977.1997.05.11 Странджа, Родопа и Рила

Книга 28 


11.V.133(1997)

 Бургас - Изгрев

 СТРАНДЖА, РОДОПА И РИЛА

 Румен Статков – Седмолъчката от Плиска

Зов на една приятелка към Бога:

- ГОСПОДИ, ДА БЪДЕ ВОЛЯТА ТИ СВЯТА! Покажи, моля те смирено, поне една мъничка, едва стигаща за човешки крак пъ­течка без грешка, без подсъзнателна или неосъзната корист, само с мисъл за Теб. Аз съм толкова дребна, малка, сива пра­шинка, толкова грешна, Господи, толкова огромна грешница, че понякога наистина ми идва скверната мисъл дали съм Твое или друго дело. И тъй като тайничко се надявам да съм от Теб, моля Те, моля Те, смалявам се и се смирявам в нозете Ти, дори с риск да не ме видиш, а да чуеш само искрения ми, изпълнен с обич и надежда зов - посочи ми, Господи, верния лъч светлина, мравчената пътека, защото всяка секунда затъвам все повече в огромното си невежество, в глухотата и слепотата за Тво­ите знаци. Нали в това е Твоето величие - да даваш на всеки колкото той има нужда, колкото може да разбере, колкото може да види и чуе, колкото може да понесе? Смили се, Господи, над мен, смали се до мен, докосни ме с прозрението Си и виде­лината Си, осияй тъмнината около мен!

Прости ми, Господи, ако съм много дръзка в молитвата си - прости, защото това е зовът на моята Твоя частица. Прости ми, Господи! И съизволи, ако такава е Волята Ти! Амин!

3,50ч. сутр.

 - Може ли отговорът на тази твърде интимна, сърдечна молитва, да бъде засекретен, както се е случвало и с други осияния? Ако може - временно или завинаги?

Румен Статков – Храмът

3,59 ч - Запазù го в тайна, според желанието на ду­шата си. И без това ще разкрия неща, недостъпни за повечето хора по Земята. И да го пуснем за общо четене и преписване, кандидати за Второто Посве­ще-ние почти няма. Само един приятел досега заяви смирено страстното си желание да смени местожи­телството и работата си, за да бъде не само сър­дечно, умствено и духовно, но и физически до тези, които са потопени в Присъствието.

Румен Статков - Докосване

На вика на душата ти ще отговоря по друг начин - не писмено. А за успокоение на разума и съвестта ти, ще кажа следното:

Самоотречението идва след планини от мъки и страдания. Този, който се е отрекъл от себе си и от близките си и е оставил всичко, за да върви след Присъствието и физически, престава да бъде вяр­ващ и става апостол. Тайната на Христовия Път съдържа и учение за апостолките. Апостолка е по-високо Посвещение от апостол. "Апостол", на славянски, означава да престанеш да постиш и да стоиш на пост...

 Румен Статков – Портрет на Розата

(В осиянията на Елма, Розата е символ на Сродната душа)

 Вярващият, пророкът, разпозналият, верният - подпалилият Първия Лъч на Първото Посвещение - се отличава с разпознаване на Словото. Той Го раз­познава през всички епохи, откъдето и да бликне. Той работи денонощно за Неговото съхранение и разп­ространение. Ако вие вярвате в някаква общоприета форма на Словото или приета от по-голямо коли­чество хора, но не вярвате в Словото, което посто­янно тече - Словото, прието от по-малко количес­тво хора, - рискувате да си останете обикновен чо­век. Смело може да се каже, че и познаващите на вода Словото на Христа отпреди 2000 години и Сло­вото Му в първата половина на ХХ век в България, колкото и да са верни и предани, още не са получили Първото Посвещение.

Румен Статков - Странджанка

Румен Статков – Неродена мома

(Но има сведения, че мома с висок идеал скоро ще се роди -

 ще иска да живее с хора от по-висока еволюция)

Досега вие мислехте, че праведникът е онзи, който е верен на "класическото” Слово. И такива праведници има, но над главата им не свети Пър­вият Лъч. Почти всички жития на светии и правед­ници от църквата, на великите и неизвестни мъче­ници за вярата, на много съвременни вярващи, све­щеници и монаси, включително на живи и в момента светци на която и да е вяра, не са пример за спасе­ние. Истински спасеният има един силен лъч, изли­защ вертикално над главата. Обикновените светии и праведници имат само ореол. Плоският, двуизмерен ореол, не е само стилизация на църковната, религи­озната живопис. Канонизацията на Сатурновите светци и праведници е факт преди всичко на Небето, а не на Земята. Земните църковни и верски събори нямат нито правото, нито силата да канонизират някого за светец. Повечето канонизирани светци са човешко изобретение - те нямат Сатурновия Пръс­тен около главата си.

Румен Статков – Старата Икона

(И няма да се възхищава повече от стария тип светци...)

Светия - обикновен човек от V степен - означава човек, който е пробудил 4 олтара и се е отказал от 4 привързаности. Ъгълът на Сатурновия, плосък ореол у светиите, е различен. Той зависи от фазата на светийската еволюция. Щом светията - бил той обикновен вярващ, аскет, свещеник или патриарх – престане да осъжда и да гледа строго, плоският му ореол се завърта. Колкото по-малко мисли и говори за "опасностите", за "отклоненията", "сектите", "ересите", "дявола" и "греха", колкото по-малко почне да предпазва себе си и другите от "изкушенията", "съблазните", и "козните на лукавия", толкова по-бързо се завърта неговият плосък ореол - и един ден сиянието му става обемно. Сатурновият му престол е възбудил Юпитеровия. Вярата и мисленето ста­ват обемни, интелигентни, благородни - и в очите и лицето му се явява благостта. Изчезва осъдител­ният, мрачният или страдалческият образ на све­теца. Сега светецът има шанс да се превърне в светия. Когато сме ви говорили за намръщените, постоянно критикуващите и бичуващите "светии" и "праведници", ние сме имали предвид вашите поня­тия. Истинският светия е благ, истинският правед­ник – толерантен към всички вери. Ето защо, в ис­тинския праведник халото около главата не угасва. Юпитеровата чакра, подпалена от кората на мо­зъка, свети радиално на всички страни, понеже е при­ела Божия Дух – дава правото на всички същества.

Значи, човек, който не е благ и толерантен към всички, още не е осенен от Духа. Наблюдавайте чо­вешките светии и праведници: почти през цялото време те са омъчнени, въздишат, тревожат се за нещо. Почти денонощно ги мъчи въпросът: “Ами до­кога? Няма ли да ме отмине тази чаша най-после? Защо съм толкоз грешен? Защо "х" или "у" греши; правдата няма ли да се възцари най-после?"

Сега няма да ви чета лекции - Науката за Пос­вещенията е Път, а не университет. Новото, което узнахте, е че светецът се отказва от имоти, близки, светска реализация и духовен престиж, а светията - от самомнението си. Праведникът е вече ученик с Първо Посвещение - той разпознава Сло­вото където и да е, затова скъсва и с църквата, и с канона, и с "класическото” братство, ако то почне да налага определения. Апостол е онзи, който кон­тактува физически с Учителя, а апостолка - която живее с апостоли. Но не плътно. (Не всеки ден – б.х.)

Румен Статков – Отражение

 Последните две твърдения изчерпват изцяло тайната на смирението - на Великото Второ Пос­вещение от Пътя на Ученика. Учителят никога не напуска Земята - дори и физически, - но за неверните и колебливите остава невидим. Апостолите обаче Го виждат и следват и затова Учителят, Братството и Школата са винаги около вас. Смиреният по сърце мигновено разпознава Живия Господ и тръгва след Него, където и да е. Смирената по сърце, макар и да не вижда пряко Учителя, разпознава Неговите зрящи и чутки работници и им посвещава живота си. Не само мислите и чувствата си - а целия си живот, без ос­татък!

Румен Статков – Въздух и огън

(Когато прегърнеш Огнения Човек – Човека с Монада, - съвсем сигурно е, че ще прихванеш от неговия пламък и той ще те заведе в света на безсмъртните).

Особено сега, когато се възстановява Изгре­вът. Истинската апостолка не е обикновена жена - тя е пламък! Освен Разпознаването и Предаността, тя владее и Отсъствието. Истинската апостолка владее съвършено не само самоотдаването и при­ласкаването, не само абсолютния избор на най-съ­вършения измежду съвършените, но и отсъствието, когато това е необходимо. Тя предоставя на Бога и Учителя цялото си сърце, а не само половината или четвъртината. За обект на своята преданост тя избира Братството, а не само един апостол, мъдрец, осиян или Син Божий. И когато тя разбере Любовта като ритъм от плътно присъствие и отсъствие, тя е вече съвършена; ако потрябва - и като отсъствие до края на живота си, за да даде възможност и на други души и сърца да проявят импулса на грижата и приласкаването - светая светих на Мировата Душа. Ако забележи, че един от възлюбените е преситен от присъствие и копнее за отсъствие или промяна, истинската любяща и обичаща не спъва ритъма на живота, а отива там, където други тежко въздишат за приласкаване.

Румен Статков – Небе и земя

(И така, всъщност, е казано,: “Както на Небето, така и на Земята”. Сливане само на Небето или само на Земята е врата към ада).

Докато не се яви поне една такава апостолка и сестра със сърце, чисто като роса, излишно е да се надявате, че Изгревът - или Царството Божие – скоро ще слезе на Земята. Затова се чака Новата Ева - а градините ще дойдат от само себе си. Ко­гато Господ казва да напуснете не само родителите си, мъжете си и жените си, но и децата си, ако пот­рябва, за да Го последвате, мислите ли, че Той ви го­вори само алегорически и символически? Прочее, и днес ние знаем майки, които напуснаха даже невръс­тните си дечица заради Господа, за да Го последват - с какво вие мислите, че сте по-горни от такива, за да бъдете спътници на апостоли?

Румен Статков – Орфей и Евридика

Небето вижда до дъно обичта и грижата, при­вързаността ви, но търси Новата Ева, Новата Ро­допа, Новата Евридика. Те ще заселят три планини – първо в България. Сега това може да стане.

(Тема за писмени упражнения: "Новата Ева, Новата Евридика и Новата Родопа - общото и различията" – б.х.)

От това следва, че Новото Човечество - населването на Новата Земя и Новото Небе в епохата на Водолея и нача­лото на Шестата раса - сега зависи изключително от Новите Еви, Новите Евридики и Новите Родопи. Така ли е? Наистина ли Странджа, Рила и Родопите стават днес поле на тяхната дейност? За да развием домашните си работи, може ли да се дадат някои най-общи насоки за разликите и общото между тях? Например, Нова Ева трябва да е такава необикновена и прекрасна сестра и жена, която зачева само от мъж с отно­сително най-висока еволюция и не ражда повече шансонетки и Каиновци. (Елма тълкува думата “шансонетка” не като “шлагерна певица”, а като “подобие на човек, който търси подобие на шанс”. Ами Новите Евридики и Новите Родопи – има ли шанс вече да де родят?

Румен Статков – Състояние

(Пророкувано е, че скоро ще се явят нови Еви и Евридики, които ще бъдат в състояние да избират Нови Адамовци и Нови Орфе­евци и да искат да зачеват именно от тях, а не от обикновени хора.)

- Наистина, не желае ли една душа в женско тяло да ражда деца от Нови Адамовци и всячески избягва този въпрос и дори става сама Каин, тя не може да бъде Нова Ева. Новата Евридика ражда деца от Но­вия Орфей предимно в духовния свят, а Новата Ро­допа прави деца в Божествения. Но това са неща, ко­ито вие знаете още от "Евангелие на Мария Магда­лина". Не го ли приемате като Живот, Дело и Слово, вие няма да направите нищо повече от църквите и семействата, нищо повече от манастирите, ашра­мите и братствата.

Румен Статков – Камъкът и земята

(Има същества с Божествен произход, които са напукани от жажда за преливане и взаимност. Във висшите измерения те са едно, обаче това единство трябва да се получи и на Земята. Художникът е показал, че та­кава тененция вече има. Геният му е изобразил пукнатините така, че да се види, че всъщност мъжът и жената някога са били едно цяло.)

Думите на Елма за въплъщаването на Словото и Делото в реален Живот би трябвало да се пояснят за тия, които още не са навлезли по-надълбоко в Учението. Да станеш “Каин”, не значи непременно да си убиец в общоприетия смисъл. Принципно, Каиновците убиват и нерви, и импулси, и по този начин съкращават и собствения си живот, и живота на други хора. Разбира се, един вид убийство е и компромисът със себе си, когато правим неща, от които душата ни се мъчи. Тук възниква обаче тънкият въпрос дали точно душата ни се мъчи или егото, нисшата ни еволюция, лошата ни наследст­веност, когато Божественото иска нещо от нас, а ние му се съпротивляваме. Един висш закон ни оставя свободни да из­бираме, но това не значи, че няма последствия от избора ни. Този закон обаче по никой начин не ни принуждава да изберем по-висшето насил­ствено, понеже инак Бог няма да е Бог, и въобще не би имало Бог. Бог не ни бие, когато не разбираме нещо и нямаме опит и вкус към по-висшите неща в Битието, също както майката не удря детето си с глава в стената, защото се нааквало. Мъдрецът, френологът, физиогномистът, корпологът, от пръв поглед вижда и знае какво иска дадено същество и затова никога не очаква и не му предлага нещо извън не­говите вкусове и възможности, нито съди някого, че не може да се надскочи – съществото просто няма изработени цент­рове за нещо повече.

Тук обаче има едно изключение: безсмър­тната човешка душа, или така нареченият Нов Адам, Нова Ева, все още са плътно преплетени с животинското, с наслед­ственото, със стария човек в себе си. Когато стигнем до стадия на осъзна-ването, на ученичеството, започваме доб­роволна битка с нисшето в себе си и с неговите вкусове и потребности. Тази битка също не е с насилствени средства, но ние имаме свободата да правим експерименти – посте­пенно да заместваме нисшите елементи от досегашната си формула с по-висши. Само това е истинският път на самоусъвършенстването и взаимоусъвършенстването. Има елементи от миналото в нас, здраво занитени и споени с истинската ни същност, ко­ито имаме право да претопяваме и заместваме с нови. Значи, ако искаме да ги унищожим, да ги убием, дори и с най-високи намерения, ние сме пак Каиновци. При това, унищожение е не­възможно: всяка празнина моментално се запълва. Понеже нисшето, животинското, е много мощно и експлозивно, то има свойството да се “намърдва” мигновено в освободените прос­транства, за да запази позициите на Старата Вселена. Тук именно е моментът, когато съзнателният човек има правото да запълни тези празнини с нещо ново, неизпитвано досега, но по моделите и съветите на Божествената интуиция, на ви­сокия идеал. Когато Божествената ни интуиция е затлачена, смирените и разпознаващи души се доверяват на Посветени и Учители, които имат пряк контакт с волята Божия и знаят каква е тя за всеки отделен случай, при всяко същество. За стария човек такова доверяване е немислимо, защото него­вото его, неговата астрална и ментална плът реагират бо­лезнено на всяка мисъл за реформация и възприемат такива съ­вети като “интервенция”. Знаейки това, Посветеният, както и самата воля Божия, абсолютно никога не си позволяват да пипат такава “плът”, да се опитват да я трансформират. Трансформацията на стария човек в нов става единствено и изключително по неговата собствена свободна воля, след като е преминал през големи опитности и страдания. Бог ни е оставил да се бием в стени и да скачаме в пропасти, за да осъзнаем, че сме все още в ада – в една унаследена от несъ­вършени хора физическа, астрална и ментална плът. Тя има своите вкусове, представи, понятия и ориентации, в които се е фиксирала. Тя си ги представя и ги усеща като единствено желани и възможни за нея. Колкото и да Му е мъчно, Бог ни оставя да изпитаме своите вкусове и теории, с цената на много прераждания и тежки деформации и страдания. От време на време Той ни изпраща светлинки, отвътре или от­вън, така че не ни е оставил. Когато сме яли вече доста­тъчно бой и най-после логиката и разумът ни заработят, в нас се явява смелостта да експериментираме. В началото това е пак животинска смелост – пак идва от инстинкта за самосъхранение и оцеляване, от мисъл за себе си. При живо­тинските психики, с изключение на някои животни-майки и на моментите, когато действа Божественото, е съвършено невъзможно смесване с друг вид, проявяване на ми­лосърдие към някой друг, ос­вен към себе си и към това, което ни привлича и ни е познато. Когато обаче става дума за само­жертва в името на по-вис­шето в нас или в друго същество от по-висша еволюция, ние вече ставаме сътрудници на Но­вата Земя и Новото Небе. Но­вата Вселена не се интересува от старите ни вкусове и мне­ния, защото те са показали сво­ите резултати – Старата Вселена си отива. Ако не сме “евоспособни” (способни за еволюция), ако не искаме или не же­лаем да се надскочим, т.е. да надскочим животинското и тра­диционното в себе си, да се освободим от старите нитове и съставки, Новата Вселена ни оставя на доизживяване. Ще продължим да се блъскаме в илюзиите и вкусовете си, в ста­рите си понятия и представи и старите си фиксации, стере­отипи и амбиции, докато се разг­лобим окончателно. На Но­вата Вселена не й трябват дори и нищожни останки от на­шите “чаркове”, защото те са за нея токсични. Ако инатът и съпротивата ни са непробиваеми, оставят ни за пълно претопяване. Тогава просто става ясно какъв е нашият про­изход: дали сме същества с искра Божия - или някое от слу­жебните същества, което няма космическа съвест и способ­ност за космическа саможертва и космически подвиг.

Съвест, саможертва и подвиг в името на Еволюцията – ето доминан­тите на трите ни безсмъртни тела: причинно, будическо и атмическо. Адът и човешкият свят също боравят с тия по­нятия, но при тях те значат съвършено други неща – служене на себе си, на близките и предпочетените, на някакво адско или човешко общество. При ада и обикновения човек не се поставя въпросът да се подвизаваме в името на Космичес­ката Еволюция – там действат слепите стихии на себизма, егоизма и животинските вкусове и привързаности. Когато си мислят, че работят, живеят или създават ценности и поко­ление, адските и обикновените хора не се интересуват дали пълнят Битието с безсмъртни стойности или с нещо друго. При тях първото се случва рядко и случайно, а второто е на­чин на живот.

От горния текст има още нещо за доизясняване: “Но­вата Евридика ражда деца от Новия Орфей предимно в духовния свят, а Новата Родопа прави деца в Бо­жествения”. Тази роля на “Новата Евридика” тук е визирана от Елма за периода на Шестата Раса, която настъпва. Това е сложен въпрос и той се изяснява в Божието Слово по­някога под много символогични пластове, по-рядко - съвсем директно. В течение на Шестата Раса, Новите Евридики, по подобие на класическата си прамайка, ще имат импулс да зачеват от Орфей и събратята му само духовни деца, т.е. да се обменят само духовно. Тази тенденция е допусната не само поради закона за свободата, а и поради съобразяване с еволю­цията на Ева и Евридика – човешкото и ангелското сърце до този момент. По-добре е да има духовно общуване и обмяна, отколкото само физическо или никакво. Това ражда велики и прекрасни преживявания, макар и платонични, но и велики ду­ховни продукти. Има цели йерархии и космоси, които живеят само на това ниво и по този начин. Бог не може да затрие цели ангелски йерархии и човечества, само защото още не са способни да зачеват Божествено – не само духовно, но и физически. За мнозина Божественото е Третият етаж – над духовното. Представят си го като още по-голяма откъснатост от материалното и природното. В Божествените Учения обаче това не е така. В тях Божест­веното е балансът между природно и духовно – всичките ни чакри и центрове от горе до долу живеят с всичка сила, но в нужната хармония и порядък. При тях Високият Вкус и Висо­кият Идеал се насочват към съответни обекти и съответни начини на изразяване. В този смисъл, Новата Родопа е сърце или Същество, способно да зачева от Новия Орфей не само духовни, но и физическа деца – тоест, духовни и физически едновременно. Старата Ева предпочита адски и обикновени партньорства, Старата Евридика поддържа почти изключи­телно платонични връзки, а Старата Родопа се занимава само с демони, ядене и пиене.

 В казаното за Новата Евридика обаче се крие и една възможност, обяснявана нееднократно в Словото: тя има способността и правото за зачева и ражда и духовни деца, а не само духовни преживявания и културни ценности. Това има отношение и към т.н. “магнитни овоиди”, но далече не само към тях. Казано по-ясно, съединяване на полярностите, което не стига до веществен плод, създава или из­виква от световете живо същество, макар и невидимо за нас. То може да е астрално, ментално или от някой по-висок свят. Ако липсата на физически плод не е причинена по насилствен, механичен, престъпен път, а това е станало естествено, по волята Божия, то роденото невидимо същество е от високите сфери. В противен случай, хората плодят в пространството елементали, вампири. А днес всички богове и ангели очакват да се пробуди Новата Ева с вкус към Новия Адам, за да могат да се родят и физически – очакват Първото Утро!

Румен Статков – Утро