889.1996.02.13 Господ събира Своите Си

Книга 25

13.ІІ.132(1996)

Бургас - Изгрев

ГОСПОД СЪБИРА СВОИТЕ СИ

На 27.І.132г., при събуждане, ясно се яви пред очите датата 11 февруари. На 11 февруари - неделя - бяхме напълно забравили за това предупреждение, защото бележникът бе затрупан под други книжа. След обяд идва неочаквано Д. и ни кани на гости на брат Динко и Я. от Братството в Бургас. Много сърдечно посрещане!

 Оказва се, че бр. Д. знае с подробности историята на гипсовите котви, окачени в градината в Айтос. Били са направени от Г.Ч. - евангелист, вкарал силна евангелска струя в братството. Според Д., от момента на слагането на тия ко-тви, макар и по форма, дадена от Учителя, започва силно брожение и дисхармония в нашите среди в Айтос и Бургас. Котвите са боядисани с варак, едната е на чисто черен фон, а другата - на черно-син. Значи, новата "бойна задача" да се пре-махнат тези цветове и да се положат нови, според традицията на Изгрева и според осиянието, се потвърждава абсолютно от най-авторитетен човек от Братството.

Брат Динко говори сладко, словото му се лее като балсам. Един от нас вижда със затворени очи, как той (или Учителят чрез него) раздава парчета топъл хляб - разчупва ги в момента. Сестрата твърди, че тази нощ е сънувала хляб; а в днешната беседа в салончето също се било говорило за това.

По всичко личи, че е трябвало да се срещнат два потока на Словото. Брат Д. има контакт с Учителя и постоянно се допитва до Него. Тази сутрин, например, е попаднал на мисъл в една беседа да не хвали никого, а той е имал намерение да похвали една поетеса, която чете стихове в братството.

На богатата трапеза, която домакините сложиха като с магическа пръчица за броени минути, един от нас имаше импулс да отвори тома с беседи, който лежеше на прозореца. Падна се следното:

"Един беден руски княз се оженил за една красива мома, която очаквала от него красив и богат живот. В първо време той я прегръщал и целувал, но нищо не внасял. Най-после тя огладняла и казала: "Хляб искам! - Не се живее с целувки и прегръдки. Ти имаш право да прегръщаш жена си и децата си, ако носиш хляб". (Том "Новата мисъл", стр. 200, беседа "Здрава мисъл")

Томът бе отворен напосоки и се падна тази мисъл, но в момента вечеряхме и бе прочетено само това, което се падна - трето или четвърто "появяване" на хляба тази вечер. Но не бе още отворено да се види заглавието на тома.

В разговора, бр. Д. се спря върху Новата мисъл, но вече забравих в какъв аспект. Тогава именно нещо ме накара "с жест" (защо?) да отворя същия том и да посоча заглавието му, преди още да са го видели очите ни: "Новата мисъл".

Нещо повече: друг от нас отвори за втори път този том и палецът му попадна на пример за един проповедник, разочарован, че не са го похвалили - пак попадение на темата, с която започна бр. Д., а рано тази сутрин той е отворил съвсем друг том, също за да поиска съвет от Учителя - да хвали ли днес или да не хвали?...

Може ли Господ да каже защо е толкова важна тази среща, та да ни предупреждава за нея тъй ясно с проектиране на дата 11 февруари в съзнанието?

9,05ч.

- Господ събира Своите Си навреме, за да предотврати или намали някоя беда в света. Щом Любовта, Словото и Делото не се приемат, Бог кърпи.