973.1997.03.09 Природа, култура и цивилизация

Книга 28


9.ІІІ.133(1997)

Велико Търново

ПРИРОДА, КУЛТУРА И ЦИВИЛИЗАЦИЯ

(съвършено ново, изумително тълкуване на понятието “цивили­зация”)

Лирата от змии в картината на Кеазим е и положителен, и отрицателен символ. За положителния е говорено много: злото, нагоните, змията в човека се превръщат в красота и добро само чрез любов, музика, висша култура. Но в това осияние Елма говори, че културата може да е и егоистична: човек да си остане един културен “дивак”, ако няма гражданска съвест и не служи безкористно на народа си и на цялото човечество.

На 6 март сутринта в Бургас, при събуждане, идва ясна мисъл: "Ще имаш кахър". На 8 март следобед, в новия бургаски апартамент се явява същият човек, който вече бе разбивал вратата му и бе правил подобни неща в още два апарта­мента. Това става причина някой да си "вдигне чуковете" и за пореден път да се чуди какво да прави, въпреки че този път не е имало усложнения. Хаотично се очертават спаси­телни островчета в Бургас, Пловдив, София, Тър­ново, Варна. До последния момент - нерешителност, колебание. Подобни случки е имало неведнъж, нервите изтъняват, пълна пус­тота в съзнанието, рой фантазии и неадекватни действия. Меч­тата за самостоятелно убежище сред природата или къ­дето и да е, вечно среща прегради и се стига хронически до единствения из­вод, че на тази Земя не сме дошли за покой и щастие, а за самоот­вержена борба и служене, при обстоя­телствата, в които сме пос­тавени.

От една страна, последните директиви са за категорично връщане сред природата - тормозът и зависимостите ста­ват все по-непреодолими; а от друга, обективните реалии не разрешават каквито и да е самодейности в печалната и кри­минална българска действителност. Сега отправяме молба към Елма отново за конк­ретен съвет, тъй като въображени­ето цяла сутрин разхождаше духа ми по билото на Стара планина и това изглеждаше твърдо решение, а след обед го впрегна да възстановява порутена къща и изоставени гра­дини, внушавайки му, че вече е дошъл заветният момент за възстановяване на райския живот сред природата, неза­ви­симо от безчетните крадци, престъпници и гладни хора, ко­ито опустошават всичко навсякъде.

Наскоро Елма бе казал, че се очертава пак чужбина; предпослед­ната инструкция бе да се ходи с някоя си Елена във Варна, а снощи бе даден зелен сема­фор за Търново - с непонятна цел. Усещането по пътя бе, че тук отново трябва да се случи нещо важно, за да се отклю­чат някакви пътища и хоризонти. От една страна, най-близка приятелка от там спонтанно е казала, че “п. идва да живее в Търново”, а от друга сме получили вече няколко знака, че и там си­туацията е взривоопасна и пак може да има проблеми. Преди го­дини, анализът на една моя енцефа­логрма, по думите на невролога, водел до такъв извод: "Склонност към екзалтация". Какво значи точно това, не е изяснил, но 5-6 случая досега в живота ми показ­ват, че в екст­ремни ситуации на грубост, отказ или липса на еле­ментарни условия действам съвсем необмислено - обикновено с бягс­тво пеш много надалече без никаква подготовка и средс­тва и без пари за връщане. За да се предотврати подобен случай, се на­лага пак конкретна консултация с Диктуващия. При отваряне на три тома беседи се паднаха мисли за възв­ръщане към Първоизточ­ника на живота, за влизане в нова къща и пр., но какво точно иска да каже Учителят, е въпрос.

19,55ч.

- Орнаментите от ясновселенско сияние, които ти видя още на четвъртия ден от режима със сурово жито показват, че посвещенията не са тъй недос­тъпни и трудни, както си мислят повечето последо­ватели на окултизма и на Учителя. Просто, никой не е приложил буквално съветите по реда на беседите от фундаменталния блок. (Става дума за първите шест годиш­нини от неделните беседи, препоръчани от Учителя за четене преди всички останали, понеже в тях бил синтезирал Учението – б.х.). "Житното зърно" е още само втората беседа, но колцина са имали разбирането и волята да дъвчат продължително сухо жито? Всичко, което съм дал от самото начало, е проверено лично и дава незабавен резултат. Проверете пак, например, коя от тия на­чални беседи ви препоръчва да не ставате преждев­ременно учители и водачи на хората преди да сте се оформили съвършено, изпълнявайки прави­лата и съ­ветите от предишните беседи дословно.

Нищо лошо няма в това, човек да мечтае и да по­зира. То са все упражнения на духа и на душата, при това често породени от присъствието на творчес­кия Дух на Отца. Ето защо, не се самоунижавайте и не позирайте пред другите с излишна самокритика, понеже по този начин омаловажавате Присъстви­ето.

Внушенията и директните инструкции час по-скоро да заживеете сред природата си остават в сила, но за реалиста това означава постоянно изли­зане сред природата във всяко възможно време, а не непременно смяна на местожителството и забиване по чукарите. Забележете, че отшелниците стават прости, понеже се откъсват от хората и култу­рата. Аз имам много ученици, които са се откъснали и живеят в недостъпни места сред най-чистата природа, но те тепърва има да патят. Не че това не е висок идеал, но при сегашните условия пътят към съвършенството е в постоянната циркулация между цивилизацията, културата и природата.

Природата е под властта на Майката Божия, Ми­ровата Душа; културата е плод на Божия Дух, а ци­вилизацията е дело на Христа, на Елма. "Цивилиза­ция" не е адско понятие или живот в града или дър­жавата, както си мислят някои. Христовият Дух е високо цивилизован - най-високо от всички. Когато ви казвам в беседите "Подивейте!", Аз искам да се върнете към природата без никакви предразсъдъци, хип­нози и задръжки. Когато искаме от ученика да е ви­соко културен, това значи да развива и проявява пра­ви

David Silva -  Ноктюрно

Художникът за тази картина: В това произведение аз поисках да съединя необикновеното с емоционалното. Преди всичко, котката е едно мистериозно Божие създание - едно нощно млекопитаещо, пронизано от тайни. Любимка на едни и опасна за други, котката е съпровождала човека от незапомнени времена. От друга страна, двете музикантки, със своите прозрачни туники, ни внушават носталгия по изгубения рай, където цари голота, спонтанност и невинност.

лно своите заложби, дарби и способности - да из­дигне в култ красивото, възвишеното, идеалното, и да има благородни, фини обноски с околните. Обаче съществуват много прекрасни хора и ангели, въплъ­тени на Земята, които са верни на природата, кул­турни са, талантливи са, вежливи са, благодарни са, но заедно с това са пълни диваци от гледна точка на Христа. Под "дивак", Христовата вселена разбира човек или ангел, дори божество, неспособни да се ци­вилизоват, т.е. да поемат социална отговорност. Природният и културният човек са езичници пред ли­цето на Христа, ако нямат гражданска съвест и гражданско поведение. Онзи от феодалното си имение, онзи от ранчото си и хасиендата или съвре­менният частник, бил той краставичар или поет, който не поема граждански ангажимент и не го спазва съвестно и строго, не може да се нарече уче­ник на Христа. Частничеството в производството, търговията, изкуството, науката, религията, окул­тизма или морала е защитено чрез закона на Духа, понеже е в защита на индивидуалното решение и са­моинициатива, обаче то няма нищо общо с цивилиза­цията, ко­ято е творение на хипервселената. Това, че цивили­зацията се експлоатира от ада като трактовка и приложение, съвсем не означава, че тя е пъклено дело. Всички велики Учители, светии, адепти, гении и учени, всички светли обществени деятели и борци за нов ред и свобода са съратници на Христа, и за разлика от природните и културните диваци умеят да се жертват за по-голямата об­ществена група, за народа си, за човечеството си, за Космоса.

Когато говорим за Царството Божие, за разумния ред и порядък в Космоса, за великите космични циви­лизации, ние имаме предвид именно делото на Христа, което изисква будна гражданска съвест и социално участие в общобратския, общонародния и общочовешкия живот. Ето защо, надомната работа, частникът с еднолична фирма, артистът, ученият или занаятчията на хонорар, както и майката, със­редоточена само в своето дете, дом и семейство, може 

David Silva – "Музиколовецът"

да изграждат две други велики тела, но нямат отношение към тялото на Христа. Ние знаеме майки, частници и големи артисти, които преизпъл­няват личните си планове и задължения, но участват активно и в братския живот, и в обществения, и в международния. Това не значи организация на вре­мето, а значи преди всичко пробудена Христова Лю­бов, т.е. събудена хиперфиза. Тогава и майката, и артистът, и ученият, и производителят, дори и ко­гато са частници, имат импулс да подаряват плодо­вете на своя труд и любов на хора извън тесния кръг на техните

David Silva – "Ритмонавигация"

интереси. Ето защо, не пренебрегвайте цивилизацията, като поле на Проявената Божия Лю­бов, като възможност за общуване с повече същес­тва, от които нямате сметка.

В резултат на всичко, което разгледах тази ве­чер, заключавам: не е въпрос да се откъснеш сам сред природата и да станеш един природен дивак с чиста кръв. Не е въпрос да продаваш таланта си на парче и да станеш един културен дивак с голямо самочувст­вие. Въпрос е да вриш и кипиш в казана на цивилиза­цията - и пак да ти остава време да се връщаш в природата и да се занимаваш с истинска култура. Тази формула е напълно изпълнима за човек, които се буди рано и излиза ежедневно навън, а в събота и не­деля е в планината. Това не изключва постоянната борба с нокти и зъби да излезете от центъра на града в периферията, а оттам - в близките села и вилни зони. Ако някой не си постави това за битов идеал, също ще бъде бит по всички правила...

Разбирам чувствителността на някои от вас след толкова много драми, трагедии, арести, пог­роми, изпъждания и пр. Семафорът за Търново не бе случаен - скоро ще видите резултата от това. Сега обаче се върни обратно, довърши си спокойно рабо­тата и не губи надежда, че мястото ви сред приро­дата и в Царството Божие е строго определено. Без да отричам частните имоти сред природата, ви на­сочвам вече към колективни действия, както вече ка­зах. Но това няма да стане веднага в по-широк ма­щаб. Първо ще си отидат от тази земя още много хора, които не желаят да си плащат данъците пред народа и Небето; после ще се изменят границите на континентите и държавите; и чак тогава ще напра­вите Братство от нов тип. Засега спасението е в разходките, екскурзиите и грижата за наличните ви стопанства и пустеещите земи. Без братски и сес­трински мисли, чувства, и постъпки обаче и без живо участие в делата на природата, културата и цивилизацията, никой никога няма да бъде приет от Новата земя и Новото Небе.

   

David Silva – "Съзвучие във всичко!"

    Ом, Оман, Оманàн!

    Без кръговрат, няма тънък врат…

21,31ч.