917.1996.10.16 Цялък според Бога

Книга 26


16.Х.132(1996)

София - Изгрев

ЦЯЛЪК СПОРЕД БОГА

15ч.

Днес, точно в 11ч.25м. лятно време, един от приятелите е получил във валута наследствения си дял от продажба на жилище. Този приятел е запознат с основни положения от науката за правилно разпределяне на средства според Божествения морал, но не е чел всички беседи от Учителя и не си спомня в подробности всичко казано в осиянията за десятъци, дялове за деца и близки, пентагрални каси и пр. Подкрепен от едно изискване на Елма специално за него (да не отделя част за себе си от каквито и да са приходи, а да си отдава изцяло десятъка и останалите суми на тези, на които трябва), спомнящ си текста от паневритмията: "Който нищо свое няма…", както и живота на Аполоний Тиански, който е отдал своята наследствена част без остатък на роднините си, както и други подобни примери от рода на "Скоморохът Памфолон" (Николай Лесков). Приятелят тук излага своето разбиране за разпределянето на получената немалка сума, лишавайки се от единствената, първа и последна възможност да осигури за себе си нещата, за които е мечтал: къщичка с градинка, фотоапарат, видеокамера и компютър...

1.10% (десятък), отдадени тайно на човек, от когото се възхищаваме най-много. Въпрос: има ли човек право да отдава десятък, половинък или цялък от наследство (в случая – десятък)? Той, всъщност, вече е отдаден – 500 хиляди лева.

2.При наличие на три деца, не се ли намалява десятъкът?

3.Останалите 90% - на 3-те му деца. Морално ли е - от Божествена гледна точка - да се лишава третото дете от равен дял поради това, че юридически и социално то има втори баща и майката е помолила още много отдавна истинският баща да се откаже от бащинството?

4. Остава ли си в сила постановката да не се отделя определен процент за родители и роднини, след като доходът на всеки от тях при всички случаи е по-голям от личния дял на въпросния човек, особено когато е напълно лишен от него, по съображения на Небето?

5.Щом като ученикът живее с някой в едно жилище, според Божествената икономика той би трябвало да дава половината от всеки свой личен приход (след десятъка и отчисленията за децата) на човека, с който живее. Как Небето обяс-нява етичността на случая, когато живееш с някого, но не можеш да му даваш половинък от всеки свой доход, защото отгоре са поискали да не оставяш и стотинка за себе си?

6.Морални ли са изказванията на някои хора, че след като едно от децата ни "се е уредило" в чужбина и е много по-богато от всички останали, взети заедно, то можело да бъде лишено от дял (или да получи по-малък)?

7.Раздробяването на голямата сума на 3 или 4 равни части (след десятъка) е справедливо, но на практика не решава квартирния проблем нито на родителя, нито на което и да е от децата, тъй като дори всички пари не са достатъчни и за гарсониера. Може да се купи малка къща, но в нея пак ще се получи сблъскване на родители с деца и на братя и сестри на малка територия, както при туземното население. И - все пак - има вариант всяко от децата да си купи по една съвсем мал-ка къщичка или таванче, ако родителят се откаже от своята част. Не е ли това най-доброто, тъй като Бялата Ложа препоръчва да си сам даже и в буре, а черната - да се блъскат много близки в един апартамент или къща, за да им пие енергията?

8. Нужно ли е да се обяснява на хората защо лишаването на родителя-ученик от собствен дял не е неуважение към собствената му душа, макар и тя също да има равни права и потребности с всички?

С молба за бърз конкретен отговор: Н.

- Цялото подсигурява целите (цялостните – б.п.); Природата – сродните души и съобщества; а хората - своите най-близки. Който е цял, той отдава цялък; който е половин човек, дух или животно, отдава половината от всичките си средства и усилия за най-сродното си същество или вида си. Обикновеният човек обаче може да запази човешкия си образ, ако отдава поне 10 на сто. Значи, за онзи, който отдава всичко и не оставя нищо за себе си, Цялото има пълната грижа за него.

Ти си забравил обаче, че при тебе отпаднаха всичките тези подробни изчисления и че имаш абсолютно пълната свобода да процедираш със средствата си по съвест. Ти си освободен от десятък, защото живота, усилията и благата, които достигат до тебе, ги отдаваш незабавно сто на сто. Правилата и сметките са за хора, на които им се свиди да дават, на които им треперят гащите, ако трябва да подарят сърцето или апартамента си.

Що се отнася до децата ти, постъпú по съвест, но приеми и един нов съвет от Правдата. Наистина, прекаленото раздробяване на помощните средства, каквито се явяват и парите, не може да помогне на практика за уреждане на съществени нужди. В момента на две места нуждите не са съществени и не се очаква помощ от тебе. Оставате двама с най-съществени нужди, и този път Небето разрешава и ти да ползваш част от този вид блага. Щом Законът види, че си готов да го изпълниш, оставайки пак без нищо, т.е. с Бога, понякога решава да ти отпусне и от най-смъртоносния дял - падащия ви се по юридическо и човешко право. Щом не си искал "своето" си и се вижда абсолютната ти решимост да останеш пак на нулата и да ходиш пеш из градовете, между градове и държави, Духът лично обеззаразява онова, което е най-токсично - собствеността, която ти се пада. Защо казвам, че е токсична? - Понеже собственост, която не се подарява незабавно, започва да се пълни с дяволи и тогава жените почват да си скубят косите и веждите и да въздишат изтежко и издълбоко, а мъжете стават на пачаври от мисли за печалба, при-знание, власт или първенство. (Повечето хора считат и тялото си за своя собственост - б.х.)

По въпроса за скубането и рисуването на веждите, както и изтръгването на космите по тялото още не съм ви говорил подробно, понеже щяхте да бягате от такива като от чума. Желанието да не покажеш истинската форма на веждите си или това, че са окапали, е свързано директно със Змията в сърцето на Ева, която живее чрез лъжа. Самото унищожаване на антените се трактува от Карма като геноцид, понеже това не са само антени, но и двойници на живи хора по вселената, които изпадат в каталепсия и прекъсват еволюцията си поради това, че сте ги изскубнали или изгорили. Бръсненето, бритоните и пр., като се стигне до съвременните "пънковци" и пластическите операции, също идат от дълбоко вкоренената лъжа и суетност и от подражателство и садизъм, които един ден ще доведат неизбежно, както и женските циркаджийски манипулации по лицето, тялото и ходилата, до генни операции и генни мутации. Тук Небето е крайно сурово; и щом промениш цвета на косата си по външен начин, дори и с чисти природни средства, То вижда пак напред съдбата ти и те оставя на самоиздръжка. Когато Небето дадè определен цвят на косата, то ви свързва по най-прекия начин с вселената, от която сте дошли; боядисате ли я, край на контакта - това е по-лошо и от ла-кирането на ноктите! Ако си замажеш екрана на телевизора, поне можеш да чуваш за какво става дума - през ноктите може да се слуша вселената, дори и когато са ги направили така грозни; но боядисаната коса ви изолира от всичко. Ако знаехте с кой свят ви свързва естествено побелялата коса, всички вие щяхте да чакате с нетърпение тия години; ако пътувахте вътрешно по вселените - сам, с истински сродната си душа или с Класà нощем, - косите и очите ви щяха да си менят естествено цвета, отразявайки местата и цивилизациите, през които минавате.

Най-непонятното е как се случва тъй кротки, благородни и възвишени души да се поддават на лошия вкус и стремежа към грозотата и да почнат да се правят на клоуни. Този факт има още две тънки страни. Едната е в това, че страхът и гордостта, под прикритието на “разума”, почват да унищожават природата и да я обезобразяват, почвайки първо от собствените косми, пóри, кости, сухожилия и пр. (Тук става дума за ходенето на токчета и с дебели подметки - б.х.) Връзката е изключително незабележима и повечето хора си мислят, че тщеславието и суетата и склонността към подражателство са единствените причини, гарнирани с извънредно лошия вкус. Нищо подобно! Има не малък процент опърничави и горделиви сърца, за които козметиката е маска: правейки се съзнателно на прости, те упорито отбягват срещата със сродните души. Знаейки прекрасно, че интелигентният дух ще отклони безразлично погледа си дори и от най-одухотвореното лице с оскубани и изрисувани вежди, - притежателката им отлага "фаталния" миг, когато би могла да избухне голямата, истинска любов. Привличайки по този начин по-простите мъже, тя увеличава количеството за сметка на качеството. Душата ú знае по-добре от всички и от самата нея, че при голямата любов човек изоставя всичко и всички и тръгва след Принца си накрай света. Изоставя не само болни и вампирясали майки, но откъсва и сукалчета от гръдта! Нещо още по-"страшно" - откъсва страха и гордостта и ги хвърля завинаги в небитието. Това наистина е страшно за някои, понеже амбициозният, гордият, иска да бъде център на внимание и да има сигурност, а влюбеният е склонен към безумни постъпки, само и само да преживее един миг с любимия, без да мисли за последствията. Да! Но от тези мигове са се родили най-талантливите и гениални деца, които са творили и творят новите култури; а от онези, които ви харесват маските и ви целуват през пудри и червила, се раждат търговци, състезатели, ядачи, пиячи и друга подобна безплодна маса, която не дава нищо на света. Единствено зоркото око ще съзре истинския извор под клоунадата на кокетството и грима и ще изтърпи присъствието на боите, за да подаде последен шанс на една затъваща, но безкрайно свидна душа. Такава душа се разпознава по това: готова е да зачене от човек с монада, дори и ако той е и на 70-годишна възраст, понеже в противен случай ще мисли само за това, кога най-после Господ ще си я прибере. Нежеланието да се самоотдадеш докрай, без да очакваш нещо повече от мига, се маскира с най-различни козметични и социални игри. Главната им стратегия е отлагането на великия миг, когато можеш да станеш изгора и да пристанеш. “Изгóра” не е лоша дума - тя няма отношение към тия, които изгарят и се превръщат в купчина пепел. Щом чувстваш как те изгаря от любов една душа, определена ти от Бога, най-естественото е да очакваш тя да ти пристане. "Пристанала" е най-великата поезия, най-великата песен на сърцето и душата! А да пристанеш на Бога и на Христа, това вече е краят на еволюцията - тогава вече пееш песента "Където Бог ме прати"... За такива цялъкът е начин на живот. В оригинал, думата "цялък" не означава отдаване на пари, имоти или труд, а пълно и незабавно самоотдаване без замисляне на сродната душа, която Бог ти е пратил. Ако не я харесваш поради обвивката ú в момента и се направиш на хладно л., ще знаеш, че тя е деградирала единствено поради това, че подобните на тебе са стояли като истукани, когато е минавал покрай тях единственият шанс в живота им.

Ако не приемеш сродната душа, Бог няма да те прати при сродните души. Ако не приемеш сродните души, Бог няма да те прати при Нажалéните и Наскърбените. Ако не приемеш и тях - няма да приемеш човешкия лик на Новата Земя и Новото Небе, които са вече тук.

След идването на това осияние, бяха отворени напосоки няколко тома с беседи от Учителя. Питащият има деца – именно на тях иска да отдаде наследствените пари, които е получил. Изненадващият вариант, даден днес (засега да не се внася сумата, която се пада на дъщерята), не я лишава от нейното: очакват се още две големи суми от други имоти. При първото отваряне, се падна следното:

"Синът ти е много трудолюбив. Дъщеря ти е много красива, с добър характер е. И приятелите ти са добри".

"Ще направиш това, което Любовта ти диктува. Ще го направиш така, както искаш. Никой път няма да ти диктуват как да го направиш! Ще го направиш както ти искаш. И каквото и да направиш, ще бъдеш доволен от него. И като го направиш, ще се коригира работата." (Том "Първият момент на Любовта", стр.148-149, беседа "Посещение на Бога. Работа и учение", 10.ХІІ.1939г.)

Друг интересен проблем бе разкрит едва сега, когато бяха оформени документите по продажбата. Досега не е била изкарвана скица на това жилище, купено през 1927 година, но днес става ясно, че това е точно парцел ХІІІ-13 на съответния градски регион. Много драми и трагедии в тази къща могат за се обяснят с това, но и едно много важно положително нещо.

Ако познаваха силата на числата, дядовци, баби и родители въобще не би трябвало да влизат в подобен дом. Явно е имало за изплащане сериозна карма, иначе Небето не би допуснало това. Главната собственичка и обитателка, хапана смъртоносно от отровна змия и спасена от Учителя, е преживяла тук точно 70 години и нещо - един кабалистически Сатурнов цикъл. Въпреки че е влязла след 1927г, астралното й тяло е било свързано с тази къща, тъй като обвързаните в брак си предават влиянията още преди да заживеят заедно. Големият й син е живял там точно 52 години (септил), а малкият – по-малко, понеже е емигрирал. При отварянето напосоки на втория случаен том беседи, след като бяха записани горните пояснения, се падна дословно следното:

"Всеки, който влиза в стаята на любовта, може да бъде клъвнат от Голямата Змия. Някой път обвинявате Ева. - Тя влезе в числото 13; и когато влезе там, клъвна я Змията! Не трябваше да влиза! Падението стана от безлюбие. Няма да влизаш, понеже е забранено! Забранено беше това дърво.

В числото 13 трябва да влязат най-силните, най-умните, най-гениалните, светиите. То не е за невежите хора - те да седят далече от него. Само да погледнат - и да си вървят." (Том "Плодовете на Любовта", стр. 178, беседа "Числото тринадесет" от 6.VІ.1943г., 5ч.с.)

Доколко в това жилище се е родило и нещо положително, за това ще съдят Небето и историята, но кармичните влияния на числото 13 си личат от много неща: ужасни взаимоотношения с роднини и съседи, жестоки страдания от всякакво естество; бащата пада от балкона, ослепява и после се самоубива със свръхдоза опасно лекарство; една чешма тече с години през ІІІ етаж на ІІ и І и не искат да я поправят; точно пред входа от години стои изпотрошена лека кола - и пр., и пр., и пр. Десетки и стотици съвършено явни знаци, че тук работят поне 4 тринайсетици, седмùци и пр. Да се надяваме, че освобождение от тази старозаветна къща, пълна с негативни еврейски духове и кой знае за какво ползвана до 1927 година, носи освобождение от всичко това и по-светли перспективи от сега нататък. Човекът, който я купи, има намерение да я прави на хотел. Той е силно религиозен и е предупреден за негативите в нея, но не се бои от 13-иците. Има да се пита обаче няма ли опасност от влиянията на хората, които ще живеят в нея, и какви мерки да се вземат. Отговорът може да бъде и положителен: дори и всички минуси на този факт може да се тушират от хотелското предназначение на къща-та: ще бъдат разрушени най-страшните, домашните илухимно-херувимни адски дракони, пускащи пипала и слуз единствено от плътното присъствие на несменяеми съжители. В този смисъл, хотелите и дори публичните домове и обществените тоалетни са направо църкви и светилища в сравнение с пъклените обиталища на астрално-родовите и съседските постоянни съобщества. Между другото, в печата беше изнесен един куриоз: някъде на запад, в една градска тоалетна ставали чудеса и изцеления... Явно някой ангел е решил да докаже, че е възможно и такова нещо...

За действието на тежките фактори във вътрешната къща на “Самуил” 107 говори и фактът, че от хотел точно този етаж бе превърнат в частен хоспис за умиращи хора с неизлечими болести...

Относно правото този път да се ползват и лични пари, се падна следното:

"Трябва да се ползваме от живота!" (Том "Важни и належащи неща", б. "Усмихвай се" от 13.ХІІ.1942г.) – В едно изречение, две заглавия и датата на изнасяне пак е казано всичко...

Поредният уникален акт на Вечната Будност и Присъствие е спонтанното отваряне на следващия том от Учителя, пак взет напосоки от библиотеката. Частта от въпросното наследство, получено тия дни в пари, която се пада на контактуващия с Елма, е точно 5 милиона български лева! Не само това, но си се повдига и проблем - актуален дума по дума и за описвания по-горе случай:

"Един американски говедар получил едно наследство от пет милиона долара. Като получил това богатство, напуснал говедарлъка. Тръгнал из Америка, стигнал в Сан Франциско. Давал угощения с дни на бедняците - да ядат и да пият. След шест месеца изхарчил всичко и се върнал пак като говедар.

Казвам: ако аз бих ви дал това богатство, щеше да се случи същото и в София. Щеше да има гуляи и пиене, веселие. (Том "Думи на правда", стр. 125, 30.Х.1932г.)

Тук се описва опасност, която влезе в действие незабавно след вземането на парите. Така отидоха над милион и половина. Но гуляите се ограничиха до 2 сладкарници… Да се надяваме, че останалите пари са подарени правилно - за Словото, Делото и Живота. Опасността тия средства, както и останалите 4 милиона да отидат за лични покупки, бе елиминирана единствено чрез пряко допитване до Учителя. Хем дава пълна свобода, хем подсказва, че сега ще се наблюдава как ще се постъпи: дали един човек ще си купи къща с градинка или компютър, видеокамера и пр. - или ще подари всичко. Предупреждението какво ще стане с такъв дом и с такава техника бе наистина директно подсказване за изпита, както бе подсказване и следващото отваряне на цитирания том:

"Дадоха ни се средства, но не се обходихме с вас както бащите ни заповядаха. Ето защо ние сме готови сега, каквото имаме, по братски да го разделим: ще работим заедно и братски ще делим. И между нас няма да има господари, а най-способните, най-добрите, ще поставим на местата им. Като заеме всеки своето място, така ще се разреши въпросът на живота." (Том "Думи на правда", стр. 235, 27.ХІ.1932 год.)

Част от средствата отиде за съпругата на приятел, който почина. През август, на Рила, Елма й бе казал, че съвсем наскоро (даде и срока) й се дава разрешение на проблема със съпруга й. Не се очертаваше Бог да си прибира такъв сравнително млад човек, но сега разбрахме какво е имал предвид.

А за този приятел има осияние още от 1984 година.

Как да не се усмихва човек, когато при отварянето на една друга книга, този път само с цитати на Учителя и коментари, пак се попада на най-"важни и належащи" неща?...:

"Когато един обича някого, той пък трябва да обича и друг (човек). Последният трябва да обича трети - и т.н. По този начин вие трябва да образувате верига на Любовта, верига от скачени съдове, между които да няма никакво прекъсване. Не търсете любовта на този, когото обичате! В това няма никакво разрешение. Не давайте подарък на онзи, който ви е дал. Това не разрешава въпросите. Да се обичат двама по двама, без да предават Любовта си по-нататък, това значи да прекъснат веригата на Любовта. Ще обичате всички хора, както обичате всички букви на азбуката. Ако човек обича само една буква и пише само с нея, той нищо няма да напише. Ако искате да напишете или да изговорите нещо, което да е разбрано от всички, вие трябва да пишете и да изговаряте всички букви - всяка на своето време и място. - "Можем ли да обичаме всички хора?" - Ако не обичате всички хора, вие нищо не можете да постигнете." ("Българите и световният синтез" - "Освобождението на Земята" - "Изборът", стр 44; Е.А.С. 1997г. MediCom Ltd. Bulgaria, Inter Trade Brokers Ltd)

Минаха 4 години и видяхме абсолютно същото в перфектно действие – във филма “Предай нататък”...

"Нова заповед ви давам: да се любите един-другиго - както аз ви възлюбих, така и вие да се любите един-другиго. По това ще познаят всички, че сте мои ученици: ако имате любов помежду си." (Йоан 15:13)

"Никой няма по-голяма любов от това, щото да даде живота си за приятелите си." (Йоан 15:13)

И така, след този нов, богат урожай от мисли из Словото, съвпадащи напълно с последните случки и събития и с думите в осиянието, би трябвало да се паднат при отваряне и думите на Иисуса, че ако любим само тия, които ни любят, ние не сме нищо повече от фарисеите, митарите, езичниците и грешниците. Но въпреки че тези стихове не излязоха този път чрез отваряне на Евангелието, те звучат с всичка сила във въздуха. А Учителят сега иска да приключи това осияние със следните думи, за които не даде обяснение:

28.Х.132 г. 22,07ч.,

- Аùн Ра Родèн!

                                                                      

Да запомним улица “Цар Самуил” с най-хубавото –

Женския пазар...