872.1996.01.05 Божествените шивачи

Книга 21


5.I.132(1996)

Бургас - Изгрев

БОЖЕСТВЕНИТЕ ШИВАЧИ

ЖЛО / РК

Шивачката, 1854

Anna Elizabeth Blunden (Mrs. Martino), 1830-1915

Първо се отваря том от Учителя, за да видим какво ще каже за Р.:

12,54ч

"И тъй, Доброто се усмихва, а Любовта говори. Любовта те хваща с двете си ръце и ти ще се запалиш от всички страни. Като за­почне да ти говори, ти ще се запалиш от горе до долу и ще се превърнеш в пламък. Целият свят ще се освети от този пламък и всички ще те видят! Който разбира закона, казва: "Благословение е да те освети Любовта". Който не разбира закона, казва: "Отиде чове­кът, изгоря!"... За глупавия Любовта изгаря, а за умния тя осмисля нещата. Казано е, че всички ще минат през този огън и ще се изго­рят. И праведният, и грешният ще изгорят в огъня на Любовта. Едните ще отидат във вечния огън, а другите - в огъня на Любовта. Вечният огън няма име, а името на другия огън е “Любов”. Адът е без име. Огъня на Не­бето наричат “Любов”. Огънят на Небето е блаженство, а огънят на ада е мъчение. Сле­дователно, името на Любовта е свещеният огън, който гори в човека. Ако не разбирате този огън, ще попаднете на вечния огън, къ­дето е недоволството". (Том "Абсолютната Истина", стр.188, беседа "Обич и знание" от 8.05.1932г.)

13,15ч.

Сокът на амброзията се добива от пълнотата на живота, а сокът на кръвта - от свободната воля. Като отворих "Абсолютната Истина" на тази стра­ница, имах предвид точно това. Ако искате пълно, абсолютно блаженство, трябва да приемете Бог да ви ръководи лично и да изпълнявате волята Му безп­рекословно. Ако искате да ликвидирате със старото и да напреднете с Новото, правете опити, свободни бъдете! Свободата е най-ценният дар, но той се плаща със страдание. Свобода без страдание има, но тя идва само когато човек е развил своя Божествен вкус.

С Гавраил се познаваш от средновековна Ита­лия, когато той бе поет, философ и пират. Светът пропищя от него! Той обаче не нападаше без причина; беше лют, но справедлив. Той имаше "Тайна полиция на волните сърца", която бе подпалила чергата на всички деспоти и сатрапи, на всички мизерници, ко­ито търгуват с роби и трансфер на млади жени.

То­гава той те освободи от една галера, където маври те водеха за робиня в един харем. Преди това не те познаваше, но видя с далекогледа как главата­рят се опитваше да те насили. Обичта избухна в сърцето му неочаквано, заедно с велико чувство за мъст и правда. В този момент онзи пират вече бе убил двама от своите си, които се домогваха до тебе - и положението на кораба беше напечено. Еки­пажът му го мразеше и без това и бунтът щеше да избухне всеки момент. Тогава, нямаш представа какво те очакваше. Гавраил прецени обстановката и превзе маврите на абордаж. Повечето от тях се хвърлиха във водата, когато видяха кораба му, по­неже много добре го познаваха. Жив роботърговец при среща с него още не бе известен…

На кораба ти бе единствена жена, тъй като този път пренасяха едно ограбено съкровище. За­това Гавраил не потопи мавърския кораб. Плени само пленниците - трима богаташи, взети за заложници. Като разбра кои са, двама освободи, а третия прати във водата…

В негова чест трябва да кажа, че той се държа с теб пределно благородно и кавалерски. Ти му бе нап­равила силно впечатление с необикновената си ху­бост и невинност и той реши да те има истински, а не насила. Пиянстваше здраво, разбира се, но поези­ята му бе ненадмината по онова време и неговите афоризми се носеха от уста на уста. Гавраело бе син на благородник и слугиня от едно неаполитанско село. Баща му не го призна, разбира се, и той реши да отмъщава на цял свят. Майка му много плачеше за него, но той не я посети до края на живота ú, за­щото не се съгласи да убие баща му - а той я посе­щаваше цели двайсет години след онзи случай и тя го предупреждаваше да бяга, когато Габриеле му правеше засади.

От това прераждане и ти имаш двама близки в сегашното, но кои са - ще ти кажа друг път. Употре­бих различни варианти на името му, понеже той имаше много приятели, освен неприятелите - и те бяха от различни националности. Имаше и един Альоша - освободен руски пленник от него, който го наричаше гальовно "Гаврила" - и остана побратим в "Тайната полиция" до самия край.

С теб обаче нещата не вървяха, понеже ти не можа да го обикнеш такъв. Твоето възпитание бе друго и ти се отнасяше със страх, но и с подчертано презрение, въпреки че ти бе спасил живота и честта. Ти бе единственият светъл лъч за него и подпали всичко високо и благородно, което той кри­еше на дъното на сърцето си. Ти бе тази, която трябваше да го изкара от дъното на ада, но тогава не проумя мисията си.

Такива духове не са случайни, защото Гавраил е монада от самата тотвселена и той е роден в Би­тието, за да твори обич, красота и добро. Сянката на неговия дух е острото чувство за правда и неп­равда, с което той лети като запалена главня през вековете. Чувството за истина при него е тъй ос­тро, че намира игла в куп звезди! Засега не може да не боде с тази игла, но когато се научи да шие, вместо да боде, от него няма да има по-добър шивач в района на Балканите. На Космичен език, "шивач" оз­начава човек, който умее да съединява разнородните истини в красива и хармонична дреха. "Дреха" пък значи социално поведение. Значи, иглата я има, но полифонията още я няма. Сега предстои той да про­буди чувството си за хармония и полифония, защото в мелодията и солото е майстор. Мелодията отго­варя на монолога, хармонията - на диалога, а поли­фонията - на "полилога" - на великата способност на съществата с разцъфнала полиада да пеят еднов­ременно на различни гласове, без външен диригент и композитор. Деспотизмът налага собствения си глас, примирението обича да се съгласява, но който иска да стане гражданин на Космоса, пее едновре­менно със всички, без да иска да ги надвика. Солис­тите, дори най-гениалните, обикновено са надувани от гордост и тщеславие. Забележете: в хор или в камерна група, в дует, те се силят да надвикат дру­гите и не спазват темпото. Да надвикваш чуждата истина, правда и вяра, означава да си още деспот, за което се плащат контрибуции. Но деспотизмът у хората с монада, т.е. искра Божия, може да се тран­сформира в мощ, сила и гениалност. Това може да стане само при наличие на сродна душа, която ги обича повече от всичко на Небето и на Земята.

Сега и ти се запитай: обичаш ли Отóн повече от всичко на Небето и на Земята? Ако е така, през огън и пламък ще преминете - и ще излезете чисто злато! Ако не - правú каквото щеш, но се готви да остаряваш. Това не означава, че трябва да се изос­тави една сродна душа, но се поставя въпросът кой да бъде водещ.

На див кон водещ не можеш да бъдеш, освен ако го обяздиш. Поет и свободен пират не се обяздва така лесно, така че премери си силите. Методът на Бялата Ложа не е каубойството, а отсъствието. Присъстваш, само когато се държи прилично; за всяка цинична дума или капка алкохол – отсъстваш, и то по определена математика. Така се дресират и най-свирепите зверове, ако искаш да не те нагъл­тат. Ние чакаме да се появи първата Ева, която ще приложи този метод: безгранична нежност и пламен­ност, когато (някой) е свестен; и остри нокти на пантера или краката на заека - когато е обсебен или тиранин, солист. Вие, поданичките на старата Ева, се примирявате и се подмазвате на тиранина, оста­вате при него, за да имало мир… Няма такова нещо! "Мир" и "Рим" са обратни величини. Докато римляни­нът не стане християнин - никакви подаяния, никакъв диалог с него! А "християнин" значи да си хрисим пред чуждата истина и правда и да даваш свобода на ближния да ги живее. Не се заблуждавайте, ако някой иска да живее на вашия гръб за сметка на вашата свобода - това не идва от неговата правда и истина, но от неправдата и неистината. Това не разбираха мнозина от приятелите досега. Да уважаваш чуж­дата правда и истина, означава дословно това, ко­ето се казва, а не да бъдеш мекошав пред неправ­дата и неистината. Ако някой не може да бъде твърд - да отсъства. И не са нужни никакви обяснения. Няма да обяснявате на животното у човека или на демона в него какво искате, защото то не разбира. Присъс­твате ли, отсъствате ли, тогава ще ви разбере. Ако пък на някой му харесва насилието, това означава, че има собствени трески за дялане и си заслужава тиранина. Такъв мощен дух като Гаврила не е за пренебрегване и изоставяне; единственият проблем е кой да е локомотивът или кой кога да е локомотивът. Той мре да е локомотив и не му отказвай тази радост, но - като награда за добро поведение… Н. ще ти помага.

 14,46ч.

Шивачката

Charles-Amable Lenoir (1861-1940)