931.1996.11.12 Работно определение за Бога

Книга 26


12.ХІ.132(1996)

Велико Търново

РАБОТНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА БОГА

Вчерашният ден, след събитието на Света гора, протече така:

На връщане, от тъмния гръб на хълма и над Търново виждаме в небето облак като ясна стрелка към София, а отдолу – облак като кораб, духан от вятъра в същата посока, без да си разваля формата му през цялото време. В подножието войници копаят канал през шосето и офицер отбива колите. Говорим си за великата драма и удивителния финал; за това, какво би означавало попадане на черен овен… След моста, първата спряла кола, която видяхме, бе бял "Форд" №5555. В паметта възниква изречение от отдавнашно осияние, с прогноза, че нещо важно и окончателно ще се случи, когато се появи "Фордът" (пак при случка в Търново). В днешното осияние черните овни се споменават заедно с Мерцедеси и мотори – по-среща ни червен мотоциклет и черен "Мерцедес" №7777… Годината е VІІ, постоянно говорим за седмùци напоследък и ни се изявяват, припомняме си думите на колумбиеца от Испания за тази цифра; говорим за факта, че бялото и черното всъщност са неотделими органи на Най-Върховните Възпитатели. Прияжда ни се силно хляб, но си купуваме по една кифла "банан със сирене"… Пак със съвпадения и символи - или вече напреднала мания?…

От един телефонен разговор наистина се оказва, че трябва да се пътува за София незабавно - работата е съвършено неизбежна. Още следобед стана ясно, че работата, за която "С.Д.Ж." бе изстреляно в престолния град, е приключила. След всичко това, повече няма размисли и разговори за "виновни" - всеки е реагирал по точен сценарий отгоре, дори и когато изглежда, че е постъпил несправедливо. Този път София е с 1:0 напред: без да знаят, че планът сочи столицата, те на часа са изпратили по пощата пари за път…

Още в самото начало бяхме решили, че на 14 ноември ще гледаме комедията "Слуга на двама господари". Бе казано, че изводите ще ни бъдат за домашно - за още един нагледен урок какво се е случило през тези дни; какво би трябвало да прави Търново от сега нататък…

А тази вечер с Д. отиваме на кино. Усещането е същото: ще има пак урок и изводи - дори и от само едно действие или реплика във филма. Оказва се, че дават друг филм, не този, който е мислел Д. - че ще гледаме "Стрелецът" (негова грешка, но грешката се оказва вярна)... Пак серия от абсолютно точни съвпадения с пиеската, разигравана в Търново от 1992 г. и доиграна днес. Д. и Н. казват, че вчера цял свят с грамадно задоволство е гледал по телевизията първата загуба на боксов мач на черния Тайсън, който до този момент винаги е бил жесток и непобедим и излизал винаги в черно; демонстративно бил станал мохамеданин от християнин. Този път Холифийлд (името му значи “Свето поле”), с бял пояс и червено трико, точно на 11-ия рунд "го е смлял"... А Победата ни тук бе на 11 ноември... Стъкмистика или не – има кой да съди.

Като се почне от случая още първия ден тук (когато казаха на Др. по телефона, че х. е тук - и мигновената му реакция: "Точно сега е времето да се побие кòлецът в Търново!") - та до едно оригинално писмо, написано от О. до приятел в София на 10.ХІ.132г. - всичко говори, че на нещата трябва да се погледне достатъчно сериозно.

Писмото до "Хорацио":

10.ХІ.132г. след обед. Скъпи приятелю Хорацио! Поради предупреждение за опасни и катастрофални атаки - никакви разговори по телефон и т.н. за координати и ориентация, ("кога", "къде" и "какво"?…). Всичко ще е спонтанно и ненадейно според момента: много внимателно - стъпка по стъпка. Минаваме през тунел от черни и лепкави, гадни мръсотии. Атаки има и ще има. Да бъдем будни, да излезем успешно и читави от адския лабиринт на видими и невидими, явни и скрити попълзновения на Лукаваго! А на една крачка само е входът на рая или… ръбът на пропастта. Едно погрешно пристъпване встрани… и хоп! - Но не! Не и този път!

Уви - така е в Търново. Тук Новото се търси през пояс от тръни и бодли, през път от остри камъни и кал. Не случайно е "Търново" - малка инверсия е "трън". Сега е моментът да извадим тръна, забит от векове, и да го превърнем в ТРОН! За да се възроди и възтрони отново Присъствието на Едного в предишната Му пищна Царственост и пълнота.

Трудно се търкаля търкалото на Търново по "търнаци" и тъмни сокаци, но тренът набира скорост към гладък и светъл Терен! Да бъде Ден - и ще бъде Ден - ЩЕ БЪДЕ!

                                                    Аз - твой приятел Хамлет...”

Как "Хамлет" - приятелката О. - на 10 ноември е усетила с такава математическа точност нещата, които ще стават след едно денонощие? Нужно ли е тук да се цитират още думи и цели изрази от писмото ú, съвпадащи с решителните събития на 11 ноември?

И как друга приятелка усети точно 3.5 дни преди тази дата, че трябва да зададе мислен въпрос кога най-после ще престанат кашите, забърквани в Търново - и Учителят да ú отвори том с беседи точно на изречението: "След 3 дни и половина…"? Едва снощи тя ни каза какво е помислила тогава и е помолила за отговор.

Сега един приятел тук също моли за отговор къде е сгрешил в миналото, къде греши в момента и какво трябва да прави, за да изпълни оптимално Плана на Небето. Той е най-вътрешният свидетел как в Търново в началото се обещаха най-малко пет самостоятелни жилища за "С.Д.Ж." - и как, в края на краищата, не се даде ключ за нито едно и не се изпълни изискването за абсолютна безусловност при такива покани, за тотална независимост и самота, с което работата в Търново се отлага до появяване на такава възможност. А може би и завинаги, тъй като чакат други градове, места и страни и нещата рядко се повтарят. Прогнозата на една приятелка, че Учителят през есента ще дойде лично да работи тук и нещата ще тръгнат с всичка сила, си остава, защото Той наистина дойде и защото работи чрез мнозина; но сега е бил важен преломният импулс, а не оставането на някаква си ръждива тръба физически.

Ето, прочее, думите на Елма:

8,43ч.

- Ясновселената е Майка - тя търси и подсигурява надеждност. Затова всеки импулс на майката не е нищо друго, освен самата ясновселена. Никога, никога, никога, никога не си и помисляйте да осъждате майка, която живее с всичките си фибри и наклони за децата си! Никога не осъждайте баща или приятел, посветил всичките си усилия да закриля майките, децата, беззащитните! В този смисъл е съвършено изключено да се мисли и говори за някаква вина, тъй като вина е точно обратното - безотговорното отношение към най-святото.

Така и сега Ние не говорим за вина, но се опитваме да подтикнем най-вътрешните и предани приятели към постоянно възвръщане към Високия Идеал. Искаме да подскажем, че светлината, височината, чистата вода, тишината и чистият въздух са родната среда на невръстните създания на Баща ни и че ако хората нямат кураж да им я подсигурят и постоянно отлагат, просто трябва да се примирят с последствията. Това не е наказание, а закон за причина и последствия.

Що се отнася до полевия офицер от медицинските части на Негово Царско Величество, той си плаща с окото и зрението поради окото на един французин, когото нарани при самоотбрана. А ляво око, на наш език, когато пострада, означава некоректност към Истината за Любовта. Истината за Любовта е най-голямата тайна, към която се стремят от най-изначални времена най-вече съществата алохими, но и те още не са я научили. Не са я научили и илухимите; не я познават окончателно дори и елохимите – равните на Бога! Дори и Сам Бог, който е Съвършенство, не желае да знае някаква определена и окончателна истина за Любовта, защото, ако се опита да медитира върху това, Битие, Небитие и Имум ще изчезнат! Най-върховната, най-голяма и необяснима дори за елохимите наслада на Бога, е насладата да съзерцава и преживява всяко ново проявление на Любовта в някоя Своя проекция. Щом едно същество прояви Любовта по начин, вече изпитан от някое друго същество във всемира, Бог се отегчава и оставя повтаряча да повтаря класа, докато се осъзнае. Наслада, равна на първата, Той изпитва от още едно нещо: при среща на две или повече истини за Любовта, които се обменят хармонично. Ето в какви наслади живее нашият Баща постоянно и поради които създава и продължава да създава все нови и нови същества, за да се наслаждава на новите истини.

Така че, приятели Мои и мънички, свидни дечица, не се ограничавайте даже и с най-съвършените понятия за Божествената Любов, които сте научили от беседите или осиянията. Не превръщайте моделите за "Тройновселенските токове", "Тройния ритъм", "Законите за присъствие и отсъствие", "Неличната Космична енергия"; познанията за дяволската, животинската, човешката, ангелската и Божествената любов и пр. в нови калъпи и изисквания - нито за себе си, нито по отношение на околните! Осъждането на нечие поведение от гледна точка на тия калъпи, макар и излети от Божествени материали, даже и когато се обсъжда това наум и се примесва с осъдителни нотки, се счита за углавно престъпление на Небето и се наказва със смърт! Никога, никога, никога не бива да преценява или осъжда някой, сравнявайки поведението му със собствената ни представа за Истината и Любовта! Никакви определения за Бога и Любовта не се приемат на Небето! Аз съм Единственият, Който може да даде - и то засега; и то само едно от безбройните определения на Бога, а именно:

"Бог е Любов, почувствана в настоящия момент, реализирана незабавно във формата на милост или абсурд, непроявявани до този момент от никое същество по този начин и които никога няма да се проявят така. Бог също е истина за Любовта, обменила се не само незабавно, но и хармонично с друга истина за Любовта, различна от първата, при което се ражда плод: без-смъртно видимо или невидимо същество, сеещо Любов, Обич, Мъдрост, Истина, Правда, Съвършенство, Добро и Красота за всички."

- Какво може да се каже за Дàра (едно любимо куче вкъщи) и проблема ни с нея?

- В светлината на казаното преди малко, отговарям: напишете и тримата на отделни листчета мнението си за по-нататъшната съдба на това Божествено куче - и после отворете листчетата. Ако мненията ви са хармонични или се съвпадат – изпълнете ги.