883.1996.01.30 Серафимен поток от Плеядите

Книга 25

30.I.132(1996)

Бургас – Изгрев

СЕРАФИМЕН ПОТОК ОТ ПЛЕЯДИТЕ

13,55ч.

Ако някой поет или ясновидец би описал тази случка, би разказал приблизително следното: "В една тъжна януарска вечер, когато бумтеше огънят в камината и всички лампи до една светеха, във въздуха избухна някаква флуидична плете­ница от светлосини и розови цветя, разнесе се Божествено женско пеене и един глас каза: "Пусни веднага телевизора, да видиш кой се е върнал на Земята!"

Човек, и без да е велик поет и ясновидец, може случайно да включи телевизора и да попадне на едно предаване, което ще пожелае да заснеме направо от екрана. Кое е това момиче - може би приятелите ще изяснят: по-късно ми казаха, че е от класа на Реса Колева в консерваторията. Съжалявам, че не хванах началото на участието ú - бих нащракал няколко филма. Усещането бе, че след Мария Калас такова излъчване не е имало в света досега. Не съм музикант и не мога да съдя за гласа, но тази млада българка е много по-прекрасна и от самата Калас. Ако би се съгласила образът и пеенето ú да присъстват в касетите "Извор" в полза на влюбените, бре­менните, кърмещите и майките с деца, би било чудесно. Дано се съгласи да даде свои снимки, за да ги репродуцираме - и да я снимаме отсега нататък с всички средства, за да остане гласът и образът ú за поколенията. И без това ú предстои страхотен световен триумф, но ако би попаднала не само на световната сцена, а и в Космоса, не би я последвала съдбата на певиците, които неизбежно затлъстяват и остаряват.

Би ли се съгласил Елма да каже нещо за нея?

14,20ч.

- Това е серафимен поток от Плеядите. Пречис­тва върховете на Йерархията с прелест, невинност и чистота. Серафимните потоци са потоци от ро­синки Божии, стекли се от кристални върхове. Вър­ховете на Йерархията са от най-различни мюонни кристали, неописуеми с човешки думи. Росата, която кондензира по тях, съдържа бликове от съвършенст­вото на ясновселената - отражения на Обожанието и Преклонението. Новородените монади-бебета ог­леждат света само откъм центъра на такива ро­синки. Душата разпознава невинността и обиква се­рафимните потоци от роса повече от всичко. Пото­ците минават през какви ли не скали, дълбаят урви и пропасти, овалват милиони камъни и правят вселени от песъчинки, но накрая се белват, пречистени, в небесата.

Ако Нимлúна познае Върховете, ще полети с нас много скоро. Дотогава каним някои около Нея.