СЪДЪРЖАНИЕ

сряда, 28 септември 2011 г.

968.1997.02.17 Зрънцата Божии

Книга 27


17.ІІ.133(1997)
Бургас - Изгрев



ЗРЪНЦАТА БОЖИИ
ЖЛО / Тайòн - "Вихърът на Учудването"

Изминаха много дни, откакто не е записвано нищо поради "забраната" за писане, въпреки че чрез диктуване, както в момента, е възможно да се описват интересните случки и проблеми и да се иска обяснение за тях от Елма. Но снощи, както и в петък и в събота, се случиха толкова интересни неща, че си заслужава да се споделят с приятелите и писмено. Предпочитам друг да разкаже за снощния случай. Аз ще спомена само това, което се случи в петък, тъй като стана пред очите ми.
(Тук разказвам за случая с откриването на откраднатите неща в дупката за кюнеца в един апартамент – нещо, което съм описал подробно в по-предишен текст, така че няма защо тук да се повтаря).
Този случай нямаше да бъде описан, поради богатия ни опит напоследък, че колкото по-малко се описват и разказват необикновените феномени, свързани с изявите на Небето, толкова по-често те започват да се случват. Дълго време си мислехме, че това е закон за скромността и борбата с тщеславието, въпреки противоположния, благороден импулс да не се пропусне нищо, тъй като и "трохите от трапезата на боговете" са безкрайно ценни за приятелите, за народа, лишен от всичко това. Елма обаче напоследък обяснява, че превръщането на Школата, на Живота и Делото само в писмена дейност и слушане на касети може да избие в нещо като духовно блудство или наркомания – “перверзен” опит за самозадоволяване на духа и душата без истински контакт с представители на Школата и без реално участие в братския живот. Сега обаче описването на последните случки става по настояване на Диктуващия, тъй като Той отново има да каже нещо, за да разтълкува символиката на предметите и обстоятелствата, и по този начин да ни въведе в космическата ситуация.
В събота бяхме поканени у един приятел във връзка с едно възвание към българския народ, съчинено от Х-р, като повод за разговор за мерките, които бихме могли да предприемем за въздействие върху управляващите и обществото, за да се помогне за излизане от голямата материална и духовна криза. Там за пръв път се запознахме с Г. - един Божи човек, с когото се познаваме задочно отдавна. Той разказа, че тази сутрин Духът му е казал, че днес ще се съберем 7 дýши – представители на някакъв образуващ се в момента важен седмостенен кристал. До самия край на срещата очаквахме да дойде седмият човек, но той не дойде и Г. остана малко разочарован поради неизпълнението на прогнозата, докато един от нас се сети, че Седмият (или Първият) е всъщност сам Този, Който ни е събрал, за да тръгнат по нов начин токовете в Бургас и България, а може би и в целия свят. Георги си отдъхна.
Снощи бяхме на гости на В.К., водещ в RTV, за който се получи Ж.Л.О. ("Събиране в точка"). Там беше и новия приятел Г., който сега подробно разказа как се е започнал контактът с Духа при него преди няколко години. Той е човек на “живота”, ни най-малко не се лишава от месце, пиене и пушене и до ден днешен, но това не е попречило Бог да го избере да говори чисто чрез него и да лекува хората. Една нощ чул глас, който му казал, че зад една постройка на стария плаж има много обикновени и четирилистни детелини и че той трябва да отиде незабавно там, за да му се каже какво да прави по-нататък. Ясно видял всичко това и насън. Той обаче не обърнал внимание, и на следната нощ се случило същото. Когато отишъл, се уверил, че е така, и му е било казано от тези детелини да прави лекарство за хората. Този разтвор обаче щял да действа само благодарение присъствието на Духа в него, и то само в ръцете на Г. И действително - почнали се чудеса: с лекарството или с молитва, с отваряне на Библията, станали не едно и две чудесни изцеления; изпълнили се думите на Гласа, че в дома му ще започнат да идват много хора. Разказа, например, за бързо излекуване на човек с обгоряло лице; за връщане на мъжа на една жена вкъщи; за това, как след 4 години немота, е проговорил 62-годишен старец. Всеки един от случаите бил абсолютно точно илюстриран от съответна мисъл от Библията, на която Духът му е отварял. По същия начин, чрез него било дадено да се разбере, че бракосъчетанието на В. и К. - домакините ни тази вечер - няма да стане на определената дата и място.
В един момент, този нов приятел получи импулс да отвори Библията за П. и се падна Псалом 106 (по Слав. 105). От някои доминантни стихове в този псалом чрез Г. бе казано, че П. има дълбока и непоколебима вътрешна вяра в Бога, че за нея външната проява на този вяра не е най-важното нещо: "Кой може да изкаже мощните дела на Господа?"; че е имала премеждия и още ще има, но всичко с добър край; че Бог е изкупил П. и пр.
После Г. отвори и за Т., и се падна краят на книгата на Йов. Най-важното, което се каза през него, е че страданията на Т. са дотук и отсега нататък започва вече хубавото. "Той ти е броил всяка въздишка, всяка сълза през първата половина на живота и затова пребогато си си предплатил това, хубавото, което те очаква нататък. И аз те обичам много, като Него, и те усещам ей тука, на, дето се намира зрънцето в най-скришната стаичка на човешкото сърце".
Случайно ли Г. употреби думата "зрънце", а не "искра" или "росинка", или "пламъче"? Има ли стадии в еволюцията или въобще такъв произход на Божественото в човека, при който искрата Божия съществува под формата на зрънце, на кълн? Може ли да се каже, че това е един много висок стадий на еволюция, при който е започнал да действа божественият Аз или истинският характер на човека? Или – обратно - не става дума за еволюция, а за изначален произход на един дух не точно от Бог-Отец, който ражда искрите Божии, а от някоя друга форма на съществуване на Бога? Нали Учителят казва, че всички не сме родени от един и същ Баща? Кой е Родителят и Господарят на "зрънцата" Божи? Г. от тях ли е? Има ли това връзка с тримата, които напоследък бяха наречени от Елма "зрънца"?

11ч.20м.

- Искрата Божия съществува под различни форми и може да влезе и в мехурче Божие, и в росинка Божия, и в кристалче, а после - и в зрънце Божие. Накрая се въплъщава в човешкия плод.
Ако някой усеща в сърцето си зрънце Божие, той е под ръководството на Вечния Дух и неговият основен импулс е да раздава живот и сам да живее. Родените от Вечния Дух се проявяват спонтанно, служат на доброто и помагат на съществата да станат по-здрави, по-щастливи.
Не корете Моите кринове на полето и дъхавите теменуги! Те са покълнали от зрънца, а зрънцата им са изгнили под земята, за да покарат. По тази причина, зрънцата Божии обикновено страдат на Земята, тъй като без страданието няма покълване. Постоянно страдание и редки мигове на щастлив живот - ето съдбата на зрънцата Божии.
Кристалчетата са Мои - на Христа. И те страдат, но за да станат съвършени и да водят по пътеките на смирението и съвършенството, на милостта и абсурда останалите си побратими и посестрими по пътя към Живота.
Пътят на ученика е специфичен път и той е под управлението на Универсалния Дух - Учителя. Затова Той поражда "атомите" и "молекулите" Божии – полиадите. Има още много форми и управления на тези форми, но това е тема за друг път. За зрънцата Божии помнете: оставете ги да живеят както си искат и им помагайте в тежкото мъченичество под земята. Помогнете на такова зрънце да излезе от хамбара и го посадете в почвата на Любовта. Там то ще си почине, ще набъбне от влагата на обичта и топлината на любовта и ще даде кълн. Не пресичайте този кълн, не го корете и не го лишавайте от добър поглед и блага дума; от прясна вода и добра, изобилна храна; от ласка, покрив и състрадание. Ако имате търпение, един ден то ще изкласи, ще върже и ще цъфне - и тогава ще видите цялата му красота и ухание, смисъла на неговото ученичество.
Това, че хората и духовете имат различни бащи, не се отнася за нашата тема. Когато съм казал това, Аз съм имал предвид бащите, различни от Отца, които не могат да вдъхнат искра в произведенията си. Значи, Бог-Отец е истинският Създател на всички първични елементи, съединения, семенца, същества и прочие, в които свèти Неговата безсмъртна искра. Това, че различните ú степени на въплъщение са под управлението на различни същности на Бога, не прави тези същности бащи, независимо от това, че понякога условно ги наричаме такива. Истинският Създател е Един, и Той се нарича Тот - Отец на Светлините!


 Новият ви приятел Г. е също зрънце Божие като тримата, за които ви говорих напоследък. Той е олеандър в градината на Отца. Проучете подробно олеандъра, и като съберете основни сведения за него, ще ви дам Ж.Л.О. за Тайóн - "Вихърът на Учудването". Той спаси цял град някога от беса на инквизицията и затова сега му дадох тази дарба - да се разговаря с Мен, да Ме чува и да помага на народа.

11ч.55м.

Няма коментари:

Публикуване на коментар