911.1996.09.11 Осияние за прасковата и динята

Книга 26


11.ІХ.132(1996)

Бургас -- Изгрев

ОСИЯНИЕ

ЗА ПРАСКОВАТА И ДИНЯТА

6,44ч.

След един сън - как купувам от пазара грамадна диня и грамадна праскова (всяка най-малко по 30 кг.) от един странен продавач - се събуждам в блажено настроение и в ушите ми звучи балада:

В един далечен манастир

(сънувах ли го туй, не го ли…?)

живели в тишина и мир

монаси с монахини, голи...

Тъй както бях се размечтал

и аз сред тях се бях съблякъл…

Скалите бяха от кристал,

реките им - от мед и мляко.

… И т.н., и т.н. - баладата продължава да звучи и в момента в стихове и с носталгична музика и се изреждат изумително чисти картини на живот в рая. Дървета, отрупани с цвят и плод целогодишно; обитателите се къпят в топли езера и вирове, а вечер се прибират в кристалните си килии – сами, с любимите си или всеки път с различен човек, по вътрешен импулс. Нощем се пътува из Космоса по ветровете от ухания, любов и музика - след медитации с цветя, хора или скъпоценни камъни… Сам Господ-Бог често слиза сред тях – също тъй млад и чисто гол - и взима участие в щастливия им живот, като същевременно им разкрива все нови и нови тайни на Битието - и пр., и пр., и пр.

Толкова е истинско и красиво, че на човек не му се иска да проследи завършека на баладата за появата на Сатаната - на Всемирната Лъжа, която обяснява на невинните, вечно млади хора, че всичко това било порочно и грешно; с потичането на реки от стонове, сълзи, кръв, болести, старост и смърт…

Може ли Елма да коментира съня с прасковата и динята и невероятното настроение тази сутрин, родило началото на тази проста, но съвършена балада?

7ч.23м.

Изгревът бе изключително красив и чист, небето – синьо, ведро; подухва свеж вятър.

- Неизменна си остава притчата за Продавача на праскови и дини, търсещ сродните си побратими и посестрими по света, разпилени от ръката на Сатаната след разбиването на твърдината на Господа на Небето и на Земята. Този продавач не е само символ, сън или легенда, но е Сам Учителят, облякъл дрехи на търговец, имащ правото да опитва душите на вкус и да се пазари с несъвършените, докато изплатят кармата си докрай.

Сега, с какво се отличава прасковата и с какво - динята? Вие сами ще опишете техните разлики по всички правила на ботаниката, символиката и учението на Великото Всемирно Бяло Братство. Писането на теми не е прекъсвало никога в Специалния Клас, но сега трябва да се присъедините пак и вие. Всеки може да намери поне по една книга за прасковата, поне една книга за динята; да направи справка в стотиците книги за тълкуване на сънища и символи. Ето ви една тема за началото на класните занимания през тази учебна година - имате почти две сéдмици време. Не искам темите да са много дъ-лги - пишéте сбито и по същество. Като пùшете, приложете и новите познания и умения по краснопис, словооформление и словометрия. Искам всеки, който все още се чувства призван да търси пътеката на ученичеството, за да попадне в правата посока към обителта на Бога на Небето и на Земята, да стои на нозете си твърдо и пластично, да не пропуска нито едно утро без молитва, песен, изгрев и проучване на Моя беседа, Библията и осиянията; без съзнателно или свръхсъзнателно участие в занятията на Школата, която слиза само там, където стремежът е пламенен. Не мислете, че Школата е умряла, понеже тръбите били "заровени" или "заробени". Нищо подобно! Тръбите се самозаравят и ходят на училище горе, когато отвсякъде лъха на гнило на Земята – когато няма общ живот. Така, дори и заровена, тръбата се излъчва нощем - съзнателно или несъзнателно - и пак се завръща с пълен сак познания, с пълно раница опитности, с ведър дух и чисто чело. Заравянето на тръбите се извършва в особено тъмни епохи, когато прасковите се стремят да бъдат само праскови, дините - само дини, и няма и помен от спомен откъде са произлезли тези две чувства; от кой най-древен, райски плод са изпаднали те извън борда на Божествения кораб и са се превърнали в двусемеделни, противоречиви същества. Противоречието се превръща в единство, само когато динята приеме прасковата, а прасковата - динята. Само тогава пак се синтезира елохимното състояние на човека отпреди грехопадението, в който любовта към себе си, любовта към ближния и любовта към всички са в пълен синхрон и прецизно редуване, поради което той никога не остарява и не умира.

Питам ви, а вие ще се опитате да отговорите: защо динята е лъскава, а прасковата мъхеста? От кой свят произлиза костилката на прасковата - защо има тази форма, цвят и горчив вкус на ядката поня-кога? На какво е символ горчивината - в плюс и в ми-нус? От кой свят са семките на динята и за каква противоположност говорят, сравнени с прасковената костилка? Защо прасковата е мека отвън и твърда отвътре, а динята - обратно? Означава ли нещо, че и двете са преобладаващо водни, сладки и много вкусни? Защо има жълти дини? Какво означава сърцевидната форма на прасковата и сферичната - на динята? Какво е разликата между тъмните и пъстрите дини? После - какво роди в областта на общуването новия хибрид слива-праскова, а също и по какво се отличава той от ябълката-праскова? Положително или отрицателно явление са човешките хибриди в растителната и нерастителната генетика?

Поставям ви тези насочващи въпроси, но вие можете да откриете още много разлики между динята и прасковата, изхождайки от всички подробности на тяхната анатомия и физиология, на тяхното место-положение (на дървото и на земята), на лечебното и психологичното им въздействие - и пр.

Не забравяйте, че тече периодът за Странджа и че поне петима от вас е желателно да отидат там - поне за един уикенд. Раят на Земята не е само Странджа, но когато говорим за Хемимонт, Хемус, Химават (Странджа, Балкана и Хималая) и пр., Ние имаме предвид техния девствен вид на етерен план - на повърхността на етерната ви планета, много по-голяма от твърдото ядро. Защо ви взеха по-голямата част от Странджа; защо българите загубиха Беломорска Тракия и Западна Македония; как могат да си ги върнат без насилие и страдание за сегашните чужди народи там - това са колкото политически, толкова и езотерични проблеми – проблеми на сърцето и ума. Ако българите не бяха отстъпили от Словото, нямаше да им отнемат Бяло Море; ако не бяха отстъпили от Делото, сега Хемимонт и Цариград щяха да са техни; ако не бяха отстъпили от Живота, не само нещастната Западна Македония, но и цялото обширно царство на Великия Александър щеше да е тяхно сега!

Македонците са още само праскови, затова ги разделиха. Оставям на вас да прецените кой народ какъв двусемеделен плод представлява още, поради което в много случаи е разделен на две или е пръснат по цялата Земя без отечество. Не че двусемеделните плодове са нещо лошо, но нежеланието им, упоритият им инат да не се поддават на еволюция и да си останат двуизмерни, станаха причина за настоящето положение и страдания на народите. Не че има нещо лошо във верността към собственото естество, но Бог не приема и никога няма да се примири с притесняването на съществата с естество, различно от вашето. Стараейки се да направите всичко само праскови, само дини, само дюли или само мушмули, вие стреляте в упор срещу същността на монадата - в самия център на Искрата Божия! Тъй като тя е неунищожима, барутната вълнá се връща обратно и ви прави все по-опушени, все по-ранени и натрошени, все по-стари и изродени.

Оставете цветята да си цъфтят според вида и собственото им желание, а птиците - да пеят на милиони различни гласове! Нима свят от гарги е нашият свят? Или свят само от гълъби? Дори само гълъбов свят омръзва на божества и ангели и те замечтават за Земята, където цари велико разнообразие.

Знаете ли по какво се отличава Божественото в сърцето от човешкото? - Човешкото сáмо иска; но когато дава, дава според своята представа за даване. Божественото обаче дава преди всичко свобода; после - дарява на съществата това, което те искат, а не което То решава, че искат; накрая и То може да взима - но само това, което имат нужда да дават другите, без да им внушава от какво То самóто има нужда. И Божественото има специфични, собствени нужди, но те се удовлетворяват само от Бога и от същества, проявяващи Божественото.

Лоúн, Лоноúн, Лороноúн!

Основата на Живота е свободната обмяна. Основата на Делото е свободната инициатива. Основата на Словото е неговото постоянно извиране.

8,45ч.