СЪДЪРЖАНИЕ

неделя, 2 октомври 2011 г.

1023.1998.05.09 Който живее под покрива на Всевишнаго

Книга 29


9.05.134(1998)г.
София - Изгрев

КОЙТО ЖИВЕЕ ПОД ПОКРИВА НА ВСЕВИШНАГО
ЖЛО Н


            Далече не винаги - напротив, дори по правило – една блестяща изява в миналото или поредица от изяви трябва и в най-последното прераждане да бъде критерий за нивото на духа. И това е така, защото, вече знаете, Бог е най-слабото Същество в света и затова – най-силното. В този смисъл, изявата пред хората, която оставя временни или исторически следи и се ознаменува с име, т.е. славата, не произ­тича от същината на Бога. Тя е Неговата перифе­рия. Всички известни хора, ангели и божества, които са оставили името си в своите дела и произведения, произлизат или от периферията на Бога, или от центъра на дявола. А онези велики или невелики пос­ветени, които творят и живеят за слава Божия, а не за собствена прослава, и оставят вечни плодове в Битието, произлизат от центъра, а не от перифе­рията на Бога. Най-напредналите посветени знаят този закон и затова маскират дейността си с из­мислено име, като предварително слагат дебели и непробиваеми изолатори между него и истинското си име. Други работят чрез свои приятели или наемни, подставени лица, които имат толкова дебела кора на астралното и умственото си тяло, че няма опас­ност да бъдат убити или наранени от вълната на възхищението или обратните вълни на завистта и омразата. Невръстните бебета на творческия свят, които човечеството мисли за истински гении, още не знаят този закон и затова – по необходимост или от тщеславие – с лекота приемат закона на сла­вата и създаването на име, като закон на центъра на ада.
          Учителят, като културен човек и най-добрият познавач на човешкото развитие знае, че до опреде­лен момент човешкият дух се формира чрез индиви­дуализация – чрез борба и защита на това, което той носи на вселената, подписвайки се със светс­кото си име. Това наистина е поемане на лична от­говорност за нещата, които си създал или развалил в Битието. До определен момент, звученето на името на един човек или дух в ушите и душите на хо­рата е полезно за тях, както и за самия него. Всичко това вие го знаете, и в Словото много ви е говорено по този въпрос.
          Хора, които още не са изработили скелета на монадата си и нямат и следа от неговото начатие, не само че имат право да се изявяват чрез името си в света, но това и им помага да подържат формата си на монадни мекотели в будическия свят. Ако те не стават център на внимание и възхищение, ако не бомбардират очите и ушите на околните с гласа си, с образа си, със своите оригинални изяви, пораждащи вълната на възхищението или жаждата за обсъжда­ния, спор, противопоставяне, те не могат да под­държат формата си на монадни мекотели в света на душата. Ето защо, ако искаш да еволюираш от Бо­жествено чехълче или амеба, от Божествен първак в Божествено мекотело, ти неизбежно ще пълниш пространството около себе си със своето присъст­вие, със своята оригиналност, и ще принуждаваш съществата да те гледат и слушат. Така човеш­ките дейци, творци и гении – Божествените или не­божествени "мекотели" – поддържат своята форма в Битието и играят известна роля за раздвижване на околната среда. Когато обаче в мекотелото се яви импулс да не пълни пространството със себе си и своята оригиналност или име, в него се образува на­чалният мюонен атом – онзи вид "дерма", от който расте костната система и кожата. В духовен сми­съл, това е появата на Аза, на Разумното, Божест­вено Его на гръбначните същества, които предпо­читат да учат, а не да се изявяват (Точно поради това, скелетът на гръбначните може да нараства – б.п.).
 В очите на Бога и на елохимите, дори и най-възхитителният гений, родил безспорни и Божест­вени плодове в световната култура, е едно безгръб­начно животно, ако си е позволил да се изяви със сво­ето светско име или с псевдоним, с който да го идентифицират. Въз основна на този закон, даже и най-великите мистици, посветени и гении, всички светии, адепти, ангели и божества, които са допус­нали да станат известни на Земята, въпреки прек­расното, което са създали, трябва да се върнат на ред поправителни изпити, които те възприемат и се възприемат от обикновените хора като "незначи­телни" прераждания. Напротив, в очите на Бога тези прераждания, в които вие най-малко сте се изявявали и най-много сте учили, са най-значителни за вашата лична еволюция и за появяването на Новото Небе и Новата Земя, които се оформят като кристални.
         
На това място се наложи Контактът да се прекъсне, поради началото на срещата с розенкройцерите от Германия и Холандия. Устно бе казано на приятелите, че още преди да дойде горният текст, Елма е изяснил каква част от един древноелински посветен представлява приятелят, за който се дава днешното осияние: "Опорна силова конструкция на кристала, който представлява Питагор". Това обяснява защо потвърждението на Елма за тази идентичност не е в противоречие с едно загубено лично послание за друг при­ятел, според което той е въплъщение на ап.Филип, Питагор и Рудолф Щайнер.
            Срещата този път, за разлика от първата в Симео­ново, протече в пълна тишина и хармония – говориха предс­тавители на Лекториум Розикруцианум от школата на хо­ландеца Ян Ван Райхинборг. От Бургас присъстваха трима души. Преди година, п. е писал дълго писмо до тях, излагащо историята на първия контакт с  техни хора в България преди повече от 10 години. Тази среща в Рила, на хълма Зехирица, е описана някъде към осиянията: става дума за директния ясно­видски контакт на една приятелка-биохимичка с духа на тех­ния грос-майстер Райхенборг. Чрез нея разбрахме, че този го­лям посветен вече си е заминал и сега ни се явява на това Бо­жествено място заедно с духа на съпругата си, която е още в тяло на Земята и в момента само се е излъчила насън и е дошла на Рила заедно с духа на съпруга си, за да се осъществи тази важна среща. Райхенборг и жена му ни разкриха подроб­ности, които бяха напълно неизвестни за тази, която преда­ваше думите им и за когото и да е от нас, но швейцарецът А.П., крупен банкер със собствена банка и един от прероде­ните богомили, според собствените му думи,  бе изумен – той потвърди всички думи, които се казаха чрез М, включително и това, че съпругата на Райхенборг е още жива. Невидимите гости изразиха радостта и щастието си, че се възстано­вява един древен контакт между два братски клона на Бя­лото Братство. Райхенборг каза, че Божествените школи и учения се отличават по това, че имат импулс да бъдат "мос­тостроители" – в смисъл, че се стремят да строят мостове между различните истини, части от Единната и Абсолютна Истина. Тези, които се ограждат с непроходими ровове и считат, че са владетели на "единствената истина", не са мостостроители. Те дори често обстрелват съседните духовни графства и крепости със злостни критики и обвинения.
Веднага след заминаването на швейцареца, п. пише писмо за западните приятели от този мощен духовен клон на Братството. В това първо писмо, което за съжаление не е стигнало до розенкройцерите по чисто български причини, п. повдига някои проблеми, един от които е относно съдържа­нието на понятието "диалектика" в писмата и лекциите на Райхенборг. За разлика от Хегел, Райхенборг счита диалек­тиката и диалектичния свят за нещо нисше, преходно, нега­тивно, което дърпа човека към материята. Затова им се задава въпросът, не е ли познавал Райхенборг учението на Хегел.
            Използвайки случая, че са дошли лично хора от ръководс­твото на Лекториума, п. им пише по време на първото духов­но събрание в София ново писмо в същия дух, но българите за втори път отказват да съдействат с превод на немски. Това го принуждава  следващия път да ре­зюмира писмото си на английски език в 3-4 страници и да го предаде лично на високите посветени. Те го прочитат с ин­терес и пожелават да влязат в директен контакт с Школата. Те не знаят нищо за финала на оригиналното писмо на бъл­гарски, а този финал не фигурира в този вид в английското резюме. За да не се изтъква пред аудиторията нашия Учител, на английски е написано: "Да бъдем благодарни, че Небето отново събра след няколко века два клона от Бялото Братство!" Независимо от това, гостът от Холан­дия, професионален обоист и висш ръководител в тази Школа, завършва словото си на немски език в аудиторията абсо­лютно точно с думите от писмото на български, което не е получил по физически път, а още не му е предадено и това на английски, което българинат току-що е написал и чака края на сказката, за да му го предаде. Ето какво казва белгиецът: "Да бъдем благодарни, че Учителят Петър Дънов отново събра след няколко века два клона от Бялото Братство!" Казва го секунди след като е написано – и поглежда в очите автора му продължително.
            Както се случва и другаде, българите, прегърнали учението на Райхенборг, се отметнаха от своя Учител или изместиха уважението си към него на второ място, но големият Посветен си личи: той дава урок и на тях. Дълбокият поклон пред чуждата вяра е гаранция, че твоята е права.

10.05.134г., 14:58, София

- Преди да продължим, е добре да се спрем за­малко върху проблема, който ви вълнува отдавна: какво става, когато общуваме с махало, и какво – ко­гато общуваме без махало?
          Вече знаете, че махалото не е един прост мис­тически или магически инструмент, а най-великата и интегрална форма на съществуване на Хол. Точ­ката, от която се отклонява махалото, е Бог-Отец; честотата – Мировата Душа; амплитудата – Духът Божий; а окръжността, кръгът – Универсалният Дух, Учителят. Когато общуваме чрез махалото, ние с вас възпроизвеждаме Цялостния Бог, защото нито една друга форма на нито една религия, дори и м­олитвата, не свързва така директно и цялостно с Благия Дух. Всяко ритмично и циклично движение в Битието е махало; а както знаете, Определеното и Проявеното Битие, т.е. ясновселената и хипервсе­лената – световете на Майката Божия и Синът, Христос – са Бог-Отец в движение. Помислете за­малко и ще видите, че и в субатома, и в атома, мол­екулата, съединението, тъканта и пр., като се мине през всички нисши и висши царства и йерархии и се стигне дори до всички елохими, с изключение на един, всичко е всемирно движение -  проява на Лю­бовта и Живота.
          Сега кажете: кога вие проявявате Благия Бог, т.е. Бога изцяло – когато лежите и спите, когато седите, ако ще и да слушате  Словото и да  Го изу­чавате, когато  медитирате в “лотос” – или когато ходите?...
Ходиш ли  –  краката и ръцете ти образуват махало! Вие, които се научихте повече да седите, отколкото да ходите – може да сте големи инте­лектуалци, много интересни и талантливи духовни хора; може мед и амброзия да се лее от устата ви, може космични картини и симфонии да пишете, - с Цялостния Бог обаче, т.е. с Бога, вие само отчасти сте свързани.  Ето защо, от най-древни времена та и до днес ние проповядваме ходенето и "махането на ръце" като единствения и най-пряк контакт с Бога след Любовта. Лудичките, които не могат да се спрат, са по-свързани с Бога от Кант, Хегел или Бах… Когато ходиш свободно навсякъде, ти изявя­ваш всички качества и функции на Всемирното На­чало. Почнеш ли да се изкачваш по хълмища и пла­нини и да слизаш, като се връщаш периодически в до­лината, ти се свързваш с най-висшата и най-пос­ледна форма на съществуване на Бога – Хол-Зело­хим. Кàжете ли "Хол-Зелохим", вие казвате най-сил­ната и най-всеобемна молитва и формула на Трите Вселени! Достатъчно е да я кажете само веднъж – и всички царства, междуцарствия и преизподни отва­рят уши на 16, за да ви слушат. Каквото им кажете – изпълняват го. Но щом някой само си лежи, седи или стои, мислейки, че се моли, даже и елохим да е, ако няма крака и ръце да се клати, той ще накара веднъж съществата да го послушат и същностите да му се подчинят, но това ще стане еднократно.  Ако не си ходил днеска най-малко 5-6 часа от преди изгрев слънце до 10 часà сутринта, ще ти се подчинят само веднъж в денонощието за няколко минути. След това всички ще започнат да дрънкат като в "братст­вото", а по-глупавичките ще се стремят да надвик­ват и да прекъсват другите – или да говорят повече, отколкото всички заедно…
         Сега да не се учудвате, че и това Живоструйно Лично Осияние пак изглежда неконкретно и неориен­тирано лично. Напротив, то е по-лично от всички други досега, защото приятелят, за който се от­нася, изяви Бога в най-великите Му форми на Небето и Земята: Простото Тройно Правило, Теорията на Квадратите, Питагоровата теорема и Пентаграма. Простото тройно правило бе известно и преди него, но той вложи в него духа на универсума. Ако вие зна­ехте какво значи едно число да се самоповдигне на квадрат и да се умножи на друго самоповдигнало се число - и така те, двете,  да са равни на трето, вие щяхте да разберете, че чрез тази формула и ней­ните следствия Бог е разказал всичко.

    (Да се пита наистина ли става дума за умножение, тъй като в Питагоровата теорема е събиране. Ако има грешка в оригинала, да се поправи. Ако няма грешка, да се питат ма­тематиците  възможен ли е вид на формулата с умножение – б.п.)
Има и прости произведения и сборове, които не са се получили от квадрати, но те нямат отношение към монадната онтология и психология. Да се само­повдигнеш на квадрат, означава да имаш едно физи­ческо и едно духовно тяло, с които да живееш еднов­ременно – и тези две тела да не се борят и да не спорят помежду си. Всички школи и философии, всички учени и недоучени, които ви проповядват да се откъснете от природата заради духа или обратно, нямат нищо общо с Питагоровата теорема и искат да ви върнат в света на разделението – на вътреш­ното или външно противопоставяне. Техните рели­гии или системи са прости като фасул – с извинение към алохима на фасула… И Аз греша, но се поправям. Те са много по-прости от фасул, защото, за да се родиш като едно бобено зърно, ти трябва да си ре­шил успешно  ред уравнения и неравенства с квад­рати, кубове, интеграли и диференциали, а не да ка­канижеш глупости като тези на религиите, непов­дигнати на степен, които ви кандърдисват да се сблъсквате и да се предпазвате. И Ние ви учим да се предпазвате и сме ви дали цели оградителни фор­мули за това, но когато ти си искал да предпазиш само себе си, а не ближните, които имат по-голяма нужда от това, Бог ще те предпази само веднъж, а после… си го римувай с "...дъжд". Затова и тия, които от сутрин до вечер и после пак до сутринта се предпазват и треперят като зайци да не им влезе някой нечист в аурата, имат най-голяма нужда от очистителния дъжд. Вие не се мъчете да призова­вате такива към любов, обмяна и братство, защото те трябва да извървят честно своя тъжен път и да получат урока си. Освен това, те са ви нужни и като нагледно помагало за размисъл - защо са им толкова угрижени и уплашени физиономиите... Може ли Исти­ната да спре у някого бликащата радост и веселие, да подкоси нозете на безстрашието? И друг път ви е казвано: уплашеният за себе си – онзи, които пос­тоянно се огражда и трепери за душевната си или физическа кожичка – е учебно пособие по атеизъм. Той си мисли, че може да има някой по-силен от Бога и Любовта.
Сега ще ви преведа дълбокото значение на ду­мата "махало", за да видите, че и в двете познати вам форми става дума за алохимите. "Махало"  значи "Мах-Ало" – Великите Алохими! А "мандала" значи “манд-ала” – светът на алохимите и шетанията на алохимите...
Защо махало, пък алохими? – ще попитате вие. - Алохимите – това е чесънът, чрез които Абсолют­ният Дух се самопривежда в движение.

Непосредствено след думата “чесън” позвъня телефонът и отгоре бе казано да се изслуша човекът, които се обажда – той щял да завърши осиянието… Една позната на домаки­нята й каза по телефона, че имала в повече чесън, грах и боб, и че й е заделила. А в осиянието се говори не само за чесън, но и за фасул... При това, обаждането става причина Елма да добави и информация за граха...– б.п.
Едва когато е в движение, Той приема цялост­ната Си форма – формата на Махало. До този мо­мент Той е бил само една Единица  или латинско "I", т.е. махало в покой. Някои народи и индивиди обичат да пишат единицата като чер­тичка, без разклонението вляво. Ще знаете, че това са народи и хора (същото важи и за изписването на латинско малко ръкописно "i"), които са по-близко до Абсолютния Дух, когато Той си почива или не желае да се изявява. Но които ги пишат с чертичката от­ляво, те изобразяват вече махалото – т.е. тръгнали са да ходят. По същата причина, елините и славя­ните, които имат буквите "л" и "д" (написани с колибка, триъгълниче отгоре – б.п.),  проявиха Бога в движение, т.е. Цялостния Бог, Който е стряхата над главата ни. Туй казва и най-силният псалом (91): ”Който живее под покрива на  Всевишнаго…”. Вие, които все още проектирате и строите блокове без Божията буква над себе си, т.е. триъгълния покрив, както и вие с ниския идеал, които живеете в такива, няма скоро да успеете да се самоповдигнете на квадрат и да се съ­берете със сродните си души, защото живеете само между квадрати.
          Духовният свят е покрив, а ясновселената – свод. Майките, жените, любящите, момичетата, трябва да живеят повече под сводове - дори да ходят на църква, ако потрябва, щом нямат друга такава възможност. Естествено, да живееш повече под свода небесен е  по-добре, отколкото да ходиш на черква; и много по-добре от принудителното оста­ряване и разболяване под човешките плоски тавани, които секат атмическата ви аура под 90 градуса.
          Да си грах – това значи да си илухим, който пред­почита да не ходи, но повече да пребивава в све­щена интимност и покой, за да зрее в него плодът на Божественото. Чесъните по вселената не знаят как да се спрат, като граха, да се завихрят около себе си и около свидните си любими, за да дадат път на мира и покоя в дома и сърцето си. Грахът е зелен и живее в шушулка, защото иска да създаде дом, т.е. ин­тимно ложе, олтар, светилище, в което да се зачева, да зрее и да се отглежда, при свята любов и спо­койствие, рожбата на Новото Човечество.

          Бъдете грахове, ако искате да имате Мира Бо­жий в душата и сърцето си!  Бъдете чесъни, ако ис­кате да бъдете творци, отци и деятели и да оста­нете честни в живота си - защото прекалените илу­хими допуснаха безчестието в света. Те затвориха човечеството в недостъпния илухимен дом, партия или религия, в които "външните" са излишни, а "вът­решните" скоро се хващат за гушата…

          Ако на някой още му се пишат домашни, нека раз­каже (може и устно), когато се съберете някой ден, с кой клас Божествени представители е свързан бобът, т.е. фасулът, дето сте го набедили за тол­кова прост... Защо той е хем бял като чесъна, хем се отглежда в зелена шушулка в началото? Какво озна­чава падението на някои от тези същества в мина­лото и в какво се изразява то, поради което съм ви казвал в беседите, че трябва да се внесат някои поп­равки в съдържанието на фасула? Защо има и шарен, и черен фасул?

Щом като фасулът е най-горе, както разбирате, защо пък житото е по-горе и от него; и на коя същност на Бога и на съществата съответства?

 Мога да ви подскажа малко: освен за елохимите, ние сме си говорили нещо с вас и за зелохимите.
         
Аур, Аурум, Аурумин !
         
Да бъдеш бял е прекрасно, но хубостта е в пше­ницата!
                                                                                                 16,29
След края на това осияние П. сподели, че напоследък много мисли за боба и лозата, за гроздето - и за това, каква може да е връзката между тях. Ние не сме молили  Елма  за  точно такъв отговор,  но  стигаме  до  заключението, че за  учениците, които са "в час", темата се дава за размисъл непосредствено преди да дойде дадено осияние, въпреки че осиянието се получава чрез друг и той не е имал и понятие какви ще бъдат основните образи и проблеми в него. Може да се предполага, че бобът и лозата в случая символизират връзката между България и София, от една страна, и България и Русия – от друга, тъй като бобът и лозата са свързани със Сатурн и Уран. Тази корелативна символика има още множество нива и поднива, и ние бихме могли да обсъждаме при специални срещи какво още искат да ни кажат с това. Сатурн и Уран в хармония означават още единство между Стария и Новия човек, между възрастните и младите, между науката и възпитанието, между официалната наука и окултизма, отделния човек и колектива, държавата и Учението, егото и универсума и – съответно – егоцентрацията и универсализацията на съзнанието. Това може да означава също и нуждата от изграждане на стабилен светски характер, способен да поема и изпълнява отговорности, като необходимо условие за разцъфтяване на космическата, универсална личност. Между другото, със съучениците от гимназията спадаме към поколението със Сатурн съвпад Уран в Телеца...    
    

Цъфнал грах, цъфнал чесън и цъфнал боб...

Няма коментари:

Публикуване на коментар