те тревожат. Гледай да излекуваш първо твоите язви - и тогава злото в света ще се намали.
234 Як гръб ми дай Господи - да нося чуждите тегоби
и да разнасям дарове!
235 Ялови мисли и чувства не искам, Господи – те произхождат от мисъл за себе си. Яловото приятелство, яловата любов винаги ще те изостави.
236 Ясно е, но и аз ще съм ялов, ако осъждам другия или съм му оби­ден. Човешко е да се скърби, но и това произтича от мисъл за себе си. Помислù за някой друг, който има нужда от обич
и грижа, посвети му се – и веднага ще изпиташ светла радост.
237 Ямите на живота си ги копаем сами. Научù ме, Господи,
да помня, че това е абсолютен за­кон. Ако Ти ни оставяш
да падаме в ями, то е само за да се научим да не правим ями
за другите и за себе си или за да се тренираме да излизаме
от тях. Ако излезем - да умеем да ценим това, което ни е дадено, а не да ламтим за онова, което не ни е дадено.
238 Янтарно чист и прекрасен искам да бъда винаги, Господи - да живея за всички!
239 Ярко да блести любовта ми, Господи,
но самият аз да не си лича в пламъка ú.
240 Ясно да грее душата ми, Господи, за да ме виждат 

избраните от Бога и аз да ги виждам.
241 Явно да е пред мен винаги, че разминаването
с определените ми от Бога е смърт.
242 Яви ли се Безсмъртието, значи сме разбрали,
че животът за всички е сам Бог.
243 Ятото Ти, Господи, лети след Тебе през всички векове!
Научù ме да го разпознавам измежду милиардите чужди ята
и винаги да се връщам в него. Научи ме да бъда ятак и приятел на всяка птица от ятото - да я приютявам в обятията си, когато е ранена; да я нося на крилете си, когато се измори. Подсещай ме, Боже, че приятността е белег, че сме
при Ятото, и че приятелство значи същото. А щението идва от суетата и безвкусието, където вее смъртта. Когато сме добили нещо от щение, винаги следва скръб и смърт, раздяла.  Птици, събрани от щение, повече никога не се срещат
през вечността, освен ако не изпитат нещо по-висше.
244 Яха ни, Господи, винаги, или бял, или черен - ние си
избираме кой. Ако искаме никой да не ни яха, ще ни яха дяволът!
Господи, помогни ни да носим само Бèли Ездачи към целта на
Сътворението и да хвърляме мигновено на земята всеки черен, който се опитва да ни обязди. Господи, помогни ни да разберем, че кон без ездач в тази епоха не е нищо друго, освен гордост
и разтление. С черен ездач се стига до разтление, но поне гордостта ни се усмирява – а тя е по-черна и от най-черния ездач. Белият ездач се познава по това, че оставя приятеля си да пасе и да тича наволя - сам или с табуна. Той никога не го обяздва и язди насила. Да помним, че Белият Кон идва сам, близва ни, кани ни мило да  се се качим - и ни моли да полетим.

НОВОПСАЛ-ОМ 120
(по славянски 119)
песен на възлизанията

1 В щастието си благодарим на Господа и Той ни чува.
2 Господи, въздигни душите ни с истинни речи и благ език!
3 Защото знаем какво дава и притуря във възхода ни всяка 

блага дума на устата и всяко нежно чувство про­явено -
усещане за ведрост и простор,
4 Подобно на свежия дъх на борови гори и уханието на смрика.
5 Колко сме радостни, Боже, че вече странстваме
в Новата Вселена и  живеем в Новата Земя!
6 Колко дълго душите ни търсиха хората, които жи­веят в мир!
7 Ние сме за мира; и докато говорим за него,
други народи във всемира вече отдавна му се наслажда­ват.

НОВОПСАЛ-ОМ 121
(по славянски 120)
(песен на възкачванията)

1 Издигаме очите си към хълмите, отдето иде силата ни.
2 Милостта и мощта иде от Господа,
Кояйто е направил-а небето и земята.
3 Тяй насочва ногата ни да ходи по добри дела.
4 Оная и Оня, Кояйто ни обича, е винаги будна и буден –
Тяй е, Кояйто пази и весели Новата Вселена.
5 Господ е крило - Господ е наше вдъхновение!
6 С Нейго Слънцето е още по-светло
и Луната – още по-красива.
7 Господ - това е Обичта, която се превръща в добро
и прави душите ни да цъфтят.
8 Господ бди над излитането, пòлета и кацането ни,
когато пътуваме из Всемира Йму.

НОВОПСАЛ-ОМ 122
(по славянски 121)
по Давидова песен на възкачванията

1 Зарадвах се, когато ми рекоха: "Да възлезем в дома Господен!"
2 Ето, нозете ни стоят отвътре портите на Новата Все­лена -
3 Вселена, която е съградена като град на единните
и люб­веобилните,
4 и дето възлизат душите и народите на Господа,
според копнежите на сърцата с искра от Бога -

за да изпълняват волята Божия.
5 Защото там са приготвени домове за всички –
домовете, в които всеки гостува на всеки.
6 Молитствайте за мира на Новата Вселена - нека благоденстват и тъй да славословят ония, които я оби­чат:
7 "Мир да бъде вътре в тебе, благоденствие –
в домовете и полята ти!"
8 На всеки от сестрите и братята, на приятелите,
още и на възлюбените, ще кажем: "Мир да е в тебе!
заради домовете на Господа - Всеобщия Бог, -
ще леем доброто Ти незабавно, изобилно и без замисляне."

Няма коментари:

Публикуване на коментар