933.1996.11.22 "Албран", "пролумин" - и още един полет в новите небеса

Книга 26


22.XI.132(1996)

Бургас - Изгрев

“АЛБРАН”, “ПРОЛУМИН” – И ОЩЕ ЕДИН ПОЛЕТ В НОВИТЕ НЕБЕСА

7,40ч.

             Тази нощ П. е сънувала следното:

“Бях в небесата! Някой с невидима ръка сякаш ми дърпа завес­ката – и отивам на най-различни места. Странни жилища-блокове, плуващи хоризонтално. С тебе летим – виждаме се като слънце през глухарче… Лилаво… Нещо се движи – реки, струи, полета (млечно-ли­лаво, сребристо-лилаво, хиляди нюанси на лилавото, но различни). Дъхът ти спира от красота!

 

Вариант по картина на Марк Шагал

Появява се изумрудено-зелена светлина – съвсем друг жи­вот, – като че ли те гали и докосва, и са едно в друго с лила­вото. А там, където се допират, се явяват фантастични гео­метрически форми – съвсем друг свят… На места се усилва зе­леното, на места – лила­вото; но сякаш това нещо ти следи мислите и се изменя, за да ти достави удоволствие. Тази фее­рия обаче е нещо отделно: отдава ни радост и ни изучава – и ние нея. Ако Всемирът тече – това е: тече пред тебе и се изменя, според мисълта и желанието ти. Имаш обаче усещане за дистанция: бриз, полъхче, което ви разделя; но от това и на двете същности им е хубаво. С теб сме тотално едно цяло, раз­делено на две: летим свободно, знам, че си ти, имаме чувството за безкрайна дълбочина или за дълбока безкрайност: колкото по-надъл­боко отиваш и настрани, все нови и нови неща и преживявания; пак всичко тече и е безкрайно, безгра­нично… Съвсем определено знаеш, че това е живо нещо… И всички други светове, в които бяхме, са живи! Усещаш, че това Нещо те обича много, но то е отделно, не иска да се слеете на­пълно - и любопитно се изучаваме… Не познавам думи, с ко­ито може да се изрази тази радост и щастие. С теб нищо не ис­кахме да формулираме; нито искахме повече, нито по-малко. Нито нещо друго, просто… Неизмеримо е, за да го обясниш. Аз така си предста­вям хармонията с Бога!

Вариант по рисунка на Мира Йовчева

После влязохме в тази, светложълтата същност. Ако тази сутрин не бе ми казал за този светложълт цвят, въобще нямаше да ми се отключи споменът за този “сън”. Как можа да говориш точно за светложълтото!?...

Следващата завеска наистина беше светложълта. Усещането там беше всепроникване, докато в предишните светове имаше дис­танция. Ние бяхме както самото Слънце, така и всеки негов лъч. Просто в момента, когато ни дръпнаха тази завеска, ние с теб ста­нахме това светло или светящо жълто – то също е живо. То е всичко: имам чувството за абсолютно всепроник­ване.

      Тук почти няма външно други светове и оттенъци: само знаеш какво точно си ти и че си безкрайно щастлив. Просто си нав­сякъде и отиваш навсякъде, без да го мислиш. Най-малко са външните преживявания; но като излязохме оттам, ние бяхме истинските - ние самите. То не е нито слън­цето, нито светлина, нито зарево – просто ние самите сме това прелестно жълто, иска ми се това да е същността ни. Едновременно и точка, и всемир: много дълго време стояхме там и не искахме да излизаме. Не знам, сигурно Бог така си се чувства! Не искахме да излезем, защото бе тъй пълно, че не ис­кахме да го загубим. Но все пак ни дръпнаха отново завес­ката и трябваше да излезем – тогава разбрахме, че нищо не сме загубили от всичко това. Бяхме и точка, и безкрай и самият Бог – сега знам как се усеща сам Бог!!! И понеже вече бяхме това, то остана завинаги в нас. Затова отидохме в синьото.

      До тоз момент ние бяхме с тебе все едно слънца през глухар­чета… Но след като излязохме от жълтото, ня­махме нужда да се вижаме отвън – нямахме вече нужда от никакви слънца, от ни­какви глухарчета... Все едно Бог да излиза от себе си и да се види в едно огледало (При отварянето на том беседи от Учителя след днешното осияние се падна и такава мисъл – за Бога и огледалото (б.п.) - така и ние: до жълтото се наблюдавахме отстрани къде хо­дим и какво правим, но след жълтото ПРОСТО БЯХМЕ.

       Само не знам защо нямаше червeно. В началото Слън­цето през глухарчето беше оранжево, почти червено, но не ни пуснаха там – щяхме да се изгубим. Изобщо думата ”цветове” там е много ус­ловна – нямат нищо общо със земните цветове.

      Пак завеска – и в синьото… Искрящо като сняг! Твоите снимки много ми помагат, за да мога да вляза в тези светове и от­части да ги опиша с думи. Синьо като ласка, като самата всемирна нежност, дъх преди зефира – такова светлосиньо; диханието на без­крайността: уж диша, но не иска да премести и една молекула от въздуха. Когато поетите казват “като мъх на праскова”… Ох, моя беден български език… Милувка, неж­ност, докосване без допир… В това светлосиньо всяко нещо там го има, но без действието – безк­райно меко и ненасил­ващо. Как мирише на бебе, как е гладка бебеш­ката кожа и бе­бешкият свят?…  - Всичко и тук е наситено със сияйна мекота: присъствие без присъствие: меко, гальовно, любовно в най-финия и ненатрапчив, чист смисъл. Чистотата на Любовта!.. Имахме го с теб там това усещане.

      И аз сега си давам сметка, че сме били в жълтото, в този не­вероятен рай, усещахме, че сме самите ние със своите чувства и же­лания и пр., но в синьото отпадна всичко, което е: там всичко е, но и не е. Има трепет без трепет, мисъл без ми­съл, нежност без неж­ност… Тук е само огледален образ на този свят, затова ние сме в не­реален свят – там всичко е реално. Именно затова е нереално, за­щото едновременно е и не е; ако жълтото е всепроникващо, синьото е нещо като всепоглъ­щащо. Това става, когато лежиш на земята и гледаш небето: ти се разтваряш в него, то те приема, но с нищо не се про­меня…

Като че ли се връщахме някъде с тебе в това синьо – връщахме се в някакви свои първични форми. Ако нещо дойде там, то вече няма да е същото: това ще е огледалният му об­раз. Ако нещо е там, не е там – и именно тогава е истинско. Смисълът в синьото не е красо­тата, не видимостта, не усе­щането; но все пак не е Нищо – то е Нещо, обаче без Нещо. То си е то; но ако огледалният му образ отиде там – изчезва.

 Много дълго време стояхме тук, а всъщност изобщо не бяхме тук. Само едно разбрахме: какво е Чистотата на Лю­бовта и Дихани­ето на Всемира, но съвършено ненасилствени и нематериални. Защо казвам ”всепоглъщащо”? – Защото там абсолютно нямаш предс­тава за пространство. Там те има, а те няма... Няма по-точно от “дихание”, но дихание без дъх: та­кава мекота, такава нежност – си­гурно Бог така ни обича! И най-слабият бриз на Земята, който ни гали лицето, е ураган, торнадо в сравнение с този Дъх. И именно понеже едновре­менно и бяхме, и не бяхме там, нямахме никакъв проблем да из­лезем от там.

     

-          Това става тази нощ?...

 - Да... А сега отиваме на бялата завеска… Тишина от звуци… Значи, ако някога сме си представяли, че нещо е и кръгло, и некръгло и безкрайно… Прозрачно-бяло, свръхбяло, с безкрайно много измере­ния и фигури в него и от него. Когато е сферично, то е сàмо бяло: ние сме вътре в него и сме самото него. То е невероятно красиво бяло! До такава степен е съ­вършено и крехко, че само една мисъл - като прашинка, дори и най-светлата, - би взривила тази сфера на Великата Тишина или Пустота, на Нищото, изпълнено със самото себе си. Даже мисъл ще го взриви! И понеже ние с тебе все пак сме още доста несъвършени, много бързо излязохме от там – не мо­жехме да издържим, без да мислим...

След това – разлято-бялото, с безброй-безброй нишчици, както светлината си играе на водната повърхност; но тук това е нався­къде - обемно, не само повърхност. Тук няма кръгли форми – всички са нишковидни и издължени. Те си плуват, плу­ват, но всяка една, докос­вайки се до другата, издава звук… Но това не са земни звуци. Ако ти можеш да кажеш какво е тишина от звуци, аз не знам… Те си знаеха кое и как да докосне, за да издаде звук и този звук да не наруши ти­шината. Всички нюанси на тишината и бялото...

Значи, там имаше същества - от седефенобяло, от млеч­нобяло, от звезднобяло, от бисернобяло… Все едно една безк­райно бяла река, в която тия неща или същества се движат във всички възможни по­соки… Имаше слънчевобяло… И като се докосваха, издаваха такива фантастични звуци, че не наруша­ваха тишината... И ние с теб бяхме тотално омагьосани от тази симфония на тишината! Колкото по-надълбоко слизаха тези бели същества, толкова по-кристален ста­ваше звукът от докосванията им и толкова по-велика - тишината.

Точно определени същества обаче, като се намереха и до­кос­неха, оставаха вече завинаги заедно. И при все това, не при­лепваха плътно, не се залепваха – запазваха свободата си. Едни се допираха само на две места, но това ги отблъскваше и после дълго време се търсеха да се докоснат поне на три места. Може и на две места, но само при пълно пасване… Т.е., тройното свързване е само за компен­сация, понеже най-ста­билно е двойното, когато е истинско.

Най-трудно се свързваха най-продълговатите същества – и пак издаваха много хармонични звуци. Много приличаха на снежинки, на звездички, на клетки.

Слънчевобяло не може да се свърже със седефенобяло. Би­серно­бяло не може с атлазенобяло. Всички са едно, хармонични звуци съз­дават, пак не накърняват тишината, но не могат да тръгнат по двойки, ако не са от един и същ цвят.

 Всъщност, нишките знаеш ли от какво идват? – Когато се съ­берат много слънчевобели, много атлазенобели и пр. Тогава звуците стават други. И тишината – много по-дъл­бока.

 Най-интересното е, че има степени на Тишина. Колкото е по-фин, по-дълбок и кристален е един звън, толкова тишината е по-съ­вършена и умиротворена - като бяла бездна от блажен­ство след взрива на Любовта… Така че си има степени на ти­шината…

Казах ти после, че в снега се появи чернозем и Елма каза да сле­зем на Земята, т.е. в града – искал да ни обясни (ти казваше) защо трябвало да се върнем долу. Там вече бяхме с другите приятели; обаче горе бяхме само двамата с теб.

Ето думите на Елма във връзка с това преживяване:

9ч.10мин.

        - Абсолютното се преживява само в присъствие на негови проекции на Земята. Сега всички възлизат, защо да не възлизате и вие, общувайки с кристал­чета абсолютност?

Кристализацията на абсолютното се нарича “албрáн” и се образува около монади, слели се с Истината по-плътно, отколкото с всичко ос­танало. С Истината се сливаш, с Мъд-ростта общуваш, а Любовта тече през теб.

                    Неизказани са превъзходните, горни светове на Новото Небе и Новите Земи и Пространства, които отварям в момента! Щом като си избирате кристали на Истината и нежното сияние на Мъдростта, струята на Любовта непременно ще пада дълбоко в сънищата на душата ви и пръските им ще осветя­ват ве­ковете!

Съвършено не е безразлично с кого ходите по планините, с кого се срещате, с кого живеете. Пра­ната, салмата, амралната, пролуминът и пр. ня­мат горнила по планети като вашата, освен сър­цата на децата. Щом някой остане дете, готово за отклик всеки миг и на всеки повик за обич или добро, сърцето му става обиталище на ангели, сакрален център на кристализация, в който Абсолютното се ражда и се разсипва на всичка страни. Ако попаднете на такова скъпоценно кристалче, то “заразява” ва­шите спящи кристали на Абсолютното и те започ­ват да се размножават.

Ето сега: от най-ниските места на България, от пастта на мъртвия град, някой успя да се издигне в световете на Целомъдрието и да преживее неща, немислими дори за най-напреднали йоги и западни по-светени.

Ако ви препоръчваме планините, това е защото сега там тези неща стават много по-лесно и без прякото присъствие на катализатор на кристалите.

“Самотните”, за които говорим, могат да се върнат безпрепятствено и да не полудеят, само ако са се излъчили високо в планините. Сега на по-ниско от 1500 метра трябва да си с близка, сродна душа, ако искаш да не те отвлекат демоните. Всички пи­тате с право, защо и най-силните молитви повече не действат; не действат даже и специалните фор­мули за ограждане. - Понеже Бог не е създал света такъв, какъвто сте го направили, и никъде не е писал, че трябва да сте сами или с несродни души. По тази причина, сега е дошъл моментът, от който ната­тък, за да си сам или с несродни души наоколо, трябва периодично да се зареждаш от сродна душа или да живееш над 1500-2000 м. надморска височина.

Мнозина още си правят илюзии, че същностите мо­гат да им бъдат приятели или партньори, преди да са посети семена, монади в сърцата им. Тези от вас, които са още само същност, неспособни да се разда­ват монадно, трябва да се съединят със сърце и ис­кра Божия, за да се подпалят. Подпалването става лесно, понеже свещта на Първодвигателя дава рит­мично искри, от които не трябва да се пазите. По-рано подпалването на спяща монада ставаше и с мо­литва, и с творческо вдъхновение; с песнопения, пост и подвизаване. Сега това е напълно невъз­можно.

Шестата раса се откри – лентата горе е пре­рязана, Новата Земя функционира! Съвършено изк­лючено е да претендирате повече за човешки облик, ако не подложите горивото си на постоянното при­съствие на искрите Божии, с които Бог обсипва света напоследък. Който се е прилепил - от страх, от навик или поради порочен вкус - към същност, а не към монада, ако той самият е още същност, няма по-вече никакъв шанс да оцелее. Нещо повече: полу­чите ли пламък от свещта, вие ще можете да раж­дате деца с искра Божия – повече няма да се промък­ват същини и плътоци в семействата ви.

Необяснимо е за ангелите и обитателите на цялата Нова Божествена вселена, как е възможно някои първородни синове и дъщери на Отца да се продават за паница или зрънце леща – за “матери­ална сигурност”. Истинската материална сигурност е всъщност сигурността на ясновселената, поддър­жаща младостта, здравето и съвършения мир и щастие. Самата Пралайа се отдава периодично на Отца, въпреки Неговото “пълно безумие”, защото само от Него тя получава огнени семена на монади, причиняващи мир, хармония и ред в света й. На пръв поглед – абсурд: семена от неопределеност и бунт, от свобода – а раждат покой, сигурност, пълна под­реденост...

В редките случаи, когато се прави опит в едно гранично поле на Пралайа да бъдат оставени да се излюпят яйцата на демоните, тогава тези изча­дия започват да създават привиден ред и сигурност, за да се види кой им се хваща на въдицата. Така Бог пресява същините и плътоците.

 9,50ч.

- В това осияние има два нови термина: ”албран” и “пролумин”. Може ли да се каже нещо повече?

-“Албран” се образува при наличие на монада. Щом една монада от искра стане ток, цяловселе­ната потича в нея линейно и образува поле. Това поле е неудържим копнеж по Истината. Това поле почва да привлича частици от Истината с такава интензивност, че на практика увърта цяловселе­ната в титаничен вихър и по това поле се почва нова кристализация на Истината! Абсолютният свят е в пълен покой, но цяловселената се поляри­зира и женският й полюс се върти. Това въртене се възбужда при всяко потичане на монада по посока на Словото. Новата кристализация на Истината се на­рича ”албран” и съз-дава своя собствена вселена. Значи, разпознаването на Словото се дължи на мона­ден ток, а строителството на вселени – на монадна кристализация. На по-разбираем език, това означава утвърждаване на характера в пътя на Новото Слово. Когато едно същество съзнае, че Словото никога не спира, монадата му става ток и образува силови ли­нии в Битието. А щом приложи съветите на Сло­вото, около полето на тази силова линия и вътре в него се структурира нов модел на нова вселена. Бог проверява дали тази вселена е съвършено уникална и милостива – и ако я одобри, пръсва безчет семенца на монади в почвата й. От растежа на новите съ­щества излиза такова благоухание, че сам Създате­лят на всичко и всички изпада в транс от новото блаженство.

“Пролумин” е есенция на просветлението, а това е нейното условно име на Земята.

      Ето какви мисли от Учителя се паднаха след това осия­ние при отваряне напосоки на случайно взети томове с лекции и беседи. Падат се и мисли за цветовете, които не са тъй чести в бесе­дите.:

“От Божествено гледище, на любовта трябва да се отговаря с любов. Не се ли отго­варя на лю­бовта с любов, това показва, че има някакви при­чини [от което следват кармични уроци – б.п.].

 “Днес иде новата раса – шестата раса, - в ко­ято и мъжете, и жените, ще се разбират. Идеите на хората трябва коренно да се изме­нят. В сър­цата им пък трябва да влезе Лю­бовта.” (т. “Степени на съзнанието”, с.183-184, л.“Идейната обич” от 12.03.1930г.)

          “Ако отидете в една леярница, където то­пят железа, ще видите, че всяка една от­делна частица от желязото в първо време не иска да се подчини, да се слее с другите, и казва: ”Аз не ис­кам да си дам “свободата”! Но като я сложите при температура около 1000 градуса, тогава тази частица от желязо се слива в едно с дру­гите и от него вече можеш да правиш каквото си поискаш. На съвремен­ните хора трябва огън – огънят на Любовта!” (т.”Думи на правда”, стр. 235, б.”Имаше някой человек” от 27 ноем­ври 1932г.)

“Калено желязо например е това, което пър­воначално е било меко; и после, чрез нагря­ване на огън и потапяне в студена вода извед­нъж се втвърдява. Тогава казвам: ако в човеш­ката воля се вложи повече електрическа енер­гия, тя става силна, но крехка. Ето защо, на човешката воля трябва да се придаде един важен елемент – ме­кота. Аз считам меко­тата в човешката воля за едно от качест­вата на разумния живот” (т.”Разумният живот”, с.224-225)

“Червеният цвят е проявление на един висш свят. Той е емблема на любовта. Той е толкова чист и деликатен, че ако се докос­нете до него, ще внесе във вас висши вибра­ции, висш живот, но колкото слиза от една гама в друга, той става все по-гъст, докато на физическия свят действа възбудително на хората.” (пак там, стр.64, л.”Превръщане на цветовете”, 11.11.1923г.)

 “Жълтият цвят съответства на Мъд­ростта. Този цвят не съществува истински в при­родата, той е само отражение – досега тук не се е проявил, тук не го знаем. За в бъ­деще може да се прояви. Цвят, който се е про­явил, има сила в себе си – той е жив, съзнате­лен цвят. Като вле­зеш в неговата аура, с него чудеса можеш да пра­виш. Жълтият и черве­ният цвят засега са само маски, не са истинс­ките образи. Зад всеки цвят стои една ра­зумна сила във вселената. Например, сърцата на всички същества са свързани с чер­вения цвят, който те изпращат като струя на Зе­мята. Но, за да се домогнеш до съществе­ната сила, която се крие зад този цвят, трябва да го превърнеш 7 пъти, т.е. да го дигнеш в 7 по-високи гами.” (стр.67)

          “И тъй, ефектът на цветовете зависи от техните вибрации. Колкото са по-висши вибра­циите на даден цвят, толкова и резул­татът е по-добър. Правете опити, за да по­чувствате вибрациите… Човек може да вижда в аурата си трептенията на разните цве­тове. Висшите трептения, които идват от висшите светове, влизат в аурата ви и съз­дават една приятна гледка, приятна кар­тина…” (стр.67-68)

          Следователно, всяка сила, за да се доведе в сво­ето нормално действие, си има своя особена за­палка. Всяка сила има свой специа­лен огън, своя специална запалка, която може да я вкара в дейс­твие. Рядко може и с друга запалка, но няма да произведе същия ефект – изисква се нейната оп­ределена запалка.

 Единствената запалка за разумната чо­вешка душа е да помисли, че Бог е Любов! Вие мо­жете да мислите за баща си, за майка си, за прия­телите си, но те са обикновени запалки. Като помислиш, че Бог е любов, тази запалка е сила! От тази запалка трябва да започнете! Няма ди­намическа сила в света, която може да се проти­вопостави на тази запалка!

И тъй, ще схващате Бога като Любов. За Него няма да имате никакви философски схваща­ния – няма да слушате как го описват филосо­фите. Макар че са философи, това нищо не значи – описват неща, които не се описват, и говорят неща, за които не се го­вори. Ти не можеш да ви­диш Бога, нито да Го определиш какво представ­лява, но като дой­деш в съприкосновение с Него, ти ще Го почув­стваш, защото няма друго съ­щество, което да има Неговите вибрации. Ако имаш хубаво разположение на душата си и се приближиш при Бога, ще усетиш най-нежни виб­рации; но ако се приближиш при Бога неподгот­вен, ще изживееш най-големи сътресения, най-го­леми взривове. Ето защо, когато грешните хора се приближават към Бога, изчезват като дим; а праведниците се радват. Затова, най-напред трябва да се нагодим към Неговата запалка…

Значи, първата запалка – най-силната, най-мощната в съзнателния, самосъзнател­ния и свръхсъзнателния живот – това е да се свържеш с Бога. Като отидеш при Бога, трябва да станеш сериозен. Всички противо­речия трябва да изчез­нат от душата ти. Ду­шата ти трябва да бъде така отворена, че да приемаш всичко, което е необходимо за тебе. Само така ще можеш да по­чувстваш Бога! А ти отиваш при Бога и се съм­няваш дали ще те приеме или не, сам си поста­вяш преграда. Досега в аналите на окултната наука няма случай смирен човек да е бил изпъден от Бога, но горделивците много често са изпъж­дани. Бог държи горделивците далеч от себе си. Не че не иска да разговаря с тях, но, като непод­готвени да издържат Неговите вибрации, в тях стават големи експлозии, които причиня­ват го­леми пакости. А Писанието казва: ”Бог не съиз­волява в смъртта на грешника”. В това именно седи Божията благодат.

          Та ще дойдете до истинската философ­ска мисъл. Аз наричам “философска мисъл” ми­сълта на сърцето. Първо ще почувстваш, после ще мислиш! Първо ще опиташ ябълките – после ще им направиш описание. И любовта първо ще я опитате, а след това ще говорите за нея. А сега всички говорят за любовта, без да са я опи­тали.” (с.71-72)

След всичко описано, обяснено от Елма и паднало се от беседите, човек може само да мълчи. Но тук се налагат някои изводи:

1. Нещата, преживени от П. през изминалата нощ щяха да си оста­нат дълбоко в подсъзнанието й, ако някой не бе за­говорил сутринта за светложълтия цвят.

                                     2. От съвършено различни томове лекции и беседи на Учителя се пад­наха напосоки мисли, свързани с личността на П. и нейната история от мига на срещата й с Учителя и Братството: а) За да се стине до всичко, което е тя в мо­мента, е трябвало да отговори на любовта с любов; б)”Желязото” й е трябвало да се стопи в общата магма на Божественото, да загуби старата си личност; в)”Желязото” й е трябвало после да се за­кали в студена вода. Преди 20 дни П. разказа, че са я водили в ада и там е видяла и преживяла ужасни неща при демоните, но със смирение и вяра е излязла от калта. Дали това не е било “закаляването” на желязото и после – добиването на мекотата, като подготовка за днеш­ния полет; а след това - трансформирането му в мек харак­тер?; г) П. преживява тази нощ неща, свързани с “полетите” към Новата Земя и Новото Небе, каквито не са били преживя­вани в този вид от нито един йога или западен адепт, а Учителят днес ни отваря том с беседи точно за цветовете и техните висши влияния, водещи до богопознание.

 Възниква въпросът, защо не е имало проникване зад червената “за­веска” - в червения свят. Говорейки днес в бесе­дата и за този цвят, Учите­лят дава паралелния му, най-висок аналог: ”запалката на любовта към Бога” (а и в осиянието се говори за горива, запалки, ”свещи”). Хиляди и хи­ляди пъти сме чели за “Божествената Любов”, “Любовта на Бога”, “Лю­бовта към Бога” – но това ни е звучало повече величествено и абст­рактно. А Учителят говори за практическа проява на лю­бовта към всички, която дава незабавни резултати. По това, именно, се отличава Христос или Христовото Начало в съ­ществата с искра Божия – способността да проя­вяват лю­бовта спонтанно, незабавно - и където Бог ги прати.

          “Ти си се разболял по единствената при­чина, че си прекъснал първоначалната хар­мония със своите приятели. Ако имаш четирима души при­ятели да те обичат, ти няма да умреш. Сега хо­рата умират по единствената причина, че няма кой да ги обича, или са загубили вяра в хората.” (т.“Живият хляб”, СиЖ`97, с.27, б.”Живият хляб” от 18.12.1932г.)