937.1996.12.07 Паралелните животи на монадата

Книга 26


7.ХІІ.132(1996)

София - Изгрев

ПАРАЛЕЛНИТЕ ЖИВОТИ

НА МОНАДАТА

12,16ч.

 На 21 срещу 22 октомври тази година един от приятелите е сънувал съвършено непредаваем с думи сън - като филм. Той мисли, че този сън е дошъл поради въздействието на един високо поетичен японски филм, даван на 21 вечерта по телевизията - "Фенерът на Любовта", получил много Оскари, както и специална награда на българските филмови среди. В дневника си този приятел е записал:

"Но в моя сън тази нощ (или сън-филм), естетиката бе още по-уникална от постигнатото във "Фенерът на Любовта". Събудих се с убеждението, че са ми прожектирали в сънното съзнание едно произведение на бъдещето или от космоса - киношедьовър, какъвто още дълго време ще остане непостижим и за най-гениалните творци на Земята. Абсолютно нищо не си спомням за фабулата, но неизгладими ще останат образите, някои картини и най-вече принципът: филмът е широкоекранен и от двете страни вървят два пралелни кино-разказа за един и същ герой или негов двойник: но отляво - в Европа, а отдясно - в Япония. Действията на двойниците, със съответните дрехи и обстановка, са почти винаги идентични, но в някои случаи се различават, а в други са точно противоположни: например, единият е щастлив, а другият плаче в това време (за подобно нещо твърди и Учителят в беседите). Двете роли се играят от един и същи актьор и усещането е, че това не са близнаци, не са двама души или две сродни души, а един и същи човек, живеещ едновременно два живота.

В този сън има и един Велик Учител или много висок Посветен, японец, винаги в японски дрехи, който единствен минава често от едното поле на екрана в другото и помага на героите (героя) да разрешава правилно проблемите си. Уникум!"

Още от древността, както и в съвременната литература, окултизъм и мистицизъм, във фантастиката и уфологията се говори за такава възможност. Има и сериозни учени и ясновидци, твърдящи за не само две, но и много повече пара-лелни линии на живота на един и същи човек в различни светове, измерения или ивици на времето.

Би ли казал нещо Елма и по този въпрос? Повечето мислители и приятелите, с които сме разговаряли на тази тема, разглеждат животите на една такава личност на тези други места в едно и също време само като виртуални, т.е. мате-матически възможни, а не като реални; но има автори, утвърждаващи едновременната реалност на всички тези съществувания.

12ч54м

- Въпросът за паралелните животи на една и съща монада, в едно и също време на различни места или на едно и също място в различни времена, съм разглеждал по-рядко. Да ви отворя на такава мисъл от лекциите и беседите не е никакъв проблем, но трябва да ги имате всичките отпечатани пред себе си. Не е проблем и веднага да ви кажа точно в кои томове и на кои страници говоря за това - в подобна точност сте се уверявали хилядократно, но знаете какъв е принципът на яснодействието. Ако нещо дойде сàмо като информация, само като мисъл или разговор, то се реализира най-много до менталното поле отдолу и до женския полюс на будическото – отгоре. За да слезе Присъствието и Животът в астралния и физическия свят и да се прояви в мъжкия полюс на душата и в атмическия свят, трябва да има и физическо действие, физическо движение. Онзи, който проявява препоръките на Словото и като физическо придвижване, той се нарича пълноценен човек, човек с тройновселенска съвест и посвещение. Знаейки това, враговете на Царството Божие правят всичко възможно да разкъсат мисълта от чувствата ви и всяко едно от тях да не премине в действие, едновременно с тяхното възникване. Те предпочитат вие само да си четете, да слушате касети, да си разго-варяте, но да не действате. Предпочитат също само да действате, но без топлината и светлината на Мъдростта, на Словото.

Паралелните животи на монадата се наблюдават, композират, дирижират и коригират единствено от Бога и от никой друг. Това са семенца от едно и също дърво, попаднали в различни почви. Отделни-те растения не всякога усещат, че са едно и също същество, но майчиното дърво ги обича, следи развитието им, независимо на какви разстояния са отлетели, и съпреживява съдбите им едновременно. Ес-тествено, че при различните условия една и съща монада дава различни по форма и големина плодове, но те винаги имат същия основен вкус, макар и с хиляди различни варианти.

В едно прераждане, един и същи човек може да живее едновременно най-много на 100-150 места по Земята и няколко десетки хиляди - из цялата физи­ческа вселена. Събирането на отделните подлич­ности отново в една, досега е ставало само на Не­бето, след физическата смърт на филизите. Но от идването на Христа насам, почна обратният процес - събиране на личността на физическото, астрал­ното и нисшето умствено поле. Някои хора не подо­зират, че не става дума за сродни души, когато срещнат самия себе си в една или друга форма. Та­кива случаи има и между вас. Сливането със сродната душа, нейното търсене векове и милиони години наред е сливане с "полада" - разцепена като вас на две монада. Но намирането на самия себе си в същество, подобно почти изцяло на вас, и сливането с него е съвършено друг процес, от който зависи, практически, откриването на сродната душа и останалите ни сродни души. Физическата среща със себе си в друго тяло е извънредно рядък случай и за него засега няма да говорим.

Но паралелното съзнание за всичките ни съществувания на всичките полета представлява едно от посвещенията на окултния ученик, а именно – четвъртото. Мистикът, човекът на Любовта, съзнава всичките си тела във вселената и затова никога не може да бъде нещастен. Той не търси нищо и никого извън себе си, тъй като се самозадоволява със самия себе си: ако е нещастен в едно тяло на Земята, той възлиза в някое от другите си тела на Небето, където в момента е щастлив. Колкото по-голямо е нещастието му на едно място, толкова по-голямо е щастието му на друго - и обратно.

Докато съзнава сàмо себе си и множеството си тела във вселената, той ще снове постоянно между щастието и нещастието, понеже мисли за себе си и задоволява само себе си. Такова е нивото на стария Адам и старата Ева, когато са мистици. Тяхното поколение се изражда, тъй като не се освежава от чужди гени. Мъжките илухими, които паднаха, са именно такива мистици, адепти и светии от старото човечество, които се чувстват най-добре със самите себе си. Те не се трогват от страданието на другите същества и нямат импулс да се самораздават. Падналите женски илухими не могат без близост на други, предпочетени същества, или "сродни души". Падналите елохими спазват Тройновселенския ритъм и протичането на Тройновселенските токове, спазват смяната на любовта към себе си с любовта към ближния и любовта към всички, но не спазват ос-новното: не налагай и не изяснявай тези истини на незрели! Един паднал илухим или алóхим предизвиква много по-малко поразии от един паднал елохим. Впрочем, Сатанаил стана Сатана и се превърна в паднал елохим точно по тази причина: той почна да учи другите как е "правилно" да се обича. Думата "правилно" произлиза от права линия, а тя е първото измерение, първото грехопадение - само една възможност, само една валенция, само един изход. Дори и великата наука на елохимите за смяната на ритмите, съществата и волите, чрез която се поддържа безсмъртието, се превръща в насилие, ако едно растение може да пуска само един корен - вретеновиден, (а някой иска нещо друго от него - б.х.).

Следователно, намирането на самия себе си, синтезирането на себе си като универсален сноп от личности из цялата вселена, е още само четвърто посвещение. Едва при петото посвещение - "Възкресението" - посветеният умее да телепортира всяко от телата си, всяка от личностите си където потрябва, за да извърши волята Божия в синхрон със своята собствена воля и волята на ближния, а понякога - и с волята на врага си. Запример, ти си просяк в това прераждане, целият в дрипи, или прокажен, болен от спин, а някоя от сродните ти души не може да те приеме в този вид и те отминава.

Повечето ни сродни души са още спящи и не могат да разпознаят своите си. Тогава обикновено Посветеният оставя такава сродна душа да проверява теориите си още няколко прераждания, колкото и да му е тежко от това. Има случаи обаче, когато от срещата и обмяната със сродна душа зависи дали някъде ще стане природно бедствие или няма да стане, дали ще спре или ще продължи кървава междуособна война. Ако Бог прецени, че любовта на две или повече негови деца може да спре някое самоубийство, болест, безумие или космическа катастрофа, Той помолва посветения брат или сестра от пèти ранг да се яви с някое от царствените си тела пред срод­ната си душа. Понеже сърцата и умовете на хората и на много ангели са още суетни, те реагират с не­забавен отклик и преданост, когато им се явяваме като принцове, а не като просяци. В бъдещи прераж­дания те ще вземат изпита, на който са скъсани, но сега е необходимо обмяната да стане на всяка цена. "Наказанието" започва още от следния миг или след­ния ден (най-много - месец или година), когато прин­цът си отиде там, откъдето е дошъл (или принце­сата), заедно с цялото си богатство и сал­танати. Ако не почне "сродната" му душа да го прок­летисва и да се окайва пред другите, той пак ще се яви, и то много скоро; но следващата среща е, по време, про­порционално на силата на осъждането или самосъ­жалението. Който пък познае принца под дрехите на просяка, без да има нужда това да е принц, отива с него в неговата вселена, а оттам - и в своята си. Който пък се каращисва с всякакви ду­шевни дрип­льовци на "търси се", с надеждата да по­падне на принц, сам хваща душевен спин или проказа и умира задълго за Небето. Да! Умират едновре­менно всич­ките му паралелни личности из свето­вете или иви­ците на времето, защото си е позволил да пробва безразборно същества, от които само малка част са с искра Божия! Умирането на една твоя личност из космоса се явява като бръчка на лицето, на тялото ти, като цирей на сърцето или подла мисъл в под­съзнанието.

Най-подлата мисъл е да печелиш неща извън любовта, а най-подлото чувство - да печелиш любов извън нещастните. Последното е неразбираемо за нехристовите монади, и по тази причина не важи за тях. Нехристовите монади нямат вина, че нямат възможност да се отдават на нещастни. И тук идваме до определението на най-подлото действие. Това е опитът да принуждаваш с мисъл, чувство или реч нехристова монада да се отдаде на нещастни.

 Ние сме ви говорили, че има монади по линия на Отца, по линия на Духа и по линия на Мировата Душа. Нито една от тях не е виновна, че не е Христова монада. Следователно, всеки клас монади трябва да търси само своите си, да се обменя само със своите си и да разчита само на своите си. Само нулевата група - "холáдите" или "холиáдите - могат да дават на всички и да се обменят с всички, и да остават пак напълно свободни.

Последните ще бъдат първи, а първите – последни! Който иска да бъде първи навсякъде - и в любовта, и в знанието, и в отношенията, и пр. – непременно ще бъде принизен. Който остава винаги последен, като капитана на кораба, той, в края на краи­щата, ще има всичко. Но той няма желание "да има всичко" или което и да е нещо от всичкото, защото и ùмането, и нямането, са му еднакво приятни - щом такава е Волята Божия.

Ом, орòм, оромòм!

Който печели - губи, който губи - печели!

"Турците казват: "Олабелир" - възможно е! (том "Поучаваше ги", стр. 109 от 18.ІІ.1923г., беседа "Дойдох да изпълня")

"Като се говори за облеклото на сегаш­ните хора, обръщам вниманието им на скром­ността. Скромното облекло е за предпочи­тане. Ще ми възразите, че има пеперуди и птици, които природата е облякла с такива пъстри и разкошни дрехи, каквито и най-вид­ните дами не носят. Други пък тя е облякла с прости, скромни дрехи. Защо е така, приро­дата си знае. Тя има някаква цел." (том "Живият Господ", беседа "Добрата Земя" от 17.12.1922г.)

"Днес културният свят се занимава с важни въпроси, защото цяла Европа е заст­рашена от катастрофа. Всички виждат пред­стоящата катастрофа, но не знаят как да я избегнат. От векове, несъзнателни и меха­нични сили са се събирали в бентовете и днес напрежението е толкова голямо, че катаст­рофата е неизбежна. Още малко - и бентовете ще се пропукат! Енергията, която се е събирала в хората, води към голяма опасност. Тази енергия и досега стои неизползвана. И в миналото, и сега, хората се отличават с го­ляма жестокост. Днес милиони хора стават жертва на човешкото безумие. И след това се оправдават с външни причини…

Днес всички управници, всички хора търсят начин да избегнат предстоящата война. Ду­ховните хора трябва да дойдат в услуга на държавниците - да им покажат пътя на спасе­нието." (Том "Поучаваше ги", стр. 94, беседа "Ще бъдете свободни" от 11.11.1923г.)

"Ако посадят две доброкачествени ябълки в една и съща почва, плодовете им ще бъдат ед­накви. Но ако върху едната полагат всички грижи – поливат я, наторяват я, разкопават я, - плодовете ú ще бъдат по-хубави от дру­гата, оставена сама да се развива. Същото става и с народите, с обществата и отдел­ните хора. Поливане е нужно за всички! Ис­тин­ски приятел е този, който постоянно се грижи за тебе, постоянно полива корените на твоя живот. Колкото и да си отчаян, грижата на твоя приятел те повдига. Ти си впрегнат в една тежка кола. Теглиш, мъчиш се, потиш се, не можеш да я поместиш. Дойде един да ти помогне, побутне оттук-оттам, но не може и казва: "Няма нищо - Бог ще ти помогне, на дóбър час!" - Така минават и отминават втори, трети, без да ти помогнат. Като дойде приятелят ти, той не казва: "На добър час, Бог да ти е на помощ!", но се впряга за­едно с тебе, теглите колата напред - и си приказвате. Щом се доведе колата до опреде­леното място, това показва, че хората се разбират. Това значи истинско приятелство! Да разбереш мъчнотията на своя приятел, да изкарате заедно колата - това е резултат на Божественото чувство у човека, на неговата интуиция. Това е първото условие за прия­телство в бъдещата култура. Без такова приятелство, разбиранията, вярванията на хо­рата са лишени от практическа основа." (пак там, стр.95)

ОСИЯНИЯТА ОТ ЕЛМА ПРОДЪЛЖАВАТ В КНИГА 27

uralonii@abv.bg    holzelohim@gmail.com    inolaria@abv.bg 

anhira@abv.bg