963.1997.01.22 Рицарството

Книга 27


22.І.133(1997)

Бургас - Изгрев

РИЦАРСТВОТО

ЖЛО / ПГБ, 17-годишен

Burne-Jones – Сърцето на розата, 1901

- Марина наясно ли е със себе си относно чувствата си към мен? - пита П.

21ч.33м.45с.

- Марина те обича силно, обаче това е още дълбоко в подсъзнанието ú. На моменти, тази любов от вековете е избликвала и ще избликва и на повърхността, но човешките сърца са още така разстроени (не "устроени"…), че не могат да схванат огромната значимост на връзките от вечността. За да накара човека да се бори за любовта си, да ú постила царска трапеза в мига, в който тя се е появила, Съдбата понякога му постила трънен път. Така и М., която е още неопитна и млада, не може да си даде сметка какво ще загуби, ако не се обърне незабавно и изцяло към теб.

Нетърпеливите, романтични обожатели, обикновено не дочакват узряването на едно сърце - понеже и сърцата покълват, растат, напъпват и цъфтят като растенията. Неопитният влюбен иска да разтвори една пъпка с пръсти; и това е най-фаталният момент, понеже може да я пречупи - тя е толкова нежна и крехка! Затова любовта иска градинари, а не берачи и резачи на напъпили рози… А да поливаш градината на любовта с месеци и години, понякога дори с десетилетия, значи да познаваш законите на растежа и цъфтежа; понеже има и сърца, които не могат да цъфнат и 40-50 години! Който обича рицарски, той трябва да е търпелив. Поливане, слънце и тих ветрец са нужни, а това значи предано душевно приятелство; ако потрябва - и с години!

- Дали може да хвърля всичките си усилия сега, за да я спечеля?

10:00:59

- Не само че може, но наистина трябва - и то с всичка сила! Но в случая победата зависи изключително от начина, от "стратегията". Стратегията в случая е да ú изпращаш прекрасни книги, поезия, музика и други неща, напоени с истина и красота - но винаги да отбягваш дори и намеци за любовта си към нея. В противен случай, момичетата от нейния тип включват защитните механизми на психиката си или се прикриват зад чувството за дълг или чувството за малоценност.

Най-сладката любов изисква продължителна прелюдия и дълго "възпитаване" на любимия, за да добиете преднина пред всички останали, които вършат само едно, най-неподходящото: търсене на своето “право”; поставяне на директни въпроси. Простите момичета и жени очакват именно това, но по-сложните и дълбоки психики инстинктивно се изплъзват от определеност, понеже искат прелюдията да продължи. Естествено, има и случаи от типа "Ромео и Жулиета" - мигновено сливане на две сродни души. За това [нещо] мъжките духове, романтиците, копнеят с всичките ядрени, субядрени и суперядрени сили на сърцето, ума, душата, духа и тялото си! Затова се казва, че магнит, който не е привлякъл моментално една стружка, не е истински магнит - или стружката не е железна. Но това са редки случаи на среща на сродни души, които са вече разцъфнали за Любовта и Разпознаването.

- Може ли, след всички грешки, които направих наскоро по отношение на нея, да отида пак в София и да се опитам да реагирам по нов начин?

 - Може. Но не зная дали си още толкова голям майстор. Има опасност да усети мъката и напрежението ти, каквато и роля да играеш. Затова, в такива случаи, невероятно добър резултат се получава ако известно време човек сам не търси другия - нито където живее, нито даже по телефона. Това е една нелесна позиция, но тя е единствено истинска. Само така се пробва допечено ли е едно "гърне", т.е. има ли реално чувство, узряло в едно сърце за нас. Ако има, съвършено изключено е другият да не ни потърси, освен ако е много проклет, горд или комплексиран. А желязото се кове докато е горещо - ако наистина е горещо… Ами ако още си няма "и хабер от понятие" за сърдечна топлина и горещина, за правилен избор на единствен любим? - Тогава ще удряш едно ледено желязо, и от тези удари и него, и теб ще боли - ще стане много по-лошо.

 Има и друг начин. Написване на едно-единствено, съвършено откровено и топло писмо, в което описваш какво означава тя за теб и колко много я обичаш, но без никакви молби и изисквания да се самоопредели и да отговори конкретно. Напротив, предлагаш ú едно безкрайно приятелство и преданост за цял живот – каквото и да ú се случи, когото и да си избере един ден за любим или съпруг. Това се нарича благородство! Това се нарича истинска любов! Боли, да, боли - и още как! Но това е единственият път.

- Значи, съветваш ме да не ходя в София, да не ú се обаждам, да не правя нищо? Но откъде да съм сигурен, че точно сега, когато тя е объркана, няма да е най-нагорещена душата ú?...

- Аз те приветствам за този въпрос и за твоята сърдечна прозорливост! Напълно прав си, че е объркана и че душата ú иска помощ. Но трябва да си абсолютно сигурен, че ще бъдеш благ мехлем и памук за нея, преизпълнен с благородство, яснота за самия себе си и търпение, бащинско търпение! Огнена любов - но ненатрапчива, непросеща! Да си личи само от кратките погледи или блясъка в очите колко много я обичаш, но устата да говори за съвършено други, прости или възвишени неща - в никой случай да не докосва болката на душите ви!

10,40

... и тогава... един ден...