904.1996.06.15 Ямблих – Джеймс Редфийлд

Книга 26


15.VІ.132(1996)

Витоша – хижа Алеко

ЯМБЛИХ - ДЖЕЙМС РЕДФИЙЛД

22,05ч.

" - Не оставяй да те напусне Любовта - посъветва ме Уил. Не могат да ни въвлекат насила в своя свят, освен ако се държим така, сякаш искаме да ни помогнат. Опитай се да им изпращаш любов и енергия. Това или ще им помогне, или ще ги накара да избягат.

Съзнавайки, че тези души се страхуват повече и от мен, аз се съсредоточих в себе си и отправих към тях енергията на любовта. Те тутакси се отдръпнаха там, където бяха първоначално.

 - Защо не могат да приемат любовта и да се пробудят? – попитах Уил.

- Защото, щом почувстват енергията и съзнанието им се издигне малко, те изпитват пристъп на тревога от чувството за самота. Процесът на пробуждането и освобождаването от властническата драма винаги поражда тревога в началото." (Джеймс Редфийлд "Десетото откровение на Селестинското пророчество", из главата "Вътрешния ад", стр.164-165 ").

Джеймс Редфийлд и Сали

 - Четейки "Селестинското пророчество", ние попадаме на мъдрост, духовен опит и прозрения, каквито сме срещали само в най-вътрешната Школа на Учителя. Както в беседите и осиянията, така и в разговорите и преживяванията с един човек от Изгрева, който постоянно ни се обажда от другия свят, ние виждаме отговор на точно такива извънредно дълбоки проблеми, които изникват в пътя ни на изследователи и ученици. Сега молим Елма да ни разтълкува, ако желае, цити-раната мисъл от този висок американски посветен, защото ни се струва, че зациклянето в ада на страха, самотата или властническите драми наистина се дължи на постоянно отблъскване на любовта и възвръщането към нашите стерео-типи.

22,23ч.

- Може определено да се потвърди, че външният ад е точно отражение на вътрешните адове на съществата с разполовена или временно разделена монада. Отговарям на въпроса на едного от вас, защо постоянно употребявам условната дума "монада", а не онази, която ви дадох, по-истинската. Еднократното или рядко използване на една оригинална дума от Божествения свят се дължи на силата, която съ-държа всяка една от тези свещени думи. Всяка Божествена дума, име, звук, съдържат призив да бъдат реализирани едновременно не само като понятия, но и като импулс и мигновено приложение. Ако не става това, разрушават се основни същности или падате извън борда на Божествения кораб.

Сега, да разгледаме мисълта на преродения Ямблих - със сегашно условно име Джеймс Редфийлд.

Наистина, от хората, които знаете измежду симпатизантите на Новото Учение, почти не са ви известни ученици, тъй напреднали като Белите Братя сега на запад и на изток, от чиито книги и проповеди се възхищавате. По-посредствените приятели непременно трябва да се обогатяват от такъв опит, понеже още не са влезли в Школата на Учи-теля и в Братството. Все пак, напредналите Посветени от други Школи - разклонения на Рилската – успяват сносно да опишат преживяванията и постиженията на ученици от по-долните посвещения и затова техните описания могат да ви бъдат много полезни, докато сте още извън Школата. Ние приветстваме ползването на богатия общочовешки опит - не само когато мненията на чужди школи и автори ви задоволяват повече от беседите на Учителя; но и когато сте вече във Космическия Океан. Разширяването и извисяването на челото на ученика, смекчаването на погледа, появяването на усмивка и благородно, интелигентно изражение на лицето, понякога се постигат само след няколко години задълбочено потъване в културата на човечеството извън Словото и Училището на Изгрева.

Не трябва да се чудите на обикновените вярващи и праведници, който са още в човешкото светийство или праведничеството. Те минават през Тясната Врата, току-що са направили своя избор, и по тази причина имат нужда да се държат за стоманеното въже през снежната виелица към върха. Щом такъв ви каже, че всичко извън беседите, песните, паневритмията, общите молитви и пр. е "суета", съгласете се с него, защото спорът би бил излишен. По принцип, праведниците с един лъч над челото са прави в това отношение, тъй като абсолютно всички добродетели и качества на човека могат да се развият и без отклоняване от Словото и Тесния Път. Но ако Посветеният е с повече от един или два лъча, той непременно започва отново да се разширява и да попива външния опит на човечеството - не защото в Школата липсва нещо, а за да направи връзка и обмен с душите, изкачващи Върха самостоятелно или по други въжета.

Ето сега, на онези от вас, които са с по-развита интелигентност, силно ви се повдига, когато някой "наш" или "външен" почне да проповядва, че само неговия маршрут или въже водят към Бога. Нетърпимостта към чужди алпийски вериги обаче не е само признак на ниска духовна интелигентност, но и на престъпност. Понеже не само изричането, но дори и помислянето на нещо такова, че физически Учителят е само на едно място и връзката с Отца - само един чучур, мигновено създава сриващи импулси, отрязващи възможността на много души да достигнат до Истината.

Едновалентността, макар и от Божествен произход и с Божествени функции, е непременното условие за влизане в Тесния Път, за избор на един Бог, един Учител, една Школа и един приятел; но Тесният Път между канарите - или горе, по острието на хребета, - не е единствен. Има и широк път, има и поляни, обширни плата и космични простори, където мо-жеш да се рееш навсякъде. Та как ти ще проповядваш Сина Божий с името "Христос" на всяка от звездите или във всеки от световете, където попадаш, щом се разшири съзнанието ти? Ти знаеш ли, че там си случаен микроб, попаднал за миг под окуляра на някой учен? Дори и да има микрослушане, той няма да разбере какво му казваш, тъй като и най-универсалните полиглоти на Всемира нямат дума и понятие за при-знаване на Учителя само в едно физическо тяло по Трите Вселени. И най-малките деца, още преди да проговорят, там знаят, че Животът (т.е. "Христос" на вашия език) блика различно във всяко сърце и се отличава от живота на другите сърца тъй красиво, че няма нищо по-прекрасно и желано за съзерцаване и съпреживяване, освен тази космическа реалност. Разнообразието на ъглите, под които се вижда Абсолютната Истина - това е върховната мъдрост, най-възвишената наслада, която предлага Бог на творенията си. Цитирането на свещени писания без възможност за собствено тълкуване и преживяване и прилагане по особен начин от всеки последовател на Бога - това е стратегия на роботостроители, ме-тод на враговете на Царството Божие, които искат да ви налагат свой авторитет и чинопочитание.

Що се отнася до мисълта от Ямблих, т.е. Мерионóр, която преписа за обяснение, мисля, че няма защо да се тълкува. Ти я избра, тъй като си все още наранен от три неща и се надяваш, че като отговоря, Аз ще помогна на някои конкретни същества да променят поведението си... И наистина, светлина по тези въпроси съм хвърлил досега преизобилно, така че една капка повече в морето няма да накара някого да ти се метне на врата или друг да те остави свободен, ако досега Словото не е разбрано. Зная, че не задаваш въпроса само за себе си, че това е общочовешки, общобратски и общосестрински проблем, но ерата на разнообразното гостуване, за която копнеете до поява на кръв в порите, е още далечна утопия. С тези думи не укорявам никого; напротив, искам да си стоите всеки на мястото и да вършите работата, за която сте дошли, все така предано, качес-твено и обилно, тъй като ерата на блаженството още не е настъпила. Виждате, че щастието да имате отделни предани, обични и обичащи души, днес напълно въплъщава любовта и грижата на Бога и че този илухимен кладенец се пълни с чиста вода, от която пият хиляди приятели и непознати. Няма защо да тъгувате, че към този кладенец още не се приближават определени души: тези познати или още несрещнати личности с ангелско изражение са още далече, далече назад и надолу; или пък са самотни катерачи, а по-рядко - в нечий друг екип от напреднали алпинисти.

Прочее, осъзнай остатъка от ад в сърцето – необходимостта да получаваш оттам, откъдето не е определено; осъзнай действителността на рая, в който сега живеете, понеже такова съчетание от преданост, пълна свобода и възможност за работа не е възможно никъде! Раят е в самораздаването, работата и благодарността за това, което е определено и действително сродно. Защото действително сродното си избира именно вас измежду всичко и всички, а условно сродното не изпитва необходимост да се посвети изцяло на онзи, който живее за Бога.

Ето защо, когато се приближавате към някого с любов, а той бяга от страх, че няма да бъдете само негови, знайте, че нищо не сте загубили, напротив – спасили сте се. Дори и да не се отдръпне, да се осмели, такъв ще се опита да ви глътне, да ви завърже, да ви напълни живота с ада на осъждането и изискванията.

Колко е трудно за свободните да осъзнаят, че са наистина свободни! Трънлив е пътят на страха, жалко - чувството за самотност, презряно – желанието да властваш над някого. Но обичта и любовта към всички и интензивното самораздаване наистина поддържат на Божествено равнище нашата космическа енергия и не позволяват да изпадаме в чужди или собствени адове.

Ам, абáм, абахмáм!

Сменяйте работата с почивка и разнообразие.

                                                            23,41ч.

16.VІ.132г. след изгрев. Витоша – хижа Алеко

 "Най-накрая започнах да различавам една неясно очертана фигура на трийсет-четирийсет стъпки от мен, която започна да се приближава постепенно, докато я разпознах - Чарлин! Когато тя приближи на десетина крачки от мен, почувствах ле-кота в тялото си и пълно отпускане. В същото време забелязах розово-червеникавото енергийно поле, което окръжаваше Чарлин. Секунди по-късно, за моя собствена изненада, забелязах подобно поле и около мен. Когато бяхме на пет крачки един от друг, тялото ми бе обзето от силна чувствена любов. Внезапно загубих способност да мисля. Какво ставаше?" (Дж. Редфийлд, "Десетото откровение на "Селестинското пророчество", стр. 171-2)

"- Струва ми се, че вчера те видях в другото измерение.

 - И аз те видях, но не можах да вляза във връзка с тебе.

 Ние се спогледахме и аз почувствах как тялото ми олекна и бях обхванат от прилив на любов, която чувствах сякаш с цялата си кожа. Имах чувството, че потъвам в очите на Чарлин. Тя се усмихна по-широко и аз разбрах, че изпитва също-то… (стр.186)

"- Каква друго разбра за този процес на освобождаване от миналото?

- Само тава, че той не може да се осъществи, докато не се върнем към любовта - отвърна Чарлин.

            - Лесно е да се каже - забеляза Къртис - Проблемът е да се постигне.

Спогледахме се и видях, че енергията се прехвърля към Мая.

- Разковничето е в това, да се разберат спотаените чувства и да се сведат до съзнанието в пълнота. Честно да се споделят, колкото и неловко да се чувстваме при подобни опити. Това ще ни помогне напълно да осъзнаем онова, което из-питваме един към друг в настоящия момент, и да запратим спотаените си чувства в миналото, на което принадлежат. За това понякога е необходим дълъг процес - тези чувства да се споделят открито, да се обсъдят, за да се изчистим от тях и да се върнем към любовта, която е най-върховното чувство." (стр. 190-191)

В случая, авторът, говорейки за чувствата, които пречат на изявата на любовта, има предвид ревността, раздразнението, завистта, отчуждението, огорчението, обидата и пр.

    “- Щом веднъж се освободи от спотаените си чувства – говореше Мая в този момент, - групата може по-лесно да преодолее борбата за надмощие и властническите драми на своите членове и да постигне пълно творческо състояние. Но това трябва да се прави съзнателно, като във всеки човек се търси проявлението на висшето му Аз.”

“Осмото откровение разкрива как, като се вгледаме в лицето на един човек, отвъд фасадите и защитните маски на егото можем да открием автентичния израз на истинското Аз(…) Когато го гледаме с любов, силата на любовта озарява тази висша същност на човека отсреща и той се променя пред очите ни, разкривайки най-висшето, на което е способен. Всички Велики Учители винаги са изпращали такава енергия към своите ученици. Затова и са били Велики Учители. Но резултатът е още по-голям при групи, в които всички се отнасят по този начин помежду си, така че всеки член се издига на по-високо ниво на познание, тъй като е приел повече енергия - и тази енергия се връща обратно към всички останали.”

Бележка на п.: Изясни се, че това може бъде поредица от три осияния, като второто и третото ще бъдат посветени на Порфирий и Проклус, които, също като Ямблих – Джеймс Редфийлд, - сега са пак на Земята, на високото ниво на адеп-ти от Бялата Ложа. Но кои са точно, може би Елма ще ни разкрие допълнително. Защо това по-късно не е станало – неизвестно.