945.1996.12.27 Божествени приключения

Книга 27


27.ХІІ.132(1996)

Бургас - Изгрев

БОЖЕСТВЕНИ ПРИКЛЮЧЕНИЯ

Днес се падна едно описание на Учителя на екскурзия в Балкана на 14.06.1914 г., в което Той рисува и Търново. Дали този образ на Търново, който дава в писмото си до Е.К. Иларионова е само художествено сравнение - или съдържа и някакъв психологически портрет и оценка? Имат ли връзка предишните изречения за "приятните приключения" и за нуждата от решителност и смелост с Търново - или мисълта Му прескача случайно на престолния град? Дали тази мисъл от днес не е подсказка за възможна "поправителна сесия" на Търново преди новите пътешествия по чужбина - или наистина има и случайни отваряния на книги? Какво значи "приключение" в Божествен смисъл?

"Прекарахме много добре, имахме доста приятни приключения. На мнозина беше доста зор и възкачването, и слизането. Но така трябва да се възпитават всички: да бъдат решителни и смели! Аз разглеждах навсякъде - и към Южна, и към Северна България. Вашето Търново се свиваше на своето гнездо като охлюв в черупката си…

…Трябваше и вас да кача - щяхте да се съградите в мисли и желания и щяхме да оставим вашите кръвни сродници да си почиват и работят там горе. Но, все таки, ще трябва работа и постоянство. Вяра непреодолима и твърда! ("Всемирният Учител Беинса Дуно и Велико Търново", т.ІІ, стр. 10, 16.VІ.14) (В оригиналното издание е "Всемировият", което има крайно опасни вибрации - б.х.)

Ако наистина този текст отново не е даден случайно, той е тъй плътно наситен с оценки, съвети и прогнози за Търново, че си заслужава да се раздипли.

1. Учителят се намира на в. Бузлуджа в Стара планина, от който оглежда цяла България - има ли готови души, които не се крият в черупката си;

2. Повечето търновци пак не са рачили да отидат нависоко (нито физически, нито духовно) - и Учителят преживява "доста приятни приключения" - прекарва си много добре с ония, които все пак са "рачили"… Прави констатация, анализира причините, поради които инертните души не желаят да еволюират, и заключава: колкото и зор да има във възкачването и слизането, решителност и смелост са необходими! Но Търново все се свива "на своето гнездо като охлюв в черупката си". Защо "на", а не "в" гнездото? - Много интересен проблем. Това не е български архаизъм или диалектизъм - това е поглед на ясновидец, който вижда птица, по-голяма от гнездото си: значи отдавна е порасла и е годна за височини и полети, но все още се опитва да се свие до размерите на своето детство и да се вмести в гнездото. Това е манталитетът на знака "Рак" и старото родово съзнание, което не смее да разпери криле за полет и зависи до смърт от заварените обстоятелства и от къщата си. Безпокойството за близките и за собствената кожа е доминантно. Учителят сравнява еснафско Търново с охлюв, който се крие в черупката си - нагона на крайните интроверти, спиращи развитието си, на децата си и на другите, от страх да не попаднат в непозната ситуация. Няма значение дали си родèн някъде или си пришълец – егрегорът на мястото автоматично те подчинява на апетитите и страховете си.

На екскурзията до Бузлуджа на 14.VІ.1914 година са се решавали важни магически и психологически проблеми, от които е зависела съдбата на България и Европа в този възлов исторически момент. Учителят е търсел ученици, способни да се съпротивят на адските сили, които са искали война. Само след две седмици ще стане Сараевския атентат и Австро-Унгария ще нахлуе в Сърбия. Както винаги, мирът и войната и всички останали блага и нещастия по света, и в този миг са зависели от избора на ученика, от неговата работа, послушание, постоянство - и от това, в каква степен вярата му е непреодолима и твърда. По пътя е имало "дъжд, град, гръмотевици и дъги" - но всички туристи са останали "ненаквасени, неочукани". Онези, които тогава са последвали Учителя на този историческия български връх (случайно ли Той ги води точно там?), са предопределили душевно и физическо спасение на всички души по техните вериги в предстоящите войни, а инертните дават най-много убити. Учителят съжалява, че на тази екскурзия са дошли само мъже от Казанлък, а не и семейства с близките си от Велико Търново. Добре е да се огледат статистиките и паметниците на Казанлък и Търново от І-та световна война. "Признателна Майка България" щеше да плаче по-малко, ако инертно Търново обичаше повече "приключенията", височините, качванията и слизанията "със зор". Тогава някои мощни глави на многохилядни човешки вериги от Търново са щели да се съградят "в мисли и желания", и техните кръвни сродници, вместо да отидат в ада, са щели да бъдат оставени "да си почиват и работят там, горе". Учителят знае прекрасно какво говори. Не става дума само за една обикновена екскурзия и почивка с деца и роднини на Бузлуджа. Става дума за решения и действия на живот и смърт! Сливането на Казанлъшките с Търновските вериги на връх Бузлуджа е щяло да даде друг ход на историята. Но несъградените "в мисли и желания", които предпочитат да подражават на охлювите, а са вече възрастни птици, пускат друг ток - и само след 14 дни убиват австрийския ерцхерцог в Сараево. Поводът за Първата световна война е готов. Жените и вечните женчовци от Търново не знаят, че всяко езеро, всеки връх, всяка дупка и камък в България са свързани с определена страна и народ. Ако представители на две или повече космични вериги се прегърнат и целунат близо до една чука - или поне закусят една сутрин заедно, - някъде може да не се дигнат снежни урагани, да не се сринат хиляди тонове лавини и да не затрупат градове и села; да не потънат под леда самолети и шлепове или кораби със стотици пасажери. Зимата на човечеството не би била тъй смъртоносна и страшна, опустошителна.

На дясната, 11-а страница от същия том, се дават още три съвета, на които погледът прескача като обектив на кинокамера. Сякаш тези изречения са в светлосиня светлина. Първата мисъл може да не значи нищо, но може и да значи. От Варна отдавна молят за гостуване там и сигналите са от много ентусиазирани души. Досега "проби" намясто почти не са правени, както напоследък с Търново, София и Пловдив, тъй като отиване някъде първо се проверява с идване на хора от там за гостуване или екскурзия. Ако се отметнат или токът не протече - значи е излишно трошене на пари, нерви и километри: същото ще се случи и там. По няколко пункта, досега се е пробвала почвата и във Варна, но с отрицателен резултат - въпреки възторжените слова. Сега обаче се попада на такива думи:

"Пътят ви за Варна е отворен - ако желаете, може да идете с Елена. Желая да зная, Епитропов мина ли през Търново…

Моя поздрав Вам и на Елена."

 17.VІІІ.1914 г."

Кой има зелен светофар с "Елена" за Варна, с коя точно Елена, и въобще трябва ли да ходи, е въпрос, който, дай Боже, да касае някой друг, тъй като от зелени светофари напоследък, внезапно превключващи на червено в момента на пресичането, една чантичка все още е надута от зелен хайвер… Това тук може да са недостойни думи на огорчение, но за всеки случай ще включа този цитат, понеже направлението и прогнозата може да е за по-далечно бъдеще.

Що се отнася до бр. Епитропов, негови наивни аналози, и подобия са минали не само през Търново, но и през Бургас, София, Рига, Москва, Женева, Петербург, Лйепаия, Грáвери, Дрезден, Майнц, Южен Урал, Пловдив и пр. , но...

Втората мисъл, където попадна на фокус "обективът", доказва, че пентаграмна каса е имало още в началото на века и е била създадена, поддържана и ползвана точно от Учителя: Той моли К. Иларионов да извади 400 лв. от "спестовната книжка на пентаграма" и да Му ги изпрати в София. Може би сега Учителят ни обръща внимание на метода, с който наистина трябва да решаваме правилно всичките си материални проблеми, без да сме знаели до днес, че не за пръв път в осиянията се говори за каса на пентаграма.

Третата мисъл изпъкна ярко в мига, когато вътрешно вървеше въпросът: "А не е ли това странно попадение в Търново отговор за проблемите на едното от "Трите зрънца"? Третият приятел "Z" е от Търново. (Малко по-късно на същия ден идва осияние “Трите зрънца”). Ето на какво попадна "обективът" веднага след възникването на този въпрос:

"Този човек с житното зърно, с Духа, с талантите, с Любовта ще работи…

Вий сте бодър и весел юнак, готов пак за бой. Но сега ще воювате по-добре." (18.Х.1914г., София)

А малко по-надолу се даде "на фокус" и методът, препоръчван от няколко години насам на "зрънцето" Z: преместване в друг град, но сам, без семейството си. Сега се дава вариант с още един човек:

"Бъдете смели и решителни! Вярата ви да бъде твърда и непоколебима в Господа. Истината от нищо не се бои. Тя озарява пътя на ония, които се подвизават към Небето. Там, гдето влезе тя, внася всичките блага. Ходете във виделината и бъдете виделина. Светът ще познае най-после на Кого да се слугува.

Вие, ако усещате дълбоко побуждение, може да вземете детето. Стига това да го правите за Господа" (18.Х.1914 г., стр. 11, писмо до Е.И.)

Ето и поясненията на Елма:

22,05ч.

- Приключенията приключват стария живот и отключват свободата и безсмъртието. Адските приключения отдалечават от Извора на Вечния Живот; човешките носят опит, както играта на "топло и студено"; Божествените водят направо до този Източник, Който непрекъснато източва себе си в 100%-ово отдаване на всички, но никога не може да пресъхне. (На руски език, за “извор” има три главни думи: "ключ", "истóчник", и "роднúк" - б.х.) Ето защо, "приключение", на Божествен език, не значи само "при извора", но и "при ключа" на живота, докато "Природа" значи само "при извора" - при Това, Което Ражда. Природните същества не обичат приключенията, понеже обикновено раждат, а раждането иска сигурност. Обаче съществата с монада от Отца живеят само от приключения, понеже не раждат, а създават. Създаването изисква, ключът на Живота да влезе в ключалката, определена за  него. Но един ключ не отваря само една ключалка - това става само с единствената сродна душа, но не и с Веригата. Значи, Единственият Ключ за Единствената Ключалка е ключ с уникално-индивидуален шифър, извèстен само на двама, и помежду двамата - Господ. Такива ключове имат само илухимите и илухимното начало в човека.

Алохимите обаче са майстори-касоразбивачи, т.е. касоотварячи, пред които не устоява нито един шифър, освен илухимният. Шперцовете на алохимите и серафимите са универсални - те им са поверени лично от Учителя - Господаря на Универсалната Вселена. Приключенията на тези удивителни същества от Божествения и духовния свят се въртят почти изключително около отключването на милиони заключени сърца и души, които се задушават отдавна от вътрешно гниене или пожар. Онзи, който има единствения ключ и шифър, често още спи непробудно, и никой и нищо не може да го събуди. Тогава майстор-алохим се приближава до него, снема копие от шифъра или профила на ключа му със специално разрешение от Господа - и отива да отключи апартамента, от който излизат пламъци.

Прочее, в старопрестолния град се намериха най-сетне две души, узрели за алохимни приключения. В резултат на това, се роди свободата на Търновската Агарта и се парира едно страшно природно бедствие. Когато трета душа оттам също потърси приключение, което ражда живот, а не отнема, Ние ще снемем печата от Търново и от предателите-юдеи окончателно - и няма да се налага Оперативният Вариант. От Търново зависи ще има ли нова война, или няма да има!

Сега искам поновому да обясним важността на отделната монада за последствията по веригите сродни души. Преди не дадохме цялото обяснение. Ако дадена глава на космична верига не отреагира на Любовта, Мъдростта или Истината в решаващ, съдбоносен момент, то вината понася цялата верига, а не само тя. Не само главата не е възпитала веригата си, но и веригата не е възпитала главата си. Така слабите ученици опират пешкира, понеже не са ходили при силните, за да се учат, или не са ги принудили да слязат при тях и да им преподават знанията си.

Има строго определено число приключения и “заключения” от всяко селище, държава или свят, за да се поддържа космическото равновесие. Елохимите "карат" едновременно на заключения и приключения. Те могат това нещо! Те могат да заключат сърцето си само в един дом, в един обект, в една валенция - и да поддържат водородната половина на универсума в идеално състояние. Същевременно, прилагат и метода на неудържимите приключения, що се отнася до ума и духа на другата половина. Оттук следва, че никой не бива да съди никого, щом Любовта, Мъдростта и Истината се проявяват приятно и чисто.

Он, Онрóн, Онророн!

Да възлезе молбата ни при Тебе!

                               23,16ч.